Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 260022 Година 2022, 28 .02. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд …………………….. граждански състав………………………..
На трети ноември ……………..……………. Година две хиляди двадесет и
първа
В публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: …..………………………….
Съдебни заседатели: ….…………………………..
Секретар ……………..………………… Жана Кметска ………………………………..
Прокурор ……………………………………………..……………………………………….
като разгледа докладваното от ……………….. Р. Калиманова ……………………..
търговско дело номер …….. 246 ……. по описа за …… 2020 …. година.
Производството по делото е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, като е предявена и
насрещна претенция с правно основание чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД.
Образувано е по повод исковите претенции на „Фарма Импекс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище град Ахелой 8217 и адрес на управление ул. „Велека“ № 15,
представлявано от Г. Н. К. , чрез процесуалните му пълномощници, със съдебен
адрес град Бургас, ул. „Оборище“ № 90 против „Портос“ АД, ЕИК *********, със
седалище град Ямбол и адрес на управление ул. „Добруджа“ № 10, ет. 3, ап. 6 за
осъждане на ответната страна да върне на ищцовата сумата от 25536.04 лева,
съставляваща частично заплатената от последната цена на получените от нея
антибактериални гелове в размер на 35000 лева, от която обща сума е приспадната
цената на продадените 3755 броя антибактериален гел „Дерма интензив“ 50 мл на
обща стойност 8936.90 лева и 157 броя антибактериален гел „Дерма интензив“ 75
мл на обща стойност 499.26 лева, както и сумата от 27.80 лева, съставляваща
общата цена на по 5 броя антибактериален гел „Дерма интензив“ от двата вида,
които ищцовото дружество е задържало, ведно със законната лихва върху
претендирания размер главница, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното и плащане. Претендира се от ищцовата страна и заплащането на
сторените от нея съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания
представя и ангажира доказателства.
Твърди се в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото
производство, че страните по същото сключили на 18.03.2020 година договор за
покупко-продажба, по силата който „Портос“ АД продал на „Фарма импекс“ ЕООД
антибактериален гел „Дерма интензив“ 50 мл - 16800 броя, с единична цена 2.38
лева, с обща цена 39984.00 лева с включен ДДС; антибактериален гел „Дерма
интензив“ 75 мл - 7700 броя, с единична цена 3.18 лева, с обща цена 24486.00
лева с включен ДДС.
Издадена била и фактура № ********** от 18.03.2020 година. На следващия ден
след издаването и „Фарма импекс“ ЕООД заплатило на „Портос“ АД по банков път
частично цената на закупената стока чрез превод на сумата 35000 лева. Общо
заплатената с посоченото платежно нареждане сума 38570 лева, включвала плащане
и по друга фактура. Стоката била получена от ищеца в склад на ответника и
доставена на адреса му на управление със собствен негов транспорт и на негови
разноски.
Процесната стока ищецът придобил при съобразяване на търсенето на пазара и
характеристиките й, посочени в техническата спецификация от нейния производител
и в частност, с оглед посоченото съдържание на 65 % етилов алкохол във всеки от
артикулите и въздействието на продукти с такова съдържание на алкохол върху
бактерии и вируси. По-специално, закупуването на стоките било мотивирано с
известната на ищеца, а и широко оповестена в публичното пространство
информация, че продукти със съдържание на етилов алкохол минимум 65 % били в
състояние да послужат като дезинфектанти и срещу разпространяващия се
коронавирус Соvid-19, както и с търсенето на пазара именно на такива продукти.
В процеса на реализация на закупената стока били открити нейни скрити
недостатъци, които я правели негодна за обикновеното й и за предвиденото в
договора употребление. Клиенти на ищеца подали оплакване, че при процесните
артикули съдържанието на етилов алкохол било по-ниско от посоченото в
спецификацията - 65 %, поради което последвали откази от закупуването му.
Последвали и откази за закупуването на стоката, обосновани с разпространилата
се в публичното пространство информация за несъответствие на процентното
съдържание на етилов алкохол в закупените продукти с оповестеното такова в
документите, изхождащи от производителя и от продавача по сделката. Ищецът
възложил на лицензирана лаборатория изпитване на продукта, при което се
установило, че действително съдържанието на етилов алкохол било по-ниско от 65
%. Поради тези причини - отказите, резултатите от проведените изпитвания и
това, че действителното съдържание на етилов алкохол в закупените продукти било
по-ниско от посоченото в техническата спецификация, ищецът решил, че не може и
не следва да продължи реализацията на процесната стока, тъй като това щяло да
бъде нарушение на действащото законодателство и на добрите търговски практики,
поради което преустановил предлагането и продажбата на останалата стока. Към
този момент му били останали в наличност 13 040 броя от „Дерма интензив“ 50 мл.
и 7 543 броя антибактериален гел „Дерма интензив“ 75 мл.
При тези обстоятелства ищцовото дружество решило да развали договора с
„Портос“ АД и да поиска връщане на заплатената част от продажната цена на
стоките, от която приспаднало тази на вече продадените на негови клиенти, както
и цената на по 5 броя от всеки от двата артикула, които било решило да задържи.
В тази връзка отправило до ответника изявление за разваляне на процесния договор
за доставка на гореописаната стока. Поканило ответника в седмодневен срок от
24.04.2020 година да му върне сумата 25563.04 лева, съставляваща частично
заплатената от него цена на получените антибактериални гелове, формирана по
посочения по-горе начин. Изявлението било изпратено на по електронна поща на
24.04.2020 година и получено също по електронна поща на същата дата. Ищцовото
дружество го изпратило и чрез куриер на 24.04.2020 година, като куриерът го
връчил на 27.04.2020 година.
След отправяне на изявлението за разваляне на договора ищецът получил на
21.05.2020 година по електронна поща писмо от НАП, съдържащо уведомление, че
процесната фактура, с която „Портос“ АД му продало процесната стока, както и
други издадени от същия фактури не били включени в дневника му за продажби по
ДДС. Това сочело, че били констатирани негови нарушения на ЗДДС, в т. ч. и по
отношение на процесната сделка.
На 02.07.2020 година по възлагане от ищцовото дружество били извършени в
изпитвателен център „Глобалтест“ - София изпитвания на други проби от
закупените по процесната сделка гелове - на съдържанието на една разфасовка от
50 мл и на една разфасовка от 75 мл. При първата било констатирано съдържание
на етилов алкохол 61.95 %, а във втората 63.33%. Това изпитване подкрепяло становището
на ищеца за негодността на закупената стока да служи според обикновеното й и
според договорното й предназначение.
Ответникът в депозирания от него отговор на исковата молба изразява
становище за допустимост на иска, но моли като неоснователен същият да бъде
отхвърлен. Твърди, че между страните по делото за периода 02.03.2020 година -
18.03.2020 година били установени търговски взаимоотношения, по които той
продавал на ищеца стоки /гел за почистване на ръце Derma intensive/ срещу
заплащане от страна на последния дължимата цена за тях. За посочения период
ищецът закупил няколко пъти антибактериален гел „Derma intensive“, съответно:
на 02.03.2020 година, за което била издадена фактура № **********; на
09.03.2020 година, за което била издадена фактура № **********; на 17.03.2020
година, за което била издадена фактура № ********** и на 18.03.2020 година, за
което била издадена фактура № **********. С платежно нареждане от 19.03.2020
година „Фарма импекс” ЕООД заплатило по последната посочена фактура 35000 лева,
представляващо частично плащане на продажната цена, като останал задължен със
сумата от 29470 лева.
Сключената между тях сделка, с оглед установения в нормата на чл. 286,
ал. 1 и ал. 3 от Търговския закон
субективен критерий следвало да се определи като търговска. Като неформален
договор търговската продажба не изисквала писмена форма и с постигането на
съгласие по основните елементи на договора за продажба - предмет и цена, същият
обвързвал страните. Доказателство за възникналите търговски взаимоотношения
била издадената фактура № ********** от 18.03.2020 година, съдържаща основните
елементи на договора за продажба.
Предаването на закупената стока, ведно с придружаващата документация,
установяваща произхода и качеството на доставения продукт било обстоятелство,
което не се оспорвало от ищеца. Същият, на основание чл. 324 от Търговския
закон, имал задължение да прегледа стоката и ако тя не отговаряла на
изискванията, да уведоми незабавно продавача. Ако не направел това, стоката се
смятала за одобрена. Проверката за съответствие на доставените стоки с
уговореното следвало да бъде извършена при приемането на продукта, като в
конкретния случай това било територията на неговия склад. В случая стоката била
приета от ищеца на 18.03.2020 година без възражения.
Оспорено е твърдението на ищеца, че съдържанието на етилов алкохол в
закупената стока било по-ниско от посоченото в спецификацията - 65%, което
правело продукта негоден за обикновеното и за предвиденото в договора
потребление и съответно послужило като основание за него да отправи изявление
за разваляне на договора.
Към представените три протокола за изпитване на продукта, извършени по
заявка на ищеца не бил приложен документ, удостоверяващ акредитацията на
лабораториите, извършили изпитването на представените от ищеца проби. Нямало
данни в какво състояние били постъпили същите в самите лаборатории и как били
съхранявани в тях. Отделно, от тях не ставал ясен методът, използван от
лабораторията за постигане на представените резултати. Твърди, че за изследване
съдържанието на денатуриран етилов алкохол, какъвто се влагал във въпросния
продукт - антибактериален гел Derma intensive, лабораторията следвало да има
изрична акредитация. Освен това, в тези протоколи били посочени резултати в
тегловни единици, а не както сочел ищецът в процент съдържание на алкохола в
изследвания продукт. Така посочените тегловни единици 63.17, 63.33 и 61.95
следвало да бъдат разделени на 0.96, за да се получи процента съдържание на
алкохол. При този метод на изчисление процентът алкохол бил 65.802, 65.969,
съответно 64.531.
Направените от самия ищец проби, макар и от несертифицирани лаборатории и
по неясен метод обосновавали качеството на продукта, заявено от производителя и
посочено в придружаващата стоката документация. Продуктовата спецификация и
продуктовия анализ били представени и приети от ищеца както в началото на
установените търговски взаимоотношения по повод конкретния козметичен продукт -
гел за ръце, така и към всяка закупена партида. Ищецът бил запознат с продукта,
предлагал го и го реализирал на пазара в продължение на месец. Отделно от това,
публично известно било, че същият продукт се предлагал и към настоящия момент
от всички големи търговски вериги. Липсвали каквито и да било доказателства
закупената стока да била с недостатъци, скрити или не, за да намерела
приложение разпоредбата на чл. 195 от ЗЗД.
Настоящият процес бил иницииран от ищеца по други доводи и съображения.
По-специално със заявление от 09.04.2020 година същият поискал да върне
нереализираната част от закупената стока поради липса на възможност за бърза
реализация. Като довод за направеното искане се изтъквала цената на продукта, а
не неговото качество, съответно установени скрити недостатъци. В стремеж към
бърза и голяма печалба при реализация на дефицитен продукт, ищецът не направил
правилен разчет на икономическите си възможности, което не го освобождавало от
задължението да заплати закупената стока. Ответникът отказал да приеме
останалата стока обратно.
Несъгласието си с изявлението за едностранно разваляне на договора от
страна на „Фарма импекс” ЕООД ответното дружество заявило в изпратена до ищеца
нотариална покана, получена от управителя му на 15.05.2020 година. В поканата
то изрично посочило обстоятелството, че ищецът като неизправна страна по договора
няма право и основание да отправя претенция за развалянето му. Със същата бил
предоставен от него тридневен срок от получаването и за заплащане на дължимия
остатък от продажната цена, съгласно издадената и осчетоводена фактура. Ищецът
не спазил и общото правило на чл. 87 ЗЗД за извънсъдебно разваляне на договора
с предизвестие, което следвало да съдържа две задължителни изявления: искане за
изпълнение /в случая престиране на вещ без недостатъци/ в подходящ срок и
изявление, че договорът ще се смята за развален в случай на неизпълнение в
определения срок. Поради това изявлението за разваляне не било породило правно
действие.
С оглед на горното счита, че между страните бил налице валидно сключен
договор за продажба, който бил изпълнен точно от негова страна, като не били
налице основанията на чл. 87 ЗЗД за развалянето му едностранно от страна на
ищеца и съответно последиците на чл. 87 от ЗЗД на едностранното изявление на
ищеца не били настъпили. Наличието на валидно сключен договор за продажба
правело неоснователна претенцията на ищцовото дружество и като такава същата
следвало да бъде отхвърлена.
Оспорени са изрично от ответника твърденията за дължимост и изискуемост на
претендираните суми; развалянето на сключения договор за търговска продажба, по
който е издадена фактура № ********** от 18.03.2020 година и правото на ищеца
като неизправна страна по него да го развали с едностранно волеизявление;
наличието при продадените козметични продукти на скрити недостатъци, които ги
правят негодни за обикновеното и за предвиденото в договора потребление;
наличието на нередовно водено счетоводство от него, както и че процесната
фактура не е записана в дневника му за продажби по ДДС и има констатирани
нарушения по ЗДДС.
Наред с отговора на исковата молба ответникът е предявил насрещни искове
против първоначалния ищец за осъждането на същия да му заплати сумата от 29470
лева с ДДС, представляваща незаплатената част от продажната цена по търговска
продажба, за която е издадена фактура № **********, ведно със законната лихва
върху претендирания размер главница от датата на депозиране на насрещната
искова молба до нейното окончателно изплащане, както и сумата от 4037.39 лева,
представляваща неустойка, дължима поради неизпълнение от ответното дружество на
поетото задължение за заплащане на продажната цена до 23.03.2020 година за
периода от 24.03.2020 година до датата на депозиране на насрещната искова молба
или общо за 137 дни, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до нейното окончателно плащане. Претендират се също така и
направените съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на така отправените искания
са представени от него също писмени доказателства.
Същият е основан на следните фактически твърдения:
Между „Портос” АД и „Фарма импекс” ЕООД бил налице валиден договор за
търговска продажба, съгласно който „Фарма импекс” ЕООД закупило от „Портос” АД
на 18.03.2020 година стоки на обща стойност 64470 лева с ДДС, представляващи антибактериален
гел „Derma intens“ 50 ml 16800 броя и антибактериален гел „Derma intens“ 75 ml
7700 броя, за което последното издало фактура № ********** от 18.03.2020
година. Плащането на уговорената цена трябвало да бъде осъществено до
23.03.2020 година. Закупените стоки, ведно с необходимите документи и
сертификати били предадени на купувача на 18.03.2020 година в склада на
ответника и заприходени в счетоводството му.
С платежно нареждане от 19.03.2020 година „Фарма импекс” ЕООД заплатило по посочената фактура 35000 лева,
представляващо частично плащане на продажната цена, като останало задължено със
сумата от 29470 лева. Към датата на предявяване на насрещния иск, „Фарма
импекс” ЕООД не било изпълнило точно задължението си за заплащане на продажната
цена до 23.03.2020 година, поради което дължало неустойка в размер на 0.1% на
ден от незаплатената част от цената. Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, неустойката обезпечавала изпълнението на задълженията и служела като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Ищецът в съответствие с предоставената му за това възможност е депозирал
допълнителна искова молба, с която е уточнил и допълнил първоначално подадената
такава. С нея е оспорено твърдението на ответника, че между тях били установени
трайни търговски отношения. Твърди, че по процесната сделка - договор от
18.03.2020 година за закупуване на дезинфектанти по вид и брой, описани в
търговската фактура, между страните не съществува уговорка за заплащане на
неустойка.
Оспорва твърденията на ответника, че закупената стока подлежала на оглед
при получаването й и след като била получена от него в склада му без
възражения, се считала за приета, поради което и той не разполагал с правото да
развали договора и да иска връщане на стоката. Видът, естеството и опаковката
на процесната стока не позволявали при получаването й да бъде направен оглед за
скрити недостатъци, каквито били констатирани впоследствие в процеса на
реализацията й и при извършените лабораторни изпитвания. По-конкретно, при
получаване на опаковани палети с хиляди туби гел не съществувала възможност да
се провери отговаря ли съдържанието в тях на написаното на опаковката.
Получените по процесния договор стоки били съхранявани, а останалите такива
и до момента се съхранявали при спазване на високи стандарти за съхранение.
„Фарма импекс“ ЕООД притежавал разрешение за търговия на едро с лекарствени
продукти, издадено от Изпълнителна агенция по лекарствата. В съответствие с
изискванията на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина било
извършено картографиране на складовите помещения, за което бил издаден
документ, удостоверяващ изпълнението на изискванията на закона по правилното
съхраняване на стоките в склада.
Анализът на съдържанието на етилов алкохол в закупените процесни продукти
бил извършен от акредитирани лаборатории. В протоколите и на двете такива били
посочени методите на изпитване, а резултатите за съдържанието на етилов алкохол
в продуктите в проценти, а не в тегловни единици.
На 21.06.2020 година управителят на „Фарма импекс“ ЕООД в личен разговор с
търговския представител на доставчика „Портос“ АД Катя Ненчева отново отправил
искане за връщане на останалите след развалянето на договора стоки на „Портос“
АД. Искането било отправено към нея в складовата база на „Фарма импекс“ ЕООД в
град Бургас, на ул. „Одрин“ № 2, в присъствие на служители на „Фарма импекс“
ЕООД. Ненчева отказала да предаде искането до работодателя си „Портос“ АД, като
обяснила, че тези продукти първоначално били предназначени за Великобритания,
но поради констатирани дефекти били върнати и се наложило „Портос“ АД да ги
реализира на пазара в България.
Ищецът е депозирал и отговор на насрещната искова молба. В същият отново се
излагат идентични твърдения като изтъкнатите такива от него в първоначалната
искова молба, както и в допълнителната такава. Излагат се в тази насока
твърдения за сключването на договора, издаването на процесната фактура и
извършената доставка с негов собствен транспорт и на негови разноски. Допълнено
е, че закупуването на стоката от негова страна било продиктувано от нейните
характеристики, посочени в техническата спецификация от производителя и
по-специално съдържание на 65% етилов алкохол във всеки от артикулите и
въздействието на същия върху бактерии и вируси, както и при отчитането на
търсенето на пазара. По-точно ищецът бил мотивиран при сключването на сделката
от известната му и широко разпространената в
публичното пространство информация, че продукти със съдържание на етилов
алкохол минимум 65% били в състояние да послужат като дезинфектанти и срещу
разпространяващия се коронавирус, както и с търсенето на пазара именно на
такива продукти. В процеса на реализация на закупената стока били открити нейни
скрити недостатъци, които я правели негодна за обикновеното и предвиденото в
договора употребление. Последвали оплаквания от негови клиенти за това, че
съдържанието на етилов алкохол в продуктите било по-ниско и съответно отказ от
закупуването им. Той възложил на лицензирана лаборатория изпитване на
продуктите, при което се констатирало такова несъответствие между
действителното и посоченото в техническата спецификация досежно съдържанието на
етилов алкохол. Това мотивирало дружеството да преустанови продажбата на тези артикули
и да отправи изявление до ищеца по насрещния иск, че разваля договора, както и
че иска да му бъде върната платената от него цена на останалата нереализирана
стока, която при наличие на такова плащане ще бъде незабавно върната и
предадена на продавача-ищеца по насрещния иск. Това изявление било изпратено по
електрона поща и чрез куриер, като достигнало до последния на 24.04.2020
година, съответно на 27.04.2020 година. На 21.06.2020 година той подновил
искането си за връщане на останалата му
стока чрез търговския представител на насрещния ищец, който обаче отказал да
предаде искането му и обяснил, че поради дефекти тази стока била върната от
Великобритания, закъдето била предназначена и трябвало поради това да бъде
реализирана в България.
На 02.07.2020 година той възложил отново изпитвания на други проби от
стоката, предмет на процесната сделка, като при единия продукт било
констатирано съдържание на етилов алкохол 61.95%, а при другия 63.33%. Това
затвърдило убеждението му, че стоката е негодна да служи според обикновеното и
според договорното и предназначение. От това се налагал извода, че „Портос“ АД
бил неизправна страна по договора, който бил развален, считано от 24.04.2020
година. Като такава той не можел да претендира изпълнение по развален по негова
вина договор. Това правело насрещния иск неоснователен. Искът за заплащане на
неустойка бил неоснователен предвид неговата акцесорност спрямо главния иск и
поради това, че клауза за неустойка страните не били договаряли.
Ищецът по насрещния иск е депозирал допълнителна насрещна искова молба. В
нея отново е застъпено твърдението за установени между страните трайни търговски
взаимоотношения. Купувачът по сделката бил запознат с качеството и
характеристиките на процесните стоки, тъй като бил реализирал същите на пазара
в продължение на месец, в който не било имало никакви индикации за твърдените
от него скрити техни недостатъци.
Оспорено е твърдението за наличие на скрити недостатъци на стоката, като се
поддържа изложеното за причината, мотивирала първоначалния ищец да пристъпи към
отправяне на изявление за разваляне на договора. Изтъква, че никъде в
публичното пространство не била изнесена негативна информация за конкретните
продукти. Извършените спекулации с изнесена невярна информация за част от
продуктите на пазара, сред които процесните не били, довело до официално
становище от БНАЕМПК. Оспорено е твърдението, че стоката била произведена за
Великобритания и поради констатирани дефекти върната, съответно реализирана от
него на българския пазар.
Във връзка със съдържанието на етилов алкохол в продуктите пояснява, че те
били регистрирани като козметични и при тях използвания такъв бил, денатуриран
по специален метод, 98% и 2% изопропилов алкохол. Във формулата на продукта
имало 65w/w % /тегловни/ етилов алкохол денатуриран = 63.7 w/w % етилов алкохол
+ 1.3 w/w % изопропилов алкохол. Етиловият алкохол бил с чистота минимум 96-98%
и във формулата съдържанието на чист етилов алкохол било 61-62.4 w/w % или v/v
% /обемни/. Техническата характеристика показвала, че използваният алкохол бил
денатуриран. Направеният от независима акредитирана лаборатория тест за
антибактериална ефективност доказвал, че количеството на алкохола било
достатъчно за целите на козметичния продукт. Формулата му, сравнена с
биоцидното досие на същата от МЗ сочела, че количеството на алкохола било
достатъчно и продуктът бил не само козметичен такъв с антибактериален ефект, но
и биоцид.
Постигнатата уговорка за неустойка била обективирана в издадената за
сделката фактура и се намирала на реда, в който бил посочен крайния срок за
плащане. Купувачът не се бил противопоставил на така отразената неустойка при получаване
на фактурата, следователно бил обвързан от задължението за такава в размер на
0.1% на ден от неизплатената част от продажната цена по търговската продажба.
Всичко така казано сочело, че страните били обвързани от валидно сключен
договор за продажба, изпълнен точно от „Портос“ АД, поради което и не били
налице условията за развалянето му от страна „Фарма импекс“ ЕООД. Именно
последното не било изпълнило задължението си за плащане на продажната цена до
23.03.2020 година, поради което дължало претендираните с насрещния иск главница
и неустойка.
В предоставения от съда срок за допълнителен отговор на подадената
допълнителна искова молба ответникът е депозирал такъв, в който е посочил, че
поддържа изцяло основанията, изложени в отговора за неоснователност на
предявения иск. Счита за неоснователни аргументите на ищеца по първоначалния
иск, изложени в допълнителната искова молба, с които се допълва и уточнява
предявения иск.
Във връзка с направеното оспорване на твърдението, че между страните
съществували търговски отношения преди сключване на продажбата от 18.03.2020
година бил ангажирал доказателства, от които било видно, че за посочения период
„Фарма импекс” ЕООД било реализирало неколкократни покупки на антибактериален
гел „Derma intensive“. Като търговец на едро с лекарствени продукти, то било
запознато с качеството и характеристиките на закупените стоки, реализирало
същите на пазара в продължение на месец, в който период не било имало каквито и
да било индикации за наличие на твърдените скрити недостатъци на закупените
стоки.
Оспорва твърдението за наличие на скрити недостатъци, като твърди, че
единствена причина за опита на „Фарма импекс” ЕООД да развали сключения
търговски договор била насищането на пазара с продукти от вида на закупения и
липсата на икономическа изгода от закупеното голямо количество от продукта. В
тази връзка се позовава на съдържанието на заявление, отправено от „Фарма
импекс” ЕООД по електронна поща на 09.04.2020 година.
Оспорва като изцяло невярно твърдението на „Фарма импекс” ЕООД, че
съдържанието на етилов алкохол в закупената стока било по-ниско от посоченото в
спецификацията - 65%, като в тази насока отново се изтъкват доводите, изложени
в допълнителната искова молба по насрещния иск.
Отново са изложени и останалите изтъкнати в допълнителната искова молба
доводи за липса на основанията на чл. 87 от ЗЗД за разваляне на договора
едностранно от страна „Фарма импекс” ЕООД.
Първоначалният ищец е депозирал отговор на допълнителната искова молба на
първоначалния ответник във връзка с предявения от него насрещен иск. В същия се
сочи, че в допълнителната искова молба на „Портос“ АД не били направени
съществени уточнения и допълнения, налагащи допълнителни уточнения и допълнения
от негова страна.
Сочи, че създадената ситуация го била мотивирала да предприеме изследване
на съдържанието на закупените продукти в специализирана лаборатория, при което
резултатите от изследването показали, че действително съдържанието на етилов
алкохол в тях не отговаря на посоченото в спецификацията. Правото му да развали
договора, респективно да иска връщане на доставената нереализирана на пазара
стока и заплатената продажна цена било породено и упражнено поради това, че
предмета на търговската сделка не отговарял на договорения такъв, независимо
дали били налице или не откази от закупуване на стоката или дали била
разпространена в публичното пространство негативна информация за същия вид
стока.
В този връзка изтъква, че на 21.06.2020 година управителят на дружеството в
личен разговор с търговския представител на „Портос“ АД Катя Ненчева отново
отправил искане за връщане на останалите след развалянето на договора стоки на
същото. Искането било отправено към нея в складовата база на „Фарма импекс“
ЕООД в град Бургас, ул. „Одрин“ № 2, в присъствие на служители на „Фарма
импекс“ ЕООД. Ненчева отказала да предаде искането до работодателя си „Портос“
АД, като обяснила, че тези продукти първоначално били предназначени за
Великобритания, но поради констатирани дефекти били върнати и се наложило
„Портос“ АД да ги реализира на пазара в България.
Бургаският окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Претенцията на ищеца е с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, като липсата на основание
е централният елемент във фактическия състав, от който произтича иска за
неоснователно обогатяване, чиято функция е да доведе до отстраняване на
обогатяването. В конкретния случай се твърди даване на отпаднало основание и от
значение за изхода на настоящия спор е съществува ли основание за ответника да
не върне, като задържи процесната сума.
По делото е установено, а и не се спори, че на 18.03.2020
година между страните в настоящото производство е сключен договор за
покупко-продажба на антибактериални гелове „Дерма интензив“. От
ищеца е закупено количество от 16800 броя антибактериални гелове „Дерма интензив“ в опаковки от 50 мл
на обща стойност 39984 лева /единична цена от 2.38 лева/ и 7700 броя антибактериални гелове „Дерма интензив“ в опаковки от 75 мл на обща стойност 24486 лева /единична
цена от 3.18 лева/. За закупената стока ответникът издал фактура № **********
от 18.03.2020 година на обща стойност от
64470 лева, в която е посочено, че сумата се дължи с отложено плащане до
23.03.2020 година, а след тази дата се начислява неустойка от 0.1% на ден. В
същата фактура е отбелязано и наличие на старо задължение в размер на 3 570
лева, като така общото задължение на ищеца към ответника е отразено в размер на
68040 лева. На 19.03.2020 година ищецът заплатил на ответника сумата от 38570
лева.
За продукта е представена техническа спецификация, в която е отразено, че
съдържанието на денатуриран алкохол е 65%. В доклад за безопасност на
козметичния продукт също е отразено, че съдържанието на денатуриран алкохол е
65%. Представен е и информационен лист за безопасност, в който е посочено, че
представлява дезинфектиращ гел за ръце, а в раздел 3 “Състав/информация за
съставките“ е посочен и състава на продукта, като за съдържанието на етиловия
алкохол е посочено, че същият е повече от 50% и по-малко от 100%.
На 09.04.2020 година ищецът изпратил до ответника заявление, в което е записано,
че е констатирал наличието на реализирани от ответника други сделки с други
купувачи, на които бил предложил по малки количества от геловете на същите
цени. Изразил желание да върне част от закупената стока, поради невъзможност за
нейната реализация и заплащане на останалата част от стоката.
Ищецът възложил на лаборатория изпитване на
продукта, като в протокол за изпитване № 551ИО/21.04.2020 година е записано, че
е извършена проба на 2 опаковки от 50 мл, при което е установено съдържание на
етанол от 63.17 %.
С изявление-покана ищцовото дружество уведомило
ответника, че в процеса на реализация на закупената стока са открити нейни
скрити недостатъци, които я правят негодна за обикновено или за предвиденото в
договора употребление, поради което не може и не следва да продължи
реализацията на продукта. В документа се съдържа изявление на ищеца, че разваля
сключения между страните договор и кани ответното дружество да му върне сумата
от 25563.84 лева, съставляваща частично заплатена от него цена на получените
антибактериални гелове, от която е приспадната цената на продадени гелове на
обща стойност от 9436.16 лева /в документа са посочени бройките и грамажа на
продадените гелове/, включително цената на по 5 броя от двата вида гелове,
които ищецът е решил да задържи. Изразена е готовност при получаване на
плащането незабавно да бъде върната на ответника закупената стока, с изключение
на продадената и задържана такава. Уведомлението за разваляне на договора и
претенциите на ищеца е изпратено по електронна поща на ответника на 24.04.2020
година, като са налице данни и за връчването му от куриер на ответника на
27.04.2020 година.
С нотариална покана от 15.05.2020 година ответното
дружество е уведомило ищеца, че не приема отправеното изявление за разваляне на
договора, тъй като той е неизправна страна по него, поради което не са налице
основанията на чл. 87 от ЗЗД. Оспорил е твърденията за скрити недостатъци на
продадената стока и е заявял, че същата отговаря на всички изисквания на
Регламент (ЕО) № 1223/2009 година. Отправил е покана за плащане в тридневен
срок на остатъка от продажната цена по процесната фактура № ********** от 18.03.2020
година в размер на 28470 лева, както и предупреждение, че при неплащане в
определения срок ще претендира неустойка в размер на 0.1% на ден и лихва върху
дължимата сума до пълното й издължаване.
С нарочно писмо НАП е уведомило ищеца за открити
несъответствия и по-специално, че в дневника за покупки и СД по ЗДДС ищецът бил
включил и процесната фактура, която не била открита в дневника за продажби на доставчика.
В представените изпитвателни протоколи RN 26580/02.07.2020 година и
RN 26580/02.07.2020 година е вписана констатация, че съдържанието на етанол в
антибактериалния гел „Дерма интензив“ от 50 мл е 61.95%, а в антибактериалния гел „Дерма интензив“
от 75 мл е 63.33%.
По делото са представени документи удостоверяващи,
че ищецът има разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти, както и
изследване на складовото му помещение, в което те се съхраняват, като между
страните не е налице спор относно това процесната стока съхранявана ли е
правилно.
От представените три броя фактури, освен процесната, а
именно фактура № ********** от 02.03.2020 година, фактура №
********** от 09.03.2020 година и фактура № ********** от 17.03.2020 година се установява, че ищецът и преди процесната сделка
е закупувал съответни количества от антибактериалния гел „Дерма интензив“, предлаган от ответника.
По делото е изслушана и приета съдебно-икономическа експертиза, вещото лице
по която е посочило, че процесната фактура
№ ********** от 18.03.2020 година
е осчетоводена в счетоводствата и на двете дружества, като е включена в
дневника за продажби на ответното дружество, а ищцовото дружество не е ползвало
начисления по нея ДДС. В счетоводството на „Портос“ АД по
процесната фактура се води вземане в размер на 29470 лева, като вещото лице е
изчислило и дължимата върху тази сума неустойка от 0.1 % за периода от
24.03.2020 година до 07.08.2020 година.
За установяване на твърдените от страните факти и
обстоятелства по делото е изготвена и изслушана и съдебно-техническа
експертиза, експертът по която е посочил, че производителят на процесния
антибактериален гел при етикирането на продукта не е посочил единицата за
съдържание на етилов алкохол, поради което не може да се даде заключение дали
представените от ищеца изпитвания на продукта установяват количествата
декларирани от производителя. В тази връзка вещото лице сочи още, че за
съдържанието на етанол в продукта е използван неподходящ за целта метод за
изпитване, по отменен стандарт по БДС, за който няма замяна в официален бюлетин
на БИС № 5/2004 година. В направените изпитвания, поръчани от ищцовото
дружество, които се отнасят до изпитаните образци, няма изпитване на
характеристика „Съдържание на изипропилов алкохол“, който е използван като
денатурант, съгласно издадените за продукта сертификати за качество, поради
което не може да се даде заключение дали използвания при производството на
продукта етилов алкохол е денатуриран. От друга страна, от взетите проби за
целите на настоящото производство от акредитираната лаборатория
„Булгарконтрола“ АД се установява, че процесния анибактериален гел отговаря на
изискванията на Регламент (ЕО) № 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета
относно козметичните продукти, като съдържанието на етилов алкохол е в
границите на препоръчаните стойности от CPNP /системата за нотифициране,
създадена за целите на изпълнението на Регламента/. В заключението е посочено и
обстоятелството, че в процесния продукт има елементи на етикиране, които не
подкрепят основната козметична функция на хидроалкохолните гелове без отмиване,
но наличието или отсъствието на подобно обозначение няма задължителен характер,
а по-скоро препоръчителен и е добра практика, която може да се ползва от
производителя.
При така установените факти се налагат следните
правни изводи:
Страните не спорят, а това се установява и от
доказателствения материал, че между тях е налице сключен договор за покупко-продажба,
по силата на който „Портос“ АД е продал на „Фарма импекс“ ЕООД антибактериален
гел „Дерма интензив“ 50 мл - 16800 броя, с единична цена 2.38 лева, с обща цена
39984.00 лева с включен ДДС; антибактериален гел „Дерма интензив“ 75 мл - 7700
броя, с единична цена 3.18 лева, с обща цена 24486.00 лева с включен ДДС.
Договорът е материализиран в издадената фактура № ********** от 18.03.2020
година. Наистина, фактурата не
притежава обвързваща съда материална доказателствена сила относно
удостовереното съдържание; тя ще материализира договор за търговска продажба,
само ако установява съгласие на страните относно предмета и цената на договора.
Това съгласие трябва да бъде изразено чрез подписване на фактурата от
доставчика и получателя на стоката. В случая фактурата не е подписана от ищеца-купувач,
но същият не е оспорил материализираните в нея изявления и сам е навел
твърдения за съществуващия между страните договор. Не се спори, че и стоката
отразена във фактурата е предадена на купувача. В съдебната практика се приема,
че ако фактурата не е подписана от страните по сделката, но е осчетоводена
в счетоводството на получателя, включена е в дневника за покупко-продажбите и
евентуално е ползван данъчен кредит по сделката, то при това положение следва
да се приеме валидното сключване на договор за продажба и изпълнение на
задължението за предаване на стоката от страната на продавача. Прието е, че
гореописаните действия на ответника представляват негово извънсъдебно признание
за сключването на договора, изпълнение на задълженията от страна на продавача и
признаване на задължението от страна на купувача /така и в решение №
42/19.04.2010 година по търг. дело № 593/2009 година на ВКС, ІІ т.о.; решение
№ 23/07.02.2011 година по търг. дело № 588/2010 година на ВКС, ІІ-ро т.
о./ Фактурата, на която се позовава ищеца и която е приложена към исковата
молба не носи неговия подпис. Съдържанието й, обаче установява съществените
елементи на договор за търговска продажба. Посочен е вида, количеството и
цената на стоките, описани във фактурата. От заключението на вещото лице по назначената
и изготвена съдебно-счетоводна експертиза се установява, че същата, с включен
ДДС, е осчетоводена в счетоводствата и на двете страни - както в счетоводството
на ищеца, така и в счетоводството на ответника.
При съобразяване на горното и твърденията на страните в процеса от значение
за изхода на делото по първоначалния иск е развален ли е сключения между
страните и обсъден по-горе договор или не. Анализът на събраните по делото
доказателства сочи, че не е налице надлежно разваляне на договора от страна на ищеца. Това е
така, тъй като не се установява ищецът да е изправна страна по договора. По-специално
към правнорелевантния момент /изявлението за разваляне на процесния договор/ същият
е имал задължение за плащане на остатъка от цената по сделката за доставената
му стока, която е в общ размер на 64470 лева. Не е спорно, че на 19.03.2020 година
той е заплатил сумата от 38570 лева, както и че с така направения превод е
погасено предходно негово задължение към ответника в размер на 3570 лева, а
погасената стойност по процесната фактура е в размер на 35000 лева. За
разликата до 64470 лева, също не е спорно по делото, плащане няма направено.
Това неизпълнение е обосновано с правото му да развали договора по изложените
съображения и по-специално, че той е открил скрити недостатъци на стоката
/по-малко от 65 % съдържание на етилов алкохол/, които я правели негодна за
обикновеното й и предвидено в
договора употребление. Това твърдение е недоказано в настоящия процес, поради
което и именно се налага извода, че ищецът няма качеството на изправна страна и
не разполага поради това с възможността като такава, при допуснато виновно
неизпълнение на задълженията на насрещната страна по облигационната връзка, да
прекрати същата с едностранно предизвестие, отправено и достигало до нея.
По-точно по делото не се
установява процесният продукт
да е негоден за обикновеното и договореното предназначение. В тази насока съдът
изцяло кредитира заключението на вещото лице по изслушаната, приета и
неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, което в рамките на своята
компетентност, след извършени анализи на взети по надлежния ред проби е
заявило, че продуктът отговаря на
изискванията на ЕС, посочени в Регламент (ЕО) № 1223/2009 година на Европейския
парламент и на Съвета относно козметичните продукти, както и на изискванията в
портала за нотификация, ръководствата и другите нормативни документи. Отбелязано
е от него, че в информацията, която достига до клиента не са уточнени процентите
на алкохол в продукта - дали са обемни или масови, както и че той съдържа информация,
която не трябва да се съдържа в опаковката - съдържание на етилов алкохол,
кръст и други, които сочат, че е биоциден продукт, какъвто той не е. Заявява
обаче, че информацията за алкохол, която не бива да се съдържа върху опаковката,
отговаря на заложеното по формулата, отговаря на етанола и на изискванията на ЕС за козметичен
продукт, какъвто е процесният антибактериален гел. Вещото лице подчертава, че
използването на денатуриран или неденатуриран алкохол е без значение за
експертизата, тъй като ЕС позволява използването и на двете за козметичен
продукт - гел за ръце, като този алкохол винаги е етанол. Сочи, че проблема не
е в съдържанието на етанол и в това, че продукта е козметичен, а в това, че
опаковката съдържа информация, която е заблуждаваща клиента и създава
впечатление, че това е биоцид. Подчертава се обстоятелството, че от
изпитванията на продукта е установено, че съдържанието му отговаря на неговата
регистрация, като проблемът е единствено в информацията върху опаковката, която
заблуждава клиента. При това положение се налага извода, че за ищцовата страна
не са били налице предпоставките за разваляне на договора на соченото от нея
основание, а именно невъзможност процесният продукт да се ползва според обикновеното си и договорно
предназначение. Това е така, тъй като продуктът е годен за употреба според
предназначението си, а и търговецът е разполагал с всички документи за него, в
които е посочено, че той е козметичен продукт. Поради това обстоятелството, че
върху опаковката на продукта се съдържа информация, която въвежда в заблуждение
потребителя не води до извод, че и купувачът-търговец е бил въведен в
заблуждение. За наличието на върху опаковката на процесния антибактериален гел на
информация, която въвежда в заблуждение потребителя, продавачът би могъл да
бъде санкциониран от надлежните органи, но това безспорно не е основание за
разваляне на договора.
Развалянето е крайно средство за ликвидиране на възникналото между страните
правоотношение. Формата на разваляне на договора е в зависимост от формата на
сключения такъв. Когато с договора се прехвърлят, учредяват, признават или
прекратяват вещни права върху недвижими имоти, развалянето му става по съдебен
ред - чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Договорите, извън посочените в разпоредбата на чл. 87,
ал. 3 от ЗЗД подлежат на извънсъдебно разваляне. Нормалното развитие на
правоотношението и целеният с договора резултат е в интерес на гражданския,
респективно търговския оборот, поради което нормата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД
предвижда, че развалянето е допустимо, ако длъжникът не изпълни задължението си
след предоставения от изправната страна срок. Когато договорът е сключен в
писмена форма, какъвто е и настоящият случай, предупреждението трябва да се
направи също в писмена форма.
Едностранното разваляне на договора е изявление на изправната страна по
него, отправено до неизправния съконтрагент, че счита договора за развален или
че разваля договора. По своята правна същност развалянето на договора чрез
едностранно волеизявление съставлява субективно потестативно право и за да
настъпят правните последици в резултат на упражняването му е необходимо
изявлението за разваляне да достигне до неизправния длъжник. За да бъде успешно
упражнено потестативното преобразуващо право на извънсъдебно разваляне на
договора от кредитора, изправна страна, трябва да е налице виновно длъжниково
неизпълнение, за което може да бъде ангажирана договорната му отговорност.
Развалянето без кредиторът с едностранното си волеизявление да даде подходящ срок за изпълнение на длъжника е възможно
единствено при условията на чл. 87, ал. 2 ЗЗД - когато е настъпила
невъзможност за изпълнение, за която длъжникът отговаря, при безполезност на
изпълнението за кредитора, породена от забавата на длъжника или когато е
уговорено, че ще се изпълни в точно определено време /фикс сделките/. За да
възникне право на вземане от даденото на отпаднало основание - разваляне на
договора поради неизпълнение, в тежест на ищеца е да установи с допустимите от ГПК
доказателствени средства надлежно упражнено право на разваляне. Това означава,
че ищецът трябва да установи в процеса, при условията на пълно и главно
доказване настъпване на предпоставките на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, пораждащи в негова полза
право на разваляне без даване на подходящ срок
за изпълнение. Той следва да установи, че изпълнението е станало
невъзможно или безполезно, или е трябвало непременно да се изпълни в
уговореното време. Предвид обсъдените по-горе доказателства, направените изводи
и така казаното съдът приема, че ищецът е неизправна страна в правоотношението,
тъй като е развалил договор при липса на законово основание за това и при
неспазване на предвидените в закона правила. В тази насока именно следва да се
разглежда и поведението на ищеца, който преди да отправи до ответника изявление
за разваляне на договора е поискал да върне част от закупените количества антибактериален гел „Дерма интензив“ поради
невъзможност за реализиране и заплащане на стоката. Като търговец на едро с
лекарствени продукти, ищецът е бил запознат с характеристиките на закупената
стока, като при предходно реализиране на същите не е твърдял скрити недостатъци
на същата.
Следователно, искът по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен поради
наличие на правно основание за ответника да задържи процесната сума, тъй като
предприетото от купувача-ищеца по делото прекратяване на сключения между него и
продавача-ответник договор не е породило присъщите му правни последици по
горните доводи и с оглед на това не е възникнало съответно и твърдяното от ищеца
задължение на ответната страна да му върне платената по договора сума, търсена от
него в настоящото производство.
По отношение на предявеният насрещен иск.
Предявената от ищеца по насрещния иск претенция за осъждане на „Фарма
импекс“ ЕООД да му заплати сумата от 29470 лева с ДДС, представляваща
незаплатената част от продажната цена по търговска продажба, за която е
издадена фактура № **********, ведно със законната лихва върху този размер
главница от датата на депозиране на насрещната искова молба до нейното
окончателно изплащане съдът намира за основателна.
Както вече бе посочено по-горе, между страните в настоящото производство е налице валидно сключен и
действащ договор, по силата на който за „Фарма импекс“ ЕООД е налице задължение
за заплащане на продажната цена на закупената от него и доставена му стока. За
сделката е издадена фактура № ********** от 18.03.2020 година на обща
стойност от 64470 лева, дължима до
23.03.2020 година. В нея е отбелязано и наличие на старо задължение в размер на
3570 лева, като така общото задължение на ищеца към ответника е отразено в
размер на 68040 лева. На 19.03.2020 година ищецът е заплатил на ответника
сумата от 38570 лева, с която е било погасено старото задължение в размер на
3570 лева, като с остатъка от 35000 лева е погасено частично задължението по
процесната фактура. Непогасена е останала претендираната от ищеца по насрещния
иск сума от 29470 лева.
Не могат да бъдат споделени възраженията на ответника по насрещния иск, че процесната
стока не е била включена в дневниците за продажби по ДДС на „Портос“ АД. От
изслушаната и приета без възражения от страните съдебно-икономическа експертиза
се установява, че процесната фактура е осчетоводена в счетоводствата и на двете
дружества. Същата е включена в дневника за продажби на „Портос“ АД, като в счетоводството на дружеството по нея се води вземане в размер на 29470 лева. Вещото лице е
установило, че след осчетоводяване на фактурата „Фарма импекс“ ЕООД е съставило
протокол за извършване на корекция по чл. 78, ал. 4 от ЗДДС поради „разваляне
на сделката“, като в дневниците за покупка за месец август 2020 година, след
подаване на насрещния иск, е извършена корекция на ползвания данъчен кредит,
като същия е деклариран с отрицателен знак в размер на - 10745 лева.
Горното сочи, че търсената от ищеца по насрещния иск сума следва да му бъде
присъдена. Двете дружества по сделката за осчетоводили процесната фактура, като
извършената от „Фарма импекс“ ЕООД
корекция по чл. 78, ал. 4 от ЗДДС поради „разваляне на сделката“ не следва де
се взема предвид. От една страна корекцията е извършена на 07.08.2020 година, след
предявяване на насрещния иск, а не към момента на твърдяното разваляне на
договора, а от друга страна, нормата на чл. 78, ал. 4 от ЗДДС се отнася до
корекция при разваляне на доставка, за която е издадена фактура за авансово
плащане в данъчния период, през който се разваля доставката. В допълнение
следва да се отбележи, че на проведеното на 14.04.2021 година съдебно заседание
съдът е задължил „Фарма импекс“ ЕООД да представи по делото с препис за другата
страна протокола от 07.08.2020 година, но то не е изпълнило това задължение.
При това положение и на основание чл. 161 от ГПК, съдът намира за установено,
че посочената корекция не е извършена по законоустановения ред.
По отношение на предявената претенция с правно основание чл. 92 от ЗЗД за
неустойка, съсъд съобрази следното:
Същата се претендира от ищеца по насрещния иск на основание договора между
страните, материализиран във фактура № ********** от 18.03.2020 година. Ответникът по него е направил възражение,
че за процесната доставка страните не са договаряли неустойка.
От представените по делото доказателства не може да
се направи категоричен извод, че страните в процеса са уговорили и са
постигнали съгласие за претендираната неустойка. Процесната фактура № ********** от 18.03.2020 година съдържа
отразяване, че след 23.03.2020 година върху дължимата по нея сума се начислява
неустойка от 0.1% на ден. Тя не е подписана от купувача „Фарма импекс“ ЕООД. Както се отбеляза по-горе, дори и неподписана
фактурата, при положение, че е осчетоводена може да удостовери сключен между
страните договор за търговска продажба,
тъй като съдържа съществените елементи на договора - предмет и цена.
Неустойката, обаче не е съществен елемент на договора. Може да се приеме, че е
налице уговорка и постигнато съгласие за дължимостта й единствено при условие,
че фактурата съдържа подпис и на двете страни.
По изложените съображения,
претенцията на „Портос“ АД за заплащане на сумата от 4037.39 лева,
представляваща неустойка дължима за периода от 24.03.2020 година до 07.08.2020
година поради неизпълнение на поетото задължение за заплащане на продажната
цена в уговорения срок, ведно със законната лихва върху нея следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото на страните следва да бъдат присъдени разноски,
съобразно уважената, съответно отхвърлената част от исковете им.
Ищецът е представил списък на разноските, съобразно който претендира сума в
общ размер на 4865.44 лева, като в кориците на делото се съдържат доказателства
за реалното извършване на посочените разноски. От така направените разноски на
ищеца следва да бъде присъдена сумата от 361.48 лева, представляваща направени
от него разноски за адвокатски хонорар в размер на 3000 лева, съобразно
отхвърлената част от насрещния иск.
Следва да се отбележи, че направените от ищеца разноски за държавна
такса и депозити за вещи лица са извършени във връзка с предявеният от него
иск, който е отхвърлен, поради което и за тях не следва да му бъде присъждана сума,
представляваща съответна на отхвърлената част от насрещния иск.
На ответната страна във връзка с направеното от нея
в тази насока с отговора на исковата молба искане, изхода на делото и
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъдат присъдени сторените от нея
разноски. По делото има налични убедителни доказателства за реално извършени разноски
в общ размер на 5434.30 лева, в която сума
се включват възнагражденията на ангажирания по делото един адвокат по
предявения от ищеца срещу нея иск и предявеният от нея насрещен такъв, както и възложените
в нейна тежест възнаграждения на вещите лица по допуснатите и извършени
съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи. От така направените разноски, предвид
отхвърлянето изцяло на първоначалния иск на „Фарма импекс“ ЕООД,
следва да и бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1500 лева, заплатени за защита по този иск. Изцяло следва да и бъдат присъдени възложените
в нейна тежест суми за възнаграждения на вещите лица по допуснатите и извършени
съдебно-техническа експертиза и допълнителна такава, тъй като поставените за
разглеждане въпроси са свързани със защитната теза на „Портос“ АД по предявения
срещу него иск от „Фарма импекс“ ЕООД. От направените от „Портос“ АД във връзка
с предявеният насрещен иск, с оглед изхода на делото, следва да му бъдат
присъдени разноски, съобразно уважената част от него. По същия той е направил
следните разноски: 1500 лева адвокатско възнаграждение, 1340.30 лева държавна
такса и 250 лева за възнаграждение на вещото лице по съдебно-икономическа
експертиза. При това положение, на ищеца по насрещния иск следва да бъде
присъдена сума в размер на 2717.94 лева, съобразно уважената част от иска или
общо на „Портос“ АД се дължат разноски за производството по настоящото дело в
размер на 5061.94 лева.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 55 от ЗЗД, както и чл. 79 и
чл. 92 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на
„Фарма Импекс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Ахелой 8217 и адрес на
управление ул. „Велека“ № 15, представлявано от Г. Н. К. , чрез процесуалните
му пълномощници, със съдебен адрес град Бургас, ул. „Оборище“ № 90 против
„Портос“ АД, ЕИК *********, със седалище град Ямбол и адрес на управление ул.
„Добруджа“ № 10, ет. 3, ап. 6 за осъждането на ответната страна да върне на
ищцовата сумата от 25536.04 /двадесет и пет хиляди петстотин тридесет и шест
лева и четири стотинки/ лв., съставляваща частично заплатената от последната
цена на получените от нея антибактериални гелове в размер на 35000 лева, от
която обща сума е приспадната цената на продадените 3755 броя антибактериален
гел „Дерма интензив“ 50 мл на обща стойност 8936.90 лева и 157 броя
антибактериален гел „Дерма интензив“ 75 мл на обща стойност 499.26 лева, както
и сумата 27.80 лева, съставляваща общата цена на по 5 броя антибактериален гел
„Дерма интензив“ от двата вида, които ищцовото дружество е задържало, ведно със
законната лихва върху претендирания размер главница, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното и плащане.
ОСЪЖДА „Фарма Импекс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище град Ахелой 8217 и адрес на управление ул. „Велека“ №
15, представлявано от Г. Н. К. , чрез процесуалните му пълномощници, със
съдебен адрес град Бургас, ул. „Оборище“ № 90 да заплати на „Портос“ АД, ЕИК
*********, със седалище град Ямбол и адрес на управление ул. „Добруджа“ № 10,
ет. 3, ап. 6 сумата от 29470 /двадесет и девет хиляди четиристотин и седемдесет
лева/ лв. с ДДС, представляваща незаплатената част от продажната цена по
търговска продажба, за която е издадена фактура № ********** от 18.03.2020
година, ведно със законната лихва върху присъдения размер главница от датата на
депозиране на насрещната искова молба - 07.08.2020 година до нейното
окончателно изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на
„Портос“ АД, ЕИК *********, със седалище град Ямбол и адрес на управление ул.
„Добруджа“ № 10, ет. 3, ап. 6 против „Фарма Импекс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище град Ахелой 8217 и адрес на управление ул. „Велека“ № 15,
представлявано от Г. Н. К. , чрез процесуалните му пълномощници, със съдебен
адрес град Бургас, ул. „Оборище“ № 90 за осъждането на ответното по насрещния
иск дружество да заплати на ищеца по същия сумата от 4037.39 /четири хиляди
тридесет и седем лева и тридесет и девет стотинки/ лв., представляваща
неустойка, дължима поради неизпълнение от ответното дружество на поетото
задължение за заплащане на продажната цена до 23.03.2020 година за периода от
24.03.2020 година до датата на депозиране на исковата молба - 07.08.2020 година
или общо за 137 дни, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до нейното окончателно плащане
ОСЪЖДА „Фарма Импекс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище град Ахелой 8217 и адрес на управление ул. „Велека“ №
15, представлявано от Г. Н. К. , чрез процесуалните му пълномощници, със
съдебен адрес град Бургас, ул. „Оборище“ № 90 да заплати на „Портос“ АД, ЕИК
*********, със седалище град Ямбол и адрес на управление ул. „Добруджа“ № 10,
ет. 3, ап. 6 сумата от 5061.94 /пет хиляди шестдесет и един лева и деветдесет и
четири стотинки/ лв., представляваща направени от него съдебно-деловодни
разноски, съобразно уважената и отхвърлена част от предявените от страните
искове.
ОСЪЖДА Портос“ АД, ЕИК *********,
със седалище град Ямбол и адрес на управление ул. „Добруджа“ № 10, ет. 3, ап. 6
да заплати на „Фарма Импекс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Ахелой 8217
и адрес на управление ул. „Велека“ № 15, представлявано от Г. Н. К. , чрез
процесуалните му пълномощници, със съдебен адрес град Бургас, ул. „Оборище“ №
90 сумата от 361.48 лева /триста шестдесет и един лева и четиридесет и осем
стотинки/, представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски,
съобразно уважената и отхвърлена част от предявените от страните искове.
Настоящото решение подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред
Бургаския апелативен съд.