Определение по дело №804/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1618
Дата: 29 май 2019 г.
Съдия: Никола Дойчинов Дойчев
Дело: 20193100500804
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 май 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

…….…./…………………..2019 г.

гр.  Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Ирена Петкова

                                               ЧЛЕНОВЕ:  Наталия Неделчева

        мл. с. Никола Дойчев       

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Дойчев

въззивно гр.д. № 804 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод подадена въззивна жалба от „България Ер“ АД против решение № 574/12.02.2019г. по гр.д. № 13668/2018г. по описа на ВРС, с което въззивникът е осъден да заплати на всеки от въззиваемите А.Г.Н., А.Ф.П., А.А.Н., действаща чрез своята майка и законен представител А.Ф.П. и Е.А.Н., действаща чрез своята майка и законен представител А.Ф.П., следните суми:

1) законната лихва върху сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие закъснение на полет, осъществен от опериращ въздушен превозвач от летище „Ел Прат“, Барселона, Кралство Испания до Летище Варна с прикачване през Летище София за периода от датата на депозиране на исковата молба – 10.09.2018г. до деня на извършеното плащане – 24.10.2018г.;

2) 300 евро /триста евро/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие закъснение на полет, осъществен от опериращ въздушен превозвач от летище в „Ел Прат“ в Барселона, Кралство Испания до Летище Варна с прикачване през Летище София, причинило безпокойство и неудобство и притеснение за двете му деца А.Н. и Е.Н. и преживени отрицателни емоции по повод сключен договор за превоз, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 10.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и неободнованост. Въззивникът посочва, че въззиваемите са били превозени до крайната дестинация със закъснение повече от три часа, поради което било изплатено обезщетение от 400.00 евро, равняващи се на 782.33 лева за всеки един от въззиваемите. Въззивникът оспорва изводът на ВРС, че полетът е закъснял с над 9 часа, тъй като реалното закъснение било 8 часа и 54 минути, за което представя справка „Netlinе“ към жалбата. Представя и доказателства за изплатено обезщетение на въззиваемите в общ размер на 1600.00 евро. На следващо място се счита за неправилен извода на съда за липса на грижа от страна на авиокомпанията спрямо пътниците на закъснелия полет, тъй като са били предложени храна и напитки на въззиваемите. В тази връзка се представя фактура от 04.07.2017г., издадена от обслужващия агент IBERIA (наземно обслужване) със закупена храна и напитки на стойност 3 496.80 евро за летище Барселона, като изразходваните средства били за полет № 0478 по дестинация Барселона-София. Сумата по фактурата била заплатена от въззивника, за което представя извлечение от счетоводната си система.

Моли се за отмяна на първоинстанционното решение.

Въззивникът представя писмени доказателства към въззивната жалба, както следва:

1)    Справка Netline;

2)    Фактура № ********** за закупуване на храни и напитки за закъснелия полет по дестинация 477/478 по дестинация София-Барселона-София, в размер на 3 496.80 евро;

3)    Превод на представената фактура;

4)    Извлечение от счетоводната система на „България Ер“;

5)    Изчисление на левовата равностойност на 3496.80 евро от интернет сайт www.calculator.bg

 

В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемите страни. Считат подадената жалба за неоснователна. По отношение на представените с въззивната жалба писмени доказателства, считат, че същите са преклудирани, поради което не следвало да бъдат приемани от въззивния съд. По същество оспорват писмените доказателства с твърдения, че от тяхното съдържание не може да се направи извода, че сумата, която се твърди, че е преведена за покриване на разходите за храна на пътниците, е за покриване на храната по време на закъснението, а не за храна на борда на самолета. Молят за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Въззивната жалба е подадена в двуседмичния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Представени са доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.

Съдът, по така направените доказателствени исканя, съобрази следното:

Съгласно чл. 266, ал. 1 от ГПК във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. Обсегът на въззивната дейност е стеснен предвид концентрационното начало, съобразно което процесуалните действия по установяването на фактическата страна на спора по правило се провеждат в рамките на първоинстанционното производство. Страните са длъжни още в началната фаза на исковото производство да направят пред съда своите твърдения за релевантните факти и да посочат доказателствените средства, чрез които ще ги установяват. Настъпващата още в първоинстанционното производство поетапна преклузия за посочване и представяне на доказателства, изключва възможността страната да поправи във въззивната инстанция собствената си небрежност, попълвайки делото с нови доказателства. По изключение законът предоставя възможност на страните да попълнят делото с относимите към спорното право доказателства и във въззивното производство в две хипотези: 1) когато са съществували обективни пречки доказателствата да бъдат посочени и представени в срок при разглеждане на делото от първата инстанция (чл. 266, ал. 2 от ГПК) и 2) когато доказателствата не са били допуснати от първоинстанционния съд, поради процесуални нарушения (чл. 266, ал. 3 от ГПК).

В настоящия случай, въззивникът е бил длъжен да наведе още в отговора на исковата молба твърдения за продължителността на закъснението на полета, както и че е положил дължимата грижа по смисъла на чл. 9 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 261/2004 по отношение на пътниците по повод закъснението на полета, с оглед преценката дължимостта и размера на претенциите за неимуществени вреди в размер на по 1500.00 евро за всеки въззиваем. Такива твърдения не са  наведени, нито са отправени искания пред ВРС за събиране на доказателства в тази насока. По делото няма данни да са съществували обективни пречки твърденията да бъдат наведени и доказателствата да бъдат посочени и представени в срок при разглеждане на делото от първата инстанция. Поради тази причина твърденията едва във въззивната жалба за продължителността на закъснението на полета, както и за положената дължима грижа по смисъла на чл. 9 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 261/2004, респ. за допускането на писмени доказателства за доказването на тези твърдения, са преклудирани и следа да се оставят без уважение.

Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

По изложените съображения и на осн. чл. 267 от ГПК , съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито съдебно заседание въззивна жалба „България Ер“ АД против решение № 574/12.02.2019г. по гр.д. № 13668/2018г. по описа на ВРС.

НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 804/2019 г. по описа на ВОС за разглеждане в о.с.з. на  26.06.2019г  от 9:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „България Ер“ АД за допускане на писмени доказателства, приложени към въззивната жалба, както следва:

1)        Справка Netline;

2)        Фактура № ********** за закупуване на храни и напитки за закъснелия полет по дестинация 477/478 по дестинация София-Барселона-София, в размер на 3 496.80 евро;

3)        Превод на представената фактура;

4)        Извлечение от счетоводната система на „България Ер“;

5)        Изчисление на левовата равностойност на 3496.80 евро от интернет сайт www.calculator.bg

Препис от определението да се връчи на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: