Решение по дело №690/2019 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 август 2020 г.
Съдия: Минчо Стоянов Минев
Дело: 20192230100690
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 260055

 

                                       27.08.2020 г., град Сливен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД      VІ-ти   ГРАЖДАНСКИ състав

в публично заседание на 17.07.2020г., в следния състав: 

 

                                                                              председател: МИНЧО МИНЕВ                                                     

секретар: ТАНЯ И.

прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ

гр.дело 690 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

            В исковата молба на З.С.Ж., Е.С.П., Г.С.А., М.С.Р., Д.С.Ж., Д.С.Ж., Г.С.Ж. и А.С.Ж. се твърди, че родителите им, вече покойници- С.Ж. П., поч.2004г. и Д. З.П., поч.2018г., приживе построили къща в гр.Т., на ул.“С.“№…, която понастоящем се индивидуализира с идентификатор 72165.507.2179.1. По-късно,  като нейни собственици я разменили с къщата на лицето М.И. М., която се намирала в същия град, но на адрес ул.“Г. п.“№…, а понастоящем е с идентификатор 72165.507.1142.2 и след като получили владението й- през 1979г., заживяли в нея, въпреки че за тази сделка не били съставени никакви документи. Ищците уточняват, че сградата е построена в поземлен имот, общинска собственост, в който имало още три сгради, на които собственици били лицата Л.Д. Ч.и Ф. В. Ч..

Твърди се също, че в къщата, придобита в резултат на размяната, бащата на ищците живял до смъртта си, а майка им- и след нея, до средата на 2017-та година, когато поради заболяване се преместила при ищцата Е.П., за да може последната да се грижи за нея, а в имота останал единствено А. З.- син на друг от ищците - първия от посочените по-горе. Ищците са категорични, че никой никога не е оспорвал собствеността на наследодателите им, респ. на тях самите след смъртта на баща им и майка им, но в средата на м.март 2018г. ответника Б.Л.Д. отишъл при А. З., заявил му, че всъщност той е собственик на къщата и след като живущия в нея я напуснал, поставил катинар на входната врата и не допускал никой от ищците в нея. Те обаче са убедени, че са нейни собственици- макар и без документи, това право придобили на основание давностно владение- осъществявано главно от наследодателите им, докато били живи, а след смъртта им- и от самите ищци, като своето владение прибавили към това на предците си и по този начин то продължило около тридесет и девет години. Основавайки се на това обстоятелство и на факта, че владението им е отнето от ответниците, без правно основание според тях, предявяват иск съда с решение да признае правото им на собственост и да осъди ответниците Б.Л.Д. и съпругата му Д.И.Д. да им предадат владението върху сградата на ул.“Г. п.“ №… в гр.Т., сега с идентификатор 72165.507.1142.2, представляваща еднофамилна жилищна сграда на два етажа, застроена върху площ от 45кв.м. Претендират и съда да отметни нотариалния акт за собственост, с който Б.Д. се снабдил през 2018г. след обстоятелствена проверка и на основание давностно владение.

 

На ответниците бе връчен препис от исковата молба и в срок те депозират писмени отговори, с идентично съдържание, като оспорват иска и обстоятелствата, на които е основан. На свой ред твърдят, че те всъщност са собственици на сградата, като също се позовават на давностно владение- осъществено от родителите на мъжа. В тази връзка се твърди, че през 1974г. община Т. продала на бащата на ответника- Л.Д. Ч.и на С.Ж. П. право на строеж на жилищна сграда на ул.“Г. п.“№… в гр.Т., но втория от тях не го упражнил - не строил, защото построил жилище на ул.“С.“№…. За разлика от него обаче наследодателя на ответника, заедно със своята съпруга, построили жилищна сграда на два етажа, с площ 49кв.м., както и друга сграда- с площ 14кв.м., които му прехвърлили чрез продажба през 2012г. Твърди се в отговорите също, че Б.Л.Д. сам построил допълнителна постройка към жилищната сграда, която се оказала с площ 45кв.м. и в която заживял със семейството си и живее там и понастоящем. С документ за правото на собственост върху нея се снабдил през 2018г., при помощта на свидетели, когато му бил издаден нотариален акт. Ответниците изтъкват като довод, с който оспорват претенцията на ищците, твърденията че последните са живеели в различни градове, както и че през 2006-та година прехвърлили на единия от тях, идеалните части от имота на ул.“С.“ …, който получили в наследство от баща си С.Ж. П.. Така в него останал да живее Г.С.Ж.,*** данъците за този имот. 

