Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е по чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № 664 от 28.06.2011 година по гр. д. № 884/2011 година Районен съд – град В.Т. е приел за установено по отношение на „Е. Б. П.” – град В., че Т. К. Н. не дължи на „Е. Б. П.” сумата над 938.51 лева до начислената 1872.30 лева, представляваща част от начислената стойност за корекция на потребена, но неотчетена електрическа енергия за периода 22.10.2009г. – 19.04.2010г. на основание чл. 38, ал. 3, т. 3 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните М. на „Е. Б. М.” по констативен протокол № 12950/19.04.2010г., за което е издадена фактура № 13657...../26.04.2010 година. С решението е отхвърлен предявеният от Т. К. Н. иск срещу „Е. Б. П.” – град В., с правно основание чл. 124 ГПК, за приемане за установено, че ищецът не дължи сумата от 938.51 лева, представляваща част от начислената корекционна сума за периода 22.10.2009г. – 19.04.2010г., дължима на основание чл. 38, ал. 3, т. 2 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните М. на „Е. Б. М.” по констативен протокол № 12..../19.04.2010г. за корекция на сметка на адреса на потребителя в град В.Т., ул. „Д. Б.” № 2, вх. А, . 7, ап. 28, начислена за абонатен номер * и клиентски номер *, като неоснователен и недоказан. „Е. Б. П.” Õ осъдено да заплати на Т. К. Н. сумата 186.97 лева, представляваща направени разноски по делото съразмерно с уважената част на иска. Т. К. Н. е осъдена да заплати на „Е. Б. П.” сумата 176.44 лева, представляваща направените от дружеството разноски по делото. Недоволен от така постановеното решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният от нея по делото иск, е ищцата Т. К. Н., която го обжалва в тази му част в предвидения с чл. 259, ал. 1 ГПК срок за това. В жалбата си Т. К. развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си за неправилност и незаконосъобразност на решението, в атакуваната от нея част. Твърди, че при постановяване на решението в обжалваната му част са нарушени материалноправни и процесуални разпоредби и е постановено в противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Посочва, че в хода на делото категорично е доказана основателността на исковата й претенция по отношение недължимостта на извършената корекция на сметката за електрическа енергия. Моли решението, като неправилно и незаконосъобразно в обжалваната му част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде изцяло уважен. Претендира да й бъдат присъдени направените от нея по делото разноски. Въззиваемият „Е. Б. П.” заема становище, че жалбата на Т. К. Н. е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, респективно – че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Излага подробни съображения относно неоснователността на въззивната жалба. Претендира да му бъдат присъдени направените от дружеството във въззивното производство разноски. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба на Т. К. Н. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на разглеждане по делото е предявеният от Т. К. Н. против "Е. Б. П." – град В. отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено по отношение на дружеството, че не му дължи сумата по фактура № 13657.../26.04.2010г. в размер на 1872.30 лева, представляваща коригирана сметка за електрическа енергия на потребител при неизмерване или неправилно/неточно измерване на електрическа енергия за периода от 22.10.2009г. до 19.04.2010г., за обект: недвижим имот - апартамент, находящ се в град В.Т., ул. „Д. Б.” № 2, вх. А, . 7, ап. 28, определена от „Е. Б. П.” въз основа на констативен протокол № 012950 от 19.04.2010г., съставен от служители на “Е. Б. М.” . Между страните не се спори, че ищцата е потребител, а ответникът – доставчик на електроенергия. От представения по делото заверен препис от констативен протокол № 012950 от 19.04.2010г. /л. 36 от първоинстанционното дело/ се установява, че на посочената дата, длъжностни лица на „Е. Б. М.” са извършили техническа проверка на средството за търговско измерване /СТИ/ с № ..............., находящо се в град В.Т., ул. „Д. Б.” № 2, вх. А, . 7, ап. 28, абонатен № *. Отразено е още, че след снемане на капачката, на която пломбата е била скъсана, е видян поставен мост от меден проводник със сечение 6 мм между входящия и изходящия фазов проводник, като по този начин част от електроенергията, която се консумира, не се отчита. В протокола са посочени имената на служителите на „Е. Б. М.” , които са участвали в извършването на проверката. Протоколът е подписан от тях и от Атанас Георгиев Георгиев, който е посочен като квартирант. Видно от приложените по делото писмо от „Е. Б. П.” , изх. №78...../27.04.2010г., до Т. Н., извлечение от сметка, справка за корекция на сметки при неточно измерване на електрическата енергия на основание чл. 38, ал. 3, т. 3 ОУ на ДПЕЕЕМ /при липса на СТИ/, покана – предизвестие, справка за консумирана електрическа енергия и дебитно известие № */26.04.2010г. /л. 35, 38, 39, 40 от първоинстанционното дело/ на ищцата по делото, сега въззивник, е начислена за плащане, в резултат на корекцията, електроенергия на обща стойност 1872.30 лева за периода 22.10.2009г. - 19.04.2010г. В съдебно заседание на 06.06.2011г. пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля С. П. С. – извършил проверката на СТИ на адреса и изготвил констативния протокол от 19.04.2010 година. Свидетелят посочва, че той е съставил процесния протокол, както и че при извършената проверка на СТИ е установено наличието на поставен мост. От изготвената по делото съдебно-техническа експертиза /л. 67-71 от първоинстанционното дело/ се установява, че по монтирания допълнително шунт е преминавала електрическа енергия от захранващия кабел към абоната без да се отчита от СТИ. При описаното състояние на СТИ с № ............... в констативен протокол № 012950/19.04.2010г. на „Е. Б. М.” , може да се направи корекция на сметка по два начина, като при първия от тях, сумата за доплащане е в размер на 1872.31 лева, а при втория – 938.51 лева. От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: За да отхвърли предявения от Т. К. Н. срещу „Е. Б. П.” иск с правно основание чл. 124 ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи сумата 938.51 лева, Районен съд – град В.Т. е приел, че сметката на ищцата за електрическа енергия подлежи на коригиране в съответствие с ОУ на ДПЕЕЕМ при условията на чл. 38, ал. 3, т. 2 от последните. Тези изводи на първоинстанционния съд не се споделят от настоящата инстанция по следните съображения: С оглед вида на търсената защита и доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, ответникът е този, който трябва да докаже, че отричаното от ищеца право е възникнало и съществува, т. е. следва да установи основанието и размера на вземането си. В тази връзка той трябва да докаже, че в резултат на извършената проверка законосъобразно е коригирал сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер. В процесния случай не се спори между страните, че ищцата, сега въззивник, е потребител на електрическа енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката и на чл. 3 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е. Б. П.” /ОУ на ДПЕЕ/; че е в договорни отношения с ответника по делото, сега въззиваем, както и че имотът, в който е монтиран процесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа. От представените писмени доказателства по делото се установява, че „Е. Б. П.” е извършило корекция на сметката на Т. Н. по реда на чл. 38, ал. 3, т. 3 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Доказано по делото се явява и наличието на меден проводник, играещ ролята на мост между входящия и изходящия фазов проводник на електромера. Установената при проверката нерегламентирана външна намеса върху СТИ е ирелевантна и не поражда право за ответника – доставчик да извърши едностранна корекция на сметка за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период от време. В хода на съдебното производство ответникът по делото, „Е. Б. П.” , не е ангажирал никакви доказателства за виновни действия или бездействия на Т. Н. - ищец по делото, като страна по договора за продажба на електрическа енергия, оказали влияние върху СТИ и точното отчитане на ползваното от потребителя количество електрическа енергия. Макар да е съставен в съответствие с ОУ на ДПЕЕЕМ, констативният протокол не е годен да установи съществуването на валидно правно основание за извършване на такава корекция, тъй като в действащото право не съществува законова норма, признаваща възможност за последваща промяна на сметките на потребителите, ползващи електрическа енергия. Правомерността на корекцията не произтича и от клаузата на чл. 37 от ОУ на ДПЕЕЕМ, с която ответното дружество е обосновало правото да начисли спорната сума. Коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия е в разрез с регламентирания в чл. 81, ал. 1 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и по същество представлява санкция за потребителя без да се установи виновно поведение от страна на същия, а обективна отговорност може да бъде въвеждана само от законодателя, което не е направено в нормативната уредба, касаеща процесното правоотношение. Обсъжданите правила на ОУ на ДПЕЕЕМ за корекция на сметките за електрическа енергия противоречат и на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, която урежда пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която отговорност е винаги виновна и в границите, посочени в цитираната разпоредба. В тази връзка от събраните по делото доказателства не се установява, че самият потребител е въздействал виновно върху СТИ. Последното не е негова собственост, поради което не може да му се вмени в задължение да го поддържа в техническа изправност, нито може да му се вмени произтичащата от това отговорност при липса на такава. Поддържането в изправност и периодичното отчитане на измерената електрическа енергия е в тежест на лицензирания разпределител на тази енергия, а не на потребителя. Когато са отчетени отклонения в показателите на консумираната енергия, които са резултат от външно въздействие върху СТИ, ответникът следва да докаже, че потребителят е извършил неправомерната манипулация, момента на осъществяване на последната, периода на грешното измерване или неизмерване, както и количеството на реално потребената електрическа енергия. В противен случай, ако не се вземат предвид тези обстоятелства, на доставчика би се дала възможност да получи цена за недоставена от него и/или неползвана от потребителя електрическа енергия. В този смисъл, относно законосъобразността на направената едностранна корекция от страна на предприятието – доставчик на електрическа енергия е налице константна съдебна практика на Върховния касационен съд на Република Б., която настоящият съдебен състав споделя изцяло. В решенията на ВКС е направен извод за нищожност на клаузите в договорите при общи условия, позволяващи едностранна корекция на сметките за електрическа енергия за изминал период. Разпоредбата на чл. 37 ОУ на ДПЕЕЕМ, която регламентира едностранното изчисляване на сметката без да е изяснено реалното количество електрическа енергия, което е доставено и за какъв период, би предоставило на доставчика правото да получи плащане за недоставена от него енергия, което от своя страна поставя потребителя в неравноправно положение и противоречи на заложения в чл. 2, ал. 2 от Закона за енергетиката принцип за защита на интересите на потребителите. Предвид изложеното по-горе и това, че клаузата на чл. 37 от ОУ на ДПЕЕЕМ е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите; че същата противоречи на принципа на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, следва да се приеме, че същата е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и като такава не може да породи правни последици, респективно - да бъде годно основание за извършване на корекция на сметката на потребителя за електрическа енергия за изминал период от време. В този смисъл са решение № 79/11.05.2011г. по т. д. № 582/2010г. на ВКС и решение № 189/11.04.2011г. по т.д. №39/2010г. на ВКС. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на Т. К. Н. е основателна и доказана. Постановеното от Районния съд решение в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно. Като такова решението в тази му част следва да бъде отменено, а искът с правно основание чл. 124 ГПК, за приемане за установено, че ищецът не дължи сумата от 938.51 лева, представляваща част от начислена стойност за корекция на потребена, но неотчетена електрическа енергия за периода 22.10.2009г. до 19.04.2010г. на основание чл. 38, ал. 3, т. 3 от ОУ на ДПЕЕЕМ, следва да бъде уважен и в тази му част. В останалата му част решението на Районен съд – град В.Т. не е обжалвано, поради което същото е влязло в сила. При този изход на делото първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта му за присъдените разноски. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Е. Б. П.” следва да бъде осъдено да заплати на Т. К. Н. направените от нея разноски по делото за двете инстанции в размер на 399.89 лева. Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, В. окръжен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 664 от 28.06.2011 година на Районен съд – град В.Т. по гр. д. № 884/2011 година, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявеният от Т. К. Н. иск срещу „Е. Б. П.” – град В., с правно основание чл. 124 ГПК, за приемане за установено, че ищецът не дължи сумата от 938.51 лева, представляваща част от начислената корекционна сума за периода 22.10.2009г. – 19.04.2010г., дължима на основание чл. 38, ал. 3, т. 2 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните М. на „Е. Б. М.” по констативен протокол № 12950/19.04.2010г. за корекция на сметка на адреса на потребителя в град В.Т., ул. „Д. Б.” № 2, вх. А, . 7, ап. 28, начислена за абонатен номер * и клиентски номер *, както и В ЧАСТТА МУ относно разноските, вместо което постановява: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., Б. П. В., сграда № 6, с ЕИК: ..............., че Т. К. Н., с ЕГН * от град С., ж.к. „К. п. ІІ”, бл. 215, вх. А, . 2, ап. 4 не дължи на „Е. Б. П.” – град В. сумата от 938.51 лв. /деветстотин тридесет и осем лева и петдесет и една стотинки/, представляваща част от начислена стойност за корекция на потребена, но неотчетена електрическа енергия за периода 22.10.2009г. до 19.04.2010г. на основание чл. 38, ал. 3, т. 3 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните М. на “Е. Б. М.” по констативен протокол № 12950/19.04.2010 г., за което е издадена фактура № *********/26.04.2010 г. ОСЪЖДА „Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., Б. П. В., сграда № 6, с ЕИК: ............... да заплати на Т. К. Н., с ЕГН * от град С., ж.к. „К. п. ІІ”, бл. 215, вх. А, . 2, ап. 4 сумата от 399.89 лв. /триста деветдесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща направените от нея разноски по делото за двете инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |