№ 20009
гр. София, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110161028 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от С. Й. Ц., ЕГН: ********** и И. Д. Ц., ЕГН: **********, двамата с
адрес: /адрес/, срещу З. Й. М., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, за осъждане на ответника
да преустанови ползването на общия вход откъм улицата на сграда на адрес: /адрес/ и
приложащото към него стълбище, като да бъде задължена да ползва само входа, намиращ се
на южната фасада на сградата.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищците са съпрузи и собственици на жилищата на
втория и третия (мансарден) етажи, в сградата на /адрес/ - на втория по силата на учредено
право на строеж с Нотариален акт № ***, том IX, дело 1849/94 г., а третият етаж притежават
по силата на договор за покупко- продажба, обективиран в Нотариален акт № ***, том 70,
дело № 13962/94 г. Посочват, че ответницата е собственик на жилището на първия етаж в
сградата, по силата на Нотариален акт № *** том 81, дело № 16012/91 г. Излагат твърдения,
че първоначално жилищната сграда, в която се намират днес трите жилища, е била
едноетажна и достъпът до единственото жилище е бил проектиран, изпълнен и
осъществяван през два самостоятелни входа - един откъм улицата и втори от южната фасада
на сградата. След надстрояването на сградата в периода 1984-88 г., единият от двата входа,
този откъм улицата, е бил проектиран и изпълнен като вход за достъп до всеки от етажите,
т.е. като общ за трите жилища. Достъпът до първия етаж е възможен както от този общ вход
на сградата откъм улицата, така и странично откъм южната фасада, който осигурява
самостоятелен достъп само до жилището на първия етаж. Твърдят, че през есента на 2021 г.,
в жилището на първия етаж от сградата, се настанила дъщерята на ответницата, която не се
грижела за почистването на стълбището и входното антре, оставяла вещи, които
затруднявали достъпа до входната врата и горните етажи, отказвала да заключва общата
входна врата, оставяла я демонстративно отключена и подпряна, дори счупила механизма за
заключване на металната входна врата. Поддържат, че по този начин се създавало риск за
преминаващите през входната площадка, както и за достъп на трети нежелани лица до
сградата, съответно до жилищата на втория и трети етаж в сградата, в които живее ищцата и
1
семейството на една от нейните дъщери, в което има и малки деца. Налагало се е
многократно ищцата и членове на домакинството й да сигнализират районния инспектор и
съответното поделение на МВР, за действията на дъщерята на ответницата, допусната в
собственото й жилище, застрашаващи сигурността на сградата и обитателите й.
Ответницата била уведомена за действията, но не реагирала на направеното оплакване.
Поддържат, че описаните действия представлявали неоснователно въздействие и оказвали
вредно отражение върху упражняването на правото на собственост на ищците.
В срока за отговор, ответницата по делото е депозирала такъв. Поддържа, че
посредством предявения иск, ищците целят да ограничат достъпа й до общото стълбището и
тавана на сградата, който е обща част и никога не е представлявал самостоятелен обект,
въпреки, че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том LXX, дело
№ 13962/1994 г., на ищците е прехвърлено правото на собственост върху него. Поради това,
поддържа, че договорът за прехвърляне на право на собственост върху етажа е нищожен.
Оспорва твърденията в исковата молба, че дъщеря й е чупила механизма на входната врата,
както и че оставяла там препятствия. Признава, че на няколко пъти дъщеря й е викана в 06
РУ на СДВР, но сигналите срещу нея били неоснователни. Твърди, че ищците й създават
затруднения да упражнява правото си на собственост, като заключват помещенията. Излъга
твърдения, че нейният етаж от къщата не се обитава постоянно, а съгласно одобрения
архитектурен проект, единственият вход към етажа й е от този откъм ул. „Лагадина“, а
входът, който споменават ищците в исковата си молба, не е одобрен по съответния ред, няма
коридор, няма антре и от този вход ответницата няма достъп до тавана на сградата.
Моли съда да отхвърли иска и претендира разноски.
