Присъда по дело №871/2008 на Окръжен съд - Пазарджик

          МОТИВИ:

Обвинението е против подсъдимия П.Н.Ж. ***,с ЕГН **********-по чл.304,ал.1 от НК.Подсъдимият се обвинява в това,че на 29.09.2008 година около 22,00 часа в землището на град Ракитово, на път ІІІ-376 от град Ракитово в посока град Велинград, е дал дар- сумата от 800,00 лева, като облага на длъжностните лица П.  Г.А. и Т.И.Г.- полицаи  при Районно управление  на МВР – град Велинград, за да  не извършат  действия по служба-проверка на водач  за алкохол и недопускането му до управлението на моторно превозно средство, съгласно чл. 165, ал. 2, т.1 и т. 3 от ЗДвП: /При изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби:

     т.1. имат право да спират пътните превозни средства ,да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водач, както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство и с извършвания превоз;

         т.3. не допускат управлението на моторно превозно средство от водач, който е под въздействието на алкохол или на друго упойващо вещество/.

          Подсъдимият Ж. не се признава за виновен по това обвинение,като обяснява,че не е давал сумата от 800 лева на полицаите П.А. и Т.Г. като подкуп,за да го пуснат и да не го проверяват за алкохол.Твърди,че е бил спрян незаконно от тях за проверка,бил му е направен въоръжен грабеж от св.П.А. на сумата 11000 лева,като този свидетел му е нанесъл и побой,вследствие на който подсъдимият е изпаднал в безсъзнание и е имал и хематом на корема.Подсъдимият иска да бъде оправдан.

Пазарджишкият окръжен съд,като обсъди всички събрани по делото доказателства и при съобразяване с  разпоредбата на чл. 301 от НПК,прие за установено следното:

Свидетелите Т.Г. и П.А. са служители на РУ на МВР гр.Велинград – полицейски участък гр.Ракитово.Съгласно Писмо рег.№2309 от 16.01.2009 година на Директора на ОД на МВР-Пазарджик К. Г. св.П.А. заема длъжността старши полицай /ВПА/ в ПУ-Ракитово към РУ-Велинград,а св.Т.Г. заема длъжността полицай в ПУ-Ракитово към РУ-Велинград.С това писмо са изпратени и Заповед от 12.04.2007 година относно утвърждаване на типови длъжностни характеристики на Министъра на вътрешните работи Р.П. и Т. длъжностна характеристика на длъжността старши полицай/водач на патрулен автомобил-ВПА/ в ОДП и СДП,каквато е длъжността,заемана от св.А.,и Типова длъжностна характеристика на длъжността полицай-старши полицай в ОП при ОДП и СДП,каквато е длъжността,заемана от св.Г..В горната заповед на Министъра на вътрешните работи  длъжностите,заемани от свидетелите А. и Г. са посочени съответно в т.78 и т.80.Видно е от тази заповед,че тези двама свидетели са служители на Министерство на вътрешните работи.Видно е и от двете типови характеристики за заеманите от тези двама свидетели длъжности като служители на МВР е,че в техните длъжностни задължения влиза работа по осигуряване на обществения ред,както и предотвратяване и оказване на съдействие при разкриване на престъпления и нарушения на обслужваната територия.В задълженията на св.Г. влиза и взаимодействие със съседните наряди,други служби и ведомства.

Свидетелите А. и Г. били на работа като автопатрул за времето от 18,00 часа  на 29.09.2008 година до 06,00 часа на 30.09.2008 година в ПУ Ракитово.Около 22 часа на 29.09.2008 година патрулирали на ул.”Иван Клинчаров” в град Ракитово и видели джип  марка ”Мицубиши” , черен на цвят , с рег. №  РВ 91-54 ВК,  да се движи криволичейки по пътното платно и дори да се движи в лявата насрещна лента на посоката на движението му. Със служебния автомобил „Опел Астра” с рег. № .,  управляван от св.Т.Г., двамата свидетели тръгнали след джипа „Мицубиши”,като предполагали,че водачът или е употребил алкохол, или е неправоспособен. Едновременно с това сигнализирали Пътна полиция – КАТ на РУ МВР Велинград да предприемат действия за спиране на автомобила за проверка, тъй като служебният автомобил, с който пътували свидетелите, не разполагал със светлинен и звуков сигнал, за да спрат автомобила, движещ се пред тях.Свидетелят К. установява,че свидетелите Г. и А. им обяснили,че „са засекли автомобил,криволичещ по пътя и най-вероятно е употребил алкохол”. Най-близо до автомобила на свидетелите А. и Г. бил автомобил на Пътна полиция на РУ МВР Велинград,в който се намирали като смесен патрул свидетелите М.П. и Б.К.-младши автоконтрольор.

На разклона на град Костандово и град Ракитово, на път  ІІІ-376 св. К. с включен светлинен сигнал/пусната сигнална лампа на патрулния автомобил/, подал „стоп палка” при  приближаването на джипа  „Мицубиши”.  Водачът на джипа не се подчинил на подадения сигнал,намалил скоростта си при преминаване покрай св.К., след което ускорил движението си и продължил в посока град Велинград.През цялото това време полицейският автомобил със свидетелите Г. и А. се движел непосредствено след джипа. Св. Т.Г. продължил да управлява след него и при първа възможност се изравнил с джипа. Св.П.А. с ясен жест с ръка показал на водача, че трябва да отбие вдясно и да спре. Този път водачът се подчинил и спрял в разширение вдясно на пътя, на около 500-600 м от мястото,където св.К. преди това бил подал сигнал за спиране със „стоп-палка”.Зад него спрял и автомобилът със свидетелите Т.Г. и П.А..Автомобилът на свидетелите бил бял на цвят,със син цвят „Полиция” на него. И двамата свидетели слезли от автомобила и отишли до водача на джипа, който бил подсъдимият П.Ж..Свидетелите били с полицейски униформи и отличителни знаци,като се представили на подсъдимия по имена и като длъжност.

Св.Г. поискал от подсъдимия документите му за проверка.Отишли заедно с подсъдимия до полицейския автомобил,за да ползват светлините му и да извършат проверка по документите.Двамата свидетели Г. и А. констатирали видимо нетрезвото състояние на  подс.Ж..Подс.Г. установява,че  подсъдимият лъхал на алкохол, бил клекнал до него и като слязъл от джипа личало,че има нестабилна походка.Св.А. установява,че подс.Ж. е бил видимо много пиян,лъхал е много на алкохол.Докато св.Г. проверявал документите на подсъдимия,а св.А. стоял до  подсъдимия,подсъдимият Ж. признал пред двамата полицаи,че е много пиян.Св.Г. заявява,че тогава подсъдимият им казал също: ”Момчета,дайте да не правим глупости,дайте да се разберем,ето ви тези 1000 лева” и оставил в джоба на кората на предната дясна врата на полицейския автомобил,която била отворена, свити банкноти от по 20 лева.Когато подсъдимият Ж. оставил парите,там били свидетелите Г. и А..Св.А. установява,че в момента на оставянето на парите от подсъдимия били само той и св.А..Св.А. установява,че подсъдимият,докато св.Г. проверявал документите му,им казал,че е употребил много алкохол:”Като ни даваше парите,каза,много съм пиян,дайте да не правим глупости,вземи тези 1000 лева,няма да има никакви проблеми…Като ни каза да не правим глупости,извади топка пари,каза,че са 1000 лева,после се установи,че са 800 лева и ги сложи в кората на дясната врата на служебния автомобил…Парите бяха по 20 лева и беше топка.” Парите подсъдимият Ж. извадил от черното си кожено яке,от вътрешния джоб.

Св.Г. установява,че осъществявайки патрулна дейност през процесната вечер,той и св.А. са имали право в изпълнение на служебните си задължения да спират автомобили за проверка,но нямат право да издават актове.Счита,че парите подсъдимият е дал на него и колегата му А.,за да не му пишат акт и да го пуснат да си ходи.Св.А. заявява в показанията си,че парите им са били предложени от подс.Ж.,за да не го пробват за алкохол и да не му пишат акт и подсъдимият е очаквам,че като даде парите,че св.А. и колегата му Г. ще ги вземат и ще го пуснат.

След като обърнали полицейския автомобил в посока на движението на подсъдимия и автомобила на свидетелите Г. и А.,свидетелите П. и К. пристигнали също на мястото,където били спрели колегите им и подсъдимият,като това станало в рамките на 2-3 минути.

Когато свидетелите К. и П. пристигнали,свидетелите Г. и А. заедно с подсъдимия Ж. били прави извън автомобилите.Св.Г. казал,че водачът на джипа-подс.Ж. следва да бъде изпробван за алкохол.Свидетелят Г. казал също на колегите си К. и П.,че подсъдимият е оставил сума пари в автомобила им- „на вратата на кората на патрулния автомобил на колегите от Ракитово”. Св.К. поканил подсъдимия да бъде изпробван с техническо средство „Дрегер” с ф.№ 0290 за наличие на алкохол в кръвта  му,при което подсъдимият отказал да бъде изпробван с нецензорни думи: ”Аз да не съм свиркаджия да ти надувам,да ти духам.”.

Междувременно в присъствието на колегите си Г.,К. и П. св.А. подал устно сигнал на дежурния офицер при РУ МВР Велинград за случая, а парите, които подсъдимият оставил в полицейския автомобил „Опел Астра” с рег.№ РА 14 00 ВА, останали на мястото си-в кората на дясната предна врата.Парите били видени и от свидетелите К. и П.,които описват местонахождението им.

Св.К. също установил,че подсъдимият Ж. лъха на алкохол и е видимо пиян,като му написал Талон за медицинско изследване/на лист 5-ти от досъдебното производство/,който подсъдимият отказал да получи.Св.К. съставил против подсъдимия П.Ж. и АУАН от 29.09.2008 година/лист 6-ти от ДП/,в който е посочил като свидетели на нарушението и съставянето на акта свидетелите М.П. и Т.Г..Като актосъставител св.К. е описал,че на 29.09.2008 година около 22,20 часа подс.Ж. е извършил следните нарушения:

1.На път ІІІ-376 от град Ракитово посока гара Костандово управлява процесния джип „Мицубиши”,подробно описан в АУАН и по-горе, при следното нарушение: управлява след употреба на алкохол,мирише на алкохол,говори несвързани думи и не може да се държи на краката и казва,че е употребил много алкохол.На водача е издаден талон за медицинско изследва/лист 5-ти от ДП/.Отказва да бъде изпробван с Алкотест Дрегер №0290.

2.Водачът не спира на подаден сигнал за спиране със стоп палка по образец и включена синя лампа.

В акта са посочени и конкретните нарушени от подсъдимия норми на ЗДвП.Видно от АУАН същият е бил подписан от подсъдимия без никакви възражения и е получил и препис от АУАН-отново срещу подпис,което обстоятелство се установява от показанията на св.К..

Докато оформял документите, св. К. не знаел за сумата, която била оставена от подсъдимия  в служебния автомобил на свидетелите Г. и А.. След като приключил с написването на документите, се отправил към  друго място на станало ПТП заедно с колегата си П..

Впоследствие пристигнала дежурна група на РУ МВР Велинград и в 23,30 часа започнал оглед на местопроизшествие/протокол за оглед от 29.09.2008 година-лист 42-43 от ДП и албум с направените фотоснимки-лист 44-47 от ДП/,приключил в 00,22 часа на 30.09.2008 година, с което действие започнало и настоящото наказателно производство.Бил извършен оглед и на л.а” Опел Астра” с рег. № РА 14-00 ВА. Същият бил с ясни отличителни надписи „Полиция” и цифрите 13-89, автомобилът бил с отворена предна дясна врата, като в долната част на вратата от вътрешната й страна имало джоб. В него били  намерени банкноти-40 броя с номинал по 20 лева. Всяка банкнота била описана със серията и номера си в протокола за оглед на местопроизшествие и в протокола за оглед на веществени доказателства/л.42-л.47 и л.48 от ДП/.Св.Д.,който дошъл на място с дежурната група,също видял банкнотите-в предната дясна врата на служебния автомобил към ПУ Ракитово-копюри по 20 лева,40 на брой.

Когато оперативната група пристигнала на място,подсъдимият бил видимо доста  пиян и стоял изправен между неговия и служебния автомобил.При пристигането на групата,включваща дознателя Банев и експерта Бозьов, и в присъствието на св.Д.,който също пристигнал на място с тях,подс.Ж. легнал на земята и започнал да охка и да пъшка.

По това време там вече се намирали и свидетелите М. Г.,П.К. и П. Г.-близки на подс.Ж.,които били дошли преди оперативната група и св.Д..Междувременно около 23,00 часа св.Д. П. установява,че подс.Ж. му се обадил като комшия в Батак,и му казал да забере още някой и да отидат да приберат колата му,която се била намирала преди разклона за Велинград и Септември.

Когато подсъдимият започнал да се превива,да охка и да се оплаква от болки,св.д.,който познавал св.М. Г.,я повикал,за да извикат линейка.Подс.Ж. тогава на два пъти се изправил и казал на св.М. Г. да се запишат номерата на служебните автомобили и че полицаите щели да бъдат уволнени.

Св.Д. се обадил и на дежурния от нощна смяна към РУ-Велинград свидетел Л.,като му казал да изпрати линейка на място,тъй като водачът не се чувствал добре.Св.Л. се обадил за линейка  на Спешна помощ-Велинград.Св.Д. установява,че подсъдимият се оплаквал,че го стяга сърцето. Дошлата линейка била автомобил на МБАЛ Велинград,в нея била   свидетелката Н.А. – медицински фелдшер във филиал на СМП град Ракитово, която се отзовала на 5-та минута след повикването.Св.А.,пристигайки на място,установила,че пациентът е подсъдимият.Той лежал на земята,като полицаите й обяснили,че се оплаква от болки в гърдите.Св.А. поискала да направи преглед на подсъдимия,но той отказал такъв.Казал,че иска да му бъде направен скенер в Пазарджик и отказал всякакви манипулации.Св.А. установява,че дъхът на подсъдимия миришел на алкохол.Във фиша за СМП,изготвен от тази свидетелка/лист 7-ми от ДП/ тя е записала,че : мъжът/подс.Ж./ е употребил „неограничено количество алкохол,водач на МПС;неадекватна походка до невъзможност за самостоятелно джижение.”Св.А. установява и че подсъдимият бил превъзбуден по отношение на полицаите,като казвал,че бил бит от тях и имал болки,като свидетелката предполага,че това му поведение било вследствие на алкохола.Подсъдимият съобщавал пред свидетелката за болки по цялото тяло,но тя не видяла никакви следи от побой по тялото му.Св.А. в съдебно заседание на 13.02.2009 година заявява:”Аз бях длъжна да направя оглед на тялото.Направих оглед,но никъде не видях следи от побой.Вдигнах му дрехите,беше със син потник.не забелязах нищо.По гърдите и по корема не видях следи от травма…тук нямаше,и областта около пъпа прегледах.Нямаше следи от хематоми.Аз съм описала всичко.”.Св.А. установява и ,че по дрехите на подсъдимия не е имало никакви следи от упражнено върху него насилие-ако е имало такова,свидетелката заявява,че е щяла да го види.

Въпреки това с носилка подсъдимият Ж. бил качен на линейката и откаран до МБАЛ АД град Велинград.Св. Н.А. предала пациента на св. Реджеп С., който по това време бил дежурен лекар в СМП гр.Велинград.Пред д-р С. подс.Ж. се оплаквал от главоболие и настоявал да му бъде направен скенер.Отказал същевременно д-р С. да му направи какъвто и да било преглед или да хване централен венозен съд.Д-р С. измерил кръвното налягане на подсъдимия,което било нормално.Установява,че по подсъдимия не личали следи от побой,нямал раздърпани дрехи,като д-р С. също като св.А. не констатирал кръвонасядания от удари по подсъдимия.Заключението на д-р С. било,че здравословното състояние на подсъдимия в момента е такова,че може да бъде задържан.

Прегледът д-р С. извършил в кабинет в големина около 10 кв.м./в този смисъл са показанията на св.П./,където по време на прегледа присъствали и свидетелите П. Г. и Д. П..Св.Г. установява,че при прегледа на подсъдимия били свалени дрехите му,като не бил чул доктора да казва,че има следи,че някой е бил подсъдимия.Св.П. заявява,че прегледът на подсъдимия се състоял в това,че го преглеждали за наранявания.Този свидетел бил в стаята по вереме на прегледа,бил на три-четири крачки от подсъдимия и никой нищо не бил казал,като този свидетел не е видял нито едно нараняване по тялото на подсъдимия-при положение,че при пристигането си на място на пътя заявява,че подсъдимият му бил казал,че имал болки,че искал Бърза помощ и лекар,защото го били били полицаите.

Тъй като свидетелите Н.А. и Р. С. потвърдили доброто здравословно състояние на подсъдимия, той бил отведен от полицаи на РУ МВР Велинград в полицейския участък и задържан за срок от 24 часа по ЗМВР. Подс.Ж. бил настанен в арестната клетка от св. Н.Л., който бил дежурен по оперативната част в РУ на МВР град Велинград. Този свидетел също констатирал пияното състояние на подс. Ж.: „За мен лично беше видимо пиян”. Св.Л. оформил документите по задържането на подсъдимия. Заявява, че подсъдимият се оплаквал пред него от болка в стомаха, но св.Л. не видял следи от насилие по подсъдимия. Този свидетел установява, че когато подсъдимият бил задържан, бил направен протокол с опис за намерените у Ж. вещи. У Ж. била намерена сумата от 460 лева. Св.Л. установява, че по-голяма сума пари от тази не са намирани у подсъдимия. И подсъдимият не е заявявал пред него, че му липсват вещи: „Хиляди левове в него не сме намерили. Мисля, че беше сумата 460 лева. Пред мен не е заявявал, че му липсват вещи.”

          На 30.09.2008 г. в СМП във Велинград била дежурна като медицински фелдшер св.А. П.. Около 12 часа на обяд се получил сигнал от полицията. Св.П. се качила на линейката и отишли в РУ Велинград. Посрещнали я няколко полицаи, като  й казали, че на човека ,който е вътре, нещо му става. Отворили вратата и свидетелката видяла човек, който се бил свил на земята. Въртял се, охкал и имал „адски болки в корема”.  Св.П. закарала този човек в болница, където му направил аналгин за болките. Същевременно веднага извикала лаборантка, за да му вземе изследвания и извикала д-р К. – хирург, за да го прегледа. Св.П. извикала св.К, за да провери кръвните изследвания. Докато д-р К. го преглеждал, св.П. установява, че била на бюрото си и пишела, като не гледала как протича прегледа.  Пред нея д-р К.

 казал само, че пациентът е за приемане в отделението и го завел в хирургията. Св.П. установява, че нищо конкретно не й е направило впечатление при този пациент. Оплакванията са му били, че много силно го боли корема и главата.  Когато пациентът се оплаквал, че го боли корема, вдигнал блузата си пред св.П. и показал и й казал, че целият корем го боли. Тогава св.П. погледнала корема на пациента и нищо не й направило впечатление. Св.П. заявява: „Нищо не ми направи впечатление. Корема го погледнах. Хематом не съм видяла на корема.”

          По досъдебното производство на лист 8 е приложен фиш за СМП, от който е видно, че подс.Ж. е бил транспортиран от РУ Велинград до  СМП  за времето от  12,20 до 12,30 часа.

Същият ден-30.09.2008 година  в 17.10 часа, съгласно История на заболяването № 1124 /лист 18 от ДП/, подс.Ж. е бил хоспитализиран в „МБАЛ Велинград” ЕООД гр.Велинград в Хирургично отделение, като негов лекуващ лекар бил д-р К.. Пред д-р К. подсъдимият се опалкал от главоболие и болки в корема, като св.К. преценил, че следва да хоспитализира подсъдимия. Като пациент  подс.Ж. бил изписан от отделението на 03.10.2008г. в 13,15 часа, съгласно горецитираната История на заболяването. По време на престоя си в Хирургично отделение на подсъдимия били направени изследвания,в това число на кръв и урина, образно изследване /ехография на корем/. В резултата от това образно изследване на 30.09.08г. /на гърба на лист 10 от ДП/ е посочено, че няма болестни изменения в бъбреците му. Била е направена консултация и с невролог на 01.10.08г.- видно  от приложената в ДП медицинска документация. На 01.10.08г. е било направено и образно изследване на корем с центраж на ляв бъбрек. За престоя на подсъдимия в Хирургично отделение е била издадена Епикриза  от лекуващия лекар д-р К. – на дата 3.10.08г., като окончателна диагноза е посочена „Колика реналис синистра”. В раздел „Обективно състояние” на тази епикриза д-р К. е описал, че е констатирал наличие на хематом в областта на пъпа на подсъдимия – с размери 7,5 х 7,5см, кръгла форма и синкаво-виолетов цвят. Тази епикриза е приложена на лист 17 и 18 по ДП, том ІІІ. На лист 30 от том І на ДП е приложено медицинско свидетелство, издадено също от д-р К. на 03.10.08г., където отново е описан констатираният от него хематом в областта на пъпа на подсъдимия и като част от диагнозата на подсъдимия е описано кръвонасядане в областта на пъпа, контузия на тялото и ляв бъбрек.

Д-р К. е разпитан като свидетел по делото. Същият заявява в съдебно заседание  на 06.01.09г., че според него  е имало кръвонасядане в областта на пъпа на подс.Ж., „на два-три сантиметра под пъпа”, като заявява, че този хематом го  била видяла и фелдешер А.П.. Св.Анита П. беше категорична обаче в показанията си в съдебно заседание на 13.02.09г., че по повод оплакванията на подсъдимия, тя е видяла корема на подсъдимия  малко преди да го прегледа д-р К., като там не е видяла хематом.   Д-р К. обясни в с.з., че за да бъде един хематом със синкавовиолетов цвят означава, че е от три-четири дни. Същевременно при приемане заключението на комплексната СМЕ, изготвена от вещи лица лекари невролог, уролог и хирург, д-р М.П. – хирург, обясни, че когато се пише епикриза на болен, в нея се вписва състоянието в деня на постъпването му. Ако това е така, то означава, че д-р К. на 30.09.08г. е видял хематом, който според него е отпреди три-четири дни, т.е. не е от предният ден-от 29.09.08 година.  Същевременно такъв хематом не е бил видян при прегледа на корема на подсъдимия нито от федшер А. на 29.09.08г., нито от фелдшер П. кратко време преди д-р К. на 30.09.08г., нито е бил видян от св.Г. и св.П., присъствали на извършения преглед от д-р С., нито е бил видян от д-р С. през нощта на 30.09.08 година. Самият д-р К. по-нататъка в показанията си пред съда заяви, че след седем дни хематомът, който той бил констатирал, не би трябвало да изчезне и би трябвло да има от него поне малка следа. Заявява, че кръглата му форма отговаряла на токата на колана на подсъдимия, като предполага, че може да се е образувал от притискане и не заявява в с.з., че счита ,че този хематом е вследствие на удар. В показанията си д-р К. заявява, че неговата окончателна диагноза „колика реналис синистра” означавала бъбречна криза. Говори и за контузия на самия бъбрек и че ако бъбрекът бил ударен, то анамнезата щяла да отговаря на горната диагноза. Заявява, че бъбречната криза била провокирана от травма, за което имало ехография. Същевременно при тези подробности, които д-р К. е отразил в епикризата си, същият не е отбелязал цикатрикс от операция на херния на подсъдимия/каквато операция заявява самият подсъдим,че му е правена,и какъвто цикатрикс е констатиран и от в.л.д-р М.П.-хирург/, като самият св.К. обяснява, че ако е имало такива следи от операции или предишно заболяване, негово задължение е да ги отбележи в епикризата. След което обаче веднага заявява, че не бил отбелязал цикатрикса, защото не бил имал отношение към заболяването на подсъдимия, който пък по думите на самия свидетел е бил докаран при него именно с остри болки в корема.

След изписването  на подсъдимия на 06.10.08г. същият е бил освидетелстван – след взето писмено съгласие от него. Освидетелстването е извършено от дознател Банев в присъствието на поемните лица свидетелите Мариян Каменов и Илияна И. и с участието на съдебния лекар д-р Ф., и експерт при РУ на МВР Велинград. В протокола за освидетелстване /лист 90 том І от ДП/ е посочено, че в резултат на освидетелстването не са били установени травматични увреждания по главата, тялото и крайниците на подсъдимия. На лист 91-93 от ДП е приложен албум за извършеното освидетелстване. На снимките от този албум се вижда коремната област на подсъдимия и в нея не се забелязват хематоми.

Д-р Ф. е изготвил и СМЕ на живо лице № 6/2008г. след извършеното освидетелстване на подсъдимия, като заключението му е, че не са се установили травматични увреждания по главата, тялото и крайниците на подсъдимия. При разпита си в с.з.  д-р Ф. заяви, че не е установил хематом в областта, посочена от д-р К.. Заявява, че не е възможно, ако е имало там хематом с описания синкаво-виолетов цвят, след три дни същият да е изчезнал и че на хематом с горното описание, за да изчезне, ще му трябват около две седмици. Обяснява, че в коремната област трудно се получават хематоми и е възможно да се получи хематом от удар, но е рядко.

От разпита на свидетелите Каменов и И., посочени като поемни лица на освидетелстването, се установява, че те са присъствали на прегледа на подсъдимия, извършен от съдебния лекар, като това е било през октомври 2008 година. Там е имало и човек с фотоапарат, полицай и адвокат на лицето, което е било освидетелствано. Св.Каменов заявява, че подсъдимият се е съблякал, бил направен и снимков материал и не е видял никакви следи по тялото му от побой. Не е видял никакви синини в областта на корема му. Заявява, че пред него съдебният лекар е разговарял по телефона с друг лекар и е казал, че за това, което вижда в момента, не е имало причина подсъдимият да бъде в болница. Св.И. също заявява, че не е видяла следи от побой по тялото на подсъдимия, не е видяла синини, не е видяла подутини. Също установява, че е имало разговор между съдебния лекар и друг лекар по телефона. В показанията си св.К. заявява, че д-р Ф. му се е обадил по телефона и му е казал, че не е констатирал описания от д-р К. хематом – бил му се обадил от колегиална гледна точка, че не е видял хематома.

В съдебно заседание на 13.02.09г. при разпита на вещите лица  д-р Ж., д-р М.П и д-р М.П., вещото лице М.П. – хирург обясни, че не е констатирал патологични промени по направената операция от херния на подсъдимия. Счита, че е невъзможно да е констатиран хематом с цвят и големина, описани от д-р К., като една седмица по–късно да няма никакъв остатък от този хематом. Това е становището и на д-р М.П, който обяснява развитието и резорбцията на хематома в тъканите и счита, че същият след седмица би трябвало да има зеленикаво-жълтеникав цвят и да има остатъци от него. Д-р М.П – уролог заявява, че няма медицинско понятие „натъртване на бъбреци”. Има понятие „контузия”, което не се обективизира при ехографско изследване/както твърди д-р К./. Ако има такава травма, то тя се проявява клинично –с кървава урина ,болка в съответната област, но не се обективизира на ехограф. Заявява, че  диагнозата  „колика реналис” означава бъбречна болка. Ако е имало контузия на бъбрека, то би трябвало като диагноза да се посочи „Контузио ренис колика реналис” – на съответния бъбрек, каквато диагноза няма поставена от д-р К. на подсъдимия.

По делото е установено,че непосредствено преди да бъде забелязан автомобилът, управляван от подс.Ж. на път ІІІ-376  от свидетелите Г. и А., подсъдимият е  бил от около 18,00 часа на 29.09.2008 година в питейно заведение – бар „Визо” в град Ракитово, където барман е свидетелката Л.Б. , а сервитъор-св. М.Г.. Подсъдимият Ж. бил в компанията на св. М. Г. и съпругът  й-св. П.К., ирландски гражданин.Тримата си тръгнали около 22 часа.

Според св.М. Г.  тя и съпругът й-св.К. били обещали на подс.Ж. като приятели да му дадат в заем 10000 лева-за да прави конструктивни промени по старата си къща.Съпругът й дал парите на подсъдимия в банкноти по стотачки,когато били на масата в горепосочения бар.На масата били само тримата в този момент и парите подсъдимият ги сложил във вътрешния джоб на черното си кожено яке.Заявява,че за цялата вечер подсъдимият изпил една бира,съпругът й пил предимно алкохол,а тя-малък коняк,като подсъдимият пил и кафе и кола.Св.Г. заявява,че на масата им идвали и си отивали и други хора,като „имаше доста уиски”.Съпругът й пил първо бира,а после уиски,а тези,които идвали на тяхната маса те били поръчали уиски за тях-почерпили ги.не сочи конкретни хора,които са сядали на масата им и са пили уиски.Заявява,че на 30.09.2008 година посетила подсъдимия и той й казал,”че му липсват много неща,от портфейла му липсвали пари.Заявява също:”Не ми е казал колко липсват,но на другия ден сумата от 10000 лева я нямаше”.Заявява също,че когато му дали тази сума на подсъдимия,били подписали запис на заповед,който бил при адв.Б..

Св.Г.-баща на св.М. Г.,е бил извикан от зет си-св.К.,на мястото,където е бил спрян подсъдимия от полицаите.Св.Г. заявява,че на другия ден бил разбрал,че подсъдимият преди това е бил в заведение в Ракитово и го разбрал,защото ракитово било малко градче.Не знае с кого е бил там подсъдимия,като св.Г. питал дъщеря си-св.М.Г. къде е била същата вечер,но тя не му била казала да е била с подсъдимия.

Св.П.К. заявява,че процесната вечер в бара е дал сумата от 10000 лева на подсъдимия-в заведението на масата тогава били само той,съпругата му и подсъдимият,и св.К. му броил парите,които били от по 100 лева.Този свидетел заявява,че масата им била голяма и „по-късно се присъединиха и други хора,но нямаха отношение към нас.”Заявява,че подсъдимият изпил една бира,а свидетелят изпил 5-6 бири.Ж. пил и кафе.Според св.К. на масата им са дошли и други хора впоследствие,които явно се познавали с подсъдимия,които решил да ги почерпи,като им предложил водка,уиски.Сметката на всички на масата платил подсъдимия.Св.К. в пртиворечие със съпругата си заявява,че когато разбрал,че подсъдимият е задържан,поискал от адв.Б. да състави документ за негова гаранция,че е дал пари на подсъдимия,което се случвало за първи път в техните делови отношения,датиращи от 3 години.Адв.Б. му била показала този документ при следователя и тогава св.К. запитал адвоката,кога била издадената разписката.Заявява,че в негово присъствие побой на подс.Ж. не е нанасян.

Св.М.Г.-сервитьор в бар „Визо” към 29.09.2008 година заявява,че сервирала на масата,където седели подсъдимия,свидетелите М. Г.,К. и други хора уиски,бира,кафе и чай.Не била сервирала на всеки от масата индивидуално.Установява обаче,че подсъдимият поръчвал три малки уискита или М./св.М. Г./ й поръчвала.Подсъдимият бил с гръб към нея и не видяла какво пие.Заявява: ”Поръчаха около 1 бутилка уиски и около 15 бири.Уискито се поръчваше на малки питиета периодично.Имах две сметки-едната я плати подсъдимия,а другата я плати М..”Последни си тръгнали подсъдимият и свидетелите М. Г. и К.,като св.М.Г. отсервирала от масата след тях чаши от уиски,от бира и от кафе.Подсъдимият й заплатил сметката с банкноти от по 20 лева,като имал доста пари в ръката си:”като една пачка от по 20 лева”,като сервитьорката не видяла портфейл.Не видяла банкноти от по 100 лева.

Св.Б.-барман през процесната вечер в бар „Визо” установява,че през процесната вечер единствената сервитьорка е била М.Г..Спомня си,че подсъдимият седял с гръб към нея.Не знае защо е запомнила подсъдимия,който не била виждала до тогава и знае,че не е от Ракитово,но не си спомня другите хора на масата му-при положение,че там заявява,че е имало и местни хора и че тя като човек от Ракитово познава хората от този град.Установява впоследствие,че на масата са били свидетелите М. Г. и К.,като не си спомня за други хора.Първоначално заявява,че не си спомня какво се е консумирало на масата,а впоследствие си спомни,че тази вечер на масата на подсъдимия се е поръчвало скъпо уиски „Джеймисън”,което не се продава често,като е било някъде около бутилка и се е разливало на питиета.

По делото е приета Експертна справка №192 от 01.10.2008 година на експерт Спасова,от която е видно,че при обработка за процесните банкноти от по 20 лева не са били открити годни дактилоскопни следи.

Самите банкноти са предявени на страните от съда и са приобщени към делото като веществени доказателства.

По делото е приета като неоспорена и съдебно-психиатрична и психологична експертиза,изготвена от д-р М.-съдебен психиатър и психолог Б..От заключението на тези две вещи лица се установява,че подс.Ж. не страда от психично заболяване,няма данни за невменяемост и по време на извършване на деянието същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и адекватно да ръководи постъпките си.Определят подсъдимия като акцентуирана личност с асоциална нагласа,с  нисък праг на морални задръжки.В.л.д-р М. заявява също,че в цялостното поведение на подсъдимия може да се мисли да агравация/преувеличаване/,утежняване на дадени оплаквания,а може дори и да се говори за симулация.В.л.Б. счита,че поведението на подсъдимия е защитно,за да може по-лесно да излезе от ситуацията.

От съда е била назначена и комплексна СМЕ от три вещи лица лекари-невролог,уролог и хирург.Съдът кредитира изцяло представеното от тези вещи лица заключение-същите са специалисти в съответната област и са извършили личен преглед на подсъдимия,включително са направени и образни изследвания-ехографски преглед,рентген и скенер.От заключението на вещите лица д-р Ж.,д-р М.П и д-р М.П. се установява,че оплакванията в момента на подсъдимия от главоболие и световъртеж за от изключително субективен характер и няма никакви патологични изменения при направената контролна томография/скенер/ на главния мозък на подсъдимия и структурата на задна черепна ямка/ЗЧЯ/.Становище на д-р М.П. е същото по отношение на оплакванията на подсъдимия от болки в коремната област.Същият не е констатирал никакви патологични промени и никакви изменения/като оток,силна болка,промяна на температурата/,които да говорят,че има някакви патологични деформации в коремната обаст,включително и на оперираната херния на подсъдимия.Според трите вещи лица подсъдимият е клинически практически здрав и не са констатирани органически заболявания при него,които да налагат лечение.

Тази фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите Г. , А. , П. , Л. , Д. , К. , Каменов, И. ,П..Съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетели,тъй като те не си противоречат,допълват се и си кореспондират относно основните факти на обвинението.Показанията на тези свидетели кореспондират изцяло и със събраните по делото писмени доказателства, с изключение на медицинската документация,изготвена от д-р К. за наличие на хематом в коремната област на подсъдимия.Показанията им кореспондират и с изготвените фотоалбуми,като и с предявените и приобщени по делото веществени доказателства/процесните банкноти/. Показанията на тези свидетели кореспондират и с приетите по делото заключения по допуснати експертизи,изготвени от д-р Ф.-съдебен лекар,от д-р М.-съдебен психиатър и психолог Б.,както и от вещите лица невролог,уролог и хирург.

От показанията на свидетелите Г., А., П. , Л. , Д. , К. съдът приема за безспорно установено по делото, че на 29.09.2008 година подсъдимият Ж. *** е управлявал джип „Мицубиши” с Рег.№, като преди това е бил употребил алкохол в бар „Визо” в гр. Ракитово, където е пребивавал заедно със свидетелите М. Г. и К.-от около 18 часа  до около 22 часа. Подсъдимият, управлявайки джипа, е бил видян от служителите на РУ на МВР Велинград – полицейски участък гр.Ракитово свидетелите Г. и А.. Съгласно приетите по делото длъжностни характеристики, утвърдени от Министъра на вътрешните работи за длъжностите заемани от тези двама свидетели и съгласно Заповед от 12.04.07г. на същия министър, тези свидетели са служители на МВР и в техните задължения по служба влиза работа по осигуряване на обществения ред, както и предотвратяване и оказване на съдействие при разкриване на престъпления и нарушения на обслужваната територия.  В задълженията на св.Г. влиза и взаимодействие със съседните наряди, други служби и ведомства. Изпълнявайки задълженията си по служба и двамата свидетели са имали право като автопатрули по време на дежурството си от 18 часа на 29.09.08г. до 06 часа на 30.09.08г.  да спират водачи на МПС за проверка-особено когато са имали съмнение, както е в настоящият случай от криволиченето и влизането в насрещното платно на джипа на подсъдимия, че същият е употребил алкохол или че е неправоспособен. Съдът счита, че тази дейност на свидетелите Г. и А. безспорно влиза в техните длъжностни задължения съгласно типовите им длъжностни характеристики, посочени по-горе.В изпълнение и на тези си задължения тези двама свидетели са поискали и съдействие от колегите си П. и К.-за да предприемат действия по спиране на джипа управляван от подсъдимия, тъй като служебният автомобил, с който са пътували свидетелите А. и Г., не е разполагал със светлинен и звуков сигнал. Установено е по безспорен начин от показанията на свидетелите Г., А., П. и К., че св.К. е подал стоп палка при приближаването на джипа, управляван от  подсъдимия, и при включена сигнална лампа на патрулния автомобил, при което подсъдимият не е спрял-напротив, ускорил е движението си. Това е наложило джипът на подсъдимият да бъде последван от двата полицейски автомобила, като автомобилът, управляван от свидетелите Г. и А. е бил бял на цвят, с голям син надпис „Полиция” на него. Свидетелите са били с полицейски униформи и с отличителни знаци.

Съдът приема, че е безспорно установено по делото от показанията на свидетелите А. и Г., които се подкрепят и кореспондират с показанията на свидетелите П. и К., че свидетелите Г. и А. са успели да спрат подсъдимият за проверка, което е станало от св.А. по реда на чл. 170, ал. 3, изр. предпоследно и последно от ЗДвП. Съгласно този законов текст униформен полицай може да спира пътните превозни средства за проверка и чрез подаване на сигнал само с ръка, като сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил.

Съдът приема за безспорно установено по делото, че след като подс.Ж. е бил спрян  от свидетелите А. и Г., което е станало на 29.09.08г. около 22 часа в землището на гр.Ракитово, тоест в обслужваната от тях територия като полицаи, на път ІІІ-376 от гр.Ракитово в посока гр.Велинград, подсъдимият е дал на свидетелите А. и Г. сумата от 800 лева /40 броя банкноти в копюри от по 20 лв, подробно описани със серии и номера в протоколи за оглед, приложени по ДП/.

Че тази сума е била оставена от подсъдимия в кората на предна дясна врата на полицейския автомобил на свидетелите А. и Г. се установява не само от техните показания, но и от показанията на свидетелите П., К. и Д., както и от показанията на св.Л.. Свидетелите К., П. и Д. са видели оставените пари от подсъдимия, описват къде точно са били оставени, и че са били банкноти от по 20 лева, като св.Д. установява и тяхната точна бройка – 40 броя. Св.Л. установява, че е разбрал от колегите си Г. и А., които са се обадили в РПУ Велинград, че при проверка на водач „им е хвърлил около 1000 лева пари”. Тогава св.Л. работещ през процесната нощ в дежурно оперативна част към РПУ Велинград се обадил на дознателя Банов, на дежурният по криминална част и на експерт, като групата е заминала на място.

От показанията на горните свидетели е безспорно установено по делото,че полицаите Г. и А. не са взели сумата,оставена от подсъдимия в автомобила им,възлизаща на 800 лева,и предназначена като дар за тях двамата като полицаи от посдъдимия.

От показанията на свидетелите Г., А., П., Л., Д., К., А. се установява, че когато подсъдимият е бил спрян за проверка от полицаите, той е бил пиян – бил е във видимо нетрезво състояние, лъхал е много на алкохол, като при поискване на документите му за проверка от страна св.Г., му е казал на него и на св.А. да не правят глупости, да се разберат, извадил е тогава топка пари, които е казал че са 1000 лева. Казал е на свидетелите Г. и А. : „Ето ви тези 1000 лева” и ги оставил в кората на предната дясна врата на полицейския автомобил, с който са дошли тези свидетели.  

Съдът приема за безспорно установено с оглед поведението на подс.Ж., установено от показанията на свидетелите А., Г., П. и К., както и от показанията на свидетелите Л., Д. и А., че подсъдимият е дал сумата,възлизаща на 800 лева,с определена цел- да не извършат свидетелите А. и Г. действия по служба.

Съдът приема, че свидетелите А. и Г. са длъжностни лица по смисъла на чл. 93,т. 1,б.”а” от НК – същите са на служба в МВР, като св.Г. заема длъжността полицай в ПУ Ракитово към РУ Велинград, а св.А. заема длъжността старши полицай /ВПА/ в ПУ Ракитово към РУ Велинград. Видно от типовите характеристики на тези двама свидетели, същите не извършват дейност само на материално изпълнение. В техните задължения по служба и при изпълнение на функциите си те имат право да спират пътни превозни средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за правоуправление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство и с извършвания превоз. При изпълнение на функциите си също така те са задължени по служба да не допускат управлението на МПС от водач, който е под въздействие на алкохол или на друго упойващо вещество – съгласно чл. 165 ал. 2 т. 1 и т. 3 от ЗДвП. 

В настоящият случай от действията на свидетелите А. и Г., които са били действия по служба, а впоследствие и от действията на свидетелите К. и П., съдът счита, че е било ясно на подс.Ж., че полицаите са искали той да бъде спрян и  проверен от тях по надлежния ред-като водач на МПС. 

Подс.Ж. след употреба на алкохол и видимо пиян е управлявал МПС, с което същият е криволичел и е влизал дори в насрещното платно.Съдът приема,че подсъдимият е съзнавал,че е употребил алкохол и че управлява МПС много пиян.В този смисъл е и неговото изявление и оценка за пияното му състояние пред свидетелите Г. и А..Подсъдимият също така безспорно е съзнавал,че полицаите искат да го спрат за проверка-в този смисъл са били и действията на свидетелите Г.,А., П. и К. и то предприети по надлежния ред. Безспорно подсъдимият е съзнавал,че ако бъде спрян в това му пияно състояние за проверка от полицаи,в техните задължения е при това негово видимо пияно състояние те да проверят дали той е употребил алкохол. Подсъдимият, преценявайки сам състоянието си,че е много пиян,е съзнавал също и ,че при една такава полицейска проверка полицаите са длъжни и не би трябвало да го пуснат да продължи да управлява МПС.

Безспорно е установено от показанията на свидетелите Г., А.,К. и П.,че свидетелите Г. и А. са били униформени,с отличителни знаци и в полицейска кола.Установено е,че когато свидетелите Г. и А. са спрели подсъдимия, те са му се представили с имената си,длъжностите си и къде работят.В този смисъл съдът приема,че подсъдимият в този момент вече е бил напълно наясно,че е спрян за проверка от полицаи-служители на МВР,на територията на ПУ-Ракитово,където те работят,като е бил уведомен и за заеманите от тях длъжности.При разпита си и свидетелите М. Г.,К.,П. Г.,А. и П. заявиха,че не са имали никакво съмнение,че свидетелите Г. и А. са полицаи и са изглеждали тогава като такива.

С оглед гореизложеното съдът приема,че подсъдимият е дал сумата от 800 лева на полицаите А. и Г. именно в качеството им на длъжностни лица – полицаи при РУ на МВР Велинград, за да не извършат те по отношение на него действия по служба, които са били задължени и компетентни да извършат-съгласно длъжностните им характеристики и ЗДвП/чл.165,ал.2,т.1 и т.3/, и които се изразяват в това : да проверят дали той като водач на МПС е под въздействието на алкохол, както и да не го допуснат по-нататък до управлението на МПС като водач, който е било видимо, че е употребил алкохол.Това,че подсъдимият е бил видимо пиян се е установявало от външния вид на подсъдимия – походка, начин на управляване на самото МПС, миризма на алкохол от него, както и от признанието,направено от самия подсъдим пред свидетелите Г. и А., че е много пиян. За видимо пияното състояние на подсъдимия свидетелстват както разпитаните по делото полицейски служители,така и свидетелката А.-медицински фелдшер,прегледала подсъдимия на място.

Сумата от 800 лева подсъдимият е дал на свидетелите Г. и А.,за да предотврати те да изпълнят горните си задължения,оставил им я е в служебния им автомобил,като те не са взели оставените пари.Сумата подсъдимият  им я е дал в дар,като е съзнавал,че това е облага,която не им се следва,както и че им я дава именно с цел те да не изпълнят задълженията си по служба по отношение на него като водач на МПС,който е видимо пиян.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Г.,А., П.,Л.,Д.,К.,Каменов,И.,С.,А.,П.,К.,Г. и П.,от които се установява,че подсъдимият не е бил бит от св.А.-така,както твърди подсъдимият пред съда.Свидетелите Г. и А. са категорични,че насилие не е било упражнявано по отношение на подсъдимия.Свидетелите К. и П. са пристигнали в рамките на 2-3 минути след свидетелите Г. и А. и пред тях подсъдимият не е бил бит,отказал е проба за алкохол и е използвал нецензурни думи,като прав го е заварила и оперативната група,с която е дошъл и св.Д.,като след пристигането й подсъдимият легнал на земята и започнал да пъшка.Свидетелите М. Г. и К. са пристигнали кратко време след тръгването на свидетелите К. и П. заради настъпило ПТП,като св.К. заявява,че пред него подсъдимият не е бил бит.Извиканата на място св.А.-фелдшер,на която подсъдимият се е оплакал,че е бил,го е прегледала щателно,като нито тя,нито д-р С. веднага след това,нито на другия ден медицински фелдшер П. са видели каквито и да било следи от побой.В този смисъл е и протоколът от освидетелстването на подсъдимия,както и показанията на свидетелите Каменов и И.,изцяло незаинтересовани от изхода на делото.В този смисъл е и заключението на д-р Ф.,че следи от насилие не имало никъде по тялото на подсъдимия.

Твърдения за нанесен побой на подсъдимия от страна на св.А. се съдържат само в обясненията на подсъдимия,в показанията на св.М. Г. и в показанията на св.К. и издадената от него медицинска документация за престоя на подсъдимия в хирургично отделение на болницата във Велинград.В тази насока обясненията на подсъдимия противоречат на показанията на горните свидетели,както и на констатираната липса на обективни находки по тялото му от свидетелите А.,С.,П.,Каменов,И. и от в.л.д-р Ф.,които да говорят за нанесен побой на 29.09.2008 година вечерта.Самите обяснения на подсъдимия са достатъчно противоречиви за това твърдяно от него обстоятелство и на моменти звучат абсурдно-първоначално подсъдимият заявява,че св.А. му поискал документите и започнал да го бие,като го удрял ясно изразено в левия бъбрек и корема с ръка.Докато го биел този свидетел,там бил колегата му Г. и след първите удари подсъдимият твърди,че бил изпаднал в безсъзнание.Веднага след това заявява,че не си спомня колко удара му е нанесъл А. и дали Г. е бил там.Впоследствие веднага заявява,че само си спомнял ,че си дал документите и изпаднал в безсъзнание,като повече нямал спомен.После си спомнял болничната стая и че е затворен в решетка.По-нататък заявява,че се сещал частично нещо от вечерта,но не бил в пълно съзнание/?!/ и заявява: ”Може в даден момент да ми е дошло пълното съзнание.” Неясно тогава в какво точно съзнание подсъдимият заявява,че все пак се е обадил и разговарял, и то доста смислено, със св.П./по думите на самия свидетел П. около 23 часа/,този свидетел да дойде да му прибере колата.По това време според самият подсъдим той трябва да е бил вече пребит от бой от св.А. и да е бил в някаква форма на безсъзнание.

Твърди,че не познава свидетелите К.,Д. и П. и че св.К. не бил го карал да бъде изпробван за алкохол.Тези обяснения на подсъдимия изцяло се опровергават от показанията на горните свидетели,които установяват,че подсъдимият е отказал проба за алкохол,използвайки цинични изрази,цитирани по-горе,после е отказал да получи талон на изследване на кръвна проба,после му е бил написан АУАН,цитиран по-горе,който лично той е подписал без никакви възражения.Бил е прав до автомобила си,когато е дошла и оперативната група,но е бил видимо пиян.Св.Гадг.жанов установява,че подсъдимият му казал,че ще се прави на умряла лисица и свидетелят,ако бил на негово място,и той щял да прави така.

Показанията на свидетелите кореспондират и със заключението на вещите лица д-р М. и Б. за агравация в поведението на подсъдимия,за защитно поведение и данни за симулация.

Обясненията на подсъдимия са противоречиви и относно това имал ли е хематом-за д-р С. и медицинските фелдшери А. и П. заявява,че „частично”/?!/ си спомнял,че някой от тях тримата му гледал корема.Веднага след това заявява,че бил в безсъзнание и в безпомощно състояние и не знае дали са му гледали корема,като не знае защо не са го видели този хематом.После заявява,че д-р Ф. го прегледал и хематома на корема му бил изчезнал.Веднага след това заявява:”Аз не съм обърнал внимание дали хематома беше изчезнал.”Всички тези обяснения са объркани и противоречиви и противоречат на показанията на горните свидетели,кредитирани от съда,както и на заключението на вещото лице д-р Ф.,кореспондиращо и със становището на вещите лица д-р Ж.,д-р М.П и д-р М.П. относно резорбцията на хематом като описания.

Съдът не кредитира показанията на св.М. Г. за нанесен побой на подсъдимия.Същата разказва за синини и натъртвания,за каквито даже не разказва самият подсъдим.Твърди,че на подъдимия бил направен повърхностен преглед-при положение,че не е присъствала на него и това не се установява и от баща й-св.Г..Твръди,че бил в безсъзнание,когато тя дошла със съпруга си на мястото,където бил спрян за проверка подсъдимия,което обстоятелство се опровергава от показанията на свидетелите Г.,А.,Д.,К..Тази свидетелка заявява,че фелдшерка й казала,че подсъдимият бил много бит.Нито една от прегледалите го фелдшерки А. и П. не заяви подобно нещо пред съда-напротив-и двете заявиха,че не е имало никакви следи от побой върху подсъдимия.Св.Г. твърди,че по корема на подсъдимия имало синини,докато самият той говори за един хематом.Свидетелката беше категорична,че на подсъдимия била правена ехография,която установила,че има „натъртване” на бъбреците.Д-р М.П-уролог заяви,че такава диагноза не съществува,нито че контузията на бъбрека може да се установи по ехографски път.Тя би имала други клинични признаци.Самият д-р К. не е посочил диагноза,от която да се установи,че подсъдимият е имал контузия на бъбрек.

Д-р К. в показанията си относно описания от него хематом също заяви,че след 7 дни този хематом не би трябвало да изчезне.Такъв хематом обаче след 7 дни не е бил констатиран нито от д-р Ф.,нито от свидетелите Каменов и И..Св.К. заяви,че хематомът го видяла и св.П.-нещо,което тя категорично отрече.

С оглед гореизложеното съдът не кредитира обясненията на подсъдимия,че му е бил нанесен побой от св.А. на 29.09.2008 година вечерта при спирането му за проверка,както и показанията на свидетелите М. Г. и д-р К. относно това обстоятелство.Съдът не кредитира и издадената от д-р К. медицинска документация,в която е отразено наличието на хематом на корема на подсъдимия.

Съдът не кредитира обясненията на подс.Ж.,че той не бил давал сумата от 800 лева на свидетелите Г. и А.-по съображенията,изложени от съда по-горе,тъй като съдът кредитира в тази насока гласните,писмените и веществените доказателства ,цитирани по-горе/показанията на свидетелите Г.,А.,П., Л., Д.,К.,протоколите за оглед и албумите към тези протоколи/.Съдът не кредитира обясненията му и че не е знаел,че свидетелите Г. и А. са служители на МВР.Установи се,че те достатъчно ясно и пълно са му обяснили преди да започнат проверката как се казват,къде и като какви работят.

Неоснователни са твърденията на защита,че се обосновавало от обвинението,че парите подсъдимият ги бил дал,за да не му съставят акт.На първо място подсъдимият твърди,че пари изобщо не е давал,което се опровергава от кредитираните по-горе доказателства.На второ място съдът е изложил по-горе подробни мотиви с каква точно цел подсъдимият е дал тези пари и че ги е дал на длъжностни лица,за които е разбрал,че са такива,и които са били компетентни и той също го е знаел,да извършат действия по служба,изразяващи се в проверка на водач за алкохол и недопускането на такъв водач до управление на МПС.Твърдението,че парите били дадени само и единствено,за да не се съставя АУАН,който свидетелите Г. и А. не били компетентни да сторят,не отговаря на доказателсвата по делото,нито има такова обвинение,формулирано в обвинителния акт.Дори и подсъдимият Ж. да е искал да предотврати и съставянето на такъв АУАН,какъвто безспорно тези свидетели не могат да съставят поради липса на компететност,то той е им дал парите и за да не извършат горните действия по служба,описани и в обвинителния акт,за които те безспорно са били компетентни.

Съдът не кредитира обясненията на подс.Ж. и че св.А. го е ограбил процесната вечер.Подсъдимият в обясненията си споменава различни суми,които са му били ограбени.От друга страна заявява,че не е броил дадените му от св.К. пари.Св.К. пък твърди,че ги бил броил пред него в заведението.Подсъдимият твърди също,че имал банкнота от 500 евро в него,която също изчезнала.Не бил обърнал обаче внимание,когато го задържали дали тази банкнота изобщо е в него.От друга страна подсъдимият не е казал на св.М. Г. каква точно сума му е липсвала,но неясно как тази свидетелка знаe ,че „на другия ден сумата от 10000 лева я нямаше”.

Противоречиви са показанията на двамата съпрузи М. Г. и К. относно оформянето на документ за заетата сума.Св.Г. говори,че такъв документ се подписал при даването на парите-тоест на 29.09.2008 година вечерта,докато св.К. заявява,че такъв документ бил съставен,когато разбрал,че подсъдимият е задържан и го бил видял при следователя/?!/,като тогава попитал адв.Б. кога е издадена разписката.

Съдът изцяло кредитира показанията на св.А. относно пияното състояние на подсъдимия и липсата на следи от насилие върху него.Тези показания кореспондират с показанията на свидетелите,кредитирани по-горе,както и със заключението на д-р Ф..Тази свидетелка освен това е изцяло незаинтересована от изхода на делото.Съдът не кредитира едниствено показанията й относно това,че подсъдимият бил с белезници,когато тя пристигнала.Такова обстоятелство не установи нито един от свидетелите, присъствали там по това време-включително свидетелите К.,М. Г.,П. Г. и П.,приятели на подсъдимия.

Съдът кредитира показанията на св.С.,че подсъдимият не е имал следи от побой по себе си,като не кредитира показанията му,че подсъдимият не е бил употребил алкохол.Голяма група от свидетелите,чиито показания са цитирани по-горе,установяват точно обратното,в това число и св.А.,прегледала подсъдимия непосредствено преди д-р С..

Съдът кредитира показанията на свидетелките М.Г. и Б.,които макар и да бяха доста предпазливи,в крайна сметка установиха,че на масата,където е седял подсъдимият,се е изпила една бутилка уиски „Джеймисън” плюс 15 бири,като уискитата са ги поръчвали подсъдимият и св.М. Г.,чийто съпруг твърди,че е пил само бира,а тя твърди,че не е пила никакъв алкохол,освен 1 коняк.Съдът кредитира показанията на св.Б.,която като човек родом и познаващ хората в Ракитово,в крайна сметка заяви,че на масата на подсъдимия са били той и свидетелите М. Г. и К. и не може да си спомни там да е имало други лица.Очевидно,че подсъдимият е изпил едно доста голямо количество алкохол в бар „Визо” преди да си тръгне от там с джипа си,тъй като на масата се е изпила една бутилка уиски,на масата са били според свидетелката Б. горните три лица,като свидетелите К. и Г. твърдят,че те уиски не са пили.Установено е също така,че веднага след излизането си от бара подсъдимият,като е бил спрян за проверка,е бил видимо много пиян.

Съдът кредитира и показанията на св.Г.,че полицаите са му казали,че подсъдимият  е пиян и че са го спрели за проверка за алкохол,както и в частта,в която заявява,че подсъдимият е бил прегледан в негово присъствие и не е имало  по него следи от побой.Св.А. е казал също на св.Г.,че е имало оставени в колата 800 лева.

Съдът кредитира показанията на св.П.,че подсъдимият му се е обадил около 23 часа и му е обяснил да отиде да му прибере с още някой колата,като му е обяснил и точно къде се намира.Тези показания на този свидетел опровергават обясненията на изпадане в безсъзнание и безпомощно състояние вследствие на побой от страна на подсъдимия.Св.П. също така установява,че в негово присъствие подсъдимият е бил прегледан от д-р С. и този свидетел е бил на разстояние 3-4 крачки от подсъдимия,като не е видял нито едно нараняване,въпреки че преди това подсъдимият му казал,че бил бит от полицаите.

Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства,с изключение на издадените медицински документи от д-р К.,цитирани по-горе,албумите с фотоснимки,както и приобщените веществени доказателства,които кореспондират с кредитираните гласни доказателства.

Съдът не кредитира показанията на д-р К.,че подсъдимият е имал хематом,който той е опписал.тези показания се опровергават по категоричен начин от показанията на свидетелите,кредитирани по-горе,както и от заключението на вещото лице д-р Ф..Тези показанията самият д-р К. опроверга впоследствие,обяснявайки,че хематомът не би трябвало след 7 дни да е изчезнал и че отговарял на кръглата форма на токата на колана подсъдимия и че могло да бъде от притискане.В този смисъл самият д-р К. не говори за наличие на хематом вследствие на удар,а и не е посочил диагноза,каквато би трябвало да бъде посочена според в.л.уролог,ако подсъдимият е имал контузия на бъбрека.Установи се,че такава контузия и не би могла да се установи ехографски- впротиворечие с показанията на д-р К.,който заяви:”За контузията има ехография”.Установи се от показанията на самия д-р К.,че медицинската документация,оформена от него не е изрядна и по отношение на това,че той не е сметнал за необходимо да отбележи стар цикатрикс от операция от херния в коремната област на подсъдимия-при положение,че той е дошъл в твърдени болки в тази област.Обяснението на д-р К. бе,че той нямал отношение със заболяването.

Съдът не кредитира и показанията на св.М. Г..Същите противоречат на всички останали доказателства по делото,включително противоречат и на част от обясненията на подсъдимия,на показанията на св.К.,както и на показания на съпруга й-св.К..Тази свидетелка описва състояние на подсъдимия,което никой друг освен нея не е констатирал-при наличието на достатъчно други свидетели на място освен тази свидетелка.Тя описва състояние на подсъдимия в болницата,което не кореспондира с показанията на свидетели,които са го прегледали преди това,или са участвали като поемни лица с освидетелстване след това. Показанията й се опровергават и от заключението на вещото лице д-р Ф..Съдът не кредитира показанията на тази свидетелка и относно това употребил ли е подсъдимият алкохол в бар „Визо”,получил ли е от съпруга ий парична сума,била ли е броена,издаден ли е бил тогава документ за тази сума,липсвала ли е тази сума и как е установила тя за липсата й-при положение,че и самият подсъдим не й е казал какво точно му липсва.

Показанията на тази свидетелка следва да се кредитират само относно обстоятелството,че когато тя и съпругът й са се върнали при подсъдимия,там е имало двама полицаи,които са били униформени и е било ясно,че те са полицаи.Единият от тях е имал и светлоотразителна жилетка.

Съдът взе предвид и направените  по делото очни ставки:между подсъдимия от една страна и от друга страна свидетелите К.,Г.,А., П.,Л., Д..Съдът кредитира при направените очни ставки показанията на горните свидетели,а не на подсъдимия-по съображенията,изложени по-горе във връзка с кредитирането на техните показания.

При направената очна ставка между св.А. и св.А. дали подсъдимият е имал белезници,съдът кредитира показанията на св.А.,тъй като както съдът прие по-горе,никой друг освен св.А. не твърди подобно обстоятелство.

Съдът кредитира изцяло приетите по делото заключения на вещите лица д-р Ф.,д-р М.,Б.,д-р Ж.,д-р М.П и д-р М.П.,които са компетентно и добросъвестно изготвени и кореспондират със събраните по делото и кредитирани от съда гласни, писмени и веществени доказателства.

С оглед гореизложеното съдът приема,че подс.Ж. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава по чл.304,ал.1 от НК,като на 29.09.2008 година около 22,00 часа в землището на град Ракитово, на път ІІІ-376 от град Ракитово в посока град Велинград, е дал дар- сумата от 800,00 лева, като облага на длъжностните лица П.  Г.А. и Т.И.Г.-полицаи  при Районно управление  на МВР – град Велинград, за да  не извършат  действия по служба-проверка на водач  за алкохол и недопускането му до управлението на моторно превозно средство, съгласно чл. 165, ал. 2, т.1 и т. 3 от ЗДвП.

Неснователни са доводите на защитата,че за да е осъществен съставът на чл.304,ал.1 от НК при даване на имотната облага следва да има постигнато съгласие относно съдържанието на действието или бездействието по служба между даващия подкупа/подсъдимия/ и свидетелите Г. и А..При така нареченият активен подкуп по чл.304,ал.1 от НК не е налице необходимо съучастие и не е необходимо съответното длъжностно лице да го е приело,за да е осъществен състава и да е довършено престъплението.В този смисъл престъплението по чл.304,ал.1 от НК е довършено,когато подсъдимият е дал като дар на двамата свидетели сумата от 800 лева,и те не са я приели.По тези съображения съдът не приема и доводите на защита,че бил налице опит към подкуп.Аргумент в този смисъл е и разпоредбата на чл.304,ал.2 от НК,когато и длъжностното лице е нарушило служебните си задължения.

Подсъдимият е извършил деянието при пряк умисъл,с целта,посочена по-горе,като е имал представа за всички обективни и субективни елементи на състава на престъплението по чл.304,ал.1 от НК,съзнавал е общественоопасния характер на деянието си,както и общественоопасните му последици и ги е искал.Видно от експертизата,изготвена от д-р М. и психолог Б. подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното от него и е вменяем.Подсъдимият е осъждан многократно,с антисоциална нагласа е и с нисък праг на морални задръжки.

          При определяне на наказанието,което следва да се наложи на подсъдимия Ж. за извършеното от него деяние по чл.304,ал.1 от НК съдът се ръководи и от изискванията на чл.36 от НК-относно целите на наказанието,както и от чл.54 от НК.

          Съдът счита,че обществената опасност на извършеното от подс.Ж. деяние е висока-касае се за престъпление,което уврежда обществените отношения,свързани с правилното и нормалното функциониране на държавния апарат,с точното,еднаквото и бекористно осъществяване на правата и задълженията,произтичащи от компетентността и функциите на длъжностните лица/ППВС №8/81 година/.В настоящия случай се касае за даване на подкуп от страна на подсъдимия на двама полицаи.Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчетат предишните осъждания на подс.Ж.:

-по НОХД 6135/1985г. на Софийски районен съд, в сила от 01.11.1985 година-за престъпление по чл. 261,ал. 1 от НК , като му е определено наказание от „1 година и 6  месеца ЛОС”  при общ режим; 

-по НОХД 9608/1985г. на Софийски районен съд, в сила от 25.01.1986г за престъпление по чл. 129 от НК , като му е определено наказание от „1 година и 8  месеца ЛОС”  при общ режим; 

          -по НОХД 1611/1985г. на Софийски градски съд, в сила от 28.03.1988г за престъпление по чл. 212 ал.4 във вр. с ал. 1 от НК , като му е определено наказание от „16 години  ЛОС”   при „строг „ режим.

          Съдът отчита като смекчаващо отговорноста обстоятелство фактът,че въпреки горните осъждания на подсъдимия,същият от 1990 година,когато с Определение на ВС на РБ е било спряно изпълнението на последната влязла в сила по отношение на него присъда на СГС и решение на ВС,до извършване на настоящото престъпление/около 18 години/ не е извършил други престъпления и не са регистрирани негови други противообществени прояви.Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът приема,че стойността на сумата,дадена като подкуп от подсъдимия,е сравнително ниска.

С оглед гореизложеното съдът приема,че наказанието на подс.Ж. следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.Съдът му определя наказание от 1 година и 8 месеца лишаване от свобода,както и глоба в размер на 1800 лева,платима в полза на държавата.

При определяне размера на глобата съдът взе предвид и имущественото състояние на подсъдимия,обстоятелството,че реализира доходи.Съдът взе предвид и сумата,която подсъдимият е носел като джобни пари и не е имал проблем да даде като подкуп.

Подс.Ж. следва да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода ефективно,тъй като същият е осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер,като не е реабилитиран.По отношение на подсъдимия не е приложима и хипотезата на чл.88а от НК-абсолютна реабилитация.Същият не е изтърпял изцяло наказанието лишаване от свобода по последната му присъда,тъй като изпълнението му е било спряно през 1990 година-във връзка с постъпила молба за преглед по реда на надзора,по която и до момента няма произнасяне.Дори и да се приеме,че наложеното му с тази присъда наказание от 16 години ЛС не следва да се изпълнява поради изтекла на 28.03.2003 година давност/съгласно чл.82,ал.1,т.2 от НК/,то срокът по чл.88а,ал.1 от НК би следвало тогава да почне да тече,считано от 28.03.2003 година/датата,до която не би била изтекла давността за изпълнение на наказанието/.Съгласно чл.88а,ал.2 от НК,тъй като  наложеното наказание ЛС е повече от 1 година/16 години ЛС ефективно/,то срокът за абсолютна реабилитация за подсъдимия не може да бъде по-малък от 10 години.Тоест,ако се приме,че този срок е започнал да тече на 28.03.2003 година,то той ще изтече на 28.03.2013 година.Следователно към настоящият момент подсъдимият е осъждан,не е настъпила реабилитация за осъждането му.Същият се явява и рецидивист по смисъла на чл.158,ал.1,б.”а” от ЗИН.

С оглед гореизложеното на основание чл.47,ал.1,б.”б” от ЗИН съдът определя подс.Ж. да изтърпи наказанието лишаване от свобода за срок от 1 година и 8 месеца при първоначален строг режим.

На основание чл.59,ал.1 от НК съдът приспада при изпълнение на това наказание ЛС времето,през което  спрямо подс.Ж. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” по настоящото дело,считано от 06.10.2008 година,до влизане на настоящата  присъда в законна сила.

На основание чл.307а съдът отнема в полза на държавата предмета на престъплението-сумата от 800 лева/40 броя банкноти с номинал 20 лева,със серийни номера,подробно посочени в Протокол за оглед на местопроизшествие от 29.09.2008 година,на лист 42-43 от ДП № ЗМ 779/2008 г. по описа на РУ на МВР Велинград/.

Подс.Ж. следва да заплати и сторените по делото разноски в размер на 1405,25 лева в полза на бюджета на съдебната власт,по сметка на Пазарджишкия окръжен съд.

          Причина за извършване на престъплението от подс.Ж. е ниското му съзнание,асоциалната му нагласа и нежеланието му да зачита установения в страната правов ред.

          По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                                                  

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: