Определение по дело №919/2020 на Софийски градски съд

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр. София, 10.03.2020г.

Софийски градски съд, Наказателно отделение, V въззивен състав, в закрито заседание на десети март две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВЕРА ЧОЧКОВА

 ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ

     мл. съдия АДРИАНА АТАНАСОВА

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова в.н.ч.д. № 919 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на глава XXII от НПК.

            Образувано е по жалба на Н.Д.К., срещу определение от 21.10.2019г. постановено по н.о.х.д. № 9022/2017г. по описа на СРС, 109 състав, с което е осъден Н.Д.К., с ЕГН **********, да заплати в полза на НБПП сумата от 200 лв., - изплатено възнаграждение за участие на служебен защитник по н.о.х.д. № 9022/2017 г. по описа на СРС, 132 състав.

В жалбата са развити съображения за неправилност на обжалваното определение. Излагат се твърдения, че жалбоподателят не е искал предоставянето на правна помощ. Сочи, че имал малко дете, за което полага грижи, с оглед на което моли да заплати сумата от 200 лв. за адвокатско възнаграждение разсрочено на вноски по 20 лв. на месец до пълното й погасяване.

Съдът, след като съобрази събрания доказателствен материал, исканията и доводите на страните, намира следното от фактическа страна.

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Н.Д.К. за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК. Във връзка с горното е образувано н.о.х.д. № 9022/2017 г. по описа на СРС, НО, 132 състав.

Със Споразумение от 26.09.2017 г. постановено по н.о.х.д. № 9022/2017 г. по описа на СРС, НО, 132 състав подсъдимият Н.Д.К. се е признал за виновен за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, като страните са се споразумели на подсъдимия да бъде наложено наказание  на основание чл. 343в, ал. 2, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от три години, както и на основание чл. чл. 343в, ал. 2, вр. с чл. 55, ал. 2, вр. с ал.  1 от НК да бъде наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв. Постигнатото споразумение е било одобрено от СРС и на основание чл. 24, ал. 3 от НПК наказателното производство по делото е било прекратено.

По делото е постъпило решение № СФ-12316-26824/2017 от 17.11.2017г. от Националното бюро за правна помощ във връзка с предоставената правна помощ на Н.Д.К. по н.о.х.д. № 9022/2017 г. по описа на СРС, НО, 132 състав от адв. А.П.И.. Съгласно решението на основание чл. 16, т. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ е определено на адвокат А.П.И. да се изплати възнаграждение в размер на 200 лв.

С обжалваното определение СРС е приел, че на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, разноските за служебния защитник следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия и да бъдат присъдени в полза на НБПП.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна.

Жалбата е подадена от легитимирано лице, предвид наличието на правен интерес от обжалване на определението на СРС, в законоустановения 7-дневен срок по чл. 243, ал. 6 от НПК, поради което и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Безспорно положение в доктрината и съдебната практика е, че съдът се произнася по направените в хода на производството разноски с постановения от него краен акт /присъда, решение или определение /, или по предвидения в чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК ред, какъвто се явява настоящият случай. Видно от материалите по делото се установява, че адв. А.П.И. е била определена да осъществява правна помощ по н.о.х.д. № 9022/2017 г. по описа на СРС, НО, 132 състав на подсъдимия Н.Д.К.. На второто проведено по делото съдебно заседание подсъдимият е заявил, че е разговарял с упълномощения си защитник, който го е уведомил, че няма да може да присъства на съдебното заседание и моли по делото да се сключи споразумение. С оглед на така направеното изявление на подсъдимия, че желае делото да се реши със споразумение, като в производството по реда на глава XXIX от НПК участието на защитник е задължително СРС е отложил делото за друга дата – 26.09.2017г. и е дал възможност на подсъдимия да си упълномощи защитник. На 21.09.2017г. е депозирана молба от Н.Д.К., който прави искане поради липса на финансови възможности да му бъде назначен служебен защитник, поради което и СРС с разпореждане от 25.09.2017г. е изпратил искане до САК за определяне на служебен защитник.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. Тъй като подсъдимият със споразумение от 26.09.2017 г. постановено по н.о.х.д. № 9022/2017 г. по описа на СРС, НО, 132 състав е признат за виновен за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, то същият следва да понесе направените по делото разноски. В Тълкувателно решение № 4 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 4/2009 г., ОСНК на ВКС е посочено, че подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 НПК следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на Националното бюро за правна помощ във всички случаи на задължителна защита, т. е. разноските се дължат на НБПП, а не на самия процесуален представител.

Оплакванията изложени в частната жалба срещу определението на СРС, че същото било неправилно, тъй като жалбоподателят не е искал назначаването на правна помощ са неоснователни с оглед изрично депозираната от подсъдимия молба от 21.09.2017г. с инкорпорирано в същата искане да му бъде назначен служебен защитник и изразеното от него желание за сключване на споразумение по н.о.х.д. № 9022/2017 г. по описа на СРС, НО, 132 състав.

Следва да се отбележи, че в настоящото производство няма как да се постигне разсрочено плащане на сумата от 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, тъй като съдът няма правомощия да разсрочва плащания и  сумата е дължима на НБПП, а не на съда, поради което и направеното искане от жалбоподателя следва да бъде оставено без уважение.

С оглед на гореизложеното адв. А.П.И. има право на възнаграждение, което възнаграждение се заплаща НБПП /арг. чл. 7, ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ/ и с оглед обстоятелството, че жалбоподателят е осъден, то на основание чл. 189, ал. 3 от НПК същият следва да възстанови на НБПП направените разноски, в който смисъл е и цитираното по-горе тълкувателно решение.

Предвид горното въззивният съд намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на атакуваното определение на СРС, поради което същото следва да бъде потвърдено като правилно.

Въз основа на гореизложеното, СГС, НО, V въззивен състав

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 21.10.2019г. постановено по н.о.х.д. № 9022/2017 г. по описа на СРС, 109-ти състав, с което е осъден Н.Д.К., с ЕГН **********, да заплати в полза на НБПП сумата от 200 лв., - изплатено възнаграждение за участие на служебен защитник по н.о.х.д. № 9022/2017 г. по описа на СРС, 132 състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.    

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       

ЧЛЕНОВЕ:  1.                                 

 

2.