Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 535, 26.05.2020г., гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, осми наказателен състав,
на двадесети
май, две хиляди
и деветнадесета година,
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Г.С.
Прокурор:…………………….
като разгледа докладваното
от съдия Георгиева наказателно административен
характер дело № 262
по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалбата на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, *** против наказателно постановление № 02-0002808/ 29.11.2019г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ. Иска се отмяна на обжалваното наказателното постановление, като се навеждат доводи за незаконосъобразност. При условията на алтернативност се иска изменение на постановлението, чрез намаляване размера на наложената имуществена санкция.
Жалбата е
депозирана в преклузивния срок за обжалване от
надлежно легитимирана страна и е допустима.
Като прецени
поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази
закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, съдът намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 21.08.2019г. е извършена проверка на място на апарт-хотел *** находящ се в гр.Черноморец, обл.Бургас, къмпинг „Черноморец“, стопанисван от ”***. При проверката е било установено, че лицето *** полага труд като „камериерка“, като е почиствала стая на първия етаж на хотела. В справка на основание чл.402, ал.1, т.3 и чл.402, ал.2 от КТ същата е декларирала, че работи в дружеството от една седмица, на длъжност „камериерка“ с работно време от 08:00 часа до 14:00 часа, с два почивни дни, почивка в работния ден 30 минути и трудово възнаграждение на ден в размер на 31 лева.
Констатациите от проверката са обективирани в протокол за извършена проверка, приложен към административнанаказателната преписка.
На 11.10.2019г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.62, ал.1 от КТ вр. чл.1, ал.2 от КТ, за това че жалбоподателят, като работодател не е уредил като трудови правоотношения, отношенията по предоставяне на работна сила, като не сключил трудов договор в писмена форма с лицето ***, ЕГН **********.
Актът е съставен в съответствие с формалните законови изисквания. При съставянето му законният представител на дружеството не е вписал възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН са депозирани писмени възражения по акта.
При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени процесуални нарушения при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на наказателното постановление, водещи до порочност или нарушаване правото на защита на жалбоподателя в хода на административнонаказателното производство.
Сезиран с преписката по акта административнонаказващият орган е приел, че нарушението е установено от фактическа и правна страна и на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
Изложената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелката И.Д., както и от приложените по делото писмени доказателства, в т.ч. протокола за извършена проверка, който е официален документ по смисъла на чл.93, т.5 от НК и справка на основание чл.402, ал.1, т.3 и чл.402, ал.2 от КТ. Свидетелката Д. е пряк свидетел очевидец на нарушението. От показанията и става ясно, че при проверка на обекта са установили, че лицето *** полага труд като „камериерка“ и по време на проверката е почиствала стая на първия етаж на хотела. Последната собственоръчно е декларирала, че работи в обекта на дружеството от една седмица, на длъжност „камериерка“, с работно време от 08:00 часа до 14:00 часа, с два почивни дни, почивка в работния ден 30 минути и трудово възнаграждение на ден в размер на 31 лева, работодател, работно време, длъжност, работно място, почивки и трудово възнаграждение, които са елементи на трудовото правоотношение.
Коментираните доказателства са обективни, непротиворечиви, взаимнодопълващи се, поради което съдът кредитира изцяло тяхната доказателствена стойност.
Безспорно се установи, че на 21.08.2019г. в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ жалбоподателят, не е уредил като трудови правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето *** в нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ. По този начин дружеството е осъществило състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността му, което е формално, на просто извършване и се счита довършено в момента, в който работникът започне фактически да изпълнява трудовите си задължения, без подписан трудов договор с работодателя.
Съгласно чл.414, ал.3 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или ал.2 от КТ се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева, за всяко отделно нарушение. Отговорността на жалбоподателя в качеството му на работодател е обективна, като в случая основателно е била ангажирана. Не са налице основанията за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като се има предвид особените обществени отношения, които нарушението засяга. Същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид, поради което не представлява маловажен случай. Размерът на наложеното административно наказание е определен към предвидения в закона минимум, но по мнение на съда е неоснователно завишен. Нарушението е извършено за първи път, а непосредствено след установяването му с лицето е сключен трудов договор. В този случай превенцията на административните наказания би могла да бъде постигната с налагане на по-ниска имуществена санкция, определена в размер на минимума от 1500 лева, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено.
Предвид изрично направеното искане, на основание чл.63, ал.5 от
ЗАНН вр. чл.37,
ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на административнонаказващия
орган следва да бъде присъдено юристконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, чийто размер бе определен от съда
съобразявайки правна сложност и разглеждането на делото в едно съдебно
заседание.
Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-0002808/ 29.11.2019г.,, издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ***, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ, като намалява размера на наложената имуществена санкция от 3000 /три хиляди/ на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, ***, да заплати на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ юристконсултско
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: / П. Георгиева /
Вярно
с оригинала: Д.М.