МОТИВИ
по ПРИСЪДА № 13 от 16.01.2013г по НОХД № 417/2012г по описа на РС-Елхово.
С внесения обвинителен акт, образуван в настоящото
наказателно дело, РП- Елхово е предявила
против подсъдимите обвинения за извършени в съучастие и при условията на
продължавана престъпна дейност, престъпления с правна квалификация, както
следва: по чл. 195. ал.1 ,т.4, вр.чл.194, ал.1,вр.чл.20 ал.2, вр.чл.26, ал.1
от НК - за А.К.П.; И.Р.Н.; К.В.Й.; Д.С.А.; - по чл. 195. ал.1.т.4 и т.7. вр. чл.194,ал.1,вр.чл.20
ал.2, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.28, ал.1 от НК - за подс. П.И.И.; С.Г.С. и И.С.В.; - за подс. В.Г.И. и Г.Г.И. - по чл.196,ал.1.т.2. вр.чл.195, ал.1, т.4. вр. чл.194. ал.1,вр.чл.20 ал.2.
вр.чл.26, ал.1, вр.чл.29 ал.1,б."А" и ..Б;" от НК – за първия, а за втория чл.
29,ал.1,б.”А” НК и за подсъдимият И.И.В. само за едно престъпление, извършено в съучастие с
останалите, квалифицирано по чл. 196.ал.1 ,т.2, вр.чл. 195. ал. 1, т.4, вр. чл.194, ал.1,вр.чл.20
ал.2,вр.чл.29, ал.1.б."А" от НК.
Производството
в съдебната си фаза, по искане на подсъдимите и техните защитници е протекло по
реда на диференцираната процедура на глава ХХІХ от НПК- съкратено съдебно
следствие, в хипотезата на чл. 371,т.2 НПК, което като процесуално допустимо
при наличие на предпоставките по чл. 370 НПК и изрично изразено съгласие от
всички привлечени подсъдими, съдът е уважил.
По делото не са предявени, съответно приети за
съвместно разглеждане граждански искове от пострадалите от престъплението.
Участващият
по делото прокурор, поддържа
обвинението, така както е предявено с обвинителния акт. При направено
индивидуално от всеки подсъдими, цялостно признание на фактическите
обстоятелства, изложени в обвинителния акт,
в хода на проведеното съкратено съдебно следствие, счита за безспорно
доказано от обективна и субективна страна извършването на престъпните деяния,
при възведените правни квалификации. Поради това, пледира за признаването им за
виновни в извършването на престъпленията, предмет на обвинението, като им бъдат
наложени следващите се наказания-лишаване от свобода, определени при условията
на чл.58а,ал.1,вр.чл.5 НК, с конкретно предложение за тяхната индивидуализация
– в размер на 1 година и 6 месеца за първите четирима подсъдими - А.К.П.; И.Р.Н.; К.В.Й.;
Д.С.А.; които да се намалят с 1/3 и изтърпяването им бъде отложено, на основание
чл. 66,ал.1 НК за изпитателен срок от 4 години, спрямо всеки от тях, по
отношение на подсъдимите - П.И.И.; С.Г.С. и И.С.В. се претендират наказания в размер на 2 години, които също да се намалят
с 1/3 и се постанови ефективното им изтърпяване спрямо последните двама, а за
подс. П.И. да бъде приложен института на условното осъждане, съотв. наказания в
размер на 4 години лишаване от свобода, държавното обвинение претендира да се
определят за подсъдимите - В.Г.И.; Г.Г.И. и И.И.В., които също на основание чл. 58а НК
да бъдат намалени с 1/3 и се изтърпят ефективно, при строг режим. За същите
изразява становище да са справедливи и адекватни за постигане целите на
наказанията.
Подсъдимите А.К.П.; И.Р.Н.; К.В.Й.;
Д.С.А.; П.И.И.; С.Г.С. и И.С.В.; В.Г.И.; Г.Г.И. и И.И.В. - участват лично в съдебно заседание и
със своите защитници – адвокати. Всеки от тях
с лично изявление в с.з. е потвърдил съгласието си с предприетото
процесуално действие за провеждане на съкратено съдебно следствие, като в хода
на предварително изслушване поддържат твърдения, че признават изцяло фактите,
изложени в обвинителния акт и дават съгласие за същите да не се събират
доказателства. В процесуалното време на последна дума, изразяват съжаление за
извършеното, като всички те изразяват искрено съжаление за извършеното и молят за налагане на минимални наказания.
Защитниците на всеки от подсъдимите, при проведеното
съкратено съдебно следствие и направеното
признание за всички факти по обвинението, излагат доводи основно във връзка с
индивидуализацията на следващите се наказание, а досежно престъпните деяния
становищата им са идентични – да са доказани същите по своите признаци от
обективна и субективна страна. В тази насока, с позоваване на процесуалната норма
на чл. 373,ал.3 НПК и следващото от това приложение на чл.58а НК, те пледират за
определяне на наказания в размер на предвидения минимум, съотв. 1 година -за
подс. П.И. и С.С. което да се редуцира с 1/3 и да бъде отложено в изпълнението
си за изпитателен срок - 3 години,
каквито доводи поддържа техният защитник – адв. Б.; същата индивидуализация на наказанието се
предлага и за подс. К.Й. от защитникът му – адв. Д., докато за подсъдимите –Г.И.
и В.И., защитникът им адв. Д.Д. и за подс. Д.А. –защитникът му адв. Ч., както и за подс. И.Р.Н. –защитникът адв. Д. А.,
поддържат еднопосочни искания за индивидуализация при условията на чл. 5 НК при наличие на законовите предпоставки за
това, включително за последния- подс. Н. и отлагане изпълнението на наказанието
за изпитателен срок – минимално предвидения в закона. Аналогични правни аргументи се поддържат от адв. К. –
защитник на подсъдимият А.П., който моли, след признаването му за виновен в
престъплението да му се наложи
минималното предвидено в закона наказание – 1 година Лишаване от свобода, след редукция с 1/3, като по отношение
начинът на изтърпяване се предлага приложението на института на условното
осъждане и същото се отложи за 3 годишния минимален изпитателен срок. По отношение на подс. И.В. и И.В. защитникът им –адв. Б., също не оспорва
извършването на престъплението, както и предложената индивидуализация от
държавното обвинение, при условията на чл. 54 НК, но счита последните за
завишени в конкретно посочените размери, евентуално на което предлага
определяне към минимума на лишаването от свобода, между 1 година и 2 – 5
месеца, а за деянието което представлява рецидив, моли наказанието да е в минимума, при отчитане смекчаващи обстоятелства
– участие само в едно от деянията и по –ниската стойност на отнетото, поради
което пледира за индивидуализация в размер 1 година 4-5 месеца.
Обвързан
от процесуалната норма на чл.373,ал.3 НПК, съдът обсъждайки направеното от
подсъдимите индивидуално самопризнание в хипотезата на чл.372,ал.4,вр.чл.371,т.2 НПК- признание на всички факти от
обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено от фактическа
страна, така както и се твърди в същия,
следното:
Подсъдимите - К.В.Й., П.И.И., И.Р.Н., А.К.П.; С.Г.С.;
Г.Г.И., И.И.В., И.С.В., В.Г.И. и Д.С.А. се познавали помежду си, макар да
живеели в различни населени места – гр.Ямбол, сътв. с.Веселиново. На 16.02.12г
всички те, с изключение на И.И.В.,*** и в разговор помежду си взели решение да
извършат кражба на проводници, в землището на с. Бояново, общ.Елхово. В
изпълнение на намеренията си, още същият ден подсъдимите И.С.В. и Д.С.А. се
срещнали със свидетеля Е.К. ***, който притежавал микробус, марка "Форд
Транзит с рег.№У 68-80 АК, на когото предложили да ги откара с това МПС до чешма, находяща се в близост до разклона
за с.Кирилово, по пътя град Ямбол-град Елхово. За тази услуга обещали да му заплатят
сумата от 40.00 лева. Освен това, те поискали от същия свидетел /Е.К./ вечер да
ги извозва до посоченото място, а сутрин да ги прибира. Свидетелят К. се
съгласил и приел предложението. Посочените двама подсъдими се срещнали и с др. лице- свидетелят Д.И., от когото
също поискали да ги транспортира до указаното място с неговия лек автомобил „Фолксваген голф”, и последният се съгласил.
