Решение по дело №3147/2012 на Окръжен съд - Пловдив

                         Р Е Ш Е Н И Е 

                                           № 2041 14.12.2013г.,  гр. Пловдив

 

                                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Пловдивски окръжен съд

Гражданска колегия                                  ХХІІ-ри гр. състав

            На пети ноември                                         две хиляди и тринадесета година

            в публично заседание в следния състав:

 

                                                                                    Председател:  Пенка Стоева

           

Секретар:  С.К.

            като разгледа докладваното от съдия Пенка Стоева

            гражданско дело № 3147 по описа за две хиляди и дванадесета година,

            за да се произнесе, взе предвид следното:

 

І. Предмет на производството по гр.дело №3147 по описа за 2012г. са:

            1. Първоначално предявени обективно кумулативно съединени искове по чл.55,ал.1,предл.1 и чл.86,ал.1 от ЗЗД на „Балкан” АД- гр.София срещу А.Н.Б. за връщане на получени при начална липса на основание суми и следваща се мораторна лихва върху тях, съгласно конкретизацията на същите, извършена с молба вх.№29644/19.11.12г. /стр.56-94/, след подаване на която съдът е счел, че част от указаните от него с разпореждания №3031/16.10.12г. /стр.35/, №9332/01.11.12г. /стр.42/ и №9334/01.11.12г. /стр.48/ нередовности на исковата молба са отстранени, а за друга част, въз основа на заявено от ищеца оттегляне на исковете, с определение №3460/22.11.12г. /стр.98/ производството по делото е частично прекратено, и в размери за исковете за мораторна лихва- съгласно допуснато в с.з. от 25.06.2013г. тяхно изменение, съобразно молба на ищеца на стр.334-342 от делото.

            2. Предявени от ответника по първоначалните искове срещу ищеца по същите, инкорпорирани в р.ІV на подадения отговор на исковата молба по първоначалните искове /стр.104-111/, обективно кумулативно съединени насрещни искове за заплащане на обезщетение, съгласно уговореното с чл.22.1 от договора за управление, сключен между страните, поради прекратяването му 17месеца и 12дни преди изтичане на срока на действието му, по решение на НС на дружеството, и мораторна лихва върху същото, под формата на няколко евентуално съединени за разглеждане с оглед начина на определяне на размера им претенции, както и с оглед изхода на спора по основния иск за връщане на получено от него без основание „обезщетение”, конкретизирани по размер с допълнение към отговора на исковата молба с вх.№2273/24.01.13г. /стр.136/, приети за разглеждане с определение №3758/19.12.12г. /стр.130-131/ и съгласно разпореждане №736/25.01.13г. /стр.142/.

            ІІ. Обстоятелствата, на които са основани исковете на страните.

1. Първоначалните искове са основани на обстоятелствата, че:

1.1. Между ищеца по тях и ответника по тези искове е бил сключен договор за управление, съгласно който на ответника е било възложено осъществяването на функциите на *** на ищцовото дружество, който е действал във времето от 15.10.04г. до 02.05.12г., считано от която дата е бил прекратен.

1.2. В срока на действие на договора, ответникът следвало да получава възнаграждение от съответно 2100лв. за периода 15.10.04г.-15.10.10г. и от 4500лв. за периода от 15.10.10г. до освобождаването му и имал право да ползва платен годишен отпуск от 35дни.

1.3. При извършена вътрешна „ревизия” от дружеството било установено, че ответникът е получил в срока на действие на договора суми, като основание за заплащане на които било посочено, че съставляват „възнаграждение”, „обезщетение”, „за извънреден труд” и „за платен годишен отпуск”, но получените като възнаграждение суми надвишавали уговореното такова с договора, заплащане за извънреден труд не се е следвало на ответника с оглед естеството на сключения с него договор, както и защото такъв не е полаган от него, изплатените му обезщетения са незнайно за какво, а платеният отпуск е бил реално ползван, тъй че обезщетение за такъв не се е следвало.

В тази връзка получените от него суми в повече от уговореното възнаграждение, както и като „обезщетение”, „за извънреден труд” и „за платен годишен отпуск”, тъй както са конкретизирани във в посочената по-горе от съда молба, се явявали получени при начална липса на основание и затова се следват за връщане.

1.4. Установявайки горните факти ищецът отправил до ответника нотариална покана да му върне неоснователно получените суми, но срокът, който му дал за доброволното им възстановяване изтекъл, без той да ги върне.

Поради обстоятелството, че претендираните главници не са се следвали изобщо за плащане, те се дължали за връщане от датата на начисляването им, заради което се претендира и заплащане на лихва за забава върху всяка отделна сума от датата на нейното получаване до датата на исковата молба.

2. Насрещните искове са основани на обстоятелствата, че:

2.1. Сключеният между страните договор за управление е бил прекратен от дружеството предсрочно- 17месеца и 12дни преди уговорения с него срок и че доколкото с него страните са се съгласили, че при неговото прекратяване преди изтичане на срока за действието му с решение на НС дружеството ще му изплати обезщетение в пълния размер на възнаграждението за срока до края на мандата, а му било заплатило такова само за три месеца и го търсело за връщане, като получено без основание, то следва да изпълни задължението си и да му заплати уговореното обезщетение за времето до края на мандата.

2.2. Доколкото претендираното обезщетение за предсрочно прекратяване на договора се е следвало за заплащане към датата на прекратяване на договора-02.05.12г., а не е било заплатено на нея, то върху него се дължи и лихва за забава, считано от същата дата.

            ІІІ. Взетите от ответниците по предявените искове становища и повдигнати с подадените отговори оспорвания и възражения.

            1. В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът по първоначалните искове е подал отговор вх.№32683 /стр.104-111/, с който тези искове са оспорени като неоснователни и недоказани.

            1.1.По отношение на описаните с исковата молба като получени през 2012г. и претендирани от него за връщане суми от 25012лв. и 20367лв. ответникът е заявил, че не се дължат за връщане, тъй като са получени въз основа на издадената от председателя на надзорния съвет на дружеството заповед №3/02.05.12г. за неговото освобождаване, като първата сума е такава за неползвания от него отпуск от по 35дни за 2011г. и 2012г. по т.1 от цитираната заповед, а втората сума- обезщетение в размер на три брутни заплати, съгласно т.2 от цитираната заповед.

            1.2.По отношение на останалите претендирани за връщане на суми са развити съображения за това, че получаването им не е без основание и че получаването им има основание както в нормативните документи за индексация на работната заплата от 2010г., така и в документи, които съзнателно не са били представени от ищеца, тъй като биха опровергали твърденията му в исковата молба, като например вземани на основание Вътрешните правила за организация на работната заплата от управителния и от надзорния съвет решения в края на всяко тримесечие, след анализ на производствения и финансовия резултат от дейността на дружеството, съгласно протоколните им книги, таблици за отчитане явяването и неявяването на работа за месеца, заповеди за извънреден труд и удължено работно време, протоколи на управителния и на надзорния съвет за одобряване на положения извънреден труд и за заплащане на възнаграждение за него и др.

            1.3.Изразено е становище, че доколкото доказателства за твърдяната от ищеца с исковата молба като извършена от дружеството „вътрешна ревизия” не се представят, то очевидно такава ревизия или не е имало или констатациите и са различни от твърдените от ищеца с исковата молба, поради което и не се прилагат от него със същата.

            1.4.Във връзка с твърденията на ищеца за изпратена до ответника нотариална покана, ответникът е заявил, че е получил на 31.08.12г. чрез куриер покана изх.№71/30.08.12г., която не може да се нарече „нотариална”, на която е изпратил отговор, получен от ищцовото дружество, който факт е премълчан от него, и което, без да направи каквито и да е опити за решаване на спора помежду им е побързал да заведе делото.

            2. В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът по насрещните искове е подал отговор с вх.№8005/20.03.13г. /стр.154-162/, с който е взето становище, че тези искове са по съществото си неоснователни.

            Неоснователността на насрещните искове е основана от ответника по тях на твърдението, че плащането, уговорено с чл.22 от договора за управление, което претендира като главница ищецът по насрещните искове, се следва при наличие на две кумулативно налични предпоставки- предсрочно прекратяване действието на договора и безвиновно поведение от страна на изпълнителния директор, от които в случая налице е само първата, но не и втората, защото до прекратяване на договора за управление се е стигнало именно поради виновното поведение на ищеца по тези искове, в качеството му на *** на дружеството, изразило се в обстоятелствата, че с негово знание и съгласие били закупувани стоки на завишени цени, неизгодни за дружеството, както и били сключвани фиктивни сделки, с които на дружеството били нанесени вреди за стотици хиляди лева, във връзка с които са подадени и сигнали за проверки дали осъщественото не съставлява престъпление, по които са образувани прокурорски преписки №№1011/12г. и 57/13г. на ОП- Монтана и 1873/12г. на РП- Монтана.

ІV. Пледоарии на страните по същество.

1.Ищецът по основните искове моли съда да ги уважи като основателни и доказани по размер, както и да отхвърли предявените срещу него насрещни искове, като развива съображенията си с писмена защита вх.№31098/11.11.13г.

Претендира присъждане на разноски съобразно представения в с.з. от 05.11.13г. списък и приложени към него доказателства, свързани със заплащане на адвокатския хонорар /вж.стр.361-367/ и моли да се намали поради прекомерност адвокатското възнаграждение, заплатено от противната страна, до нормативно установения минимум.

            2.Ответникът по основните искове моли съда да отхвърли същите и да уважи предявените от него насрещни искове, като развива съображенията си с писмена защита вх.№31523/14.11.13г.

            Претендира присъждане на разноски съобразно представения в с.з. от 05.11.13г. списък /вж.стр.360/, оспорва размера на заплатения от противната страна адвокатски хонорар и моли за неговото определяне съобразно тарифата за адвокатските възнаграждения. 

 

            V. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства намери, че предявените искове са допустими, а разгледани по същество- част от тях са частично основателни, а друга- неоснователни, част от основателните искове са доказани по размер изцяло, а друга – частично, съобразно което и следва да бъдат уважени и/или отхвърлени, като конкретният резултат за всеки от висящите по делото искове е с оглед долу описаното:

           

По основните искове.

1А. По основните искове на ищеца за връщане като получени без основание суми за „възнаграждение” в размер от общо 40610лв. /по п.І.1.А-Г на стр.57-73 от молбата на ищеца от 19.11.12г. като обстоятелства/, като надхвърлящи размера на уговореното за *** с договорите за управление месечно възнаграждение.

Съдът намери болшинството от тези искове за изцяло неоснователни, тъй като от съвкупността на събраните по делото доказателства се установи, че получаваните от ответника ежемесечно в исковия период януари 2009г.-април 2012г. разлики от по 1500лв. /между сумите от 2100лв. и 3600лв./, съответно от по 300лв. /между сумите от 4500лв. и 4800лв./, имат основание, както той е твърдял, и съставляват допълнително стимулиране /възнаграждение/, следващо му се в качеството на *** на ***, съгласно чл.9 от Вътрешните правила за организация на работната заплата в дружеството, както и въз основа на чл.39,ал.1 от Устава на дружеството, и за частично основателни само за претенциите за месец септември 2010г.- за разликата между 3600лв. и получените 6000лв. и за месец ноември 2010г.- за разликата между 4800лв. и получените 6110лв., или общо за сумата от 3710лв., воден от следните конкретни съображения:

Макар и да не са изрично признати от ответника, твърденията на ищеца, че страните по делото са били обвързани с отношения по сключени последователно три договора за управление- от 15.10.04г., от 15.10.07г. и от 15.10.10г., по силата на които ответникът Б. е изпълнявал функциите на *** на ищцовото дружество в периода от 15.10.04г.-02.05.12г., при уговорено с тези договори месечно възнаграждение  за тази функция от съответно 2100лв. по първите два договора и от 4500лв. по третия договор, не са били спорни, а и са категорично установени с приетите като доказателства по делото три договора /вж.стр.13-27, р.ІІ,чл.5 и от трите договора/, които не са били оспорени от ответника.

Също тъй, без да е очертано нарочно като спорно, е установено и твърдението на ищеца, че третият сключен между страните на 15.10.10г. договор за управление, макар и при сключването му да е уговорен със срок на действие до 14.10.13г. /вж. стр.23-27, р.ІV,чл.17/, е бил прекратен със Заповед №3/02.05.12г., считано от 02.05.12г. /вж.стр.29/, въз основа на взето решение на надзорния съвет на „Балкан” АД от същата дата за прекратяване на договора за управление и освобождаване на А.Б. като *** и като *** на  *** на „Балкан” АД /вж. стр.28/.

Установи се от данните в публичния търговски регистър по отношение вписванията относно членовете на УС на „Балкан”АД, с ЕИК *********, ползвани от съда на основание чл.23,ал.4 от ЗТР,  че ответникът Б. е бил *** на *** на ищцовото дружество от 14.05.08г. /от тази дата са първите данни за вписани обстоятелства/ до 09.05.12г., когато е заличено вписването му като такъв.

Установи се с приетото в с.з. от 25.06.13г. заключение на в.л. Г. от 13.06.13г. /вж.стр.270-281/, изготвено въз основа на приетите по делото доказателства и след проверка в счетоводството на ищцовото дружество, конкретно на предприятието му в Монтана, неоспорено от страните, че А.Б. е получил за времето от януари 2009г. до април 2012г. включително, като „възнаграждение”, в повече от уговореното с договорите за управление, сумата от 40610лв. и конкретно:

в периода от януари 2009г. до август 2010г. включително, вместо възнаграждение в размер от по 2100лв., както е уговорено с договора за управление от 15.10.07г., на А.Б. е било начислявано и изплащано ежемесечно възнаграждение в размер от по 3600лв., или с разлика в повече от уговореното от по 1500лв. ежемесечно;

през септември 2010г., вместо уговорените 2100лв. му били начислени и заплатени 6000лв.- с 3900лв. повече от уговореното;

през ноември 2010г., вместо следващите се по договора за управление от 15.10.10г. 4500лв. му били изплатени 6110лв. –с 1610лв. в повече от уговореното;

в периода от декември 2010г. до април 2012г. включително, вместо възнаграждение в размер от по 4500лв., както е уговорено с договора за управление от 15.10.10г., на А.Б. е било начислявано и изплащано ежемесечно възнаграждение в размер от по 4800лв., или с разлика в повече от уговореното от по 300лв. ежемесечно;

По този начин е установено, че той получил в повече от уговореното с договорите за управление: за 2009г.- за  12 месеца по 1500лв.- общо 18000лв.; за 2010г.- за 8 месеца по 1500лв.- 12000лв. +3900лв. в повече през септември +1610лв. в повече през ноември и +300лв. в повече през декември- общо 17810лв.; за 2011г.- за 12мес. по 300лв.- общо 3600лв. и за 2012г.- за 4 мес. по 300лв.- общо 1200лв., точно тъй, както те се претендират за връщане от ищеца /вж. р.І.1.А-І.1.Г в частта за главниците- стр.56-стр.73 от делото/.

Ответникът не е признал нарочно получаването на горните суми, но и сам е представил платежни фишове, от които личи, че е получавал в период от време от 01.09.08г. до април 2012г. като възнаграждение суми по- големи от уговорените по сключените договори за управление  /вж.стр.298-304/, а и от становището му личи, че не факта на получаването на търсените за връщане суми е спорен, а акцентът стои върху твърдението му, че тяхното получаване е имало основание в устава на дружеството, вътрешните правила за организация на работната заплата и вземани от НС и УС на дружеството решения,  поради което не дължи връщането им.

По този същински спорен за делото въпрос, поставен в негова доказателствена тежест, съдът намери, че събраните доказателства са в подкрепа на тезата му и са подкрепени от писмените и гласни доказателства, ценени в тяхната съвкупност, и не споделя развитите с писмената защита на ищеца доводи, че несериозно е твърдението на ответника, че спорните по този пункт суми са му били изплащани на основание „ведомостта” на стр.331 от делото, както и намира за опровергани от тези доказателства твърденията на ищеца, че се касае до суми, които ищецът си бил „самоначислявал” и „самоизплащал” при липса на каквото и да е основание за това, воден от следните съображения:

Съгласно чл.39,ал.1 от Устава на „Балкан” АД, приет от ОС на дружеството на 21.05.97г., и коригиран с решения от 08.06.00г., 30.09.11г., и 14.06.12г., еднакъв във всички изброени редакции, ползван от съда на основание чл.23,ал.4 от ЗТР, членовете на неговите управителни органи получават месечно възнаграждение, като следващото се такова на членовете на НС се определя от ОС на дружеството, а следващото се такова на членовете на УС се определя от НС на дружеството.

С отговора си ответникът е представил Вътрешни правила за организация на работната заплата на „Балкан” АД /вж.стр.114-118/, утвърдени от председателя на НС /вж. подписа горе вдясно на първа страница/, действащи в предприятието, считано от 01.01.2002г. Същите, ведно с първоначално представените от него копия от решения на НС, взети на основание тези правила /вж.стр.119-122/ не са били оспорени от ищеца /решенията, приложени на стр.317-327 са били представени с молба на ответника, подредена на стр.282 и становище по тях ищецът е взел с молба вх.№15536/03.06.13г.-р.І -стр.220/. Действително, във връзка с тези доказателства, описани под №№2 и 3 в описа на доказателства с отговора на А.Б., ищецът е взел становище /вж. стр.156,р.V,т.2/ да не бъдат приемани, а съдът да задължи ответника да представи оригиналите им, но искането му в тази връзка е било оставено от съда с определение №913/22.03.13г. без уважение, тъй като, от една страна, преписите са били заверени не от страната, а от адв.Ф., и като такива, на основание чл.32,ал.1 от ЗА във вр. с чл.183 от ГПК, имат за съда силата на официално заверени документи, а от друга- защото поради естеството им е очевидно, че оригиналите им няма как да бъдат у ответника, след освобождаването му като *** и *** на *** на ищцовото дружество на 02.05.12г., а се намират у самия ищец, който пък, в хода на процеса, не е представил за исковия период действащи правила, различни от събраните по делото, нито е оспорил представените решения. Поради тази причина съдът цени тук коментираните доказателства изцяло като годни.

Така ценени, от Вътрешните правила за организация на работната заплата на „Балкан” АД ясно личи, че в средствата за работна заплата на дружеството се включват както всички начислени трудови възнаграждения по индивидуални трудови договори, така и възнагражденията на членовете на УС и на НС на дружеството /вж.р.ІІ,чл.3/, както и че при формиране на индивидуалната работна заплата на управителя на дружеството, освен възнаграждението, което той получава като *** съгласно сключения договор за управление /вж.р.ІІІ,чл.8/, участва и допълнително стимулиране, изплащано по силата на тези правила на членовете на УС и на главния счетоводител, уредено в отделна разпоредба /вж.р.ІІІ,чл.9/.

Представени са от ответника още и две еднотипни по вида си ведомости за заплати по перо „хонорар”, подредени на стр.331-гръб и на стр.330-лице, първата от които за септември 2008г., а втората- за януари 2011г., отнасящи се до лицата А.Н.Б., Н. Р. Р., Г. А. Г., М.Н.Т., А. А. Р., Р.Ц.Г., П. К. М. /П.К.М./, които фигурират и в двете ведомости и до лицето Р. И.М., който фигурира само във втората ведомост, видно от които, в последната колона на първата ведомост и предпоследна колона на втората ведомост, срещу името на ответника А.Б. са вписани сумите от 3600лв., съответно- от 4800лв.

От данните за вписванията в публичния търговски регистър относно персоналния състав на НС и УС на дружеството личи, че фигуриращите в тези ведомости лица, с изключение на П. К. М., са били членове на неговия НС /Н. Р., Г.Г., А. Р./ и УС  /А.Н.Б., М.Н.Т., Р. Ц. Г./, а за П. М., от дадените от нея показания, снети в с.з. от 05.10.11г. се установи, че от 1999г. и до септември 2012г. е била *** на ищцовото дружество- т.е. лицата, фигуриращи и в двете ведомости, са лицата, които съгласно чл.39,ал.1 от Устава на дружеството и чл.9 от Вътрешните правила за организация на работната заплата на дружеството имат право да получават месечно платимо възнаграждение в качествата им на *** на ***, на *** и на ***.

Разпитан в с.з. от 05.11.13г., св.Р. Г. е заявил, че освен че работи като шлосер в намиращия се в *** завода на дружеството, е и *** на ***, както и че като такъв е получавал ежемесечно възнаграждение, което, в началото като започнал да изпълнява и тази функция, било 500лв., променило се към 2011г., и сега е в размер на 750лв., точно така, както е отразено като размер срещу името му в двата приложени по делото на стр.331-гръб и стр.330- лице документа, които са му били показани, и като от обявените в публичния регистър и вписани в същия данни от дружество „Балкан”АД данни е видно, че Р. Г. е бил утвърден като *** на *** с протокол №21/17.04.08г. на *** и вписан като такъв на 30.09.08г., на мястото на Ц. Ж. А., както и че и понастоящем е *** на ***.

Разпитана в с.з. от 05.11.13г., св.П. М. е заявила по повод на показания и на стр.331-гръб от делото документ, че ръкописните текстове „предложение” и „П.К.М.” и цифрите в последната колона под първия текст и срещу името и са изпълнени от нея и че се отнасят до сумите, заплащани ежемесечно на лицата, имената на които фигурират във ведомостта, като хонорари с оглед  качествата им на *** на *** и на ***, а за нея- в качеството и на ***, като една от съставките на ежемесечното и възнаграждение, формиращо се от различни пера, под формата на  „постоянно облагаема сума”, както и се полага като допълнително стимулиране според вътрешните правила за организация на работната заплата. Същата свидетелка е заявила още по повод на показания и на стр.330-лице документ, че ведомостта е подобна на тази на стр.331-гръб, както и че и в двата случая се касае до едни и същи по естеството си суми, които се определяли от председателя на НС, били изплащани на лицата, фигуриращи в тях, въз основа на такива и подобни списъци до настъпване на следваща промяна, извършвана пак по същия ред, чрез подобни списъци, и се отразявали документално и фигурирали на различни места –конкретно за нея, като част от брутното и трудово възнаграждение по платежен фиш, както и в други документи, различни от заповедта, с която и е определена заплатата по трудов договор, тъй като във възнаграждението и се включвали основна заплата, допълнително възнаграждение, определяно от изпълнителния директор и постоянно облагаемата сума, получавана според вътрешните правила за организация на работната заплата.

Без никаква разлика с дадените от св.Р. Г. и св.М. показанията по въпроса за това, че ежемесечно, като част от получаваното от тях общо за месеца възнаграждение, са им били изплащани  суми, в качеството на *** на *** за първия и в качеството и на *** в дружеството за втората, са и показанията на св.М.Т., която е била неизменно *** на *** на дружеството от 1998г. и досега, а понастоящем, след заличаването на ответника Б. като *** на *** и *** на дружеството, изпълнява и тези функции /данни от показанията на св.Т. и от публичния търговски регистър/, и която е заявила, че като *** на *** на дружеството е имала определено от НС възнаграждение, което и се изплащало ежемесечно и е търпяло промени във времето, както и че такова възнаграждение било изплащано не само на нея, но и е известно, щото е било изплащано и на останалите членове на УС, като в тази връзка се издавала заповед.

Разпитан в с.з. от 05.11.13г., св.Н. Р. от своя страна е заявил, че подписът под документа на стр.331-гръб е негов, както и че полагането му означава, че той е одобрил ръкописно нанесеното в документа предложение за сумите, които следва да се заплащат като допълнително възнаграждение на там посочените лица.

Казаното от свидетелите Р. Г., М.Т. и П. М. относно изплащаните им ежемесечно суми в качествата им на *** на *** и на ***, за точното съвпадение на конкретните размери на посочените от св.Р.Г. такива платежи с онова, което е записано срещу името му в двата коментирани документа, дадените от същия свидетел, както и от св.Т. показания, че получавания от тях в качеството им на *** на *** възнаграждение е търпяло промяна по размер във времето, като св.Р. Г. е посочил като дата на промяна по отношение на първоначалния момент, в който станал *** на ***, установен от вписванията като такъв от септември 2008г., момента към 2011г. и това съответства точно на данните, съдържащи се в документа на стр.330-лице, който е такъв за ведомост от януари 2011г.,  както и пълната кореспонденция по отношение размерите на сумите, посочени в същите два документа срещу името на ответника, с онова, което е установено като получавано от него срещу подпис във ведомостите, чрез заключението на в.л. Г., с изключение на двата вече конкретно посочени месеца на септември и ноември на 2010г., кара съда да смята, че разликите, които се претендират от него за връщане, не са били получавани без основание, а съставляват онова допълнително стимулиране /възнаграждение, което му се е следвало в качеството на *** на *** на дружеството, отделно от възнаграждението, уговорено с договорите за управление, което е такова за осъществяваната от него функции на ***, следващо се съобразно чл.8 от Вътрешните правила за организация на работната заплата, и платимо отделно от полагащото се по чл.9 от същите правила такова.

Този извод намира потвърждение освен в приетото по делото заключение на в.л. Г., извършило проверка в счетоводството на завода на ищеца в Монтана, където е намерило начислени и изплатени на ответника като възнаграждение ежемесечно описаните със заключението суми, и в приложените от ответника платежни фишове на стр.298-304, от които личи, че за част от процесните месеци ответникът е получавал под форма на възнаграждение сумите, посочени по размер във ведомостите на стр.330 и стр.331 от 3600лв. и от 4800лв., като във ведомостите за времето от септември 2008г. до ноември 2010г. ясно личи и това, че получаваната от него като общо начисление сума от 3600лв. в колоната „вид начисление или удръжка”, е формирана от две пера- „хонорар” и „социални разходи облагаеми”, в размери съответно от 1740лв. и 1860лв., като за м.септември 2008г. начисление за разликата от 1060лв. до 1860лв. по второто перо е било извършено за минало време с плащането през м.октомври 2008г., точно тъй, както се твърди с писмената защита на ответника, както и в подадените от „Балкан”АД като осигурител данни пред НАП за осигуреното от този осигурител лице А.Б. /вж.стр.343/, видно от които, за всички месеци на 2009г., с изключение на м.май, и за януари 2010г., Б. е бил осигуряван върху начислен месечен облагаем доход в размер от 3600лв., а за януари, март, май, октомври и ноември 2011 и януари и февруари 2012г.- върху начислен облагаем месечен доход от 4800лв.

Не могат да се възприемат от съда доводите, развити от ищеца в писмената му защита, с които е изтъкнато казаното от св.Р., че не помни по телефон да е давал разпореждане за изплащане на други възнаграждения и обезщетения, и че г-н Б. го познава от 1983г. като *** и знае, че между тях уговорките са за онова, което е написано, а договорите за управление, сключени между страните, ясно казват какво е възнаграждението на ***- 2100лв., респективно-4500лв., че по делото не се спори, че УС и НС са вземали решения за изплащане на парични стимули на работниците и служителите, каквито са били получавани и от ответника, но те не били предмет на това производство, поради което документите на стр.317-327, във връзка с които в с.з. от 05.11.13г. показания са дали както св.Р., така и св.М. и св.Т., са неотносими към спора, както и че макар на разпитаните свидетели Р. Г., П. М. и М.Т. такива възнаграждения да били плащани, не трябвало да се изпуска от внимание, че те имали сключени за целта индивидуални договори, а от договорите на ответника било видно, че има уговорено възнаграждение в размер, различен от получавания, като той няма право на възнаграждение като *** на ***.

Действително, ищецът е възпроизвел точно в писмената си защита казаното от св.Р. и от останалите свидетели, но го е извел изцяло от контекста на целия събран доказателствен материал и го е взел предвид изолирано от него, тъй че да обслужи неговата теза.

Показанията на св.Р. цитирани по-горе, както и казаното от него, че утвърдена с подписа му ведомост на стр.331-гръб съставлявала някакво изключение от правилото да се вземат решения по стандартния начин, както са документите на стр.317-327, а също, че така, както било  материализирано на стр.331 написаното с ръкописен текст и подписано от него, то би означавало, че се касае до еднократно плащане на сумите, изписани в последната колона, не се кредитират от съда и това е така, поради следните причини:

Че документите на стр.317-327, показани на свидетелите, които са разпитани в с.з. от 05.11.13г.,  еднотипни с тези и на стр.119-122, представени пак от ответника в подкрепа на тезата му, че получените от него плащания са имали за свое основание вземани от НС на дружеството решения, са различни от документите на стр.330-лице и стр.331-гръб, коментирани досега по-горе, е очевидно освен заради разликата във външното им оформление и заради това, че от съдържанието на решенията на стр.317-327, макар и те да са също такива, взети на основание Вътрешните правила за организация на работната заплата, ясно личи, че касаят определяне на допълнително възнаграждение за постигнати резултати за различни тримесечия във времето от четвърто тримесечие на 2008г. до четвърто тримесечие на 2011г., а не ежемесечни плащания, каквито според чл.39,ал.1 от Устава на дружеството и съгласно чл.9 от вътрешните правила за организация на работната заплата се следват, а и се установи от разпита и на тримата свидетели Р. Г., П. М. и М.Т., че са им били изплащани всеки месец, заради качествата им на *** на *** и на ***, отделно от сумите по показаните на св.Т. и на св.М. документи на стр.317-327, за които те са заявили, че са им били също изплащани, най- вероятно в размерите, които са посочени в документите и с корекциите там, където такива са нанесени на ръка, но за постигнати резултати на тримесечие /и св.М. и св.Т./ или на шестмесечие /св.Т./. Освен това, св.М. изрично е заявила, че ежемесечно заплащаните суми са били начислявани и плащани по списъци и ведомости, подобни на показаните и на стр.330-лице и стр.331-гръб, което е в противоречие с казаното от св.Р., че документът на стр.331-гръб е по изключение взето решение от типа на онези, материализирани по стандартния начин на стр.317-327, и съдът няма причина да не цени тези показания, ако и св.М. да е заявила, че в момента е също като А.Б. в съдебен спор с дружеството, в качеството и на ответник, доколкото показанията и в тази връзка намират подкрепа и в писмените и в събраните гласни доказателства, за разлика от показанията на св.Р. в коментираното отношение, които противоречат и на писмените и на гласните събрани по делото доказателства.

Освен заради горните противоречия, показанията на св.Р. по посочените въпроси не могат да се ценят от съда и с оглед нормата на чл.172 от ГПК, поради събрани в процеса данни за негова лична заинтересуваност от изхода на спора, очертани най- точно като позиция чрез казаното от ответника в писмената му защита, че макар ищецът да е едно акционерно дружество, неговото управление е било почти изцяло съсредоточено в ръцете на св.Н. Р., който като *** на неговия *** го е управлявал почти изцяло еднолично.

Самият г-н Р. като свидетел е заявил при разпита му, че дружество „Балкан” било първоначално закупено от фирма ЯВН ООД, в която той бил съдружник от самото и създаване през 1990г., съвместно с холандска и с немска фирма, но след изтегляне на чуждестранните фирми само той и съпругата му останали единствени съдружници. По повод въпроса на съда за това има ли друга връзка между свидетеля и ищцовото дружество, освен соченото от него относно съдружието със съпругата му в дружеството, св.Р. е заявил в същото с.з., че е участвал и в неговото управление като *** на *** от 04.04.97г. и до момента. Справката в публичния търговски регистър за вписаните от дружеството данни по отношение членовете на НС, сочи обаче, че за времето от 05.10.11г. до 28.02.12г. г-н Н. Р. не е бил *** и *** на ***, защото вписаните на 14.05.08г. за него обстоятелства са претърпели промяна и за посочения период е бил на 05.10.11г. заменен в иначе трайния тричленен състав на НС, в който неизменно са били още лицата Г.А. Г. и А. А. Р., от Ю.У. Р.- като *** и ***, и отново вписан като *** и *** на 28.02.12г. При показанията на св. Р. може да се счита обаче, че тази смяна явно е била само документална, и че за целия период от 14.05.08г., от която дата са първите обявени данни за членовете на НС, той на практика е играл роля не само като негов член, а и като негов председател, формиращ и мнозинство за тричленния му състав, по силата на упражняване правото на глас при вземане на решения за неговия член А. Р., по пълномощие, дадено му от А. Р., считано от 26.06.06г. /вж. пълномощното на стр.197, както и обявено в публичния търговски регистър за всички случаи, когато се касае до решения, взети и при използването му от страна на г-н Р./. Обстоятелството, че решенията на г-н Р. са били винаги решаващи в управлението и ръководството на дружеството, е подкрепено и от показанията на св.Р. за това, че по негово предложение г-н Б. бил избран през 1998г. за *** на дружеството, както и че той го освободил от поста на 02.05.12г., ако и за целта да е представено протоколно решение на НС от 02.05.12г. /вж.стр.28, също и на стр.124/. В подкрепа на същия този извод са и представените на стр.119-122 и стр.317-327 от делото решения, взети на основание Вътрешните правила за организация на работната заплата от НС на „Балкан” АД -гр.Монтана, под които личи единствено подписа на *** на *** Н.Р. Приложените на стр.317-327 от делото такива решения, изцяло еднотипни с тези на стр.119-122, са били показани на св.Р. и той не само е потвърдил, че негов е подписът върху същите, но и ясно е заявил, че негови са и корекциите на ръка, където такива има, и че той е гласувал тези суми като стимули за ръководството за достигане на заложената през всичките години лично от него цел за достигане на печалба 20%, като макар и това да не случило никога, за всеки процент над 15% печалба се гласували показаните му допълнителни плащания, респективно- много пъти бил намалявал тези суми, съобразно взетите върху печатния текст корекции на ръка, защото не били постигнати такива резултати, и е потвърдил изрично, че е вземано решение за изплащане на тези възнаграждения и че те са били изплатени извън заплатите, ако и други такива решения, извън приложените по делото, носещи подписа и на Г.Г., като ***на ***, да не са представени. Св.М.Т. и св.П. М. при разпита им са заявили, че сумите, получени от тях като стимулиране за постигнати тримесечни или шестмесечни резултати, били такива, определянето на които зависело от  „председателя на НС, който ги подписвал” /св.Т./, съответно- „по решение на председателя..., утвърдено от председателя” /св.М./, като св.М. е заявила още и „че не е възможно член на УС или НС да получи възнаграждение, без да е проконтролирано от НС”, който ежемесечно извършвал контрол и проверка на документите и на ведомостите на заплатите, като обикновено неговият член Г. А. Г. идвал на място, а освен това всяка начислена и изплатена сума била счетоводно документирана и отразявана в сметката за „разходи за заплати”, а счетоводството на предприятието, включително в частта за годишния финансов отчет, в който тази сметка попадала, извън този вътрешен контрол, било и ежегодно контролирано по реда на извършвания одит от дипломиран експерт- счетоводител. Нейните последни показания са потвърдени както от показанията на св.Г. Г., който разпитан в с.з. от 21.05.13г. е заявил, че от февруари на 2004г. в дружеството е въведена система на електронен контрол, позволяваща му от неговия офис в гр.София да проследява през компютъра всички счетоводни записвания, извършвани в дружеството, по който начин той осъществява и функции на контрол в качеството си на *** на ***, както и от обявените в публичния регистър годишни счетоводни отчети на дружеството за годините от 2009г-2012г., чрез одита, осъществяван от независимия ***-*** Ж. К., без никакви бележки по отношение воденото в дружеството счетоводство, а напротив, като е потвърдено, че то е спазило принципите на точно, честно и достоверно отчитане. Не следва също тъй да се пропуска и това, че макар св.Р. да твърди, че така взетото с документа на стр.331-гръб решение на НС да съставлява изключение от стандартния начин, материализиран с документите на стр.317-327, които пък сами не отговарят на нормата на чл.239 от ТЗ, както и че като търговец той се доверява и разчита само на писмените уговорки, казаното от него се опровергава от показанията на св.Р. Г., св.Г. Г. и св.М.Т., събрани в подкрепа на защитната теза на дружеството по предявените срещу него от А.Б. насрещни искове, основана и на твърдението, че договорът за управление на *** Б. бил прекратен, тъй като той не спазвал устно отдадена и многократно повтаряна по този начин заповед на *** на *** г-н Р., да не се извършват в брой плащания на каса в размер повече от 1000лв.

Ето защо, макар и документите на стр.317-327 от делото да не могат да се намерят наистина за пряко относими към разглежданите по този пункт искове, те са косвено относими към изграждане убеждението на съда въз основа на целия събран по делото доказателствен материал, и то като такива, в подкрепа на тезата на ответника, че получените от него плащания са имали основание във взети от НС на основание Устава на дружеството и на вътрешните правила за организация на работната заплата решения за плащания, които му се полагат като член на УС, независимо от функцията му на *** на дружеството, конкретно в насока за начина, по който НС на дружеството е вземал своите решения. Защото, ако и да не са били вземани по реда, изискуем се от чл.239 от ТЗ, същите са валидни по силата на възможността, дадена на св.Р., чрез пълномощията, учредени му от другия ***на ***- А. Р., да формира необходимото за вземането им мнозинство, с оглед нормите на чл.241,ал.2 във вр. с чл.238,ал.1 от ТЗ, когато се определят възнагражденията на членовете на УС. Този извод е еднакво относим и по отношение на документа на стр.330-лице, ако и той самият да не носи подпис за утвърждаване, каквото е извършено от председателя на НС върху ведомостта на стр.331-гръб, тъй като всички останали доказателства са в подкрепа на извода, че взето решение /заповед в казаната насока на изменение, в дружеството е било налично и е било изпълнявано, както и че то няма как да не е било известно на другия още *** на ***- Г. Г., защото той и сам като свидетел е заявил, че контролира непрекъснато работата на счетоводството на дружеството чрез установен пряк достъп от седалището на дружеството в гр.София, така и св.М. е заявила, че той е осъществявал такъв на място в предприятието на дружеството в Монтана най- редовно, в изпълнение на функциите по контрол, упражняван от НС, и не се събраха по делото данни някой от тях да е повдигал въпроса защо на ответника в продължение на години се изплаща възнаграждение, което не му се следва.

Последно казаното има пряко отношение и към принципа на добросъвестност, на който ответникът се позовава в писмената си защита като на причина, поради която не следва да връща получените от него като възнаграждение суми, защото този принцип е закрепен в българското право не само от нормата на чл.271,ал.1 от КТ, на която ответникът се позовава, и която е принципно неприложима в отношенията му с ищеца, които са уредени от договор за управление, считан по естеството си като най- близък до договора за мандат, а и от нормата на чл.63 от ЗЗД, когато се касае за приложимост на общото гражданско право, изискваща всяка от страните по договора да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно. И доколкото когато се касае до юридически лица, при които този принцип няма как иначе да бъде проявен, освен чрез онова, което се прави и формулира като решение от органите, между които законът разпределя функциите по управление на дружеството, може да се каже, че когато членовете на НС, под контрола на който съгласно чл.241,ал.1 от ТЗ УС на дружеството осъществява управлението на същото, и които чрез свое решение определят възнаграждението на членовете на УС /241,ал.2 от ТЗ/, в продължение на няколко години не възразяват на заплащането на изпълнителния директор на дружеството на възнаграждение в размери, различни от онова, което е уговорено с договора за управление, макар и да осъществяват реално предоставените им закона функции по контрол, включително като в срока на исковия период сключват нов договор за управление с ответника за следващ тригодишен период, както и когато с взети от Общото събрание на дружеството протоколни решения от събрания, проведени на 30.06.10г. и 11.05.11г., председателствани от *** на *** Г. Г., с които са освободени надлежно от отговорност членовете както на УС така и на НС за дейността им през исковите 2009г. и 2010г. /вж.стр.305-316, в които е включено и аналогично решение за финансовата 2008г., стояща извън исковия период/, то очевидно не може да се говори за добросъвестност от страна на дружеството в отношенията му с ответника, когато от него се търсят за връщане начислявани и изплащани му от ищеца като „възнаграждение” в период от 4 години суми, каквито, както се установи, са междувременно получавани и се получават и понастоящем от всички останали членове на УС ежемесечно. Коментираният принцип на добросъвестност по чл.63 от ЗЗД, установен по отношение действия на задълженията, поети от страните по договора, е намерил последователен и ясно изразен от закона израз и в уредбата в областта на неоснователното обогатяване, чрез нормите на чл.57,ал.2 от ЗЗД, че онзи, който е дал нещо в изпълнение на свой нравствен дълг, не може да търси връщането му, на чл.59 от ЗЗД, че онзи, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, на чл.61,ал.2 от ЗЗД, че онзи, който е предприел една чужда работа и в собствен интерес, не може да търси от заинтересувания повече от онова, с което последният се е обогатил.

Не се намира от съда за значимо изтъкнатото от ищеца с писмената му защита обстоятелство, че св.М. и св.Т. са заявили, че за получаваното от тях ежемесечно възнаграждение като *** и като *** на *** са имали и индивидуални документи- заповеди или други, които им били връчвани, а за ответника не се е установило наличие на такива, защото правото на ответника да получи коментираното възнаграждение се черпи директно от цитираните вече разпоредби на Устава и на Вътрешните правила за организация на работната заплата, размерите на това възнаграждение се установи да са били определяни по подробно описаните вече начини за вземане на решения от НС /от *** му Н. Р., тъй че дали тези съставляващи основание и конкретизация по размер правопораждащи факти ще бъдат възпроизведени и в друг документ, връчен индивидуално на ответника, който има правото по силата на качеството си на член на УС да получава такова възнаграждение, не е определящо като основание на това право.

Противопоставеното от ответника с отговора му основание за получаване на възнаграждение по-високо от уговореното със сключените между него и ищеца договори за управление, състоящо се в „наличие на нормативни документи за индексация на работната заплата”, е подкрепено с приложена от него разпечатка от интернет сайт /стр.113/, даваща информация за постановленията, приети от МС в годините от 1994г.-2013г., с които е извършена промяна на минималната работна заплата за страната. Описаните в същата разпечатка постановления, и без тя да беше представена, не са факт, подлежащ на доказване, доколкото се касае за действащо през годините право, което съдът е длъжен да познава и да приложи, когато има основание за това. В конкретния случай обаче, такова основание, като пряко обуславящо или оказващо влияние върху размера на възнаграждението на ответника по основните искове, не е налице, доколкото видно от разпоредбите на чл.5-чл.9 включително от договорите за управление от 15.10.07г. и от 15.10.10г., които имат отношение към релевантния за тези искове период 2009г.-2012г., които са изцяло идентични по съдържание, уговореното между ищеца и ответника като ежемесечно платимо възнаграждение за труда на *** не се формира на база, свързана по какъвто и да е начин с минималната работна заплата за страната или с извършваните за срока на действие на договорите по законодателен ред „индексации на работната заплата”, а е точно и конкретно уговорена по размер ежемесечно платима сума- съответно 2100лв. с първия и 4500лв. с втория договор, и този извод не се променя по никакъв начин от уреденото с чл.5 на представените от ответника Вътрешни правила за организация на работната заплата, съгласно изречение първо на който минималната работна заплата за дружеството е равна на минималната работна заплата за страната, доколкото уговореното за изпълнителния директор възнаграждение и в двата случая е много по-високо от размерите на установената за релевантния исков период минимална за страната работна заплата от 240лв. за времето от януари 2009г. до август 2011г. включително и от 270лв. за времето от септември 2011г. до април 2012г. включително, както и доколкото няма друга разпоредба в тези правила, която пряко да обвързва било възнаграждението на ***, било допълнителното възнаграждение, следващо се на членовете на УС на дружеството, с минималната работна заплата за страната.

За разликите от 3600лв. до 6000лв., получени като възнаграждение от ответника през септември 2010г., и от 4800лв. до 6110лв.- получени през ноември 2010г., не се събраха никакви данни, дори и косвени, които да ги обосноват в този размер, различен от вече обсъждания по-горе, тъй че исковете на ищеца за тези два месеца следва да се уважат частично- за посочените разлики, а всички останали негови искове- да се отхвърлят.

 

1.Б. По основните искове за мораторна лихва върху главниците, търсени за връщане като получено неоснователно „възнаграждение” , в размер на общо 10546.48лв.

Доколкото следват съдбата на основните искове в частта за главниците, върху които се претендират, тези искове следва да бъдат уважени частично само по отношение на дължимите се за връщане от ответника като главница разлики между 3600лв. и 6000лв. за м.септември 2010г. и между 4800лв. и 6110лв. за м.ноември 2010г., а всички останали искове следва да се отхвърлят, поради намерената от съда неоснователност на исковете за главниците, получени от ответника като „възнаграждение”.

Ищецът претендира да му бъде присъдена мораторна лихва върху получаваните от ответника неоснователно като „възнаграждение” суми, в повече от уговореното с договорите за управление възнаграждение, считано от датата на получаване на главниците, до датата на исковата молба, и посочва с молбата си от 19.11.12г. конкретно датите на получаване на всяка от търсените за връщане главници, върху които претендира и мораторна лихва,  а датата на постъпване на исковата молба в съда е 12.10.12г.

В хипотезата на чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД- получаване при начална липса на основание, изискуемостта на полученото за връщане действително настъпва още в момента на получаването му, затова и обезщетението за забава се следва от тази дата, така, както се претендира от ищеца /вж. т.7 на ППВС №1/28.05.1979г./.

С приетото по делото заключение на в.л. Г. са установени датите на всяко едно извършено конкретно помесечно плащане, както и размерите на мораторната лихва от тях до датата на исковата молба /вж.стр.270-281/.

По отношение на двата конкретни месеца- септември и ноември от 2010г., за които исковете за връщане на главниците са намерени от съда за частично основателни, е установено, че плащането на ответника е било извършено на 28.10.2010г. и 29.12.10г., точно така, както твърди и ищеца с молбата си от 19.11.12г. /вж.стр.65/, което прави исковете му за присъждане на мораторна лихва за съответните два периода- от 28.10.10г. до 12.10.12г. и от 29.12.10г.-12.10.12г. основателни.

Що се касае до размера на следващите се на ищеца като обезщетение за забава върху тези две главници суми, заключението на в.л. Г., съгласно което те възлизат съответно на 789.75лв. и 297.76лв., отнасящо се до очертания период от датите на плащане до датата на исковата молба, заключението не може да бъде взето предвид директно, доколкото изчисленията по него са върху разликите от 3900лв. /между 2100лв. и 6000лв./ и от 1610лв. /между 4500лв. и 6110лв./, които ищецът претендира по исковете за главниците, тъй като съдът намери исковете му за главниците само за частично основателни. То може обаче да бъде успешно ползвано и е ползвано от съда като такова, на базата на което, при намерените от съда за частично основателни размери на претенциите за главниците- за разликите от 2400лв. /между 3600лв. и 6000лв./ и от 1310лв. /между 4800лв. и 6110лв./, както и на основание чл.162 от ГПК, съдът изчисли, че върху първата дължима се за връщане главница от 2400лв. ответникът следва да заплати на ищеца мораторна лихва в размер от 486лв., а върху втората следваща се за връщане главница от 1310лв.- мораторна лихва от 242.28лв.

След приемане на заключението на в.л.Г., ищецът е поискал и съдът е допуснал изменение на първоначално предявените искове за мораторна лихва /описани конкретно с молбата му от 19.11.12г./, до размерите, които са били установени с приетото по делото заключение и съгласно молбата на ищеца на стр.334-342, като за тези два пункта се претендира заплащане на сумите от 789.75лв. и от 297.76лв. /вж. стр.337, №№21 и 22/, а с оглед на изложените мотиви исковете по тях следва да се уважат съответно до размер от 486лв. и от 242.28лв. и да се отхвърлят за разликите до 789.75лв. и 297.76лв.

Всички останали искове за мораторна лихва следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни, тъй като са акцесорни и като такива следват съдбата на исковете за главниците за съответните месеци и години, както са описани с конкретизиращите ги молби на ищеца, които искове се намериха от съда за лишени от основание с това решение.

 

2А. По основния иск на ищеца за връщане на получената от ответника без основание на 29.05.2012г. като „обезщетение” сума от 20367лв. /п.І.3 като обстоятелства и п.ІІІ.1 като петитум от молбата от 19.11.12г./.

Този иск е лишен от основание и като такъв следва да се отхвърли изцяло.

Ответникът е възразил, че тази търсена от него за връщане сума му е изплатена от ищеца на основание издадената за неговото освобождаване заповед №3/02.05.12г. и съставлява част от следващото се по същата обезщетение и конкретно- това по т.2, в размер на три брутни заплати.

Видно е от Заповед №3/02.05.12г. /вж.стр.29/, че с прекратяване на договора за управление на  ищеца, въз основа на взето от НС решение, е постановено да му се заплатят следните обезщетения, съгласно Договора за управление: за не ползван за 2011г. и за 2012г. отпуск от по 35дни и обезщетение в размер на три брутни заплати.

С приетото по делото заключение на в.л. Г. е установено, че действително, на 29.05.12г., ищецът е изплатил на ответника с освобождаването му като *** сумата от 20367лв.

В частта на заключението, че това обезщетение не се следвало на ответника, съдът не цени същото, защото въпросът за това следва ли се такова обезщетение или не на ответника е правен и е извън компетентността на вещото лице по допуснатата ССЕ.

По горния правен въпрос съдът намери, че плащането има основание, доколкото видно от р.ІV от сключения на 15.10.10г. между страните договор за управление, е налична подробна уредба, по силата на която в мнозинството от хипотезите на прекратяване на договора на *** се следва обезщетение, както и защото самият ищец е представил заповедта за неговото освобождаване, в която правото му да получи обезщетение в размер на три брутни заплати е изрично признато, макар и неговият размер да не е посочен с цифри, но като изплатеното отговаря точно на трикратния размер на сбора от сумите 4800лв.-заплата за месец април и 1989лв.-извънреден труд /общо 6789лв./, установени с приетото по делото заключение на в.л. Г. като заплатени на ответника за м.април 2012г., предхождащ месеца на прекратяване на договора.

Ето защо не може да се счита, че тази платена на ответника сума е получена от него без основание, поради което се следва за връщане и искът на ищеца се явява неоснователен.

Що се касае до въпроса в коя измежду множеството уредени хипотези на р.ІV от сключения договор за управление е определено и изплатено от ищеца на ответника дължимото му се с този договор при прекратяването му обезщетение, трябва да се каже, че нито в издадената заповед №3/02.05.12г., нито във взетото от 02.05.12г. протоколно решение на НС /вж.стр.28/, на което заповедта е основана, нито с думи, нито с цифри е посочена конкретната причина за прекратяване на договора, от която според договора зависи и размера на платимото в този случай обезщетение. Заповедта вече бе цитирана като съдържание по-горе, а в протоколното решение фигурира единствено текста, че то е взето след разисквания, които обаче не са материализирани пред съда.

Ето защо, при разглеждане на този иск, съдът приема това обезщетение за такова, каквото го е определил като следващо се за плащане и го е изплатил самият ищец, а по спора на страните относно основанието за прекратяване договора на ответника съдът ще се произнесе нарочно при разглеждане на предявения от А.Б. насрещен иск, който има за предмет претенция за изплащане на такова обезщетение в хипотезата на чл.22.1 от договора за управление- за целия период до края на уговорения срок на действие на договора, по който задължително следва да се реши и въпроса дали прекратяването е на виновно или безвиновно основание, съгласно хипотезата на чл.22 от договора.

 

2.Б. По основния иск за мораторна лихва върху главницата по полученото като „обезщетение” , предмет на предходния пункт на това решение.

Този иск следва да се отхвърли изцяло като неоснователен, поради акцесорния му характер, тъй като следва съдбата на претенцията за главницата, която съдът е счел за неоснователна.

Ищецът търси и мораторна лихва върху твърдяното като получено без основание от ответника обезщетение от 20367лв., за времето от датата на получаване на тази сума-29.05.12г. до датата на исковата молба-12.10.12г., в размер от 787.10лв., след допуснатото изменение /вж.стр.338,р.ІІІ,т.1/.

Установи се със заключението на в.л.Г., че сумата на главницата е получена от ответника на 29.05.12г. и че лихвата за забава върху същата, за времето от 29.05.12г. до 12.10.12г. е 787.10лв. /вж.стр.279/.

По съображения, изцяло идентични на вече изложените с п.1Б от това решение, съдът намира този иск за изцяло неоснователен и като такъв, той следва да се отхвърли.

 

3.А. По основните искове на ищеца за връщане от ответника на сумите, получени във времето от 2009г.-2012г. под формата на „изплатен /парична стойност на, заплащане на/ платен годишен отпуск”, в размер от общо 45586лв. /вж. петитум за тези искове на стр.90-91, р.ІІ.1-ІІ.5 от молбата от 19.11.12г., п.І.2/. 

От тези искове на ищеца частично основателен до размер от 4754.28лв. е само искът за връщане на сумата от 8000лв., до който размер същият иск следва да се уважи, а всички останали искове, както и искът за сумата от 8000лв., по отношение на разликата между 4754.28лв. и претендираното, са лишени от основание и следва да се отхвърлят, поради следните съображения:

Ищецът твърди във връзка с тези свои искове, че: в годините от 2009г.-2012г. ответникът е получил като попадащи в това перо сумите от 7414лв. на 29.06.09г., 4840лв.- на 29.03.10г., 8000лв.- на 28.03.11г., 320лв.- на 30.10.11г. и 25012лв.- на 29.05.12г., или общо 45586лв.; за същите години на ответника се полагало ползването на платен отпуск от по 35 дни за всяка пълна календарна година или общо за исковия период-116 дни, като за 2012г. му се полагали 11дни, пропорционално на времето до прекратяване на договора за управление, а той, не само че бил ползвал реално 140 дни за същия период, поради което не му се и следвало обезщетение за неползван отпуск, тъй като през 2009г., 2010г. и 2011г. договорът му бил действащ, и бил прекратен едва 2012г., но и се бил обезщетил с парична сума, надхвърляща далеч стойността, която би получил, ако изобщо не беше ползвал платен годишен отпуск, като стойност /заплащане на „платен годишен отпуск” /вж. обстоятелствата на стр.73-75 от молбата от 19.11.12г., п.І.2/. 

Твърди, че ползването от ответника на посочените общо като платен отпуск 140дни е станало във времето, както следва: 35дни от 07.05.09г-22.06.09г.; 9 дни- от 14.09.09г.-26.09.09г.; 2 дни- от 26.11.09г.-27.11.09г.; 24дни- от 01.02.10г.-05.03.10г.; 35дни- от 01.02.11г.-22.03.11г.; 5дни- от 15.09.11г.-22.09.11г.; 27дни- от 03.01.12г.-07.02.12г. и 3дни- от 27.03.12г.-29.03.12г.

С писмената защита пледира да се уважат претенциите му за неоснователно получени от ответника „обезщетения за отпуски”, тъй като отношенията между него и ответника се уреждат по договор за мандат, с оглед на който ответникът има право на отпуск, но не и право да получи обезщетение за такъв, като се кредитира и заключението на в.л.Г. относно установените чрез него във ведомостите на дружеството факти.

Ответникът е оспорил и тези искове, но е навел конкретно възражение само по отношение на плащането на сумата от 25012лв., за която твърди, че е получена на основание заповед №3/02.05.12г. и че това писмено доказателство само по себе си опровергава твърдението на ищеца за нейното неоснователно получаване.  На този документ се позовава и с писмената си защита.

С приетото по делото заключение на в.л. Г. се установи, че описаните по-горе конкретни суми, претендирани от ищеца за връщане, са били получени от ответника на същите дати, на които ищецът твърди да е извършено плащането им /вж. конкретно стр.276-278 от делото/.

Със заключението на в.л. Г. са закрепени още и следните данни:

Във времето от 07.05.09г.-22.06.09г., общо 35раб.дни, за което по форма 76 е отразено, че ответникът е бил в отпуск, е бил ползван полагаемият се такъв отпуск за 2007г., разрешен със заповед №63, както и че независимо от тези данни по присъствената форма, на ответника е било изплатено на 29.06.09г. обезщетение за „не ползван отпуск” от 7414лв.;

В периодите от 14.09.09г.-26.09.09г., от 26.11.09г.-27.11.09г. и от 01.02.10г.-05.03.10г., съобразно издадените за целта заповеди №№222, 28 и 124, съответно за 9, 2 и 24дни, е следвало да бъде ползван отпускът от общо 35 раб. дни за 2008г., от който съобразно отчетната присъствена форма 31дни са били реално ползвани, а 4 дни от 24 дни, за които е издадена заповед 124, отнасяща се за времето от 01.02.10г.-05.03.10г., и конкретно дните от 01.03.-05.03.10г., са отчетени за ответника като присъствени, макар и заповед за прекъсване на отпуската му да не е намерена, както и че независимо от това, че за последния 24 дневен период /вж. поясненията по отношение „този период”, дадени от в.л. Г. в с.з. от 25.06.13г. при приемане на заключението/ ответникът бил получавал възнаграждението си в пълен размер, бил получил и обезщетение „за отпуск” от 4840лв.;

В периода от 01.02.11г.-22.03.11г., със заповед №76 на ответника е било разрешено ползването на отпуск от общо 35 дни за 2009г., като от тях 20 дни в периода от 01.02.11г.-28.02.11г. са отчетени за ответника като работни, макар и заповед за прекъсване на отпуската да не е намерена, а останалите 15 работни дни са ползвани реално като отпуск във времето от 01.03.11г.-22.03.11г. Въпреки че през периода от 35 дни на разрешения му отпуск ответникът бил получавал трудовото си възнаграждение по договора за управление,  той бил получил и обезщетение „за отпуск” от 8000лв. на 28.03.11г. и от 320лв. на 30.10.11г.;

В периодите от 15.09.11г.-22.09.11г., от 03.01.12г.-07.02.12г. и  от 27.03.12г.-29.03.12г., съобразно издадените за целта заповеди №№316, 3 и 55, съответно за 5, 27 и 3 дни, е следвало да бъде ползван отпускът от общо 35 раб. дни за 2010г., от който съобразно отчетната присъствена форма 8-те дни /5+3/ по заповеди №№316 и 55 са били реално ползвани. В 27дни, за които е издадена заповед №3,  отнасяща се за времето от 03.01.12г.-07.02.12г., ответникът според присъствената форма е работил, макар и заповед за прекратяване на отпуската му да не е намерена, и въпреки това, с протокол №3, на 25.05.12г.  бил получил и обезщетение „за отпуск” в размер от 6171лв. /тази сума не е предмет на предявените от ищеца искове, нито фигурира в представената по делото от него счетоводна справка за получените суми от лицето А.Б. за периода 2009г., 2010г., 2011г. и 2012г.- вж.стр.30-32 и данните за лицето Т.И., подписало справката, в лицето на Т. Л. И., в качеството и на *** на дружеството- вж.стр.206-208/.

С прекратяване на договора за управление на ответника била изплатена на 29.05.12г. и сумата от 25012лв., като обезщетение „за отпуск” за 2011г. и 2012г. от общо 70дни, като размерът не бил коректно изчислен, тъй като за 2011г. се полагали 35 дни, но за 2012г. се полагали не 35, а 12дни, и трябвало да се изплати за 47дни.

На въпроса на съда, зададен му в с.з. от 25.06.13г. при приемане на заключението, дали прави разлика между сумите, които се начисляват и изплащат като възнаграждение при ползване на платен отпуск и онези, които се начисляват и изплащат като обезщетение за неползван отпуск, доколкото в заключението му само по отношение на сумата, заплатена във връзка с отпуска за 2007г. е записал, че касае плащане „за не ползван отпуск”, а във всички останали случаи плащанията са посочени като такива „за отпуск”, в.л. Г. на е дало директен отговор, а е заявило, че и сумите от 4840лв. и от 8320лв., описани в заключението му като платени „за отпуск” за 24 дни за 2008г. и за 35 дни за 2009г., са такива за „не ползван отпуск”, тъй като за същото време, за което са получени,  ответникът бил получавал и уговореното възнаграждение.

Съгласно чл.33 от двата еднотипни договора за управление, сключени между страните на 15.15.10.07г. и 15.10.10г., действали за периода 2009г.-2012г., за който се отнасят претенциите по този пункт, *** има право на платен годишен отпуск от 35 работни дни, а съгласно чл.39 от двата договора, за неуредените с тях въпроси се прилага действащото в РБ законодателство.

При тези събрани по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

Като се вземе предвид установеното по-горе, сравнено с твърденията на ищеца и неговото искане в пледоарията, веднага правят впечатление следните обстоятелства:

Ищецът е претендирал съобразно петитума на тези свои искове връщане от ответника на суми, съставляващи „изплатен платен годишен отпуск /паричната стойност на платен годишен отпуск/ за годините 2009г.-2012г., а с писмената защита пледира за осъждането му да върне получени „обезщетения за отпуски”, съобразно констатациите на в.л. Г. по приетото негово заключение. Съдът обаче постановява своето решение в кръга на повдигнатото пред него искане, а не съобразно установеното в процеса в подкрепа или в отричане на фактическите твърдения, въз основа които исковете са предявени, когато изменение в тази насока не е било искано от ищеца и допуснато в хода на процеса. В случая, от момента на завеждане на исковата молба ищецът е избягвал да формулира исканията си и обстоятелствата, на които те са били основани, достатъчно ясно, поради което се е наложило съдът да оставя неколкократно исковата му молба без движение, за да стане ясен предмета на спора, повдигнат за решаване пред него. Така с исковата молба, по отношение на сумите по този пункт ищецът е записал, че втория начин, по който през годините 2009г.-2012г. се било осъществявало неоснователно получаване на суми от ответника, бил „изплащане на суми под формата на парична стойност на платен годишен отпуск, при положение, че такъв е ползван от Б. през съответните години и е липсвало основание за изплащане, най- малкото, защото неговият договор за управление през текущата година не е бил прекратяван” /вж.стр.6, абзац втори/. Това са неговите изявления и с молби вх.№27931/31.10.12г. /вж.стр.39, абзац трети/, вх.№28037/01.11.12г. /стр.44,т.ІІ/ и вх.№29644/19.11.12г. /стр.73, р.І.2/, въпреки че с последната молба е казал също, че „дори елементарното аритметическо пресмятане говори, че той се е обезщетил със сума, която далеч надхвърля стойността, която би получил, ако изобщо не бе ползвал платен годишен отпуск”, но без да формулира петитум, касаещ връщане на суми, изплатени като обезщетение /вж.р.ІІ.1-ІІ.5-стр.90-91/. Също така, макар да е приложил към молбата си от 19.11.12г. справка, от която ясно личи, че част от отпуските, за които са извършени плащания на ответника през годините 2009г.-2012г. не са такива от тези години, а от 2007г. и 2008г., не е заявил кореспондиращи на тях обстоятелства и петитум със същата молба, въз основа която е приет и окончателния доклад по делото, определящ предмета на предявените по делото негови основни искове.

Ето защо, като се придържа към предмета на спора, така, както той е очертан подробно по-горе, съдът намери, че твърденията на ищеца, че за периода от 2009г.-2012г. на ответника са се полагали 116 дни платен отпуск, са почти изцяло потвърдени от доказателствата, от които личи, че отпускът, който му се е полагал за същия период, възлиза на 117 дни, но са опровергани по отношение на фактическото твърдение, че за същия период ответникът е ползвал 140 дни, защото се установи, че за посочените години ответникът е ползвал реално отпуск от само 23 дни -15 дни от отпуска си за 2009г. и 8 дни от отпуска си за 2010г. и не е ползвал нито ден от полагащите му се за 2011г. 35 работни дни и от полагащите му се за времето до 02.05.12г. пропорционално 12 работни дни, тъй че при прекратяване на договора му е имал не ползван за очертания период отпуск от 94 дни. Действително, установи се, че той е ползвал през 2009г. и 2010г. още 66 дни отпуск, но също тъй се установи, че те са съставлявали целия му платен отпуск за 2007г. и част от 31 дни от полагаемия му се 35дни платен отпуск за 2008г.,  които две години стоят извън предмета на спора, ако и плащанията на сумите от 7414лв. и 4840лв., извършени на 29.06.09г. и  на 29.03.10г. да се отнасят до тях. 

Казаното според съда е достатъчно основание исковете на ищеца за тези две суми да се отхвърлят, тъй като не се установи същите да касаят плащания за платен отпуск за процесните години от 2009г.-2012г.

Що се касае до сумата от 25012лв., за нея се установи, че е заплатена на ответника с прекратяване на договора, а основанието за плащането и естеството и са ясно материализирани със заповедта за това прекратяване- за неползван отпуск от по 35 дни за 2011г. и 2012г. Действително, отпускът за 2012г. е бил неправилно записан в тази заповед като такъв за цялата година, тъй като е следвало да се определи пропорционално в размер на 12 дни до 02.05.12г., но пък се установи, че към датата 02.05.12г. ответникът има за годините от 2009г.-2012г. общо неползван отпуск от 94 дни, а плащането е такова на обезщетение за общо 70 дни- т.е. то не може да се счита за недължимо на това фактическо основание, касаещо дните на неползвания отпуск за периода, а също тъй се установи, че не касае плащане за ползван от ответника отпуск, каквото се претендира за връщане, а на обезщетение за неползван отпуск, както е записано и от самия платец в основанието за плащане.

Казаното по-горе, както и мотивите на съда относно плащането на сумата от 20367лв. и отхвърлянето на иска за същата, които са еднакво относими и към плащане на сумата от 25012лв., водят съда до извода, че неоснователен е и този иск на ищеца и като такъв следва да се отхвърли.

Остава да бъде обсъден иска за връщане на сумата от 8320лв., платена на две части- от 8000лв. и от 320лв., съответно на 28.03.11г. и 30.10.11г., за които суми се установи с приетото по делото заключение на в.л. Г., че действително касаят плащания на „обезщетение”, свързано с отпуска на ответника за 2009г., от който отпуск той е ползвал реално 15 дни във времето от 01.03.-22.03.11г.,  останалите 20 дни от разрешения му общо 35 дни отпуск е работил и те са отчетени като присъствени за времето от 01.02.-28.02.11г., получил е обезщетение за целия 35 дневен период, а същевременно е получил за същия и уговореното с договора възнаграждение.

При тези данни следва да се смята, че за времето от 15 дни на ответника се е следвало възнаграждение за ползван реално платен отпуск, тъй че плащането на сума за платен отпуск за същото време не е такова без основание и не се следва за връщане, както се претендира от ищеца. Тук е мястото да се каже, че съдът не кредитира обясненията на в.л. Г., дадени в с.з. при приемане на заключението му, за това, че там, където в заключението си е записал, че плащането е такова „за отпуск”, става дума за обезщетения и то такива за „неползван отпуск”, тъй като от отговора, даден на въпроса на съда личи, че той не прави разлика между понятията възнаграждение, платимо за времето на ползван реално платен отпуск,  и обезщетение, платимо за неползван платен отпуск, като за формиране на убеждението на съда в тази насока роля играе и факта, че първоначално изготвеното от това вещо лице заключение не е било прието в с.з. от 21.05.13г. и макар да му е било дадено нарочно указание при преработване на заключението в тази негова част да отговори ясно на въпросите свързани с тази разлика, такъв отговор не е даден с преработеното заключение. Също тъй, макар и за 35 дни отпуск за 2007г., да е изрично установено, че са ползвани реално, заплатената за тяхното ползване сума от 7414лв. е посочена от в.л. като заплатено обезщетение за неползван отпуск, което е в очевидно противоречие с очертания и установен факт за това, че този отпуск е бил ползван реално. Ето защо, без основание с оглед на установеното по делото, към датите на плащането, остава само заплащането на ответника и получаването от него на сума за отпуска му от 2009г. за времето от 20 дни, за което се установи, че той не е ползвал разрешения му отпуск, а е работил, и за същото време му е заплатено и възнаграждение по договора, което се следва за труда му- т.е. към този момент не би могъл да получи и възнаграждение за отпуск, какъвто не е ползвал реално, размерът на което, изчислено от съда на база заключението на в.л. Г., че сумата от 8320лв. съставлява плащане за отпуск за всичките 35 дни, възлиза на 4754.28лв.

И тук следва да се даде вече отговор на основния наведен с пледоарията на ищеца довод, ако и той да касае по същество въпроса за заплащане на обезщетение за неползван отпуск или за отпуск, съобразно терминологията, използвана от вещото лице Г., макар и връщане на обезщетение по този пункт, съгласно петитума на исковете на ищеца, да не е техен предмет, а именно- право само да ползва отпуск ли има ищецът според договора му или има и право да получава обезщетение за отпуск- ползван или неползван.

С писмената защита пледира да се уважат претенциите му за неоснователно получени от ответника „обезщетения за отпуски”, тъй като отношенията между него и ответника се уреждат по договор за мандат, с оглед на който ответникът има право на отпуск, но не и право да получи обезщетение за такъв, като се кредитира и заключението на в.л.Г. относно установените чрез него във ведомостите на дружеството факти.

Тази теза на ищеца не може да бъде споделена от съда.

Договорите за управление на търговски дружества са действително принципно признати с налична трайна и обилна по този въпрос съдебна практика като договори, доближаващи се по естеството си най- близо до договорите за мандат, както това подчертава и ищецът, но това не означава, че казаното автоматично изключва в отношенията между страните по тях приложението и на разпоредби от останалото действащо в страната законодателство, включително трудовото такова, в частта му за следващото се за заплащане при ползване на платения отпуск възнаграждение /чл.177 от КТ/ и на забраната за парично компенсиране на платения отпуск, освен в случаите на прекратяване на договора /чл.178 от КТ/,  тъй като по силата на  чл.9 от ЗЗД за свободата на договаряне страните нерядко сключват тези договори и като трудови или като такива под смесен режим.

В конкретния случай съдът счита, че събраните по делото доказателства дават основание да се заключи, щото страните по делото са уредили отношенията си по договора за управление така, че за тях да бъдат приложими не само общото гражданско право и търговското право, но да е съответно приложимо и трудовото право и конкретно - закрепеното от чл.177,ал.1 от КТ право за онзи, който ползва платен годишен отпуск, да получи за същото време възнаграждение, както и закрепената от чл.178 от КТ забрана за компенсиране на платения годишен отпуск с обезщетение, освен при прекратяване на договора.

До горния извод съдът стигна, воден от следните конкретни съображения:

Цитираната по-горе норма на чл.39 от двата договора за управление, действащи за процесния период, препраща за неуредените с тях въпроси към действащото в страната законодателство.

В частта на р.Х относно отпуските, освен цитираната по-горе норма на чл.33 от договорите, съгласно която изпълнителният директор има право на платен годишен отпуск от 35 работни дни, като съботите не се броят за работни дни, се съдържа още единствено нормата на чл.34, съгласно която изпълнителният директор има право и на 30 дни неплатен отпуск годишно, които могат да му се предоставят по негово искане с изрично решение на УС- т.е. уредба по въпросите относно това ще бъде ли заплащано на управителя възнаграждение за времето на ползвания от него отпуск или обезщетение за останалия неползван такъв при прекратяване на договора, не се съдържа.

Това не означава обаче, че той няма право да получава такова възнаграждение и обезщетение, каквато е застъпената от ищеца на практика теза, тъй като подобна клауза също липсва с договора, а означава, че съгласно чл.39 от договорите се открива пътя за търсене на онези норми от действащото в РБ законодателство, които могат да попълнят тази празнота.

Правото на платен годишен отпуск, признато на ответника с чл.33 от договорите за управление, не е измежду правата, уредба за които е налична в материята на мандатните отношения, съдържаща се в чл.280-292 от ЗЗД, нито измежду правата на членовете и/или изпълнителните членове на УС на АД, уредба за които се съдържа в ТЗ, но пък е намерило уредба в редица действащи в българското законодателство нормативни актове, отнасящи се до трудови, служебни и/или по-специфични, макар и договорни по естеството си правоотношения /по договори за кадрова военна служба/,  каквито са например КТ /чл.155,ал.1/, Закона за държавния служител /чл.56/, ЗМВР /чл.212,ал.1,т.1/ и ЗОВСРБ /чл.197,ал.1,т.1/ и всеки един от тези нормативни актове признава на лицето, разполагащо с право на платен годишен отпуск и правото за времето на ползване на този отпуск, да получава възнаграждение /вж. съответно чл.177,ал.1 от КТ, чл.60 от ЗДС, чл.212,ал.3 от ЗМВР и чл.204 от ЗОВСРБ/, както и въвежда забрана за паричното компенсиране на платения годишен отпуск, освен в случаите на прекратяване на възникналото между страните правоотношение, при което признава правото на получаване на обезщетение за отпуска, който не е бил ползван /вж. съответно чл.178 и чл.224 от КТ, чл.178 от ЗДС, чл.212,ал.4 от ЗМВР, чл.199 от ЗОВСРБ/.

Тези основни и изцяло идентично уредени в действащото в РБ законодателство права, към което чл.39 от договорите за управление препраща, свързани с правото на платен годишен отпуск, са според съда изцяло съответно приложими и в отношенията на ищеца и ответника, макар и сключените между страните договори да са именовани договори за управление, като се вземе предвид, че: съгласно изцяло еднаквите разпоредби на чл.2 от всички тях, изпълнителният директор се е задължил да предостави на разположение на Дружеството освен управленските си умения, изцяло и своята работна сила, престацията на каквато е основен и определящ елемент на трудовите по своето естество правоотношения; от показанията на св.Р. Г. стана ясно, че ответникът е бил не просто *** на ищцовото търговско дружество, което има своето седалище в гр.София, а *** и на неговия завод със същото име в гр.Монтана, където и се е намирал кабинетът му, независимо, че с чл.24 от договорите за управление като негова месторабота е указано седалището на дружеството; съгласно представените от ищеца и коментирани от в.л. Г. в заключението му присъствени форми обр.76 /вж.стр.254-264/, които са също характерни за отчетността по трудови правоотношения, се е отчитал и труда по престация на работната сила на ответника в този завод, като негова месторабота; уговорките на страните в чл.17 и следващите на сключените договори за управление, конкретно в частта относно прекратяване на договора с предизвестие и на виновни и безвиновни предвидени основания, няма аналог в онова, което предвижда общото гражданско законодателство за прекратяване на договор за мандат, съгласно чл.287 от ЗЗД, а е аналогична на уредбата на прекратяване на трудовото правоотношение по причини, при които не се дължи предизвестие и които не могат да се вменят във вина на никоя от страните, както и на основания, изискващи предизвестие и отграничаващи наличието на виновно поведение /нарушение от страна на работника.

Че такава е била волята на страните по сключените последователно между тях договори за управление, относно онова действащо законодателство, което ще се прилага в отношенията им по реда на препращането от чл.39 на договорите, и конкретно в случая, че по неуредените въпроси, свързани със закрепеното право на платен годишен отпуск на ответника по чл.33 от договорите ще се прилагат съответното установените в действащото право на страната принципи на заплащане на ползвания реално отпуск и на заплащане на обезщетение, когато правоотношението се прекратява, а такъв отпуск е останал неползван от ***, според съда може да се съди ясно и от извън процесуалното поведение на ищеца, преди възникване на съдебния спор, като от самите наведени от него обстоятелства личи, че той не спори по въпроса, че суми са били начислявани и изплащани на ответника за ползвания от него отпуск, което е установено и с приетото заключение, но счита, че сега счита, че такива плащания не са му се следвали, защото той имал право на отпуск, а не на плащане за такъв, както и от издадената от него за прекратяване на договора заповед №3/02.05.12г., с която сам е закрепил виждане, че на ответника се следва заплащане на обезщетение за неползвания от него за 2011г. и 2012г., а сега отрича това негово право изцяло, като уредбата на отношенията им съгласно двата договора от 2007г. и от 2010г. за времето от 2009г.-2012г. не бележи никакви различия, та да се счита, че той има за 2011г. и за 2012г. права, с които не разполага за годините 2009г. и 2010г., поради разликите на уговореното между страните. От същата заповед и от това, което се установи с приетото по делото заключение на в.л. Г.,  личи още, че като е признал на ответника право да получи обезщетение за неползван отпуск от 70 дни към датата на прекратяване на договора, макар и да е описал същите като следващи се за 2011г. и 2012г., на практика всъщност ищецът е изплатил по тази заповед точно за толкова дни, колкото е бил не ползвания от ответника отпуск извън 46 дни, полагащи му се по преценка на ищеца за 2011г. и 2012г. /35+11, а според в.л. Г.- 12дни, пропорционално за времето до 02.05.12г./, колкото са оставали не ползвани за 2009г. и за 2008г. /съответно 20 и 4, които със заключението на в.л.Г. са намерени като отработени/ и като се изключат 27 дни за 2010г., които са били също работни за ответника, съгласно заключението, но платеното за тях в размер на 6171лв. не е предмет на предявените от ищеца искове и не се търси за връщане.

Или, в заключение може да се каже, че към датата на прекратяване на договора, ответникът е имал право да получи обезщетение за не ползван от него отпуск за времето от 2008г.-2012г. за точно 70дни, както му е било заплатено, но доколкото се установи, че за 20 дни за 2009г. той е получил и плащане през 2011г. в рамките на общия платеж за 35 дни от 8320лв., то сумата от 4754.28лв. се явява получена от него без основание и следва да се върне, като съдът приема за целите на производството, че тя се съдържа изцяло в плащането на сумата от 8000лв., извършено на 28.03.11г.

 

3.Б. По основните искове за мораторна лихва върху главниците, търсени за връщане като заплатени под формата на „парична стойност на платен годишен отпуск” в размер от общо 6114.90лв.

От тези искове частично следва да се уважи само този за мораторна лихва върху претендираната за връщане главница от 8000лв., по отношение на частта, до която съдът е уважил иска, до размер от 759.59лв., а останалите искове и за разликата по иска за лихвата върху сочената главница от 8000лв. да се отхвърлят- поради отхвърляне на исковете за главниците, претендирани за връщане.

Съдбата на тези акцесорни искове следва тази на исковете за главниците, поради което исковете за мораторна лихва следва да се отхвърлят изцяло по отношение на главниците от 7414лв., 4840лв., 320лв. и 25012лв., за които съдът намери исковете на ищеца лишени от основание / за сумата от 320лв., доколкото се прие, че съставлява част от плащането за 15 дни реално ползван от ответника отпуск в рамките на общо заплатената за 35 дни сума от 8320лв./, а искът за мораторна лихва върху главницата от 8000лв., търсена за връщане от ответника, следва да се уважи частично- в размер от 759.59лв., пропорционално на главницата, за която искът се уважава -4754.28лв., като се вземе предвид изчислената от в.л. Г. мораторна лихва от 1278.16лв. върху сумата от 8000лв. за времето от датата на плащането и на ответника- 28.03.11г. до датата на исковата молба.

 

4.А. По основните искове за връщане от ответника на сумата от общо 9964лв., получена от ответника без основание , като заплащане за „извънреден труд”.

Тези искове следва да се отхвърлят като изцяло неоснователни, тъй като по делото се установи, че ответникът е полагал извънреден труд, а плащане за него според съда му се дължи на основание съответната приложимост на уредбата по въпроса за заплащане на този труд, съдържаща се в трудовото право, действаща в случая на основание чл.39 от сключените между страните договори за управление и комплексния по естеството си техен характер, обсъден от съда  подробно с това решение в частта относно плащанията за отпуск по п.3.А.

На стр.76-80 от делото, с молбата на ищеца от 19.11.12г., са описани конкретните получени от ответника в периода от 2010г.-2012г. на така соченото основание суми, възлизащи общо на 9964лв., които се претендират за връщане, като се твърди, че извънреден труд от ответника не е полаган, тъй че и да подлежи на овъзмездяване, както и че плащане за такъв не се дължи по презумпция, доколкото отношенията на страните са уредени от договор за управление, а не от трудов договор, за който подобно плащане е типично.

Второто съображение се поддържа от ищеца и с писмената му защита, на стр.3-6 от която са развити подробни съображения, отнасящи се основно до незаконосъобразността на представените от ответника заповеди, основани на чл.144,т.5 и чл.136а,ал.1 от КТ /вж.стр.123, стр.283-295, като заповед №28/16.03.12г. е представена два пъти/, в подкрепа на твърденията му, закрепени с отговора на исковата молба, че предприятието е имало непрекъсваем 3- сменен режим на работа, при който се е налагало в определени моменти да се полага извънреден труд, както и че той самият е полагал такъв, отчитан чрез съответните присъствени форми, като във всички случаи това е ставало под контрола на НС, чрез анализите на производствените графици, които са били правени на заседанията му всяко тримесечие, както и чрез едновременно упражнявания от УС и НС ежемесечно контрол върху извършваните плащания за заплати, в които заплащането на извънреден труд е фигурирало. 

Ответникът е пледирал за отхвърляне на тези искове, тъй като в производството както с представените форми 76, така и със заключението на в.л. Г. се е установило, че извънреден труд е бил полаган не само от производствения, но и от административния персонал на предприятието, като видно от представените форми в тях фигурират и св.Т. и св.М., съответно- в качествата им на ***.*** и на ****.

С приетите по делото писмени доказателства, представени и от двете страни- вече описаните по-горе заповеди за преминаване на удължено работно време и за определяне като работни на иначе почивни дни и форми обр.76 /стр.296, стр.254-264/, както и със заключението на в.л. Г. /вж.стр.278-279/ се опровергаха твърденията на ищеца, че ответникът не е полагал извънреден труд и се потвърдиха твърденията на ответника, че такъв е полаган в периода 2010г.-2012г. както в предприятието, така и от самия него, бил е надлежно отчитан в съответните присъствени форми, както и че за неговото полагане му е било начислено и заплатено възнаграждение в размер от общо 9964лв. за целия период, от които 6015лв. за 2010г., 1290лв. за 2011г. и 2659лв. за 2012г., формирани за месеци и получени на дати точно тъй, както се търсят за връщане от ищеца.

При тези данни остава да се даде отговор единствено на правния въпрос следвали ли са се на ответника извършените плащания и може ли да се счете, че за него е налично основание за получаването им, предвид довода на ищеца, че по договора за мандат ответникът не е дължал полагане на труд в определено работно време, тъй че и да му се заплаща извънреден труд, както на работниците по трудов договор, които имат установено работно време и именно затова се овъзмездява труда, положен от тях извън неговите рамки, докато управителят на търговското дружество има по договора за управлението му за основна функция да постигне определен резултат, като организира, ръководи и насочва дейността му, сам определяйки механизма на своята работа тъй, че да постигне стопанския резултат, който дължи, в подходящо за целта време, поради което и не му се следва заплащане на извънреден труд.

Горната теза на ищеца е принципно правилна, но не и приложима за отношенията на страните в конкретния случай, като по съображенията, вече подробно изложени в частта на това решение по п.3.А., като подложи на тълкуване както сключените между ищеца и ответника договори за управление и тяхното естество, така и препращащата в тях към действащото в страната законодателство норма на чл.39, съдът стигна до извода, че ответникът е поел с договорите и задължение за престация към ищеца на работната си сила, а не само на типичния за договорите за мандат резултат, поради което и доколкото е установено, че престирането на тази сила е извършвано и в граници, извън нормално установеното от съответно приложимото по трудовото законодателство време, при липса на нарочна уредба на този въпрос в сключените между страните договори, нему на общо основание се следва и възнаграждение за така положения труд, отделно от уговореното и платимо по договора за управление такова.

 

4.Б. По основните искове за мораторна лихва върху претендираните за връщане главници, изплатени за „извънреден труд” в размер на общо 1674.58лв.

 Тези искове следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни, тъй като са акцесорни и следват съдбата на главни вземания, исковете за които са отхвърлени от съда като лишени от основание, ако и със събраното по делото заключение на в.л. Г. да е установено, че същите са изцяло съответни по размер на претендираното от ищеца, след допуснато по негово искане за изменение на тези искове, съобразено с приетото по делото заключение.

 

В частта за разноските по основните искове.

И двете страни претендират присъждане на разноски в производството, без да отделят нарочно исканията си за това присъждане като такива в производството по проведените основни и насрещни искове.

Поради горната причина, за целите на своето произнасяне в частта на разноските съдът ще третира установените като направени в производството разноски от всяка от страните, извън внесената за основните и насрещни искове държавна такса, като такива, разделени по равно в производството по основните и в производството по насрещните искове, тъй като макар и да са се развили в рамките на едно дело, те са относително самостоятелни и изискват с оглед резултата си и отделно произнасяне в частта за разноските.

При постановения от съда резултат, който обобщен е такъв за частично уважаване и частично отхвърляне на основните искове, на основание чл.78,ал.1 и чл.78,ал.3 от ГПК, на страните се следват разноски по съразмерност.

Ищецът по основните искове претендира по списъка, който представя, разноски от общо 16350лв., в това число адвокатско възнаграждение от 10800лв. / вж.стр.361/, а ответникът по тези искове и ищец по насрещни такива претендира по списъка, който представя, разноски от общо 11320.01лв., в това число адвокатско възнаграждение от 6000лв. /вж.стр.360/.

Всяка от страните в производството е повдигнала и искане по чл.78,ал.5 от ГПК за намаляване размера на заплатеното от противната страна адвокатско възнаграждение, поради което, преди произнасяне за онова, какво им се следва по съразмерност, съдът трябва да реши и предварителния въпрос за основателността на тези искания, по които намери, че нито едно от тях няма основание и не са налице причини за намаление на възнаграждението, платено от всяка от страните за оказаната им правна помощ от адвокатите, които са ги представлявали в производството, воден от следните съображения:

„Балкан” АД е било при завеждане на делото представлявано от адв.Н.А., на която е било заплатено по договор за правна защита и съдействие възнаграждение от 2780лв. /вж.стр.3/, а впоследствие е защитавано в производството от адв.С. и адв.Р. /вж.стр.167-169/, по силата на договор, сключен на 06.11.12г. между ищцовото дружество и Адвокатско дружество Р., С., С. /вж.стр.364-367/, с уговорено по този договор възнаграждение от 9000лв., преведено изцяло по банков път, ведно със следващия се ДДС от 1800лв., съгласно издадената за целта фактура №73/06.11.12г. /стр.362 и стр.363/. При тези данни, както и предвид търсената по списък като адвокатско възнаграждение сума от 10800лв., аргументът на противната страна, че ищецът бил представляван от двама адвокати по едно дело, като му се следвало плащане само за един от тях, първо няма отношение към възражението по чл.78,ал.5 от ГПК, а второ, няма основание и преценена съобразно правилото на чл.78,ал.1 от ГПК, че при присъждане на разноски следва да се вземе предвид възнаграждението, заплатено за само един адвокат, тъй като очевидно със списъка се претендира само едно от двете заплатени за адвокат възнаграждения, както и защото страна по втория договор за правна помощ са не адв.Р. и адв.С., а адвокатското дружество, и нему е заплатено възнаграждението от 10800лв. от ищеца, а колко от членовете или съдружниците му ще поемат и осъществят изпълнението на сключения договор, е въпрос на вътрешна за адвокатското дружество преценка и разпределение на работата, върху която съдът не може да осъществява контрол. Преценено от гледна точка на критериите по чл.78,ал.5 от ГПК, искането за намаляване на това заплатено от ищеца възнаграждение поради прекомерност се намери от съда за лишено от основание, доколкото спорът, въведен като предмет на делото чрез предявените основни искове, бележи сложност главно от фактическа страна, заради обективното кумулативно съединяване на множество претенции, отнасящи се до различни по естеството си според наведените твърдения плащания и извършването им в период от време, обхващащ няколко поредни години, и не е лишен и от правна сложност, с оглед обстоятелството, че недължимостта на част от плащанията е изведена от изцяло правни аргументи и исковете се провеждат на плоскостта на неоснователното обогатяване при налична между страните договорна обвързаност, което изисква ясно отграничаване докъде се простират договорните отношения. Едновременно със защитата по основните искове е осъществена и такава по предявени множество евентуално съединени под различни условия и в различни варианти насрещни искове. Ето защо заплатеното от ищеца възнаграждение на адвокатите от дружеството, което му е оказало правна помощ и представителство по делото, не се намери от съда за прекомерно, сравнено с действителната правна и фактическа сложност на делото. По изцяло идентични съображения, не се намери от съда за прекомерно и възнаграждението от 6000лв., уговорено от А.Б. за заплащане на представлявалия го в процеса адв.Ф., от което в процеса се събраха доказателства за заплащане само на част от 1000лв. /вж.стр.196/, като се съобрази от съда и това, че следващия се съобразно чл.7,ал.2,т.4 от Нар.№1/04г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение минимум, определен съобразно материалния интерес, възлиза на 3163лв. върху цената на предявените за разглеждане основни искове и на 3000лв. върху цената на предявените насрещни искове в техния вариант 1А.

При същинската преценка за разноските, които трябва да се присъдят на страните в производството по основните искове, съдът взе предвид, че :

Ищецът е предявил основни искове на обща стойност, след допуснатото изменение по отношение на претенциите за мораторна лихва, в размер от 135650.06лв., като част от тях до обща стойност от 9952.15лв. са уважени, а за разликата от 125697.91лв. са отхвърлени.

Установи се по делото, че ищецът е направил разноските от общо 16350лв., които съгласно приложения по делото списък и претендира, от които 10800лв.- възнаграждение за правна помощ, 400лв. за хонорари на вещо лице и ДТ от 5149.92лв. /вж. по реда на описа в списъка стр.363, стр.181, стр.2, стр.332 и стр.333/.

Като се зачетат от тях като направени за производството по основните искове такива от 10749.92лв. / половината от сумата на адвокатското възнаграждение и хонорара за вещо лице, възлизаща на 5600лв., събрани с внесената ДТ от общо 5149.92лв./ по съразмерност от същите на ищеца се следват разноски от 788.68лв.

Установи се по делото, че ответникът е направил в производството разноски от 6320.01лв., от които 1000лв. адвокатско възнаграждение, 200лв.-хонорар за вещо лице, 30лв.- за призован свидетел и 5090.01лв.-внесена за производството по насрещните искове ДТ, като разликата между направените и претендираните по списъка разноски произтича от липсата на установеност да е бил заплатен остатъка от 5000лв. до уговорения за заплащане на адв.Ф. хонорар от 6000лв. /вж. по реда от списъка съответно стр.135, стр.179, стр.196г.- за 1000лв. и стр.350/.

Като се зачетат от тях като направени за производството по основните искове такива от 615лв. / половината от сумата на заплатеното адвокатско възнаграждение и хонорара за вещо лице, възлизаща на 615лв., и без да се взема тук предвид внесената ДТ, която е такава за производството по насрещните искове, където ще бъде съобразена в частта за разноските/, по съразмерност от същите на ответника се следват разноски от 569.88лв.

 

По насрещните искове.

Исковете на А.Б. за осъждане на „Балкан” АД да му заплати обезщетение за прекратяване на договора за управление в хипотезата на чл.22.1 от договора за управление, както и мораторна лихва върху същото, считано от датата на прекратяване действието на договора до датата на исковата молба,  са основателни и следва да се уважат до размерите по вариант 2.Б от молба вх.№2273/24.01.13г. , съответно от 65454.60лв. за главницата и 4265.02лв. за мораторната лихва, поради следните съображения:

Ответникът по основните искове е предявил срещу ищеца по тях насрещни свои искове за:

заплащане на следващото му се по договора за управление обезщетение при прекратяване на договора преди изтичане на срока му, в хипотезата на чл.22.1 във вр. с чл.21.4, хипотеза втора от този договор- т.е. в размер на възнаграждението, което би получил в пълен размер за остатъка от време до края на мандата- 17месеца и 12дни, тъй като предсрочното прекратяване на договора е станало с взето от НС решение от 02.05.12г., с което той е освободен като *** на ***, а със заповедта за освобождаването му е изплатено обезщетение за само три месеца,

както и за заплащане на лихва за забава върху търсеното обезщетение, считано от датата на освобождаването му-02.05.12г. до датата на завеждане на исковете му- 18.12.12г. /предявени с подадения по делото отговор на исковата молба по основните искове, постъпил с вх.№32683/18.12.12г. /стр.104/.

Претенциите му са повдигнати под формата на евентуално съединени такива двойки искове с разлики по отношение на размера на търсеното обезщетение, а оттам- и на акцесорната върху него претенция за лихва, обусловени от следните обстоятелства:

различната база, на която обезщетението е изчислено, съответно: последно получено брутно месечно възнаграждение от 6789лв. за м.април 2012г.; уговорено с договора за управление от 15.10.10г. месечно възнаграждение от 4500лв.;

резултатът от предявения от ищеца основен иск за връщане на обезщетението от 20367лв., заплатено му при и във връзка с прекратяване на договора за срок от три месеца, тъй че

ако съдът уважи основната претенция за посочената сума, то да разгледа насрещните му искове за обезщетение като такива за време от 17мес.12дни, съответно във варианти 1.А и 1.Б от молбата му от 24.01.13г. /вж.стр.136-137/,

а ако отхвърли основната претенция на ищеца за връщане на сумата от 20367лв., заплатена му като обезщетение за срок от три месеца след освобождаването,  то да разгледа насрещните му искове за обезщетение като такива за остатъка от време от 14мес.12дни, съответно във варианти 2.А и 2.Б от молбата му от 24.01.13г. /вж.стр.136-137/.

            С отхвърляне на предявения от ищеца по основните искове иск за връщане на сумата от 20367лв., получена от А.Б. на 29.05.12г. като обезщетение в размер на три брутни заплати по т.2 от Заповед №3/02.05.12г. /предмет на пункт 2.А от това решение в частта за основните искове/, следва да се счита, че е настъпило онова процесуално условие, при което следва да се разгледат предявените от А.Б. насрещни искове в техните варианти 2.А и 2.Б от молбата му от 24.01.13г., и в съответната на предявяването им поредност и условие на евентуалност- ако бъдат  отхвърлени исковете за главница и лихва по вариант 2.А- в размери, изчислени на база заплатено брутно месечно възнаграждение за м.април 2012г., то да бъдат разгледани исковете по вариант 2.Б.- в размери, изчислени на база уговорено с договора месечно възнаграждение.

            Доколкото предпоставките за основателност на насрещните искове и в двата евентуални варианта са еднакви, а различието касае само размера на претендираното обезщетение, с оглед различната база за неговото изчисление, съдът ще обсъжда обсъжда правно- релевантните за основателност на исковете предпоставки само веднъж.

            Ответникът по насрещните искове не спори по факта, че договорът за управление е прекратен преди да изтече уговорения с него срок, което е и категорично установено с представения по делото договор от 15.10.10г., сключен за срок до 14.10.13г. /вж.чл.17, стр.25/ и заповед №3/02.05.12г. /стр.29/, видно от която е прекратен, считано от същата дата- т.е. 17мес. и 12дни преди датата 14.10.13г.

Спорът между страните по насрещните искове е съсредоточен изцяло върху въпроса дали договорът за управление е прекратен на безвиновно или на виновно основание, а оттам и следва ли се обезщетението в хипотезата на чл.22.1 от договора за управление, в която то се претендира за плащане от А. Б., тъй като съгласно чл.22 от договора за управление, платимите по този текст обезщетения в хипотезите на т.22.1, т.22.2 и т.22.3, са такива при прекратяване на договора преди изтичане на срока му и биз виновно поведение от страна на ***.

Ищецът по насрещните искове твърди, че прекратяването на договора е такова в хипотезата на чл.21.4,предл. второ- след взето от НС решение за освобождаването му като *** на *** на дружеството, и като такова е безвиновно, и това негово твърдение намира подкрепа както в събраната по делото Заповед №3/02.05.12г. /стр.29/, така и в представеното по делото решение на НС, взето на негово заседание с протокол от 02.05.12г. /стр.28/.

Ответникът по насрещните искове твърди, че до прекратяване на договора за управление се е стигнало единствено поради виновното поведение на ищеца по насрещните искове, намерило израз в предприети от него множество действия във вреда на интересите на дружеството /вж. конкретно наведените в тази връзка твърдения с отговора на насрещните искове на стр.154-156/ и такива в неизпълнение на отдадени от председателя на НС разпореждания, заради които е взето и решението за прекратяване на договора му, а също и са образувани редица предварителни производства от наказателен характер.

В подкрепа на тези негови твърдения са събрани писмени и гласни доказателства, от които личи, че :

На 25.04.12г., от Г. Г. *** на *** на „Балкан” АД, до Председателя на НС, е изготвена докладна записка с предложение за отстраняване от длъжност на *** А.Б., тъй като независимо от проведени с него на 16.12.11г. и 18.01.12г. разговори относно констатирани нарушения при закупуване на основни материали /ламарина, тел, тръби/ за производството, неизяснени , тъй като за тях г-н Б. не можал да даде никакви смислени обяснения, оставали въпросите какво е станало със стоки на стойност от 132171лв. по различни фактури, които били подписани от г-н Б., но стоката по тях не била заприходена в склада, защо от фирма „Хъс”ООД- Пловдив са били закупувани големи количества ламарина и тел на цени по-високи от рекламната бюлетина на фирмата, защо на фирми „Диес” ЕООД- гр.В.Търново и „Уайър”-гр.Роман са били изплатени 33275лв. по фиктивни фактури за вторична преработка на тел, подписани от г-н Б., при липса на данни стоката, предмет на вторична преработка, да е напускала, съответно- да е влизала в склада на дружеството, защо на ЕТ „Н. Т.”, ЕТ „С. И.” и „АРБ” ООД- Монтана са били изплатени 102988лв. по фиктивни фактури за ушиване на пердета, калъфи и работно облекло, подписани от г-н Б., при условие, че в склада не е постъпвала стока, а веднага след закупуването и е била бракувана, защо въпреки устното разпореждане и забрана на председателя за изплащане на суми над 1000лв. от касата, през април 2012г., без разрешение и знание на съставителя на записката, от касата са изплатени без основание на адв.Ф. 2500лв. /вж. докладната записка на стр.158, а разходният касов ордер за заплащане на сумата от 2500лв. от 02.04.12г.- на стр.164/. Закрепеният с докладната записка извод за липса на основание за плащането на сумата от 2500лв. на адв.Ф. е обаче опроверган както от записа в представения от ответното по насрещните искове дружество рко, в който като основание на плащането е записано „съгласно договор”, така и от представения пак от него на стр.163 от делото договор от 02.04.12г., сключен между адв.Ф. и дружеството, представлявано от ищеца по насрещните искове, относно оказана под формата на консултации правна помощ във връзка с промяна адреса и седалището на дружеството.

По въпросите имало ли е издадена от *** на *** Н.Р. устна забрана за изплащане на суми в размер над 1000лв. през каса, на кои лица е станала достояние същата, кога е издадена и била ли е спазвана, извън докладната записка на Г. Г. и вече коментирания рко от 02.04.12г. за плащането на сумата от 2500лв., са събрани показанията на свидетелите Г. Г. /вж. протокол от с.з. от 21.05.13г.-стр.214-гръб-215-гръб/, Н. Р., Р. Г., П. М. и М.Т. /в с.з. от 05.11.13г.-вж.стр.368гръб-371/, от които се установи със сигурност само, че такава забрана, издадена от председателя на НС, действително е имало, като по останалите фактически въпроси, и специално по въпроса станало ли е нарушението и причина за прекратяване на договора на А.Б., както се твърди от ответника по насрещните искове и е релевантно за тях по същество, не могат да се направят изводи в подкрепа на тезата на ответника, поради следните причини:

Че *** на *** г-н Н.Р. е постановил устна забрана за разплащане на суми над 1000лв. на каса, е факт, потвърден от всички описани по-горе свидетели.

По останалите въпроси обаче, техните показания са или неясни, или противоречиви, а част от тях са в противоречие и с обсъдената по-горе докладна записка, и конкретно:

 Св.Г. Г. е заявил, че тази заповед е била издадена от *** на ***в края на март 2012г. - началото на април 2012г., и че била сведена до неговото знание лично от председателя на НС. В търсене отговор на въпросите как, кога и дали заповедта е станала достояние и на ищеца Б., на св.Г. Г. са зададени множество въпроси, поради уклончивите негови отговори, като първо той е казал само най- общо, че заповедта е била сведена до знанието на г-н Б. и на бившия главен счетоводител, но без да каже кога конкретно и по какъв начин. Впоследствие е пояснил, че г-н Р. много пъти е казвал по телефона, че не трябва да се разплащат суми над 1000лв. После е заявил, че той самият не е говорил с главния счетоводител за спазване на заповедта, тъй като това било заповед на г-н Р., който много пъти в негово присъствие е говорил за това по телефона, за да каже най- сетне, че  тези телефонни разговори били между г-н Р. и г-н Б., което той бил разбрал, тъй като г-н Р. преди разговора му казал, че ще се обажда на г-н Б., а после, по време на разговора по телефона, свидетелят чул г-н Р. неколкократно да споменава името на г-н Б. и да му казва колко пъти го е предупреждавал да спазва заповедта.

Същевременно обаче, св.Н. Р. при разпита му е заявил, че има докладна от 2012г., в която са изброени много повече нарушения от това, което установил при посещението му в предприятие „Хъс” през декември 2011г.,  че тези нарушения били много трудно установени, тъй като имали труден достъп до счетоводните документи на „Балкан” АД, че след тази негова проверка възложил на главния счетоводител на „ЯВН” ООД да направи вътрешен одит и да докладва какво е установил, че междувременно посетил и друга фирма в гр.Перник, където установил нарушения, и в резултат на всички тези неща издал и устната заповед повече от 1000лв. дневно да не се харчат и да не се дават на каса, което многократно го бил повтарял през годините, но в м.март 2012г., на съвета, на който г-н Б. присъствал лично, изрично казал, че не трябва да се харчат на каса дневно повече от 1000лв. в брой, а само седмица по-късно се разбрало, че по фактура на г-н Б. са платени на адвокат 2500лв.

Същевременно св.Г. Г. е заявил, че още от февруари 2004г. във фирмата е въведен електронен контрол над счетоводството, позволяващ лично на него, като *** на *** на дружеството, от работното му място, което е в гр.София, да осъществява достъп през компютъра си до всички счетоводни записвания на „Балкан”АД, и че именно по този начин той установил на 30април за извършеното плащане на сумата от 2500лв. и за осъщественото нарушение на заповедта на председателя на НС.

Св.Р. Г. е заявил, че е присъствал като ***на *** заедно с г-н Б. и с М.Т. на заседание, което се провело в кабинета на г-н Б. на първи етаж в завод „Балкан” АД в гр.Монтана, мисли м.април 2012г., когато г-н Р.наредил до 1000лв. в брой да се харчат на ден, не повече.

Св.Т. е заявила, че на всички съвместни заседания на УС и НС на дружеството, провеждани от 1998г.-2012г., на които присъствал и г-н Б., се казвало и повтаряло, било подчертавано от г-н Р., че нямат право да правят плащания над 1000лв. дневно на каса в брой, но макар че за тези заседания били водени протоколи лично от нея, не помни описаните разпореждания да са били документирани, нито е посочила конкретен момент от 2012г. или заседание от същата година, когато конкретната забрана, за която говори св.Р., е постановена.

Обобщението на възпроизведените по-горе гласни доказателства даде на съда възможност да направи няколко категорични извода относно обсъжданите фактическите обстоятелства:

че докладната записка на Г.Г. от 25.04.12г. до Председателя на НС е най- вероятно антидатирана, доколкото самият неин съставител, разпитан като свидетел по делото е заявил, че плащането на сумата от 2500лв. на адв.Ф. му е станало като нарушение известно на 30.04.12г., тъй че не е било възможно да го отрази в докладната си записка от предходната този момент дата 25.04.12г.;

че показанията на св.Р., че на съвет през м.март 2012г. е дал изричното нареждане да не се извършват такива плащания, не следва да се ценят, защото самият той е казал, че до това нареждане се стигнало след изготвяне на доклада от възложения от него вътрешен одит, друг доклад освен докладната записка на Г.Г. по делото не е представен, а докладната записка е формално от 25.04.12г., и се установи, че не е било обективно възможно съставянето и преди 30.04.12г., конкретно и поне в частта, касаеща изплатени без основание на адв.Ф. на каса през м.април 2012г. 2500лв. и забраната да се извършват плащания над 1000лв. в брой на каса. Поради казаното и с оглед на предходния абзац, не може да е вярно и казаното от св.Г. Г.,  че тази заповед е постановена в края на март 2012г. - началото на април 2012г., тъй като св.Р. Г., който е посочил момента април 2012г., е заявил най- добросъвестно, че мисли, че това е станало тогава, но без да е сигурен, тъй както в частта на показанията си за мястото на провеждане на заседанието и на присъстващите на него лица, на което разпореждането е отдадено;

че при горните два извода и тъй като показанията на св.Р., св.Т. и св.Р. Г. са в една насока относно това, че заповедта е отдадена на съвет /заседание в присъствието на членовете на УС и на *** на *** св.Р., не следва да се ценят и противоречащите им показания на св.Г. Г., че до знанието на ищеца Б. тази заповед на председателя на НС била сведена  по телефон в края на март- началото на оприл 2012г.

По този начин съдът намери, че ответникът не успя да установи в крайна сметка това, че устната заповед /забрана на ***на *** Р.в да не се извършват на каса плащания в брой, надвишаващи 1000лв. дневно,  е стигнала до изпълнителния директор преди датата 02.04.12г., когато е извършено плащането на каса на сумата от 2500лв. на адв.Ф., тъй че по този начин извършеното на 02.04.12г. на каса плащане на сумата от 2500лв., което е утвърдено и с неговия подпис върху рко, да съставлява поведение в нарушение на тази заповед.

Св.М.е заявила, че няма спомен да и е било давано нареждане да не изплаща над 1000лв. дневно на каса в брой, нито има информация или заповед за такова нареждане, поради което е съобразявала дейността си като *** в насока на извършваните през каса плащания със ЗС и действалите във връзка със счетоводните изисквания ограничения, които във времето са търпели нормативни промени.

В ЗС не се съдържат разпоредби по въпроса за сумите, за които могат да се извършват касови разплащания, а съгласно чл.3,ал.1,т.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, плащанията на територията на страната следва да се извършват само чрез превод или чрез внасяне в платежна сметка тогава, когато надхвърлят 15000лв.

Съгласно чл.4.1.Б от Договора за управление от 15.10.10г., сключен между страните, изпълнителният директор има право да се разпорежда с материални активи на дружеството в съответствие с действащото законодателство, Устава на дружеството и правилника за работа на УС.

АД с двустепенна система на управление, каквото е и „Балкан” АД, се управляват от УС, който извършва своята дейност под контрола на НС /чл.241,ал.1 от ТЗ/, а НС не може да участва в управлението на дружеството и го представлява само в отношенията му с УС / чл.242,ал.1 от ТЗ/, като има право по всяко време да поиска от УС да представи сведения или доклад по всеки въпрос, който засяга дружеството/ чл.243,ал.3 от ТЗ/, както и може да прави необходимите проучвания в изпълнение на задълженията си, като ползва за целта и експерти /чл.243,ал.4 от ТЗ/.

В Устава на дружеството, обявен в публичния търговски регистър, отклонение от закрепените с ТЗ основни принципи на разпределение на функциите между УС и НС на дружеството няма, като съгласно чл.31,ал.2 НС осъществява правата и носи отговорностите съобразно разпоредбите на ТЗ и този устав, чл.31,ал.5 възпроизвежда по същество нормата на чл.242,ал.1 от ТЗ, а съгласно чл.37,ал.2, *** има право да извършва всички действия и сделки, свързани с дейността на дружеството, с изключение на действията по отчуждаване и обременяване с тежести на недвижими имоти, освен ако не е специално упълномощен за целта от УС, като той е лицето, което организира дейността на дружеството и осъществява неговото оперативно ръководство /чл.37,ал.3,т.2 от Устава/.  

Не се третират от съда като предмет на своевременно повдигнатото от ответника по насрещните искове с отговора му оспорване на релевантния за претендираното от ищеца обезщетение факт на виновно или безвиновно основание е прекратен договора му за управление, обстоятелствата, описани с подадената от „Балкан” АД молба вх.№15536/ 03.06.13г. /вж. стр.220-222/, защото в с.з. от 21.05.13г., в което е приет окончателния доклад по делото и е извършена поправка в частта на разпределението на доказателствената тежест за това оспорване, на ответника по насрещните искове е дадена възможност единствено да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията с отговора на насрещните искове, с оглед на тази поправка, а видно от молбата му от 03.06.13г. и приложените с нея доказателства, той не е ангажирал никакви писмени доказателства в подкрепа на тези твърдения /вж. същите описани в р.ІV от отговора му по насрещните искове на стр.154-155 от делото/, а е представил писмени доказателства в подкрепа на съвсем нови изложени с молбата му от 03.06.13г. обстоятелства за виновно поведение на А.Б., изразило се и в разходване средства на дружеството за закупуване на обзавеждане и техника, ползвани за лични нужди, които, макар и да се е задължил да върне на дружеството след напускането му, не били върнати /вж. доказателствата на стр.224-253 от делото/. Ето защо и съдът не  коментира тези доказателства.

Що се касае до твърденията на ответника по насрещните искове за наличие на образувани и висящи предварителни производства срещу ищеца по тези искове, в тяхна подкрепа са събрани писмени доказателства /вж. стр.198-205 и стр.359/, но от прочита им личи, че те са били образувани по сигнал на дружеството, подаден от новия *** М.Т., част от тях се водят все още срещу неизвестен извършител, а „вътрешната ревизия”, за която „Балкан” АД пише в исковата молба,  е извършена не преди освобождаването на А.Б. на 02.05.12г., а както и сам „Балкан” АД е описал с отговора на насрещните искове /вж.стр.156,абзац четвърти/, е осъществена въз основа заповед №60/29.05.12г., след взето от НС решение от 07.05.12г. за извършването и /вж. заповедта за ревизия и съставената въз основа на нея докладна записка на стр.159-162/, или по сигнал на председателя на НС на дружеството г-н Н.Р. /вж.стр.201/. Предварителните производства не са приключили до момента с акт, който, както правилно се възразява от противната страна, да ангажира съда в това производство.

Същевременно, видно е от обявените в публичния регистър годишни финансови отчети /ГФО/ на дружеството за годините от 2009г.-2012г. включително, че същите са били заверени от независим експерт *** Ж. К. с едно и също заключение в одиторските доклади, а именно че ГФО на дружеството дават вярна и честна представа за финансовото му състояние във всички съществени аспекти, в съответствие с Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, както и е изтъкнато увеличаване или запазване на ръста на приходи на предприятието, увеличаване неговата рентабилност и ефективност от дейността. Тези отчети са публикувани, след приемането им от ОС в съгласие с нормата на чл.46,ал.1 от Устава на дружеството, като ГФО за 2012г. е приет на ОС на АД от 07.06.13г., следващо датата на освобождаване на А.Б.. От събраните в процеса протоколни решения на ОС на дружеството, проведени на 11.05.11г., 18.06.09г. и 30.06.10г. /вж.стр.305-316/ личи, че за годините 2008г., 2009г. и 2010г. ОС на дружеството е освободило членовете на НС и на УС от отговорност за същите финансови години, а в публикувания в публичния търговски регистър отчетен доклад за дейността на НС, УС и АД „Балкан” за финансовата 2012г. е записано, че в тази година дружеството е приключило дейността си с финансов резултат остатъчна печалба от 3684х.лв., при 1808х.лв. за предходния отчетен период и увеличение на приходите спрямо същия период на предходната година, както и че НС и УС са се ръководили в дейността си и са изпълнявали основните цели и задължения на дружеството, регламентирани от Устава му, като са водили последователна политика за укрепване на пазарите и стабилизиране на финансовото състояние на дружеството и издигане на неговия имидж, без да има каквито и да е забележки по отношение дейността на освободения през същата тази година и бивш към този момент изпълнителен директор и председател на УС А.Б., който, видно от представената от него грамота, е бил удостоен за 2010г. от списание „Мениджър” като мениджър на годината, в качеството му на *** на „Балкан” АД /вж.стр.344/. 

Горните данни, както и вече изложените от съда при обсъждане на основните искове съображения, поради които цени показанията на св.Р. с резерви, дават основание на съда да заключи, че не може да се довери и на показанията му за това, че на 02.05.12г. освободил А.Б. поради извършени от него в годините многобройни нарушения, които накрая преляли чашата, но за които много трудно се събрали доказателства, тъй като членовете на НС имали труден достъп до счетоводните документи на „Балкан” АД /в пряко противоречие с данните от св.Г. Г. за наличен достъп на членовете на НС по електронен път до счетоводството на „Балкан” АД, въведен от февруари 2004г., както и с гласните доказателства за осъществяван редовен контрол чрез съвместно провеждани заседание на членовете на УС и на НС и ежемесечен контрол на място в счетоводството на дружеството, осъществяван от св.Г. Г./. Що се касае до показанията на св.Р., че до освобождаването на ищеца по насрещните искове се стигнало конкретно и затова, щото за всичките тези години той не достигнал целта, поставена от св.Р.на ръководството- 20% печалба, въпреки че били налични всички предпоставки за това, следва да се посочи, че подобна цел липсва закрепена с подписания между страните договор за управление и не се събраха никакви други доказателства в подкрепа на казаното от свидетеля, от които да личи, че при поемане управлението на дружеството А.Б. се е ангажирал за времето на мандата да постигне такъв резултат, а като се вземе предвид и това, че след изтичане на срока за действие на първия сключен между страните договор от 2004г. са били сключени още два такива договора- от 2007г. и от 2010г., то следва да се счита, че поетите с договора за управление ангажименти са били надлежно изпълнявани в съответните периоди на действие на договорите от страна на изпълнителя по тях.

При тези фактически данни, както и при закрепената с ТЗ и Устава на дружеството правна уредба, която забранява на членовете на НС да участват в управлението на дружеството, тъй като същото се осъществява от неговия УС, следва да се счита, че ищецът Б. не е бил длъжен да приема заповеди на председателя на НС във връзка с текущата дейност на предприятието и извършваните във връзка с нея плащания, включително на каса, които, що се касае до изтъкваното тук нарушение за плащането на сумата от 2500лв., извършено на 02.04.12г.,  са изцяло съобразени по размер с действащия към този момент Закон за ограничаване на плащанията в брой, нито поведение, изразило се в несъобразяване с подобна заповед, може да му се вмени във вина и да послужи като основание, при което да се счита, че договорът му е бил прекратен на виновно основание от възложителя на мандата. Останалите твърдени от ответника по насрещните искове многобройни нарушения, заради които следва да се счита, че договорът е бил прекратен на 02.05.12г. единствено поради вина на ищеца по насрещните искове, също не се доказаха, тъй че, като единствено сигурно установено от писмените доказателства обстоятелство, остава да се счита закрепеното със Заповед №3/02.05.12г., че прекратяването на договора се извършва на основание взетото на същата дата решение на НС, и като такова, попадащо в хипотезата на чл.21.4,хипотеза втора на договора за управление.

Горното означава, че договорът за управление е бил прекратен на безвиновно за *** основание, което му дава право да получи обезщетението, уговорено от страните с чл.22.1 от този договор, защото в самия негов текст е налично препращане, съгласно което това обезщетение се дължи при прекратяване на договора в хипотезите на чл.21.4, с което те са признати още със сключване на договора от страните като безвиновни основания за прекратяване на отношенията помежду им.

Затова предявеният от А.Б. насрещен иск да му се заплати от дружеството обезщетение в размер на пълния размер на възнаграждението по този договор за срока до края на мандата, при прекратяване действието му на 02.05.12г., преди да изтече уговорения с договора срок-14.10.13г., е основателен и следва да се уважи.

Колкото до въпроса в какъв размер се следва претендираното обезщетение, съдът намери следното:

Тъй като ответникът е изплатил на А.Б. с прекратяване на договора обезщетение за време от 3 месеца и искът за неговото връщане се отхвърли, тук се разглежда претенцията на г-н Б. за присъждане на обезщетение за останалите 14мес и 12дни, тъй като безспорно е, че договорът е бил прекратен 17мес и 12дни преди да изтече уговорения срок.

Без основание е според съда искането на ищеца следващото му се по чл.22.1 от договора обезщетение да бъде изплатено на база полученото от него за м.април 2012г. брутно възнаграждение, ако и за трите месеца, съгласно заповед №3/02.05.12г., да му е заплатено такова именно на посочената база /видно от заключението на в.л. Г./, защото отговорът относно това на каква база следва да се изчисли обезщетението по чл.22.1 от договора се съдържа в самата негова разпоредба- „в пълен размер на възнаграждението по този договор” , а това е възнаграждението по неговия чл.5 в размер на 4500лв., както то се сочи от ищеца като база за изчисление на полагащото му се по чл.22.1. обезщетение с вариант 2.Б. от допълващата насрещните негови искове молба /вж.стр.137/.

Затова насрещния му иск за присъждане на обезщетение по цитираната норма от договора, изчислено на база заплатеното му брутно възнаграждение за предходния прекратяване на договора месец април 2012г. се намери от съда за неоснователен и като такъв следва да се отхвърли, като неговата съдба следва и акцесорната претенция за мораторна лихва върху така изчисления размер на главницата.

С отхвърляне на насрещните искове по вариант 2.А от молбата от 24.01.13г. се разкрива процесуалния път за разглеждане на евентуалните искове по вариант 2.Б от същата молба, по който главницата се претендира изчислена на базата, намерена от съда като следваща се съобразно уговорката на страните. Ето защо искът за главницата следва да се уважи за сумата от 65454.60лв., която е такава за 14мес. и 12дни /соченото със заключението на в.л. Г. по задачите на ищеца по насрещните искове за размер от 78750лв. касае изчисление за целия оставащ от датата на прекратяване на договора до датата 14.10.13г. срок от 17мес 12дни, поради което не се взема предвид от съда/.

По отношение на претенцията за мораторна лихва, доколкото в.л. Г. не е отговорило на тази задача по начина, по който тя е била формулирана от ищеца по насрещните искове, но страните са се съгласили в с.з. от 25.06.13г., когато заключението е прието, вместо да се изготвя допълнително такова, в случай, че съдът намери насрещен иск за главницата за основателен, то да се ползват като годно доказателство за размера на мораторната лихва приложените във връзка с предявените насрещни искове от ищеца по тях разпечатки от електронен калкулатор за изчислението и /вж.стр.138-145/, както и като взе предвид по същество, че със сключения договор страните са уговорили платимост на търсеното обезщетение при прекратяване на договора и такова е настъпило на 02.05.12г., то искът за заплащане на мораторна лихва върху това обезщетение за времето от 03.05.12г. до датата на предяваване на насрещните искове- с подадения на 18.12.12г. отговор на исковата молба по основните искове, е основателен и също следва да се уважи в пълния му претендиран размер от 4265.02лв., който е съответен на данните от изчислението с електронния калкулатор /вж.стр.141/.

 

В частта за разноските по насрещните искове.

            Няма да се повтаря отново онова, което съдът е установил и по което се е произнесъл в  частта за разноските по основните искове, и е еднакво относимо и в частта за разноските по насрещните искове.

 Извън него, при същинската преценка за разноските, които трябва да се присъдят на страните в производството по насрещните искове, съдът взе предвид, че :

Разгледани са евентуалните насрещни искове на ищеца по варианти 2.А и 2.Б от молбата му от 24.01.13г. С вариант 2.А са предявени насрещни искове на обща стойност за главница и мораторна лихва от 105806.38лв., които са изцяло отхвърлени, а евентуалните негови искове по вариант 2.Б са в размер на общо 69719.62лв. и са изцяло уважени- т.е. за исковете по вариант 2.А разноски на ищеца не се следват и се следват такива само на ответника, а за исковете по вариант 2.Б- разноски се следват само на ищеца и не се следват на ответника.

Установи се по делото, че ищецът по насрещните искове е направил в производството разноски от 6320.01лв., от които 1000лв. адвокатско възнаграждение, 200лв.-хонорар за вещо лице, 30лв.- за призован свидетел и 5090.01лв.-внесена за производството ДТ, като разликата между направените и претендираните по списъка разноски произтича от липсата на установеност да е бил заплатен остатъка от 5000лв. до уговорения за заплащане на адв.Ф. хонорар от 6000лв. /вж. по реда от списъка съответно стр.135, стр.179, стр.196г.- за 1000лв. и стр.350/.

Като се зачетат от тях като направени за производството по тези искове такива от 5705.01лв. /половината от сумата на заплатеното адвокатско възнаграждение и хонорара за вещо лице, възлизаща на 615лв., и внесената ДТ от 5090.01лв./, при горните резултати, в същия размер те се следват на ищеца, с уважаване на исковете му по вариант 2.Б в пълния техен размер.

Установи се по делото, че ответникът е направил разноските от общо 16350лв., които съгласно приложения по делото списък и претендира, от които 10800лв.- възнаграждение за правна помощ, 400лв. за хонорари на вещо лице и ДТ от 5149.92лв. /вж. по реда на описа в списъка стр.363, стр.181, стр.2, стр.332 и стр.333/.

Като се зачетат от тях като направени за производството по насрещните искове такива от 5600лв. / половината от сумата на адвокатското възнаграждение и хонорара за вещо лице, като в тази сума не участват разноските за внесена за производството по основните искове ДТ от общо 5149.92лв./, в същия размер те се следват на ответника, с отхвърляне на исковете по вариант 2.А в пълния техен размер.

 

Воден от тези мотиви, съдът          

 

 

    Р Е Ш И :

 

Осъжда А.Н.Б., ЕГН **********, съдебен адрес:****, адв.Й.Ф. да върне на „Балкан” АД- гр.София, ЕИК *********, съдебен адрес: ****, адв.Л.С., следните получени при начална липса на основание за получаването им суми, а именно:

-сумата от 2400- две хиляди и четиристотин лева, съставляваща разлика между следващото му се за получаване за м.септември 2010г. възнаграждение от 3600лв. и полученото под форма на „възнаграждение” такова в размер от 6000лв., ведно със законната лихва върху нея от 12.10.2012г. до окончателното и плащане, като за разликата до претендираните за връщане 3900лв. отхвърля иска;

-сумата от 1310- хиляда триста и десет лева, съставляваща разлика между следващото му се за получаване за м.ноември 2010г. възнаграждение от 4800лв. и полученото под форма на „възнаграждение” такова в размер от 6110лв., ведно със законната лихва върху нея от 12.10.2012г. до окончателното и плащане, като за разликата до претендираните за връщане 1610лв. отхвърля иска;

-сумата от 4754.28- четири хиляди седемстотин петдесет и четири лева и двадесет и осем стотинки, съставляваща част от получената от него на 28.03.2011г. като „обезщетение за отпуск” сума от 8000лв., ведно със законната лихва върху нея от 12.10.2012г. до окончателното и плащане,  като за разликата до претендираните за връщане 8000лв. отхвърля иска.

Осъжда А.Н.Б., ЕГН **********, съдебен адрес:****, адв.Й.Ф. да заплати на „Балкан” АД- гр.София, ЕИК *********, съдебен адрес: ****, адв.Л.С., мораторна лихва върху следните получени от него при начална липса на основание суми, а именно:

-сумата от 486-четиристотин осемдесет и шест лева, съставляваща лихва за забава върху главницата от 2400лв. за времето от 28.10.2010г.-12.10.2012г., като за разликата до 789.75лв., претендирани като лихва за забава върху главница от 3900лв. за същия период, отхвърля иска;

-сумата от 242.28-двеста четиридесет и два лева и двадесет и осем стотинки, съставляваща лихва за забава върху главницата от 1310лв. за времето от 29.12.2010г.-12.10.2012г., като за разликата до 297.76лв., претендирани като лихва за забава върху главница от 1610лв. за същия период, отхвърля иска;

-сумата от 759.59-седемстотин петдесет и девет лева и петдесет и девет стотинки, съставляваща лихва за забава върху главницата от 4754.28лв. за времето от 28.03.2011г.-12.10.2012г., като за разликата до 1278.16лв., претендирани като лихва за забава върху главница от 8000лв. за същия период, отхвърля иска.

Отхвърля изцяло исковете на „Балкан” АД- гр.София, ЕИК *********, съдебен адрес: ****, адв.Л.С., срещу А.Н.Б., ЕГН **********, съдебен адрес:****, адв.Й.Ф., за връщане на следните получени при начална липса на основание за получаването им суми, а именно:

-на сумите от по 1500лв. ежемесечно, съставляващи разлики между уговореното с договор за управление от 15.10.07г. месечно възнаграждение от по 2100лв., в качеството му на **** на „Балкан”АД, и получаваните реално като „възнаграждение” суми от по  3600лв. за времето  от януари 2009г.-август 2010г. включително;

-на сумите от по 300лв. ежемесечно, съставляващи разлики между уговореното с договор за управление от 15.10.10г. месечно възнаграждение от по 4500лв., в качеството му на **** на „Балкан”АД, и получаваните реално като „възнаграждение” суми от по  4800лв. за времето  от декември 2010г.-април 2012г. включително;

-на сумата от 20367лв., получена на 29.05.2012г. като „обезщетение”;

-на сумата от 7414лв., получена на 29.06.2009г. под формата на „изплатен платен годишен отпуск”;

-на сумата от 4840лв., получена на 29.03.2010г. под формата на „изплатен платен годишен отпуск”;

-на сумата от 320лв., получена на 31.10.2011г. под формата на „изплатен платен годишен отпуск”;

-на сумата от 25012лв., получена на 29.05.2012г. под формата на „изплатен годишен отпуск”;

-на сумата от 725лв., получена на 28.04.2010г. под формата на „извънреден труд”;

-на сумата от 300лв., получена на 18.05.2010г., под формата на „извънреден труд”;

-на сумата от 685лв., получена на 25.06.2010г. под формата на „извънреден труд”;

-на сумата от 1045лв., получена на 27.07.2010г. под формата на „извънреден труд”;

-на сумата от 1045лв., получена на 25.08.2010г. под формата на „извънреден труд”;

-на сумата от 1045лв., получена на 28.09.2010г. под формата на „извънреден труд”;

-на сумата от 580лв., получена на 28.10.2010г. под формата на „извънреден труд”;

-на сумата от 590лв., получена на 28.01.2011г. под формата на „извънреден труд”;

-на сумата от 1290лв., получена на 28.09.2011г. под формата на „извънреден труд”;

-на сумата от 670лв., получена на 26.04.2012г. под формата на „извънреден труд”;

-на сумата от 1989лв., получена на 20.05.2012г. под формата на „извънреден труд”.

Отхвърля изцяло исковете на „Балкан” АД- гр.София, ЕИК *********, съдебен адрес: ****, адв.Л.С., срещу А.Н.Б., ЕГН **********, съдебен адрес:****, адв.Й.Ф., за заплащане на мораторна лихва върху претендирани за връщане като получени при начална липса на основание суми, от датата на получаването на всяка една сума до датата на исковата молба-12.10.2012г., а именно:

-за сумата от 585.77лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 1500лв. за времето от 26.02.2009г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 569.98лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 1500лв. за времето от 26.03.2009г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 551.39лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 1500лв. за времето от 28.04.2009г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 536.92лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 1500лв. за времето от 26.05.2009г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 519.44лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 1500лв. за времето от 29.06.2009г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 504.64лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 1500лв. за времето от 28.07.2009г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 490.89лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 1500лв. за времето от 25.08.2009г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 473.97лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 1500лв. за времето от 29.09.2009г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 460.12лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 1500лв. за времето от 28.10.2009г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 455.39лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 1500лв. за времето от 30.11.2009г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 432.64лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 1500лв. за времето от 29.12.2009г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 420.06лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 1500лв. за времето от 22.01.2010г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 407.66лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 1500лв. за времето от 25.02.2010г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 394.07лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 1500лв. за времето от 29.03.2010г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 388.98лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 1500лв. за времето от 28.04.2010г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 367.36лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 1500лв. за времето от 18.05.2010г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 356.74лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 1500лв. за времето от 25.06.2010г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 345.13лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 1500лв. за времето от 27.07.2010г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 330.87лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 1500лв. за времето от 25.08.2010г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 316.46лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 1500лв. за времето от 28.09.2010г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 52.98лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 300лв. за времето от 28.01.2011г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 50.66лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 300лв. за времето от 25.02.2011г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 47.97лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 300лв. за времето от 28.03.2011г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 45.50лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 300лв. за времето от 26.04.2011г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 43.46лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 300лв. за времето от 20.05.2011г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 40.22лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 300лв. за времето от 27.06.2011г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 37.59лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 300лв. за времето от 28.07.2011г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 34.87лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 300лв. за времето от 29.08.2011г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 32.32лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 300лв. за времето от 28.09.2011г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 29.06лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 300лв. за времето от 31.10.2011г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 26.96лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 300лв. за времето от 30.11.2011г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 24.57лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 300лв. за времето от 28.12.2011г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 22.02лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 300лв. за времето от 27.01.2012г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 19.38лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 300лв. за времето от 27.02.2012г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 17.02лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 300лв. за времето от 26.03.2012г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 14.31лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 300лв. за времето от 27.04.2012г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 11.60лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 300лв. за времето от 29.05.2012г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 787.10лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 20367лв. за времето от 29.05.2012г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 2567.15лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 7414лв. за времето от 29.06.2009г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 1271.41лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 4840лв. за времето от 29.03.2010г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 31.56лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 320лв. за времето от 31.10.2011г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 966.62лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 25012лв. за времето от 29.05.2012г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 184.32лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 725лв. за времето от 28.04.2010г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 239.04лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 1045лв. за времето от 27.07.2010г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 230.48лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 1045лв. за времето от 25.08.2010г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 220.44лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 1045лв. за времето от 28.09.2010г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 73.59лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 300лв. за времето от 18.05.2010г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 162.68лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 685лв. за времето от 25.06.2010г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 117.42лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 580лв. за времето от 28.10.2010г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 104.12лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 590лв. за времето от 28.01.2011г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 138.89лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 1290лв. за времето от 28.09.2011г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 126.73лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 670лв. за времето от 26.04.2012г.-12.10.2012г.;

-за сумата от 76.87лв., съставляваща лихва за забава върху главница от 1989лв. за времето от 29.05.2012г.-12.10.2012г.

Оставя без уважение исканията и на ищеца и на ответника по основните искове за намаление на заплатеното от противната страна адвокатско възнаграждение поради неговата прекомерност съобразно действителната правна и фактическа сложност на спора, предмет на делото.

Осъжда А.Н.Б., ЕГН **********, съдебен адрес:****, адв.Й.Ф. да заплати на „Балкан” АД- гр.София, ЕИК *********, съдебен адрес: ****, адв.Л.С., разноски по съразмерност в производството по основните искове в размер на 788.68- седемстотин осемдесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки.

Осъжда „Балкан” АД- гр.София, ЕИК *********, съдебен адрес: ****, адв.Л.С., да заплати на А.Н.Б., ЕГН **********, съдебен адрес:****, адв.Й.Ф. разноски по съразмерност в производството по основните искове в размер на 569.88- петстотин шестдесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки.

Отхвърля насрещните искове на А.Н.Б., ЕГН **********, съдебен адрес:****, адв.Й.Ф. ****, съдебен адрес: ****, адв.Л.С., за заплащане на:

-сумата от 99333.79лв., съставляваща обезщетение за прекратяване на договора за управление от 15.10.10г. по решение на НС на „Балкан”АД, преди изтичане на срока му, за време от 14мес.12дни, изчислено на база последното получено брутно трудово възнаграждение за м.април 2012г.;

-сумата от 6472.59лв.- лихва за забава върху главницата от 99333.79лв. за времето от 02.05.12г.-18.12.12г. 

Осъжда „Балкан” АД- гр.София, ЕИК *********, съдебен адрес: ****, адв.Л.С., да заплати на А.Н.Б., ЕГН **********, съдебен адрес:****, адв.Й.Ф., по предявените от него евентуални насрещни искове, както следва:

-сумата от 65454.60- шестдесет и пет хиляди четиристотин петдесет и четири лева и шестдесет стотинки, съставляваща обезщетение по чл.22.1. от договора за управление от 15.10.10г., поради прекратяването му с решение на НС преди изтичане на срока, за време от 14мес. и 12дни, изчислено на база уговореното с този договор възнаграждение от 4500лв. месечно, ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 18.12.12г. до датата на окончателното плащане;

-сумата от 4265.02- четири хиляди двеста шестдесет и пет лева и две стотинки, съставляваща лихва за забава върху главницата от 65454.60лв. за времето от 02.05.12г.-18.12.12г.

Осъжда „Балкан” АД- гр.София, ЕИК *********, съдебен адрес: ****, адв.Л.С., да заплати на А.Н.Б., ЕГН **********, съдебен адрес:****, адв.Й.Ф., разноски в производството по насрещните искове в размер на 5705.01- пет хиляди седемстотин и пет лева и една стотинка.

Осъжда А.Н.Б., ЕГН **********, съдебен адрес:****, адв.Й.Ф., да заплати на „Балкан” АД- гр.София, ЕИК *********, съдебен адрес: ****, адв.Л.С., разноски в производството по насрещните искове в размер на 5600- пет хиляди и шестстотин лева.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                    Окръжен съдия: