Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 25
гр. Сливен, 26.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия в открито заседание проведено на двадесет и седми март
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :
СВЕТОСЛАВА КОСТОВА
при секретаря П. С. и с участие на прокурора ……………… като разгледа докладваното т.д. № 58 по
описа на СлОС за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:
Предявена е искова молба от К.Т.К., в която се твърди, че на 29.08.2015 г. около 14:35 ч. на главен
път Сливен-Бургас, преди разклона за с.Глушник, водачът Т.Д. при управление на
МПС – лек автомобил „Киа Спорич” с рег.№ .. ….. .., при неспазване правилата за движение е навлязъл в
лентата за насрещното движение и се блъснал челно с движещия се срещу него
мотоциклет „Хонда” управляван от нейния брат К.Т.К., вследствие на което
водачът на мотоциклета и возещата се пътничка са починали. С влязла в сила
присъда от 22 март
Вследствие загубата на близък
човек, ищцата претърпяла неимуществени вреди, болки и страдания. Ищцата и
починалият К.Т.К. били в изключително близки отношения, чували се всеки ден,
писали са си редовно, грижили се един за друг, подкрепяли се, факта, че са
израснали заедно, допринесло за изграждането на много силна, емоционална и
духовна връзка по между им. Ищцата винаги възприемала по големия си брат като
неин закрилник. Огромната мъка в загубата на баща им ги направила още по близки
и сплотени. Смъртта на К.Т.К. – брат на ищцата, причинила изключително
емоционални страдания, като прекъснала тяхната силна и здрава връзка. Това било
изключително болезнено изживяване за ищцата, което довело до дълбока и
отрицателна промяна в живота й. Тя и в този момент изпитвала огромна мъка от загубата
на брат си.
Виновният за настъпилото събития
водач Т. Г.Д. е имал сключена
застраховка „Гражданска отговорност” валидна от 31.12.2014 г. до
20.12.2015 г. издадена от ЗАД”Армеец” АД.
Ищцата твърди, че са спазени изискванията
на чл. 380 ал.1 от КЗ като е подала
претенция за извънсъдебно изплащане на обезщетение. В законоустановения срок е
постъпил отказ от застрахователя да изплати обезщетение, като и до настоящия
момент не е извършено плащане от страна на застрахователя.
Предвид гореизложеното, от съда
се иска да постанови решение, с което осъди ответното застрахователно дружество
да заплати на ищцата сумата 30 000 лв. - претърпени неимуществени вреди, болки
и страдания, по повод смъртта на нейния брат К.Т.К. при настъпилото ПТП на
29.08.2015 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума до окончателното
изплащане на задължението.
Исковата молба е връчена редовно
на ответното застрахователно дружество.
В законоустановения срок е
постъпил писмен отговор. В същия се оспорва изцяло по основание и размер
предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като се моли
същия да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
Твърди се, че не е налице покрит
застрахователен риск, не е налице застрахователно събитие. Оспорват се
твърденията изложени в исковата молба във връзка с механизма на осъществяване
на твърдяното ПТП. Оспорва се материалната легитимация на ищцата да получи
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат си К.К., тъй като възможността
за обезщетяване се допуска само като изключение, когато болките и страдания от
смъртта на близкият родственик надхвърлят по интензитет и времетраене съответната
родствена връзка. Оспорва се твърдението, че на ищцата са причинени
изключително емоционални страдания от смъртта на починалия, довели до дълбока и
отрицателна промяна в живота й. Оспорва се съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка на ищцата с починалия й брат, като се твърди, че същите не
са живели в общо домакинство и не са поддържали лични контакти, съответно не е
било налице изключително близка емоционална връзка. Твърди се, че не е налице
проявление на неимуществени вреди за ищцата подлежащи на обезщетяване съобразно
принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД. В условията на евентуалност се прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия К.Т.К.
като се твърди, че същия е управлявал мотоциклета марка „Хонда” със скорост
около **6 км. в час, която съгласно разпоредбата на чл. 21 ал.1 от ЗДП е над
разрешената максимална допустима скорост при движение на мотоциклети извън
населено място, а именно
Признава се наличието на
застрахователно правоотношение породено от договора за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” към датата на процесното ПТП. По реда на чл.219 от ГПК
е направено искане за конституиране като трето лице помагач на лицето Т.Г.Д..
Направени са доказателствени искания.
Предявена е по делото и
допълнителна искова молба, в която ищецът е изразил становище по всички
наведени възражения от ответника.
Допълнителната искова молба е
връчена редовно на ответното застрахователно дружество на 09.07.2019 г. , като в законоустановения срок, не е депозиран
допълнителен отговор.
В с.з. ищцата не се явява, не се
представлява. Представя подробни писмени бележки.
В с.з. ответното дружество се
представлява от процесуален представител по пълномощие, който оспорва изцяло
исковата претенция и моли за отхвърлянето й като неоснователна.
В с.з. третото лице помагач не се
явява, не се представлява.
От фактическа страна се
установява следното :
На 29.08.2015 г. около 14:35 ч. на главен
път Сливен-Бургас, преди разклона за с.Глушник, водачът Т.Д. при управление на
МПС – лек автомобил „Киа Спорич” с рег.№ .. …. .., при неспазване правилата за движение е навлязъл в
лентата за насрещното движение и се блъснал челно с движещия се срещу него
мотоциклет „Хонда” управляван от К.Т.К., вследствие на което водачът на
мотоциклета и возещата се пътничка са починали.
Починалият К.Т.К. е еднокръвен брат
на ищцата К.Т.К. по бащина линия – удостоверение за родствени връзки.
Назначената по делото Съдебна
АВТОТЕХНИЧЕСКА експертиза, в заключение посочва :
Скоростта на движение на мотоциклета “Хонда” преди ПТП е била **6
км./ч., както и към момента на удара.
Скоростта на движение на лекия
автомобил КИА към момента на удара е около ** км./ч., като автомобилът е
потеглил на уширението в дясно на платното, при нулеви начални условия.
Опасната зона за мотоциклета
Хонда при определената скорост на движение е около **8м.
Опасната зона за мотоциклета
Хонда при скорост от 90 км/ч е около 79м.
Мястото на удара е в лявата лента
за движение спрямо посоката на движение на мотоциклета, на 0.4 от
разпределителната линия. В момента на удара е бил изцяло в насрещната за него
лента за движение, а автомобилът КИА – частично заемащ лявата лента и с по –
голямата си част дясната лента/лента за движение на мотоциклета.
В момента на навлизане на
платното от автомобила, мотоциклетът е бил на 229 м. от мястото на удара. В
този момент водачът на автомобила е имал техническа възможност на възприеме
мотоциклета. Водачът на мотоциклета не е имал техническа възможност да оцени
положението на автомобила поради релефа на местността.
Водачът на мотоциклета е имал техническа
възможност да възприема автомобила, когато е навлязъл косо на платното и на
около 4 метра след пресичане на дясната граница. В този момента мотоциклета е
бил на 94 м. от мястото на удара.
В момента на откриване на
възможността за възприемане на опасността от удара от водача на мотоциклета,
автомобилът се е намирал в лентата на мотоциклета и на 7.3 м. от мястото на
удара.
Водачът на мотоциклет ХОНДА е
нямал техническа възможност да предотврати ПТП спрямо момента на откриване на
възможността за възприемане на автомобила.
Водачът на мотоциклет ХОНДА е
имал техническа възможност да предотврати на ПТП при движение от 80 км/ч и
същите действия от двата водачи, като при тези скоростта и своевременно
предприето спиране на мотоциклетиста, няма да настъпи удар.
Технически причини довели до
възникване на ПТП са :
-
Предприетата технически неправилна маневра за навлизане в платното за
движение от водача на автомобила при наличие на насрещно движещ се мотоциклет,
както и пресичане на непрекъсната разделителна линия.
-
Навлизането на автомобила КИА в опасната зона на мотоциклета ХОНДА при
определените скорости на движение на двете превозни средства.
-
Движението на мотоциклета със скорост над допустимата за извън населено
място.
-
При движение на мотоциклета ХОНДА със скрост до 80км/ч и предприето спиране
в момента на откриване на възможността за възприемане – няма да настъпи ПТП.
Починалият водач на мотоциклет
ХОНДА е бил с поставена предпазна каска при процесното ПТП.
С влязла в сила присъда от
22.03.20
Виновният за процесното ПТП водач
Т.Г.Д. е имал сключена застраховка
„Гражданска отговорност” с ответното застрахователно дружество „Армеец” АД, валидна
от 31.12.2014г. до 20.12.2015г.
От разпита на св.В.Т. и св. Н. К. се установява, че между ищцата и
починалия К. Т. е имало изградени отношения, като по – големия брат е проявявал внимание и
грижи към по – малката си сестра – водел я в парка, на люлките, вземал я е от
детската градина. При игра навън, винаги по – големия брат е проявявал грижи
към по – малката сестра, бил е защита и пример за нея. Като по – големи са се
виждали събота и неделя, поддържа ли често връзка по телефона. Ищцата често
плаче за своя починал брат и го споменава в разговорите.
От разпита на св. М.С. - майка на
починалия К. Т., се установява, че отношенията между починалия брат и сестрата не са били
чести и по - скоро дистантни. Сочи се, че починалия К. Т. никога не е живял в един дом със
своята преродена сестра, не са имали близка връзка, като ищцата дори не е отишла
на гробищата при извършване на погребението, не присъства и на помени. Ищцата не
е присъствала на клетвата на К. като войник, не е ходила на
свиждане в болницата при претърпяната тежка коремна операция през 1997год. По
време на празници също не са били заедно, тъй като К. Т. е бил в лоши отношения с баща
си. Дори смъртта на бащата преди 5-6 год. не е сближила починалия К. и неговата сестра – ищца в производството.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена, след съвкупна преценка на събрания
доказателствен материал, ценен както поотделно, така и в своята съвкупност.
Съдът кредитира изцяло изслушаното по делото експертно заключение по САТЕ, като
изготвено от компетентно и добросъвестно вещо лице, в чиито знания няма
основания да се съмнява.
Установеното от фактическа страна
мотивира следните изводи от правно
естество:
Правна квалификация на
претендираните права е чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ вр. с чл. 45, чл.52 и чл.86
ал.1 от ЗЗД.
Ищцата е еднокръвна
сестра по бащина линия на пострадало при ПТП лице, която претендира обезщетение за неимуществени вреди
от неговата смърт, насочвайки иска си срещу застрахователя на прекия причинител
на вредата, по застраховка “Гражданска отговорност“.
С
ТР № 1/21.06.2018г по тълк.дело № 1/2016г на ОСНГТК на ВКС, бе разширен кръга от лицата, които са материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, посочен
в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, а именно родители, деца, съпруг и
лице във фактическо съжителство.
С
ТР № 1/21.06.2016г бе прието,
че по изключение всяко друго лице, освен горепосочените в ПП № 4/61г и ПП № 5/69г, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, е справедливо да бъдат обезщетено.
Съгласно разпоредбата на
чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу
застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие отговорността
на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена
от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за възстановяването им.
Съгласно чл.300 от ГПК
постановената присъда от 22.03.20
Страните по
делото не спорят относно наличието на валидно застрахователно правоотношение,
действащо към момента на ПТП.
Основателността на претенцията следва да се преценява и с оглед другите релевантни
обстоятелства, а именно: наличие на трайна и дълбока емоционална
връзка, както и естеството и продължителността на търпените болки и страдания.
Според
коментираното ТР, обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на същото
ТР е прието, че наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се
преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и
доказателствата по делото. Според ВКС, обезщетение следва да се
присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен
извод за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и
продължителност морални болки и страдания. Такава връзка предполага оправдани
очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и
нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на
обезщетяване съобразно принципа за справедливост.
От събраните по
делото доказателства не може да се направи еднозначен извод за изградена
дълбока емоционална връзка между ищцата и починалия еднокръвен брат. Установи
се, че двамата са отгледани в различни семейства и не са израстнали заедно.
Връзката по между им не е била изключително силна и емоционална, не е била
извън приетите норми на взаимоотношения между брат и сестра. От друга страна не
е налице и изключително тежко преживяване на загубата на брата, извън установените
норми за преживяване на скръб и мъка. Загубата на починалия К.Т. не се е отразило с изключително тежки
жизнени последици на живота на еднокръвната сестра К.Т.К.. Безспорно страдание от загубата е
налице, но това страдание е в рамките на нормалния интензитет скръб и мъка от
загубата на близък човек.
Изложеното мотивира
съда да приеме, че в случая не са налице законовите предпоставка за изплащане
на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като предявената искова претенция като
неоснователна следва да се отхвърли изцяло.
Неоснователността на
главната претенция води до неоснователността и акцесорната такава за присъждане
на лихви за забава.
С оглед изхода на
делото и съобразно правилата на чл.78 от ГПК на ответното дружество са дължими
сторените деловодни разноски, доказани до размер от 560 лева, съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Предвид
гореизложеното, настоящия съдебен състав на СлОС
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявената
от К.Т.К. с ЕГН ********** с адрес *** срещу ЗАД „Армеец” с ЕИК ……….със седалище и адрес
на управление гр.София, район Средец, ул.”С. К.” № . искова претенция за присъждане на сумата в размер на 30 000лева,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди /болки и
страдания/, вследствие смъртта на нейния еднокръвен брат К.Т.К. при настъпилото
на 29.08.2015г. ПТП, ведно със законната лихва считано от 29.08.2015г. до
окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА К.Т.К. с ЕГН **********
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Армеец” с ЕИК ………. със седалище и адрес на управление гр.София,
район Средец, ул.”С. К.” № .сумата в размер на 560 лева - деловодни
разноски.
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач на ответника Т.Г.Д. с адрес ***.
Решението може да
бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен
съд – Бургас.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :