Решение по дело №2359/2022 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   2106         Година  2022, 21.11.        Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 19.10.2022 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                               ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при участието на прокурора ИВАН ИЛЕВ­СКИ, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 2359 по описа за 2022 годи­на и като обсъди:

            

             Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от А.К.Й. *** срещу Решение №1565/28.07.2022 г. по АНД №2274/22г. по описа на Райо­нен съд – Пловдив, XI-ти н. с., с което е пот­върдено нака­зателно поста­­нов­ление /НП/ №21-1030-008279 от26.08.2022г. на На­чал­ник гру­па към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Филипов е нало­жено админист­ра­тив­но нака­зание – “Глоба” в размер на 900 лева и „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от три месеца за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП на основание чл.182 ал.1, т.6 от с.з., както и са му отнети общо 12 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.

Жалбоподателят счита, че съдебното решение е незаконосъобразно и сочи касационни основание по чл.348 ал.1,т.1 и т.2 НПК. Настоя­ва за отмяната му и отмяна на издаде­ното нака­зателно постановление като незаконосъобраз­но. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – Сектор “ПП” към ОД на МВР – Плов­­­­див не взема становище по така депозираната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – двадесет и първи състав, след ка­то разгледа по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни осно­ва­ния, намира за установено следното.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакува­ното НП в посочената му част, състав на Районния съд е приел, че, от една страна, по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на Й. на вме­­неното му нарушение на ЗДвП, а от друга, че нало­же­ните му кумулативни на­ка­­зания съответстват на осъществената от него про­тивоправна дей­ност, как­то и че не са налице допуснати нарушения на същест­вени процесуал­ните правила от ад­ми­н­ист­­ра­­тив­но – наказващия орган.

Настоящият състав установи, че с оспореното НП от 26.08.2022г. на На­чал­ник гру­па към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна поли­ция“ на Й. е нало­жено админист­ра­тив­но нака­зание – “Глоба” в размер на 900 лева и същият е бил лишен от право да управлява ППС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП(управлява МПС на територията на населеното място гр.Плов­див над разрешените 50 км/ч., а именно със 122 км/ч., установени с АТСС).

Този съдебен състав намира, че правилно Районният съд е преценил вся­ко доказателство поотделно, събрано в хода на съдебното производство, а освен това и всички в съвкупност, като е достигнал до единствения правилен из­­­­вод, а именно, че се установяват изложените факти в АУАН и основания на не­­­го последващ акт – наказателното постановление, предмет на съдебна про­верка по реда на ЗАНН.

По същество с касационната жалба се сочат основания за оспорване на първо място във връзка с приложението на чл.34 ал.1 ЗАНН, като се сочи, че АУАН е съставен повече от три месеца след възможността да се открие нарушителя.

В тази връзка правилно първостепенният съд е посочил, че тъй като нарушението е установено чрез използване на АТСС, то от този момент може да се установи само собственикът, но същият едва с декларация от 06.08.21г. е посочил, че в дадения ден и час МПС е било управлявано от друго лице – А.Й., поради което и НП е издадено именно на него и с оглед на тези обективно необходими последващи действия, то не е налице неспазване на императивния срок по ЗАНН.

Що се касае до търсеното прилагане института на чл.28 б.“а” ЗАНН(в редакцията му преди изменението с ДВ бр.109/2020г. в сила от 23.12.2021г.), то следва да се посочи, че понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, се прила­гат субсидиарно по въпросите за отговорността. Спо­ред чл.93 т.9 от НК, "мало­важен случай" е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или нез­на­чителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обс­тоя­телства представлява по-ниска степен на обществена опасност в срав­нение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

По отношение наличието на маловажен случай, настоящият състав нами­ра, че не са налице предпоставки за прилагане на този правен институт, като то­зи извод следва и от действителното фактическо положение, а то не е раз­лично от приетото за установено от първата инстанция, доколкото се уста­но­ви, че безспорно са засегнати важни обществени отношения, касаещи безопас­ност­та на движение на МПС в населените места. Освен това се установява, че нарушителят е управлявал лекия автомобил със скорост от 122 км.ч., което значително надвишава ограничението от 50 км.ч.

В този смисъл опитите на нарушителя да разколебаят убедителността на главното доказване, проведено от страна наказващия орган, при съдебното ди­рене, вкл. и пред касационната инстанция, останаха неуспешни.

Този съдебен състав, след като провери всички събрани по делото, вкл. и по преписката доказателства, намира че правилно е била установена пред Ра­йонния Съд фак­ти­чес­ка­та обстановка именно въз основа на тях.

  В тази връзка районният съдия е извел аргументирани и обосновани из­во­­ди на база наличните доказателства, при правилно отчитане на тяхното зна­че­ние и стойност.

С оглед на последното не са налице нарушения на материалния закон и допуснати нарушения на съществени процесуални правила от страна на съста­ва на Районния Съд.

С оглед на изложеното не са налице касационните основания по чл.348 ал.1,т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на Районния съд е валидно, допусти­мо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК след­­ва да бъде оставено в сила.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав :

 

Р      Е      Ш      И

                                   

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1565/28.07.2022г. по АНД №2274/22г. по описа на Райо­нен съд – Пловдив, XI-ти н. с.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                                                                                                                                                                                             2.