Р Е Ш Е Н И Е № 2597
14.06.2013 г., гр. Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XIIІ-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на девети май две хиляди и тринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Мария Христова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
9679 по описа на същия съд за 2012г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
235 от ГПК.
В исковата си молба “Банка ДСК” ЕАД, ЕИК 12183061, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.”М...” № 19 твърди, че ответника по делото Г.Н.Ш., ЕГН **********
***, дължи на банката сумата от 500 лева – главница по усвоен кредит, сумата от 108 .49 лева лихви – обезщетение за
забава върху главницата за периода от 05.04.2011 до 13.12.2011 , ведно със законната лихва върху главницата ,
считано от 13.12.2011г. - датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното
изплащане, както и 4.50 лева заемни такси.
Претендират се и направените в хода на заповедното производство
разноски – 25 лева държавна такса.
Копие от исковата молба е
изпратено на ответната страна; отговор по реда на чл. 131 от ГПК е своевременно
ангажиран, като
ответната страна оспорва
исковете по основание и размери и възразява за изтекла в негова полза
погасителна давност, също претендира разноските по производството. Признава да е получил сумата по издадената стокова
карта, но твърди, че е платил в пълен размер, за което сочи и
доказателства .
В открит о съдено заседание страните поддържат
същите позиции.
При тези факти, водят се обективно и субективно съединени между
същите страни допустими
установителни искове по реда
на чл. 79 от ЗЗД – за реално изпълнение на договор, съединени с искове за
обезщетение за забавено плащане по смисъла на чл. 86 от същия закон в размер на
законната лихва за периода на претенцията, във връзка с чл. 422 от ГПК,
доколкото ищецът разполага със самостоятелен изпълнителен титул под формата на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК
Исковете са допустими. Основен спорен момент с оглед допустимостта
на иска като установителен се явява обстоятелството, дали има подадено в срока
по чл. 414 от ГПК възражение против издадената заповед за незабавно изпълнение.
Заповедта за незабавно изпълнение по делото е издадена на дата 14.12.2011 г ,
ведно със съответния изпълнителен лист, получен обаче на 11.01.2012г
Възражението против заповедта е получено на седми май 2012 и съдът го е обездвижил, докато ответникът
представи доказателства за датата на получаване на поканата за доброволно
изпълнение, изпратена му от съдебния
изпълнител. В представеното обаче от
ответника копие от поканата, фигурират две различни дати на връчване,
21.04.2012 и 25.04.2012 г , при което заповедният съд е приел, че възражението е подадено в срок и
е указал на заявителя да предяви иска за установяване на вземането си. Тоест ,
искът е допустим, тъй като доказателства за
неспазване на срока по чл. 414 от ГПК следваше да депозира ищцовото
дружество, което то не е направило, не твърди и като факти пропускането на този
срок. Нещо повече, ДЛ по връчването при ЧСИ М... е оформило уведомление по реда
на чл. 47 от ГПК с дата 21.04.2012 , което прави вероятно връчването на ПДИ да е станало в един по –късен момент, на
25.04.2012 г .
