№ 260027 / 25.2.2022 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА,25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана……………………….гражданска колегия в публично заседание на 02 февруари.………………………………………… през две хиляди двадесет и втора година.……….………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря С.Георгиева………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 1132 по описа за 2021г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.529 по описа на РС Монтана за 2021 година. Делото е образувано при условията на чл.415, ал.1, т.1 ГПК.
Ищците в производството “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, гр. София твърдят, че на 11.11.2016 година между тях и „Аксес Файненс” ООД, е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания и по силата на приложение №1/25.09.2019 г. е прехвърлено вземане на ответника към „Аксес Файненс” ООД. Вземането произтича от договор за издаване на бяла карта от 14.10.2014 година и анекси към него с лимит от 1600.00 лева. Ответникът следвало да извършва погасявания на усвоените суми до 2ро число на месеца. Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения ищците предявили правата си в заповедно производство – 529/2021 година, където съдът издал заповед за изпълнение за сумата 1600.00 лева главница; 103.68 лева договорна лихва за периода 23.10.2014 до 07.03.2019 година, 320.00 лева неустойка за неизпълнение, 195.00 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането, 168.67 лева законна лихва, дължима за периода 08.03.2019 до 16.06.2020 година. Постановил е заплащане и на направените в заповедното производство разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение. Подадено от длъжника възражение в предвидения срок, обосновава правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск. Моли съда, да постанови решение, с което признае за установено вземането му към ответника в посочените по – горе размери (с изключение на вземането за неустойка и разходи и такси за извънсъдебно събиране), за които е издадена заповедта за изпълнение. Претендира осъждане и за сторените в настоящото и заповедното производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът В.Б.К. не взема становище по предявения иск. Явява се в съдебно заседание и заявява, че наистина дължи суми, но не знае колко. Ядосал се, че поради закъснение от три дни му били начислени високи лихви и затова преустановил плащанията.
Доказателствата по делото са писмени. Приложено е и ч.гр.д.529/2021 година, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца в производство по чл.410 ГПК. Изслушано е и заключение по назначена съдебно – икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и професионално изготвено. След преценка на представените доказателства, съдът приема за установено следното :
На 14.10.2014 година между ответникът и Аксес Файненс ООД е сключен договор за кредит Бяла карта. Договорът е револвиращ с лимит 600.00 лева и срок две години. С последващи анекси лимитът е увеличен първоначално на 1200.00, а след това на 1600.00 лева. Независимо от тегленията и плащанията, към 05.01.2019 година ответникът не е имал задължения по договора. След тази дата ответникът е направил 4 броя тегления, всяко по 400.00 лева, с което е усвоил разрешения му лимит. Вещото лице е установило, че ответникът не е правил повече вноски за погасяване на задължението и за периода от 09.01.2019 до 06.03.2019 година е налице и задължение за законна лихва в размер на 103.68 лева. Предсрочната изискуемост на кредита е обявена на 07.03.2019 година, от която дата по задължението се начислява лихва за забава. За периода 07.03.2019 до 26.06.2020 година (датата на подаване на заявлението в съда) нейният размер е 208.89 лева. От тях ищецът в производството претендира сума от 168.67 лева, поради което и това вземане следва да бъде уважено в този размер.
Вземането на ищеца се установява от заключението на вещото лице в посочените размери. Ответникът не ангажира доказателства за заплащането му, поради което и предявения иск следва да бъде уважен в параметрите, посочени по – горе. Тъй като ищецът не е предявил иск за цялото вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение – в частта за неустойката и за разходите и таксите за извънсъдебно събиране – то на основание чл.415, ал.5 ГПК в тази част заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване.
При такъв разбор на доказателствата съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено вземането на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, с ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Панайот Волов № 29, ет. 3 СРЕЩУ В.Б.К. с ЕГН xxxxxxxxxx xxx за сумата от 1600.00 лева главница, дължима ведно със законната лихва, считано от 26.06.2020 година до окончателното й изплащане, 103.68 лева законна лихва, дължима за периода 09.01.2019 до 06.03.2019 година, 168.67 лева обезщетение за забава за периода 07.03.2019 до 26.06.2021 година, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.529 по описа на РС Монтана за 2021 година.
ОБЕЗСИЛВА издадената на 01.03.2021 година по ч.гр.д. 529 по описа на РС Монтана за 2021 година в частта, в която е постановено В.Б.К. да заплати сумите 320.00 лева неустойка за неизпълнение и 195.00 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането.
ОСЪЖДА В.Б.К. с ЕГН xxxxxxxxxx xxx ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, с ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Панайот Волов № 29, ет. 3 сумата от 655.03 лева разноски в заповедното и настоящото производство, съразмерно на признатата част на вземането..
Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :