№ 661
гр. София, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря Стефани М. Матoва
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110208258 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 19/13.04.2021г., началник група „Миграция“ при ОДМВР - София,
на Р. С. /* */, роден на ********** г., гражданство И,
за това, че лицето е останало в страната след изтичане на разрешения срок на
пребиваване до 13.02.2021 г., с което нарушил чл.34 от ЗЧРБ, поради което и на осн.чл.48,
ал.1 т.3 от ЗЧРБ, му е наложена глоба в размер на 500 (петстотин) лева.
Постановлението е обжалвано в срок от Р. С., посредством процесуален
представител, който в подадената жалба моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. В жалбата се цитира разпоредбата на чл.24, ал.13 от ЗЧРБ, съгласно
която чужденец с разрешено продължително пребиваване в Република България, на който
срокът за пребиваване изтича по време на обявено извънредно положение или в срок до 9
месеца след отмяната на извънредното положение, може да подаде заявление за
продължаване на пребиваването в срок до 9 месеца след отмяната на извънредното
положение, като този срок не се смята за прекъсване, когато чужденецът подаде заявление
за дългосрочно или постоянно пребиваване. В тази връзка се счита, че заявлението за
продължаване на пребиваването от страна на жалбоподателя било депозирано в
законоустановения срок, тъй като било подадено на 23.02.2021 г. Алтернативно се излагат
аргументи за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН. За с.з., редовно призован
на посочения в жалбата съдебен адрес, жалбоподателят не се явява.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител, а
писмена защита, с която моли атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и
1
законосъобразно. Моли се и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Аргументите на въззивната инстанция са
следните:
На първо място, по делото е безспорно доказано, че е образувано административно-
наказателно производство срещу лице, което е чужд гражданин (с индийско гражданство) и
не владее българския език писмено и говоримо. В тази връзка, по смисъла на чл.21 ал.2 от
НПК, както и чл.55 ал.4 от НПК, вр.чл.84 от ЗАНН, актосъставителят Б. е следвало да
назначи на Р. С. преводач, който да му разясни съдържанието на така съставения АУАН,
както и да му връчи препис от акта на разбираем за него език, с оглед нарушителят да
упражни правото си на писмено възражение както в акта, така и в срока на чл.44 ал.1 от
ЗАНН. Осигуряването на условия и възможности за ефективното упражняване правото на
защита е регламентирано и с чл. 15 от НПК. Касае се за процесуално задължение, поради
което не следва да се счита, че ползването на преводач е предпоставено единствено и само
от проявена от самия нарушител инициатива. В самия АУАН липсва удостоверяване на
извършен превод, като няма данни по делото Р. С. да е разбрал съдържанието му, за да се
възползва от правото си на възражение. Правото на нарушителя да ползва преводач е
неотменимо, като само при негово изрично и надлежно дадено съгласие може да бъде лишен
от това му право. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, АНО е
този, който следва да докаже, че е налице изричен отказ за назначаване на преводач в хода
на административно-наказателното производство, за какъвто няма данни да е налице по
делото. Дори да се приеме изложеното в с.з. от актосъставителя, че индийският гражданин
се е явил на гишето в отдел „Миграция“, заедно с други свои сънародници, придружени от
адвокат, тези изявления не опровергават липсата на осигуряване на надлежен превод, както
и това, че не са били разяснени правата на нарушителя във връзка със съставянето на акта,
вкл. и за възможността да депозира възражение. Същото важи и ако самият актосъставител е
разяснил на жалбоподателя на говорим и за двамата език съдържанието на акта. Подобно
смесване на фигурата на преводач и актосъставител (контролен орган) в едно лице е
недопустимо, по аргумент от чл.142 ал.2, вр.чл.148 ал.1 т.2 от НПК, който забранява
свидетели да бъдат ползвани за преводачи. В този смисъл, неосигуряването на независим
преводач на невладеещия българки език жалбоподател съществено е ограничило правото му
на защита, а именно да разбере по един достатъчно ясен начин съдържанието на акта.
Показателно за това е липсата на каквото и да е отбелязване в графата за възражения. Без
значение е, че впоследствие процесуален представител адвокат е подал процесната жалба
2
срещу НП.
На следващо място, в нарушение на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН,
актосъставителят и АНО не са посочили по достатъчно ясен и непротиворечив начин
всички релевантни обстоятелства, свързани с твърдяното нарушение на чл.34 от ЗЧРБ
(„Всеки чужденец е длъжен да напусне страната до изтичане на разрешения срок на
пребиваване“). Преди всичко, актосъставителят и АНО е следвало да посочат какъв е
статутът на пребиваване на жалбоподателя, съобразно нормативно определените четири
хипотези в чл.23, ал.1, т.1 – 4 от ЗЧРБ (дали е краткосрочно, продължително, дългосрочно
или постоянно пребиваването му). В това число, в АУАН и НП е следвало да бъде цитиран
документът, въз основа на който чужденецът Р. С. пребивава в Р България, както и срокът
му на разрешение. Този пропуск не може да бъде саниран от приложеното по преписката
копие от разрешение за пребиваване № ********* по отношение на Р. С. (с посочен ЛНЧ
**********). Не само защото това разрешение не е цитирано в АУАН и НП, но и защото,
видно от същото, то е с валидност до 04.02.2021 г., а в случая в АУАН и НП се твърди, че
„лицето е останало в страната след изтичане на разрешения срок на пребиваване до
13.02.2021 г.“. Липсват изложени аргументи защо актосъставителят и АНО приемат, че
нарушението е осъществено на 13.02.2021 г., а не на 04.02.2021 г., както е посочено в
разрешението за пребиваване. Съдът може само служебно да гадае, че причината за това е
разпоредбата на чл.24, ал.13 от ЗЧРБ, въведена със закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.,
във връзка и с отмяната на извънредното положение на 13.05.2021 г. Датата на
осъществяване на нарушението обаче трябва да е ясно и недвусмислено заявена, а когато тя
е правен въпрос, различен от доказателствата около твърдяното нарушение, същата трябва
да бъде аргументирана. Посочените пропуски са самостоятелно основание за отмяна на НП
поради драстично нарушено право на защита.
3. Относно приложението на материалния закон.
Горепосочените съществени процесуални нарушения, самостоятелно и в своята
съвкупност, са достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП, поради сериозно
нарушение на правото на защита, което обезсмисля обсъждането на правилното приложение
на материалния закон.
С оглед изчерпателността на собствения си акт, съдът следва да допълни по същество, че
на съдебното следствие бе приобщено като неоспорено писмено доказателство (представено
от самия АНО) заверено копие от заявление с вх.№ 517000-2615/23.02.2021 г. от Р. С., с
което същият моли да бъде продължено правото му на продължително пребиваване в Р
България. Видно от графата за „служебна информация“, на лицето е предоставено право на
продължително пребиваване в Р България до 04.02.2022 г. Касае се за последващо
издаването на АУАН законосъобразно пребиваване на Р. С. на територията на Република
България, с издаването на съответния за това документ по ЗЧРБ. В този смисъл, дори към
момента на изтичане на предишния срок на пребиваване на Р. С. на 04.02.2021 г. (или
3
13.02.2021 г., според НП) да е налице формално нарушение на чл.34 от ЗЧРБ, последващото
разрешение за продължително пребиваване на територията на Република България до
04.02.2022 г. заличава всички вредни последици от посоченото нарушение. Това е следвало
да бъде отчетено от АНО, който е бил длъжен да прецени случая като „маловажен“ по
смисъла на чл.28 от ЗАНН.
С оглед отмяната на атакуваното НП, искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на АНО следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 19/13.04.2021г., началник група „Миграция“ при ОДМВР - София,
на Р. С. /* */.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4