№ 622
гр. София, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000500474 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на С. П. Р. срещу
решение № 266804/ 30.11.2021г. на СГС, ГО, 4 състав, постановено по гр.д. №
16861/17г. в частта, в която е отхвърлен искът му с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ над 60 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди и в
частта, в която е отхвърлена претенция за законна лихва от датата на деликта.
Жалбоподателят твърди, че в отхвърлителната част решението е
неправилно и необосновано. Правилно е прието, че са налице условията на
чл.432, ал.1 от КЗ и ответникът дължи обезщетение, както и за неоснователно
възражението за съпричиняване на вредите. При правилно възприети факти
присъдено обезщетение за неимуществени вреди не съответства на чл.52 от
ЗЗД. Получените травми и тежестта, която са оказали върху него, тъй като е
било засегнато цялото тяло обосновават като справедлив размер
претендираната сума. Счита, че се дължи лихва от датата на увреждането –
14.02.2017г. като се позовава на чл.429, ал.2, т.2 и чл.429, ал.3 от КЗ.
Неправилно е отхвърлена претенция за лихва за периода 14.02.2017г. до
12.08.2017г.
Затова моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната от него
1
част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск за
неимуществени вреди, както и му се присъди лихва върху него за периода
14.02.2017г. до 12.08.2017г.
В депозиран писмен отговор ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД и в съдебно
заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с искове по чл.432, ал.1 и чл. 429, ал.2, т.2 във вр. с
ал.3 от КЗ. В исковата молба ищецът Св. Р., навършил пълнолетие в хода на
процеса, заявява, че на 14.02.2017г. около 15.04ч. в гр. Берковица в района
на кръстовището на ул. „Александровска“, ул. „ Поручик Грозданов“ и ул.
„Митрополит Кирил“ е претърпял ПТП като водач на мотоциклет „Ямаха ДТ
125 Р“ с рег. № ***. По същото време водачът Р. Г. е управлявал лек
автомобил „Ленд Ровър“, модел „Дискавъри“ с рег. № ***. Последният се е
движел по ул. „Поручик Грозданов“ и не е спазил знак Б2 „ Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство“ и е отнел предимството на движещия се
по ул. „Александровска“ ищец, при което е настъпил сблъсък. От него той е
получил следните увреждания: контузия на главата, мозъчно сътресение със
загуба на съзнание, фрактура на лявата бедрена кост, фрактура на лявата
предмишница, открита фрактура на тибията на левия крак, остеопифизилиоза
в областта на дясната гривнена става. Непосредствено след инцидента Св. Р. е
загубил съзнание. Медицинска помощ му е била оказана във ФСМП – гр.
Берковица, след което е бил транспортиран в МБАЛ „ Д-р Стамен Илиев“
АД- гр. Монтана. Там е престоял от 14.02.2017г. до 27.02.2017г. като са му
извършени три операции, при което е било направено наместване на
фрактурите и са били поставени остеосинтезни средства в лявата
предмишница и лявата бедрена кост. Лявата подбедрица, лявата ръка, дясната
предмишница и дясната гривнена става на ищеца са били имобилизирани с
гипс. Проведено е било медикаментозно лечение. Възстановяването му е
продължило в домашни условия при постелен режим. Изпитвал е силни и
интензивни болки и сърбеж в областта на травмите. През първия месец след
изписването често е вдигал температура. Заради мозъчното сътресение му е
било забранено да гледа телевизия и да натоварва мозъка си в първия месец
2
след ПТП. Майка му е била негов придружител в болницата и след това е
полагала грижи за него, тъй като не е могъл да се обслужва сам. Храненето и
тоалетът му са се извършвали в леглото с помощта на близките му. След
сваляне на гипса е започнало придвижването му с инвалидна количка. Къпел
се е в инвалиден стол. Ежедневно е ходел на рехабилитация, които са били
болезнени. Поради травмите на ръцете не е могъл да ползва патерици като
помощни средства за придвижване. След това е започнал да ги ползва, а в
последствие само една. В периода от 09.10.2017г. до 16.10.2017г. е бил
настанен в болнично заведение за изваждане на имплантите от левия крак.
След инцидента ищецът не е можел да посещава училище, изпитвал е болки и
дискомфорт за продължителен период от време. Започнал е да се изнервя
лесно, дълго време не е можел да излиза, поради липсата на апетит е
отслабнал с 10 кг. Отправил е писмена претенция пред застрахователя, който
му е определил застрахователно обезщетение от 25 000лв,. което не е
изплатено. Гражданската отговорност на водача на лекия автомобил е била
за страхова при ответното дружество и е била валидна към датата на ПТП.
Затова моли съда да го осъди да му заплати обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 150 000 лв., в едно със законната лихва от 14.02.2017г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор оспорва исковете. Счита, че
не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му. Оспорва
механизма на произшествието, вината на водача на лекия автомобил. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,
тъй като е нарушил чл.150 и сл. от ЗДвП и не е имал свидетелство за
правоуправление, валидно за категорията, към която спада, управляваното от
него превозно средство, както и че е е бил без предпазна каска и екипировка.
Ако е бил с такива, то травмите е нямало да настъпят или да бъдат в
значително по- лека степен. Оспорва травмите, описани в исковата молба, да
са във връзка с пътния инцидент. Счита иска за обезщетение за прекомерен
по размер.
Не се спори, а и видно от приетите Констативен протокол за
пострадали лица от 21.02.2017г., протокол за оглед на местопроизшествието
от 14.02.2017г. и фотоалбум е, че на същата датата е настъпило описаното в
исковата молба ПТП.
3
Не се спори, а и видно от констативния протокол и справка от ГФ е, че
за лек автомобил Ленд Ровър“, модел „Дискавъри“ с рег. № *** е имало
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника към момента
на ПТП.
Безспорно е, че на 14.02.2017г. при пътния инцидент е пострадал
ищецът.
Не е спорно, че образуваното досъдебно производство е приключило с
мнение за предаване на съд на Р. П. Г..
Безспорно е, че ищецът е отправил писмена застрахователна претенция
към ответника, която е получена от последния на 12.05.2017г. При него е
образувана щета за определяне и изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди като е определено такова от 25 000лв. Не е спорно, че
то не е изплатено.
Във връзка с твърденията в исковата молба са представени медицински
документи: фиш за спешна медицинска помощ, 4бр. епикризи, медицински
удостоверения, амбулаторни листове.
В хода на съдебното дирене са приети справки от НЗОК, отнасящи се до
ищеца, както и писмо от МВР- Монтана, в което е посочена
правоспособността, която е придобита от ищеца като водач на МПС.
В хода на съдебното дирене е допусната комплексна автотехническа и
медицинска експертиза, която е посочила мястото на настъпване на пътния
инцидент, ППС между които е станал удара, скоростта им на движение,
опасната зона на спиране, причините за настъпването му и възможността да
бъде предотвратен. В медицинската част са посочени получените от ищеца
травми, лечението им, продължителността на лечебния и възстановителен
период, медико- биологичната им характеристика, предвижданията за в
бъдеще и дали има трайни последици от увредите. В съдебно заседание
вещите лица са допълнили заключението си.
Съдът кредитира заключението като компетентно, безпристрастно,
обосновано, основаващи се на събраните по делото доказателства и на
научните правила и опита на експертите.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Г. е бил водач на лекия автомобил, участвал в пътния
4
инцидент. Той съобщава своите възприятия за настъпването му.
Свидетелят Р. е майка на ищеца и описва състоянието на Св. Р.
непосредствено след инцидента, лечението му, възстановяването му,
невъзможността да се обслужва сам и емоционалното му състояние.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Тези на
свидетеля Р. ги преценява при условията на чл.172 от ГПК поради близкото
родство между нея и ищеца, но ги счита за убедителни и достоверни, тъй
като не се опровергават от останалите доказателства по делото.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000лв.
като е приел за неоснователно възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат. Присъдил е законната лихва от 12.08.2017г. като е
отхвърли претенцията за периода от 14.02.2017г. до 11.08.2017г. В уважената
част решението е влязло в сила.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно съединени искове
по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
и чл.429, ал.2, т.2 във вр. с ал.3 от КЗ за присъждане на законната лихва.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първонстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
5
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск
пред съда, предвидена е в специален закон и е свързана с изтичането на
определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в
чл.496, ал.1 от КЗ и с изтичането му е обусловена допустимостта на
претенцията./ опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС,
опр. № 179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се
спори, че ищецът е отправил писмена претенция към въззивника.
Тримесечният срок е изтекъл преди процеса. Застрахователят е определил
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000лв., което не е
изплатено на ищеца. С оглед на това следва да се приеме, че предявеният
иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е допустим.
По делото се претендира обезщетение за неимуществени вреди,
получени от ищеца при ПТП , станало на 14.02.2017г.
Активно легитимиран да го предяви е пострадалият при пътен
инцидент, които черпи своето субективно материално право от разпоредбата
на чл.45 от ЗЗД, а именно непозволено увреждане, настъпило поради виновно
и противоправно поведение на застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ водач.
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.
Той има задължението да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е
да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства, както
и съществуването на валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ между деликвента и ответника- застраховател.
По делото не се спори, че гражданската отговорност за водача на лек
автомобил „Ленд Ровър“, модел „Дискавъри“ с рег. № *** е била
6
застрахована при ответника. Застраховката е била валидна към момента на
настъпване на произшествието. Първоинстанционното решение е влязло в
сила в уважената част като има формирана сила на пресъдено нещо по
отношение на механизма му, получените травми от ищеца и по отношение
на настъпването на елементите от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД. Това
определя пасивната легитимация на застрахователят по предявения иск.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на
обезщетението за неимуществени вреди и началният момент, от който се
дължи законната лихва.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. За това са ангажирани комплексна експертиза с медицинска част
и свидетелски показания, от които се установява, че ищецът е получил
следните травматични увреждания: контузия на главата; мозъчно сътресение;
диафизарна фрактура на лявата бедрена кост; фрактура на костите на лявата
предмишница; открита фрактура на големия пищял на лявата подбедрица;
остеопифизиолиза /отлепване на хрущяла/ на дясната лъчева кост. Всички
травми не са били опасни за живота му, но тези на крайниците са
предизвикали трайно затруднение на движението им за срок по -дълъг от
тридесет дни- за левия долен крайник 7 и 8 месеца респективно за всяка една
от фрактурите му. Проведено е оперативно лечение за левия долен крайник
в областта на бедрената кост като е поставена стабилизация с интрамедуларен
заключващ пирон и напречни винтове, а за левия горен крайник е извършена
стабилизация с метални плаки и винтове. След гладък следоперативен
7
период Св. Р. е бил изписан от болничното заведение, където е бил на лечение
от 14.02.2017г. до 27.02.2017г. В периода от 23.06.2017г. до 30.06.2017г. е
извършено физиолечение и рехабилитация за лявата бедрена кост. В периода
от 09.10.2017. до 16.10.2017г. е проведено оперативно отстраняване на
интрамедуларния пирон от лявата бедрена кост. В периода от 19.02.2018г. до
22.02.2018г. е извършено отстраняване на металната остеосинтеза от лявата
предмишница. По отношение на горния десен крайник е било проведено
консервативно лечение с гипсова имобилизация. Общо оздравителния
период за всички травми е осем месеца. От заключението в медицинската му
част се установява, че болките са били с по- голям интензитет през първите
три месеца от злополуката и около 1 месец по време на провеждане на
рехабилитацията. Получените увреждания предполагат постелен лежим на
лечени както в болничното заведение, така и в домашни условия. Фрактурите
на двата горни крайника са препятствали възможността да се придвижва с
помощни средства- две патерици, а е използван инвалиден стол. Общото
увредено състояние е предизвикало дискомфорт в ежедневието на
пострадалия, затруднения в бита като се е нуждаел от чужди грижи и
помощ за тоалет и храна и всяка друга дейност/ св. Р./. Според същия
свидетел Св. Р. поради невъзможността си да излиза се е затворил в себе си,
избягвал е контакти, станал е сприхав и изнервен. Състоянието му към
извършения личен преглед на ищеца от вещото лице- лекар е добро. Няма
оплаквания от претърпяното мозъчно сътресение. Лявата бедрена кост е
зараснала като металната остеосинтеза е извадена. Движенията на лявата
тазобедрена става са в норма. Счупеният ляв голям пищял е зараснал
окончателно, но има леко ограничен обем на движенията на коленната става
при флексия, което го затруднява при клякане и изкачване на стълби.
Счупените кости на лявата предмишница са зараснали, а металните плаки са
извадени. Движенията на лявата лакътна става и лявата киткова става са
нормали. Остеоепифизиолизата на дясната лъчева кост е зараснала и
движенията са възстановени. Като козметични дефекти са останали кожни
белези от претърпените четири операции. За в бъдеще не се очакват
негативни последици. Походката на ищеца към настоящия момент е
самостоятелна без помощни средства и без функционален дефицит. Като
съобрази периода на лечение и възстановяване, причинените интензивни
болки за период от три месеца непосредствено след инцидента, проведеното
8
оперативно лечение- четири операции, явното затруднение, което е изпитвал
ищецът в ежедневието си, но и благоприятните последици за в бъдеще като
травмите няма да окажат негативно влияние върху здравето и начина му на
живот, както и възрастта му към датата на ПТП-16г., козметични
загрозяващи белези, имащи характер на трайни последици, то съдът определя
справедливо обезщетение в размер на 60 000лв., възмездяващо болките и
страданията на Св. Р..
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази, че
произшествието е настъпило през 2017г., икономическата конюктура в
страната, както минималната и средната работна заплата за страната към
14.02.2017г. Размерът на застрахователните лимити не може да бъде
самостоятелен и водещ критерий за съда при справедливото репариране на
неимуществените вреди./ Р № 34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., ВКС, II
т.о./. Обезщетението отразява степента на уврежданията, трайните последици
от тях, ако има такива, както и други обективни факти, които са предмет на
доказване и които да са доказани в хода на съдебното дирене. Определеното
обезщетение е съответно на жизнения стандарт на живот в страната.
По иска с правно основание чл.429, ал.2, т.2 във вр. с ал.3 от КЗ за
присъждане на лихва за забава.
По отношение на началния момент, от който се дължи лихвата върху
обезщетението за неимуществени вреди.
Жалбоподателят се позовава на чл.429, ал.2, т.2 и чл.429, ал.3 КЗ като
поддържа, че началният момент на лихвата, която се дължи от
застрахователя е от 14.02.2017г., когато е настъпило застрахователното
събитие.
Следва да се прави разграничение между разпоредбите на чл.429, ал.3 и
чл.497 КЗ. Първата има предвид лихвата за забава, която се плаща от
застрахования . Съгласно чл. 429, ал.3, изр.2-ро КЗ вр.чл. 493, ал.1, т.5 и чл.
429, ал.2, т.2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за
забавата на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано
от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования деликвент или от увреденото
лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция,
стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя,
9
определен от размера на застрахователната сума. Втората разпоредба/ на
чл.497 КЗ/ урежда случаите, на лихвата за забава при гражданската
отговорност на автомобилистите, която се дължи от застрахователят, когато
не е определил и изплатил в срока по чл.380, ал.1 във вр. с чл.496, ал.1 от
КЗ обезщетението, т.е. лихвата за собствената му забава. Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
за лихви за забава спрямо увреденото лице включва: както покритата от
застраховката отговорност за забава на застрахования -лихвите за забава, за
които той отговаря пред увреденото лице; така и отговорността на самия
застраховател за забавено плащане на застрахователното обезщетение, ако не
е определено и изплатено в срок./Р№ 50001/03.02.2023г. по т.д. № 2530/21г.,
ВКС, I т.о., Р № 128/04.02.2020г. по т.д. 2466/18г., ВКС, I т.о. / Лихвата по
чл.429, ал.2, т.2 във вр. с ал.3 от КЗ не включва тази от датата на деликта до
уведомяването на застрахователя. Тази, която следва да се присъди върху
обезщетението за неимуществени вреди, претендирано от Св. Р., е с начален
момент 12.05.2017г., датата, на която увреденото лице е уведомило
застрахователя на водача по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за настъпилото застрахователно събитие.
Поради изложеното решението на СГС следва да се отмени в частта, в
която не е присъдена лихва за забава за периода 12.05.2017г. до 11.08.2017г. и
се присъди такава от въззивния съд.
По разноските.
На ищеца- жалбоподател не следва да се присъждат разноски за
настоящата инстанция, тъй като жалбата е уважена само по отношение на
периода на дължимата лихва и няма материален интерес, въз основа на който
да се изчислят разноските за въззивната инстанция.
На ответника се дължат разноски за въззивната инстанция. По
отношение на претендираното адвокатско възнаграждение е направено
възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК. Същото е неоснователно,
тъй като размерът от 3 876лв. с включен ДДС е минималният съгласно чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. На ответника по жалбата не следва да се присъжда сумата
от 2907 лв. с ДДС, претендирана по чл.9 от същата наредба, тъй като
10
разпоредбата предвижда присъждане на адвокатско възнаграждение само за
изготвяне на отговор по въззивна жалба , но без процесуално
представителство. В случая такова е осъществено и затова се дължи само
такова по чл.7, ал.2 от Наредбата.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 266804/ 30.11.2021г. на СГС, ГО, 4 състав,
постановено по т.д. № 16861/17г. в частта, в която е отхвърлен искът на С.
П. Р. за присъждане на лихва за периода 12.05.2017г. до 11.08.2017г. и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК040638060, гр. София,
ул. „Св. София“ № 7, ет.5 и със съдебен адрес: гр. София, бул. „Патриарх
Евтимий“ № 64, ет.3, ап.7 чрез адв. Х. да заплати на С. П. Р., ЕГН**********
със съдебен адрес: гр. София, ул. „Бистрица“ № 9, ет.2, офис 4 чрез адв. Ат.
Г. законната лихва върху сумата от 60 000лв., обезщетение за неимуществени
вреди, за периода от 12.05.2017г. до 11.08.2017г.
ПОТВЪРЖДАВА решението, в частта, в която искът на С. П. Р. с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е отхвърлен над 60 000лв. до 150 000 лв.
ОСЪЖДА С. П. Р., ЕГН********** със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Бистрица“ № 9, ет.2, офис 4 чрез адв. Ат. да заплати на ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД, ЕИК040638060, гр. София, ул. „Св. София“ № 7, ет.5 и със
съдебен адрес: гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ № 64, ет.3, ап.7 чрез адв.
Х. сумата от 3876 лв. / три хиляди осемстотин седемдесет и шест лева/
разноски по делото пред САС.
Решението на СГС е влязло в сила в частта, в която предявеният иск е
уважен за сумата от 60 000лв., както и за присъдената законна лихва върху
нея, считано от 12.08.2017г. до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12