Р Е
Ш Е Н
И Е № 150
гр.Сливен, 23.02.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, девети състав в публично заседание на двадесет
и четвърти януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря Марияна Семкова, като разгледа докладваното
от районния съдия гр.д.№ 4712 по
описа за
Производство по спорна съдебна
администрация с правно основание чл.127а, ал.2 СК.
Ищецът твърди, че той и
ответницата Ж. С.Д. са родители на малолетното дете А.И. Н.., като с решение № 364 по гр.д. № 1317/2016 год. на СлРС родителските права върху детето
са предоставени на него. Сочи, че заедно с детето живеят в с. Злати войвода.
Той има много близки роднини и приятели, които живеят и работят в Германия,
Гърция и Испания, детето желае да ги посетят и да пътува, самият той има
финансови възможности. Счита, че пътуванията в чужбина ще са полезни за детето
му. Твърди още, че детето няма издаден паспорт, тъй като майката отказва да
даде съгласие за това.
Моли съда, да постанови решение с
което да замести съгласието на майката Ж.С. Д. за издаването на международен
паспорт на мололетното им дете А.И. Н., както и да замести съгласието на
майката Ж.С. Д. малолетното им дете А.И. Н. да пътува в държавите от
Европейския съюз, придружавано от бащата И.Н.Т. без ограничения на броя на
пътуванията за период от 5 години от влизане на решението в сила.
В срока по чл.131 ГПК ответницата
не е депозирала писмен отговор.
В съдебно заседание, ищецът
редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител по
пълномощие по чл. 32, т.1 от ГПК адв. М.,
която заявява, че поддържа исковата молба.
Ответницата редовно призована, се
явява лично, не се представлява, заявява, че не е съгласна детето й да пътува в
чужбина и да излиза извън граница, тъй като се притеснява за сигурността на
детето, както и че бащата ще го върне след години.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Страните в настоящото производство са живеели на
семейни начала, като от съвместното им съжителство се родило детето А.И.Т.. С
Решение № 364/27.04.2016г. по гр.д. № 1317/2016г. на СлРС, като съдът е
утвърдил постигнато между тях споразумение, като родителските права спрямо малолетното
им дете А.И. Н. се предоставят за упражняване от неговия баща, а на майката е
определен режим на лични контакти.
Малолетният Ангел Н. посещава редовно детска градина
"Ралица" в с. Злати войвода.
От представената жалба до Районна прокуратура гр.
Сливен се установи, че с нея е заявено, че ответницата не изпълнява решение №
364/27.04.2016 год. по гр. дело 1317/2016 год. на СлРС за изплащане на издръжка
на детето А.. Не се представиха доказателства има ли образувано досъдебно
производство срещу ответницата и най-вече влязъл в сила съдебен акт, с който тя
е призната за виновна за не плащането на претендирания размер
издръжка.
От социалния доклад се установява, че малолетното дете
А. живее в с. Злати войвода, общ. Сливен, като към момента на извършване на
социалното проучване бащата И.Т. се намирал в Германия, където работел и грижи
за детето полагала неговата майка – Е.С., на която той изпращал финансови средства
за отглеждането на детето. С. възнамерявала да гостува на сина си, заедно с
детето А., без да се установяват да живеят трайно там. При проведен разговор
между социалния работник и майка му - Ж.П., последната заявява, че ищецът не й
позволява да се вижда с детето, че не е съгласна то да пътува в чужбина, тъй
като бащата възнамерявал да го отглежда трайно извън страната. В заключителната част на доклада се посочва,
че не са констатирани преки рискови фактори, отразяващи се неблагоприятно върху
цялостното развитие на детето А.
В хода на процеса се събраха и гласни доказателствени
средства.
Показанията на свидетелите ЕС. и Ангел Т., съответно
майка и брат на ищеца, установяват, че ищецът работи в Република Германия. Има
роднини в Германия Испания и Гърция. Ищецът има желание детето през ваканциите
да ходи при него в Германия, самото дете изразявало такова желание също. В хода
на устните състезания ответницата заявява, че не иска детето й да напуска
страната тъй като ищецът не й дава да го вижда и ако излезе извън страната, ще
го върне след години.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на представените по делото писмени доказателства, които
кредитира изцяло, като неоспорени от страните.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като
са последователни, логични, вътрешно непререкаеми и кореспондиращи, едни с
други.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск с
правно основание чл.127а СК е допустим.
Искането за даване
разрешение, заместващо съгласието на другия родител за пътуване на дете извън територията
на страната ни, респ. за издаване на документ за това, съдът намира за
основателно.
В чл.10 от
Конвенцията за правата на детето е прокламиран принцип на свободно и
безпрепятствено влизане и напускане територията на която и да е държава- страна
по Конвенцията, както за детето, така и за неговите родители. Право на свободно
придвижване прокламира и чл.2 от Протокол № 4 към Конвенцията за защита правата
на човека и основните свободи. Такова право предвижда и Конституцията на
РБългария - чл.35. Правото на свободно
придвижване в рамките на държавите членки на ЕС е гарантирано и от чл.3, §2 от
Договора за ЕС.
По принцип едно
дете не може да пътува само, нито със съдействието единствено на единия
родител. В този смисъл принципът на свободно предвижване в рамките на
Европейския съюз на стоки и хора не лишава родителя от възможността и правото
да преценява, с оглед интересите на детето си, кога, как, с кого, по какъв
начин и за какъв срок то да пътува в чужбина.
На въпроса
при какви ограничения, с оглед интересите на детето, съдът следва да разреши по
реда на чл.127а СК пътуването му в чужбина без съгласието на единия родител е
даден отговор с Решение по тълкувателно
дело № 1/2016г. на ОСГК ВКС, според което съдът може да разреши по реда на чл.
127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на
единия родител само за пътувания в определен период от време и/или до
определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем.
В конкретния случай
е безспорно, а и се установи в процеса, че родителя, упражняващ родителските
права спрямо малолетния А. е неговия баща. Установи се, че в момента бащата
живее и работи в Германия, като грижи за детето полага неговата баба по бащина
линия. Установи се, че семейството има
роднини в Германия, Гърция и Испания,
Искането бащата е
за даване разрешение за пътуване на детето, очертано в рамките на държавите от
Европейския съюз.
Съдът намира, че е
в интерес на малолетния Ангел да пътува, заедно със своята баща извън
територията на Република България щом има такава възможност, да придобива нови
впечатления и от други държави, други култури и да разширява своя мироглед. Това
по никакъв начин не би навредило на детето, а напротив ще доведе до
обогатяването му от ранна детска възраст и по-пълното му развитие и израстване
като личност. Пътуването на детето извън страната съдът намира, че не би
накърнило правото на майката да се вижда с детето си, доколкото подлежи на
принудително изпълнение, чрез предвидените в ГПК процесуални способи и майката
носи отговорност за това.
Съдът счита, че
следва да разреши пътуването на детето в държавите членки на ЕС, тъй като в тях
нашата държава може да гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения
за осигуряване на мерките на лични контакти на детето с родителя, неупражняващ
родителските права. Регламент № 2201/2003г. защитава правото на детето да живее
спокойно и да общува и с двамата родители, като предвижда правила за бързо
изпълнение на постановено решение, относно режим на лични отношения.
Опасенията на
ответницата за евентуално трайно установяване на детето в Германия, не се
подплатиха с доказателства в процеса. Освен това съдът счита, че бащата, който
живее и работи извън пределите на страната ни, има право да вземе детето си,
доколкото упражнява спрямо него родителските права. Това обаче той следва да
стори, като иска от съда промяна на обичайното местопребиваване на детето,
евентуално промяна на постановения по-рано режим на лични контакти на детето с
другия родител. Едва тогава съдът е длъжен да изследва в процеса условията на
живот в другата страна и възможната адаптация на детето там, с оглед
преценяване и защита на неговите интереси. Конкретния казус не е такъв и се
касае за искане за напускане на страната с цел екскурзии или гостуване на
роднини в друга съседна страна и съдът не вижда проблем в това детето да има
тази възможност да пътува,заедно с баща си, стига да бъде нарушен контакта с
другия родител.
Досежно опасенията на ответницата за сигурността на
детето при пътуването със самолет и автобус, статистиката сочи, че самолетният
транспорт е най-сигурния транспорт в света. Що се отнася до пътуванията с
автобус, такива пътувания със сигурност детето осъществява и в република
България. Пътнотранспортни произшествия се случват
навсякъде по света, включително и в
Република България,
като редица международни проучвания сочат, че България е на едно от челните
места в света по жертви на катастрофи. Ето защо, съдът не може да приеме за
основателни възраженията на ответницата.
С оглед
гореизложеното съдът счита, че в интерес за малолетния Ангел е да напуска
пределите на страната, заедно със своя баща , като пътува до държавите членки
на ЕС и обратно. Следователно основателно се явява и искането за разрешаване
издаване на паспорт.
Съдът намира, че с
оглед спазване най-добрия интерес на детето и за да се избегне безконтролно
напускане на страната ни от едно ненавършило пълнолетие дете, следва да
постанови разрешението за срок от 5 години, като съобрази разпоредбата на чл.36,
ал.1 ЗБЛД и в този смисъл срокът за пътуванията, поискан от ищецът следва да
бъде уважен.
Що се отнася до претендираните от ищцовата страна
деловодни разноски, съдът счита, че такива не се дължат, с оглед характера на
производството
на спорна съдебна администрация.
Съдебното решение, което следва да изхожда
от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или
непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в
първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските,
които е направила, независимо от изхода на спора /в този см. Определение № 385/25.08.2015г. по чгд
№ 3423/2015г., І г.о. ВКС/.
Ето защо съдът не дължи
произнасяне с изричен диспозитив за разноски.
Ръководен от горното,
съдът
Р Е Ш
И :
РАЗРЕШАВА ДА СЕ ИЗДАДЕ паспорт на детето А.И.Н., родено на *** год., ЕГН
********** с родители: майка Ж.С. Д., ЕГН ********** и баща И.Н.Т. ЕГН **********
Настоящото решение
замества съгласието на майката Ж.С. Д., ЕГН ********** за издаване на паспорт.
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на Ж.С. Д., ЕГН ********** - майка на
малолетното дете А.И. Н., родено на *** год., ЕГН ********** за напускане от детето на територията на Република
България за неограничен брой задгранични пътувания до страните членки на ЕС и
обратно, придружено от своя баща И.Н.Т. ЕГН ********** за период от 5 /пет/ години от влизане в сила на настоящото решение.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от деня на връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: