№ 8638
гр. София, 09.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.Н
при участието на секретаря А.Т
Сложи за разглеждане докладваното от Н.Н Гражданско дело №
20211110129251 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ „Т.К ЕООД – редовно призован, явява се адв. С. с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ „П.Г ЕАД – редовно уведомена, явява се юрк. Б с пълномощно по делото.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИР. Т. ИЛ. – редовно призован, явява се.
СТРАНИТЕ /поотделно/ – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. С. – Не възразявам да се изслуша експертизата.
Юрк. Б – Нямам възражения.
Вещото лице със снета самоличност. Предупредено за наказателната отговорност по чл. 291
НК. Обеща да даде върно заключение.
Вещото лице И.– Поддържам изложеното в последната експертиза.
На въпрос на адв. С. вещото лице отговори – Остатъка за плащане е в размер на 4392 лв.
На въпрос на юрк. Б вещото лице отговори – В последното заключение задължението е 4392
1
лв., което е остатък по фактура №3491, има задължение от 3000 лв., а по фактура №3079
задължението е 1392 лв., 4392 лв. е общото задължение. Счетоводството на „П.Г е водено
редовно, представени са дневници по ДДС. Има едно плащане в размер на 3000 лв., което е
към делото и е отразено, както и към извадката е отнесено към старо задължение, не към
това което касае процесната фактура. Редовността на редовното водене на счетоводството не
е обвързано с това кое плащане към кое задължение е отнесено. Не смятам, че редовността
на счетоводните записвания в едно юридически учреждение е обвързано с това кое плащане
кое задължение ще покрива. Към последната експертиза би следвало да има разпечатан и
един хронологичен дневник, в която от счетоводството е посочено кои плащания към кои
задължения са отнесени.
Адв. С. – В платежното нареждане за въпросните 3000 лв., не е посочено, платени са на
21.09, но не е посочено основание за плащане, освен да е посочено плащане по фактури и с
тях е погасено предходно задължение. След като не е посочено, то се отнася към най-
старото.
Адв. Башоев – В какъв размер е било най-старото задължение в такъв случай?
Вещото лице – Плащането от 21.09.16г. е в размер на 3000 лв. и е отнесено по фактура
№2990 в счетоводството на „Т.К“,, която няма отношение. Ние не изследваме фактура
№2990.
Юрк. Б – Щом вещото лице твърди, че част или цялото плащане е отишло по старо
задължение, то трябва да знае каква част е била непогасена. Счетоводството е водено
редовно, остатъкът който е отнесен към тази фактура е 2052 лв. В счетоводството на
ответника трябва да се провери, твърдим че по-старата фактура е изплатена и има остатък от
2052 лв.
Адв. С. – От предишният път имаше проблем и аз си позволих да поискам счетоводна
справка, за въпросните фактури от „П.Г ако се приеме да бъдат приети по делото, за да може
да се изясни и на колегата за какво става въпрос. Според мен вещото лице си е свършило
работата на база счетоводните записвания, извършените засичания с плащанията. Задачите
ние ги поставихме, заключението е в този смисъл, че остават задължения 3000 лв. и по
втората 1392 лв., сборът прави 4392 лв. това са и нашите твърдения.
Юрк. Б – Вещото лице е прехвърлило цялата сума от плащането извършено на 21.09.2016 г.,
сумата от 3000 лв. Това плащане е отнесено от вещото лице изцяло към фактура от по-стара
дата. При счетоводството на ответника 2052 лв. фигурират като плащане по процесната
2
фактура.
Вещото лице – Справките, които са представени от едното и другото счетоводство, има
разминаване в осчетоводяването на плащанията с едни 3000 лв. В едното счетоводство на
ищеца са отнесени за покриване на старо задължение по фактура №2990/18.09.2014г., а в
счетоводството на ответника тези 3000 лв. са отнесени към процесната фактура №3491. От
там се получава разминаване. За да се установят тези 3000 лв. къде са правилно
осчетоводени в коя от страните по делото, това означава да се хване от значително по заден
етап взаимните отношения и издадени платени фактури и да се види кой къде е сбъркал.
Това върви с натрупване при едното счетоводство. Това значи да се направи ревизия иначе
на взаимоотношенията, иначе няма как да се установи къде е правилното осчетоводяване. От
справката на ищеца има едно старо задължение по стара фактура 1224 лв., което в момента
не подлежи, то не е процесно. В същото време това плащане от ответната страна може да е
отнесено и се получава разминаване.
Адв. С. – В платежното не е посочено основание. Доколкото ми е известно на вещото лице е
изпратен хронологичен дневник от предишен период. На моите поставени задачи вещото
лице е отговорило коректно. Ако колегата има допълнителни задачи, моля да формулира
въпрос. Заключението съвпада с нашето твърдение.
Вещото лице – На платежно от 3000 лв., на което няма пояснения дали е погасявана
процесната фактура аз не мога да кажа дали е правилно.
Юрк. Б – В последното заседание вещото лице се отрече от експертното заключение, в
момента отново се отрече от нейното заключение.
Вещото лице – Аз не се отричам от заключението.
Юрк. Б – В този смисъл плащането, което се твърди че не е по процесната фактура, за да се
отговори правилно по въпросите е трябвало да се провери от вещото лице тези 3000 лв.
платени на 21 септември по коя фактура са отнесени. Не е ясно към онази дата какъв
неплатен остатък има по тази стара фактура, че да може вещото лице да разбере дали да
отнесе целите 3000 лв. или само 2052 лв., както ние сме ги отнесли в нашето счетоводство.
Вещото лице – в случая вие сте отнесли 2052 лв. Има отделно платежно за 2052 лв. от 08
април, които са отнесени към 3491 и го има платежното по делото. То е отнесено. Говорим
за други 3000 лв. Въобще не коментираме тези 3000 лв.
3
Адв. С. – В предишното заседание въпроса беше заплащането от 08 април и въпроса е
изчистен.
Юрк. Б – Не ми е ясно какъв е проблема с плащането от 08 април, когато видно и от
счетоводното извлечение е отнесено към процесната фактура за съответната стойност.
Вещото лице – Той е правилно описан.
Адв. С. – С оглед неяснотите, които изникват във връзка с експертизата, бих искала да
представя извлечение, от които са видни въпросните частични плащания, така както ги е
указал платецът.
Юрк. Б – В писмената експертиза вещото лице е дала съвсем различно заключение.
Адв. С. – Представям и моля да приемете салда за 2016 г., с копие за ответника., в което са
отразени плащанията по начина по който са направени и са отразени от ответната страна.
Вещото лице – Известни са ми, работила съм по тях.
Адв. С. – Плащането от 08.04.16г., в него е указано като основание че се доплаща по
фактура №3483 и по фактура №3491, извършва се погасяване на задължението по фактура
№3483 и остатъка в размер на 2052 лв. Въпросната фактура №3483 упомената е в справката,
окончателно са платени 948 лв. с дата 01.12.2015 г., остатъка е отнесен към другата фактура
№3491. Фактура №2990 е с дата 18.09.2014 г., но има указания по коя фактура е плащането.
Счетоводството се е съобразило с това. Твърдя че вещото лице е изготвило правилно
заключението и е отговорило на задачите.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА заключението на вещото лице.
Издаде се 1 бр. РКО.
ПРИЕМА представеното от ищеца писмено доказателство, салда по контрагенти от
12.05.22г. за периода 01.01.16г. – 31.12.16г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото същото.
4
Юрк. Б – Според нас е постъпила преклузия по отношение представеното доказателство,
СТРАНИТЕ /поотделно/– Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
ОПРЕДЕЛИ
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. С.– Моля да признаете за установено по отношение на ответника, че съшият дължи
сумите съгласно текста на исковата молба. Моля да ми дадете срок за писмени бележки.
Претендираме направените разноски. Представям списък и приложени доказателства за
извършено плащане.
Юрк. Б – Моля да отхвърлите изцяло предявеният иск. Считаме, че от събраните
доказателства е видно, че исковата претенция е неоснователна. Сумата от 3000 лв. е
погасена чрез плащане, а остатъка от 1392 лв. е погасена по давност, респективно за цялата
стойност е погасена по давност, ако счетете че не сме доказали плащането на тези 3000 лв.,
като аргументи сме изложили в отговора към исковата молба, така и в първото съдебно
заседание.
СЪДЪТ ДАВА двуседмичен срок за изготвяне на писмени бележки.
ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
5