Решение по дело №421/2019 на Апелативен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 291/13.12.2019 година                           град Варна

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

 

Апелативен съд – Варна                    търговско  отделение

на дванадесети ноември                                               година 2019

в открито  заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

                             М.Недева

 

при секретаря : Д.Чипева

като разгледа  докладваното от съдията М.Недева в.т.д. № 421  по описа  на Варненския апелативен съд за 2019г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по въззивна жалба на „Кловерс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна ул. „М. Луиза”, № 28, представлявано от Д И Ксрещу решение № 275/04.04.2019г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 953/2018г., с което дружеството е прекратено на осн. чл. 517, ал. 4 ГПК и е осъдено да заплати на П.Д.К.,  с ЕГН ********** ***, сумата 80.00 лв., разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. По съображения, подробно изложени в жалбата, въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, като му присъди направените по делото разноски за двете инстанции.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявеният иск е с  правно основание чл.517 ал.4 ГПК.

          Ищцата П.Д.К. желае от съда да постанови решение, с което да прекрати ответното търговско дружество „Кловерс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна ул. „М. Луиза”, № 28, представлявано от управителя си Д И К.

          От събраните по делото доказателства се установява, че с решение, постановено по гр.д. № 2930/2013 г. на ВОС, ГО, XII с., влязло в сила на 26.07.2017 г. Д И Ке осъдена да върне на ищцата сумата от 57 500 евро, на осн. чл. 189, ал. 1 ЗЗД. Със същото решение Д И К, Н Р К и Т Р К са осъдени да върнат на ищцата по 19 166.67 евро, както и  да й заплатят по 374.87 лв., на осн. чл. 189, ал. 1 ЗЗД, и по 2 620.32 лв., разноски по водене на дело с трето лице, на осн. чл. 191, ал. 1 ЗЗД, ведно със законна лихва върху тях от предявяване на исковете – 16.09.2013 г. до окончателното изплащане на задължението. Въз основа на  влязлото в сила решение и издаден  изпълнителен лист 31.08.2016 г.

          От приетото от настоящата инстанция Удостоверение изх.№ 16286/21.06.2019г.  на ЧСИ Д П – Я по изп.дело № 20187110400104 се установява, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20169240400294 по описа на ЧСИ с рег. № 924 Г К, което по молба на взискателя е прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ с рег. № 808 З Д и е преобразувано под № 20178080400013, след което отново по молба на взискателя е прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ с рег. № 711 Д. П –Я и е преобразувано под № 20187110400104. Длъжници по изпълнителното дело са Т Р Ки Д И К. Съгласно  запорно съобщение  изх.№ 3001/15.09.2016г. на ЧСИ Г К, с  рег. № 924 – СГС – л.28 запорът върху дружествените дялове от капитала на „Кловерс” ЕООД на осн.чл.517 ал.1 ГПК е наложен по изп.дело № 294/16г. Същият е надлежно вписан и в Търговския регистър. С Постановление от 23.03.2018г. по изп.дело № 104/18г. на ЧСИ Д. П- Я ищцата П.К. е овластена на осн.чл.517 ал.4 ГПК да предяви иска за прекратяване участието на длъжника Д К в ответното дружество „Кловерс” ЕООД.

          Ето защо съдът намира за безспорно установено по делото, че въз основа на издадения изпълнителен лист от 31.08.2016г. е образувано едно изпълнително дело, което в последствие е прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия по него при други двама ЧСИ, при което действие извършените до този момент действия се запазват.  В този смисъл неоснователно се явява оплакването в жалбата за липсата на идентитет между изпълнителното дело, по което е наложен запорът върху дяловете на Д К в „Кловерс” ЕООД и изпълнителното дело, по което ищцата е овластена да предяви иска  по чл.517 ал.4 ГПК, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост, респ. – за основателност на предявения иск.

          Неоснователно е и оплакването в жалбата, че поради допуснато от първоинстанционния съд  процесуално нарушение не е събрано относимо към предмета на спора доказателство, касаещо размера на извършеното по делото плащане на задължението и дали то покрива размера на вземането на ищцата. Според  удостоверението на ЧСИ Д. П - Язадълженията по изпълнителното дело към 21.06.2019г.  по отношение на Д К са в размер на 257 812,52лв. Липсва погасяване на дълга или на част от него преди приключване на първото по делото заседание.

          Горната фактическа установеност налага извода за основателност на претенцията, поради наличието на всички кумулативно изискуеми от закона предпоставки за това, предвидени в  нормата на чл.517 ал.4 от ГПК : наличие на висящо изпълнително производство, в което ищцата се явява взискател, а дружеството – нответник по иска  - трето задължено лице; заложен запор върху дружествените дялове на длъжника в дружеството; наличие на изрично овластяване на взискателя да предяви иска от съдебния изпълнител и вземането на взискателя да не е удовлетворено преди приключване на първото заседание по делото. Понеже изпълнението е насочено срещу всички дялове в дружеството, не е необходимо да се спазват изисванията на чл.96 ал.1 ТЗ да се връчва изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжниците в него.

Налице са всички елементи от фактическия състав на потестативното право на взискателя да поиска прекратяване на дружеството, собственик на дяловете от което е неговия длъжник по изпълнителното дело.

          Поради изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни изводи на двете инстанции обжалваното решение се потвърждава.

          Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски.

          Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 275/04.04.2019г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 953/2018г.

          Разноски не се присъждат.

          Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :