РЕШЕНИЕ
№ 3691
гр. София, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20251110207233 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от *****, с ЕИК *****, представлявано от
изпълнителния директор и член на Управителния съвет Н. С. А., срещу
наказателно постановление /НП/ № ******., издадено от Председателя на
Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на основание чл. 207 от
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на жалбоподателя е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 50 от ЗЗП.
В депозираната жалба се съдържат твърдения за незаконосъобразност на
НП. Посочва се, че същото се основава на непълни и неверни фактически
констатации и е издадено при неправилно приложение на материалния закон.
В тази връзка, в жалбата се акцентира върху това, че дружеството не е
отказало приемане на върнатото устройство на основание отстраняване на
фабрично поставени фолио и стикери или разопаковане на опаковка, както се
твърди в НП, а устройството е приравнено на погинало, тъй като то използва
операционна система *** и при стартиране е било активирано в системите на
*****, от който момент е започнал да тече гаранционният му срок и е било
невъзможно привеждането му в първоначално състояние. Изтъква се и това, че
поради тази причина е било уговорено предварително, че стойността на
устройството се намалява със 100 %. Твърди се още, че АНО е наложил
имуществена санкция, без да е извършил преценка на обстоятелствата по
случая, довели до връщане на стоката обратно от потребителя. С тези
аргументи, в жалбата е отправено искане до съда да отмени наказателното
1
постановление като необосновано, недоказано и издадено при неправилно
приложение на материалния закон. В жалбата се съдържат и твърдения, че
случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Отправена е претенция за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се се
представлява.
Въззиваемата страна – КЗП, редовно уведомена, не се представлява.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи
нейната редовност.
Дружеството ****** е юридическо лице, вписано в търговския регистър и
регистъра на ЮЛНЦ с ЕИК *****.
На 19.02.2025 г., в сградата на КЗП била извършена проверка по повод
постъпила в комисията жалба на потребител с вх. № Ц-03-13571/17.12.2024 г.
В жалбата се съдържали следните твърдения: „На 11.11.2024 преподписах
онлайн договор с ***** и закупих мобилно устройство със същата онлайн
поръчка. На 22.11 (в рамките на 14 дневния срок за онлайн връщане) върнах и
устройството и договора, както ме помоли техен служител от ***. След
безброй позвънявания и близо един месец по-късно (днес, на 16.12), а не в
рамките на установения 14 дневен срок, получих обаждане от техен служител
днес с информацията, че връщането ми не е одобрено, защото мобилният
телефон е употребяван. Аз разбира се съм отворила кутията на мобилния
телефон и съм го върнала в същата кутия, в абсолютно търговски вид и
ресетнат. Причината е, че не можа да синхронизира всички данни с настоящия
ми андроид телефон. Обяснението на **** е, че съм имала*** на телефона
(въпреки, че е ресетнат). Би следвало да има запис от телефонния разговор
днес. Моля, да поемете случая и да ми помогнете да възстановя сумата за
въпросния *****, който е върнат в абсолютно непокътнато състояние, в
рамките на законоустановения срок за онлайн покупки. Днес ми казаха, че ще
ми върнат мобилния апарат, а аз не искам това. Всички документи съм
приложила към връщането и са във ****, може да ги изискате от там. Аз
прилагам номер на товарителницата за връщане и снимка на мобилния
телефон.“
С писмо с изх. № Ц-03-13571/27.12.2024 г., адресирано до сигналиста, от
КЗП изискали потребителят да предостави следната информация: екран от
интернет сайта и/или електронно съобщение за потвърждаване на поръчката,
от които да е виден номерът на поръчката, предмет на жалбата; копие от
договора, сключен с *****; копие от товарителница/електронно изявление на
куриерската фирма за доставка на устройството; доказателства за упражнено
право на отказ. В отговор на искането, потребителят изпратил писмо с вх. №
2
Ц-03-13571/30.12.2024 г., с което били представени следните доказателства:
копие от електронно писмо с потвърждение за приета онлайн поръчка ******,
съдържаща ****** - цена в брой 2299, 98 лв., преподписване на догвоор за
номер ********** на тарифен план *** с цена на месец 22.99 лв.; приемо-
предавателен протокол № ***** за артикул ****** артикулен номер ***;
копие от Допълнително споразумение към договор за електронни
съобщителни услуги, Договор № ****** за мобилна услуга ********** от
11.11.2024 г.; копие от товарителница на куриерска фирма ***** с номер
****** за доставка на артикула; копие от попълнен стандартен формуляр за
упражняване правото на отказ от договора от дата 22.11.2024 г.
С писмо с изх. № Ц-03-13571/03.01.2025 г., КЗП изискали от ****** да
предостави в КЗП становище относно фактите и обстоятелствата, изложени в
жалбата. Такова постъпило с писмо вх. Ц-03-13571/19.02.2025 г., което имало
следното съдържание: „Следва да се има предвид, че при отказ от сделка от
разстояние стоката трябва да бъде върната в оригинална опаковка в нейната
цялост (опаковката на пратката може да бъде отваряна), пълна окомплектовка
с придружаващата я документация, без увреждания във външния вид, без да са
отстранени фабрично поставените фолио и стикери от корпуса на
устройството, с непроменена софтуерна конфигурация (без инсталирани или
премахнати приложения, качени лични снимки, контакти, съобщения; с
премахнати профили, с изключени функции за отдалечено локализиране и без
включени защити и др. подобни). Обръщаме внимание, че върху фабричната
опаковка/кутия не се допуска използването на допълнителни стикери или
затваряне/облепване с тиксо, които нарушават нейната цялост.
Стоки, които не отговарят на посочените изисквания, не могат да бъдат
върнати. При устройства, използващи операционна система *** при
стартиране устройството се активира в системите на ***, включително
започва да тече и гаранционният му срок и е невъзможно привеждането му в
първоначално състояние. Това води до намаляване на стойността на
устройството със 100 % и от потребителите ще бъде изискана 100 % от
платената за него сума.
Информацията е налична на стр. 2 от стандартния формуляр за
упражняване правото на отказ от договора, както и на интернет страницата на
дружеството ****, секция Често задавани въпроси, Мобилни услуги, Мога ли
да върна устройство, което не е в търговски вид.“ Към становището било
приложено и електронно изявление на куриерска фирма ***** за върната от
страна на ,***** обратно към потребителя стока, с пратка № ******
С оглед предходното стоката е върната към госпожа М. С. с товарителница
******.
На 20.12.2024 г. стоката е получена от потребителя, за което предоставяме
доказателство."
Констатираните обстоятелства в хода на проверката били вписани в
констативен протокол № *****
3
Въз основа на установеното, свид. В. Н. П., на длъжност „главен експерт“
в дирекция „Защита на потребителите при продажби от разстояние“ при КЗП,
приела, че с връщането на продукта обратно към потребителя на 17.12.2024 г.,
търговецът е възпрепятствал потребителя да упражни правото си на отказ от
договора от разстояние и на 10.03.2025 г. съставила акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) против дружеството-жалбоподател, в
който посочила като нарушена разпоредбата на чл. 50 от ЗЗП. На 11.03.2025 г.,
АУАН бил връчен на представител на санкционираното дружество.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП №
*****., с което Председателят на КЗП, с което на жалбоподателя е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 50 от ЗЗП.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената по-горе фактическа обстановка се установи посредством
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства – показанията на свид. В. Н. П., жалба, констативен протокол, писма,
покани, разписки, известия за доставяне, копие от електронно писмо с
потвърждение за приета онлайн поръчка ***, съдържаща ***- цена в брой
2299, 98 лв., преподписване на догвоор за номер ********** на тарифен план
*** с цена на месец 22.99 лв.; приемо-предавателен протокол № ***** за
артикул *****, артикулен номер ***; копие от Допълнително споразумение
към договор за електронни съобщителни услуги, Договор № ***** за мобилна
услуга ********** от 11.11.2024 г.; копие от товарителница на куриерска
фирма ***** с номер ***** за доставка на артикула; копие от попълнен
стандартен формуляр за упражняване правото на отказ от договора от дата
22.11.2024 г.
Свидетелят П. потвърждава в цялост констатациите по АУАН. Съдът
кредитира показанията на свидетеля като единни и непротиворечиви.
Съдът цени писмените доказателства по делото, събрани и приобщени по
предвидения в закона ред.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
В това производство районния съд има за задължение да провери
законността на обжалваното наказателно постановление, т.е.дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое
правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и оспореното
наказателно постановление са издадени от длъжностни лица в пределите на
тяхната компетентност, съгласно приложените заповеди за компетентност.
Спазена е предвидената от закона писмена форма и съдържание, спазени са и
давностните срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН
за съставяне на акт и издаване на наказателно постановление.
ЗЗП като закон урежда правилата за поведение и взаимоотношения между
търговците и потребителите, чрез които гарантира основни потребителски
права като право на информация за стоките и услугите , право на защита
4
срещу рискове от придобиването на стоки и услуги, които могат да застрашат
живота, здравето или имуществото на потребителите, право на защита на
икономическите им интереси при придобиването на стоки и услуги при
нелоялни търговски практики и способи за продажба, неравноправни
договорни условия и предоставянето на гаранции за стоките; право на
обезщетение за вреди, причинени от дефект на стоки.
Разпоредбата на чл. 50, т. 2 от ЗЗП сочи, че потребителят има право да се
откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, без
да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да
заплаща каквито и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл.
54, ал. 3 и чл. 55, в 14-дневен срок, считано от датата на приемане на стоките
от потребителя или от трето лице, различно от превозвача и посочено от
потребителя - при договор за продажба. Съгласно нормата на чл. 52, ал. 1 от
ЗЗП когато потребителят иска да се откаже от договора от разстояние или от
договора извън търговския обект, той информира търговеца за решението си
преди изтичането на срока по чл. 50. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба е
предвидено, че за да упражни правото си на отказ, потребителят може да
използва стандартния формуляр за отказ съгласно приложение № 6 или да
заяви недвусмислено по друг начин решението си да се откаже от договора.
Според чл. 52, ал. 3 от ЗЗП потребителят е упражнил правото си на отказ от
договора от разстояние или от договора извън търговския обект, ако е
изпратил съобщение на търговеца за упражняване на правото си на отказ
преди изтичането на срока по чл. 50, а когато търговецът не е предоставил
информация за правото на отказ - съгласно срока по чл. 51. Съгласно
разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗЗП когато потребителят е упражнил правото
си на отказ от договора от разстояние или от договора извън търговския обект,
търговецът възстановява всички суми, получени от потребителя, включително
разходите за доставка, без неоправдано забавяне и не по-късно от 14 дни,
считано от датата, на която е бил уведомен за решението на потребителя да се
откаже от договора съгласно чл. 52.
По делото е установено, че потребителят е получил стоката, която е
закупил онлайн, а именно – мобилен телефон *****, артикулен номер*****,
като същият е закупен от санкционираното дружество на 11.11.2024 г. и е бил
получен на 12.11.2024 г. Установи се безспорно, че потребителят е упражнил
правото си на отказ от разстояние чрез попълнен формуляр за упражяняване
правото на отказ и е върнал стоката към продавача на 21.11.2024 г., като
същата е била приета от представител на дружеството на 25.11.2024 г.
Установи се и това, че търговецът вместо да възстанови всички суми,
получени от потребителя, след изтичане на 14-дневния срок по чл. 54, ал. 1
ЗЗП, на 17.12.2024 г. е върнал продукта към потребителя без да възстанови
сумите.
Съдът намира мотивите на жалбоподателя, с които е отказал връщането за
неоснователни, поради това, че нормата на чл. 55, ал. 4 от ЗЗП предвижда
право на потребителя да изпробва закупената от него стока, за да установи
5
естеството, характеристиките и доброто й функциониране и не следва да носи
отговорност за намалената стойност на стоките вследствие на изпробването
им в рамките на необходимото. Дори такава клауза да бъде предвидена в
договора, на каквато жалбоподателят се позовава и твърди, че вещта следва да
се счита за погинала, съдът намира, че нормата на чл. 55, ал. 4 от ЗЗП има
императивен характер, доколкото въвежда задължителни правила за
търговците, каквото е правото на потребителя да се откаже от договора от
разстояние. Именно императивният характер на разпоредбата е причината тя
да не може да бъде дерогирана посредством договорна клауза.
Нарушението, за което е наложена имуществената санкция, е извършено
от юридическо лице, чиято отговорност по дефиниция е обективна
(безвиновна), поради което не следва да бъде обсъждана субективната страна
на извършеното административно нарушение.
Санкционната разпоредба на чл. 207 ЗЗП предвижда, че на лице, което
възпрепятства правото на потребител по чл. 50 да се откаже от сключения
договор от разстояние или от договор извън търговския обект, се налага глоба
в размер от 1000 до 3000 лв. или имуществена санкция в размер от 2000 до
5000 лв. за всеки отделен случай. В процесния случай,
административнонаказващият орган е определил санкцията към
законоустановения минимум, което съдът намира за законосъобразно предвид
липсата на обстоятелства, които да сочат на завишена степен на обществена
опасност.
По отношение на приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, каквото искане е
отправено в жалбата, съдът намира, че ЗЗП защитава правата и законните
интереси на уязвима група от обществото, каквато са потребителите. Отделно
от това, рисковете, които съществуват при търговията от разстояние са
завишени, поради което нарушенията във връзка с този тип търговия поначало
са със завишена степен на обществена опасност. Видно от доказателствата по
делото, претенцията на потребителя не е била удовлетворена, а стоката е била
върната. С тези аргументи, съдът намира, че процесният случай с нищо не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с останалите
нарушения от този тип, поради което достигна и до извод за неприложимост
на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Поради тези причини, съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН в
полза на въззиваемата страна се дължат разноски, доколкото се иска
заплащане на юрисконсултско възнаграждение; обратно, претенцията на
жалбопододателя в посока присъждане на разноски за юрусконсултско
възнаграждение следва да бъде отклонена. Предвид липсата на правна и
фактическа сложност на делото, брой проведени съдебни заседания и
разпитан един свидетел, съдът счита, че в полза на КЗП следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН Софийски районен
6
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *****., издадено от
Председателя на КЗП, с което на основание чл. 207 от ЗЗП на жалбоподателя е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 50
от ЗЗП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в жалбата за присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на Комисия за защита на
потребителите парична сума в размер на 80.00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното съдебно
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7