№ 157
гр. Варна, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Магдалена Кр. Недева
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело
№ 20213001000308 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от „Електроразпределение Север“ АД, чрез юрк. Р.Г.
против решение № 49 от 02.03.2021 г., постановено по т. д. № 902/2020 г. по описа на
Варненския окръжен съд, в частта, с която „Електроразпределение Север“ АД е
осъдено да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение Варна“ ЕООД
/„МБАЛ Варна“ ЕООД/ сумата от 16 976.64 лв. с ДДС, представляваща платена без
основание на ответното дружество част от цената за мрежови услуги /конкретно такса
пренос/, явяваща се разликата между претендираната такса пренос „ ниско напрежение
„ / НН/, в размер на 27 168.46 лв. и дължимата такса пренос „средно напрежение“
/СрН/ в размер на 10 191.82 лв. въз основа на издадени в периода от месец юли 2015 г.
до месец януари 2019 г. от ответника фактури за доставяне на ел. енереги до обекта на
ищеца, ведно със законната лихва върху уважената част от 16 976.64 лв., считано от
подаване на исковата молба на 08.07.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради
постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят - въззивник излага
твърдения, че мястото на измерване на ел. енергия, консумирана от „МБАЛ Варна“
ЕООД е било определено много преди обнародването на ПИКЕЕ, цитирани в
1
обжалвания съдебен акт, поради което е невъзможно да е било съобразено с тях. Сочи,
че при първоначалната си регистрация като търговски участник на свободния пазар
„МБАЛ Варна“ ЕООД е подало заявление № 1963853/31.07.2013 г. за получаване на
достъп до електроразпределителната мрежа при първо сключване на договор с
доставчик на ел. енергия по свободно договорени цени, като в същото не е направено
искане за промяна на условията за присъединяване. „Еелектроразпределение Север“
АД възприел поисканите условия за осъществяване на услугата пренос на ел. енергия
до мястото, позволяващо отчитане на НН в заварените налични съоръжения.
Въззивникът инвокира доводи за липса на данни за уговаряне на доставка на СрН до
съоръженията, позволяващи трансформация на ел. енрегия за сметка на потребителя,
за да е проучвана техническата възможност и остойностяване на потребление с
измервателен уред на СрН. Намира, че договарянето на страните относно
характеристиките на закупуваната от клиента ел. енергия на свободен пазар е водещо и
за обема на ползването на мрежата за преноса до точката на доставка и не следва тази
уговорка да се игнорира, поради нововъведните правила. Счита, че в решението е
цитираната неотносима съдебна практика, за което излага подробни доводи. Излага
твърдения, че цената на услугата се дължи вцялост, включително и за преноса през
трафоспоста, понижаващ напрежението до ниско, така както е било договорено с
оператора на разпределителната мрежа. Същевременно намира, че самият доставчик на
мрежовата услуга, дори и да не е притежавал разпределителния обект, е приел да го
използва като допълнение към своята мрежа, за да снабдява чрез него клиент на НН.
Въззивникът счита, че извършената от него доставка на мрежовата услуга по преноса
през електроразпределителната мрежа и през присъединените към нея съоръжения на
въззиваемия, е доказана, поради което смята за необосновано отричането на
основанието за плащане на нормативното определената за нея цена. Претендира
разноски.
Няма доказателствени искания.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на „МБАЛ
Варна“ ЕООД, чрез адв. К.Т., в който се излагат подробни доводи за
неоснователността на въззивната жалба. Сочи, че предвид двата сключени договора
между страните – Договор за пренос на ел. енергия през ел. мрежа, собственост на
„Енерго Про Мрежи“ АД №СВП13-365 от 28.08.2013 г. и Договор за достъп до
електроразпределителната мрежа на „Енерго Про Мрежи“ АД №СВП13-365 от
26.08.2013 г. следва да се прилага нормативната уредба към момента на сключването
им, а не тази към момента на изграждане на процесния трафопост. Твърди, че
ответното дружество не е изпълнило задълженията си да осъществи мерене на
правилното място, а именно на ниво СрН. Инвокира доводи, че в случая неоснователно
е заплатена сума за пренос НН, без да е извършена съответната доставка. Въззиваемият
сочи, че е собственик на трафопоста, осъществяващ трансформацията и кабелната
2
линия НН, поради което ответното дружество не е предоставяло услугата пренос НН.
Намира, че дължимостта на цената за пренос и за достъп за мрежа на съответно ниво на
напрежение зависи от това къде е точката на присъединяване на потребителя към
електроразпределителната мрежа и на какво ниво на напрежение се измерва
потребената ел. енергия. Счита, че в случая СТИ не е монтирано в съответствие с чл.
14 от ПИКЕЕ и че мястото на измерването следва да е на страната с по-високо
напрежение /10kV/ на границата на понижаващия трансформатор на клиента. В
заключение сочи, че СТИ, отчитащо в частта НН, е неправилно разположено и
количеството консумирана ел. енергия, измерено в места, различни от нормативно
определените, не може да бъде основание за начисляване на НН, от което следва
недължимостта на този компонент от цената на ел. енергия за процесния период. Моли
за потвърждаване на решението. Претендира разноски и прави възражение за
прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на насрещната
страна.
Няма доказателствени искания.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и като такава ангажира настоящата инстанция с произнасяне
по същество.
В ОСЗ процесуалният представител на въззивника поддържа въззивната жалба,
представя списък с разноски, прави възражение за прекомерност на претендираното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение. Моли за отмяна на обжалваното
решение в обжалваната част.
В ОСЗ процесуалният представител на въззиваемата страна „Многопрофилна
болница за активно лечение Варна“ ЕООД поддържа отговора на въззивната жалба,
представя списък с разноски, прави възражение за прекомерност на претендираното от
насрещната страна юрисконсултско възнаграждение и представя за сведение на съда
Решение № 1236/14.07.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1110/2021 г. по описа на
Варненския окръжен съд. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски.
Разгледана по същество, съдът приема от фактическа страна следното:
Пред Варненския окръжен съд е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1
пр. 1 от ЗЗД за осъждане на „Електроразпределение Север“ АД да заплати сумата от
27 168.46 лв. с ДДС, представляваща сбор на суми, платени без основание на ответното
дружество, представляващи такса пренос „ниско напрежение“ /НН/, въз основа на
фактури, издадени от ответника в периода от м. 07.2015 г. до м. 01.2019г., ведно със
законна лихва от подаване на исковата молба на 08.07.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението.
3
В отговор на исковата молба, депозиран по реда на чл. 367 от ГПК ответното
дружество „Електроразпределение Север“ АД, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявения иск по основание и размер на претендираните суми. Счита, че е
безспорно установено обслужването на ищеца от процесния оператор, както и че
същият е консумирал фактурираните количества ел. енергия с НН съобразно нуждите
си. Поддържат се доводи, че „Многопрофилна болница за активно лечение Варна“
ЕООД само е заявило желание услугите да му бъдат предоставени за завареното място
на потребление и завареното средство за търговско измерване на НН по посочени
клиентски номер и абонатен номер за процесния обект. Сочи се, че мястото на
измерване на ел. енергия не е предвидено от законодателя като юридически факт, от
който се пораждат или погасяват облигационни права и задължения на страните,
създадени по силата на договора съгласно чл. 104 от ЗЕ. Твърди се, че в момента на
присъединяването към ЕРМ както и през процесния период, консумираната от ищеца
ел. енергия е измервана със СТИ, монтирано на трафопост № 1051 на страна-НН,
какъвто е и видът на реално потребената от ищеца ел. енергия. Поддържа се, че
съгласно нормативните разпоредби на Наредба № 6 от 2014 г., СТИ се разполага до или
на границата на имота на клиента, а не на границата на собственост на ел.
съоръженията. Поради това се поддържа иррелевантност на въпроса относно
собствеността на процесния трафопост, но в условие на евентуалност същата е
оспорена. Намира, че е налице недопустимост на исковата претенция поради липса на
правен интерес за ищеца да иск връщане на сумите по този ред при наличие на
валидно облигационно правоотношение.
В допълнителна искова молба ищцовото дружество не оспорва достъпа и
преноса на количествата ел. енергия по приложените фактури. Счита, че мястото на
мерене е юридически факт с правно значение, от който зависи правилното изчисляване
на потреблението, а СТИ не са били поставени на законово определеното място – от
страната на високо напрежение на трансформатора.
В отговора на допълнителната искова молба, процесуалният представител на
„Електроразпределение Север“ АД оспорва подведомствеността на спора, както и
допустимостта му предвид висящността на идентичен спор, повдигнат от ищеца пред
КЕВР. В условие на евентуалност прави искане за спиране на производството съгласно
чл. 229, т. 4 от ГПК. С допълнителна молба от 27.10.2020 г., ответникът посочва, че не
твърди самостоятелни права върху процесния трафопост № 1051.
Настоящата съдебна инстанция, с оглед на всички събрани по делото
доказателства, съобрази и приема следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 , пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати сумата в общ размер на 27 168.46 лева с ДДС,
представляваща сбор от твърдяно недължимо платени суми за такса пренос НН за
4
периода от м. 07.2015 г. до м. 01.2019 г., ведно със законна лихва от подаване на
исковата молба на 08.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
Не е спорно между страните, а и видно от Решение № 492 от 28.07.2008 г. на
Министерски съвет на Република България, ищцовото дружество е правоприемник на
Министерство на транспорта и съобщенията - „Районна транспортна обединена
болница - Варна“ и е собственик на недвижим имот, подробно описан в Акт за
държавна собственост № 1574/28.08.1998 г. недвижим имот, находящ се в община
Варна, гр. Варна, пл. „Славейков“ 1 –прист.компл.- „Районна транспортна обединена
болница - Варна“, представляващ земя с площ 3010 кв.м., при граници: на север –
паркинг на предгаровия площад, на изток – терен на ГУ „Митници“; на юг – коловозно
развитие на ЖП гара – Варна и на запад – източно крило на приемното здание на
гарата, заедно с изградена през 1943 г. върху нея масивна сграда – „Районна
транспортна обединена болница - Варна“ със застроена площ 1280 кв. м., състояща се
от подробно описаните помещения. Видно от представеното Разрешение за строеж №
267 от 13.08.1998 г. на основание чл. 55 и чл. 56 от ЗТСУ и чл. 225 от ППЗТСУ е
разрешено „Транспорта обединена болница – Варна да извърши основен ремонт,
реконструкция и разширение на РТОБ, сред които строеж на трафопост тип „БКТП“,
връзка с което е издадено и Разрешение за ползване № 131/06.04.200 г. От горното
следва изводът, че ответникът е и собственик на изградения в гореописания имот
трафопост.
Безспорно в производството е, че „Електроразпределение Север“ АД е с основен
предмет на дейност експлоатация и управление на електроразпределителната мрежа,
чрез която се извършва пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена
територия, при лицензия № Л-138-07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР. От събраните
по делото доказателства безпротиворечиво се установява, че „Многопрофилна болница
за активно лечение Варна“ ЕООД е потребител – „краен клиент“ по смисъла на § 1, т.
27 г. от ДР ЗЕ. Между страните е налице Договор за пренос на ел. енергия през ЕРМ,
както и Договор за достъп до електроразпределителната мрежа, сключени на
28.08.2013 г. И в двата договора е уговорено между страните, че срокът им е до
31.12.2013г, като същият се продължава автоматично за всяка следваща календарна
година, в случай, че никоя от страните не е поискала писмено неговото прекратяване.
По делото няма наведени твърдения и не са представени последващи договори с
различно съдържание. Посоченото дава основание на настоящата инстанция да
приеме, че правоотношението между страните е било автоматично подновявано за
всяка следваща година при същите условия, вкл. и през процесния период.
Не е спорен фактът, че през процесния период въззивникът е предоставял
достъп на въззиваемия до електроразпределителната мрежа, както и че е осъществяван
пренос на ел. енергия по същата. Не е налице спор относно начина на присъединяване
5
– на ниво НН и че измерването на потребената енергия се е осъществявало на ниво
„НН“. Безспорни между страните са и фактите, че през процесния период въззиваемата
страна е била електроснабдена и е потребявала предоставената ел. енергия, че същата
не е производител на ел. енергия и че сумите по приложените към исковата молба
фактури са реално заплатени от „Многопрофилна болница за активно лечение Варна“
ЕООД.
Назначена пред първата инстанция е КССТЕ, която е неоспорена, кредитирана
изцяло от съда като компетентна и безпристрастна. От заключението и от
представениете писмени доказателства е установено от окръжния съд, че въззиваемата
страна е собственик на процесния енергиен обект – трафопост. Същият е изграден, за
вътрешни нужди и обслужва само един потребител. Според експертизата, трафопостът
е в добро състояние и изправност, а начинът на присъединяване на потребителя към
ЕРМ на „Електроразпределение Север“ АД е: кабелна линия средно напрежение 10 kv,
извод Цариброд на Подстанция ЮГ до БКТП 1051 /резервен извод Гладиола на ПС
Чайка; кабелна линия НН от БКТП 1051 до главно разпределително табло в сградата.
Захранването на трафопоста е осъществено от ел. мрежата на „Електроразпределение
Север“ АД средно напрежение 10 kv, извод Цариброд, на подстанция ЮГ, а обектът на
потребление е захранен от табло НН 0.4 kv на БКТП 1051. Уточнено е, че
присъединяването на обекта към мрежата е съгласно разрешително за ползване от 1999
г. на ДНСК-Варна. От заключението на СТЕ е видно, че границата на собственост на
електроразпределителната мрежа се явява закритата разпределителна уредба СрН в
БКТП 1051. Според КССТЕ мястото, където се намира СТИ /електромер/ е в таблото
НН на трафопост БКТП 1051. В т.6 на СТЕ, е посочено, че е възможно ако СТИ бъде
монтирано на границата на собственост на ел. съоръженията, то да отчита потребената
в обекта на ищеца ел. енергия на нивото на напрежение, на което същата е
консумирана в обекта. Безспорно се установява от експертизата, че консуматорите се
захранват с НН независимо от мястото на измерване на потребената енергия. Според
вещото лице, границата на мерене на енергията се явява трафопостът.
Спорен се явява фактът налице ли е основание за заплащане цена за „пренос
НН“ от „Многопрофилна болница за активно лечение Варна“ ЕООД за процесния
период.
Спорният между страните въпрос касае предпоставките, при които се дължи
цена на пренос на електроенергия на ниво средно или НН. По този въпрос е налице
произнасяне на касационната инстанция в решение № 227 от 11.02.2013 г. по т. д. №
1054/2011 г., II т. о., ТК на ВКС, което настоящият състав споделя и съгласно което
дължимостта на цената за достъп и цената за пренос, които се заплащат от потребителя
съгласно измереното количество на консумираната електрическа енергия е пряко
обвързано от спазването на изискването консумираната от потребителя ел. енергия да е
6
измерена именно в местата, установени в Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия и договорите за продажба на електрическа енергия. Тъй като в
процесния случай не се твърди сключването на индивидуален договор относно мястото
на монтиране на СТИ, релевантни в отношенията между страните са нормативната
уредба, както и Общите условия на договорите за пренос на ел.енергия през
електроразпределителните мрежи, одобрени с решение ОУ-060 на ДКЕВР от
07.11.2007 г., изм. и доп. с решение ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР.
Съгласно тези Общи условия СТИ следва да бъде поставено до или на границата
на имота на ползвателя. И в Общите условия, и в чл. 27 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за
присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната и
разпределителната мрежа, е възприето положението, че границата на собственост се
определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване.
Тъй като в случая се касае за присъединяване на кабелен електропровод СрН,
собственост на разпределителното предприятие към електрическата уредба на
потребителя, границата на собственост съгласно Наредба № 6/04 г.; Наредба № 6/14 г.
и становището на вещото лице, се намира в закритата разпределителна уредба СрН в
БКТП 1051.
Според Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и в двете
приложими редакции, при отдаване на ел. енергия от електропреносната мрежа,
съответно електроразпределителната мрежа, към потребител мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя /ако
има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на потребителя към
електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. От събраните в хода
на първоинстанционното производство доказателства е установено, че тъй като в
конкретната хипотеза е налице понижаващ трансформатор - собственост на ищеца,
СТИ следва да се монтира в електрическата уредба на потребителя на ниво СрН, а не
на страна НН, на която именно същото е монтирано.
Доколкото по делото е безспорно установено, че дружество е присъединено на
ниво СрН и не се установява наличието на изрична уговорка между страните по
договора електрическата енергия да бъде измервана на ниво НН, следва да бъде
споделен крайният извод на първоинстанционния съд, че за процесния период ищецът
дължи заплащане на цена за пренос на ел. енергия през електроразпределителната
мрежа на разпределителното предприятие единствено на ниво СрН, а не на ниво НН,
на каквото именно му е била начислявана тази мрежова услуга. Този правен извод на
съда обуславя и предполага правната квалификация на разликата над дължимата цена
за пренос СрН като недължимо платена, поради което и подлежи на възстановяване.
Без значение е обстоятелството, че монтирането на СТИ е заварено положение.
Ирелевантни за спора са и причините, довели до неправилното монтиране на СТИ.
7
Предвид гореизложеното, първоинстанционното решение се явява правилно и
като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Съобразно изхода от спора разноски се дължат в полза на въззиваемото
дружество. Същото претендира заплащането на адвокатско възнаграждение в размер
на 2 000 лв. с ДДС, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за
направата им. С оглед направеното възражение за прекомерност и съгласно
Минималният размер на адвокатското възнаграждение по исковата претенция по чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е в размер на 1 247 лева с ДДС. Настоящият съдебен състав, с оглед
предмета на спора и правната му сложност намира наведеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждние за неоснователно. Предвид горното, в
полза на „Многопрофилна болница за активно лечение Варна“ ЕООД следва да се
присъди сумата в размер на 2 000 лв. с ДДС, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 49 от 02.03.2021 г., постановено по т. д. №
902/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, в обжалваната част.
OСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс –
Е“, да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение Варна“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н „Одесос“, пл.
„Славейков” №1, сумата от 2 000 лева с ДДС, представляваща съдебно-деловодни
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните, по
реда на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8