РЕШЕНИЕ
№ 1637
14.05.2015г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд първи граждански състав
На четиринадесети май две
хиляди и петнадесета година
В открито
заседание на четвърти май две хиляди и петнадесета година в следния
състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА
КАЦАРОВА
Секретар: Цвета Тошева
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело № 18251 по описа за 2014
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно
основание чл. 128, т. 2, чл. 224, ал. 1, чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда,
във връзка с чл. 245, ал. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба от И.М.И., ЕГН **********,***, против „Омега – Т” ЕООД –
гр. Пловдив, с ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, бул. „Цар Борис ІІІ
Обединител” № 149, ет. 2, твърди, че на 10.06.2013 г. постъпил на работа като *
в „Омега – Т” ЕООД – гр. Пловдив, видно от приложения трудов договор № */05.06.2013
г. с уговорката за двумесечно забавяне на заплатите. На 27.06.2014 г. прекратил
трудовото си правоотношение по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, за неизплатени
заплати от месец февруари 2014 г., видно от приложената Заповед № */27.06.2014
г. и Удостоверението на осигурителния стаж. На 03.07.2014 г. получил 100 лв. и
на 09.07.2014 г. получил още 200 лв., като на 28.07.2014 г. с * г-жа Я.,
уточнили размера на оставащото задължение – 1376 лв. На 30.07.2014 г. г-н Б., *,
обещал че до два – три дни ще му изплати 140 лв. за мартенската заплата. Твърди
също, че на 04.08.2014 г. задължението си оставало все още 1376 лв. и подал
жалба до Инспекцията по труда с вх. № * от 04.08.2014 г. , но без резултат,
като в края на месеца бил посъветван да оттегли жалбата си и да постигнат
споразумение за погасителен план. На 26.08.2014 г. получил 150 лв. и на
09.09.2014 г. предложил и погасителен план за 1226 лв., т.е. по 306,50 лв. за
четири месеца и до Коледа да се издължи, но г-н Б. отказал да подпише. След
разговор с главната счетоводителка, г-жа Я. се договорили на 25.09.2014 г. да
получи поне 100 лв., като след получаването им, помолил главната счетоводителка
да подпише служебна бележка за оставащите 1126 лв., с която служебна бележка е
приложена към исковата молба без подписа на г-н Б., който отказал да я подпише.
На 03.10.2014 г., получил 100 лв. и се уговорили с г-н Б. за среща в 12,00 часа
на 24.10.2014 г., която среща се твърди да не се е състояла, тъй като до 12,15
часа звънял по телефона и на звънеца в офиса, но без резултат и не му се
изплатили 1026 лв., дължими както следва: за месец април 2014 г. – 10 лв.
трудово възнаграждение – остатък; за месец май 2014 г. – 264 лв. /12 смени по
22 лв./ - трудово възнаграждение; за месец юни 2014 г. – 242 лв. /11 смени по
22 лв./ - трудово възнаграждение; По чл. 224 от КТ, за 2013 г. и 2014 г. –
неизползван отпуск – 170 лв. /една месечна заплата – 20 работни дни/
Претенцията била за 20 дни неизползван годишен отпуск по чл. 224 от КТ, а
именно: за 2013 г. от 10 юни 2013 г. до 31.12.2013 г. или шест месеца и
двадесет дни, тоест полагат се малко повече от десет работни дни и от 01 януари
2014 г. до 26 юни 2014 г. или пет месеца и двадесет и шест дни, за които се
полагат малко по-малко от десет работни дни. Фактически за 2013 г. и 2014 г.
общо двадесет дни /един календарен месец/. По чл. 222 от КТ, за пенсиониране
340 лв. /две месечни заплати/. При пенсионирането си на 29 ноември 2012 г. бил
безработен, поради което не бил ползвал обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ.
Прилага се копие на трудовата книжка и Разпореждането за отпускане на пенсия,
където е посочено, че след 01.09.2009 г. няма трудови правоотношения, тоест бил
безработен. Пояснява се, че по последните две точки бил назначен на четири
часов работен ден при 170 лв. месечно възнаграждение. На 24.10.2014 г. с вх. №
0058-6376, известил Инспекцията по труда – гр. Пловдив, от където му било
обяснено, че следва да заведе настоящото дело. Претендира всички направени от
него по настоящото дело съдебни, деловодни и адвокатски разноски.
В молба за отстраняване нередностите на исковата молба, депозирана от ищеца
на 14.01.2015 г., се уточнява, че законен представител на ответното дружество е
Т. Д. Б., ЕГН **********. Посочват се също обстоятелствата, поради които се
претендира обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, като се уточнява, че трудовото
правоотношение между страните по настоящото дело било прекратено, след като той
вече бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст – 29.11.2012 г
и постъпил на работа в ответното дружество като пенсионер. Формулира се също
следния петитум: да бъде осъден ответникът „Омега – Т” ЕООД, представлявано
от Т.Д. Б., да заплати на ищеца 516,00
лв. неизплатено трудово възнаграждение, за месец април 2014 г. – остатък 10,00
лв.; за месец май 2014 г. – 264,00 лв. и за месец юни 2014 г. – 242,00 лв. или
общо 516,00 лв. и също така 170,00 лв. за неизползван отпуск за времето, когато
ищецът работил, и обезщетение за два месеца по чл. 222, ал. 3 – две заплати, на
стойност общо 340,00 лв. Или общата сума, която следвала да бъде осъден
ответникът да му заплати е в размер на 1026,00 лв., ведно със законната лихва
от входиране на исковата молба в съда и претендира всички направени от
него по настоящото дело съдебни,
деловодни и адвокатски разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът не е депозирал такъв, като
за първото съдебно заседание с подадена молба от 31.03.2015 г., оспорва
предявените искове по основание и размер.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства заедно и
поотделно,
и с оглед на наведените доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените доказателства, се
установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника по
силата на трудов договор № */ 05.06.2013г., считано от 10.06.2013г., като
заемал длъжността „охранител”. Трудовото
правоотношение било прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от Кодекса на
труда, считано от 27.06.2014г., по силата на Заповед № */ 27.06.2014г. на
управителя на ответното дружество. В служебна бележка, изх.№ */ 09.09.2014г.,
длъжностно лице при работодателя удостоверило наличието на задължения към ищеца
в общ размер на 1126лв. по пера, съгласно посоченото в исковата молба.
Съгласно
разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след
като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на
обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10
години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 6 месеца. В настоящия казус между страните липсва
спор относно обстоятелството, че трудовото правоотношение е било прекратено
след придобиване от ищеца на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
като този факт се доказва и от представеното разпореждане на ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив за
изменение на такава пенсия. В настоящия
казус обаче трудовото правоотношение между страните по делото е възникнало след
придобиване и упражняване на правото на пенсия от ищеца, т.е. договорът
представлява такъв с работещ пенсионер. Макар при придобиване и упражняване на
правото на пенсия да не е съществувало трудово правоотношение, като не е
изплатено обезщетение с такова правно основание, то такова обезщетение от
следващ работодател не се дължи. Това обезщетение има гратификационен характер
и се дължи от последния работодател, при когото работникът е придобил и
упражнил правото се на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Макар то да се
дължи еднократно, това не води до извода, че при неизплащане от предходен
работодател, то същото може да бъде търсено от последващ такъв. Смисълът на
това обезщетение е да възнагради работника при пенсионирането му за положения
труд при този работодател. При възникване на трудовото правоотношение с
работодател след придобиване и
упражняване на правото на пенсия от работника, то липсва една от
предпоставките, предвидени в закона, за изплащане на обезщетение по чл.222,
ал.3 от КТ, а именно правото на пенсия да е придобито по време на съществуване
на трудовото правоотношение с този работодател. Законодателят е уредил
единствено изключение в насока, че ирелевантно се явява основанието за
прекратяване на правоотношението, което не изключва правилото, че правото на
пенсия следва да е възникнало именно при този работодател. В случая ищецът е
придобил и упражнил правото на пенсия в предхождащ възникване на процесното
трудово правоотношение момент, като неполучаването на обезщетение с това правно
основание не води до възникване на задължение за последващ работодател. В тази
насока се явява и определение № 386/ 18.03.2015г. по гр.д. № 313/ 2015г. на
ВКС, ІV гр.отд. Ето защо, искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Ирелевантно се явява обстоятелството, че служител при ответното дружество е удостоверил
соченото задължение в издадената служебна бележка, тъй като в настоящото
производство искът се оспорва, а и не са налице предпоставките за реализиране
на имуществената отговорност на работодателя по посочения текст. С оглед
отхвърляне на главния иск, ще се отхвърли и акцесорната претенция за заплащане
на обезщетение за забава.
Като
основателен следва да се уважи искът по чл.224, ал.1 от Кодекса на труда за
сумата от 160,65лв. след
приспадане на удръжките, дължими съгласно данъчното законодателство от брутното
обезщетение в размер на 178,50лв. за неползван платен
годишен отпуск за 2013г. и 2014г., а именно 21
работни дни. Както в служебната
бележка, издадена от служител при работодателя, така и от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че размерът на начисленото, но неизплатено обезщетение
за неползван платен годишен отпуск от работодателя на ищеца възлиза в общ размер на 160,65лв., в какъвто размер следва
да се уважи и исковата претенция. Главницата ще се присъди наред със законната
лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Видно от заключението и от
представените в тази насока писмени доказателства, се установява, че на ищеца
не са били изплатени изцяло дължимите трудови възнаграждения, които за
процесния период възлизат на 474,77лв. след приспадане на нормативно
установените удръжки. От заключението на ССЕ се установява и че сочените
размери отразяват и суми, дължими за дежурства, като в издадената служебна
бележка тези суми са отразени в брутен размер. Предвид факта, че на ищеца се
дължи трудово възнаграждение в нетен размер /след приспадане на нормативно
установените удръжки/, то се възприема вторият вариант на заключението.
Удръжките се дължат в полза на бюджета на държавното обществено осигуряване и
фиска, поради което и не следва да се присъдят в полза на ищеца. Ето защо
исковете за неизплатени трудови възнаграждения ще се присъдят в посочения
размер, като до пълния предявен такъв – ще се отхвърлят като неоснователни.
Главниците ще се присъдят наред със законната лихва от датата на предявяване на
исковете до окончателното изплащане на сумите.
Съдът възприема заключението на
изготвената ССЕ като обективно, изготвено с необходимите знания и опит в
съответната област и неоспорено от страните. В тежест на работодателя, съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в граждански процес, се
явява задължението да докаже изплащането на претендираните суми. Ответникът не
е ангажирал доказателства в тази насока.
Ищецът претендира заплащане на
разноски, като от приложения договор за правна защита и съдействие се
установява, че е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 200лв.
Съразмерно на уважената част от исковете на същия ще се присъди сумата от
123,86лв.
Ответникът не претендира
разноски.
При този изход на делото и на основание чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на съда по бюджета на
съдебната власт сумата от 100лв. – държавна такса, както и 40лв. – разноски за
ССЕ.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Омега - Т” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.”Цар Борис ІІІ Обединител” № 149, ет.1, ап.3, представлявано от Т. Д. Б., да заплати на И.М.И., ЕГН **********,***, сумата от 160,65лв./сто и шестдесет лева и 65ст./
- обезщетение по чл.224, ал.1 от Кодекса на труда за неползван платен годишен
отпуск в размер на 21 работни дни за 2013г. и 2014г., дължимо след прекратяване
на трудовото правоотношение със Заповед
№ 221/ 27.06.2014г. на управителя на ответното дружество, на основание чл.327,
ал.1, т.2 от Кодекса на труда, след приспадане на нормативно
установените удръжки, сумата от 474,77лв./четиристотин
седемдесет и четири лева и 77ст./ - неизплатени трудови възнаграждения за
периода м.април 2014г. – м.юни 2014г.вкл. след приспадане на нормативно
установените удръжки, ведно със законната лихва върху главниците от датата на
завеждане на исковата молба – 22.12.2014г., до окончателното изплащане, както и
сумата от 123,86лв./сто двадесет и
три лева и 86ст./ - разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.М.И., ЕГН **********,***, против “Омега - Т” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.”Цар Борис ІІІ Обединител” № 149, ет.1, ап.3, представлявано от Т. Д. Б., искове за заплащане на сумата
от 340лв., обезщетение по чл.222, ал.3
от Кодекса на труда, след прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № */ 27.06.2014г. на управителя на
ответното дружество, на основание чл.327, ал.1, т.2 от Кодекса на труда,
след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и за
заплащане на обезщетение за забава от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата,
като неоснователни.
ОСЪЖДА “Омега -
Т” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.”Цар Борис ІІІ Обединител” № 149, ет.1, ап.3, представлявано от Т. Д. Б., да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 100лв. /сто лева/ - държавна такса, а в полза на бюджета и по
сметка на ПРС, сумата от 40лв./четиридесет лева/ - разноски за ССЕ.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.Пловдив, в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Д. Кацарова
Вярно с оригинала: ЦТ