Р Е Ш
Е Н И Е № 99
Сливен, 10.11.2014 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Сливенският
окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание тридесети октомври през
две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА БАКАЛОВА
при участието на секретаря ………Е.Х.…………………….
в присъствието на прокурора…………………………………………като
разгледа докладваното от …….Снежана Бакалова……гр.дело № 253 по описа за 2014 год., за да се произнесе
съобрази:
Предявеният
иск намира правното си основание в чл. 226 от КЗ.
Ищецът Т.Д.Т., твърди в исковата
си молба, че е бил участник в ПТП възникнало на 20.09.2013 г. към 15 ч., на
кръстовището на бул.”Х.Димитър” и ул.”Радой Ралин” гр.Сливен, като той шофирал мотопед с рег. № СН 03 74 С,
с който се движил по посока ЖП гара, където бил застигнат от лек автомобил
марка БМВ с рег. № СН 62 83 АК ,управляван от М.Х.Ч., който го изпреварил в
ляво и след това завил надясно, като от тази маневра го засякъл и ударил със
задната част на автомобила. От удара паднал от мотопеда, като дръжката на
кормилото го ударила в областта на далака, вследствие на което било причинено
разкъсване на същия и кървене в коремната кухина. Наложило се далака да бъде
отстранен оперативно. Причинена му била травма в областта на главата и
крайниците. За описаното ПТП било образувано НОХД № 507/14 г. при което било
одобрено споразумение от 31.03.2014 г. на СлРС, с което М.Х.Ч. се е признал за
виновен и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца,
изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години. Твърди, че
в резултат на настъпилите увреждания, които са преценени по наказателното дело
като тежка телесна повреда и средна телесна повреда е претърпял болки и
страдания. Те са се отразили зле на здравословното му състояние. Същият е бил в
болнични в продължение на 130 дни, а след приключването им е бил съкратен от
работа, поради невъзможността да полага физически труд. Твърди, че между
собственика на лекия автомобил БМВ и ответника ЗК”Лев инс” има сключена
застраховка „Гражданска отговорност” валидна към датата на ПТП, поради което
намира, че следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя за
претърпените от него неимуществени вреди, болки и страдания и моли същия да
бъде осъден да му заплати сумата в размер на 90 000 лв., ведно със
законната лихва от датата на увреждането, до окончателното заплащане на сумата
и направените разноски.
Ответникът е депозирал в срок
писмен отговор, в който оспорва изцяло основателността на предявения иск.
Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, причинно
следствената връзка между уврежданията и претърпените болки и страдания.
Твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Претендира разноски.
В
съдебно заседание, ищеца, чрез своя пълномощник, поддържа предявения иск.
Ответникът
не изпраща представител в с.з.
По
искане на ответната страна, в производството е конституиран, като трето лице
–помагач М.Х.Ч.. Същият не се явява и не изразява становище по основателността
на исковете.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На
20.09.2013 г. към 15 ч., на кръстовището на бул.”Х.Димитър” и ул.”Радой Ралин”
гр.Сливен, като той шофирал мотопед с
рег. № СН 03 74 С, с който се движил по посока ЖП гара, Т.Т. бил застигнат от
лек автомобил марка БМВ с рег. № СН 62 83 АК, управляван от М.Х.Ч., който го
изпреварил в ляво и след това завил надясно, като от тази маневра го засякъл и
ударил със задната част на автомобила. Скоростта на движение на мотопеда преди
настъпилото ПТП е била около 35 км/час. Опасната зона на спиране на мотопеда е
била около 18 метра. Водачът на мотопеда е нямал техническа възможност да
предотврати ПТП, тъй като автомобилът е пресякъл коридора му на движение в
опасната зона на спиране. Водачът на лекия автомобил е извършил технически
неправилна маневра, като се е престроил по-рано и не осигурил необходимата
дистанция. Настъпил е контакт между челно-страничната лява част на мотопеда и
задно-страничната лява част на автомобила. При настъпилия удар, водачът на
мотопеда е загубил контрол над мотопеда и е паднал на асфалта. Мотопедът
управляван от ищеца е бил технически изправен.
По НОХД № 507/14 г. е
било одобрено споразумение от 31.03.2014 г. на СлРС, с което М.Х.Ч. се е
признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 343 ал.3, б.„а“ вр.
ал.1, вр. чл. 342 ал.1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от четири месеца, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от
три години.
Гражданската
отговорност на водача на лекият автомобил марка БМВ с рег. № СН 62 83 АК, е била
застрахована със задължителна застраховка „Гражданска отговорност" в ЗК „Лев
Инс" АД , гр. С., със застрахователна полица № 22113000592097 със срок на
действие от 16.02.2013г. до 15.02.2014г.
В резултат на удара
от ПТП ищецът получил травма и бил откаран
по спешност в МБАЛ „Д-Р Иван Селимински“ . Там се установило че има кръв
в коремната кухина и разкъсване на слезката и му била извършена операция по
спешност за отстраняване на слезката. Отстраняването на слезката дава отражение
върху издръжливостта на натоварвания на оперирания. Видно от заключението на
вещото лице д-р Ч., последиците от операцията са преодолени изцяло и
пострадалия е в състояние да извършва задълженията си, които е извършвал до
момента на катастрофата.
Били установени
данни за контузия на главата, но без изпадане в безсъзнание и данни за контузия
на гръдния кош. Последните увреждания са
отшумели за срок от около 2-3 седмици и не оставят трайни последица за здравето
на ищеца. Всички тези увреждания са пряка и непосредствено последица от удара
при ПТП. Ударът в лявата половина на корема и лявата подбедрие е бил нанесен от
кормилото на мотопеда. Уврежданията в областта на главата са настъпили при
падането и удрянето на главата на пострадалия по дясната странична повърхност
на лекия автомобил или по повърхността на терена местопроизшествието, при
политането на тялото на пострадалия напред.
От събраните гласни
доказателства се установява че по време на получаване на травмата, по време и
след операцията, ищецът е търпял болки и страдания с висока интензивност.
Възстановителния период след операцията е продължил около месец, като ищеца не
е бил в състояние да се движи нормално, бил е зависим от грижите на сина си. В
момента е възстановен, но се уморява лесно.
Горните фактически
констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните гласни и писмени
доказателства, неоспорени от страните. Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели, в чиято безпристрастност няма основание да се съмнява. Относно
обстоятелството че ищеца е бил уволнен от работа, тъй като състоянието му не
позволява да извършва трудовата си дейност, съдът намира че това обстоятелство
е недоказано. От заключението на вещото лице е видно че, въпреки отстраняването
на слезката, ищецът е в състояние да извършва задълженията си. Съдът намира че следва да основе
констатациите си относно този факт на заключението на съдебно-медицинската експертиза,
а не на показания на разпитаните свидетели, които са в обратния смисъл. Съдът кредитира изцяло и заключението на
назначените комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза и
психиатрична експертизи.
На
основание чл. 300 от ГПК , прие за установено, че деянието е извършено от
ответника и е извършено виновно.
На базата на
приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Правното основание на предявеният
иск е чл. 226 от КЗ. Същият е основателен и доказан, но е предявен в завишен
размер.
С противоправното си деяние, което
е извършено виновно, застрахования е
причинил на ищеца неимуществени вреди – изразяващи се в претърпени от него
психически болки и страдания от причинената тежка телесна повреда и средна
телесна повреда. Налице е причинна връзка между
противоправното деяние и вредата. Настъпилите увреждания са пряка и
непосредствена последица от причиненото увреждане на ищеца. Налице е валидно
застрахователно правоотношение по застраховка “гражданска отговорност” между
ответника и лицето собственик на лекия автомобил, с който са причинени
уврежданията, което обстоятелство е основание за ангажиране на пряката
отговорност на застрахователя спрямо увредения.
С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Съдът намира че в конкретния случай претърпените неимуществени
вреди от тежката телесна повреда,
изразяваща се в загуба на орган, която е невъзстановима и ще продължи цял живот
на ищеца следва да бъде определено обезщетение в размер на 20 000лв. В
случая следва да се отчете и че ищецът е претърпял хирургическа интервенция за
отстраняването на слезката, с пъна упойка, възстановителния период е продължил
около месец. За неимуществените вреди от средната телесна повреда на ищеца
следва да бъде определено обезщетение в размер на 5000лв.
Липсват данни за съпричиняване на
вредоносния резултат.
Искът до пълния му размер следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Основателно е и искането за
присъждане на обезщетението, ведно със законната лихва за забава от датата на
увреждането - 20.09.2013г. до
окончателното й изплащане. Прякото право на увредения, установено със закона -
чл. 226, ал. 1 КЗ, възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение от
деликвента и е функционално обусловено от него - застрахователят, като пряко задължено лице,
отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата, а това означава,
че отговорността му е ангажирана и за законната лихва върху присъденото
обезщетение от датата на настъпилото непозволено увреждане.
Ответникът дължи държавна такса по сметка на
СлОС в размер на 1 000 лв. и на ищца направените в производството разноски за
адвокатска защита за един адвокат и за експертиза, съразмерно на уважената част
от иска в размер на лв. Ищците дължат на ответника разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете в размер на 555 лв.
На ответната страна се дължат
направените разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 216
лв. за вещо лице. Претендирано е в отговора и юрисконсултско възнаграждение, но
не са налице условията на чл. 78 ал.8 от ГПК, тъй като страната не е била
защитавана от юрисконсулт, а от адвокат и не са представени доказателства за
размера на уговореното и платено адвокатско възнаграждение.
Ръководен от изложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС ”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
район Л., бул. „Ч.В.”№*, със съдебен адрес гр. С., ул. „Ц. К.” № *, ет.*, офис № *,чрез адв. Б.Б., при участието на
трето лице-помагач М.Х.Ч. ***, да заплати на Т.Д.Т. ***, със съдебен
адрес гр. С., ул. „Г. С. Р.” № *, офис №6, чрез адв. М. Д., сумата 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане – тежка и
средна телесна повреда, в резултат на
претърпяно ПТП на 20.09.2013г., ведно със законната лихва за забава, считано от
20.09.2013г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 555 лв.
разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск до пълния му размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС ”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
район К.с., бул. „Ч.В.”№*, да заплати по сметка на Окръжен съд –Сливен държавна такса
в размер на 1000 лв.
ОСЪЖДА Т.Д.Т.
***, със съдебен адрес гр. Сливен, ул. „Г. С. Р.” № *, офис №*, чрез адв. М. Д. да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС ”АД направените разноски в
размер на 216 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :