Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 27.05.2022
г.
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като разгледа докладваното
от съдия Желязкова гр.д. № 14428/2018 г.,
за да постанови решение, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1, т.1 ГПК с искане
съдът да признае за установено, че В.Н.Ф. дължи на „У.Б.” АД следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 04.04.2018 г.
по ч.гр.д. 20389/2018 г. на Софийски районен съд: 171 552.61 лева - главница по
Договор за банков кредит № 634 от 24.10.2007 г., Анекс № 1 от 13.08.2009 г.,
Анекс № 2 от 07.12.2009 г., Анекс № 3 от 25.01.2011 г., Анекс № 4 от 04.10.2011
г., Анекс № 5 от 03.04.2012 г., Анекс № 6 от 20.10.2014 г. и Анекс № 7 от
17.09.2015 г.; 3 101.27 лева -дължими лихви по договора за кредит и анексите,
от които: 1 338.08 лева - лихва върху просрочена главница, дължима на основание
чл. 4.1 от Анекс № 7/17.09.2015 г. и изчислена за периода от 20.08.2017 г. до
27.03.2018 г.; 1 763.19 лева -неустойка за просрочена главница, дължима на
основание чл. 5.8 от Анекс № 7/17.09.2015 г. и изчислена за периода от
20.08.2017 г. до 27.03.2018 г., законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявление с вх. № 3028167/28.03.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата.
ИЩЕЦЪТ- „У.Б.” АД, с ЕИК № ********, чрез Адвокатско дружество „П.А. И П.”, твърди,
че на 24.10.2007 г. между „У.Б.” АД - кредитор, от една страна, и В.Н.Ф., ЕГН **********
- кредитополучател, и „В.-2003“ ЕООД, ЕИК*******- солидарен длъжник, от друга, е подписан
Договор за банков кредит № 634 от 24.10.2007 г. Страните са постигнали
споразумение банката да предостави ипотечен кредит в размер на 180 000.00 лева.
осочва, че на 13.08.2009 г. е сключен Анекс № 1, с който страните са променили
чл. 7.2 от договора, датата на падеж - от 7-мо число е променено на 20-то число
всеки месец. Всички останали клаузи са без промяна. Излага, че с оглед
обстоятелството, че кредитополучателят, респ. солидарният длъжник, не са
изпълнявали точно задълженията по договора за кредит, на 07.12.2009 г. между
банката и кредитополучателя и солидарния
длъжник е подписан Анекс № 2. Съгласно § 1, във вр. с § 4 от същия, страните са
се съгласили и са приели, че установеното в договора за кредит изцяло се
преурежда, заменя и приема съдържанието и параметрите на анекса, които регулират
всички отношения между страните до окончателното събиране на вземанията на
банката по договора за кредит в пълен размер. В резултат на продължилото
неизпълнение от страна на кредитополучателя (съответно солидарния длъжник), на
25.01.2011 г. между Банката и длъжниците е подписан Анекс № 3. Съгласно § 2,
във вр. с § 5 и § 9 от същия, страните са се съгласили и са приели, че
установеното в договора за кредит и анексите изцяло се преурежда, заменя и
приема съдържанието и параметрите на анекса, които регулират всички отношения
между страните до окончателното събиране на вземанията на банката по договора
за кредит в пълен размер. На 04.10.2011 г. е сключен Анекс № 4. С него също са
се преуредили изцяло отношенията между тях. Предвид факта, че В.Н.Ф. и „В.-2003“
ЕООД са продължили да не спазват точно договорните си задължения, на 03.04.2012
г. между „У.Б.” АД, от една страна, и същите, от друга, е подписан Анекс № 5.
Неизпълнението е продължило и на 20.10.2014 г. страните са подписали Анекс № 6.
На 17.09.2015 г. е подписан Анекс № 7. Съгласно § 1, във вр. с § 4 и § 8 от
същия, страните са се съгласили и са приели, че установеното в договора за
кредит изцяло се преурежда, заменя и приема съдържанието и параметрите на
анекса, които регулират всички отношения между страните до окончателното
събиране на вземанията на банката по договора за кредит в пълен размер. Договарящите
са определили вида, размера и начина на изчисляване на лихвите, които се дължат
върху предоставената сума, включително договорната лихва върху просрочена
главница (чл. 4 от Анекс № 7) и неустойка за просрочена главница (чл. 5.8 от
Анекс № 7). Определен е и крайният срок за погасяване на кредита - 24.10.2032
г. (чл. 7 от Анекс № 7). Като падеж на месечната вноска е определено - 20-то
календарно число от всеки месец. В чл. 17.1 от Анекс № 7 са посочени и
случаите, в които кредитът става предсрочно изискуем. Ищецът навежда, че в
изпълнение на задълженията си по договора е предоставил на кредитополучателя
парична сума в уговорения размер, като същата е преведена по откритата за целта
банкова сметка ***.10.2007 г. Кредитополучателят обаче не е изпълнил
задълженията си по договора да изплаща в срок дължимите месечни вноски. С оглед
неизпълнението, банката се е възползвала
от правото си, съгласно чл. 17.1 от Анекс № 7 да обяви кредита за предсрочно
изискуем, считано от 21.11.2017г., за което е уведомила кредитополучателя.
Твърди, че след обявяването на кредита за предсрочно изискуем банката е подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. №
20389 по описа на Софийски районен съд за 2018 г. и е издадена поисканата
заповед, ведно с изпълнителен лист. В срока по чл. 414 ГПК обаче ответникът
подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, предвид което намира,
че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Моли съдът
да уважи иска с правно основание чл. 422 ГПК като претендира разноски за
производството.
ОТВЕТНИКЪТ- В.Н.Ф., с ЕГН: **********, с адрес: ***, редовно уведомен, не представя
отговор на исковата молба.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди направените доводи, намира
за установено следното:
От представените материали по ч.гр.д. № 20389/2018
г. по описа на СРС е видно, че У.Б. АД е
подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417, т.2
от ГПК (въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката) срещу ответника В.Н.Ф. и В.-***ЕООД, ЕИК*******за
сумите както следва: 171 552.61 лева - главница по Договор за банков кредит №
634 от 24.10.2007 г., Анекс № 1 от 13.08.2009 г., Анекс № 2 от 07.12.2009 г.,
Анекс № 3 от 25.01.2011 г., Анекс № 4 от 04.10.2011 г., Анекс № 5 от 03.04.2012
г., Анекс № 6 от 20.10.2014 г. и Анекс № 7 от 17.09.2015 г.; 3 101.27 лева
-дължими лихви по договора за кредит и анексите, от които: 1 338.08 лева -
лихва върху просрочена главница, дължима на основание чл. 4.1 от Анекс №
7/17.09.2015 г. и изчислена за периода от 20.08.2017 г. до 27.03.2018 г.; 1
763.19 лева -неустойка за просрочена главница, дължима на основание чл. 5.8 от
Анекс № 7/17.09.2015 г. и изчислена за периода от 20.08.2017 г. до 27.03.2018
г., законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявление с вх. №
3028167/28.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. В заявлението се
твърди, че е настъпила предсрочно изискуемост на банковия кредит
Заявлението е придружено от редовно от външна страна
извлечение от счетоводните книги на банката. Към него е приложен и договор за
кредит, ведно с сключените към него 7 бр. анекси, както и копие от изпратеното
уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, получено редовно от
ответника В.Н.Ф. на 10.01.2018
г., а на В.-***ЕООД на 27.02.2018 г.
С оглед представените пред заповедния съд доказателства,
същият е издал заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК от 04.04.2018 г. по
ч.гр.д. № 20389/2018 г. по описа на СРС като изцяло е уважил заявените
претенции. В срок пред заповедния съд длъжникът В.Н.Ф. е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, предвид
което за заявителя е налице правен интерес да предяви настоящия иск с правно
основание чл. 422 ГПК, за да установи вземането по заповедна.
Страните по делото не спорят,
че на 24.10.2007 г. са сключили договор за банков кредит № 634, по силата на
който банката е предоставила на кредитополучателя В.Н.Ф. при солидарната
отговорност на ВИВ 2003 ООД кредит в размер на 180 000 лв. за закупуване
на недвижим имот при договорена възнаградителна лихва и срок на издължаване до 24.10.2032 г.
Безспорно е, че условията по
подписания договор за кредит са преуредени чрез сключването на седем броя
анекси. С анекс №1 от 13.08.2009 г.
страните променят падежа на месечната анюитетна вноска. С анекс № 2 от
07.12.2009 г. пар.6 вр.чл.2, Анекс № 3 от 25.01.2011 г., пар.7 вр. чл. 2, Анекс
№ 4 от 04.10.2011 г., пар.7,вр. чл. 2, Анекс № 5 от 03.04.2012 г. пар.7 вр.
чл.2, Анекс № 6 от 20.10.2014 г., пар. 6 вр. чл.2 и Анекс № 7 от 17.09.2015 г.,
пар.6 вр. чл.2 част главницата по договора за кредит е преструктурирана като към
нея са прибавени дължими към момента на сключване лихви. Отделно от това с
посочените Анекси страните са договорили и различен размер на възнаградителната
лихва в различните периоди, съобразени от приетата по делото експертиза.
По делото е прието заключението
на съдебно-счетоводна експертиза по формулирани от ищеца задачи, съобразно
което е установено следното: Процесният кредит е усвоен от ответника на
29.10.2007 г. В периода на действие на
договора за кредит ответникът е направил плащания, които банката е осчетоводила
по следния начин: 24 777,12 лв. за главница, 4 475,78 лв. договорна
лихва за просрочена главница, 101813,30 лв. договорна лихва за редовна
главница, 20 465,53 лв. наказателна лихва за просрочие на главницата, 12508,88
лв. договорна лихва за редовна главница за гратисния период, 275 лв. такса за определена степен на кредитен риск,
5748,95 лв. неустойка за просрочена главница, 667,94 лв. –неустойка за
просрочена лихва и 10525,15 лв. преструктурирани лихва или лихви за просрочие
за минал период. Последното плащане на задълженията по кредита от страна на
ответника е на 28.04.2017 г. Съобразно условията на договора за кредит и
подписаните към него анекси, към 28.03.2018 г. неиздължените вземания на
банката са в размер на 174 653,88 лв. непогасена главница и 3 101,27
лв. неплатени лихви и неустойки.
С оглед задължението на съда да
следи служебно за съответствието на договорните условия с императивните правни
норми, съдът установи, че договорките анекс № 2 от 07.12.2009 г. пар.6 вр.чл.2,
Анекс № 3 от 25.01.2011 г., пар.7 вр. чл. 2, Анекс № 4 от 04.10.2011 г.,
пар.7,вр. чл. 2, Анекс № 5 от 03.04.2012 г. пар.7 вр. чл.2, Анекс № 6 от
20.10.2014 г., пар. 6 вр. чл.2 и Анекс № 7 от 17.09.2015 г., пар.6 вр. чл.2,
с които страните са договорили преоформяне
на кредита чрез прибавяне на възнаградителни лихви към главницата и съответно
начисляване впоследствие на възнаградителна лихва върху новата главница са нищожни поради противоречие със закона. В
тази връзка съдът съобрази приетото с постановените
по реда на чл. 290 ГПК Решение № 66/29.07.2019 г. по т.д. № 1504/2018 г. на ВКС, II
т.о. и Решение № 30/20.05.2020 г. по т.д. № 739/2019 г. на ВКС, I
т.о., че уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне
към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху
които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на
чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание
чл.294, ал.1 ТЗ, какъвто не е настоящия случай.
С оглед приетото горе съдът е
приел допълнителна съдебно – счетоводна експертиза, която е съобразила наличието
на посочените горе нищожни клаузи, но не е взела предвид реда за погасяване на
вземанията на банката съобразно погасителния план и договорните условия.
Предвид това по делото е допусната още една допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът намира, че обективно и компетентно е дала заключение и
кредитира същото. Съобразно това заключение размерът на незаплатената главница
по договора за кредит към 10.01.2018 г.( датата, на която е обявена на
ответника предсрочната изискуемост) е 176 957,64 лв. В рамките на
процесния период от 20.08.2017 г. до
27.03.2018 г. възнаградителна лихва се дължи само до 10.01.2018 г., когато е
обявена предсрочната изискуемост на кредита. В тази връзка експертизата е дала
заключение, че за периода от 20.08.2017 г. до 10.01.2018 г. неизпълненото
задължение за възнаградителна лихва е в размер на 5 696,71 лв. За процесния период от 20.08.2017 г. до
27.03.2018 г. дължимата сума за неустойка е в размер на 893,32 лв.
С оглед установеното въз основа
на приетите по делото съдебно-счетоводни експертизи, съдът намира, че
предявените искове са основателни за следните суми: За главница в размер на 171
552,61 лв., за възнаградителна лихва за периода от 20.08.2017 г. до 10.01.2018
г. за пълната предявена сума от 1338,08 лв., за неустойка за забава за периода
от 20.08.2017 г. до 27.03.2018 г. в размер на 893,32 лв., като в останалата
част до пълния предявен размер от 1763,19 лв. претенцията е неоснователна.
Върху уважената част от главницата следва да се присъди и законна лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор ищецът има право на
направените от него разноски в размер както следва:
Съобразно представения списък на съдебни разноски ищецът
е реализирал разходи за заплащането на държавна такса и депозити за експертизи
в общ размер на 4 393,08 лв. Съответно пропорционално на уважената част от
иска същият има право да получи част от тази сума в размер на 4 371,20 лв.
Ищецът е претендирал адвокатско възнаграждение в размер
на 12 017,48 лв. с ДДС, срещу което ответникът е направил своевременно ( в
о.з. на 07.02.2020 г.) възражение за прекомерност, което следва да се разгледа
от съда. При съобразяване на материалния интерес по делото, установените в
НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения и процесуалното
поведение на представителя на ищеца, както и фактическата и правна сложност на
спора, съдът намира, че възражението по чл. 78, ал.5 ГПК е основателно. Размерът
на договореното възнаграждение е прекомерен като съставлява около два пъти
минималния размер съобразно чл. 7 НМРАВ, а сложността на спора и ангажираността
на процесуалния представител не обосновават извод за справедливост на така
определеното възнаграждение. Предвид това съдът намира, че следва да намали
същото до размера от 6400 лв. с ДДС.
Ответникът не е претендирал разноски за производството,
предвид което такива не следва да му се присъждат.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр.
415, ал.1, т.1 ГПК, че В.Н.Ф., ЕГН: **********, с
адрес: ***, дължи на „У.Б.” АД, *** и адрес на управление:***, р-н
„Възраждане”, пл. „********, с ЕИК № ********, чрез Адвокатско дружество „П.А.
И П.”, ЕИК № ********, със съдебен адрес:***, пл. “********. тел.: ********и
Факс: ********солидарно
с другия длъжник по заповедна за изпълнение - В.-***ЕООД, ЕИК*******и на основание договор за Договор за
банков кредит № 634 от 24.10.2007 г., Анекс № 1 от 13.08.2009 г., Анекс № 2 от
07.12.2009 г., Анекс № 3 от 25.01.2011 г., Анекс № 4 от 04.10.2011 г., Анекс №
5 от 03.04.2012 г., Анекс № 6 от 20.10.2014 г. и Анекс № 7 от 17.09.2015 г.,
поради настъпила на 10.01.2018 г. предсрочна изискуемост на кредита, следните
суми: 171 552,61 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 28.03.2018 г. до
окончателното изплащане, 1338,08 лв., представляваща дължима възнаградителна
лихва за периода от 20.08.2017 г. до 10.01.2018 г. и 893,32 лв. неустойка за периода от 20.08.2017 г. до 27.03.2018 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 417 ГПК от 04.04.2018 г. по ч.гр.д. №
20389/2018 г. по описа на СРС като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване
дължимост на неустойката за периода от 20.08.2017
г. до 27.03.2018 г за сумата над
893,32 лв. до пълния предявен размер от 1 763,19 лв., както и за претенцията
за заплащане на възнаградителна лихва за периода от 10.01.2018 г. до 27.03.2018
г. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК, В.Н.Ф., ЕГН: ********** да заплати на У.Б.” АД,
ЕИК № ******** сумата от 4 371,20 лв. деловодни разноски и 6400 лв. с ДДС
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :