Решение по дело №710/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл.208 и следв. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от „Гранекс Транс“ ЕООД- [населено място], общ. Аврен с ЕИК ********* срещу Решение №2/ 06.01.2023г. по АНД № 186/2022г. на Районен съд – Девня, с което е потвърден Електронен фиш №********** издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 500лв. С решението дружеството е осъдено да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата от 80лв. за разноски по делото.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на въззивното решение. Санкцията по чл.179, ал.3б от ЗДвП можело да се налага единствено чрез издаване на АУАН и НП, а не чрез електронен фиш, тъй като това не било предвидено изрично в закона. Неправилно съдът достигнал до извода, че мястото на нарушението е установено. Излага оплаквания, че наложената санкция от 2500лв. е непропорционална на нарушението, за което се налага. Излагат се подробни съображения в тази насока и сочи практика на СЕС. Твърди се, че посочените в ЕФ начислени и неплатени от дружеството пътни такси възлизали на 119лв., която сума не било ясно как е изчислена, но дори да се възприеме за коректна, наложената за незаплащането й санкция била 21 пъти по-голяма и несъразмерна. Тъй като в чл.179, ал.3б от ЗДвП не били предвидени други размери на санкцията, при налагането й липсвала възможност за отчитане на характера и тежестта на нарушението. Съгласно решения на СЕС по дело С-107/19 и по дело С-384/17 следвало РС-Девня да констатира явното противоречие на чл.179, ал.3б от ЗДвП на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО и въз основа на цитираните тълкувателни решения да не приложи чл.179, ал.3б от ЗДвП и да отмени оспорения пред него електронен фиш като незаконосъборазен. С тези доводи се иска отмяна на Решението на РС-Девня и вместо него да бъде постановено ново решение, с което електронния фиш да бъде отменен. Претендира се присъждане на направените разноски за възнаграждение за един адвокат за касационната инстанция и за въззивното производство. Упълномощеният от дружеството адвокат преди откритото заседание депозира писмена молба, в която заявява, че поддържа жалбата. Прилага договор за правна защита и съдействие, фактура и преводно нареждане за направените разноски за касационната инстанция. Моли жалбата да бъде уважена и Решението на РС-Девня да бъде отменено, като и потвърдения с него електронен фиш. Претендира присъждане на дружеството на разноските направени за двете съдебни инстанции.

Ответникът - Агенция „Пътна инфраструктура“–София чрез упълномощен юрисконсулт депозира писмен отговор с доводи за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на РС за правилно и законосъобразно. Правилно РС установил релевантните за случая факти и обстоятелства и стигнал до обоснования извод, че са налице предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на дружеството и в производството по издаване на ЕФ не са допуснати процесуални нарушения и материалния закон е приложен правилно. Чл.189ж, ал.1 от ЗДвП препращал към нарушенията по чл.179, ал.3 -3б от ЗДвП, поради което била налице предвидена в закона възможност за издаване на ел. фиш и за процесния вид нарушения. В този смисъл бил текста и на чл.187а, ал.4 и ал.5 от ЗДвП, както и на чл.167а, ал.2, т.8 от ЗДвП. В ЕФ мястото на нарушението било достатъчно точно индивидуализирано, съгласно изискването на т.35 от ДР на ЗП. Нарушението било установено с устройство, което е елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, разположено на 399+703 км от път А-2. Неподаването на тол декларацията представлявало неизпълнение на задълженията във връзка с установяването на дължимата тол такса за конкретното ППС, осъществило движение по платената пътна мрежа. Правилно било преценено, че е извършено нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, за което на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП на дружеството била наложена имуществена санкция във фиксирания размер от 2500лв. В този размер санкцията била въведена от законодателя за постигане на по-висока степен на защита на охраняваните обществени отношения. Правилно с ЕФ бил наложен този размер на санкцията като съответен на обществената опасност на нарушението и необходим за постигане на целите на превенцията в чл.12 от ЗАНН. Поради това РС правилно и законосъобразно отхвърлил жалбата и потвърдил ЕФ като издаден при правилно приложение на закона. Оплакванията в касационната жалба се определят като неоснователни и недоказани. Моли се жалбата да бъде отхвърлена и на Агенция „Пътна инфраструктура“ да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за основателност на касационната жалба. Решението на РС намира за постановено в нарушение на закона и предлага да бъде отменено.

Касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна участвала в производството пред РС, за която е налице активна легитимация и правен интерес да оспори неблагоприятния за нея съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН въззивното решение подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно по аргумент от чл.218 от АПК. В жалбата се твърди неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наложената имуществена санкция, които са основания за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК.

Решението е валидно и допустимо.

Неправилно приложение на материалния закон съгласно чл.348 ал.2 от НПК е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. Като контролно-отменителна инстанция касационният съд проверява приложението на закона въз основа на фактите установени от ВРС в решението, по аргумент от забраната в чл.220 от АПК за нови фактически установявания. Въззивния съд е приел за установена следната фактическа обстановка: на 21.10.2021г. в 17:46часа в община Девня, обл.Варна, с устройство №10071 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-2, км.399+703 е установено, че по пътя с посока нарастващ километър се е движило пътно превозно средство състоящо се от влекач с рег.№ [рег. номер] с технически допустима маса 20 500кг с 2 оси, категория евро 6С, в състав с ремарке, с общо 5 броя оси, с технически допустима максимална маса на състава 40000кг. Установено е, че пътят е включен в обхвата на платената пътна мрежа, а за описаното ППС собственост на „Гранекс транс“ ЕООД-[населено място], общ. Аврен изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол - декларация за преминаването по него.

РС установил, че извършеното е квалифицирано като нарушението на чл.102 ал.2 от ЗДвП, за което на основание чл.187а ал.2 т.3 във вр. с чл.179 ал.3б от ЗДвП на дружеството-собственик „Гранекс транс“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500лв. с електронен фиш №********** издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/.

По делото не е имало спор между страните, че в електронния фиш е указано, че независимо от наложената имуществена санкция наказаното дружество дължи и заплащане на съответната такса по чл.10б ал.5 от ЗП съобразно категорията на притежаваното от дружеството ППС в размер на 113 лева, както и че при заплащане на компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от ЗП в размер на 750лв., нарушителят може да се освободи от административнонаказателна отговорност.

От правна страна съдът приел, че ЕФ съдържа минимално изискуемите реквизити по чл.189ж ал.1 от ЗДвП и е в съответствие с одобрен от УС на АПИ образец, че в хода на производството по издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, а описаното в електронния фиш нарушение е съставомерно, безспорно доказано и правилно квалифицирано. РС преценил, че правилно за извършеното не е приложен чл.28 от ЗАНН визиращ маловажни случаи на административни нарушения поради забраната за прилагането му за този вид нарушения в чл.189з от ЗДвП. В Решението съдът обсъдил оплакванията в жалбата и ги отхвърлил като неоснователни. Като отчел, че нарушението не е инцидентен случай за дружеството, с оглед данните за установени и други такива нарушения с негови ППС, направил извода, че не се касае за установена такава практика, поради което правилно било санкционирано. С тези съображения съдът намерил електронният фиш за правилно и законосъобразно издаден, а наложената с него имуществена санкция от 2500лв. - за правилно определена във фиксирания в чл.179 ал.3б от ЗДвП размер. С тези мотиви РС потвърдил изцяло електронния фиш и осъдил дружеството да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата в размер на 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Касационният състав намира изводите на РС за постановени при неправилно приложение на ЗДвП поради следните съображения:

Към датата на конкретното нарушение - 21.10.2021г. действа редакцията на чл.189ж, ал.1, изр.1 от ЗДвП обнародвана в ДВ, бр.105/2018г. в сила от 01.01.2019г., съгласно която при нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Неправилно РС не отчел, че оспореният пред него електронен фиш не е издаден на основание чл.179, ал.3 от ЗДвП, а на чл.179 ал.3б от ЗДвП, която административнонаказателната разпоредба предвижда ангажиране на отговорността на собственика на ППС. След като в чл.189ж, ал.1, изр.1 от ЗДвП в редакцията по време на конкретното нарушение не е предвидена възможност при установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП нарушение, попадащо в приложното поле на чл.179 ал.3б от ЗДвП да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушителя- собственик на ППС, единствената законосъобразна възможност за ангажиране на отговорността на този субект за това нарушение е провеждане на производство по общия ред разписан в ЗАНН чрез съставяне на АУАН, въз основа на който да се издаде НП.

Едва с допълнението обнародвано в ДВк, бр.13 от 2024г., което е влязло в сила от 13.02.2024г. в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП е предвидена възможността при нарушение по чл.179, ал.3 - 3б, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

По аргумент от изложеното след като към момента на осъществяване на нарушението – 21.10.2021г., а и до приключване на производството по оспорването му пред РС и до влизане в сила на изменението на 13.02.2024г. действащата правна уредба и конкретно чл.189ж, ал.1 от ЗДвП не предвиждал възможност чрез издаване на електронен фиш да се ангажира имуществената отговорност на юридическите лице - собственици на ППС на основание чл.179, ал.3б от ЗДвП, издадения Електронен фиш №********** от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл.179, ал.3б от ЗДвП за извършено на 21.10.2021г. нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП е наложена имуществена санкция на „Гранекс Транс“ЕООД - [населено място], общ. Аврен се явява постановен при неправилно приложение на закона, в производство проведено при допуснато съществено нарушение на правилата в ЗАНН изискващи съставяне на АУАН и издаване на НП. По повод доводите на ответника по касация, че в разпоредбите на чл.167а, ал.4 и чл.189ж, ал.7 ЗДвП са включени и нарушенията по чл.179, ал.3б, настоящият състав счита, че дори да се дължи на пропуск на законодателя да предвиди в действащата към датата на нарушението редакцията на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП възможността да се издават електронни фишове и за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП, тъй като се касае за административнонаказателно производство, разширително тълкуване при прилагане на норми, предвиждащи налагане на санкции е недопустимо. Поради това административнонаказващия орган е следвало да процедира по общия ред в ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП за конкретното нарушение, след като за него предприема налагане на имуществена санкция по чл.179, ал.3б на собственика на ППС.

Основателни са доводите в касационната жалба за несъответствие на административнонаказателната разпоредба на чл.179, ал.3б от ЗДвП на изискването за съразмерност в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011г. От РС не е отчетено, че имуществената санкция от 2500лв. е наложена с проверявания от него електронен фиш в резултат на прилагане на административнонаказателната разпоредба на чл.179, ал.3б от ЗДвП, която предвижда за всички нарушения налагане на имуществената санкция от 2500лв., който размер е фиксиран и не дава възможност за преценка на фактите и обстоятелствата свързани с обществената опасност на конкретното нарушение и на привлеченото към отговорност лице.

Директива 1999/62/ЕО е транспонирана с Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние - § 2 от ДР, приета на основание чл.10, ал.7 от ЗП. Наредбата въвежда изискванията на директивата относно условията, редът и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Съставите на административни нарушения, свързани със заплащането на дължимите тол такси за изминато разстояние, и предвидените за тях санкции, са регламентирани в Закона за движение по пътищата, поради което същите следва да се тълкуват в съответствие с изискванията и целта на Директива 1999/62/ЕО.

Чл.179, ал.3б от ЗДвП, която предвижда за всички нарушения налагане на имуществената санкция от 2500лв. не съответства на разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО, съгласно която държавите членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Директива 1999/62/ЕО не съдържа правила за определяне на санкциите на национално равнище и по-специално не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции. Както следва от съображение 1 към Директива 1999/62, преследваните цели в контекста на Директивата, се отнасят както до хармонизацията на системите на събиране на такси, така и до създаване на справедливи механизми за възлагане на себестойността на инфраструктурата на превозвачите с оглед отстраняване на нарушенията на конкуренцията между транспортните предприятия на държавите членки. В този контекст СЕС в т.42 от решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep е приел, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, включително и като гарантират реално възпиращ ефект, като същевременно съблюдават основния принцип на пропорционалност (решение от 19 октомври 2016г., EL-EM-2001, C-501/14, EU:C:2016:777, т.40). От друга страна СЕС е приел и, че принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки, що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на глобата (решение от 19 октомври 2016г., EL-EM-2001, C-501/14, EU:C:2016:777, т.41 и решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, т.43).

Тези условия в случая не са изпълнени при приемане на националните санкционни разпоредби, и по конкретно на чл.179, ал.3б ЗДвП и 187а, ал.2, т.1, 2 и 3 ЗДвП, т.к. предвиждат глоби и имуществени санкции в абсолютен размер - за процесното нарушение 2500лв., като не дават никаква възможност при налагането им да се отчитат конкретните обстоятелства свързани с обществената опасност на деянието и дееца, както и да бъдат преценявани елементи като например - изминатото разстояние в нарушение на изискването за заплащане на тол такси, размерът на неплатената такса, причините, поради което таксата не е заплатена, поредност на нарушението и т.н.

Съгласно произнасянето по дело С-61/2023 на СЕС, чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“, с фиксиран размер. Във връзка със спазването на изискванията за пропорционалност и съразмерност в решенията на СЕС е постановено, че санкционните мерки, предвидени в националното законодателство, не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели. В тази насока в Решение от 9 февруари 2012г., Urban, С-210/10, ЕU:C:2012:64, точка 41 СЕС е постановил, че налагането на глоба с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата относно определени предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на глобата в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза. В решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, точка 50 СЕС е приел, че член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания в национална правна уредба, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.

Тъй като разпоредбите на чл.179, ал.3б от ЗДвП и 187а, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП не допускат извършването на преценка относно тежестта на санкциите и на елементите, които могат да бъдат отчитани при определяне на техния размер, а предвиждат глоби и имуществени санкции в абсолютен размер, и доколкото в правомощията и компетенциите на съда не се включва определянето на подходящ санкционен режим, а само прилагането на приетия такъв от законодателните органи, не е възможно тълкуване на националния закон по начин, съответен на Директивата, поради което и единственият начин, който гарантира пълната ефективност на правото на Съюза и защитава предоставените на частноправните субекти права, е непропорционалната национална санкционна уредба - чл.179, ал.3б от ЗДвП, вр. чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, да бъде оставена без приложение, т.к. в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на Съюза резултат. По тези съображения основателно се явява оплакването в касационната жалба за явна несправедливост на наложената санкция, тъй като фиксирания размер от 2500лв. в чл.179, ал.3б от ЗДвП не дава възможност за индивидуализиране на размера на санкцията, който да бъде съответен на обществената опасност на конкретното деяние и на лицето, на което се налага и неблагоприятното засягане на правата и интересите му в резултат на санкционирането да не превишава необходимото за постигане на целите в чл.12 от ЗАНН, да е съразмерно и пропорционално.

С оглед неприложимостта на чл.179, ал.3б от ЗДвП, вр. чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, при проверката дали съществува обща административнонаказателна разпоредба, която предвижда налагането на имуществени санкции за нарушения на ЗДвП се установи, че единствената обща административнонаказателна норма е чл.185 от ЗДвП. В нея обаче е предвидено, че за нарушение на ЗДвП и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв. – т.е. тя касае единствено налагането на административно наказание „глоба“ на физически лица и не разписва налагане на имуществена санкция на ЮЛ и ЕТ. Поради това и по аргумент от чл.83, ал.1 от ЗАНН, която изисква да са изрично уредени в закон случаите, в които се налагат санкции на ЮЛ и ЕТ, общата норма на чл.185 от ЗДвП не може да бъде приложена в случая като основание за ангажиране на обективната отговорност на юридическото лице - „Гранекс Транс“ЕООД за санкционирането му за конкретното нарушение.

По изложените съображения касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена. Налице са основанията предвидени в чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК за отмяна на Решението на РС-Девня изцяло и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, вместо него следва да се постанови решение, с което електронният фиш да бъде отменен.

При този изход на спора своевременно направеното искане от процесуалният представител на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.1 от АПК приложим на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН Агенция „ПИ“ – София следва да бъде осъдена да заплати на „Гранекс Транс“ЕООД сумата в размер на 1005лв., представляваща заплатени 405лв.- за адвокатско възнаграждение за АНД № 186/2022г. на Районен съд – Девня по договор за правна защита и съдействие от 17.05.2022г. и 600лв. - за адвокатско възнаграждение за КАНД №710/2023г. на Административен съд -Варна по договор за правна защита и съдействие от 27.01.2023г.

Водим от изложеното и на основание чл.221 ал.2 изр.1 от АПК, Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №2/06.01.2023г. по АНД №186/2022г. на Районен съд – Девня и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш №********** издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Гранекс Транс“ЕООД - [населено място], общ. Аврен с ЕИК ********* за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500лв.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – София да заплати на „Гранекс Транс“ЕООД - [населено място], общ. Аврен с ЕИК ********* сумата в размер на 1005лв. (хиляда и пет лева), представляваща заплатени 405лв. - адвокатско възнаграждение за АНД № 186/2022г. на Районен съд – Девня и 600лв.- адвокатско възнаграждение за КАНД №710/2023г. на Административен съд -Варна.

Решението е окончателно.