О П Р Е
Д Е Л Е Н
И Е
№ ......... 19.02.2021 г. гр. Хасково
ОКРЪЖЕН СЪД
ХАСКОВО …..…………………………………………………… отделение
на седемнадесети февруари…..…………………………. две хиляди двадесет и първа година
в открито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
ЧЛЕНОВЕ : Г. Г.
КАПКА ВРАЖИЛОВА
секретар
…………………………………………………………………………………………….
прокурор ……………………………………………………………………………………………
като
разгледа докладваното
от съдия Пейкова ………………………………………………..
В.гр.дело №. 797 …........... по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.64 ал.2 от ГПК.
Постъпила
е молба вх. № 260168/08.01.2021
г., подадена от М.С.М. от гр. Д*, въззивник
по В.гр.д. № 797/2020 г. по описа на ХОС, с която е
направено искане за възстановяване на срока за подаване на касационна
жалба. Ведно с молбата е подадена касационна жалба вх. № 260169 от 08.01.2021
г.
Молителката М. твърди,че е
пропуснала да обжалва постановеното но ОС Хасково въззивно
решение в срок, т.като са били налице особени непредвидени обстоятелства, които
не е могла да преодолее. Твърди,че при получаване на съобщението за
постановеното решение упълномощеният от нея адв. Х. я
уведомил,че няма да работи до м. януари с оглед риска от заболяване от COVID19. Самата тя била поставена под
карантина, а в последствие проведено лечение по протокола за COVID19. Твърди,че поради влошеното й здравословно състояние била в невъзможност
да осъществи контакт с някой и да подаде в указания срок касационна жалба. Моли
съда да постанови определение, с което да бъде възстановен срока за подаване на
касационна жалба против постановеното въззивно
решение.
В срок не са постъпили писмени
отговори от Ж.Д.И., въззивник в производството и от С.В.Д.
и Т.В.К.- въззиваеми в производството.
Молителката не се явява в съдебно
заседание.
Въззивницата Ж.Д.И. не се явява в съдебно
заседание и не взема становище по молбата.
Въззиваемите
С.В.Д. и Т.В.К. не се явяват в съдебно заседание и не вземат становище
по молбата.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото доказателства поотделно и в тахната
съвкупност и във връзка с доводите, изложени от молителката, приема за
установено следното:
В.гр.д. № 797 по описа на ХОС за 2020 г. е образувано по въззивна жалба, подадена от М.С.М. и Ж.Д.И., двете със съдебен гр. Д*, ул. „ Ц* Б* I“ № *, ет.*, офис*, адв. Г. Х. против
Решение № 233 от 06.08.2020 г. на РС Димитровград, постановено по гр.д.
№ 1520/2019 г.по описа на съда.
С Решение № 260071
от 16.11.2020 г., постановено по делото, ХОС е потвърдил Решение № 233 от
06.08.2020 г. на РС Димитровград, постановено по гр.д. № 1520/2019 г.по описа
на съда.
Съобщение с акта
на съда е връчен на молителката М.М. на посочения
съдебен адрес на 25.11.2020 г. и е
получено от адв. Х.. Срока за подаване на касационна
жалба изтича на 29.12.2020 г.- вторник,
първия работен ден след 25.12.2020 г.,който е неработен ден. В този срок
не е постъпила касационна. Такава е подадена на 08.01.2021 г., ведно с молбата
по чл.64 ал.2 от ГПК за възстановяване на срока.
Представени от
молителката и приети в съдебно заседание са писмени доказателства, а именно
предписание на РЗИ изх. № 1905/08.12.2020 г. медицинско направление от 04.01.2021
г. и болничен лист от 06.01.2021 г.
Видно от цитираните документи е,че молителката М. е била поставена под
карантина за периода от 08.12.2020 г. до 17.12.2020 г. и е била в отпуск поради общо заболяване в
периода от 06.01.2021 г. до 10.01.2021 г., с диагноза „ Остър бронхит.Неуточнен“ , при режим „
домашен“
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:
Подадената молба с
правно основание чл.64 ал.2 от ГПК е процесуално допустима. Съгласно чл.64 ал.3
от ГПК молбата за възстановяване на срока се подава в едноседмичен срок от
съобщението за пропускането му. В случая
не е налице изрично уведомяване на страната за пропуснат срок, поради което
следва да се приеме,че молбата по чл.64 ал.2 от ГПК е редовно подадена. Заедно
с нея е подадена и касационна жалба, с приложени към нея изложение на
касационните основания и документ за внесена ДТ.
Преценена по
същество жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК е уредена възможността за възстановяване на пропуснатия от страната, установен от закона или определен от съда, срок, при доказване, че пропускането му се дължи "на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее". Т.е. изискването е не само обстоятелствата да могат да бъдат определени като особени и непредвидени, но и страната да не е могла да ги преодолее. Едва при кумулативното наличие на горепосочените изисквания, би била основателна молбата за възстановяване на пропуснатия срок.
Особените и непредвидени обстоятелства се дефинират от правната теория и установената съдебна практика, като такива, които не биха могли да бъдат предвидени и преодолени по волята на страната, и които са й попречили да извърши следващото се процесуално действие, в рамките на целия определен срок, т. е. в продължение на същия, тя следва да е била обективно лишена от възможността да упражни процесуалното си право, а пропускането на срока да е единствено в резултат на настъпилите непредвидени обстоятелства.
Молителката М. навежда доводи за възникнали особени и непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее, възникнали във връзка с поставянето й под карантина и в последствие заболяване на самата нея и проведено лечение, както и с отказ от страна на упълномощителят й да изготви жалбата,предвид опасността от заразяване с COVID-19 .
По въпроса кои обстоятелства са "особени и непредвидени" по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, за да послужат като основание за възстановяване на срока за извършване на определено процесуално действие, съществува трайна съдебна практика / определение № 26/21.01.2012 г. по ч. гр. д. № 611/2011 г. на I г. о., определение № 11/05.01.2012 г. по ч. гр. д. № 719/2011 г. на IV г. о., определение № 2 от 01.02.2012 г. по ч. т. д. № 928/2011 г. на II т. о., определение № 340/16.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2507/2013 г. на I г. о. и др/. В съдебната практика обобщено е възприето разрешението, че "Особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК" е налице в случаите, при които страната или нейният процесуален представител са били възпрепятствани по обективни, неочаквани и независещи от тях причини като природни бедствия, социални катаклизми, болест, злополука, внезапно възникнали здравословни проблеми или смърт, както и други обективни обстоятелства (които не биха могли да бъдат предвидени и преодолени) да извършат обвързаното със срок процесуално действие. Принципно поставянето под карантина и заболяването на молителката могат да бъдат преценени като „ особени и непредвидени“ по смисъла на чл.64 ал.2 от ГПК обстоятелства. За да бъде обаче преценена като основателна молбата следва такива обстоятелства да са съществували и за процесуалния представител на страната, от една страна и от друга - да е налице кумулативно и другата предпоставка – страната и неиния процесуален представител да са в обективна невъзможност да ги преодолеят.
На първо място няма представени доказателства, видно от които да е процесуалният представител на страната адв. Х. да е бил в обективна невъзможност да подаде касационна жалба в законоустановения срок. Няма представени доказателства и за това пълномощното да е оттеглено / пълномощното от 19.10.2020 г. е да послужи пред всички инстанции л.21/ или да е налице отказ от пълномощно по смисъла на чл.36 от ГПК. Няма представени доказателства адв. Х. да е бил в обективна невъзможност поради заболяване или др., което да му е попречило да изготви и подаде в срок касационна жалба. Липсата на доказателства в тази насока дават основание на съда да направи извода,че по отношение на пълномощника на страната адв. Х. не е съществувала никаква обективна пречка да изготви касационната жалба, която да подаде по пощата или да предаде на страната да бъде депозирана в съда в срок.
На
следващо място от представените от молителката доказателства се установява, че
тя е била поставена под карантина за периода от 08.12.2020 г. до 17.12.2020 г. - предписание
на РЗИ изх. №
1905/08.12.2020 г. Няма данни в периода от 25.11.2020 г. до 08.12.2020 г. и в
периода след отпадане на карантината – 17.12.2020 г. до 29.12.2020 г., когато
изтича срока, молителката М. да е имала здравословни проблеми, които да са от
такова естество,че да й пречат да упражни правото си да подаде касационна
жалба. Доказателства за здравословни проблеми се сочат за периода от 04.01.2021
г. до 10.01.2021 г., който период обхваща и лечение от пет дни в домашни
условия, но този период е след като вече е бил изтекъл срока за подаване на
касационна жалба, поради което и следва да се приемат като ирелевантни,
от една страна. И от друга страна тези доказателства не сочат на тежко здравословно заболяване. Или
за период от 11 дни, от получаването на съобщението с акта на съда до поставянето
й под карантина и в периода след това до изтичането на срока на 29.12.2020 г. -
още шест дни, в които не се включват почивните дни във връзка с коледните
празници, няма данни молителката да е била във влошено здравословно състояние
или да са били налице други особени и непредвидени обстоятелства, които да не е
могла да преодолее и съответно това да е препятствало подаването на касационна
жалба в срок.
С оглед на
изложеното следва да се приеме,че подадената молба за възстановяване на срока
за подаване на касационна жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.
№ 260168/08.01.2021 г., подадена от М.С.М. от гр. Д*, въззивник по В.гр.д. № 797/2020 г. по описа
на ХОС, с която е направено
искане за възстановяване на срока за подаване на касационна жалба
против постановеното по делото съдебно решение.
Определението подлежи на обжалване пред АС Пловдив в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Председател:
Членове:
1/
2/