Съдът съобрази следното от фактическа и
правна страна:
Страните не спорят, и съдът го приема за
доказано, че помежду им има сключен на дата 11.10.2006 г договор за банков
кредит ( стокова карта ) при общи
условия, по силата на който ответникът получил реално изпълнение – престирана
му била сумата от 500 лева, а той от своя страна се задължил да я върне на банката
при следните условия: да погасява дължимите лихви на всяко пето число от месеца
след тегленето, като при непогасяване в рамките на три последователни месеца,
кредита бил обявяван за „неразрешен „ ,и се олихвявал със санкционираща лихва,
при което за кредитополучателя възниквало задължение да заплати в срок от 30
дни и главницата по него. В противен случай кредитът ставал предсрочно
изискуем. Приложените по делото писмени доказателства са категорични в това
отношение , подписът на ответникът под договора не е оспорен. Затова съдът
приема, че между страните има валидно договорно правоотношение, по което
ответникът Ш. дължи реално изпълнение. Няма спор също така, че ответната страна
е спряла да обслужва плащанията с и по договора
,като при това положение и
съгласно чл. 29 от общите условия на същия , дължи плащане на уговореното,
ведно със наказателна лихва за периода на забавата – кредитът е обявен за предсрочно изискуем през април
2011г. Всъщност единственото възражение на ответната страна , предявено в срока
по чл. 133 от ГПК, е за невъзможност да обслужва плащанията си към ищеца поради
липса на парични средства, но такова възражение не е относимо към делото. Няма
спор между страните досежно факта на извършената от банката престация , т
.е. че ответникът е получил –
усвоил- изцяло максималния разрешен
размер на кредита от 500 лева. и че кредитът е бил обявен за предсрочно
изискуем поради неплащане. Няма значение за изхода на спора , че към поканата
за доброволно изпълнение ответникът не бил получил непопълнено възражение по
образец съгласно чл. 425 от ГПК, след като е реализирал ефективно правата си по чл. 414 от същия кодекс. Няма
значение и факта, че в самата искова молба не фигурира дата на написване, доколкото такава дата не е необходим реквизит
съгласно чл. 127 от с.к.. Имущественото
състояние на ответника също е без значение за изхода н а исковия спор.
Същевременно обаче съдът кредитира
възражението на ответника за извършено плащане , макар да приема , че не е в
пълен размер. Плащанията по спора, настъпили в хода на процеса, дори и извън срока
по чл. 133, са новооткрито обстоятелство по смисъла на чл. 147 от ГПК и за
тяхното доказване е допустимо да се събират доказателства. Приложените от
ответника три броя вносни бележки удостоверяват три отделни плащания в полза на
ищеца – на 20.08.2012 – 50 лева , на 29.04.2013 – 60 лева , и 07.05.2013 – 500
лева, на обща стойност 610 лева, като ответникът твърди те да са отишли за
плащане на процесното вземане на ищеца. Самият ищец не оспорва това твърдение
на ответната страна нито годността на
доказателствата , при което съдът ги
приема за удостоверяващи валидно плащане. Без да посочи кое от задълженията си
обаче плаща Ш., то приложима е нормата
на чл. 76 ал. 1 от закона за задълженията и договорите, според която
задълженията са погасени по реда на тяхната обременителност, т.е., най- напред
това за главницата – изцяло , след това задължението за лихва в размер на 108.
49 лева за периода от 05.04.2011 г до
13.12.2011 – изцяло , и заемните такси – до размер от 1.51 лева. Остатъкът от
заемните такси, в размер на 2.99 лева и сторените по частното производство
разноски не са репарирани и се дължат; дължи се и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението до плащането.
Разноските по делото се понасят
от ответника обаче в пълен размер: плащанията са
извършени след депозирането на исковата молба в съда , при което Ш. определено
е дал повод за завеждането на иска .
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Г.Н.Ш.,
ЕГН ********** ***, че в отношенията между страните , дължи на “Банка ДСК”
ЕАД, ЕИК 12183061, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул.”М...” №
19 сумата от 2.99 лев а- заемни такси по договор за стокова карта, сумата от 25 лева
разноски по ч. гр. дело № 23302/11 ПРС , VІІ г . с , както и законната лихва
върху сумата от 500 лева за периода от 13.12.2011 до 07.05.2013 г, за които
суми е издадена заповед за незабавно изпълнение
номер 15889/14.12.2011г, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА ЗА сумата от 500 лева
– главница , вземане по договор за издаване и обслужване на стокова карта,
разрешен на 11.10.2006 г., сумата от 108.49 лева дължима лихва върху главницата
за периода от 05.04. 2011
до 13.12.2011г. , и в частта относно заемните такси над размер
от 2.99 лева до пълния размер от 4. 50 лева, поради настъпило в хода на процеса
плащане.
Осъжда Г.Н.Ш., ЕГН ********** ***,
да заплати на “Банка ДСК” ЕАД, ЕИК
12183061, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул.”М...” № 19, сумата от 50 ( петдесет ) лева разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Владимир Руменов
Вярно с оригинала
М.Х.