Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. С. 15.01.2019
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на четвърти
декември
две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 12094 по описа
за 2017 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от В.Т.Д., от Д.П.Й. и от С.В.Д.,
действаща чрез своята майка и законен представител Д.П.Й. срещу З. „А.” АД, с
която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ / Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от
01.01.2016 г./ във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че на 25.08.2015
г. в гр. С.,***, в района на бензиностанция „Шел“ настъпва тежко ПТП, при което
на място загива В.В.Д., който е син на първия ищец, баща на третата ищца и
фактически съжител с втората ищца. Твърди се, че вина за настъпването на ПТП
има А.Р.Х., който като водач на МПС нарушава правилата за движение по пътищата.
Поддържа се, че вината на делинквента е установена с влязла в сила на
27.06.2017 г. Присъда № 273 от 10.11.2016 г. по н.о.х.д. № 4488/2016 г. по
описа на СГС, НК, 18 състав.
Поддържа се, че към момента на
настъпване на произшествието, отговорността на делинквента е била застрахована
при ответното дружество със З.ължителна застраховка „Гражданска отговорност“
полица № 11114002614907/22.10.2014 г., валидна от 22.10.2014 г. до 21.10.2015
г.
Поддържа се, че В.Д. намира
смъртта си в разцвета на силите си. Приживе същият е бил добър, трудолюбив и
отговорен човек, който съвсем наскоро е създал семейство и се е сдобил с
наследник. След смъртта си В.оставя една огромна и трайна празнина в живота на
своите близки. Твърди се, че В.е бил в изключително добри и близки отношения
със своя баща, между тях е имало разбирателство, взаимно уважение и любов.
Споделянето на едно общо домакинство е направило тази връзка още по-силна и
здрава.
Поддържа се, че нелепият инцидент
оставя малолетната С.Д. без баща в най-ранна възраст, а ищцата Д.Й. без опора в
живота. Към момента на смъртта си В.Д. единствен се грижи за издръжката на
своето семейство. Поддържа се, че към датата на произшествието между В.и ищцата
Д.Й. не е имало сключен граждански брак, но същите са имали трайна и силна
връзка и се намирали във фактическо съжителство, от което е родено и детето С..
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от по 180 000 лв. за ищците В.Т.Д.
и Д.П.Й. и в размер на 200 000 лв. за ищцата С.В.Д., застрахователно
обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди, от смъртта на В.В.Д.-син
на първия ищец, баща на третата ищца и фактически съжител с втората ищца,
настъпила вследствие ПТП на 25.08.2015 г. в гр. С.,***, в района на
бензиностанция „Шел“, виновно причинена от водача А.Р.Х., управлявал л.а.м.
„Мерцедес С 500“ с ДК № *******, за който автомобил е била налице З.ължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при З. „А.” АД с №
11114002614907/22.10.2014 г., валидна от 22.10.2014 г. до 21.10.2015 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането-25.08.2015 г. до
окончателното изплащане. Претендират се
разноските по делото.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез юрисконсулт Й., надлежно упълномощен с
пълномощно приложено към отговора.
Оспорва всички твърдения изложени
в исковата молба. Твърди, че основен принос за настъпване на ПТП има
пострадалия В.В.Д., който управлявал МПС след употреба на упойващо
вещество-кокаин и се движил с превишена скорост от порядъка на 145 км/ч при
разрешена 50 км/ч, предприел необезопасено изпреварване на забранено за целта
място чрез навлизане в насрещната лента при наличие на двойна непрекъсната
линия на маркировката, като при прибиране в своята лента за движение осъществил
съприкосновение между З.ната дясна част на управлявания от него л.а.м. „БМВ М5“
с ДК № *******с предната лява част на застрахования л.а.м. „Мерцедес С 500“ с
ДК № *******, при което автомобилът загубил устойчивост и катастрофирал в
редицата паркирани автомобили и метален стълб. Алтернативно твърди независимо
съизвършителство от страна на двамата водачи с основен принос на пострадалия в
съотношение 90:10. Счита, че исковете са предявени в изключително завишен
размер и не отговарят на действително претърпените вреди.
Поддържа, че ищцата Д.П. не е
живеела в едно домакинство с пострадалия и между тях не са съществували каквито
и да било връзки. Твърди, че ищцата С.Д. не е живеела в едно домакинство с
починалия и между тях не са съществували връзки. Оспорва исковете за присъждане
на лихва.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищците са депозирали допълнителна искова молба, с която изцяло оспорват
отговора на ответника. Поддържа, че на основание чл.300 ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е З.ължителна за гражданския съд.
В срока за допълнителен отговор
ответникът поддържа изцяло становището си и оспорванията в отговора, както и
заявените доказателствени искания.
В съдебно
заседание ищците поддържат исковете чрез своя процесуален представител.
Претендират разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Подробни съображения са развили в
представените по делото писмени бележки.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва предявените искове
като неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли изцяло, евентуално
да присъди по-нисък размер с оглед високия процент съпричиняване. Претендира
разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
С влязлата в сила на 27.06.2017
г. Присъда № 273 от 10.11.2016 г. по н.о.х.д. № 4488/2016 г. по описа на СГС,
НК, 18 състав, А.Р.Х. е признат за виновен в това, че на 25.08.2015 г. в гр. С.
***, в района на бензиностанция „Шел“, при управление на л.а.м. „Мерцедес С500“
с ДК № *******, в нарушение на правилата за движение по пътищата, визирани в
чл.21, ал.1 от ЗДвП по непредпазливост е причинил смъртта на В.В.Д., като
деянието е извършено след употреба на високорисково наркотично вещество-коноп.
Съобразно чл.300 ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е З.ължителна
за съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само
относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали
деецът е виновен, с
оглед на което съдът приема,
че деянието, авторството и виновното поведение на водача А.Р.Х., настъпилата вследствие на
това в пряка причинно-следствена връзка, смърт на В.В.Д., са установени в настоящия процес с горната присъда.
От представеното удостоверение за
раждане № 034969 от 12.05.1987 г. на Община С., се установява, че ищецът В.Т.Д.
е син на починалия. От удостоверение за наследници с изх. № ГР0104-1585/31.08.2015
г. на Община Столична се установява, че ищцата С.В.Д. е дъщеря на починалия В.В.Д..
Между страните е прието за
безспорно, че към датата на настъпване на събитието-25.08.2015 г. за л.а.м. „Мерцедес С 500“ с ДК № *******е била
налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното
дружество със застрахователна полица № 11114002614907/22.10.2014 г., валидна от
22.10.2014 г. до 21.10.2015 г.
От приетото по делото заключение
на САТЕ се установява, в района на произшествието и при първия удар между
автомобилите същите са се движели със скорости, както следва: за лек автомобил
Мерцедес-132 км/ч, за лек автомобил БМВ-145 км/ч, като опасната зона за спиране
на лек автомобил БМВ при конкретната обстановка е около 150 м. Установява се,
че при тази скорост водачът на лек автомобил БМВ не е разполагал с техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП. Ако обаче се е движил с
разрешената скорост от 50 км/ч, то същият е разполагал с възможност да спре
автомобила преди мястото на удара и да избегне ПТП.
От приетата по делото СПЕ се
установява, че ищцата С.Д. загубва баща си, когато е на една година и шест
месеца. Поради малката възраст на ищцата към момента на събитието същата не е
могла да формира психологично отношение към събитие от подобен род, но към
момента на освидетелстването й от експерта се установяват проявите на
загуба-тревожност в разговор, включващ темата за баща й. Вещото лице сочи, че
загубата на родител се осъзнава в по-късен етап от развитието на детето, като
това се съпътства от негативни емоционални изживявания.
Пред настоящата инстанция са
разпитани свидетелите И.П.К.-Д.-съпруга на ищеца В.Д. и Л.Ц.Д.-свекърва на ищцата Д.,
бивша съпруга на В..
Свидетелката Колева установява,
че познава ищеца В. от 18 години. ПТП-то със сина му станало август месец 2015
г. За случилото се разбрали по телефона, вследствие на което В. загубил и ума и
дума, не бил в състояние да кара и не вярвал, че се е случило това нещо. Веднага
тръгнали за С. и пристигнали на мястото на произшествието, но сина му го нямало
там. В. не се чувствал добре, вдигнал кръвно, не говорел с никой. Свидетелката
установява, че между В. и сина му преди случилото се имало постоянна
комуникация, работели заедно. Синът на ищеца имал семейство и детенце. Живеел
на семейни начала с Д., с която са заедно от около 6 години. Семейството
живеело в „********. Към момента на настъпване на инцидента В.и Д. живеели
заедно. След инцидента В. спрял да излиза, спрял да говори. И до ден-днешен В.
не е същия човек психически и физически. Постоянно вдига кръвно. Всеки ден се
говори по темата. Бил на лекарства, за да може да заспи. Често бълнувал. И до
днес не може да приеме, че сина му го няма. От произшествието В. е хипертоник,
всеки ден взима лекарства за кръвно, за сърце. В. и сина му били много близки,
постоянно били заедно, бизнесът им бил общ.
Свидетелката Л.Ц.Д. установява,
че познава Д. от самото запознанство със
сина й. Д. и В.били в прекрасни отношения. Имат едно прекрасно детенце. Когато Д.
забременяла бившия съпруг на свидетелката-ищецът В.Д. им дал жилище, в което те
се преместили да живеят и в което живели заедно до произшествието. След като
узнала за случилото се Д. била в отчаяно състояние. И сега Д. постоянно е до свидетелката и тя до нея. Детето е
постоянно с баба си, защото ходи на детска градина. Д. до ден-днешен не може да
преживее мъката си, не може да се възстанови от случилото се. Детето има
спомени за баща си, защото има снимки. Вижда, знае, кой е баща му, знае че е
звездичка на небето, но не може да приеме факта, че той не може да дойде, да го
прегърне. Имало случаи, в които детето казвало, че иска да слезе от звездата и
да я прегърне, да я гушне и започвал неистов рев. Детето много страда. Чувства
липсата, която като по-малко не е осъзнавало, но сега, когато израства чувства
липсата. Свидетелката установява случай в който в седмицата на бащата в детската
градина, татко на дете чел приказки и след това С. не пожелала да ходи на
детска градина в продължение на една седмица, през която си седяла в къщи и
плачела, защото нейния баща не може да отиде, както бащите на другите деца. Д.
се чувства много зле, изнервена е. Имало моменти, в които се отнасяла малко
по-студено към детето, защото й липсвал съпруга й. В.се грижел за семейството. Д.
била отпуск по майчинство, когато станал инцидента. Детето било на година и
половина. В момента Д. живее сама с детето при майка си. Нуждите за баща
зачестяват при детето. С. като била по-мъничка не осъзнавала, че баща й го
няма, имала някакви очаквания, че баща й ще се появи, че той временно няма да
го има, но сега вече когато осъзнава и знае че няма да дойде, вече при нея е
много силно усещането и много се разстройва.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
непротиворечиви.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 25.08.2015
г. за л.а.м. „Мерцедес С500“ с ДК № *******.
Безспорно с влязлата в сила на
27.06.2017 г. Присъда № 273 от 10.11.2016 г. по н.о.х.д. № 4488/2016 г. по
описа на СГС, НК, 18 състав се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена
вреда-причинена
смърт на В.Д.-син на първия ищец, фактически съжител на втората ищца и баща на
третата ищца.
От доказателствата по делото се
установява, че и двамата водачи на превозни средства-А.Р.Х.и починалия В.В.Д.
са допуснали едно и също нарушение на правилата за движение по пътищата, а
именно на чл.21, ал.1 от ЗДвП като управлявали превозните средства със скорост
много над разрешената за района на местопроизшествието, както следва: водачът Д.
управлявал автомобила си преди и към момента на първия удар със скорост около
145 км/ч, а водачът Х.с 132 км/ч.
И двамата водачи нарушили забраната
на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП в редакцията на нормата към август 2015 г.,
съобразно която на водача е забранено да управлява пътно превозно средство под
въздействие на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, като
управлявали автомобилите си в момента на произшествието под въздействието и
след употребата на високорисково наркотично вещество съдържащо
тетрахидроканабинил.
С влязлата в сила присъда
безспорно се установява нарушаване на тази забрана от Х., а със
съдебно-химическата експертиза № 452/2015 г. /л.32 от ДП № 11370/15 г. по описа
на сектор РПТ-отдел Разследване-СДВР, пр.пр.№ 14416/15 г. на СГП/ се
установява, че от изпратените за химическо изследване проби кръв и урина взети
от трупа на В.В.Д., в урината се установява наличие на кокаин-0,009 мг%.
С оглед на горното заявеното от
ответника съпричиняване от страна на пострадалия е основателно и доказано в
настоящия процес. Съпричиняване ще е налице, когато със своето поведение на
пътя, пострадалият, като участник в движението по пътищата и в нарушение на
правилата за това движение, е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат, т.е за произшествието, при което е пострадал.
Съобразно с въведеното с т.7 ППВС
17/1963 г. правило съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице
когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал
за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането
е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в
частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно.
Съдът като съпоставя нарушенията
на двамата водачи, участвали в произшествието намира, че приносът на двамата водачи
с оглед вида, броя и тежестта на извършените нарушения е равен, т.е. 50%.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Предвид горното предявените
искове за неимуществени вреди се явяват основателни.
По отношение на размера на предявените искове за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от
своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен
еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за
тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за
да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната към момента на настъпване на
произшествието и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на
непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за
неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти
ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие
са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1
000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални
размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ /отм./ и чл. 266 КЗ /отм./, като към датата на процесното събитие тези суми
са били съответно: 2 000 000 лв. и 10 000 000 лв. Конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент /в случая настъпилото ПТП, в резултат на което е причинена
смъртта на сина,
фактическият съжител и бащата
на ищците/ следва да се отчитат като ориентир за
определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от
функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото
разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени
по реда на чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на
ВКС, ТК, II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II
т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение
№ 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен състав взема
предвид характера, силата,
интензитета и продължителността на търпените от ищците след смъртта на техния син, фактически съжител и баща болки и страдания, отчита степента на преживяваните от тях отрицателни емоции, и близката
връзка, привързаността между бащата и сина, които имали и общ бизнес,
привързаността между Д., В.и роденото от съвместното им съжителство дете С., прекрасните отношения между тях, отчита и депресираното
състояние на ищците след трагедията и към настоящия момент. Болките и страдания, които ищците ще продължат да изпитват от
загубата, трябва да бъдат отчетени при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
Предвид изложените съображения настоящият
съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди е в размер на по 180 000 лв. за всеки един от първите двама ищци
и в размер на 200 000 лв. за третата ищца детето С.В.Д., която е останала
без своя баща още на година и половина и липсата му тепърва ще бъде осъзнавана
и усещана. Доколкото болките и
страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то това обезщетение се
явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Така определените обезщетения ще
следва да бъдат намалени съответно със сумите от по 90 000 лв. и 100 000
лв., т.е. исковете на първите двама ищци следва да бъдат уважени за сумите от
по 90 000 лв., а на третата ищца за сумата от 100 000 лв.
Предвид основателността и
доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва, считано от
датата на увреждането върху главницата за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира
отговорността за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто
не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане
на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият
случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред-
чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
С оглед на горното Съдът присъжда
лихва върху главниците, считано от датата на увреждане-25.08.2015 г. до
окончателно изплащане на сумите.
По въпроса за разноските в настоящото производство:
Ищците са освободени от държавни
такси и разноски в настоящото производство на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК,
поради което такива не им се присъждат.
Видно от представените договори
за правна помощ и съдействие от 13.09.2017 г. ищците В.Д. и Д.Й. са заплатили
адвокатско възнаграждение в размер на по 5000 лв.
От тези суми ответникът и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ще следва да заплати на всеки един от двамата
ответници сумите от по 2500 лв., съответни на уважената част от исковете /90 000
лв./
Ответникът е направил разноски в
размер на 500 лв. за възнаграждение на вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450 лв., определено на основание на чл.78, ал.8 от
(Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона за правната
помощ и чл.25, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ.
От общата сума от 950 лв. ищците
ще бъдат осъдени да заплатят на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника
разноски в размер на 475 лв., която сума е съответна на отхвърлената част от
исковете /280 000 лв./,от която суми ищците В.Д. и Д.Й. дължат сумите от по 152,70
лв., а ищцата С.Д. сумата от 169,60 лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 11 200 лв. върху уважената част от исковете,
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „А.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-С. с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.226 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на В.Т.Д., ЕГН **********
и на Д.П.Й., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: *** суми в размер на
по 90 000 лв. /деветдесет
хиляди лв./ за всеки един от двамата ищци, а на С.В.Д., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител Д.П.Й., ЕГН **********, и двете със
съдебен адрес: *** сума в размер на 100 000
лв. /сто хиляди лв./ застрахователно
обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на В.В.Д.-син
на първия ищец, баща на третата ищца и фактически съжител с втората ищца,
настъпила вследствие ПТП на 25.08.2015 г. в гр. С.,***, в района на
бензиностанция „Шел“, виновно причинена от водача А.Р.Х., управлявал л.а.м.
„Мерцедес С 500“ с ДК № *******, за който автомобил е била налице задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при ЗАД „А.” АД с №
11114002614907/22.10.2014 г., валидна от 22.10.2014 г. до 21.10.2015 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането-25.08.2015 г. до
окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, поради
прието съпричиняване в размер на 50% исковете за неимуществени вреди предявени
от ищците В.Т.Д., ЕГН ********** и на Д.П.Й., ЕГН ********** за разликата над
сумите от по 90 000 лв. до пълния претендиран размер на сумите от по 180 000
лв. за всеки един от двамата ищци, а на ищцата С.В.Д., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител Д.П.Й., ЕГН ********** за
разликата над сумата от 100 000 лв. до пълния претендиран размер от
200 000 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „А.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-С. с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК
на В.Т.Д., ЕГН ********** и на Д.П.Й., ЕГН **********, и двамата със съдебен
адрес: *** разноски в размер на сумите от по 2 500 лв. /две хиляди и петстотин
лв./
ОСЪЖДА В.Т.Д., ЕГН ********** и Д.П.Й.,
ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: *** да заплатят на основание
чл.78, ал.3 от ГПК на ЗАД „А.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията-С. с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***
сумите от по 152,70 лв. /сто петдесет и два и 0,70 лв., а С.В.Д., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител Д.П.Й., ЕГН **********, и
двете със съдебен адрес: *** сумата от 169,60 лв. /сто шестдесет и девет и 0,60
лв./ разноски направени от ответника, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК ЗАД „А.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-С. с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 11 200 лв. /единадесет хиляди и двеста лв./ върху
уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: