РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Варна, 16.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20233110204736 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Д.
Е. Д. против Наказателно Постановление №8221/13.06.2023г. на Началник отдел
„Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, при Агенция
„Пътна инфраструктура”-София, с което на Д. Е. Д. е наложено административно
наказание "ГЛОБА" в размер на 3500 лева на основание чл.53 ал.1 т.2 от Закона за
пътищата.
В жалбата се иска отмяна на постановлението. В съдебно заседание
жалбоподателя, редовно призован, не се явява лично, но се представлява от
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от упълномощен
процесуален представител, който счита жалбата за неоснователна и моли
постановлението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 11.05.2023 г., в 10.25 ч. на път ІІІ-2008, км 9+500 на входа на гр. Белослав,
жалбоподателят е управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС с 5 оси -
МПС с 2 оси марка Волво, с per. № ТХ2414 АТ и полуремарке с 3 оси с per. № ТХ0784
ЕЕ. В процеса на проверката е направено измерване, при което е констатирано, че са
надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 на МРРБ за движение на
1
извънгабаритни и тежки ППС. Водачът извършва превоз на пшеница без разрешение
за дейностти в рамките на специално ползване на пътищата/разрешително/, съгласно
изискванията на чл.8 ал.1-2 от Наредба №11/2001 на МРРБ. За движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС. Измереното натоварване на задвижваща втора
единична ос на МПС е 16, 450 т. при максимално допустимо натовармане на оста
11,500 т. съгласно чл.7 ал.1 т.4 б.А от Наредбата, като превошаването е с 4,950 т. При
измерено разС.ие между осите 1.4 м., измерената сума от натоварването на ос на
тройната ос на полуремаркето е 29.800 т. при максимално допустимо натоварване на
тройната ос 24 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б" от Наредбата, като
превишаването е с 5,800 т.
Поради установеното при проверката, свид. М. съставил против въззивникът
акт за установяване на административно нарушение, в който описал направените
измервания и констатации, и квалифицирал действията на въззивника като нарушение
на чл.26 ал.2 т.1 б ”а” от Закона за пътищата и чл.7 ал.1 т.4б.А и чл.7 ал.1 т.3 б. Б от
Наредба №11/2001 на МРРБ. Към акта били приложени и резултатите от измерванията
на електронната везна.
При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН,
въззивникът посочил че няма възражения. Въз основа на акта за установяване на
административно наказание, било издадено и атакуваното наказателно постановление,
в което административно-наказващия орган изцяло възприел фактическите
констатации в акта. Нарушението отново било квалифицирано като такова по чл.26
ал.2 т.1 б.а от ЗП и на основание чл.53 ал.1 т.2 от ЗП административно-наказващия
орган наложил на въззивникът наказание “Глоба” в размер на 3500 лева.
Съдът приобщи към материалите по делото АНП, както и писмените
доказателства представени от жалбоподателя.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на
съдебното производство гласни-свид.М. и писмени доказателства, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност
не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като
неоснователна.
2
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник отдел
„Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“от при Агенция
„Пътна инфраструктура”-София. Същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН и
в него се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити.
Вмененото във вина на въззивникът нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са
допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението
и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателят, което той е
упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочени са нарушените
материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Правилно административнонаказващия орган е приложил материалния
закон, след като е констатирал нарушението по чл. 26 ал. 2 т.1 б.”а” от ЗП, като е
съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Съобразно тази разпоредба, е
забранено движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства в обхвата на
пътя и ограничителната строителна линия без разрешение от администрацията,
управляваща пътя.
В настоящият казус безспорно е установено, че въззивникът е управлявал
тежко превозно средство по път и е нямал съответното разрешение за това.
Обективните характеристики на превозното средство като извънгабаритно са били
изведени от направените измервания на общото тегло на автомобила и на
натоварването между осите му.
Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б" от Наредбата максималното допустимо
натоварване на тройната ос е 24 тона, а в случая същата е била натоварена с 29 800 т.
Съгласно чл.7 ал.1 т.4 б „А“от Наредбата максимално допустимото
натоварване на задвижващата единична ос е 11 500 т., а в случая същата е
била натоварена с 16 450 т.
Съдът намира, че водачът е следвало да провери и да се убеди, че параметрите
на ППС с товар или без товар не надвишават максимално допустимите норми по
Наредбата или разрешените параметри с разрешение (разрешително или квитанция за
платени пътни такси) за дейност от специално ползване на пътищата, издадени по реда
на раздел IV от Наредбата, но не го е сторил и е извършил виновно административно
нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а" от ЗП. В този смисъл и съобразно събраните
по делото доказателства, съдът намира за безспорно установено, че въззивникът е
осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му във вина
административно нарушение, като е управлявал извънгабаритно ППС в обхвата на
пътя без да има изискуемото от закона разрешение. Предвид гореизложеното съдът
намира, че жалбоподателят е бил правилно наказан и не споделя възраженията на
изложени в жалбата в тази насока. Съдът кредитира писмено доказателства кантарна
бележка, товарителница, разписка представено от жалбоподателя, но намира, че
същото не доказва по никакъв начин обстоятелството че жалбоподателя е имал
разрешение от администрацията управляваща пътя да превозва извънгабаритен или
тежък товар. Съдът намира, че съгласно разпоредбите на ЗП е следвало, жалбоподателя
да притежава разрешение да превозва извънгабаритен или тежък товар. Такова
разрешение същия не е притежавал и не представя на съда.
3
Съдът намира, че конкретния случай не може да се приложи разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН относно маловажността на случая. Нарушението с нищо не се отличава
от други от същия вид, за да се приеме че обществената му опасност е явно
незначителна. Надвишаването на нормите на Наредбата повишава рисковете
относно безопастността на движение, повреждане и преждевременно
износване на пътната инфраструктура. По тези причини движението на ППС
по РПМ с параметри надвишаващи нормите на Наредбата се осъществява със
разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност
от специалното ползване на пътищата, с което се разрешава движение на
ППС по строго определен маршрут и се заплащат пътни такси.
С оглед доказателствата по делото, съдът намира че административно-
наказващият орган правилно е определил и санкционната норма. Съгласно чл.53 ал.1
т.2 от ЗП се налага наказание за водач, който извършва движение на извънгабаритно
ППС без разрешение на администрацията, управляваща пътя, каквото виновно
поведение от страна на въззивникът в случая е налице. Предвиденото в тази законова
норма наказание е „Глоба” от 1000 до 5000 лв. При индивидуализация на наказанието
„Глоба” наказващият орган обаче не се е съобразил с всички обстоятелства, визирани в
чл.27 ал.2 от ЗДП, като не е отчел, факта че въззивникът не е извършил друго
нарушение от този вид и че от него не са произлезли вредни последици. Поради това
съдът намира, че размера на наказанието „Глоба” следва да бъде намалено до
предвидения от закона минимум, който би бил по-справедлив и адекватно би
изпълнил целите на чл.12 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата
страна съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН , вр. чл. 143, ал.4
от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на АПИ следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от
Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5
от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела
по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл.78,
ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от
съда. Съдът намира обаче, че следва да се присъди възнаграждение в размер
на предвидения в закона минимум от 80 лева, тъй като при разглеждането на
делото в съдебно заседание юрисконсултът не се е явил, като също така
случаят не се отличава с фактическа или правна сложност. Като съобрази
размера на оставената без уважение част на жалбата, съдът намира, че на
4
въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 22,85лв., като посочената сума следва да бъде
заплатена от жалбоподателя в полза на наказващия орган.
Присъждане на разноски е претендирал и жалбоподателя. В производството
същия се е представлявал от адвокат. В случая жалбоподателя е направил
разходи за защитник в размер на 700 лева, което е към минимума определен в
Наредбата №1/09.07.2004г. за размера на адвокатските възнаграждения-чл.18
ал.4 вр.чл.7 ал.2. Тъй като санкцията наложена на жалбоподателя се намалява
от 3500 лева на 1000 лева следва и частично да се уважи искането на разноски
за защитник. Затова съразмерно с размера на изменената част на НП следва да
се уважи претенцията на процесуалния представител на въззивника, като на
последния следва да бъдат присъдени съд. разноски за адв. възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, а именно сумата 500 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление №8221/13.06.2023г. на Началник отдел
„Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, при Агенция
„Пътна инфраструктура”-София, с което на Д. Е. Д. е наложено административно
наказание "ГЛОБА" в размер на 3500 лева на основание чл.53 ал.1 т.2 от Закона за
пътищата, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание
"ГЛОБА" на 1000 лева.
ОСЪЖДА Д. Е. Д. да заплати на АПИ сумата от 22,85 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА АПИ да заплати на Д. Е. Д., сумата от 500 лева
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната
5
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6