В съдебно заседание ищците се представляват от адв. К., която поддържа предявения
иск и моли съда да го уважи. Претендира разноски. По делото е постъпила писмена защита.
Ответника се представлява от адв. Г., която поддържа писмения отговор и моли съда
да отхвърли иска. Претендира разноски, за което представя списък. По делото са постъпили
писмени бележки.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-техническа експертиза.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
Съгласно Нотариален акт за собственост на основание безвъзмездно учредено право
на строеж по чл. 56 ЗТСУ № ***/14.06.1994г. и Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № ***/16.06.1994г., С. Й. Ц. е собственик на жилищата на втория и третия
(мансарден) етажи, в сграда, находяща се в/адрес/, а съгласно Нотариален акт за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № ***/17.12.1991г., ответника е
придобила правото на собственост върху жилището, находящо се на първи етаж в същата
сграда.
Страните за предствили копие от арх. проект, одобрен на 25.07.1984 г. за пристроойка
и надстройка на съществуваща жил. Сграда.
От приетата по делото СТЕ, се установява, че съгласно одобрените арх.проекти на
сградата, към първи жилищен етаж е предвиден самостоятелен вход към жилището от
южната фасада, чрез изградено самостоятелно стълбище и отделна входна врата, като входа
води към дневната стая, а от там към всички други помещения.
По делото са допуснати и разпитани, като свидетели А.Б. и Й.И..
Свидетеля Б. посочва, че участвал при строежа на пристройката и надстройката на
сградата, като тогава се предвидили два входа на сградата- съществуващия от северната
страна и един от към южната страна, където имало тераса и към същата било направено
стълбище. От последния се осигурявал достъп до целия първи етаж. До преди 4-5г. там
2
живеела майката на С., но след като починала, имало проблеми. Имало разхвърляни обувки
в северния вход. Тогава З. дошла да живее в къщата с дъщеря си и тогава имало разхвърляни
обувки на входа. Един път когато отишъл, била счупена металната врата на северния вход и
ищците казали, че новата обитателка на апартамента го е направила. От ищците разбрал, че
разхвърляните обувки са от дъщерята на З..
Свидетеля И., първи братовчед на С. и З. посочва, че сега в къщата живее С., а З.
живее на друго място. В момента на първия етаж живеели наематели. Последно посетил
адреса два дни преди заседанието, като влязъл в преддверието на входа, на стълбищната
площадка на къщата. Там имало обувки и шкафове. Посочва, че стълбището откъм южната
страна не е вход и не се използва за вход. От същото не можело да се стигне до тавана на
къщата. Електрическото табло на къщата се намирало на първия етаж, на площадката на
стълбището на главния вход. Посочва, че когато леля му била жива, входната врата на
къщата не се заключвала, а само тази на двора. До стълбището имало помещение, обособено
за лични вещи и там стояли всички вещи на Е., а на С. имало предмети само отпред на
входа, на преддверието. Свидетеля посочва, че не е имал проблем да влезе в основния вход и
да премине през стълбищната площадка. След като леля му починала, там живеела дъщерята
на З., с две малки деца. Не бил виждал да е оставяла опасни предмети.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.109 ЗС.
Негаторният иск по чл. 109 ЗС е едно от средствата за правна защита на собственика
и предпоставя защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на
собственост, което смущава или пречи на пълноценното ползване на вещта според
предназначението й. Съобразно чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да установи в процеса,
както активната си материално правна легитимация по иска- правото си на собственост,
така и основанията, предизвикали търсената искова защита.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищците са
собственици на втория и третия (мансарден) етажи на процесната сграда, а ищцата на
първия. От заключението на вещото лице, което е направило оглед на място, както и от
показанията на свидетелите, се установява, че към жилището на ответника е построен
допълнителен вход от към южната фасада на сградата, който обслужва само нейното
жилище, а основния вход- от към улицата, обслужва всички самостоятелни обекти в
сградата.
Съдът намира, че претенцията на ищците да бъде преустановен достъпа на ответника
до основния вход на сградата и прилежащото към него стълбище, като бъде задължена да
ползва само допълнителния вход, обслужващ нейния апартамент, е неоснователна. С иска
по чл. 109 ЗС собственикът защитава притежаваните от него вещни права от неоснователни
/противоправни/ преки или косвени въздействия върху имота му, с които се пречи,
ограничава или смущава спокойното ползване на същия по неговото предназначение. Без
значение е дали поведението на ответника е виновно или не, достатъчно е чрез същото
неоснователно да се пречи, ограничава или смущава спокойното упражняване на вещните
права от техния титуляр в пълен обем. Следователно, основателността на иска по чл. 109 ЗС,
винаги е свързана с доказване, че поведението на ответника противоправно накърнява
правата на ищеца и кое е конкретното действие, което препятства упражняване на
притежаваното от ищците вещно право.
Твърди се в настоящия случай, че смущаването на вещното право на собственост на
ищците се изразява в това, че дъщерята на ответника, която не се грижела за почистването
на стълбището и входното антре, оставяла вещи, които затруднявали достъпа до входната
врата и горните етажи, не заключвала входната врата и я оставяла отворена, счупила
механизма, което създавало риск за преминаващите, както и за достъп на трети лица до
сградата. От разпитания свидетел на ищците се установи, че имало „разхвърляни обувки на
входа“, а металната врата била счупена, като същия не свидетелства за това, че достъпа до
сградата и до горните етажи бил затруднен, че вратата била отворена и че имало риск за
преминаващите, каквито са твърденията на ищците. По делото се установи и се събраха
доказателства, че преди в имота на ответника е живяла дъщеря й, а сега там живеят
наематели, като липсват каквито и да е доказателства за извършени неоснователни действия
3
или създадено състояние, конкретно от ответника. Не беше установено, че ответницата, нито
дъщеря й, са оставяли вещи, които затрудняват достъпа до сградата, като са създавали и
създават към настоящия момент състояние, което да пречи на собственика да упражнява
правото си на собственост в пълен обем, според предназначението на имота, което да налага
уважаване на иска.
На самостоятелно основание, съдът намира, че е правно недоказано и житейски
абсурдно, да се ограничи достъпа на собственик до общия вход на сградата, като се наруши
възможността на съсобственика да упражнява правото си на собственост върху етажните
площадки, стълбището и подпокривното пространство, които са обща част на сградата и до
които всеки съсобственик има право на гарантиран непосредствен достъп, независимо дали
тези общи части пряко обслужват неговия имот.
Предвид гореизложеното, съдът намира предявеният иск за неоснователен и
недоказан и като такъв, следва да бъдат отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, искането на ответника за присъждане на разноски следва да
бъде уважено. От материалите по делото се установиха извършени от ответника разноски в
размер на 1500 лв. за заплатен адвокатски хонорар, но доколкото същия е заплатен и във
връзка с предявения насрещен иск, който предмет на друго производство, което е отделено с
Определение от 28.04.2025г., то същия следва да бъде присъден до размера от 750 лв. С
оглед на това ищеца следва да бъде осъден да заплати сумата от 750 лв. за заплатено адв.
възнаграждение.
Следва да бъде оставено без уважение искането за присъждане на разноски на
ищците.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Й. Ц., ЕГН: ********** и И. Д. Ц., ЕГН: **********,
двамата с адрес: /адрес/, срещу З. Й. М., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, иск с правно
основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответника да преустанови ползването на общия вход
откъм улицата на сграда с адрес: /адрес/ и приложащото към него стълбище, като бъде
задължена да ползва само входа, намиращ се на южната фасада на сградата.
ОСЪЖДА С. Й. Ц., ЕГН: ********** и И. Д. Ц., ЕГН: **********, двамата с адрес:
/адрес/, да заплатят на З. Й. М., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, сумата от 750,00 лева
(седемстотин и петдесет лева), представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4