Вечерта на 16.02.2012 год., събралите се в гр.
Ямбол деветимата подсъдими - К.В.Й., П.И.И., И.Р.Н., А.К.П., С.Г.С., Г.Г.И., И.С.В.,
В.Г.И. и Д.С.А. натоварили в микробуса на св.Е.К., марка "Форд
Транзит" с рег.№У 68-80 АК инструменти-металотърсач, лопати, кирки, чукове
и въжета. След това, част от тях се качили в същото превозно средство и тръгнали
от този град в избраната посока-гр.Елхово. Др. част от подсъдимите потеглили с лекия
автомобил на св. Д.И., в същата посока,
като всяко от МПС-та се управлявало от свидетелите. Достигайки до уговореното
място – чешма на разклона за с.Кирилово, по главен път Ямбол- Елхово,
автомобилите спрели, всички подсъдими слезли и
разтоварили носените инструменти, като според уговорките им
транспортиращите ги се потеглили обратно към гр.Ямбол. След това, подсъдимите
пеша се придвижили до землището на с.Бояново, общ.Елхово, вземайки и
техническите средства със себе си. С помощта на металотърсача, те открили
изградено подземно трасе от телекомуникационната мрежа, собственост на „БТК"АД
гр.София /Българска телекомуникационна компания, с търговско наименование
„Виваком”/, преминаващо през землището на посоченото село, находящо се в
близост до пътя Ямбол-Елхово. В същото съоръжение били положени телефонни кабели
от вида МККБ 4x4+15x4x1.2, ТЗБ 37x4x1.2 и МКБ 4x4x1.2. Там с носените кирки и лопати подсъдимите
започнали да копаят дупки в земята, на разстояние около 15 метра една от друга
и след изкопаването на 6-7 такива, по този начин те достигнали и разкрили телефонните
кабели, от посочените видове. След това, вече посредством кирките и чуковете те
прекъснали, чрез прерязване/срязване същите, на местата във всяка от дупките
при съответното отстояние - около 15 метра, завързали с въже отрязания край на
телефонния кабел и с ръце го издърпали над земната повърхност. По този начин
издърпали всички отрязани краища на проводниците и така успели да извадят и вземат 300 метра
телефонен кабел, представляващ МККБ 4x4+15x4x1.2, ТЗБ 37x4x1.2 и МКБ 4x4x1.2. Същият подсъдимите навили на руло и го изнесли до чешмата,с местонахождение по-горе
описано, след това в близост до посоченото място те скрили и ползваните
инструменти. Тогава, вече приключили с дейността си, подсъдимият Д.А. се обадил
по телефона на св. К. и Д. И., за да отидат да ги приберат. В съответствие с
постигнатите уговорки, свидетелите се отзовали, отново с автомобилите си се
придвижили до чешмата, в близост до разклон с.Кирилово, по пътя Ямбол- Елхово,
откъдето взели подсъдимите и натоварили проводника, изваден от тях от
подземното трасе на телекомуникационното съоръжение и обратно ги транспортирали
до с. Веселиново. Там, вече на следващия ден, подсъдимите обгорили изолацията на откраднатите кабели и
този меден проводник продали на свидетеля П.Ч.. Данни за индивидуализацията на
същия – вид и технически характеристики, както и количество в метри се съдържат в
документа – заявление от 17.02.12г за установената кражба на кабел от
телефонната мрежа, в района на с.Бояново, с което полицейските органи били
уведомени от ТД осъществяващо
техническата поддръжка на телекомуникационните съоръжения, вкл. кабелната мрежа
на БТК, изпълнителя - „Алкател Лунсент България”ЕООД/л.4,т.І от ДП/.
На 14.03.2012 год.
подсъдимите К.В.Й.. П.И.И., И.Р.Н., А.К.П., С.Г.С., Г.Г.И.. И.С.В.. В.Г.И.,
Д.С. Ангелови, вече и заедно с
подсъдимият И.И.В., отново решили да отидат в землището на село Бояново,общ.Елхово,
откъдето да извършат кражба на проводник от телефонната-комуникационна мрежа. По същия начин, двама от тях - И.С.В. и Д.А. се свързали със
свидетелите Е.К. и Д. И., за да ги
откарат със своите автомобили до чешмата на разклон село Кирилово, по пътя Елхово-Ямбол.
Още вечерта на посочената дата, подсъдимите с МПС-та на св. К.- марка
"Форд Транзит” с рег.№У 68-80 АК и на св. Д.И. - марка „Фолксваген
голф" били откарани на посоченото място, където ги оставили, а водачите се
върнали обратно в града. Слезлите всички подсъдими намерили и взели
инструментите си - мсталотърсач. лопати, кирки, чукове и въжета, от мястото
където предния път ги скрили, в билзост до чешмата и се придвижили до землището на село Бояново,общ. Елхово. По
гореописания начин, посредством металотърсача, те отново окрили и достигнали
до подземно трасе собственост на „БТК"АД град София, преминаващо през
района на землището, намиращо се в близост до пътя Ямбол- Елхово. И в тази част
на трасето от съоръжението било изградено с положени телефонни кабели от вида
МККБ 4x4+15x4x1.2, ТЗБ 37x4x1.2 и МКБ 4x4x1.2. На мястото подсъдимите започнали
да копаят дупки, с помощта на лопатите и кирката, като изкопали няколкто
такива, на разстояние около 15 метра една от друга. По този начин те разкрили телефонните
кабели, получавйки директен достъп до същите. След това, посредством носените
кирка и чуковете, подсъдимите прерязали кабела във всяка от дупките, на
отстояние около 15 метра, завързали с въже отрязания край и с ръце го издърпали
над земната повърхност. По описания начин, завързвайки и издърпвайки с ръце
всеки от разкритите в направените дупки, те успели да извадят 90 метра
телефонен кабел от вида МККБ 4x4+15x4x1.2, ТЗБ 37x4x1.2 и МКБ 4x4x1.2. След
това, така взетия кабел, подсъдимите навили на руло и го изнесли до чешмата,
намираща се на пътя Елхово-Ямбол, разклон с.Кирилово. Тогава, вече приключили
отново подсъдимият Д.А. се обадил на св. К. и Д.И. да отидат да ги приберат. Последните се отзовали, в изпълнение на уговорките
им и с автомобилите се придвижили до мястото, където оставили подсъдимите, от
там ги взели, натоварили и проводника изваден от трасето на
телекомуникационната мрежа, който бил с тях и така всички заедно се върнали в с. Веселинова. Там подсъдимите
слезли и на следващия ден, отново обгорили изолацията на откраднатия кабел и
този меден проводник продали на свидетели П.Ч.. Данни за индивидуализацията на
кабела / вид, технически
характерстики/, отнет от
подсъдимите при това от деянията се съдържат в документа –
заявление –писмо от 14.03.12г на Виваком
за установената кражба на кабел от телефонната мрежа, в района на с.Бояново, с
което полицейските органи били уведомени, л. 5 ДП, т.І/
При едно от деянията подсъдимият И.Р.Н. изгубил
мобилния си телефон, марка „Сименс А70" с ИМЕИ-3563420002871 16 с поставена
в него СИМ-карта на оператор „Глобул"- би кънект с №89359050100302798658,
който бил открит на мястото на престъплението от служител на ТД, осъществяващо
техническата поддръжка на мрежата на БТК – св.В.В.. Посочената вещ, последният
предал с Протокол за доброволно предаване от 15.03.12г.
Видно
от заключението на приетата по делото съдебно-стоково оценителна експертиза, стойността
на откраднатите движими вещи, представляващи телефонен кабел от вида МККБ
4x4+15x4x1.2, ТЗБ 37x4x1.2 и МКБ 4x4x1.2, е в общ размер 12 464.40 лева, за
цялото количество 390 метра. Индивидуално, съотв. цената на 300 метра от същия
възлиза на на стойност 9 588 лева, а и за 90 метра – сумата 2 876,40 лева. В посочения общ размер на
сумата 12 464,40лв, се равняват и причинените от деянието имушествени
вреди на собственика -,,БТК" АД - гр.София в размер на 12 464.40 лева.
Относно съдимостта на подсъдимите, се цениха служебно изисканите
справки за съдимост на всеки от тях. От тяхното съдържание, се установява, че
подсъдимите К.Й., И.Р.Н., А.П. и Д.А. не са осъждани. Всички останали подсъдими са осъждани, някои от тях
и нееднократно, за които установените осъждания, релевантни за правната
квалификация на настоящото деяние, са следните:
Подсъдимият П.И.И.
преди извършване на деяние, предмет а обвинителния акт, е осъждан за др. такова
престъпление /чл. 195, ал.1,т.2, пр.чл.194, ал.1,вр.чл.20, ал.2 от НК/, с Присъда
по НОХД № 1410/2005г на PC-Ямбол, влязла в законна сила на 13.12.2005г,
с която му е наложено наказание 3 месеца
ЛСв, отложено за изпитателен срок 3 години, на основание чл.66 НК. Осъждането,
с оглед предвидения срок в чл. 30 НК е релевантно за правната квалификация на
настоящото деяние, независимо от настъпилата за същото реабилитация по право,
според отбелязването в справката за съдимост.
Подсъдимият С.Г. Стояно, също е осъждан преди датата на настоящото престъпление,
като от влезлите в сила срещу него присъди с правно значение, т.е. определящи
правната квалификация „повторност”, по смисъла на чл. 28 НК, за внесеното
обвинение, са постановените по НОХД № 1522/2009г на ЯРС, в сила от 09.12.2009 год, и по НОХД № 1649/2003г
на с. съд, присъдата влязла в сила на 12.06.04г, с които е осъден за престъпления
по чл.195, ал.1, т.3,т.5, вр.чл.194 НК –с първата и по чл.195,ал.1,т.2 и т.5 НК,като и с двете присъди са му били наложени наказание лишаване от свобода, чието
изтърпяване е било отложено по реда на чл.66 от НК. Отложеното наказание по
Присъдата по НОХД № 1522/09г е 6 месеца лишаване от свобода.
Подсъдимият И.С.В., преди
датата на настоящото престъпление също е осъждан също за др. такова престъпно деяние, с Определение за
одобряване на споразумение по НОХД № 836/2011г, на ЯРС, влязло в сила на 06.07.2011г.
с което му е наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода , отложено за
изпитателен срок от 3 години, за извършено престъпление по чл.195. ал.1,т.4 и 5
от НК. Установените др. две присъди против същия по НОХД № 175/00г а ЯРС, в
сила от 13.04.2000г и НОХД 234/98г на с. съд, също с наложени условни наказания
лишаване от свобода, поради изминалата давност са ирелеавнтни за правната
квалификация на извършеното деяние, предмет на обвинителния акт.
Подсъдимият Г.Г.И. е многократно осъждан, спрямо него са постановени
и влезли в сила общо 8 присъди, в периода 2004-2010г, т.е. преди датата на извършване
на настоящото престъплението. От установените осъждания по данни от справката
за съдимост, релевантни за квалификацията по разглежданото обвинение –опасен рецидив по чл. 29,б.”А” НК са
следните: по НОХД № 237/10г на ЯРС с Присъда по което, влязла в сила на 12.03.10г,
е осъден на 11месеца лишаване от свобода –ефективно, за престъпление по чл.195, ал.1,т.З и 7,вр.чл.194 НК;
по НОХД
№ 179/2010год на ЯРС, с Присъда влязла в законна сила на 07.04.2010г, с
която е осъден на 6 месеца лишаване от свобода, ефективно, за престъпление по чл.195. ал.1,т.3 и 7 от НК;
по НОХД № 1674/2009 г на ЯРС, с Присъда влязла
в законна сила на 03.02.2010год е осъден на 8 месеца Лишаване от свобода,
ефективно, за престъпление по чл.195, ал.1,т.5 и 7 от НК; по НОХД № 360/2010г на ЯРС, с Присъда влязла в
сила на 22.04.2010год е осъден на 8 месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.195, ал.1,т. 7,вр.чл.194
от НК и по НОХД № 630/10г на ЯРС, решено със Споразумение, одобрено с Определение , влязло в законна сила на
10.05.2010год е осъден на 3 месеца
лишаване от свобода, ефективно за престъпление по чл.195, ал.1,т.З., т.5 и т.7
от НК. За изброените осъждания, по така посочените присъди е било извършено
групиране с Определение по ЧНД № 691/10г
на ЯРС, влязло в законна сила на 25.06.2010г, като наложеното общо наказание на подс. Г.И. в размер на 11
месеца лишаване от свобода, е било увеличено на основание чл. 24 НК, на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода,
което е постановено да бъде изтърпяно при при първоначален „строг" режим.
Последното е изтърпяно на 03.05.11г, видно от отбелязването в справката за
съдимост и писма-справка рег. № 14846/24.09.12г на ГД „ИН”. Иначе казано, отчетени за едно осъждане,
групираните присъди, с оглед размера на наложеното наказание при ефективно
изтърпяване, обосновават опасен рецидив в хипотезата на б.”А” от чл. 29 НК.
Подсъдимият И.И.В., също е неколкократно осъждан, преди дата на настоящото престъпление, с
присъди постановени в периода 2007 -2009г. Релевнатно за правната квалификация
на деянието по разглежданото обвинение, е
осъждането с Присъда по НОХД № 232/09г на ЯОС, влязла в сила на
08.10.09г, с която му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3
години и 6 месеца, ефективно, престъпление по чл.199, ал.1.т.3вр.чл.198, ал.1
вр.чл.20. ал.2 от НК. Последното съответства на първата форма на опасен
рецидив, съгласно чл.29,ал.1,б.”А” НК. Наказанието по тази присъда е търпял в
Затвора гр.Бургас, като е условно предсрочно освободен на 23.02.12г от изтърпяване на останалата част от
наказанието, на основание чл. 70 НК, с остатък 7 месеца и 14 дни, с Определение
№ 53 по ЧНД № 215/12г на БОС, влязло в сила на 02.03.12г. Данни в тази насока
са удостоверени в приложената справка за съдимост, както и служебно изискваната
справка относно изтърпяването на наказанията – писмо рег. № № 14846/24.09.12г
на ГД „ИН”-София.
Подсъдимият В.Г.И., е многократно осъждан преди датата на извършване на настоящото деяние
- общо 21 пъти, с присъди влезли в сила в периода 2001-08г. От установените,
релевантни за правната квалификация по обвинителния акт, предмет на делото , са
следните осъждания: по НОХД № 1652/2008г на ЯРС, решено със споразумението,
одобрено с Определение,влязло в сила на 16.10.08г му е наложено наказание 3 месеца лишаване от
свобода, ефективно при строг режим, за престъпление по чл.196, ал.1,т.2,
вр.чл.195. ал.1. т.5 от НК; по НОХД № 1065/2009
год на ЯРС, с Определение за одобряване на споразумение, влязло в законна сила
на 27.04.2009 г е осъден на 6 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е
отложено на основание чл. 66 НК за изпитателен срок от 3 години, определено като общо за престъпленията
по чл. 195, ал.1, т.5 и по чл. 195,ал.1,т.3 и т.5 от НК в
извършването на които е бил признат за виновен. По НОХД № 1592/2008г на ЯРС, с
Присъда влязла в законна сила на 17.03.2009 год.,е осъден на две години и девет
месена лишаване от свобода, ефективно,
при „строг” режим на изтърпяване, за престъпления по чл.196. ал.1. т.2,
вр. чл.195, ал.1, т.3,4 и 5 от НК. По НОХД № 689/2006 г на ЯРС, с Присъда влязла
в законна сила на 28.06.2006 год, е осъден на една година и три месеца лишаване
от свобода, ефективно, за престъпления по чл.196. ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4 от НК. Наказанията, наложени
по последните две цитирани присъди, обосновават опасен рецидив в хипотезата на
буква „А” на чл. 29,ал.1 НК. Същите,
дори и при отчитане за едно осъждане на Присъдите по НОХД №№ 1652/08г и 1592/08г на ЯРС с оглед
групирането им извършено с определение по
по ЧНД № 508/08г на с. съд с наложено общо наказание 2 години и 9 месеца
ЛСв, ефективно, субсумират и втората форма на опасен рецидив по смисъла на чл.
29,ал.1,б.”Б” НК. Наказанията по всички
присъди са изтърпяни, както следва: по НОХД № 689/06г – на 04.05.07г, а общото
наказание по НОХД №№ 1652/08г и по
1592/08г - на 30.01.09г, доизтърпяно на
08.09.11г в Затвора гр. Бургас.
В хода на ДП, спрямо
подсъдимите Г. Г.И. и В.Г.И., както и спрямо подсъдимите И.И.В. и И.С.В. е била взета мярка за неотклонение –“задържане
под стража”, с Определение № 177 от 22.05.12г
по ЧНД № 237/12г, влязло в сила на 29.05.12г. По отношение на първите
двама от тях е налице и първоначално задържане за срок от 72 часа, считано от
21.05.12 до 24.05.12гг, въз основа на Постановление на прокурор от ЕРП от същата
дата.
Събирането
и проверката на доказателствата по делото, се извърши по реда и при условията
на чл. 371,т.2,вр. чл.373,ал.3 НПК. Изведената въз основа на тях фактическа
обстановка, която съдът изложи е
безспорно и несъмнено установена, за което се
цениха направеното в с.з. самопризнания от подсъдимите К.В.Й.; П.И.И., И.Р.Н., А.К.П., С.Г.С., Г.Г.И., И.С.В..
В.Г.И., Д.С.А. и И.И.В., подкрепени от приложените към досъдебното
производство и приобщени по надлежния ред-чл.283,вр.чл.373 НПК писмени
доказателства и доказателствени средства – протоколи за разпознаване на лица от
16.05.12г – общо 23 бр., с изготвени фотоалбуми към всеки от тях; протокол за
доброволно предаване от 15.03.12г; заключение по съдебно стоково-оценителна
експертиза, справки за съдимост, заявления на Виваком от 17.02. и от 15.03.12г
за извършени кражби,, както и от гласните доказателства – свидетелски
показания. Системата на свидетелските показания, включва разпитите на
свидетелите – П.В.Ч., Д.В.И., Е.К.К.Н.К. и В.Д.В., като за първите трима от тях
/К., И. и Ч./ и дадени пред съдия, по
реда на чл. 223 НПК – ЧНД №№ 215/12г;212 и 213/12г на ЕРС, всички те
материализирани в съответни протоколи за разпит на свидетели. Обясненията на всички
подсъдими по делото, също се възприеха от съда за достоверни, тъй като
кореспондират и се подкрепят от останалите доказателства. Последните, както и
показанията на свидетелите – Ч., Д.В.И., Е.К., К.К. и В.В., съдържими се в
протоколите за разпитите им, съставени в ДП са пряко и косвено са относими към фактите, релеванти за обвинението и
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, досежно изпълнителното
деянието, механизма на осъществяването му и предмета на престъплението, като
установяват фактическите действия по отнемането на вещите, последващото им
своене и разпореждане с тях, както времето и мястото на престъплението. В
досъдебното производството, подсъдимите А.П. и И.Р.Н., са депозирали
обяснения и пред съдия, по реда чл.222 НПк,, които съдът също следва
да кредитира, както и тези на останалите подсъдимите, поради корелацията им
с останалите доказателствени източници и
предприетото в съдебната фаза самопризнание, с признания в пълния обем на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдебният
състав възприема изцяло и заключението по извършената в ДП
съдебно-стоково-оценителна експертиза, досежно стойността на отнетите движими вещи
– телефонен кабел от вида МККБ 4x4+15x4x1.2, ТЗБ 37x4x1.2 и МКБ 4x4x1.2, в общ размер 12 464,40лв за общото
количество 30 метра. Експертизата не
се оспорва от страните по делото, извършена е от съответния специалист,
аргументирана е, поради което и се кредитира за обективна и компетентна. За
достоверни по своето съдържание се цениха и писмените доказателства, също не
оспорени от страните, така и също и писмените доказателствени средства,
материализиращи действия по разследването- огледи и следствени експерименти,
валидно извършени в съответствие с правилата на НПК, съдържащи всички изискуеми
реквизити.
Доказателствата,
приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред,
условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно
кореспондиращи и допълващи се, поради
което съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да налагат,
обсъждането им от съда, извън вече изложения аргумент за безпротиворечивостта
им. Поради изложеното и съдът прие, че направеното от страна подсъдимите
признание относно всички релевантни факти по обвинението, кореспондира и се
подкрепя от събраните безпротиворечиви
доказателства, като на основание императивната разпоредба на чл.373 ал.2
и 3 НПК, ползва тези самопризнания за изграждането на фактически и правни
изводи при постановяване на присъдата.
От правна страна, съдебният състав е мотивиран да приеме
следното:
Предявените
спрямо подсъдимите обвинения са доказани изцяло и убедително.При така
установените факти, изведени в хипотезата на чл.373,ал.3 НК, съдебният състав
намира за безспорно установено, че с деянието си, всеки от подсъдимите е
осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпленията, в
извършването на които са обвинени, действайки в съучастие, а за някои и при
условията на продължавана престъпна дейност, а именно: подсъдимите – А.К.П.; И.Р.Н.; К.В.Й.; Д.С.А. - по
чл. 195. ал.1 ,т.4,
вр.чл.194, ал.1,вр.чл.20 ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК; за подсъдимите - П.И.И.; С.Г.С. и И.С.В. - по чл. 195. ал.1.т.4 и т.7. вр. чл.194,ал.1,вр.чл.20 ал.2, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.28, ал.1 от НК; подсъдимите В.Г.И. и Г.Г.И. - по чл.196,ал.1.т.2. вр.чл.195, ал.1, т.4. вр. чл.194.
ал.1,вр.чл.20 ал.2. вр.чл.26, ал.1, вр.чл.29 ал.1,б."А" и .Б;" от НК – за първия, а за
втория чл. 29,ал.1,б.”А” НК и за подсъдимият И.И.В. – по
чл. 196.ал.1 ,т.2, вр.чл. 195.
ал. 1, т.4, вр. чл.194, ал.1,вр.чл.20 ал.2,вр.чл.29, ал.1.б."А" от НК. В случая, налице са достатъчно
доказателства, подкрепящи самопризнанията на подсъдимите, въз основа на които
по категоричен начин е установено, на инкриминираните дати - в периода 16.02.12г
до 14.03.12г в землището на с.Бояново,общ.Елхово, действайки в съучастие помежду
си, а подсъдимият И.И.В. само на 14.03.12г, са отнели движими вещи – телефонен кабел, от вида МККБ 4x4+15x4x1.2, ТЗБ 37x4x1.2 и МКБ 4x4x1.2, общо 390 метра, на обща стойност
12 464,40лв, от владението на собственика БТК”АД, без негово съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвоят, като за извършване на деянието са
използвали технически средства – металотърсач, лопати, кирки, чукове, въжета,
като същото за подс. П.И.И., С. Г.С. и И.С.В. се явява повторно по смисъла на
чл. 28,ал.1 НК и не представлява маловажен случай, а за подсъдимите В.Г.И. , Г.Г.И.
и И.И.В. , представлява опасен рецидив по смисъла на чл. 29,ал.1 НК, съотв. за
първия по б”А” и б.”Б”, за последните двама – по б.”А” НК. Посъдимите А.К.П.; И.Р.Н.; К.В.Й.;
Д.С.А.; П.И.И.; С.Г.С. и И.С.В.; В.Г.И. и Г.Г.И.,
действайки при условията на продължавана престъпна дейност, са извършили
настоящото престъпление, тъй като са осъществили последователно деянията, както
следва:
На 16.02.12г в землището на с. Бояново,общ. Елхово, действайки в
съучастие помежду си, като извършители и
чрез използване на технически средства – металотърсач, лопати, кирки, чукове и
въжета, посочените подсъдимите са ОТНЕЛИ
чужди движими вещи- 300 метра телефонен
кабел от вида МККБ 4x4+15x4x1.2, ТЗБ 37x4x1.2 и МКБ 4x4x1.2, на обща стойност 9 588лв, от владението
на собственика „БТК”АД гр.София, без негово съгласие и с намерение противозаконно да го
присвоят, както и
На 14.03.12г на същото място –
землището на с.Бояново, общ.Елхово, действайки в съучастие помежду и с подсъдимия И.И. Василеев, като
извършители и чрез използзване на технически средства - металотърсач, лопати, кирки, чукове и въжета ,
са ОТНЕЛИ чужди движими вещи – 90 метра телефонен кабел, от вида МККБ 4x4+15x4x1.2, ТЗБ 37x4x1.2 и МКБ 4x4x1.2, на обща стойност2 876,40лв, от
владението на собственика „БТК”АД гр.София, без негово съгласие и с намерение противозаконно да го
присвоят, при допълнителни квалифициращи
признаци – повторно извършено,
немаловажно деяние – за подсъдимите П.И.И., С. Г.С. и И.С.В., съответно опасен рецидив по
смисъла на чл.29 НК - за подсъдимите В.Г.И. , Г.Г.И. и И.И.В..
Фактите за времето, мястото, както и изпълнителните
действия по отнемането на описаните движими вещи, предмет на престъпното деяние,техният механизъм на осъществяване, както и
авторството – в лицето на десетимата подсъдими, се доказват от
безпротиворечивите свидетелски показания, както и от самопризнанията им направени по реда на чл.
371,т.2 НПК, както и от писмените доказателствени източници. В тази насока
цениха се от съда показанията на свидетелите – П.Ч., Е.К., Д. И.,
К. Крайчеев и В.В., така и дадените
обясненията от подсъдимите, включително за някои от тях депозирани пред съдия,
които са пряко и косвено относими към съставомерните признаци от обективната
страна на всяко от деянието. Налице са, доказани фактически действия, извършени
общо от подсъдимите, при указаното различно съчетание на съучастието им,
изразили се в изкопаване на дупки и разкриване на телефонния кабел от трасе на
комуникационната мрежа собственост на БТК, за което използвали различни
инструменти – металотърсач, кирки, лопати, също така и прекъсването му, чрез
прерязване посредством чуковете и кирките и последващо издърпване, за което
ползвали въже, както и отнасянето на кабелите от мястото на престъплението.
Т.е. тези действия на подсъдимите са от
естество да са прекъснали фактическата власт на собственика върху вещта,
едновременно с което и са установили своя такава. В тази изпълнителна форма се
състои и отнемането на движимите вещи, като от др. страна обективно е вярно, от
страна на собственика е липсвало
съгласие за това своене, изводимо от свидетелските показания на /В.В./,
подкрепящи и самопризнанията на подсъдимите, които са ги отнели независимо от
чуждата воля. Деянието е довършено и в конкретния случай, намерението за
провозаконното присвояване на вещите е
пряко манифестирано, с оглед последващото разпореждане със вещите, чрез
преработването им, посредством обгаряне на изолацията и продажбата им като
метални отпадъци, получената парична сума от което те поделили помежду си. Ето защо, безспорно
следва да се приеме за настъпил съставомерния престъпен резултат от това
деяние.
Всеки един
от подсъдимите непосредствено и пряко е участвал, както в действията по
отнемане на движимите вещи, така и в установяването на фактическата власт върху
тях, поради което всеки от тях е действал, като извършител по смисъл на
чл.20,ал.2 НК.
Категорично доказани, на доказателствената
основа, в съвкупност от сведенията съдържими се в свидетелските показания,
както и обясненията на подсъдимите, са и обстоятелствата за непосредствено
използване на инструменти при извършване на техните действия по отнемането, а именно металотърсач, лопати,
кирки, чукове и въжета. От тук доказан е обективният, квалифициращ признак по чл. 195,ал.1 ,т.4 НК - използването на технически средства за
осъществяване на престъпното деяние.
Предмет
на престъплението са били движими вещи, подробно описани по-горе, противоречия
относно отнетото имущество не съществуват, като тези вещи притежават определена
стойност, възлизаща на общата сума 12 464,40лв. Последната се доказва,
категорично въз основа на кредитираното заключение по стоково- оценителна експертиза,
назначена в ДП.
Налице е доказана и правната
квалификация - продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 НК, по отношение на подсъдимите А.К.П.; И.Р.Н.; К.В.Й.;
Д.С.А.; П.И.И.; С.Г.С. и И.С.В.; В.Г.И. и Г.Г.И.,
тъй като се касае за доказани две отделни деяния,
осъществяващи поотделно еднакви състави на едно и също по вид престъпление,
извършени са през непродължителни периоди от време – 14.02. до 16.03.2012г, при
относителна една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващото се явява продължение на предходното, с оглед вътрешната им
определеност и насоченост- облагодетелстване по престъпен начин. Тази връзка и
ги характеризира като едно продължавано
престъпление и същите се преценяват в съвкупност, с оглед причинения общ
престъпен резултат.
Деянието, с основен
състав по чл. 194,ал. НК, по отношение на подсъдимите П.И.И., С. Г.С. и И.С.В.,
се явява извършено повторно, по смисъла на чл.28,ал.1 НК и в немоловажен случай,
тъй като всеки от тях, преди инкриминираната дата, вече е бил осъждан за същото
такова престъпление. Релевантните
осъждания са, както следва: за подс. П.И.
– Присъда по НОХД № 1410/05г на ЯРС, влязла в сила на 13.12.05г, с която е
осъден за престъпление от същия вид, а
именно с правна квалификация по чл. 195, ал.1,т.2, пр.чл.194, ал. НК, за което
е осъден на 3 месеца ЛСв, отложено на основание чл. 66 НК за изпитателен срок
от 3 години; за подс. С.Г.С. – Присъдите
по НОХД № 1522/2009г на ЯРС, в сила от
09.12.2009 год, и по НОХД № 1649/2003г на с. съд, влязла в сила на 12.06.04г, с
които е осъден за престъпления по чл.195, ал.1, т.3,т.5, вр.чл.194 НК –с
първата и по чл.195,ал.1,т.2 и т.5 НК,като и с двете присъди са му били наложени наказание лишаване от свобода, чието
изтърпяване е било отложено по реда на чл.66 от НК. Отложеното наказание по
Присъдата по НОХД № 1522/09г е 6 месеца лишаване от свобода, с изпитателен срок
от 3 години и за подс. И.С.В. - по НОХД №
836/2011г, на ЯРС, с Определение за одобряване на споразумение, влязло в сила
на 06.07.2011г. е осъден на 6 месеца лишаване от свобода, отложено за
изпитателен срок от 3 години, за престъпление по чл.195. ал.1,т.4 и 5 от НК. С оглед датите на постановяване на цитираните присъди и вида на наложените
наказания с тях, до датата на извършване на деянието по настоящата присъда не е изтекъл 5 годишния срок по чл.30,ал.1 НК, изключващ квалифициращия признак – повторност. Същевременно,
инкриминираното деяние, по убеждение на съда, не може да се квалифицира за
маловажен случай/чл.93,т. НК/, т.к. не разкрива по-ниска обществена опасност от
типичната за този род престъпления. И това е така, както предвид паричната
стойността на отнетото имущество, която е
значителна и надхвърля в пъти размера на минималната работна заплата, така
и съучастието на лицата- различно съотношение и с брой –значителен
/9-10 лица/ за всяко от деянията, включени в продължаваното престъпление,
отдалеченосттана мястото наа престъплението от местоживеенето им, както и наличието на отегчаващо обстоятелство,
че за придвижването си подсъдимите са използвали и МПС – извън правната
квалификация на обвинението. Наред с това налични са и осъждания на подсъдимите
за др. престъпления, наред с релевантните за обвинението, като в съвкупност
тези обстоятелства, изключват маловажността. Обсъдените осъждания и изложените
съображения деянието да не представлява маловажен случай, квалифицират кражбата
като повторно извършена – чл.195,ал.1,т. НК
по отношение на подсъдимите П.И.,
С.С. и И.В..
Кражбата подсъдимите
И.И.В., Г.Г.И. и В.Г.И. са извършили в условията на опасен рецидив, по смисъла на чл.29, ал.1 НК, за първите двама
по б.”а” на разпоредбата - след като е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода за срок не
по-малко от една година и с ефективно
изтърпяване , а за последния –В.И. - по
б.”а” и б.”б” на чл. 29 НК – след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода за срок не по-малко от една година и с ефективно изтърпяване, както и осъждан
два и повече пъти на ЛСв-ефективно за умишлени престъпления. Релевантните
осъждания, обсъдени в изложението за фактите от настоящите мотиви на подсъдимия
И.В.И. е по НОХД № 232/09г на ЯОС, с Присъда влязла в сила на 08.10.09г той е
осъден на 3 години и 6 месеца
„лишаване от свобода”, ефективно, същото е търпял до 23.02.12г, на която дата е бил условно
предсрочно освободен, на основание чл. 70 НК, с остатък 7 месеца и 14 дни, с
Определение № 53 по ЧНД № 215/12г на БОС, влязло в сила на 02.03.12г. Съотв. подсъдимият Г.Г.И. е с осъждания по влезли в сила Присъди по НОХД № 237/10г на ЯРС, по НОХД № 179/2010год на ЯРС; по НОХД № 1674/2009 г
на ЯРС; по НОХД № 360/2010г на ЯРС и по
НОХД № 630/10г на ЯРС, решено със Споразумение, одобрено с Определение, отчетени като едно, с оглед
извършеното им групиране, последното с Определение
по ЧНД № 691/10г на ЯРС, влязло в
законна сила на 25.06.2010г, за които е определено и наложено едно общо за
изтърпяване наказание 1 година и 4
месеца лишаване от свобода, след увеличение по реда на чл. 24 НК. Посочените
съдебни актове са влезли в сила в периода 12.03.10г- 10.05.10г, а наказанието е
изтърпяно на 03.05.11г. С изброените осъждания на всеки от подсъдимите – И. В.И.
и Г. Г. И., се
покриват критериите по б.”А” от чл. 29 НК за опасен рецидив, относно минималният брой осъждания, наложените за тях наказания, като всички са
за умишлени тежки престъпления и считано от датите на изтърпяването /по данни
от справката на ГД ИН и тази за съдимост/, не е изтекъл и 5 годишния срок, по
чл.30,ал.1 НК,изключващ квалифициращия
признак.
Подсъдимият В.Г.И., е осъждан по НОХД № 1652/08г на ЯРС, влязла в сила присъда-споразумение на
16.10.08г на 3 месеца ЛСв , както и по НОХД № 1592/08г на с. съд ,Присъдата
влязла в сила на 28.06.06г ЯРС – с наложено наказание 2 години и 9 месеца ЛСв,
ефективно. Същите са групирани, с Определие по ЧНД № 508/08г на ЯРС, в сила на
15.05.09г, като е наложеното общо наказание
е в размер 2 години и 9 месеца, а отчетени за едно осъждане, при наличие на и др. влезли в сила пирсъда, извън
посочената съвкупност, а именно: по НОХД № 1065/2009 год на ЯРС, с наложено
наказание 6 месеца Лсв, отложено, на основание чл. 66 НК за изпитателен срок от
3 години с одобреното споразумение, влязло в сила на 27.04.2009г; по НОХД № 689/2006 г на ЯРС, с Присъда влязла в
законна сила на 28.06.2006 год, с наложено наказание 1 година и 3 месеца
лишаване от свобода, ефективно. С така
изброените осъждания се покриват критериите по б.”А”
и б.”Б” от чл. 29 НК за опасен рецидив, относно минималният брой
осъждания, наложените за тях наказания,
като всички са за умишлени тежки престъпления и считано от датите на
изтърпяването /по данни от справката за съдимост/, не е изтекъл и 5 годишния
срок, по чл.30,ал.1 НК,изключващ
квалифициращия признак. Или
доказан е обективния признак на обвинението - чл. 196,ал.1,т.2,вр.чл.195,ал.1,т.4,вр.чл.194 НК, възведено с обвинителния акт за подсъдимите И.И.В. и Г.Г.И.-съотв. във вр.чл. 29,ал.1,б.”А” НК и
за подсъдимият В.Г.И. и във вр.чл.-29,ал.1,б.”А” и б.”Б” НК.
От субективна страна – инкриминираните престъпни деяния са извършени от подсъдимите – виновно,
при пряк умисъл, като изводите за наличието на общност на субективните им
представи, са безспорно. Всеки от подсъдимите, привлечени по делото – А.К.П.;
И.Р.Н.; К.В.Й.;
Д.С.А. ; П.И.И.; С.Г.С. и И.С.В. ; В.Г.И. и Г.Г.И. и И.И.В., е разбирал
обществената опасност на престъпленията, предвиждал е техните последици и в субективно измерение – пряко е
целял настъпването им, като неизбежен резултат от действията им. Техният умисъл,
в интелектуално-волевия си елемент, е бил обективиран в изпълнителните деяния
на престъпните прояви, част от които и в условията на продължавано
престъпление. Едновременно с това, при общо осъществени деянията, всеки от
подсъдимите е бил наясно с обстоятелството, че действа съвместно с др. лица за постигане на общия
престъпен резултат, осъзнавайки ролята и прякото им участие в осъществяване на
същите, като по отношение на подс.непълнолетния И.Н. за годността му да разбира
и ръководи постъпките се изложиха съображения.
Предвид
тези правни аргументи, на основание чл. 372,ал.4,вр.чл.371,т.2 НПК ползвайки
направените самопризнанията на подсъдимите, подкрепени изцяло от събраните
доказателства, съдът призна всички
подсъдимите за виновни в извършването на престъпленията, при правната
квалификация възведена с обвинителния акт,
а именно: подсъдимите - А.К.П.; И.Р.Н.; К.В.Й.; Д.С.А. - чл. 195. ал.1 ,т.4, вр.чл.194, ал.1,вр.чл.20 ал.2, вр.чл.26, ал.1
от НК; подсъдимите - П.И.И.; С.Г.С. и И.С.В. - чл. 195. ал.1.т.4 и т.7. вр.
чл.194,ал.1,вр.чл.20 ал.2, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.28, ал.1 от НК;
подсъдимите В.Г.И. и Г.Г.И. - по чл.196,ал.1.т.2. вр.чл.195, ал.1, т.4. вр. чл.194. ал.1,вр.чл.20 ал.2.
вр.чл.26, ал.1, вр.чл.29 ал.1,б."А" и .Б;" от НК – за първия, а за
втория чл. 29,ал.1,б.”А” НК и подсъдимият И.И. В. – чл.
196,ал.1,т.2,вр.чл.195,ал.1,т4,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.20,ял.2 и
вр.чл.29,ал.1,б.”А” НК
Относно
наказанието:
Предвид
приключването на наказателното производство по особения ред на съкратено
съдебно следствие, в хипотезата на чл.371,ал.1т.2 НПК, обвързван от
императивната разпоредба на чл.373,ал.2 НПК, съдът определи следващите се наказание
при условията на чл. 58а, ал.1 НК, съобразявайки и общита правила на НК относно индивидуализацията на
наказанията и в частност правилото на чл.54 НК. Втази насока, съдът взе предвид обществената опасност на престъплението,
която се явява завишена, с оглед изключително високата обща стойност на
предмета на престъпното посегателство, както за продължаваното престъплението,
така и за отделните деяния включени в същото, вкл. и това със съучастие на подс. И.И.В., от др. страна невъзстановяването
на щетите, както и съучастието на голям брой лица – десет подсъдими. В случая
паричната равностойност на предмета на продължаваното престъпление – общо
12 464,40лв, в пъти, около 40 пъти надвишава минималната работна заплата
за страната, към датата на деянието –м.02-03.12г, установена в размер 270 лв, съгласно ПМС 180/30.06.11г, а
съотв. за деянието от 14.03.12г, според стойността на отнетите вещи
2 876,40лв, тя е съизмерима с десетократния й размер. Досежно личната обществена опасност на
дейците, като висока се отчете тази на подсъдимите С.Г.С., И.С.В., В.Г.И., Г.Г.И.
и И.И.В., предвид предходните им осъждания, извън релевантните са правната
квалификация повторност, за първите двамата, съотв. опасен рецидив – за
последните трима. Подсъдимите А.П., И.Н., К.Й., Д.А. –не са осъждани, от тук и
извод ниска обществената опасност на личността им. С такава правна переценка се
определя и личността на подс. П.И.И.,
чието предходно осъждане предопределя правна квалификация повторност, по
аргумент от 30,ал.1, изр. последно НК, тъй като за същото, преди датата на деянието е
настъпила реабилитация по право. От
друга страна, отчетоха се, като смекчаващи отговорността обстоятелства -
дадените обяснения от подсъдимите и направените от тях самопризнания още в хода
на ДП, с което са спомогнали за разкриване на обективната истина, изразеното искрено
съжаление за извършеното, както и материалното им състояние –недобро поради
безреботността им и липсата на доходи, така също и само по отношение на подс. И.И.В.
–участието му само в едно престъпно деяние и относително- по-ниската стойност
на отнетите вещи при същото, с негово участие. С ефект на отегчаващо
отговорността обстоятелство, по
отношение на подсъдимите П.И., С.С., И.В., съдът отчете - извършването на
деянията, влизащи в продължаваната престъпна дейност, при едновременна даденост
на два квалифициращи признака, както и релевантнито за всички подсъдими – ползването на МПС за
придвижване до местопрестъплението, където е извършено деянието, значиетлно
отдалечено от местоживеенето им, също така и неизбежният резултат от действията
им, свързан и с повреждане –прекъсване целостта
на телекомуникационното съоръжение – трасе/ телефонната мрежа на БТК. Последните
обективни факти, в случая са извън
признаците от правната квалификация на престъплениеята, предмет на внесения обвинителния
акт. Що се отнася до миналите осъждания за същите престъпления, както и
използваните средства, доколкото попадат в правната квалификация на
престъплението по чл.195 НК, респ. по чл. 196 НК – за подс. В.Г.И., Г.Г.И. и И.И.В.,
съдът не отчита същите, тъй като те се явяват предварително съобразени и
отчетени от закона. При така обсъдените релевантни за отговорността
обстоятелства, съобразно относителната им тежест и в количествено отношение,
съдът прие превес на смекчаващите такива, без същите да са многобройни или
изключителни, поради което наказанията се индивидуализираха при условията на
чл.54,ал. НК и към минимума на предвиденото в съответната приложима материална
наказателна норма.Мотивиран така, съдът определи наказания, както следва:
-на подсъдимия А.К.П. наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, на
основание чл.195,ал.1,т.4 НК, а след задължителното редукция с 1/3 /равно на 6
месеца, спрямо цялото- 18месеца/, съгласно чл. 58а,ал.1 НК, като краен резултат
на същия се наложи наказание за срок от ЕДНА
ГОДИНА лишаване от свобода.
-на
подсъдимия И.Р.Н., за престъплението
по чл. 195,ал.1,т.4 НК се определи наказание също 1 година и 6 месеца лишаване
от свобода, което след редуциране с 1/3, съгласно императивното правило на чл.
58а,ал.1 НК, като краен резултат се наложи наказание
за срок ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.
- на
подсъдимия К.В.Й. се определи
наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, на основание чл.
195,ал.1,т.4 НК, което съдът намали с
1/3 съгбасно правилото на чл. 58а,ал.1 НК и като краен резултат на този
подсъдими се наложи наказание лишаване
от свобода за срок ЕДНА ГОДИНА.
-на
подсъдимия Д.С.А., за престъпление
по чл. 195,ал.1,т.4 НК се определи наказание 1 година и 6 месеца и след
задължителната му редукция с 1/3, на основание чл.58а,ал.1 НК, съдът наложи
наказание лишаване от свобода за срок
ЕДНА ГОДИНА.
-на
подсъдимия П.И.И., за извършеното от
него престъпление по чл. 195,ал.1,т. 4 и т.7 НК , съдът определи наказание 1 година и 9 месеца
лишаване от свобода, което редуцира с
1/3, т.е. 7 месеца спрямо цялото,
съгласно императивното правило на чл. 58а,ал.1 НК и след това намаление,
като краен резултат се наложи наказание лишаване от свобода за срок от ЕДНА
ГОДИНА и ДВА МЕСЕЦА.
Относно
начинът на изтърпяване на наказанията наложени на тези подсъдими, съдът прие,
че по отношение на същите са налице предпоставките на чл.66,ал.1 НК. С оглед
необремененото им съдебно минало и липсата на предходни осъждания, както и
установените др.смекчаващи отговорността обстоятелства, както и индивидуалната
обществена опасност на извършените от тях деяние и личната им такава, с
отдаване приоритет на личната превенция, съдебният състав счита за постигане
целите на наказателната репресия не е наложително същите да изтърпяват
ефективно наложените им наказания. В случая последните са в рамките на три
години, тези четирима подсъдими не са осъждани, до момента, с това са
удовлетворени и формалните условия от ФС
на чл. 66,ал.1 НК. Идентични са и
съображението на съда, досежно личността
на подсъъдимият П.И., за предходното осъждане на когото е настъпила
реабилитация по право и с това заличени последиците от същото, с оглед
съдимостта си последният се счита неосъждан, независимо че тази реабилитация е
ирелевантна за квалификацията повторност /чл30,ал.1,изр. Последно НК/, ето защо
липсват процесуални пречкиза приложението на института на условното осъждане
спрямо него. Последният по убеждение на съдебния състав също не е наложително
да изтърпява ефективно наложеното му наказание, за което относими са по-горе
изложените аргументи за невисоката лична обществена опасност и наличие на др.
счекчаващи обстоятелства. С тези
съображения, на посоченото правно основание съдът отложи изпълнението на
наказанието наложено на подсъдимия Д.А.,
К.Й., А.П. и И.Н., както и по отношение на подсъдимия П.И., като определи
изпитателен срок от 3 години, считано от влизане в сила на присъдата, който е
минималният предвиден в закон, съобразен с превеса на смекчаващите вината
обстоятелства.
-На подсъдимия С.Г.С., за извършеното от него
престъпление по чл. 195,ал.1,т.4 и т.7 НК, се определи наказание в размер 1 година и 9 месеца лишаване от
свобода, което след задължителна редукция с 1/3 т.е. 7 месеца спрямо
цялото, на основание чл. 58а,ал.1 НК,
като краен резултат се наложи наказание
лишаване от свобода за срок ЕДНА година и ДВА месеца. Така наложеното наказание, съдът постанови да
се изтърпи ефективно, при първоначален „строг „ режим и в затвор, съгласно
чл.60,ал.1, и чл.61,т.2 ЗИНЗС.
Тъй като
деянието за което подсъдимият С.С. беше
признат за виновен с настоящата присъда, е извършено в изпитателния срок -3
години, на наложеното наказание 6 месеца лишаване от свобода с Присъда № 1047
по НОХД № 1522/09г на ЯРС, влязла в сила на 09.12.09г, на основание чл. 68,ал.1 НК той следва да
изтърпи и това наказание - изцяло и
отделно. За изтърпяването на последното, съдът определи място и режим – в затворническо общежитие от
открит тип и при първоначален „общ „
режим, на основание чл. 61,т.3 и
чл.59,ал.1 ЗИНЗС.
- На
подсъдимия И.С.В., съдът определи наказание 1 година и 9 месеца,
на основание чл. 195,ал.1,т.4 и т.7 НК, което
съгласно чл. 58а,ал.1 НК се намали с 1/3 и като краен резуслтат след
тази редукция се наложи наказание ЕДНА
ГОДИНА и ДВА МЕСЕЦА лишаване от свобода. Същото, на основание чл. 60,ал.1 и
чл. 61,т.2 ЗИНЗС съдът постанови да се изтърпи ефективно, в затвор, при
първоначален „строг” режим. На
основание, чл. 59 НК съдът приспадна от таказа наложеното наказание, времето
през което подсъдимият И.В. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане
под стража”, считано от 17.05.2012г.
Настоящото
престъпно деяние, подс. И.С.В. е извършил в изпитателния срок на осъждането с
Определение № 714 за одобряване на
споразумение по НОХД № 836/11г на ЯРС,
влязло в сила на 06.07.11г, поради което налице са предпоставките на чл.
68,ал.1 НК за привеждането в изпълнение
на това наказание. Ето защо, на посоченото парвно основание, съдът постанови
той да изтърпи , отделно от наложеното му с настоящата присъда и изцяло наказание ШЕСТ месеца лишаване от свобода,
наложено с Присъда по НОХД № 836/11г на
ЯРС.
-
На подсъдимия В.Г.И.,
за престъплението по чл.196,ал.1,т.2,вр.чл.195,ал.1,т.4 НК,вр.чл.29,б.”А” и
б.”Б” в което беше признат за виновен, съдът определинаказание в размер 3
години и 6 месеца, което на основание
чл. 58а,ал.1 НК се намали с 1/3 /или 14 месеца спрямо цялото/, като след тази
редукция в краен резултат се наложи наказание ДВЕ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ месеца,
което да изтърпи в затвор, при първоначален „строг” режим”, на основание чл.
60, и чл.61,т.2 НК.
-
На подсъдимия Г.Г.И.,
за извършеното от него престъпление по чл. 196,ал.1,т.2 НК,вр.чл.195,ал.1,т.4,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.29,ал.1,б.”А” НК, се определи
наказание 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, което след задължителна
редукция и намаление с 1/3 по правилото
на чл. 58а,ал.1 НК, като краен резултат се наложи наказание ДВЕ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг” режим
и в затвор, на основание чл. 60 и чл.61,т.2 НК.
-
На подсъдимия И.И.В.
за престъплението по чл. 196,ал.1,т.2 в
извършването на което беше признат за виновен
с настоящата присъда, съдът определи наказание в размер 3 години лишаване от свобода, което
на основание чл. 58а,ал.1 НК се намали с 1/3/т.е. 12м спрямо цялото/ и като
краен резултат се наложи наказание
лишаване от свобода за срок ДВЕ ГОДИНИ. Същото следва да се изтърпи в
затвор и при първоначален строг режим, на основание чл.60 и чл.61,т.2 НК.
Във връзка с изпълнението на наказанията, наложени
на подсъдимите И.В., В.И. и Г.И., съдът
също приложи чл. 59 НК и приспадна времето на задържането им, т.к. спрямо
същите в ДП са били взети мерки за
неотклонение „задържане под стража”, с Определение № 177 от 22.05.12г по ЧНД №
237/12г на ЕРС, влязло в сила на
29.05.12г. Поради това и на основание
чл. 59 НК се приспадна времето, през което всеки един от тях е бил задържан
под стража, считано от 21.05.12г – началната датата на задържането им, въз
основа на постановление на Прокурор, до
привеждане в изпълнение на присъдата.
Настоящото
деяние, подсъдимият И.В. е извършил в изпитателния срок-7 месеца и 14 дни,
равняващ се на остатъка от наказанието по Присъда по НОХД № 232/09г на ЯОС, от
изтърпяването на което е бил условно предсрочно освободен от Затвора, с
Определение № 53 по ЧНД № 215/12г на БОС, в сила от 02.03.12г. Поради това, че този срок не е
изтекъл, при определяемата крайна дата на изпитателния срок - 16.10.12г,
докато инкриминираната дата по
настоящата присъда е 14.03.12г, на основание чл. 70,ал.7 НК подсъдимият В.
следва да изтърпи изцяло и отделно от настоящата присъда и неизтърпяната част
от наказанието в размер на 7 месеца и 14 дни по горе цитираната присъда по НОХД
232/09г на ЯОС. За изпълнение на това наказание, съдът определи първоначален
общ режим и в затворническо общежитие от открит тип, на основание чл.61 ЗИНЗС.
Поради това, на основание чл. 70,ал.7 НК, с настоящата присъда се постанови
изтърпяването –изцяло на наказанието
лишаване от свобода по НОХД №232/09г на ЯОС, от което подс. Ив.В. е бил
освободен.
Така
индивидуализираните наказания, по вид, продължителност и начин на изтърпяване, за всеки от
подсъдимите, по убеждение на настоящата инстанция, се явяват справедлива и
адекватна санкция и достатъчна по обем принуда да постигане целите на
наказанието, дефинирани в чл.36 НК.
Предвид
признаването на подсъдимите за виновни ,
съдът на основание чл. 189,ал.3 НПК ги
осъди да заплатят в полза на
Държавата разноски в размер по 10,50лв- за всеки един от тях, от общо сторените
по делото, от които вносими по сметка на ОД на МВР- 7,50лв и 3 лв вносими по
бюджета на съдебната власт, посметката на ЕРС, както и по 5 лв ДТ в случай на
служебно издаване на ИЛ, вносими по бюджета на съдебната власт, по сметката на
ЕРС.
Относно
веществените доказателства. На основание чл.111 НПК, съдът постанови вещественото доказателство по делото,
а именно- мобилен телефон, марка “Сименс А 70”, с ИМЕИ-356342000287116, с поставена
СИМ-карта на оператор ,,Глобул"- бикънект с № 89359050100302798658,
да се върне на своя собственик – подсъдимия И.Р.Н., след влизане в сила на настоящата
присъдата. По делото не се установи, тъй като липсват доказателства посочената
вещ да е послужила - пряко или дори
косвено за извършване на престъплението, очевидно същата не е и предмет на
престъпно посегателство, обратно, напълно случайно тя е била прибощена като
веществено доказателства по делто, поради намирането й на местопрестъплението,
след като е била изгубена от собственика в момента на извършване на едно от деянията,
включени в продължаваното престъпление. Поради това, не са налице
предпоставките на закона – чл. 53 НК за нейното отнемане, нито е налице
необходимост от същата за нуждите на наказателното производството и след
приключване му, същата подлежи на връщане.
Мотивиран от изложеното съдът
постанови присъдата си.
Районен
съдия: