Решение по дело №2955/2023 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Ш.Н.Р. *** срещу решение № 1761 от 23.10.2023 г., постановено по АНД № 3920 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-1030-002866 от 12.06.2023 г. на началник група при ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция Пловдив“, с което на Ш.Н.Р., ЕГН **********,***, са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП и две глоби от по 10 лева за две нарушения на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 ЗДвП.

Според касатора решението е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и неправилна преценка на събраните доказателства. Иска се неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.

Ответникът не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба, която да се остави без уважение.

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че фактите са установени по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34 ЗАНН, установените нарушения са правилно подведени под материалните норми на чл.104, т.2 и чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, а описанията на нарушенията са в достатъчна степен пълни, точни и ясни, посочените са всички елементи от съставите на трите нарушения. Според районния съд, въпреки че на жалбоподателят е предоставена възможност, той не е ангажирал доказателства, с които да докаже различна фактическа обстановка, съответно не е оборил презумптивната доказателствена сила по чл.189, ал.2 ЗДвП на АУАН. Според районния съд правилно са приложени санкционните норми, като наказанията и за трите нарушения са във фиксиран размер и не подлежат на редуциране от страна на съда. Според районния съд с оглед нормата на чл.189з ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилага чл.28 ЗАНН, но е посочено, че справката за нарушителя е индиция за лице с по-висока степен на обществена опасност, поради което наложените наказания биха способствали за осъществяване целите по чл.12 ЗАНН. Според районния съд не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са засегнали правото на защита на жалбоподателя, съответно обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно.

Решението е правилно. Въз основа на установените правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни, като на основание чл.221, ал.1 АПК препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.

Противно на заявеното от касатора, не е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Районният съд е събрал достатъчно доказателства, установяващи по безспорен начин фактите, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, и в този смисъл районният съд е изпълнил служебното си задължение за установяване на правнорелевантните факти. От друга страна, касаторът и неговият пълномощник не са направили никакви доказателствени искания пред районния съд, въпреки че именно в тежест на нарушителя е да обори констатациите на контролните органи, но такова насрещно доказване не е било проведено. Тази процесуална пасивност на касатора не може да бъде вменена във вина на съда, съответно касаторът не може да черпи благоприятни за себе си последици от собственото си пасивно поведение в хода на съдебното производство пред районния съд и неизползваната възможност да реализира правото си защита чрез събиране на относими към възраженията му доказателства, включително не може да му се признае възможност по този начин да обосновава наличие на касационно основание за отмяна на постановеното съдебно решение.

Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение като допустимо, обосновано и правилно следва да бъде ос­тавено в сила. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1761 от 23.10.2023 г., постановено по АНД № 3920 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: