Р Е Ш Е Н И Е №260001
гр. ВРАЦА, 11.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 05.08.2020 г. в състав:
Председател:Рената Мишонова-Хальова
Членове:Мария Аджемова
Пенка Петрова
в присъствието на:
прокурора секретар Лилия Горчева
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N` 311 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 445/31.01.20 г. на "Кредит Инкасо
Инвестмънтс" с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София
срещу решение на районен съд гр.Мездра №2/09.01.2020 г. постановено по гр. дело
№ 865/19 г. по описа на същия съд, с което районен съд е УВАЖИЛ изцяло
предявеният от ищцата А.М.П. с ЕГН ********** *** срещу дружеството
жалбоподател установителен иск правно осн. чл. 439 от ГПК и във вр. с чл. 124
от ГПК, приемайки за установено, че тя /ищцата/ не дължи на ответника следните
суми: главвница от 12 244.78 лв., заедно със законната лихва върху сумата считано от 16.11.2011 г. /датата на
постановяване на арбитражното решение/ до окончателното изплащане на сумата;
894.90 лв. юрисконсултсто възнаграждение; 80 лв. разноски по арбитражното дело;
50 лв. д. т., за които суми е издадена изп. лист по т. дело № 7202/12 г. по
описа на СГС., които суми са предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 1677/13
г. на ЧСИ М.Б., рег. № 838, с р-н на действие СГС, тъй като вземанията са
погасени по давност.
С допълнително решение
постановено на осн. чл. 248 от ГПК са присъдени и съдебни разноски в полза на
ищцата А.М. в размер на 1 430.79 лв.
Без да оспорва установената от
първостепенния съд фактическа обстановка по спора, въззивникът не споделя и
намира за неправилни решаващите правни изводи на районен съд за недължимост на
вземането като погасено по давност, като излага следното оплакване:
Дружеството-въззивник намира, че в казуса следва да се прецени какво действие
във времето имат тълкувателните актове на ВКС. Мотивира принципната теза, че в
конкретния случай следва да намерят приложение постановките на ППВС № 3/18.11.80
г., според което образуването на изп. производството прекъсва давността, като
по време на изп. производство давността не тече. Това е така, независимо, че с
т. 10 ТР на ВКС №2/26.6.15 г. изрично се отменя ППВС №3/88 г. Според въззивника, постановките по
приложението на закона на цитираното ТР от 2015 г. следва да се прилагат за
времето след публикуването му на 26.06.15 г., доколкото тълкувателните решения
нямат обратно действие, за това становище въззивникът се позовава на Реш. № 170
по гр. дело № 2382/17 г. на ВКС, постановено на осн. чл. 290 от ГПК. При
приложимост на отмененото ППВС №3/80 г. към установената конкретна фактическа
обстановка по спора, според въззивиника новата петгодишна погасителна давност
започва да тече от 26.06.15 г., като към момента на предявяване на процесния
иск срещу него на 17.07.19 г., тя не е изтекла и изводът на първостепенния съд
в обратния смисъл е неправилен.
При заявените оплаквания, въззивникът моли за отмяна на атакувания
съдебен акт и решаване спора по същество, с отхвърляне изцяло от въззивния съд
на предявения иск с правно осн. чл. 439 от ГПК. Дружеството претендира съдебни
разноски по чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 450 лв.
По делото е постъпил отговор от ответницата по жалба А.М., чрез адв. С.П.
***, в който тя заявява становище за неоснователност на жалбата. Претендира
съдебни разноски.
Окръжен съд, като
приема, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба, депозирана от
лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване и след съвкупен анализ на
доказателствения материал по делото приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Решението на районен съд е
валидно и допустимо.
По основателността на въззивната
жалба, в рамките посочени от чл. 269 от ГПК, окръжен съд намира следното:
Пред първостепенния районен съд гр. Мездра ищцата А. М.П. с ЕГН ********** *** е предявила срещу
"Кредит Инкасо Ивестмънтс БГ" ЕАД , със седалище и адрес на
управление гр. София отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 и
във вр. с чл. 124 ,ал. 1 от ГПК. В исковата молба се излагат подробно основания
за недължимост на основание изтекла погасителна давност на сумата 13 269.68 лв.
лв., която включва следните суми: 12 244.78 лв. главница, заедно със законната лихва от 16.11.11 г. - дата на постановяване на
арбитражното решение, до окончателното погасяване на задължението; сумата 894.90
лв. представляваща юрисконсултско
възнаграждение по арб. дело № 661/11 г. на арбитър Живко Бояджиев; 80 лв.
разноски по арбитражното производство и сумата 50 лв. представляваща заплатена
д.т. за издаване на изп. лист по т. д. № 7202/12 г. по описа на СГС , за които
суми е издаден изп. лист от 23.10.12 г. по т. д. № 7202/12 г. на СГС, които суми
са предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 1677/13 г. по описа на ЧСИ
М.Б., рег. № 838 и р-н на действие СГС.
Следва да се посочи, че в исковата молба са допуснати две грешки от
ищцата, а именно: от представения изп. лист от 23.10.12 г. е видно, че
юрисконсултското възнаграждение е в размер 694.90 лв., при което посочената в
исковата молба сума от 894.90 лв. а погрешна. Като се съобрази размер на
юрисконсултското възнаграждение 694.90 лв., сборът от сумите предмет на
предявения иск е 12 315.57 лв. На второ място е допусната аритметична грешка
при събиране са исковите суми, дори при погрешно посочената 894.90 лв.,
правилният сбор е в размер на 13 140. 98 лв., а не 13 269.68 лв., както е
посочено в исковата молба.
В исковата молба се твърди също че вземането предмет на изп. лист от
23.10.12 г. е прехвърлено /цедирано/ от първоначалния кредитор "Профи
Кредит България" ЕООД на ответника в настоящото производство "Кредит
инкасо инвестмънтс" ЕАД с договор за цесия от 08.08.18 г., за което прехвърляне
ищцата-длъжник А.П. е редовно уведомена с уведомление изх. № 37489/19.10.18 г. от
първоначалния кредитор, тоест ищцата не оспорва действителността на договора за
цесия и факта, че е била уведомена за прехвърлянето. В обстоятелствената част
на исковата молба се твърди, че в полза на ищцата П. е изтекла погасителна
давност за вземанията, за събиране на които е образувано изп. дело № 1677/13 г.
на ЧСИ М.Б. с р-н на действие СГС, тъй като след издаване на изпълнителния лист
за повече от петгодишен период срещу нея не били предприети никакви
изпълнителни действия, което довело и до прекратяване на изпълнителното дело
поради изтичане на перемпционния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. С оглед
сочените съображения за недължимост на исковата сума, присъдена с изпълнителен
лист от 23.10.2012 г., издаден по търг. дело № 7202/2012 г. на Софийски градски
съд, Търговско отделение, VI-2 състав, ищцата отправя искане до съда да бъде
признато за установено по отношение на ответника-цесионер „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, че тя не му дължи посочените суми като погасени по
давност, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Предявеният иск е с правно основание чл. 439, във вр. с чл. 124, ал. 1
от ГПК.
В подадения по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК отговор ответникът „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД застъпва становище за недопустимост на предявения
иск поради липса на интерес от предявяването му за ищеца А. П.. Тъй като изп.
дело № 1677/13 г. на ЧСИ М. Б. било вече прекратено на осн. чл. 433, т. 8 от ГПК, според ответника-цесионер възможността да предприеме изпълнителни действия
срещу ищцата-длъжник П. била абстрактна, при което за нея не съществувал правен
интерес от предявяване на процесния установителен иск.
При невъзприемане на това възражение, ответникът намира, че искът е
неоснователен. Това си възражение дружеството мотивира подробно с действие във
времето на задължителното за съдилищата ТР на ВКС № 2/26.06.15 г. постановено
по ТД №2/13 г. Тълкувателното решение следвало да намери приложение за времето
след 26.06.15 г., а до тогава следвало да се прилага отмененото П на Пленума на
ВКС № 3/18.11.1980 г., тъй като релевантните за спора факти са се реализирали
преди отмяната на П №3/1980 г. Според
ответника, от образувано на изп. дело № 1677/13 г. на ЧСИ Б. на 13.02.13 г. до постановяване
на ТР № 2/26.06.15 г. намира приложение П №3/1980 г. и погасителната давност не
тече независимо дали има или не изпълнителни действия. Новата погасителна
давност започвала да тече от 26.06.15 г. и изтичала на 26.06.20 г., и тъй като
процесният иск е предявен на 17.07.19 г. не следвало да се приеме, че е
основателен, тоест, че процедсното вземане е погасено поради изтекла петгодишна
погасителна давност.
Окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе
предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е приложен препис от изпълнително дело № 1677/2013 г. по
описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 и р-н на действие СГС, което е образувано по
молба на взискателя "Профи Кредит България" ЕООД на 13.02.2013 г. въз
основа на изпълнителен лист от 23.10.2012 г., издаден по търг. дело № 7202/2012
г. на Софийски градски съд в негова полза
срещу ответницата-длъжник А.М.П. за сумите по изпълнителния лист така както са
посочени по-горе, на осн. чл. 404, т. 1 от ГПК, тъй като СГС е констатирал, че
решение № 661/16.11.11 г. по вътрешно арбитражно дело № 661/11 г. по описа на
арбитър Живко Бояджиев подлежи на изпълнение. В молбата е посочено, че
взискателят възлага на осн. чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, на ЧСИ Б. извършване на
изпълнителни действия и проучване имущественото състояние надлъжника П..
Извършените от ЧСИ М. Б. действия по изп. дело № 1677/13 г., според
представените писмени доказателства са следните: Приложени са няколко покани за
доброволно изпълнение, като редовно връчена на длъжника Пантелеева е само
поканата с № 75841/15.05.17 г. - връчена лично на длъжника на 17.05.17 г. /стр.
93 от изп. дело/. В изп. дело са приложени и писмени доказателства за извършено
от ЧСИ изследване имуществото на длъжника. ЧСИ Б. е изпратил и 43 бр. запорни
съобщения /стр. 13 до стр. 57/ до различни лицензирани в Република България
банки. От получените отговори, всички от 05.03.13 г. се установява, че
длъжникът П. или не е клиент на съответната банка, или има разкрити банкови
сметки, но няма парична наличност за
погасяване на вземанията, само отговорите съответно "Инвестбанк" АД и
"Юнионбаснк" АД са от 06.03.13 г. и от 11.03.13 г. От писмо на стр.
55 от изп. дело е видно, че само "Банка ДСК" АД със свое писмо изх. №
149534/05.03.13 г. е признала вземането за основателно, като съществуващата
банковата сметка на длъжника П. е запорирана за сумата по запорното съобщение. По
молба на длъжника П. от 10.04.13 г., от същата дата ЧСИ Б. е вдигнал наложения
запор в "Банка ДСК ЕАД, тъй като сумите по банковата сметка са от помощи
за деца. На стр. 81 от изп. дело № 1677/13 г. е приложено запорно съобщение от
08.01.14 г. на ЧСИ Б. до "Банка ДСК" ЕАД за запориране банкова сметка
*** П., получено от банката на 09.01.14 г.
Молба на взискателя "Профикредит България" ЕООД, с ЕИК *********
до ЧСИ Б. по изп. дело № 1677/13 г. съдържаща искане за извършване на
изпълнителни действия /налагане на запор
върху банкови сметки на длъжника П./ е постъпила с вх. 33496/02.05.17 г. - стр.
84 от делото.
След тази молба, на 18.05.17 г. ЧСИ Б. е наложил запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника П. ***, видно от писмо на дружеството на стр. 95.
С вх. № 56307/25.09.18 г., стр.
97, е постъпила молба от "Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД за
конституирането му на осн. чл. 429 от ГПК като взискател в производството на
мястото на предишния взискател "Профи кредит България" на основание
настъпило частно правоприемство по силата на договор за цесия от 08.08.18 г.,
за която длъжникът А.П. е надлежно уведомена съгласно изискването на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД. Настъпилото правоприемство и уведомяването за същото по чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД, не се оспорва от длъжника.
След това, по молба на новия взискател "Кредит инкасо инвестмънтс"
от 21.11.18 г. стр. 99, ЧСИ Б. е наложил запор на трудовото възнаграждение на
длъжника в "Тренквалдер" ЕООД
гр. София, получено от третото лице на 12.12.18 г., стр. 100.
По молба процесуален представител на длъжника П. от 10.01.19 г. на стр.
101, с постановление от 15.01.19 г. на стр. 103, производството по изп. дело №
1677/13 г. е ПРЕКРЕТАНО на осн. чл. 433, т. 8 от ГПК, без ЧСИ да посочи в акта
си, кое според него е последното поискано от взискателя изпълнително действие.
По делото няма данни това постановление да е обжалвано, при което следва да се
приеме, че е влязло в законна сила, след което ЧСИ Б. е вдигнал наложените
запори. По изпълнителното дело няма данни да са събрани някакви суми от ЧСИ.
Ответното дружество, настоящ въззивник, няма твърдения, съответно пред
първоинстанционния съд не са представени доказателства, че след прекратяване на
изп. дело № 1677/13 г., изпълнителният лист от 23.10.12 г. е върнат на
взискателя - цесионер "Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД, съответно
няма доказателства, че дружеството е инициирало образуване на ново изпълнително
дело срещу длъжника А.П..
Пред въззивния съд дружеството жалбоподател представя своя молба до ЧСИ
Ив. Ц., р-н на действие окръжен съд гр. Враца вх. № 09828/16.06.20 г. с искане
за образуване изп. дело срещу длъжника П., без в същата да описан изп. лист въз
основа, който се инициира изпълнителното производство.
При изложените обстоятелства по спора се налагат следните правни изводи:
По възраженията на ответника за недопустимост поради липса на интерес
на предявения иск, окръжен съд намира следното: Установителните искове, какъвто
е процесния, целят да се внесе яснота, определеност и безспорност в
гражданските правоотношения. Винаги когато ответникът оспорва претендираното
право или претендира правото, което ищецът отрича, е налице интерес от
предявяване на установителен иск. В казуса ответникът е купувач на спорното
вземане и по изп. дело 1677/13 г. на ЧСИ Б.
и е поискал в качеството си на частен правоприемник на първоначалния
собственик на вземането и на осн. чл. 429 от ГПК, да бъде да бъде конституиран
като взискател в изп. дело. Тези действия показват, че ответникът претендира
правото, което ищцата отрича в настоящото производство, което е достатъчно за
да обоснове нейния /на ищцата/ интерес от предявяване на процесния отрицателен
установителен иск, при което окръжен съд намира за неоснователно възражението
на ответника за недопустимост на исковата претенция.
Окръжен съд споделя релевираното от ищцата А.П. правно твърдение, на
които тя основава предявеният от нея отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 и във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, а именно, че за вземането
срещу нея по изп. лист от 23.10.12 г. е изтекла петгодишната погасителна
давност.
Съгласно приложимата норма чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва
чрез иск изпълнението въз основа на факти настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Ищцата П. твърди, че е налице
новонастъпил юридически факт - изтекла погасителна давност, като вземането на
кредитора /в случая цесионера "Кредит Инкасо Инвестмънс БГ" ЕАД/ се е
погасило. Материалноправният въпрос, който обосновава основателността на
исковата претенция е свързан единствено с погасителната давност и нейното
движение /спиране, прекъсване/ в хода на принудителното изпълнение.
За успешното провеждане на отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже
наличието на изпълняемо право, формирано въз основа на влязъл в сила съдебен
акт; факта на образувано от ответника изп. дело в качеството му на взискател на
ищеца в качеството му на длъжник по същото изпълнително основание; наличието на
факт настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изп. основание, тоест на нововъзникнал факт, обосноваващ
несъщесвуването на изпълняемото право. В контретния случай този факт е
изтичането на погасителната давност.
В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно
доказване че за процесното вземане по изп. лист от 23.10.12 г., към момента на
приключване на съдебното дирене пред въззивния съд, не е изтекъл петгодишния срок
на погасителната давност.
Процесните вземания са установени с арбитражно решение и следователно
на основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД давността за тях е петгодишна. Съгласно цитирания
текст от ЗЗД, след установяване на вземането с арбитражното решение на 16.11.11
г. започва да тече нова давност. За нейното прекъсване е необходимо
предприемане действия за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б.
"в" от ЗЗД. Ето защо, окръжен съд приема, че за процесното вземане
давността е прекъсната за първи път с молбата на първоначалния взискател
"Профи кредит България" от 13.02.13 г. до ЧСИ М. Б. за образуване на
изп. дело № 1677/12 г.
Към момента действа тълкувателно решение от 26.06.15 г. постановено по
т. д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, с което се приема, че
давността в изпълнителното производство се прекъсва многократно с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя,
съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, като в цитираното ТР на ВКС действията прекъсващи давността са
разграничени от тези, с които същата не се прекъсва. Предвид новите постановки
въведени с ТР №2/26.06.15 г. във вр. с течението и прекъсването на погасителната
давност, с т. 10 от същото /ТР № 2/26.06.15 г./ ВКС разпорежда, че действалото
преди това ППВС № 3/80 г. следва да се счита загубило сила. Според ППВС №3/80
г. правният въпрос за течението на давността е решен по различен начин -
погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно
принудителното осъществяване на вземането.
С оглед на изложеното, според окръжен съд основният правен проблем в
казуса се състои в това дали следва да се приложи отмененото ППВС № 3/80 г. или
действащото ТР на ВКС № 2/26.06.15 г. В тази връзка съдът намира за основателно
възражението на дружеството въззивник "Кредит инкасо инвестмънтс" за
действие във времето на относимата задължителна практика на ВКС.
С оглед на установените в процеса обстоятелства, според окръжен съд в
казуса следва да намери приложение ППВС № 3/18.11.80 г. според което давността
не тече докато е висящо образуваното за събиране на дадено вземане изпълнително
дело, независимо, че ППВС № 3/80 г. е отменено с т. 10 от ТР № 2/26.06.15
г. Окръжен съд приема, че ТР №2/26.06.15
г. се прилага по отношение на висящите към момента на публикуване му на
26.06.15 г. изпълнителни производства. В този смисъл е разрешението дадено с
постановеното на осн. 290 от ГПК решение на ВКС № 70/17.09.18 г. по гр. д. №
2382/17 г. А в конкретния случай, към 26.06.15 г. процесното изп. дело №
1677/13 г. на ЧСИ Б. е вече прекратено.
Взискателят-цедент по изп. дело
№ 1677/13 г. "Профи Кредит България" ЕООД е поискал от ЧСИ Б. извършване
на изпълнителни действия с молбата за образуване на делото вх. № 6979/13.02.13
г. С оглед подробно изложените по-горе и приети за установени от съда факти по
спора, в представения препис от изпълнителното дело няма данни в двегодишния
период след 13.02.13 г. взискателят "Профи кредит България" да е поискал извършване на изп. действия. В изп.
дело № 1677/13 г., на стр. 84 и приложена молба на взискателя с искане за
налагане запор върху банкова сметки на длъжника Пантелеева, но тя е с вх. №
33496/02.05.17 г., тоест след изтичане на срока по чл. 433, т. 8 от ГПК.
При това положение следва да се
приеме, че в двугодишния срок по чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК е изтекъл на 13.02.15
г. и на тази дата изп. дело № 1677/13 г. на ЧСИ Б. е прекратено "екс
леге", тоест по силата на закона, като перемирано на осн. чл. 433, ал. 1
т. 8 от ГПК. В този случай прекратителният ефект настъпва с осъществяването на
съответните правнорелевантни факти /изтичане на срока по чл. 433, т. 8 от ГПК/
и постановения по-късно акт на ЧСИ Б. /постановлението от 15.01.19 г. на стр.
103/, с който делото се прекратява на осн. чл. 433, т. 8 от ГПК има само
декларативен характер. Извършените изпълнителни действия след 13.02.15 г.
изпълнителни действия от ЧСИ Б. следва да се считат обезсилени по право и не
следва да се съобразяват от съда. В изложения смисъл е трайната съдебна практика, в включително
и в ТР №2/26.06.15 г.
Изложеното и като се съобрази постановката на ППВС № 3/80 г., налага
извода, че в периода след образуване на процесното изп. дело № 1677/13 г. на
13.02.13 г. до прекратяването на делото по силата на закона и на осн. чл. 433,
т. 8 от ГПК на 13.02.15 г. погасителна давност за вземането по изп. лист от
23.10.12 г. не тече. След прекратяване на делото е започнала да тече нова петгодишна
давност за вземането, която изтича на 13.02.20 г. При това положение, към момента
на предявяване на 17.07.19 г. от длъжника А.П. на установителния иск с правно
осн. чл. 439 от ГПК за недължимост на вземането по изп. лист от 23.10.12 г. издаден
по т. д. на СГС № 7202/12 г., пет годишната погасителна давност за вземането
все още не е изтекла в полза на длъжника.
Но към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивния съд на
05.08.20 г. погасителната давност за процесното вземане е изтекла, доколкото по
делото няма твърдения и доказателства след прекратяване на изп. дело № 1677/13
г. на ЧСИ Б. на 13.02.15 г. до 13.02.20 г., взискателят "Кредит инкасо
инвестмънтс БГ" ЕАД да е предприел действия за прекъсване на давността по
смисъла на чл. 116, буква "в" от ЗЗД образувайки ново изп. дело срещу
длъжника П..
Съдебното решение трябва отразява правното положение между страните по делото,
каквото е то към в момента на приключване на съдебното дирене. Това задължава
съда да вземе предвид и фактите настъпили след предявяване на иска, ако те са
от значение за спорното право, било защото го пораждат или го погасяват.
Преценката на съда относно основателността на предявения иск следва да се
направи с оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното
дирене в съответното инстанция, в случая въззивна. Изложените правни
разсъждения следват от нормата но чл. 235, ал. 3 от ГПК, която задължава съда
да вземе предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от
значение за спорното право.
С оглед на изложеното и тъй като погасителната давност за процесното
вземане е изтекла на 13.02.20 г. при висящност на исковия процес пред въззивна
инстанция, без данни поделото да е била прекъсвана, то според окръжен съд
предявеният отрицателен установителен от длъжника А. Панталева за недължимост
на сумите по изп. лист от 23.10.12 г. за събиране, на които е образувано
изп.дело № 1677/13 г. на ЧСИ Б. следва да се уважи като основателен и доказан.
Пред въззивния съд, "Кредит инкасо инвестмънтс БГ" АД
представя негова молба вх. № 09828/16.06.20 г. до ЧСИ Иванка Ц. рег. № 899 и
р-н на действия окръжен съд гр. Враца, съдържаща искане за образуване на изп.
дело срещу длъжника А.П. въз основа на изпълнителен лист, който не е описан в
молбата с дата и основание, на което е издаден. Но дори да се приеме, молбата
до ЧСИ Ц. е за образуване на изп. дело именно въз основа на процесния изп. лист от
23.10.12 г., това е без значене за спора и не променя изложените правни изводи
от окръжен съд, тъй като молбата за образуване на новото изп. дело е подадена
след окончателното изтичане на 13.02.20 г. на погасителната давност за
процесното вземане.
И тъй като крайните правни
изводи на въззивния съд за основателност на предявения отрицателен
установителен иск съвпадат с този на първостепенния съд, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
При изхода от спора, за
настоящата инстанция следва да се присъдят съдебни разноски на въззиваемата
страна А. Панталеев в размер на 1 500 лв. адв. хонорар. Възражението в тази
връзка на насрещната страна, с правно осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК, окръжен съд
намира за неоснователно. Адвокатското възнаграждение е съобразено с
фактическата и правна сложност на казуса и не може да се приеме, че е
прекомерно, още повече като се има предвид че минималното адв. възнаграждение
при съобразяване действащата наредба за минималните адв. възнаграждения, би
било 900 лв.
По изложените съображения окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение на районен съд гр. Мездра № 2/09.01.2020 г.
постановено по гр. дело № 865/19 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА "Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София да заплати на А.М. Панталева с ЕГН
********** *** сумата 1 500 лв. съдебни разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател:........... Членове:1..........
2..........