РЕШЕНИЕ
№
Гр. Ловеч, 13.02.2019 г.
ЛОВЕШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в закрито заседание на двадесет
и девети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ПОЛЯ ДАНКОВА
2. ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря ДаринаП.а и като разгледа докладваното от съдия ДАНКОВА
в.гр.д.№ 4 по описа за
Подадена е въззивна жалба №
6198/06.12.2018 г. от В.Б. ***, чрез адв.В.К.,
в която сочи, че не е доволен от решението и го оспорва като неправилно
и постановено при същественонарушение на процесуалните правила и материалния
закон, с молба да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго,
с което да бъде уважен иска. Прави възражение, че безкритично съдът е приел защитната теза на
ответника, че въпреки че паричните средства /сумата от 13 000.00 лева/ са
постъпили по сметка на ответника, то от гласните доказателства се установява,
че реално тази сума е била получена впоследствие именно от собственика на МПС,
за покупката на която е била преведена сумата, а именно от свидетелят С. К., с
когото ищецът е имал облигационни /преддоговорни, предварителни/отношения. Моли
въз основа на гореизложеното и на събраните по делото доказателства да
постановите решение, с което да отмените решението на първоинстанционния съд и
да постановите ново такова, с което да уважите предявения иск чл.55,ал.1 1 от ЗЗД.
Постъпил
е отговор №6/02.01.2019 г. от К.В.К. *** чрез адв.Х.Н., в който отговор
посочва, че съдът правилно е приел, че е била налице облигационна връзка между
ищеца и лицето С. К.В. и този извод е направил не само от изслушаните
свидетелски показания , а и от твърденията на ищеца в исковата молба, което е
изрично вписано в мотивите на съдебното решение.Изтъква, че действително ищецът още в началото на
исковата молба е заявил, че бил на гости в къщата на Л.П. в с.Брестница на
която присъствал неговия съсед С. В., като именно между него и ищеца се провели
преговори за закупуване на собствения на С. В. лек автомобил, като ищецът
изрично е посочил че му е било известно, че предоставената му от С. В. банкова
сметка ***, а на баща му К.В.К..Счита, че първоинстанционното съдебно решение е
допустимо, правилно и обосновано, изградено е върху годни и допустими
доказателства, въззивната жалба е неоснователна и недоказана и моли да бъде
отхвърлена, като бъде оставено в сила обжалваното решение, както и да им бъдат
присъдени сторените във въззивното производство разноски.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован,
не се явява в съдебно заседание.
Въззиваемият,редовно призован в съдебно заседание
участва лично и с адв. Нанков. Заявява, че атакуваното съдебно решение е
правилно и законосъобразно и като такова моли да бъде оставено в сила.
От доказателствата по гр.д. №542/2018 г. на ТРС, ,
от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната вазимна връзка и
обусловеност, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:
Произнесено е съдебно решение №210 /20.11.2018 година, постановено по
гр.д.№542/18 година на Тетевенският районен съд,с което е отхвърлен като
неоснователен и недоказан предявения от В.Б. *** против К.В.К. ***, осъдителен иск с основание
чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 13000.00лева,
представляваща преведена от ищеца на ответника парична сума, по банков път, при
налична липса на основание за получаване на паричната сума от ответника.
Съдебното решение е атакувано изцяло, като въззивната инстанция преценява, че е
валидно и допустимо, но след анализ на писмените и гласни доказателства намира,
че е неправилно.
За съда се изяснява от
фактическа страна,че В.Б.В. и С.А.Д.,родена на ***
година са живели от май
К.В.К. е баща на С. К.В. и В. К.В.-удостоверение
за родствени връзки №01-244/02.10.2018 г. Към 10.05.2017г. Св.В. е собственик
на лек автомобил,марка „БМВ Х 5“,с рег.№ОВ3622ВА с дата на производство
02.02.2002 г. -свидетелство за регистрация от 15.07.2017 г.
В.Б.В., имал намерение да закупи за С. Д., лек автомобил на стойност
13000 лева от С. В..Писмен документ за закупуване на лекия автомобил и
последващо извършено дарение не е представен. На 18.01.2018г. В.Б. превел по
сметката на К.В.К. в банка .„Сосиете Женерал Експресбанк” сумата от 13 000 лева-извлечение от банкова сметка. ***ъм 06.08.2018г .
по сметката е останала наличност в размер на 507.41 лева.
С. В. предал лек
автомобил/джип/ „БМВ Х 5 на Л.П..На 25.12.2017 година С. Д.,управлявала лекия
автомобил,в който се возела майка и А.Д. П..При полицейска проверка,било констатирано,че тя е непълнолетна
и неправоспособна и бил съставен акт за установяване на административно
нарушение.На С. В. била наложена принудителна административна мярка по
чл.171,т.2А от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца. Административен
съд-Ловеч постановил съдебно решение по адм.дело №43/2018г по описа на
Административен съд-Ловеч, с което отменил заповедта на началника на
РУП-Ябланица за налагане на принудителната административна мярка.
На 16.07.2018 г. С. К.В. прехвърлил собствеността върху лекия
автомобил-джип „БМВ Х 5“ с рег.№ОВ3622ВА,на своя брат В. К.В..
Съдът обсъди
гласните доказателства –св. показания на Л.П.,Св.В. и С. Д.-непълнолетна/в
присъствие на своята майка А.Д. П./. Настоящата инстанция преценява
св.показания само доколкото са подкрепени от писмените доказателства по делото
и са непротиворечиви, тъй като в по-голямата си част в тях се заявяват различни
обстоятелства.Що се отнася до твърдението, че лекият автомобил е закупен от В.Б.В. по повод годежа му с непълнолетната С. П. за баща и Л. П. или
че се касае до даване на „зестра”, съдът приема, че този обичай противоречи на
добрите нрави и морала по смисъла и от
него не могат да се извеждат правни последици.
Настоящата
инстанция счита, че е сезира с облигационен осъдителен иск за присъждане на
сумата 13000 лева-обезщетение за дадено без основание при действие на
чл.55,ал.1 пр.първо от ЗЗД и иск за присъждане на обезщетение за забавено
изпълнение с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД в размер на законна
лихва,начиная от датата на завеждане на исковата молба. Процесната претенция
представлява искане за обезщетение от неоснователно обогатяване по смисъла на
чл.55,ал.1 пр. Първо от ЗЗД възлизащо на 13000 лева. Въззивният съд приема,че
исковата претенция е основателна и доказана, тъй като безспорно между страните
и установено от съвкупния анализ на доказателствата по делото е заплащането на процесната
сума в размер на 13000 лева на 18.01.2018 г. по банковата сметка на К.К..
Възражението,че не е налице неоснователно обогатяване за въззивника е
необосновано, тъй като предвид липсата на договорни облигационни отношения за
процесния лек автомобил между страните е получено недължимо плащане на сумата
от 13000 лева от въззиваемия. Не е
осъществена насрещна престация от възззиваемия и следователно същия не дължимо
е получил заплащане на такава от въззивника в размер на сумата 13000 лева. В
такава насока липсва прехвърляне на лекия автомобил на въззивника и от С. К.. При
това положение предявения иск с правно основание чл.55,ал.1 пр. Първо от ЗЗД за
заплащане на сумата 1054.79 лева е основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
Към процесния
период са действали регистрационен и разрешителен режим относно прехвърлянето
на правото на собственост на лекия автомобил, със законовоустановена форма за
действителност на договора.В специалните разпоредби в Закона за движението по
пътищата и Наредба I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в
движение и спирането от движение на МПС и ремаркета теглени от тях- чл. 144,
ал. 2 от ЗДвП се предвижда, че при прехвърляне на собствеността независимо от
способа -продажба, дарение, замяна и други, сделката следва да бъде оформена
като писмен договор с нотариална заверка на подписите.В казуса липсва какъвто и
да е писмен договор между страните, още повече, че К.К. не е бил и собственик
на лекия автомобил.В този смисъл съдът не възприема правопогасяващото
възражение на К.К. като обосновано.От друга страна изводите на районния съд, че
сумата от 13000 лева е била получена от С. В. не намират опора в приложените
доказателства. Свидетелят С. К., заявява, че сумата от 13000 лева била
изтеглена от баща му на няколко транша и по-късно предадена на Л.П. и С. П.а.За
съда е неясен смисъла на тези твърдения, предвид факта и че лекия автомобил е
бил при Ст.П.а и Л.П.,а по-късно им е била дадена и сумата.Същевременно не е имало
пречка сумата да бъде изтеглена от К.К. и да я предаде на сина си С. К.. Тези
свидетелски показания са нелогични до степен на неизясняване на обстоятелството
за заплащане на сумата от 13000 лева и съдът счита, че следва да обоснове
изводите си само по писмените документи. Още повече, че при действие на чл. 164
от ГПК заплащането на сумата 13000 лева
не може да се установява с гласни доказателства. По писмените
доказателства съдът приема,че лекият автомобил е бил прехвърлен от Св.К. на
брат му В. К. и към нито един момент, не е бил в собственост на В.Б.В.. Твърдения
на свидетелите относно фактическите отношения между В.Б.В., С. В., Л. В. и С. К.
не променят правните изводи, за липсата както на писмен договор с нотариална заверка на
подписите, така и на предварителен договор и не рефлектират на решаващия извод
на съда за основателност на иска. Предвид на този факт въззивният съд приема,
че отношенията между двете страни по делото попадат в хипотезата на чл.55,ал.1
пр. Първо от ЗЗД.
Относно размера на исковата претенция съдът изцяло
съобразява писмените доказателства-история на сметка за периода от 17.01.2018
г. до 31.01.2018 г. на „Сосиете женерал Експресбанк”-АД-Варна. В документа е
посочена банковата операция-получен превод по банкова сметка *** К.К. в размер
на 13000 лева и наредител В.Б.В..
Предвид уважаване
на главния иск следва да се счете основателен и обективно съединения
акцесорен иск за обезщетение за забавено изпълнение с правно основание
чл.86,ал.1 от ЗЗД в размер на законна
лихва върху сумата 13000 лева, начиная от 19.06.2018 г. до окончателно
изплащане.
При така изложените съображения съдът намира,че обективно съединените
искове ,предявени от
В.Б.В. против К.В.К. с правно основание чл.55,ал.1, пр. Първо от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение
за получено без основание в размер на сумата
от 13 000 лева,представляваща преведена парична сума на 18.01.2018 г.по банков
път,при начална липса на основание,ведно със законна лихва върху
тази сума,начиная от 19.06.2018 г. до окончателно изплащане, са основателни и
доказани и следва да бъдат уважени.
Предвид посочените съображения
Ловешки окръжен съд, действуващ като въззивна инстанция счита, че атакуваното
съдебно решение №210 /20.11.2018 година,
постановено по гр.д.№542/18 година на Тетевенският районен съд е неправилно
и следва да бъде отменено ,а исковете да бъдат уважени.
Съдебно деловодните разноски на
въззивника за двете инстанции възлизат на сумата 1671 лева, в какъвто размер
следва да бъдат присъдени предвид изхода от спора. Съдебно-деловодните разноски
за проц.представителство за въззивна инстанция не следва да се присъждат, тъй
като с писмена молба от 23.01.2019 г. В.В. е оттеглил пълномощията на адв. К. и
не е бил представляван в настоящето производство от адвокат.
При изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно
съдебно решение №210 /20.11.2018 година,
постановено по гр.д.№542/18 година на Тетевенският районен съд, изцяло и вместо
него постанови:
ОСЪЖДА К.В.К.,ЕГН-**********
*** заплати на В.Б.В.,ЕГН **********
*** основание чл.55,ал.1, пр. Първо от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД обезщетение
за получено без основание в размер на сумата от 13 000 лева/тринадесет хиляди лева/,представляваща преведена парична сума на 18.01.2018 г.по
банков път,при начална липса на основание,ведно със законна лихва върху
тази сума,начиная от 19.06.2018 г. до окончателно изплащане.
ОСЪЖДА К.В.К.,с горните данни да заплати
на В.Б.В.,с горните данни съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 1671
лева/хиляда шестстотин седемдесет и един лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280 от ГПК,в
едномесечен срок от съобщение на страните, че е изготвено, ведно с мотивите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.