РЕШЕНИЕ
Номер 1993 31.10.2019 година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ
наказателен състав
На първи октомври две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар: Магдалена Койчева
Като разгледа докладваното от съдията
НАХ дело номер 5521 по описа за 2019 година
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
413799-F464030/27.02.2019г.
издадено от Началник на отдел ,,Оперативни дейности‘‘ Пловдив в ЦУ на НАП, с
което на П.Г.Х.К. със служ. № ********** е било наложено административно
наказание ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева за извършено от него нарушение по чл.
185, ал. 3 ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава
ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
413799-F464030/27.02.2019г. издадено от Началник на отдел ,,Оперативни
дейности‘‘ Пловдив в ЦУ на НАП, с което на П.Г.Х.К. със служ. № ********** е
било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева за
извършено от него нарушение по чл. 185, ал. 3 ЗДДС.
По съображения изложени в жалбата си П.Г.Х.К.
моли Съда да отмени процесното наказателно постановление като необосновано и
незаконосъобразно. Редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не
изпраща представител.
Въззиваемата страна – ЦУ на НАП
гр. Пловдив, редовно призована, изпраща процесуален представител юрк. И.А., който
моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Съдът
като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания
административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за
установено следното:
ЖАЛБАТА
Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При извършена проверка от ТД на
НАП-гр. Пловдив на 15.12.2018г., с начален час 20:30 часа в обект – заведение
за бързо хранене, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов” № 56, стопанисван
от „АТЕНА ТРЕЙД“ ЕООД с ЕИК ****, било установено, че П.Г.Х.К., роден на ***г.
в качеството си на лице, което фактически е било длъжно да издаде касова
бележка е приело плащането в брой, без да издаде фискална касова бележка от
въведените в обекта ФУ DATECS DP-25 T KL с ИН на ФУ DT 507751 и ФП 02507751 или
от кочан с ръчни касови бележки. В НП е посочено също така, че за извършена
покупка от проверяващите органи по приходите на един брой малък дюнер /гирос/
на цена от 3,50 лв. и газирана вода „Михалково” - 0,500 мл. с цена 1,00 лв. на обща
стойност – 4,50 лв. плащането е било направено в брой на касиера П.Г.Х.К.,
който не издал нито фискален бон за извършената покупка, нито бон от кочан с
ръчни касови бележки. Посочено е, че нарушението е било установено и
документирано с протокол от извършената проверка /ПИП/ с № 0376665/15.12.2018
г. Според актосъставителя Х.В.К. по този начин нарушителят е осъществил състава
на чл.185, ал.3 от ЗДДС, за което издал АУАН с бл.№ F464030/03.01.2019г. Последният бил съставен в присъствието на нарушителя,
на който е бил връчен и препис от акта. В графата за възражения било посочено,
че няма такива, както и няма данни да са депозирани писмени възражения против
АУАН в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно
постановление, с което на П.Г.Х.К. със служ. № ********** е било наложено
административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева за извършено от него
нарушение по чл. 185, ал. 3 ЗДДС.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства
– свидетелските показания на актосъставителя Х.В.К., който потвърждава
изложените от него в АУАН факти и обстоятелства. Съдът кредитира тези показания
като обективни, логични и неопровергани по същество от събраните писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
При издаването на Наказателното
постановление, както и на АУАН не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила на ЗАНН, което да го опорочава. АУАН е съставен от
компетентно длъжностно лице, съгласно разпоредбата на чл.47 от ЗАНН, съдържа
изискуемите по чл.42 от ЗАНН реквизити, връчен е срещу подпис на управителя на
търговеца. Респективно – издаденото въз основа на него наказателно
постановление също не страда от порок, който да опорочи изразената в него
диспозитивна воля на административнонаказващия орган. И в двата административни
акта е дадено ясно и точно описание на нарушението, на обстоятелствата около
неговото извършване, като е обяснено и как е констатирано същото, посочена е
дата и място на извършване на нарушението, дадена е правна квалификация на
същото, индивидуализиран е нарушителят, посочена е санкционната разпоредба, въз
основа на която се ангажира административната му отговорност, вида и размера на
административната санкция.
При това положение и напълно правилно, както актосъставителят, така и
наказващият орган са квалифицирали конкретно установеното поведение на
жалбоподателя като нарушение именно на чл. 185, ал. 3 от ЗДДС. Посочената
разпоредба предвижда, че се наказва физическо лице, което фактически е било
длъжно да издаде документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и е приело плащане без да
издаде такъв документ. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и
нерегистрирано по закона лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от
него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. В случая,
както се каза, е установено, че в обекта на контрол, където жалбоподателят е
приел плащане по извършената продажба на - един брой малък дюнер /гирос/ на
цена от 3,50 лв. и газирана вода „Михалково” - 0,500 мл. с цена 1,00 лв. на
обща стойност – 4,50 лв. от проверяващите служители, които са се представили
като обикновенни клиенти, са били въведени в експлоатация работещи фискални
устройства, поради което и жалбоподателят е следвало да издаде фискален бон,
което не е сторил и доказателства за противното не бяха представени.
Ето защо и правилно е била ангажирана отговорността на П.Г.Х.К. за така установеното виновно извършено от
него нарушение по чл. 185, ал. 3 от ЗДДС. Цитираната разпоредба определя едновременно и хипотезата на нарушението и
съответната санкция за същото, като предвижда глоба от 100 до 500 лева.
Що се касае до размера на наложената глоба, то същата е наложена в
минимален размер, поради което настоящият състав намира че няма основания същият
да бъде изменян.
Не са налице и основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е.
не е налице „маловажен случай” на административно нарушение. В случая с НП е
наложено административно наказание глоба за неизпълнение на задължение към
държавата, регламентирано в ЗДДС и подзаконовите нормативни актове по
прилагането му. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е
определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение
на задължения към държавата при осъществяване на финансовата й дейност. Именно
поради това и нормативно определените административни наказания за тях са по
принцип във висок размер. Целта на ЗДДС е гарантирането на фиска, чрез облагането с данък върху добавената стойност,
като в него предвиденият контрол, така и отговорността при нарушения по същия,
които чувствително увреждат фискалните интереси на държавата са чувствително
засилени. С оглед на изложеното Съдът приема,
че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните
си последици представлява освобождаване на нарушителя от административнонаказателна
отговорност.
С оглед на гореизложеното, настоящият
състав счита, че атакуваното Наказателно постановление № 413799-F464030/27.02.2019г.
издадено от Началник на отдел ,,Оперативни дейности‘‘ Пловдив в ЦУ на НАП, с
което на П.Г.Х.К. със служ. № ********** е било наложено административно
наказание ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева за извършено от него нарушение по чл.
185, ал. 3 ЗДДС, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.
За
горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По
изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.К.