№ 13464
гр. **********, 10.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д.Б.А.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Частно гражданско дело №
20221110140445 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
С определение от 19.12.2022 г. по гр.д. 40445 по описа за 2022г., 154 св., СРС, съдът е
обезсилил на основание чл.415, ал.2 ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение от
03.08.2022г., издадена по реда на чл.410 ГПК по гр.д. 40445/2022г. по описа на 154 св., СРС.
С молба от 09.02.2023 г. с вх.№ 36631 Д. С. чрез нейния пълномощник – адв. С. М., е
направила искане за допълване на определението, като заявителят да бъде осъден да й
заплати сумата от 400 лева, представляваща направени разноски в производството.
В срока за отговор е подаден такъв от заявителя, с който моли молбата да се остави
без уважение. Алтернативно прави възражение и за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Молбата е подадена от процесуален представител на надлежна страна в
производството и е процесуално допустима.
Разгледано по същество, искането за допълване на постановеното по делото
определение от 19.12.022 г. е основателно по следните съображения:
Претендираните от Д. Г. С. разноски са своевременно предявени, като към
подаденото възражение по чл.414 ГПК е приложен договор за правна помощ и съдействие
от 26.09.2022 г., в който е посочено, че договореното възнаграждение е изплатено изцяло
при подписване на договора. Представен е и списък с разноски по чл.80 ГПК..
Съобразно приложимата норма на чл. 248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако
решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
Искането е своевременно предявено. В конкретния случай настоящият съдебен състав
намира за нужно да отбележи, че при преценката си за наличието на процесуалноправните
предпоставки относно основателността на искането съдът следва да се съобрази т.8 от
1
Тълкувателно решение на ВКС от 06.11.2013г. по т.д.№6/2012г., съобразно която липсата на
представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по
искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за
разноските, както и посоченото първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща случаите,
при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски.
Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за
разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и
представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на
решението в тази му част. Ето защо съдът намира, че следва да допълни определението, с
което е обезсилена издадената заповед за изпълнение, като съобрази направеното
възражение за прекомерност.
Размерите на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство за
подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение,
не е сред изрично предвидените в Наредба № 1/ 2004г. случаи, поради което то следва да
бъде определено съгласно § 1 от допълнителните разпоредби, по аналогия. Съдът, като
съобрази, че от една страна фактическата и правна сложност на заповедното производство
не е висока, а от друга, че работата на адвоката не се изчерпва с техническата дейност по
попълване и подаване на възражението, а и с преценка на правния спор и необходимостта
от подаване на възражение (т.е. адвокатът извършва и преценката относно основателността
на възражението, доколкото при липсата на такава преценка и при образуване на
производство по чл. 422 ГПК, клиентът му би отговарял за разноски в много по- висок
размер от тези в заповедното, като би се натрупала и допълнителна лихва), счита, че
възнаграждение в размер на 50 лв. съответства на правната и фактическа сложност на
делото и на осъществената защита.
Още повече, че в конкретният случай възражението по същество се изчерпва само с
твърдението за недължимост на претендираната от длъжника сума.
Ето защо следва да бъде уважено направеното въражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, като бъде определено такова в размер на 50лв. за
осъществено процесуално представителство в конкретното заповедно производство.
Воден от горното, Софийски районен съд, ГО, 154-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение от 19.12.2022 г., с което е обезсилена издадената на
03.08.2022 г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК В
ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като:
ОСЪЖДА /фирма/ с ЕИК: ********** и адрес: /адрес/, общ. *******, обл.
********** (*********) да заплати НА Д. Г. С. с ЕГН: ********** и адрес: /адрес/, общ.
2
*********, обл. ********** сумата от 50.00 лв. – разноски в производството.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3