 

В проведените съдебни заседания от ищците присъстваше само С.Ж., но всички бяха представлявани от пълномощник-адвокат, чрез който поддържат иска. Ответниците се явяваха лично, а и също бяха представлявани по пълномощие от адвокат, като поддържат писменото си становище-оспорват иска и поддържат, че те са собственици.

 

Както ищците, така и ответниците, претендират разноски.

 

След като обсъди събраните по делото доказателства съда приема, че са установени следните факти:

От удостоверенията с изх.№ № 21 и 22/ 10.01.2019г., издадени от община Т. се установява, че ищците са наследници- от първи ред- деца, на С.Ж. П. и съпругата му Д. З.П., както и че последните са починали към момента на подаване на исковата молба- мъжа на 10.09.2004г., а жената- на 25.07.2018г.

Видно от нот.акт №16, дело № 1168/2012г. на нотариус с рег.№ 128 Е.Ш., на 05.12.2012г. е сключен договор, по силата на който Л.Д. Ч.и Ф. В. Ч.продават на Б.Д. Ч.свой недв.имот в гр.Т.- масивна жилищна сграда, еднофамилна, на два етажа, с площ 49кв.м., на ул.“Г. п.“№10, с идентификатор 72165.507.1142.1, както и още една сграда- с площ 14кв.м. и идентификатор 72165.507.1142.3, ведно с отстъпеното право на строеж в общинско място, състоящо се от 593 кв.м. с идентификатор 72165.507.1142.

На 03.10.2018г. е съставен, след извършена от нотариус обстоятелствена проверка, нотариален акт, с който единия от ответниците- Б.Л.Д.,  е признат за собственик, на основание давностно владение, на недв.имот в гр.Т., представляващ еднофамилна жилищна сграда на два етажа, с площ 45 кв.м., намираща се на адрес ул.“Г. п.“ № … и която при действието на ЗКИР се индивидуализира с идентификатор 72165.507.1142.2. Установява се и че тя е построена в общински поземлен имот, който е с площ 593 кв.м., както и че той е, логично, с идентификатор 72165.507.1142.

Б.Л.Д. и Д.И. Й.са съпрузи, считано от 18.03.1992г., което се установява от официален свидетелстващ документ- удостоверението  № 007914 за граждански брак, издаден от Общински народен съвет-Т., въз основа на акт №7/ 18.03.1992г.

 

От приходните квитанции, представляващи листи №№ 17 и 18 от материалите по делото, е видно, че на 17.03.2015г. М.С.Р., с адрес *** и Г.С.Ж. с адрес *** са заплатили такса битови отпадъци и данък сгради за 2006-та за недв.имот в гр.Т. на ул.“Г. п.“№….

От дубликатите на платежни документи- приходни квитанции- документите, представляващи листи №№ 14,15 и 16 от материалите по настоящото дело, е видно, че на 14.05.2018г. Г.С.Ж.  с адрес *** е заплатил такса битови отпадъци и данък сгради за недв.имот, намиращ се на този адрес, и за годините 2012-та, 2013-та 2014-та,2015-та, 2016-та.

Видно от удостоверението изх.№ 1002/ 07.09.2016г., издадено от община Т., от м.10.2001г. мъжа е избрал гр.Т., ул.“Г. п.“№… за свой постоянен адрес.

 

От други идентични по предназначение документи, представени от ответната страна, се установява, че Л.Д. Ч.с адрес *** е заплатил на 02.08.2012г. такса битови отпадъци и данък сгради за 2011г., а на 10.04.2018г. и 22.03.2019г.- такса битови отпадъци и данък сгради за 2018-та и 2019-та година, също за недв.имот, намиращ се в гр.Т., ул.“Г. п.“…. За имот на същия адрес същите по вид налози, но и за 2012-та г., е заплатила, на 11.10.2012г., Ф. В. Ч., със същия този адрес.

 

От копието от кадастралната карта на гр.Т., с данни от КРНИ, се установява, че в този град, на ул.Г. п. № 5 се намира поземлен имот с площ 593 кв.м. и идентификатор 72165.507.1142, който е общинска собственост, а в него има четири сгради: №1- двуетажна жилищна с площ 49кв.м.; №2- също двуетажна жилищна, но с площ 45кв.м.; №3- друг вид сграда за обитаване, с площ 14кв.м. и №4- едноетажна селскостопанска сграда с площ 27 кв.м. От данните по нея съда установи, че всички те са построени въз основа на отстъпено право на строеж, а от този документ и друг издаден от СГКК-Сливен: скица на сграда, № 15-154850/ 21.02.2019г., че в кадастъра за собственик на втората от тях е записан С.С. А.. И в нея е записано, че поземления имот, общинска собственост, е с номер по предходен план 1142, кв.60, парцел ІV и се намира на ул.“Г. п.“№…. Както бе посочено по-горе, в съставения през 2018г. констативен нотариален акт административния адрес на сградата с площ 45 кв.м. и понастоящем с идентификатор 72165.507.1142, също е изписан като ул.“Г. п.“….. Съдът обаче приема и така ще изписва в коментара си надолу, че номерацията е грешно посочена, а имота всъщност е на №…. на ул.“Г. п.“, тъй като в представения в хода на делото от ищците  документ- с изх.№ 94-00-943/ 28.05.2019г., община Т. удостоверява точно това обстоятелство- че административния адрес на имот с идентификатор 72165.507.1142 с площ 593 кв.м., който има стар пл.№ 1142, кв.60, парцел ІV в гр.Т., е ул.“Г. п.“№…..

 

От документа, представляващ л.130 съда установи, че на 28.09.1977г., със свое решение Общинския народен съвет-Т. е отстъпил, безвъзмездно, на С.Ж. П., право на строеж върху ½ от държавен парцел ХVІ в кв.105 по рег.план на Т., състоящ се от 402 кв.м. 

 

Последният от представените по делото документи и приет като писмено доказателство е декларация по чл.14 от ЗМДТ. От него съда установява, че на 21.09.2004г. Д. З.П. е декларирала като собственик, недв.имот на ул.“Г. п.“ № … в гр.Т.- поземлен имот с площ 80кв.м. и сграда в него с разгърната застроена площ 60кв.м.

 

Събрани бяха и гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите А. В. Е., Й. А. У., М.И. М., осигурени от ищците и Б. Х. М. и Х. , осигурени от ответниците.

Въз основа на показанията на първите трима съда приема, че на административен адрес гр.Т., ул.“Г. п.“ №… има двор с жилищни сгради в него, като основната е жилищна сграда, наречена от всички тях близнак- сграда с общ покрив, но от две части: лява и дясна, обособени като самостоятелни жилища, които са на по два етажа, всеки с две стаи. Впрочем, данни за етажността и броя стаи на етаж, се съдържат дори и в показанията на свидетелите М. и Г..

От показанията на свидетелите Е., У., М. и М. съда приема, че родителите на ответника Б.Л.Д., а след смъртта им- самия ответник, съпругата му и децата им, са живяли в жилището, представляващо лявата половина от сградата- жилището, обозначено на скицата, издадена от СГКК-Сливен №15-154850/ 21.02.2019г. като сграда №1. Всички те дадоха показания в този смисъл и особено важно е, предвид оспорването от ответниците, на иска и обстоятелствата, на които е основан, че сходни показания даде и осигурения от тях свидетел- жената. В тази връзка следва да се има предвид, че тя заяви, че входа за къщата на ответниците е от ляво, като се влезе в двора и друг вход тяхната къща няма, като входа е там, където на скицата пише №3.  А № 3 е сграда която, и по това спор по делото не съществува, е строена от ответниците, което изрично се заявява от тях, в т.ч. и от ответницата в съдебно заседание, като е с предназначение „баня и кухня“. Впрочем, за същото, макар и не точно с тези думи, свидетелства освен М. и свид.Е.: „Тези хора, ответниците, си имат отпред веранда ... Имат си лятна кухня- там готвят, ядат.“

На основание показанията, дадени от първите трима изброени по-горе свидетели, съда приема, че в дясната половина от къщата-близнак са живяли родителите на ищците – С.и Д.. Съдът е убеден в това, тъй като тези свидетели описаха сходна, почти идентична обстановка, като сред тях от особено значение са показанията на свидетеля М.И. М.. Същият последователно, подробно и с ясен спомен обясни на съда, с отговорите си на поставените му въпроси, че той и баща му са построили двуетажната жилищна сграда, намираща се в гр.Т., на адрес ул.“Г. п.“10, която и той, както и първите двама свидетели, разпитани при това в заседанието преди него, нарече „къща -близнак“. Също така, уверено описа как се уволнил от казармата през 1973г.; че получил от Държавна спестовна каса 4 000лв. заем и как през 1977г. започнал да строи- с баща си, на ул.“Г. п.“ … в гр.Т.. Така също, че двамата строяли с общи усилия, но всеки със собствени средства свое жилище- за баща му била предназначена лявата половина, а за него-свидетеля-дясната, като всяка е двуетажна и с по две стаи на етаж. Свидетелят бе категоричен че, в какъвто смисъл са и показанията на свидетелите Е. и У., след като завършили строежа, заменил своята част, своя жилищен имот с къщата на бащата ищците-С.Ж..

От показанията само на този свидетел съда приема и че бащата на ответника- Леон, не е строил на ул.“Г. п.“, а е заживял там, след като разменил къща, която имал в Т.- както  свидетеля се изрази – в махалата, с къщата- лявата половина от сградата на ул.“Г. п.“…., собственост на бащата на свид.М.М..

Всички тези свидетелски показания съда кредитира, тъй като, както вече посочи, те установяват сходна фактическа обстановка; защото няма основания да се съмнява в тях; не се опровергават от останалия събран доказателствен материал. Така също, съда още веднъж ще посочи, че от решаващо значение е смисъла на показанията, дадени от свид.М.М., който нито е в родствени или други отношения със страните по делото, нито пък по някаква причина може да се счита, че е заинтересован от изхода на делото. Така също, той не само е очевидец на фактите, за които свидетелства, но и е бил главен участник в тях, по-скоро в създаването им. „На другият полюс“ така да се каже бе свидетеля Х. , осигурен за процеса от ответниците. С малките изключения, споменати по-горе, съда няма да кредитира показанията му- при съображенията, посочени като особености в поведението му като свидетел в съдебната зала, отразени в протокола за заседанието- стр.втора от протокола от 17.07.2020г.

 

Така установените факти налагат следните правни изводи:

Предявен е ревандикационния иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността /ЗС/- основен способ за съдебна защита на правото на собственост- иска на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. При него ищеца следва да докаже че е собственик; че владението му е оспорено/отнето от ответника и последния владее имота, като прави това без правно основание. Според съда иска е основателен, тъй като бяха доказани обстоятелствата, на които е основан:

Една от коментираните предпоставки в случая е категорично дадена, предвид поведението на ответниците – поведение както извънсъдебно, така и съдебно. Изводът се налага, тъй като ответника Б.Л.Д. се е снабдил през м.10.2018г. с документ за правото на собственост- констативен нотариален акт, върху жилищния имот, за който ищците твърдят, че са собственици. Така също, в хода на делото Д. и съпругата му отричат правото на ищците- както в писмените си отговори, така и в съдебно заседание. И още- не отричат твърденията на ищците, че препятстват възможността  им да го ползват, както и на свой ред поддържат, че всъщност те- ответниците, са собствениците на сградата в гр.Т., ул.“Г. п.“…, с идентификатор 72165.507.1142.2.

От друга страна, доказателствата по делото налагат извод, че ищците, а не ответниците, са нейни собственици, като правото са придобили в резултат на сложен юридически факт/ фактически състав, основен сред които е давностно владение. То е осъществявано преимуществено, в огромната част от времетраенето му, от родителите на ищците и е продължило много по-дълго от изискваното от закона. Кредитираните от съда свидетелски показания не установяват точен момент, в който е започнало владението, но най-късния е този, за който свидетелства свид.М.М.- 1990г. Тогава владението е установено от бащата на ищците С.Ж. П. и майка им Д. З.П., като е продължило съответно до смъртта на първия от тях- 2004г. и до 2017г.- за втория, когато тя се преместил при дъщеря си в гр.Е. поради здравословни причини. Т.е., още към момента на смъртта на мъжа владението е било достатъчно продължително за придобиване правото на собственост- много повече от изискваната по закон / чл.79 от ЗС/ максимална продължителност -10 години. От друга страна, не се установи някой, в т.ч. и ответниците или пък наследодателите на отв.Б.Л.Д., по някакъв начин да е смущавал или прекъсвал това владение. Разбира се, съда не може да подмине сведение, дадено при разпита на свид. М., че виждала в имота на дядо й Л.една жена, не много възрастна, която била там на квартира. Тези показания обаче съда не може да вземе предвид, тъй като останаха изолирани- не се подкрепят от друг доказателствен материал, а дори и се опровергават от такъв- звучат опровергани и съвсем нелогични при стабилно установената с показанията на осигурените от ищците свидетели фактическа обстановка- немислимо е майката на ищците да живее на квартира в жилището на наследодателите на ответника, при положение, че разполага, в непосредствена близост/съседство със свой и идентичен недв.имот.

При това положение и тъй като ответниците не ангажираха доказателства, че те, респ. наследодателя на мъжа от тях  преди това, са владяли/живели в нея сградата със сегашен идентификатор 72165.507.1142.2 в гр.Т., съда ще уважи предявения иск.

След като съда признава, че ищците са собственици на процесния недв.имот, това означава, че са отречени собственическите права на ответниците. Това пък налага да бъде отменен нотариалния акт, издаден на ответника Б.Л.Д. за правото на собственост въз основа на обстоятелствена проверка за процесния имот. Този акт е констативен и поради това е възможно да се опровергава, при това с всички доказателствени средства, доказатествената му сила. Отмяната на акта е неизбежна последица от уважаването на иск с пр.осн.чл.108 от ЗС, срещу който е противопоставен- чл.537 ал.2 от ГПК.

 

В края съда ще коментира и следните обстоятелства: в подкрепа на твърдението си, че те именно са собственици на процесния имот, както ищците, така и ответниците представиха платежни документи, от които се установява, че са заплащани такса битови отпадъци и данък сгради за жилище на адрес гр.Т., ул.“Г. п.“№…. След като събра  гласните доказателствени средства съда си обясни факта, който преди това го озадачаваше- различни лица/фамилии да заплащат такса и данък за един и същ имот /един и същ, воден от факта, че имота е на един и същ административен адрес/. След като стана ясно, че на адрес ул.“Г. п.“№10 е построена т.н. къща-близнак за съда все пак остана неясно за коя част от нея ,т.е. за кое жилище сгр.№1 или сгр.№2, са правили плащанията ищците, съотв. ответниците / респ. наследодатели на страните/. В изпълнение на дадени от съда указания ищците представиха в заседанието, в което бе приключено съдебното дирене документ- декларация от тяхната майка. Той обаче не внесе необходимата яснота- защото с него тя е декларирала като собствени поземлен имот с площ 80кв.м. и сграда в него с разгърната застроена площ. Както обаче вече се коментира по-горе, в общинския поземлен имот с настоящ идентификатор има 4 сгради, като никоя от тях не е с тази площ. Така също, невъзможно е да съществува поземлен имот с толкова малка площ, дори и като се вземат предвид отклоненията/намаления в площта, позволени както от ЗТСУ, така и в сега действащия ЗУТ. Тази неяснота обаче- както по тези декларирани от наследодателката на ищците обстоятелства, така и неяснотата кой-от една страна ищците, а от друга- ответниците, за която от двете сгради -№1 или №22, е заплащал такси и данъци, не може да разколебае извода на съда за основателност на иска. Така е, защото ако и да не е съвсем сигурно, че ищците са правили плащанията за сгр.№1, то също толкова не е сигурно, че плащанията си ответниците са правили именно за нея. Така също, платежните документи като коментираните никога не са възприемани в съдилищата като доказателство за правото на собственост /евентуално биха били ценени като индиция/.

 

Друг факт който изисква коментар е разпоредителната сделка, на която ответниците акцентират в писмените си отговори- че през 2006-та година ищците са се разпоредили със своите идеални част от недв.имот в гр.Т. на ул. С. №…, останал им наследство от баща им /С.Ж. П./. Действително, такъв договор е бил сключен, като братята и сестрите на Г.С.Ж. и майка им са му дарили през 2006г. своите ид.части от недв.имот в гр.Т.- общо 16/18ид.ч. Не е ясно обаче, тъй като липсват доказателства за това, какъв е административния адрес на имота и поради това остана недоказано твърдението на ответниците, че сградата се намира на ул.“С.“№…. Поради липсата на доказателства съда не може да направи категоричен извод и че описаната в в нотариалния  акт за дарение сграда е построена въз основа на строителното разрешение, издадено на С.Ж. П. през 1977г.- тъй като то е за строеж върху ½ от държавен парцел ХVІ в кв.105 по рег.план на Т., състоящ се от 402 кв.м., а в нот.акт № 95 от 2006г. е записано, че правото на строеж е учредено, съотв. осъществено, в общински имот, представляващ УПИ ХІХ-1115 в кв.60 по плана на гр.Т.. Възможно е различието в номерацията да се дължи на това, че всяка от тях е по различен план на града, но доказателства в тази насока не се ангажираха. Квадратурата на поземления имот по двата документа- 402кв.м. и 440кв.м., както и че правото на строеж е върху ½ от него, навеждат на извод, че е възможно сградата е построена именно въз основа на издаденото през 1977г. на наследодателя на ищците разрешение, за което е документа, представляващ л.№130 от настоящото дело. Това обаче не е достатъчно за категоричен и обоснован извод в този смисъл, още повече, че други данни навеждат и на възможен извод, че сградата по нот.акт 95 от 2006г. е сградата, за която ищците твърдят, че са собственици- защото и тя е масивна жилищна, двуетажна и с площ 45кв.м.

 

Разсъжденията в последните два абзаца обаче не разколебават извода на съда, че иска е основателен. С решението си по делото съда установява в отношенията ищци-ответници кои от тях са собственици на спорната вещ, а за обоснован извод в този смисъл са достатъчни ангажираните по делото доказателства.

 

Този изход делото означава, че ищците имат право на сторените от тях разноски по делото, при това в пълен размер- чл.78 ал.1 от ГПК. Той е почти такъв, какъвто е посочен в списъка им по чл.80 от процесуалния закон- 1 300лв. и включва заплатена държавна такса за образуване на делото 100лв. и адвокатско възнаграждение от 1 200лв. В общия размер съда не включва сумата 30лв.- внесен от ищците депозит за свидетел, тъй като последния бе осигурен за заседанието от самите ищци, при което и защото това не бе поискано от него, сумата не му бе изплатена. По тези причини 30-те лева не представляват разход на ищците.

С аргумент за противното от ал.3 на чл.78 ГПК, на ответниците не се следват разноски.

 

При горните аргументи, Сливенски районен съд

 

 

                                              Р  Е  Ш  И :

 

На осн.чл.108 от ЗС ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.Л.Д. с ЕГН:********** и съпругата му Д.И.Д. с ЕГН: **********, двамата със съдебен адреса***,  че  З.С.Ж. с ЕГН **********, Е.С.П. с ЕГН **********, Г.С.А. с ЕГН **********, М.С.Р. с ЕГН **********, Д.С.Ж. с ЕГН **********, Д.С.Ж. с ЕГН **********, Г.С.Ж. с ЕГН ********** и А.С.Ж. с ЕГН **********, всички те със съдебен адресат адв.Ст.Н. от ВтАК са собственици, на основание давностно владение, осъществявано от наследодателите им С.Ж. П., поч. 10.09.2004г. и Д. З.П., поч. 25.07.2018г., на следния недвижим имот: еднофамилна двуетажна жилищна сграда, със застроена площ 45 кв.м., намираща се в гр.Т. на адрес ул.“Г. п.“№…, индивидуализираща се при действието на ЗКИР с идентификатор 72165.507.1142.2, построена в поземлен имот, общинска собственост, последния с идентификатор 72165.507.1142.

На осн.чл.537 ал.2 от ГПК ОТМЕНЯ нот.акт № 109, том V, рег.№ 9209, дело № 803/2018г., издаден след извършена от нотариус с рег.№128 в Нотариалната камара Е. Ш. обстоятелствена проверка, с който за собственик на имота в гр.Т., ул.“Г. п.“№…, с идентификатор 72165.507.1142.2 е признат, на основание давностно владение, Б.Л.Д. с ЕГН: **********.

 

ОСЪЖДА Б.Л.Д. с ЕГН: ********** и Д.И.Д. с ЕГН: **********  да заплатят на осн.чл.78 ал.1 от ГПК на З.С.Ж. с ЕГН **********, Е.С.П. с ЕГН **********, Г.С.А. с ЕГН **********, М.С.Р. с ЕГН **********, Д.С.Ж. с ЕГН **********, Д.С.Ж. с ЕГН **********, Г.С.Ж. с ЕГН ********** и А.С.Ж. с ЕГН **********, направените от последните разноски по делото, в пълен размер- 1 300лв. /хиляда и триста лева/, а отхвърля като неоснователно искането над този размер до пълния претендиран – 1 330лв.

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на Б.Л.Д. с ЕГН: ********** и Д.И.Д. с ЕГН: ********** да им бъдат присъдени направените от тях разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, но чрез районния съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде в 2-седмичен срок, считано от момента, в който бъде връчено на съответната страна.

 

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: