РЕШЕНИЕ № 483
гр. Монтана,
16 ноември 2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 29.10.2021 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря АНТОАНЕТА
ЛАЗАРОВА в присъствието на ПРОКУРОР ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАН дело № 414 по описа за 2021 г., и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН.
Образувано е по постъпила
касационна жалба от А.И.З.,*** против Решение от 29.06.2021
г. по АНД 63/2021 г. по описа на Районен Съд Берковица, с което е потвърден
Електронен фиш Серия К № 4188168 на ОД на МВР Монтана за наложеното му
административно наказание за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
В
жалбата си, касаторът твърди, че първоинстанционният
съд не е взел предвид допуснатите при издаване на обжалвания ЕФ процесуални
нарушения. Няма посочен фабричен номер на системата за видеоконтрол - "TFR1-M". Няма посочени координати, за да бъде преценена каква
е максималната законово разрешена скорост за движение, съответно дали има
наличие на знак, въвеждащ друг предел на разрешената скорост. Липсват данни за
извършителя на административното нарушение, тъй като е посочен собственикът на
МПС, но не и лицето, което на посочената в ЕФ дата е управлявало въпросното
МПС. Качеството на собственик на дадено лице спрямо конкретното МПС не го прави
автоматично нарушител на правилата, установени в ЗДвП. Съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, електронният фиш е следвало да се изпрати на лицето по
чл. 188, ал. 1 или ал. 2 от ЗДвП, като с оглед правилото на чл. 24, ал. 1 от ЗАНН за "личния характер" на административнонаказателната
отговорност, след като съставът на конкретното административно нарушение има за
субект водачът на превозното средство, то и с оглед правилото на чл. 188, ал.
1, изр. 2 от ЗДвП отговорността на собственика на автомобила е акцесорна и ще
бъде ангажирана само когато не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство. А.З. не е бил призоваван и търсен, за да даде посочената информация
относно водача на автомобила, като е ангажирана неговата отговорност като
собственик без да са налице предпоставките по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП за това, а
това представлява съществено нарушение на това процесуално изискване. За
прилагането на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е от съществено значение освен
мястото на нарушението, и в частност - дали става въпрос за населено място, или
за случай на извън населено място, които са обективни елементи на нарушенията
по чл. 182 от ЗДвП, и наличието или липсата на определена категория превозно
средство, доколкото следва да се прецени какво е въведеното ограничение на
скоростта на движение. От записаното в ЕФ, че се касае за лек автомобил може да
се предположи, че неговата категория е "М", а за такава категория
законовото ограничение на скоростта не е 50 км/ч., както се вижда от таблицата
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, което и опровергава твърденията в ЕФ за ограничение
от 50 км/ч. Съдът не е взел предвид, че при квалификацията на нарушението е
допуснато смесване на двете алинеи на чл. 21 от ЗДвП, а тези текстове касаят
различни нарушения, т.е. посочването на двете алинеи на чл. 21 от ЗДвП, при
липсата на точно описание във фиша на мястото на извършване на нарушението,
води до невъзможност жалбоподателя да разбере какво нарушение е извършил, за да
организира ефективно защитата си. Не са посочени географски координати, които
безспорно да индивидуализират еднозначно точка от земната повърхност, на
територията на Република България. Непосочването на обстоятелства от кръга на
горепосочените, неминуемо предпоставя неяснота и "гадаене" от страна
на жалбоподателя, относно конкретните параметри на извършеното от него
нарушение и пределите на следващата се за него отговорност от към правна
квалификация и вид/размер на приложимата административна санкция. На
жапбоподателя не е бил представен снимков материал от който да установи мястото
на нарушението, където е заснето процесното МПС, дали там действително е бил
поставен пътен знак "В 26 - Забранено движението с по-висока от означената
скорост", въвеждащ някакво ограничение на скоростта, няма данни
автомобилът да е "попаднал в обсега" на такъв пътен знак. Фактическите
обстоятелства, изложени в процесния ЕФ, че автомобилът се е движел извън
населено място и при въведено ограничение с пътен знак В-26, не се доказват по
никакъв начин, защото липсват писмени доказателства от които да се установи
къде се е движел автомобилът. При положение, че се твърди наличието на пътен
знак В-26 на мястото на нарушението, то следва да се приложи хипотезата на чл. 21,
ал. 2 ЗДвП, като ал.1 на същата разпоредба е неприложим и не е следвало изобщо
да се сочи като нарушена в ЕФ. Налице са съществени процесуални нарушения,
заради които се е стигнало до ограничаване правото на защита на А.И.З., като те
са от такова естество, че не биха могли да се преодолеят в хода на съдебната
фаза на административнонаказателното производство, а в допълнение на това -
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН се явява и неприложима, тъй като
самоличността на нарушителя не е безспорно установена. Електронният фиш не се ползва
с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения, тъй
като, освен непредвидено в закона, това противоречи на основните принципи за
равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест,
поради което в тежест на издателя на ЕФ е да установи по недвусмислен начин
всички белези и признаци от обективна страна на административното нарушение
чрез предвидените доказателствени средства. Такова доказателство се явява
единствено снимковият материал, който обаче липсва. Посочената непълнота и
противоречия затруднява проверката от съда и препятства упражняването на
правото на защита на жапбоподателя, който следва да знае всички факти от
състава на нарушението, срещу които се защитава, като знае и въз основа на какви
доказателства се установяват тези факти. Електронният фиш не съдържа и дата на
издаване - реквизит, който също не е предвиден в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. При
наличието на използвана система за видеоконтрол, която не е стационарна и/или
при наличието на контролни органи на мястото на извършване на нарушението, не
следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя
посредством облекчената процедура на издаване на електронен фиш, а следва
наказанието да се наложи по реда и условията на ЗАНН-чрез съставяне на АУАН и
издаване на НП. Прилагането от страна на наказващия орган на процедурата по чл.
189, ал. 4 и сл.от ЗДвП в отсъствие на законовите предпоставки за това води до
незаконосъобразност на издадения електронен фиш. Позовава се на чл. 2 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, като счита, че въз основа на заснемане и установяване на
нарушения с мобилни АТТС, не следва да се издава електронен фиш, а е приложим
общият ред по ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП. В случая Наредбата
противоречи на Закона за движение по пътищата, поради което съобразявайки
текста на чл. 15, ал. 3 от ЗНА, съгласно който, ако постановление, правилник,
наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен,
правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт, следва да се
приеме, че издаденият електронен фиш е незаконосъобразен, тъй като нарушението
е установено с мобилно АТСС. Не е установено къде се е намирал автомобила
спрямо пътния знак, въвеждащ ограничение на скоростта, за да се извърши
преценка, дали скоростта на автомобила е засечена в обхвата на действие на този
пътен знак, което също дава основание за отмяна на електронния фиш като
недоказан. Няма данни за това по какъв начин е извършено насочването на това
средство и дали са спазени изискванията на съответност на лъча на измерване с
посоката на лентата, в която ще се извършва измерването. Заснетото нарушение не
е извършено със стационарно АТСС, което е неподвижно прикрепено към земята и не
е необходимо насочване на уреда в контролираната посока, а с мобилно такова.
Няма данни кои са лицата, които са извършвали измерването, нито дати тези лица
са преминали съответния курс за първоначално обучение за работа с това
техническо средство. Не е посочен режимът на работа на заснемащата система. Моли да се отмени
съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Моли присъждане на
разноски.
Ответникът
по касационната жалба, чрез юрк Димитрова оспорва жалбата. В с.з. изразява
становище, че решението е правилно,
законосъобразно и обосновано и моли същото да бъде потвърдено. Счита, че
електронният фиш съдържа всички законови реквизити посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и е издаден по утвърдения от МВР образец. Нарушението е безспорно
установено, а възраженията са навеждани пред въззивната инстанция, която
правилно ги е отхвърлила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение и за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Прокурор от ОП Монтана дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС
Монтана правилно и законосъобразно. Счита, че издаденият електронен фиш
отговаря изцяло на изискванията на закона. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице.
Възраженията в касационната жалба са правени и пред районния съд, който ги е
обсъдил и правилно отхвърлил. Решението
на районния съд е обосновано и мотивирано, поради което предлага да бъде
потвърдено.
В настоящото производство не са представени
писмени доказателства за установяване на касационните основания.
Административен
съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид
наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК,
приема следното:
Касационната
жалба е подадена в установения с чл. 211, ал.1 от АПК 14-дневен срок от
надлежна страна срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим
съдебен акт, при което същата е процесуално допустима.
С
обжалваното решение на Районен Съд – Монтана е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ Серия
К № 4188168 на ОД на МВР Монтана. За да
потвърди издаденият акт този съд приема, че на На 22.11.2020 г. в 13:27 часа, на път П-81,
км.82+643, при разклон за с. Комарево с посока на движение от гр. Монтана към
гр. Берковица системата за контрол на скоростта заснела движещ се със скорост
от 80 км/ч лек автомобил. Видно от Протокола за използване на техническото
средство /л.12/ в този участък имало въведено с пътен знак В26 ограничение на
скоростта от 50 км/час. По-късно записите от системата за контрол на скоростта
били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция" към ОД на МВР
Монтана, които от видеоклип № 13384 установили, че засечената в 13:27:52 часа
на 22.11.2020 г. скорост от 83 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в
полза на водача наказуемата скорост била изчислена на 80 км/ч) била от лек
автомобил „Тойота ЦХР" с рег.№ СВ6665РС.
След справка в централната база данни било установено,
че собственик на автомобила е А.И.З. ***. Въз основа на констатираното
нарушение срещу А.И.З. бил издаден електронен фиш серия К, № 4188168. В него
наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП и за
което наложил на З. предвидената в чл.182, ал.2, т.З от ЗДвП санкция глоба в
размер на 100 лева. Видно от приложената по делото разписка /л.15/, електронния
фиш е връчен на жалбоподателя на 12.12.2020 година. По делото липсват данни на
основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят З., като собственик на
автомобила, да е представил писмена декларация за друго лице, което да е
управлявало автомобила в деня на нарушението. Липсват данни и за представено
писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП. При така установената от този съд
фактическа обстановка същият приема жалбата за допустима - подадена в срока по
чл.189, ал.8, изр.2-ро от ЗДвП и от надлежна страна. Атакуваният електронен фиш
за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени
в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не
установява допускането на съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на електронния фиш на формално основание. Този съд приема, че
автоматизираното техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила
е било сертифицирано, което е видно от Протокол от проверка № 3-24-20 от
29.05.2020 г. /л.14/. Спазено е изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532 от 2015 г., с което е въведено задължение за контролния орган, при
всяко използване на мобилно АТСС /каквото е използвано в случая/, да попълва
протокол, съгласно приложението. Предвидено е протоколът по ал. 1 да се попълва
при всяка смяна на мястото/участъка за контрол /чл.10, ал.2/, като при работа с
временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и
системи за контрол на скоростта, е предвидено протоколът да се попълва за всяко
място за контрол и да се съпровожда със снимка на разположението на уреда /чл. 10,
ал.З/. Това императивно задължение е изпълнено и по делото е приложен Протокол
за използване на АТСС. Изискването за съставянето на протокола по чл. 10 от
Наредбата не е самоцелно, тъй като последният удостоверява, че на посочената в
ЕФ дата и час, е използвано мобилно АТСС, което е било разположено на път П-81,
км.86+176 на разклона за с. Боровци и са проверявани моторните превозни
средства, движещи се именно в посока от Монтана към Берковица, за които важи
ограничението на скоростта, въведено със знак В26 или този Протокол е
доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, на това с
какво АТСС е заснето, посоката на движение, ограничението на скоростта,
автомобила на който е поставено мобилното АТСС и др. изисквания по Наредбата. Фактите
по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните писмени
доказателства, които кореспондират и с приложеното към делото веществено
доказателство - разпечатка от видеоклип № 8834, заснет от мобилната система за
видеоконтрол на скоростния режим TFR1 - М, № 610. На него ясно се вижда
автомобила собственост на жалбоподателя и регистрационния му номер, като
фиксираната скорост е 83 км/час. След като бил приспаднат толеранса от 3 % е
било изчислено превишаването на разрешената в населено място скорост с 80
км/час. Следва да се отбележи, че техническото средство, с което е засечена
скоростта - мобилната система за видеоконтрол на скоростния режим TFR1-М е
конструирана така, че едновременно със засичането на скоростта, заснема и
автомобила. Така че, ако автомобила не се е движел с превишена скорост, то той
е нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателят не ангажира
доказателства, които убедително да оборват тези, които са ангажирани от
административнонаказващия орган. Правилно е ангажирана
административно-наказателната отговорност именно на жалбоподателя З., тъй като,
както се посочи по-горе, в срока по чл. 189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП не е заявил
в декларация друго лице, което да е извършило нарушението и съгласно нормата на
чл.188, ал.1, изр.2-ро от ЗДвП, като собственик на автомобила му се налага
наказанието, предвидено за извършеното нарушение. С оглед данните по преписката
и събраните доказателства, въззивният съд установява, че именно жалбоподателят А.З.
е извършил нарушението. При издаването на електронния фиш няма допуснати
процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията на деянието, законовата
разпоредба, която е нарушена, както и административно-наказателната разпоредба,
въз основа на която е наложена санкция на жалбоподателя. Наложеното наказание е
съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 182, ал.2, т.З от ЗДвП - глоба в
размер на 100 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се
обсъжда въпроса за намаляването й, както и въпроса дали случая може да се
приеме за маловажен. Управлението на пътно превозно средство е дейност с
повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно
движението с несъобразена или превишена скорост.
Настоящия касационен състав при Административен съд
Монтана приема жалбата за допустима – подадена в законоустановения срок от лице
с правен интерес на обжалване.
Предмет на касационна проверка е въззивното решение и
съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от съда съществени
процесуални нарушения.
При разглеждане на делото от първата инстанция не са
допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, а
материалният закон е правилно приложен.
Настоящият
състав споделя изцяло съображенията на въззивния съд и намира същите за логични
и съответни на събраните в хода на делото доказателства, като същевременно
същите са в отговор на заявените вьв вьззивната жалба възражения, каквито
възражения са навеждат и в касационната жалба, поради което и с оглед
предвиденото в чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът препраща към мотивите на въззивното
решение.
За пълнота
на изложеното и в отговор на възражението, касаещо нарушение на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП и конкретно наличието на контролен орган и нарушител, за което следва
да се състави АУАН, респ. издаде Наказателно постановление по общия ред, този
касационен състав счита, че текстът на чл. 189, ал. 4, изр. първо от ЗДвП,
гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Тълкуването на
касатора е превратно на вложеното в нормата съдържание, тъй като фразата „се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител” не е
разделена с препинателен знак, а е едно цяло, т.е. Електронен фиш се издава,
тогава когато нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, с каквото средство е заснето процесното нарушение, което
обстоятелство не е спорно. Отсъствието на контролен орган и нарушител се отнася
към момента на издаването на акта, в случая Електронният фиш. Правната норма
включва, както стационарните, така и мобилните системи и средства, когато са
автоматизирани, без да въвежда изключения или прави разграничения. Наличието
или липсата на контролен орган, респ. нарушител не е обстоятелство, което да
обуславя реда, по който следва да бъде ангажирана административнонаказателната
отговорност и в този смисъл дали да бъде издаден Електронния фиш или съставен
АУАН. Процесуалната възможност, дадена от законодателя, за издаване на
Електронен фиш единствено е обусловена от обстоятелството нарушението да бъде
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което
не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки. В този случай наличието на контролен
орган и нарушител не е необходимо, тъй като нарушението е заснето от самото
техническо средство и актът се издава въз основа на отразеното в тази система,
за разлика от АУАН, който акт се съставя от контролен орган и от това, което
този орган лично е констатирал като нарушение.
Възражението,
че в Електронния фиш не е посочен фабричният номер на техническото средство е неоснователно,
тъй като фабричният номер не е сред задължителните реквизити, които следва да
съдържа този индивидуален административен акт. След като ЕФ е издаден по
съответно утвърдения законов образец, то същият отговаря на изискването за
форма и съдържание. По същите съображения координатите на мястото на извършване
на нарушението не са задължителен реквизит на ЕФ, като същите се установяват от
направения клип № 3384, приложен на л. 9 от въззивното дело.
Неоснователни
са възраженията, че не е установен нарушителят, тъй като законовата презумпция
въведена в чл. 188, ал. 1, изр. второ от ЗДвП е оборима единствено с
представянето на писмена декларация за лицето, което е управлявало автомобила в
деня на нарушението, ведно с копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство, респ. възражение, установяващо обстоятелствата на
чл. 189, ал. 6 от с.з., а именно: моторното превозно средство е било обявено за
издирване или нарушението е извършено с моторно превозно средство със специален
режим на движение.
Неоснователно
е възражението, че след като в ЕФ е посочен лек автомобил, то неговата категория
следва да е „М”. Категория „М” е категория за мотопеди, в който смисъл е текста
на чл. 21, т. 2 от ППЗДвП, което МПС е различно от лек автомобил. В тази връзка
категорията за леки автомобили е „В”, съгласно т. 3 на същата правна норма -
автомобили, чиято максимално допустима маса не надвишава 3 500 кг и броят на
местата за сядане, без мястото на водача, не превишава 8.
С
оглед на изложеното касационната инстанция намира решението на въззивния съд за
съответно на материалния закон, т.е. за правилно.
При
този изход на делото основателно се явява искането на юрк Катя Димитрова за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От
гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има
качествата на такъв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА като правилно Решение от 29.06.2021 г. по АНД 63/2021 г. по описа на Районен
Съд Берковица.
ОСЪЖДА А.И.З.,*** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР Монтана сумата от 80 лева разноски в производството,
представляващи процесуална защита по делото. я
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: