РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 05.03.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на десети декември през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5237 по описа за 2017 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени искове по чл.432, ал. 1 от КЗ, от П.Г.И. и П.И.И. срещу З. „Б.И.“ АД.
Всеки
от ищците претендира сумата от по 150 000 лв., частични искове като част
от общо претендираната сума от по 200 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от
смъртта техния наследодател И.П.И., и която смърт е настъпила вследствие на
ПТП, реализирано на 14.05.2016 г., около 10:00 ч., в гр. Плевен, на ул. „Пирот“
срещу дом № 17, по вина на В.И.В.– водач на лек автомобил „Фолксваген
Пасат" с ДК № ********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилисти” при ответното застрахователно дружество. Прави се и искане за
присъждане на законна лихва върху претендираните застрахователни обезщетения от
дата на деликта – 14.05.2016 г. до окончателното погасяване на задълженията,
както и сторените в настоящото производство разноски.
Ищците сочат, че водачът на лекия
автомобил бил признат за виновен за извършеното престъпление с влязла в сила присъда
№ 66 от 19.12.2016 г., постановена по НОХД № 304/2016г. по описа на Софийски
военен съд. Твърдят, че пострадалият – съпруг и
баща на ищците, бил тяхна морална и материална опора, а смъртта му им причинила
огромна мъка и страдания. Съпругата станала затворена и депресирана, променила
изцяло начина си на живот и трудно понасяла самотата, а синът й
поел изцяло грижите за психическото и физическото здраве на майка си, макар че
живее в друг град.
И двамата ищци отправили претенция
за доброволно изплащане на причинените им вреди до ответното застрахователно
дружество с молба, получена на 25.01.2016 г., но и до настоящия момент
ответникът не е заплатил обезщетението.
Ответникът З.
„Б.И.“ АД оспорва исковете по основание и размер, като твърди, че не е налице
деликт, а случайно деяние, поради което не може да се ангажира отговорността на
водача, съответно на застрахователя. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалия, който е пресичал в нарушение на
правилата за движение по пътищата на необозначено за това място, като не се е
съобразил с посоката и скоростта на приближаващия към него автомобил.
Ответникът оспорва исковете по размер, като сочи, че исковата претенция не
отговаря на действителната вреда.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка
“Гражданска отговорност”. Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най
- близките му, чиито кръг е посочен в раздел ІІІ, т. 2 от ППВС №4 от 25.05.1961
г. - низходящите, възходящите и съпругът имат право да претендират обезщетение
за неимуществени вреди от прекия причинител. Ето защо, те са легитимирани да
искат обезщетението и направо от застрахователя, който е застраховал
гражданската отговорност на деликвента. По този иск ищецът следва да установи,
че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС (фактическият състав на който е виновно и противоправно поведение на
водача, в причинна връзка, от което са произлезли вреди) и наличие
на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между този водач и ответника -
застраховател. На доказване от негова страна подлежи и изискваната от
посоченото ППВС родствена връзка между ищеца и починалия.
Видно от удостоверение
за наследници изх. № 14-2089/17.05.2016 г., се
установява, че П.Г.И. е съпруга на починалия И.П.И., а П.И.И. – негов син, то и ищците
са от кръга лица, посочени в ППВС №4/1961 г. на ВС, легитимирани да претендират
обезщетение за причинени им вреди от смъртта на техен близък.
С влязла в сила присъда № 66 от 19.12.2016 г., постановена по НОХД
№ 304/2016г., Софийски военен съд е признал подсъдимия В.И.В.за
виновен в това, че на 14.05.2016 г., около 10.00 ч., в гр. Плевен, на ул.
„Пирот“, срещу № 17, движейки се от ул. „Хаджи Димитър“ към центъра на град
Плевен, като управлявал МПС – собствения си лек автомобил „Фолксваген
Пасат" с рег. № ********, нарушил правилата за движение по пътищата на чл.
20, ал. 2 ЗДвП, като не е изпълнил задължението си като водач на МПС да намали
скоростта и в случай на необходимост да спре при възникналата опасност за
движението – пешеходец на пътното платно и движейки се със скорост от 51 км.ч.
не спрял пред пресичащия пътно платно отдясно наляво по посока на движение на
автомобила пешеходец И.П.И., блъснал го и в резултат по непредпазливост
причинил смъртта му и деецът след деянието направил всичко зависещо от него за
оказване на помощ на пострадалия – престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр.
с чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. с чл. 342, ал. 1 НК.
Предвид
разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна
за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Следователно, налице са всички елементи
от състава на непозволеното увреждане.
Съдът
намира за неоснователно релевираното възражение за съпричиняване от страна на
ответника, по следните съображения:
Видно от
заключението на автотехническата експертиза, в момента когато между водача и
пешеходеца се е открила пряка видимост, ударът е бил предотвратим за водача
чрез спиране с максимална интензивност. Водачът е имал възможност да
предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие и да спре с
максимална интензивност на около 6.5 м преди мястото на удара, като при скорост
50 км/ч, автомобилът би спрял на около 7.8 м преди мястото на удара.
Следователно, съобразявайки разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, водачът е могъл
да предотврати произшествието, като причина за същото е закъснялата му реакция
и несвоевременното предприемане на спиране.
За
установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди са събрани гласни
доказателства. Разпитана е С.Е.С., която дава сведения за близките отношения,
които са съществували в семейството на починалия, както и че много трудно са
приели смъртта му и не могат да преодолеят болката. В момента грижите за ищцата
П.И. са поети от сина й П., който пътува от София до Плевен. След инцидента П.И.
е побелял, като и двамата с неговата майка са отслабнали.
От приложената справка от ГФ се установява, че
е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с З. „Б.И.“ АД,
покриваща отговорността за вреди, причинени при управлението на лек автомобил „Фолксваген Пасат" с ДК № ********.
При така
установените факти съдът приема, че е налице фактическия състав на чл. 432 и в
полза на ищците е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за
причинените им неимуществени вреди, представляващи страдания от загубата на
близък човек.
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД
се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за
справедливост. Съдът взе предвид освен близките семейни връзки между ищците и
починалия, обстоятелството, че Илия И. е бил опора на семейството, както и че
ищците ще продължават да страдат от загубата на морална опора и помощ.
Съобразявайки се с тези обстоятелства и икономическите условия в страната,
настоящият състав намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени
вреди е в размер в размер на по 150 000 лв. за всеки от ищците.
Относно
разноските
При този
изход на спора, в полза на ищците, следва
да бъде присъдено възнаграждение за адвокат в размер на 12 000 лв. с ДДС,
което съдът не намира за прекомерно с оглед цената на исковете и
обстоятелството, че е близко до минималния размер в НМРАВ.
На
основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС сумата от 12 000 лв., представляваща държавна такса.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. “Б.И.” АД, ЕИК ********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), да заплати на всеки от ищците застрахователно обезщетение за претърпените
от тях неимуществени вреди – душевни болки и страдания от смъртта на И.П.И., причинена в резултат на пътнотранспортно произшествие,
реализирано на 14.05.2016 г., в гр. Плевен, по вина на шофьора В.И.В., чиято
гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на
лек автомобил „Фолксваген
Пасат" с ДК № ********, към посочената дата е
застрахована при ответника, както следва:
- на П.Г.И. с ЕГН **********,***, сумата от 150 000 лв., частичен иск от общия размер от 200 000 лв., ведно
със законната лихва от датата на деликта - 14.05.2016 г. до окончателното й изплащане.
- на П.И.И. с ЕГН **********, гр. София, ж.с. „********, сумата
от 150 000 лв., частичен иск от
общия размер от 200 000 лв., ведно със законната лихва от датата на
деликта - 14.05.2016 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА З. “Б.И.” АД, ЕИК ********, да заплати на П.Г.И. с ЕГН **********,*** и на П.И.И. с ЕГН **********, гр.
София, ж.с. „********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 12 000
лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА З. “Б.И.” АД, ЕИК ******** да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 12 000 лв.,
представляваща държавна такса по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: