№ 181
гр. С., 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Ч***ве:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско
дело № 20225400500088 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК
Постъпила е въззивна жалба с вх.№292/09.02.2022г. от „***“ АД, с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ПК ****, район М.,
бул. „Ц.ш.“ №96, ет.7, представлявано и управлявано от Изпълнителния
директор А.Г.Т., чрез юриск. В. Т. против решение №8 от 20.01.2022 г.,
постановено от районен съд - гр. Мадан в производството по гр.д № 184/2021
г., в частта, с която съдът е отхвърлил предявения установителен иск за
претендираната договорна лихва и неустойка за забава .Моли въззивния съд
да постанови решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно
решение в обжалваната част, като неправилно и вместо него постанови друго
,с което да уважи и предявения установителен иск до пълния размер на
претендираната главница в размер на EUR 5,085.83 , претендираната сума от
EUR 1,932.80 , представляваща договорна лихва по чл. 2.3 б. (а) и (Ь) от
Договор за Заем Бизнес Кредит - Клиентски №.... от 05.11.2019 г., сумата от
EUR 480.55 , представляваща неустойка за забава по чл. 2.3., б. (с) и (d) от
Договор за Заем Бизнес кредит с Клиентски №.... от 05.11.2019 г. и сумата от
EUR 3,926.78 представляваща неустойка за забава по чл. 2.3., б. (с) и (d) от
Договор за Заем Бизнес кредит с Клиентски №.... от 05.11.2019 г.Счита ,че в
обжалваните части решението на районен съд –Мадан е неправилно и
постановено при нарушение на материалния закон. По отношение на
претендираната неустойка за забава счита, че първоинстанционният съд
правилно е възприел фактическата обстановка относно факта, че
разпоредбите на ЗЗП не намират приложения при сключения процесен
1
Договор за Заем Бизнес Кредит - №.... от 05.11.2019 г. Намира ,че неправилно
районен съд - гр. Мадан е интерпретирал и приложил нормите на чл.26, ал.1,
предл.З от Закон за задълженията и договорите.Счита ,че районния съд
изобщо не е отразил изразената в разпоредбата на чл.309 ТЗ законодателна
воля за невъзможността да се намалява поради прекомерност неустойката,
дължима по търговска сделка,сключена между търговци, както и
невъзможността за прогласяване нищожността на неустойката в случай, че
същата е уговорена без краен предел или без фиксиран срок. С разпоредбата
на чл. 309 от ТЗ законодателят придава превес на санкционната функция на
неустойката по сделките сключвани между търговци. Счита доводите за
нищожност на клаузата за неправилни, недостатъчно обосновани и
ирелевантни за настоящото производство.Възражението на ответника, че
уговорената в договора клауза за наказателна лихва е нищожна, поради това,
че противоречи на добрите нрави, счита ,че е неоснователно. Клаузата
предвижда неустойка в случай на забава или при неизпълнение на договорно
задължение от страна на кредитополучателя. Обичайно и нормативно
регламентирано е правото на кредитора, при неизпълнение на договорното
задължение да търси обезщетение за забава, както е уговорено и в договора и
в двата анекса. Съгласно чл. 309 ТЗ не може да се намали поради
прекомерност неустойка, дължима по търговска сделка, сключена между
търговци, както е в случая между банката и едноличния търговец.В този
смисъл сочи решение № 378 от 13.07.2015 г. по гр. д. № 173/2015 г. на
Окръжен съд - С..Като клауза, уговорена в договора, неустойката по смисъла
на чл. 2.3., б. (с) и б. (d)счита ,че е проявление на принципа на автономия на
волята в частното право, уредена в чл. 9 ЗЗД.Счита ,че неустойката е форма
на договорна отговорност, предвидена и допустима от закона, служеща за
обезщетение на вредите от неизпълнение,като техният размер е предвиден
предварително. Счита ,че с уговарянето на договорна мораторна неустойка
страните са дерогирали нормата на чл.86, ал.1 от ЗЗД. За да се търси
предвидената неустойка счита ,че е необходимо единствено да се установи
наличието на договор и последващото неизпълнение.Претендираната от
ищеца неустойка е мораторна и правопропорционална на срока на
неизпълнение. Дори да се приеме, че като сума, неустойката за забава е в
голям размер, то посоченото обстоятелство счита ,че произтича изцяло от
продължителната забава от страна на длъжника по изпълнение на
задълженията си по Договора за заем. Намира ,че заемодателят е изправната
страна по Договора и счита ,че не следва да се определя като недобросъвестен
единствено поради съдържанието на уговорената неустойка за забава, като по
делото няма въведени конкретни фактически твърдения за друго поведение,
което може да бъде квалифицирано по този начин.Счита, че претендираната
неустойка за забава не противоречи на добрите нрави и не следва да бъде
прогласявана за нищожна. Неустойката може да се приеме за нищожна, само
ако единствената и цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите и
функции, включително и санкционната такава. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави, следва да се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В конкретния
2
случай уговорената неустойка счита ,че не излиза извън присъщите и
функции. Намира ,че уговорената сума обезщетява претърпените вреди,
изразяващи се в предоставяне на предварителна сума в първата част на
договора за заем, с която се покриват натрупаните задължения на
заемополучателя за данъци и такси, както и цялото юридическо и
административно обслужване по сключване на договора за заем, изразяващо
се в консултация с отдел продажби, отдел рискове и юридическия отдел,
всеки от които е отделил време, за което му е заплатено трудово
възнаграждение, за разглеждане на казуса, извършване на проверки и
справки, изготвяне на становище и подготовка на необходимите документи.
Счита ,че клаузата обезпечава сключването и изпълнението на договора. След
сключване на договора за заем твърди ,че сумата от EUR 5 100 е разчетена и
отделена за съответния клиент, като средствата са разчетени за период от 10
години, което само по себе си счита ,че означава, че „***“ АД е разчело
средствата като неразполагаеми и не е оперирало с тях, от което естествено
произлизат вреди за дружеството, които следва да бъдат обезпечени. На
последно място, клаузата е и със санкционен характер, като санкционира
заемополучателя с оглед неговото неизправно поведение. С оглед всичко
изложено до тук счита, че за конкретния случай не може да се приеме, че е
налице накърняване на добрите нрави, тъй като сумата е справедлива с оглед
конкретната фактическа обстановка. Твърди ,че длъжника е изпаднал в
продължително неизпълнение на задълженията по Договора. Към датата,
посочена в нотариалните покани - 31.03.2021 г. забавата по заплащане на
месечните погасителни вноски е била 420 дни.,а към настоящия момент
липсва изпълнение на задълженията по Договора за заем и просрочието е 726
дни, равняващо се на почти 2 години забава. От продължаващото
неизпълнение твърди ,че произтичат вреди за Заемодателя. Счита ,че
уговорената неустойка на ден е в десетки пъти по- малка от неиздължената
заемна сума, която е използвана. Намира,че не следва да се съпоставят
получените от Заемополучателя по договора за заем средства с тези, които би
дължал клиентът при недобросъвестно поведение от негова страна, защото от
неизправния длъжник зависи да възстанови равновесието в облигационната
връзка. Счита ,че извод в обратната посока би довел до обогатяване на
Заемополучателя от собственото му неправомерно поведение и ще лиши
заемодателя от дължимото му обезщетение за причинените вреди от
неизползване на предоставената от него заемна сума за продължителен
период от време.Моли въззивния съд да приеме, че преценявана към момента
на сключване на договора, неустойката уговорена по този начин, безспорно
отговаря на функциите си ,предвидени в чл. 92 от ЗЗД.
По отношение на претендираната договорна лихва счита ,че в
настоящия случай е видно, че ответника е бил уведомен за размера на
възнаградителната лихва, който ясно е записан в договора, полагайки подписа
си, който факт твърди ,че е удостоверен чрез нотариалната му заверка,
извършена от Нотариуса, тоест в процесния Договор е обективирана волята
на страните за сключване именно на Бизнес кредит, с предварително
уговорени между тях параметри - заемна сума, срок на изпълнение и
3
договорна лихва. В настоящия случай с оглед обстоятелството, че е налице
търговска сделка, а не сделка, сключена с потребител, и вземайки предвид
факта, че уговорената възнаградителна лихва е под законово предвиденото
ограничение, то предвиденият размер на възнаградителната лихва 30 % на
годишна база, моли съдът да приеме, че не противоречи на добрите нрави.
Още повече, че същия представлява съществен елемент от сключването на
Договора, а именно цената, на която се предлага определена услуга - в случая
предоставяне на парични средства. грижа Счита ,че няма установен
универсален критерий кога договорената лихва е прекомерна. Намира ,че този
въпрос се решава конкретно за всеки отделен случай, като се съобразят
всички данни по делото - не само нейния размер, но и размера на валутата по
предоставения капитал, срока на ползването му, обстоятелствата при които е
поето задължението за лихвата, нейната функция.Поради това счита , че
уговорките за възнаградителна лихва не противоречат на добрите нрави.
Възнаградителната лихва се начислява съгласно одобрения от двете страните
по Договор за Заем погасителен план.Счита ,че лихвата следва да бъде
определена така, че да компенсира кредитора за ползваната заемна сума като
бъдат отчетени всички условия за това, включително и риска, който се поема
от това сумата да не бъде върната. Видно от приложените справки от
Централен кредитен регистър, Заемополучателят, Солидарните и ипотекарни
длъжници не изпълняват финансовите си задължения на падежна дата или
изобщо не ги изпълняват. Счита ,че тези факти от своя страна формират
обоснован риск от неизпълнение. От своя страна неизпълнението за връщане
на взетата заемна сума на падежна дата счита че поставя кредиторът в
сериозен риск.Поради това моли въззивния съд да постанови решение, с
което да отмени решение №8 от 20.01.2022 г., постановено от районен съд -
гр. Мадан, в производството по гр.д 184/2021 г., като неправилно в
обжалваната част и да постанови друго такова, с което да уважи предявения
установителен иск за възнаградителна лихва, неустойката за забава, както и
до пълният размер на претендираната главница по Договора за бизнес
заем.Моли в този смисъл да бъде постановено решение
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.№503/07.03.2022г. от
ЕТ „А. С. 91 - А.Д.", ЕИК ****, със седалище и адрес на управление село Е.
№ 213, община Р.,, действащ чрез пълномощника си адвокат М. О., ,която
намира ,че подадената въззивна жалба от „***" АД, ЕИК **** с вх. №
292/39.02.2022г. срещу Решение № 8/20.01.2022г., постановено по гражданско
дело № 184/2021г. на Мадански районен съд е неоснователна.Намира за
правилен извода на PC Мадан за нищожност на клаузата за дължимост на
неустойка от заемополучателя поради накърняване на добрите нрави -
основание, за нищожност по чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД. Счита за неоснователно
оплакването във въззивната жалба за несъобразяване от страна на съда на
разпоредбата на чл.309 от ТЗ, тъй като съгласно тази норма не може да се
намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка,
сключена между търговци. Намира ,че в случая основанието за нищожност,
въведено в писмения отговор на исковата молба и уважено от PC Мадан, е
противоречие с добрите нрави, а не прекомерност.Съгласно задължителната
4
практика на ВКС, обективирана в т.З на Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г., по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС нищожна, поради
накърняване на добрите нрави е само клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, като
преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора.Нищожна поради противоречие с добрите нрави счита
,че е договорна мораторна неустойка, която е несъизмеримо висока с
очакваните за кредитора вреди от забавеното изпълнение и нарушава
принципа за справедливост в гражданските и търговски спорове.В този
смисъл сочи съдебна практика Независимо от търговския характер на
процесния договор,счита ,че общото правило на чл.26, ал.1 пр.З ЗЗД, с което
е обосновано своевременно въведеното от доверителя и защитно възражение
за нищожност, е приложимо по силата на препращащата норма на чл.288 ТЗ.
Счита ,че когато уговорената неустойка, по начина, по който е
формирана, както е в разглеждания случай, превишава многократно
действително очакваните вреди на кредитора и е напълно несъизмерима със
същите, същата се явява и в несъответствие с основните принципи, на които е
изградена правната система в страната: добросъвестност в гражданските и
търговските взаимоотношения, недопускане на необосновано
облагодетелстване на кредитора .Намира ,че независимо от постигнатото
общо съгласие на съконтрахентите за приоритетно значение на санкционната
функция на договорена помежду им мораторна неустойка, когато размерът на
същата е така необосновано завишен спрямо реално очакваните вреди за
кредитора от забавено изпълнение на главното парично задължение, че още
при сключване на договора създава условия за възприемането и като средство
за неоснователно обогатяване на последния и засяга съществуващото в
обществото, на съответния етап на неговото развитие, разбиране за
справедливост, тази неустойка излиза извън присъщите и функции и като
нарушаваща добрите нрави е нищожна, на основание чл. 26, ал.1,изр.З
ЗЗД.Счита ,че размера надхвърля многократно обичайния за обезщетяване на
вредите от забавеното изпълнение на парично задължение. За сравнение,
законната лихва при забава на парично задължение е 10 % годишно, докато
процесната неустойка е в размер от повече от 98 % годишно. Намира ,че
такова многократно надвишаване на законната лихва не се явява обосновано с
очакваните от неизпълнението вреди - ако те се изразяват в невъзможността
да се предостави другиму заем, то вредите биха се сьизмерили с мнотократно
по-ниския размер на възнаградителната лихва, а ако се изразяват в
невъзможността кредиторът да погаси свое задължение, тези вреди биха се
съизмерили със законната лихва или с друга валидно уговорена неустойка за
забава.Счита ,че големият размер на неустойката за забава би могъл да бъде
обоснован с уговарянето на краен срок на начисляване, но в настоящия случай
това не е сторено. Както приема съдебната практика, липсата на уговорен
краен предел не може да бъде самостоятелно основание за нищожност, но не
и когато е съчетано с други обстоятелства, каквото се явява
размерът.Паричното задължение, скрепено с неустойка, е надлежно
обезпечено с първа по ред ипотека. Счита ,че наличието на вещно
5
обезпечение е гаранция срещу ограничаване размера на вредите, тъй като
кредиторът има възможност да реализира обезпечението и така да ограничи
срока на забавата. Ето защо съдебната практика приема, че при наличие на
ипотека или друго надеждно обезпечение справедливостта налага да се
уговаря по- нисък размер на неустойката за забава.Счита ,че от всичко
изложено е видно , че уговорената неустойка за забава надхвърля
предвидената в закона обезпечителна и обезщетителна функция, както и
санкциониращата роля на неустойката, и се явява източник на неоснователно
обогатяване. Вземането за неустойка е в голям размер поради дългия период
на забавата - в настоящия случай се претендира неустойка в размер на 90 на
сто от предоставения заем, начислена за период от едва девет месеца. Ако
забавата продължи в периода, до който вземането за неустойка не би било
погасено по давност (три години), то би надхвърлила многократно
задължението за главница. В случая уговорената неустойка от 0,27% на ден
на годишна база е 98,55 % и при заем от 5 100 евро претендираната неустойка
е в размер общо на 4407,33 евро и представлява 86% от размера на заема.
Счита ,че дори и диспозитивната норма на чл. 92 ЗЗД да допуска уговаряне на
кумулативна неустойка с подчертано наказателна функция, тази кумулация
сама по себе си, както изрично е прието в практиката на ВКС - решение № 68
от 09. 07.2012 г., по т.д.№ 450/2011 г. на I т.о., не означава, че обезвреда на
кредитора за едни и същи вреди е законово възможна едновременно и чрез
уговорена мораторна неустойка и чрез обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в
размер на законната лихва, вкл. по съображения, черпени от чл.26, ал.1, пр.З
ЗЗД. Поради това и в случая начинът, по който тази кумулация е договорена,
счита ,че е допълнително доказателство, че с неустоечната клауза на чл.2.3 (с)
и (d) още към момента на сключване на договора за заем е създадена реална
възможност за необосновано облагодетелстване на кредитора.При
нищожност на договорената мораторна неустойка исковата претенция по
чл.92, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата, формирана от същата, счита,че
правилно е отхвърлена от PC Мадан, като неоснователна.
Намира за правилен извода на районен съд Мадан за нищожност
на основание чл.26, ал. 1, предл.З от ЗЗД поради противоречието и с добрите
нрави и на уговорката за заплащане на договорна лихва, тъй като тя
надвишава трикратния размер на законната лихва. Твърди ,че договора за
заем е обезпечен с договорна ипотека върху тристаен апартамент в град Р. с
площ от 84,24 кв.м., чиято стойност надвишава няколкократно размера на
отпуснатия кредит- 5100,00 евро. Счита ,че след като по обезпечен с ипотека
договор за заем по същия е договорена фиксирана годишна лихва в размер на
30%, то посочената клауза е нищожна на основание чл.26 ал.1 предл. III от
ЗЗД поради противоречие с добрите нрави и като такава не поражда правни
последици, тоест кредитополучателят не дължи връщането на договорна
лихва.Моли въззивния съд да обърне внимание ,че от заключението на
вещото лице по изготвената СИЕ се установява, че от обшо внесената от
заемателя сума в размер на 700,98 евро, сума в размер на 383,47 евро е
отнесена за погасяване на начислените задължения за „неучредена
застраховка, застрахователна премия". Твърди ,че доверителят и не е
6
уведомяван за начисляването и дължимостта на такова задължение по
процесния договор за заем. В исковата молба не се съдържат твърдения за
възникването на такова задължение и за факта, че от внесената от заемателя
сума заемодателят е извършвал погасявания на такова задължение. При липса
на посочване на основанието за възникването на задължение от страна на
ищеца,счита ,че няма основание за „отнасяне за погасяване на начислените
задължения за „неучредена застраховка, застрахователна премия". Намира ,че
както заемополучателят, така и съдът са поставени в невъзможност да
преценят на кое основание от договора е възникнало това вземане, а оттам и
дали са налице предпоставките за възникването и погасяването на такова
задължение, тоест има ли валидно възникнало задължение за
заемополучателя, в какъв размер е то и дали същото е изискуемо. Поради това
счита ,че сумата от 383,47 евро също следва да се отнесе за погасяване на
главницата, тъй като в чл. 2.4. (d) от договора за заем е посочено ,че страните
безусловно приемат погасяването на заема да бъде извършвано в конкретна
последователност .Счита ,че не са налице основания за отмяна на решение №
8/20.01.2022г., постановено по гражданско дело № 184/2021г. на МРС, поради
което моли въззивния съд да го потвърди като правилно и законосъобразно,
като присъди на доверителя му направените разноски за водене на делото
пред въззивната инстанция, за които представя Списък на разноските по чл.80
ГПК и Договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно.
Пред окръжен съд С. жалбоподателят „*** „АД гр.Пловдив
редовно призован , не изпраща представител. Постъпило е писмено
становище от юриск. В. Т.,с което поддържа изцяло въззивната жалба по
подробни съображения, изложени в нея и в писмената защита .Претендира
разноски по представен списък и прави възражение за прекомерност на
претендираните от ответника по жалба разноски
Въззиваемият ЕТ „А. С. 91 –А.. Д. „ редовно призован , се
представлява от адв.М. О. ,която изцяло оспорва депозираната въззивна
жалба ,поддържа отговора на въззивната жалба Счита ,че спорните въпроси
по делото са правни и те са били предмет на обсъждане в първата инстанция
като постановеният съдебен акт от районен съд -Мадан е законосъобразен и
обоснован и моли да бъде потвърден. Претендира разноски по представен
списък.
С.ският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално
допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален
представител , в законният срок , с внесена междувременно държавна такса ,
при наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С.ският окръжен съд констатира ,че решение №8/20.01.2022г. по гр.д.
№184/2021г. по описа на районен съд Мадан е обжалвано в частта , с която е
отхвърлил иска за разликата над 4 399,02 евро до пълния предявен размер
на главницата от 5 085,93 евро ,за сумата 1 933,80 евро –договорна лихва
по чл. 2.3 б. (а) и (б) от Договор за Заем Бизнес Кредит - Клиентски №.... от
05.11.2019 ,за периода от 06.01.2020г. -21.04.2021г, сумата от 480.55 евро ,
7
представляваща неустойка за забава по чл. 2.3., б. (с) и (d) от Договор за
Заем Бизнес кредит с Клиентски №.... за периода от 06.02.2020 г. до 12.03-
2020г. и сумата от 3,926.78евро , представляваща неустойка за забава по чл.
2.3., б. (с) и (d) от Договор за Заем Бизнес кредит с Клиентски №.... от
05.11.2019 г.за периода от 14.07.2020г. до 26.04. 2021г..
Съдът констатира ,че няма спор по делото ,че е бил сключен между
страните Договор за заем Бизнес кредит Клиентски №..../05.11.2019г.
По отношение на претендираната неустойка за забава в конкретният
случай размера на неустойката съдът намира ,че надхвърля многократно
обичайния за обезщетяване на вредите от забавено изпълнение на паричното
задължение По делото няма уговорен краен срок на начисляване на
неустойката ,който да обосновава ,по-големият и размер . Имайки предвид
тълкувателно решение №1/2009г. на ОСТК на ВКС и като констатира ,че
процесния договор е бил обезпечен с договорна ипотека на апартамент в
гр.Р., собственост на ответника представлява гаранция срещу ограничаване
размера на евентуалните вреди от неизпълнение на договора. ВКС в много
свои решения приема ,че при наличие на ипотека като обезпечение на
вземането , справедливостта налага да се уговаря по –нисък размер на
неустойката за забава. Неоснователно е възражението ,направено във
въззивната жалба ,че с уговарянето на договорна мораторна неустойка
страните са дерогирали нормата на чл.86, ал.1 от ЗЗД.Клаузата за дължимост
на неустойката уговорена в чл.2.3/с/ и /d/ правилно районния съд е приел ,че
е нищожна поради противоречие с добрите нрави В конкретния случай е
видно ,че уговорената неустойка е несъразмерно висока спрямо
предоставения заем .
Пред първата инстанция е била назначена , изслушана , приета и
неоспорена СИЕ като вещото лице С.Щ. установява ,че е било договорено
неустойка за забава в размер на 0,27 % на ден върху непогасената част от
главницата ,считано от датата на падежа на дължимото плащане до момента
на окончателното погасяване на всички вноски по договора.Договореният
срок за погасяване е 120 месеца от датата на сключването му .Съгласно
заключението на вещото лице за периода 14.07.2020г. до 26.04.2021г. по
договор за заем Бизнес кредит с клиентски №..../05.11.2019г. дължимата
непогасена неустойка за забава е 3 926 ,78 евро .За периода от 06.022020г до
12 .03.2021г неустойката е в размер на 480 ,55 евро
В ТР 1/2009 г. на ОСТК се сочи ,че сам по себе си уговореният
размер на дължимата неустойка не е основание за прогласяване нищожността
и. Прекомеарната неустойка е поначало действително задължение, което
може само да бъде намалявано, без е да отпада изцяло. Когато обаче
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите и
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, неустойката следва да
се приеме за нищожна,както е в конкретния случай Добрите нрави са
морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона -чл. 26, ал.1 ЗЗД. От всичко изложено е видно , че
уговорената неустойка за забава надхвърля предвидената в закона
8
обезпечителна и обезщетителна функция, както и санкциониращата роля на
неустойката, и се явява източник на неоснователно обогатяване./В този
смисъл е решение №901/10.07.2015г. гр.д. №6295/2014г. на ВКС ІVгр.о/.
По отношение на претендираната договорна лихва правилно
районният съд е приел ,че към момента на сключване на договора най-
високата стойност ,която е имала законната лихва за периода на действие на
договора от момента на сключването му е 10%,а фиксирания годишен
процент от кредита е в размер на 30% И тогава уговорената клауза за
договорна лихва се явява нищожна на основание чл.26,ал.1 предложение три
ЗЗД ,поради противоречие с добрите нрави,тъй като нарушава принципите на
справедливост и добросъвестност при сключване на такъв тип договори и
създава условия за неоснователно обогатяване на кредитора Поради това
законосъобразно и обосновано районния съд е отхвърлил иска за договорна
лихва за периода от 06.01.2020г. до 21.04.2021г. за сумата 1 932,80 евро ,
като неоснователен и недоказан
Видно от заключението на вещото лице ,че от общо внесената от
заемополучателя сума в размер на 700,98 евро една сума от 383,47 евро е
отнесена за погасяване на начислени задължения за застрахователна
премия. Видно е ,че заемателя не е бил уведомяван за начисляването и
дължимостта на такова задължение по процесния договор за заем. Освен това
в исковата молба не се съдържат твърдения за възникването на такова
задължение и за факта, че от внесената от заемателя сума заемодателят е
извършвал погасявания на такова задължение.Поради това правилно
районният съд е отнесъл тази сума за погасяване на главницата като е уважил
иска за главницата до размер на сумата от 4 399,02 евро ,в която част
решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Поради гореизложеното С.ският окръжен съд намира ,че в
обжалваните части решението на районен съд Мадан е законосъобразно и
обосновано и следва да бъде потвърдено
На основание чл.78,ал.2 ГПК във вр. с чл.7,ал.2т.3 от Наредба №1
/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения ще
следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на ответника по жалба
разноски за въззивната инстанция в размер на 770 лева.Съдът намира ,че е
основателно възражението на юриск.Т. за прекомерност на адв.
възнаграждение на адв.М.О. , което е в размер на 1000 лева ,тъй като се касае
за дело ,което не представлява фактическа и правна сложност
Водим от горното С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8/20.01.2022г. по гр.д.
№184/2021г. по описа на районен съд гр.Мадан в частта , с която е отхвърлен
иска на „*** „АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. С.,
район М., бул. „Ц.ш.“ №96, ет.7, със законен представител Изпълнителния
директор А.Г.Т. срещу ЕТ „А. С. 91 - А.. Д., с ЕИК ****, със седалище и
9
адрес на управление: обл. С., общ. Р., с. Е., ул. „Ном. 213“ за разликата над
4399,02 евро до пълния предявен размер от 5085,93 евро, за сумата от
1,932.80 евро - договорна лихва съгласно чл. 2.3 б. (а) и (b) от Договора за
заем за периода от 06.01.2020 г. до 21.04.2021 г.; 480.55 евро - неустойка за
забава съгласно чл. 2.3 б. (с) и (d) от Договора за периода от 06.02.2020 г. до
12.03.2020 г.; 3,926,78евро неустойка за забава съгласно чл. 2.3 б. (с) и (d) от
Договора за периода от 14.07.2020 г. до 26.04.2021г.,като законосъобразно и
обосновано постановено.
РЕШЕНИЕТО в останалите части не е обжалвано и е
влязло в законна сила.
ОСЪЖДА *** АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в
гр. С., район М., бул. „Ц.ш.“ №96, ет.7, със законен представител
Изпълнителния директор А.Г.Т. да заплати на ЕТ „А. С. 91 - А.. Д., с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: обл. С., общ. Р., с. Е., ул. „Ном.
213“ сумата от 770/седемстотин и седемдесет /лева разноски за въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните чрез пълномощниците
Председател: _______________________
Ч***ве:
1._______________________
2._______________________
10