Р Е Ш Е Н И Е
№ V – 140
19.12.2019г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично
съдебно заседание, на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
при
секретаря Таня Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева
в.гр.д. №1530 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивна жалба
на
“Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин,
бул. Д-р „Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, чрез
юрисконсулт Боянка Рахнева, с която се обжалва
Решение №1811 от 12.07.2019г. постановено по гр.д. №6140/2018г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е
отхвърлил предявения
от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов
Деспов, против К.П.Ж., ЕГН **********,***, иск за приемане за установено, че
ответникът дължи на ищеца суми по Договор за заем CrediHome+ № 1162-00011869 от
21.09.2016 г., сключен между „МИКРО КРЕДИТ” АД и ответника, вземанията по който
са били цедирани на ищеца, а именно: 1 517,92 лв. (хиляда петстотин и
седемнадесет лв. и деветдесет и две ст.) – главница, 213,47 лв. (двеста и
тринадесет лв. и четиридесет и седем ст.) – договорна лихва, дължима за периода
18.11.2016 г. – 18.09.2017 г., 148,06 лв. (сто четиридесет и осем лв. и шест
ст.) – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги, дължима
за периода 18.11.2016 г. – 18.09.2017 г., 1 234,20 лв. (хиляда двеста тридесет
и четири лв. и двадесет ст.) – застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги, дължима за периода 18.11.2016 г. – 18.09.2017 г., 89,15
лв. (осемдесет и девет лв. и петнадесет ст.) – лихва за забава по договора за
заем, дължима за периода от 19.11.2016 г. до 29.03.2018 г., и 71,17 лв.
(седемдесет и един лв. и седемнадесет ст.) – лихва за забава по договора за
допълнителни услуги, дължима за периода от 19.11.2016 г. до 29.03.2018 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от 30.03.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, които вземания са предмет на Заповед №
1169/02.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 2290/2018 г. по описа на РС-Бургас.
В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно
и незаконосъобразно.
Твърди се, че са неправилни изводите на
първоинстанционния съд за недействителност на договора за потребителски кредит,
поради неспазване на изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.12 от ЗПК.
Посочва се още, че неправилно районният
съд е приел, че договорът е недействителен, защото не отговаря на изискванията
на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК.
На следващо място се посочва, че
неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция, като е
приел, че не е налице надлежно уведомяване на ответника за извършена цесия,
поради обстоятелството, че ответникът се е представлявал в исковото
производство от особен представител. Цитирана е съдебна практика.
Изложени са подробни съображения за
основателност на исковата претенция.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което съдът да се произнесе по съществото на
спора. Не са ангажирани доказателства. Претендират се
направените съдебно-деловодни разноски за производството пред въззивната инстанция
в размер на заплатената държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 350 лв.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от адв. Тодор
Дойнов - особен представител на ответника К.П.Ж., с който въззивната жалба се
оспорва като неоснователна.
Излагат се съображения за правилност и
законосъобразност на първоинстанционното решение.
Оспорват се като неоснователни всички
изложени в жалбата възражения.
Претендира се потвърждаване на обжалваното
решение. Не са ангажирани доказателства.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание въззивникът „Агенция
за събиране на вземанията“ ЕАД, не изпраща представител.
В съдебно заседание за въззиваемата страна
К.П.Ж. се явява адв. Дойнов. Оспорва въззивната жалба.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС
намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора БОС намира следното:
Районният съд е квалифицирал иска като
такъв с правно основание чл.79 и чл. 86 от ЗЗД, предявен по реда на чл. 422 от ГПК.
На 30.03.2018г. „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу К.П.Ж. за заплащане на сумата от 1517,92 лв., представляваща
главница по договор за заем; сумата от 213,47
лв., представляваща договорна лихва по договор за заем за периода 18.11.2016г.
- 18.09.2017г.; сумата от 148,06 лв. за периода 18.11.2016г. до 18.09.2017г.,
представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги;
сумата от 1234,20 лв. за периода 18.11.2016г. до 18.09.2017г., представляваща
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги; сумата от 89,15 лв.,
представляваща лихва за забава, считано от 19.11.2016г. до датата на подаване
на заявлението в съда, сумата от 71,17 лв., представляваща лихва за забава по
договор за допълнителни услуги за периода 19.11.2016г. до датата на подаване на
заявлението в съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението, като е посочено, че
паричното вземане е за задължение по договор за заем CrediHome+№1162-00011869 и договор за допълнителни услуги към заем
CrediHome+№1162-00011869,
сключен между „Микро кредит“ АД и К.П.Ж. на 21.09.2016г., като задълженията по
двата договора са прехвърлени от „Микро кредит“ АД в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение №1 от 10.03.2017г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015г.
Претендира се и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски, от които:
65,48 лв. - държавна такса, 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
На 02.04.2018г. е издадена Заповед №1169 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът К.П.Ж., да заплати на „Агенция за събиране
на вземанията“ ЕАД следните суми: 1517,92 лв. – главница, 213,47 лв. –
договорна лихва за периода 18.11.2016г. до 18.09.2017г., 148,06 лв. – допълнителни
услуги по договор за допълнителни услуги за периода 18.11.2016г. до
18.09.2017г.; 1234,20 лв. – застрахователна премия по договор за допълнителни
услуги за периода 18.11.2016г. до 18.09.2017г.; 89,15 лв. - лихва за забава,
дължима за периода от 19.11.2016г. до 29.03.2018г., 71,17 лв. – лихва за забава
по договор за допълнителни услуги за периода 1.11.2016г. до 29.03.2018г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 65,48 лв. – държавна
такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
С Разпореждане от 02.07.2018г., районният
съд е указал на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника, за което е издадена
горепосочената заповед по чл. 410 от ГПК. Заявителят е предявил иск по реда на
чл. 422 от ГПК в едномесечния срок.
С исковата молба се претендира да се
приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение №1169 от 02.04.2018г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№2290/2018г. по описа на Районен съд Бургас, по сключен
договор за заем CrediHome+№1162-00011869. Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски в заповедното производство, както и тези направени в
хода на исковото производство.
Ищецът твърди, че на 10.03.2017г. е подписано
Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.01.2015г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД, между „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД и „Микро кредит“ АД, по силата, на който вземанията на „Микро
кредит“ АД срещу К.Ж. са прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
както и всички лихви. Твърди се, че „Микро кредит“ АД е упълномощило „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД да уведоми от името на цедента всички длъжници за
извършената цесия. Твърди се, че до длъжника е било изпратено уведомително
писмо, както и повторно такова, но ответникът не е бил намерен. Излагат се
твърдения за надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия от страна на
упълномощения цесионер. Към исковата молба се прилагат копия от уведомителните
писма за извършената цесия, които да бъдат връчени от съда, заедно с исковата
молба. Цитирана е практика на ВКС, съгласно която, ако към искова молба,
подадена от цесионера е приложено уведомление за извършена цесия, същото
уведомление, достигнало до длъжника с връчване на исковата молба, съставлява
надлежно съобщаване на цесията. Твърди се, че фактът кога и на кого е връчено
уведомлението за цесия, не е от значение за основателността на иска, след като
по делото се установи, че претендираното задължение не е погасено. Позовава се
на съдебна практика на ВКС в този смисъл. Ангажирани са доказателства.
Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
Твърди се още, че на 21.09.2016г., между
„Микро кредит“ АД и К.Ж. е сключен договор за заем, по силата, на който
дружеството е предоставило заем в размер на 1700 лв., а заемателят се е
задължил да върне сумата, ведно с договорната лихва, която е в размер на 297,88
лв. на 12 месечни вноски от 166,49 лв. Така общият размер на задължението бил
1997,88 лв. Между страните бил сключен и договор за допълнителни услуги,
съгласно който на заемополучателя се предоставят и допълнителни услуги, срещу
пакетна цена от 161,52 лв., която следвало да се заплати на 12 месечни вноски в
размер на 13,46 лв. всяка. „Микро кредит“ АД заплатил и застрахователна премия
по застраховка „Защита“ към застрахователна компания „Уника живот“, която
заемополучателят следвало да върне на „Микро кредит“ също на 12 месечни вноски.
С Определение №8297/12.11.2018г. на РС
Бургас, на ответника е назначен особен представител на основание чл.47, ал.6 ГПК, който е депозирал отговор на исковата молба, с който предявените искове се
оспорват като неоснователни.
За установяване на твърдените
обстоятелства са представени следните писмени доказателства - Договор за заем CrediHome+№1162-00011869/21.09.2016г..; Общи условия
към Договор за заем CrediHome+; Искане за заем CrediHome+ ; Договор за
допълнителни услуги към заем Договор за заем CrediHome+; Застрахователна полица
за застраховка „защита“; Искане за допълнителни услуги към заем CrediHome+;
Приложение 1, описание на допълнителните услуги; Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.01.2015г. , сключен между „Микро кредит“ АД и
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД; писмено потвърждение за извършената
продажба на всички вземания; Приложение №1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания; Уведомително писмо за извършено прехвърляне на
вземания /цесия/ от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД до К.Ж. и известия за
доставянето му.
Пред първата инстанция е изготвена и
приета съдебно-счетоводна експертиза, от заключението, на която се установява
следното: по силата на сключения между страните договор за потребителски
кредит, от ищеца е усвоена сумата в размер на 1700 лв. Страните са сключили
договор за допълнителни услуги /Пакет комфорт/, съгласно който клиентът дължи
заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 161,52 лв., на 12
равни месечни вноски, всяка в размер на 13,46 лв. Съгласно договора за
допълнителни услуги заемателят се е задължил да върне на заемодателя платената
от „Микро кредит“ АД застрахователна премия, в срок от 12 месеца, на равни
вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за наем,
всяка в размер на 112,20 лв., или общ размер на застрахователната премия
1346,40 лв. Вещото лице е посочило общият размер на задълженията по кредита –
3505,80 лв. Длъжникът е погасил сума в размер на 392,15 лв. а след приспадане
на тази сума, размерът на дълга е 3113,65 лв., от които: главница – 1517,92
лв.; договорна лихва от 213,47 лв. застраховки – 1234,20 лв.; допълнителни
услуги Пакет комфорт – 148,06 лв. Вещото лице е
изчислило и размера на лихвата за забава върху неплатената главница по договора
за заем, както и по този за допълнителни услуги.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
От събраните доказателства, се установява,
че между ищеца, в качеството на цесионер, и “Микро кредит” АД, в качеството на
цедент, е сключен валиден рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.01.2015 г. и приложение №1/10.03.2017 г., с които е прехвърлено
вземането на цедента към ответника по договор за заем CrediHome+ №
1162-00011869 и договор за допълнителни услуги към заем
CrediHome+ № 1162-00011869 от 21.09.2016г.
С цесията кредиторът прехвърля вземането
си на трето лице. За да е налице сключен договор за цесия и вземането да
премине върху третото лице е достатъчно постигане на съгласие между него и
кредитора. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването
на договора не е необходимо. За да породи действие по отношение на длъжника,
цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор - чл. 99,
ал. 3 и ал.4 от ЗЗД. Установеното в чл.
99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за цел да обвърже длъжника с
договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение. Уведомяването създава достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария кредитор и гарантира точно изпълнение на
задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД.
Това не означава, че предишният кредитор няма право да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника, като негов пълномощник, каквото е
налице в настоящия случай, предвид приложените към договорите пълномощни.
Съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗЗД
представителната власт възниква по волята на представлявания, като нейният обем
се определя според волеизявлението на упълномощителя /чл. 39 от ЗЗД/ и не са
предвидени никакви изрични ограничения посредством императивни правни норми на
тази власт, свързани с уведомяването за цесията. По силата на принципа за
свобода на договаряне няма пречка старият кредитор да упълномощи новия за
извършване на уведомлението. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Предвид изложеното, установеното
в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице,
което не е носител на вземането. Ненадлежното уведомяване или липсата на
такова, за прехвърляне на вземането, би имало значение, само при условие, че
ответникът е платил своето задължение по договора за кредит. В случая, няма
твърдение че ответникът е платил преди връчване преписа от исковата молба на
различно от цесионера-ищец лице. Уведомителните
писма за извършената цесия в разглеждания случай не са достигнали до длъжника,
видно от известията за доставяне, но същите са приложени към исковата молба и
са получени от особения представител, с връчване на книжата по делото. Не се
твърди по делото да е извършено плащане на стария кредитор /цедента/, в който
случай неуведомяването на длъжника за извършената цесия би имало значение. Ето
защо, настоящият състав намира, че ищецът е успял да докаже надлежно качеството
си кредитор.
Безспорно е между страните, че цедираното
вземане, произтича от сключен между ответника и “Микро кредит” АД, по силата на
който за заемодателя е възникнало задължението да предостави на заемополучателя
кредит в размер на 1700 лева по посочена банкова сметка.
***ява, че сумата от 1700 лв. е усвоена от
ответника, поради което и за същия е възникнало задължение да погаси
задълженията си по договора. Вещото лице е установило още, че ответникът е
извършил плащания по кредита в общ размер от 392,15 лева.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, и
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Разпоредбата
на т. 12 допълва, че планът следва да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи, като с чл. 22 от същия закон е предвидено, че ако
горното изискване не е спазено, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
В настоящия случай не се доказа наличието на изготвен погасителен план
към процесния договор за кредит, съдържащ разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо - допълнителните разходи, което според настоящия
съдебен състав представлява достатъчно основание да се приеме, че процесният
договор е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Следва да се отбележи, че в процесния договор, общият размер на задължението на ответника е
посочен без да могат да се установят включените по стойност компоненти в него.
Тези съществени елементи от договора се установиха в хода на процеса едва с
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. В погасителния план се съдържа
единствено падежна дата и размер на вноската по договора за заем. Останалите
дължими според ищеца суми – по договор за допълнителни услуги и застрахователна
премия, също не са включени в него.
Предвид така установената недействителност на договора за потребителски
кредит и на основание чл. 23 от ЗПК ответникът следва да върне само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита. Поради
установеното от експертното заключение по делото плащане от ответника по
договора на суми в общ размер от 392,15 лева, то следва да се приеме, че
с тази сума е погасено част от задължението за главница от 1700 лева, съответно останалата неплатена главница е в размер на 1307,85 лева.
Вещото лице посочва, че усвоената от
заемополучателя сума е в размер на 1700 лв. Що се касае до застрахователната премия и
дължимите суми по договора за допълнителни услуги, съдът намира, че твърденията на ищеца за тяхната дължимост останаха недоказани по делото. От заключението се
установи, че тези суми не са постъпвали по сметката на длъжника, не са получени
от него. Поради това следва да се приеме, че сумата от 1346,40 лв.,
представляваща застрахователна премия, както и сумата от 161,52 лв.,
представляваща пакетна цена за допълнителни услуги не са включени в чистата стойност на получения от ответника
заем, предвид което и не са дължими от него на основание чл. 23 от ЗПК.
Предвид изложеното искът за установяване съществуването на задължение от
1517,92 лева - главница се явява частично основателен и
следва да бъде уважен до размера от 1307,85 лева, ведно с исканата законна лихва от датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 от ГПК – 30.03.2018 г. до окончателното изплащане. Над размера от 1307,85 лева до претендирания размер от 1517,92 лева претенцията е неоснователна и искът следва да се
отхвърли, както и исковете за договорна лихва в размер на 213,47 лева, застрахователна премия по договор за допълнителни
услуги 1234,20 лв., сума за пакет услуги по договор за допълнителни услуги –
148,06 лв., лихва за забава по договора в
размер на 89,15 лв., лихва за забава по договора за допълнителни услуги в
размер на 71,17 лв.
По изложените съображения въззивната жалба
е частично основателна. Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с
която е отхвърлен иска за сумата от 1307,85 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане. В останалата част
решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и направеното от
въззивника искане за присъждане на разноски, такива му се дължат, съобразно
уважената част от иска, предвид частичната основателност на въззивната жалба.
Претендират се разноски за първа и въззивна инстанция в общ размер от 2049,28
лв., съгласно представените списъци за разноски. Съобразно уважената част от
иска на въззивника се дължат разноски в размер на 818,62 лв. за производството
пред двете съдебни инстанции.
В настоящото производство съдът следва да
се произнесе и по отношение на направените разноски в заповедното производство,
съгласно разясненията, дадени в т.12 от ТР№4/2013г. на ОСГТК на ВКС. В случая
те са определени от заповедния съд в общ размер на 115,48 лв., от които: 65,48
лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода на
спора, на въззивника са дължими разноски за заповедното производство в размер
на 46,13 лв.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №1811
от 12.07.2018г., постановено по гр.д.№6140/2018г. по описа на Районен съд Бургас,
в частта, с която е отхвърлен иска, предявен от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
Столична община, район Люлин, бул. Д-р „Петър Дертлиев“ №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Димитър
Бориславов Бончев, против К.П.Ж., ЕГН **********,***, да се приеме за установено
по отношение на ответника, че съществува вземането в размер на 1307,85 лв., представляващo дължима сума по
Договор за заем CrediHome+ № 1162-00011869 от 21.09.2016 г., сключен между
„МИКРО КРЕДИТ” АД и ответника, вземанията по който са били цедирани на ищеца,
ведно със законната лихва върху главницата от 1307,85 лв., начиная от датата на
подаване на заявлението – 30.03.2018г., до изплащане на вземането като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.П.Ж.,
ЕГН **********,***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от
изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, на основание Договор за заем
CrediHome+ № 1162-00011869 от 21.09.2016 г., сключен между „МИКРО КРЕДИТ” АД и
ответника, вземанията по който са били цедирани на ищеца, сумата от 1307,85 лв.
/хиляда триста и седем лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща главница
- неизпълнено задължение по договор за заем, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението - 30.03.2018г., до окончателно изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение №1169 от 02.04.2017г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1107/2018г. по
описа на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА К.П.Ж., ЕГН **********,***, да
заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Димитър
Бориславов Бончев, сумата от 818,62 лв. /осемстотин и осемнадесет лева и
шестдесет и две стотинки/, представляваща направените съдебно-деловодни
разноски пред първата и въззивната инстанция съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА К.П.Ж., ЕГН **********,***, да
заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Димитър
Бориславов Бончев, сумата от 46,13 лв. /четиридесет и шест лева и тринадесет
стотинки/, представляваща направените съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1811 от 12.07.2018г.,
постановено по гр.д.№6140/2018г. по описа на Районен съд Бургас, в останалата
част.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.