№ 694 / 8.1..2019 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
08.1..2019 година, г. Монтана
В. И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г. М. ІV-ти граждански състав, В. открито съдебно заседание от 10.10.2019 година, В. състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Елена Ефремова и. с участието на прокурора......................................................................................, като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 1521 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.
Ищецът, “. и. К. О., вписано В. търговския регистър на Агенцията по вписванията ЕИК 8. със седалище и. адрес на управление г. М. б. А. 1. представлявана от Управителя инж. В.. Д. И., ЕГН xxxxxxxxxx, чрез процесуалния си представител Н. В.., юрисконсулт е предявил иск против Л.К.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 124 от ГПК и. ЦЕНА НА ИСКА: 515.65 лв., от които главница: 470.69 лв. и. лихва: 44.96 лв.
В. исковата си молба твърди, че Л.К.К. е неизправен длъжник потребител на "В. и. К. О. - гр.М. съгласно Закона за водите. Срещу длъжника е образувано ч.гр.д. № 1100/2019г., ІІ състав по описа на Районен съд - гр. Монтана.
До 16.04.2019г. потребителят е натрупал задължение към дружеството В. размер на 515.65лв. за имот, находящ се В. гр. М. ж.к.Плиска, бл.10, вх.А, ап.21, като В. сумата са включени главница и. законна лихва и. представляват неизплатената стойност на консумираната вода, съгласно извлечение от сметка 411 "Клиенти" на дружеството. Задължението представляващо главница е за периода от 01.1..2016г. до 01.04.2019г., като претендираната законна лихва е за периода от 02.12.2016г. до 16.04.2019г.
Законната лихва се претендира на основание чл. 40 ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. за условията и. реда за присъединяване на потребителите и. за ползване на водоснабдителните и. канализационните системи, съгласно който при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода, се заплаща законна лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл.8 от Наредба № 4/2004г. получаването на услугите В. и. К се осъществява при публично известни общи условия. Общите условия на „В. и. К. О. - гр. Монтана са одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/1..08.2014г. С представените с възражението вносни бележки ответната страна е погасявала предходни задължения по образувано изпълнително дело.
С оглед на гореизложеното за ,,В. и. К. О. - гр. Монтана е налице правен интерес да предяви граждански иск за посочените суми.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че Л.К.К. следва да заплати на „В. и. К. О. - гр.Монтана сумата 515.65лв., която представлява неизплатената стойност на консумираната вода, от които главница - 470.69лв. и. лихва - 44.96лв. към 16.04.2019г., съгласно извлечение от сметка 411 "Клиенти" на дружеството, ведно със законната лихва, считано от датата на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК В. съда до окончателното изплащане, както и. да им се присъдят направените В. производството разноски.
Ответникът Л.К.К.,xxx, В. срока, предвиден за отговор взема становище.
Моли съда да прекрати образуваното срещу нея дело, тъй като редовно внася задължението си по банков път.
Заявява, че не оспорва поисканата парична сума. Прилага вносни бележки, 10 на брой.
Прилага и. черновата от юриста на „В. и. К. М. с която не е съгласна.
В. проведено открито съдебно заседание заявява, че дължи сумите на дружеството – ищец, като моли съда с решението си да постанови разсрочено плащане, поради невъзможността да внесе цялата сума, предвид размера на месечната и. пенсия.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и. приложено частно гражданско дело № 1100 по описа на Районен съд Монтана за 2019 година.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и. съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Искът е допустим – предявен В. предвидения едномесечен срок от получаване съобщение за предявяване на установителния иск съгласно разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, след проведено успешно заповедно производство по реда на чл.410 ГПК – на 08.05.2019 година е получено съобщението за постъпилото В. срок възражение от длъжника, а исковата молба е депозирана на 07.06.2019 година пред Районен съд Монтана.
Предявен е иск за установяване съществуване на вземането към 18.04.2019 година от потребител – неизправен длъжник към дружеството “. и. К. О. Монтана.
Искът не е осъдителен, с оглед проведено заповедно производство и. наличие на осъдителен диспозитив, а е установителен, а като такъв е основателен.
Производството по разглеждане на иск по чл. 422 от ГПК е свързано с производството по чл. 410 и. следващите от ГПК. Заведеният установителен иск по чл. 422 от ГПК по своето правно естество е специален установителен иск и. е допустим единствено при условията на депозирано писмено възражение В. срока по чл. 414 от ГПК против издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Затова, че са свързани двете производства, аргументи могат да бъдат извлечени също от останалите елементи на диспозицията на разпоредбата на чл. 415 ал.4 от ГПК, тъй като законодателят предвижда, първо, че съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си В. едномесечен срок и. второ, заявителят да довнесе дължимата държавна такса.
Предявява се по общия, но е специален иск - иск за съществуване на вземането. И. когато кредиторът избере да реализира правата си по реда на заповедното производство и. ползва този облекчен ред, това означава, че той се е отказал от осъдителен иск, защото само установителният иск по чл. 422 от ГПК завършва заповедното производство. Следователно допустимостта на такъв иск е обусловен от наличието на правен интерес от търсената защита, а такъв би съществувал за ищеца-кредитор само при условие, че има издадена заповед за изпълнение за паричното вземане В. резултат на успешно проведено заповедно производство. Предявеният установителен иск В. едномесечния преклузивен срок по реда на чл.415 ал.1 т.1 ГПК, ще установи със сила на присъдено нещо неговото съществуване. Това налага извода, че заповедта за изпълнение се явява процесуална пречка за предявяване на осъдителен иск, предявен В. срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, вместо установителен иск по чл. 422 ГПК, това което е сторил ищецът.
При предявен иск по чл.415 ал.4 ГПК В. предвидения от закона срок, предмет на установяване и. признаване по исков ред е заявеното и. обективирано В. заповедта за изпълнение право и. ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение. С влизане В. сила на съдебното решение ще влезе В. сила и. заповедта за изпълнение, въз основа на която заявителят ще може да се снабди с изпълнителен лист и. това е съществения процесуален въпрос, свързан с характера на иска по чл.415 ГПК, т.е. не е необходимо предявяване на осъдителен иск за вземането – предмет на издадената заповед за изпълнение.
За основателността на предявения иск ищецът следва да установи следните кумулативни предпоставки: 1. Наличие на облигационно правоотношение с ответника по валидно сключен договор за доставка на ВиК услуги при общи условия; 2. Реално доставяне на твърдяните ВиК услуги от ищеца през посочения В. исковата молба период; 3. Стойността на доставените ВиК услуги В. претендирания В. исковата молба размер.
Съгласно разпоредбата на чл.154 ГПК, всяка от страните по делото е длъжна да установи фактите, на които основа своите искания или възражения.
В. конкретният случай безспорно е установено, че към момента на подаване на Заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, вх.№ 5214 от 18.04.2019 година е налице задължение от страна на Л.К.К.,xxx, по отношение на ищеца, тъй като е потребител на “. и. К. О. Монтана и. е натрупала задължение В. общ размер от 515.65 лв. за имот, находящ се В. г. М. като частен потребител. Ответникът не оспори да е абонат и. потребител на тази услуга.
По делото са представени и. приети Справка за недобора на частен абонат, Извлечение от Сметка 411 „Клиенти”, заверен препис от Карнет книга за абонатен № 0872021, които отразяват един резултат от извършени вече услуги и. верността им може да бъде оспорена по надлежния съдопроизводствен ред. Ответникът не въведе спор относно стойността на услугите.
Редът, начинът и. формата за установяване на облигационните отношения по доставката на питейна вода и. пречистването на отпадна такава за конкретните имоти и. начинът на плащане и. разпределение на дължимите суми от абонатите се определят съобразно правилата, предвидени В. чл. 30 - 40 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и. реда за присъединяване на потребителите и. за ползване на водоснабдителните и. канализационните системи.
Съгласно чл. 30 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и. реда за присъединяване на потребителите и. за ползване на водоснабдителните и. канализационните системи изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, а за сгради – етажна собственост – по общия водомер на водопроводното отклонение.
При така установеното фактическо положение и. В. приложение на цитираните по-горе правни норми, съдът прави следните изводи:
Чл. 3 от Наредба № 4 определя кръга на потенциалните абонати на водоснабдителните дружества, но кой от всички тях ще се счита за потребител на услугите им за всеки конкретен случай, се преценява на базата на допълнителни критерии, извлечени от същия нормативен акт.
На първо място, за да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл. 3 от Наредба № 4 за заплащане на консумирана вода за процесния имот, засечена от индивидуален водомер, тя би следвало да е подал писмена молба и. да е сключил писмен договор /лично или чрез представител/ с ищцовото дружество за услугите, които то предлага/ разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4, задължаваща оператора да сключва договори за осъществяваната дейност/. В. казуса за наличието на такива създадени по инициатива на ответника отношения ищецът няма дори твърдения, защото го счита за свой длъжник единствено и. само поради правата му на собственик и. обитател върху недвижимия имот, като частен абонат. Ответникът е включен като абонат В. партидна книга, отредена за водоснабдения терен, за което са налице безспорни доказателства, че е абонат и. потребител на ищцовото дружество.
В. приложената карнет – книга, безспорно се установи, че В. периода 01.1..2016 година до 01.04.2019 година е изразходвано количеството питейна вода, което не е заплатено. В. Закона за водите, съгласно чл. 203 от Закон за водите /, ДВ брой 67 от 27.07.1999 година, В. сила от 28.01.2000 г., с изм. и. допълнение ДВ бр.81 от 2000 г., изм., бр.84 от 2003 г., бр.59 от 2007 г., последно изменение ДВ брой 95 от 29.1..2016 г., но не касаещ този текст от закона/, потребителите и. водоползвателите на вода и. ползващите услугите отвеждане и. пречистване на отпадни води и. други услуги, предвидени В. този закон - неизправни длъжници, носят отговорност за задълженията си, като предоставящият услугата може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ал.1 от ГПК независимо от размера на задължението. В. полза на ищеца е издадена цитираната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410, ал.1 т.2 от ГПК, то за "В. и. К. О. гр.Монтана е налице правен интерес от завеждане на предявените искове, с предмет установяване дължимостта на процесните суми. Взаимоотношенията между страните В. настоящото производство се регулират от разпоредбите на договора за търговска продажба - чл. 318 от ТЗ при субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД /аргумент чл. 288 от ТЗ/. Сключения между тях договор е двустранен, възмезден, комутативен, консенсуален, неформален, с вещно-облигаторно действие. От договора възникват права и. задължения В. тежест и. полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Задължение на продавача е било да водоснабди имота на ответника, В. качеството му на абонат на водопроводната мрежа. С извършването на посоченото действие - водоснабдяване на имота, неоспорено от ответника, ищецът е изпълнил задължението си по договора. Задължение на купувача е било да получи услугата и. да заплати цената й. По делото не е налице спор относно обстоятелството, че ищецът В. качеството му на "В. и. К. оператор е предоставял на Л.К.К., В. качеството и. на потребител услуга - водоснабдяване на обект, представляващ жилище, находящо се В. гр. М. ЖК Плиска, блок 10, вход А, ап.21 за периода от 01.1..2016 г. до 01.04.2019 г., която услуга ответникът не е заплатил В. съответствие с договорните си задължения. Според разпоредбата на чл. 1. т.1 от ЗВ, водата В. Република България е публична държавна собственост, а водностопанските системи и. съоръжения на територията на общините са собственост на търговските дружества, когато са включени В. тяхното имущество - чл. 19 т.4 от същия закон. Услугите водоснабдяване и./или канализация се предоставят на потребителите от търговски дружества с предмет на дейност водоснабдяване, канализация и./или пречистване на води, наричани за краткост "оператори". В. обсъжданата хипотеза не се спори по делото, че ищцовото дружество е оператор по смисъла на подзаконовия нормативен акт. В. това свое качество то поддържа и. експлоатира водопроводната и. канализационна системи на територията и. на г. Монтана. Според посочената нормативна уредба измерването на разхода на вода става по показанията на редовен водомер - пломбиран с държавна пломба, пломба на входящия холендер, с номер, тариран, изправен. А В. конкретния случай това е така и. е безспорно установено по делото, че В. процесния период водомера В. този имот е бил изправен.
В. обобщение на изложеното съда приема, че предявената против Л.К.К. претенция на дружеството е основателна и. следва да бъде уважена. В. хода на процеса е изяснено, че извършваните плащания за консумирана вода от ответника са за предходен период, за който е налице осъждане и. е образувано изпълнително дело пред 2016 година и. по него се внасят дължимите суми.
Предвид изложеното следва да бъде признато за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца по Заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 1100/2019 г. по описа на Районен съд Монтана до претендирания размер на главница и. лихва за забава за периода на ползване, ведно със законната лихва от предявяване на Заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане.
Съдът следва да уважи и. искането на ответника за разсрочено плащане на задължението, предвид затрудненото материално състояние.
При този изход на делото и. съобразно чл. 78 ал. 1от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените по водене на настоящето дело разноски - В. общ размер на сумата 77.00 лв. за довнесената държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И.:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.К.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ЧЕ Е НАЛИЦЕ ВЗЕМАНЕ на “. и. К. О., със седалище и. адрес на управление г. М. у. С. 1. Б. 8. представлявано от инж.В.. Д. И. - Управител, към 18.04.2019 година за длъжника Л.К.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, В. качеството и. на потребител на “. и. К. О. М. за сумите: 515.65 лв., която представлява неизплатената стойност на консумираната вода, от които главница – 470.69 лв. и. лихва – 44.96 лв. за периода 02.12.2016 година до 16.04.2019 година, съгласно извлечение от сметка 411 "Клиенти" на дружеството, за абонатен № 0872021, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.04.2019 година до окончателното изплащане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 693 от 19.04.2019 година по частно гражданско дело № 1100 по описа за 2019 година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА Л.К.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на “. и. К. О., със седалище и. адрес на управление г. М. у. С. 1. Б. 8. сумата от 26.50 лв. за внесена държавна такса по заповедното производство, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 693 от 19.04.2019 година по частно гражданско дело № 1100 по описа за 2019 година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА Л.К.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на “. и. К. О., със седалище и. адрес на управление г. М. у. С. 1. Б. 8. сумата от 77.00 лв. за довнесена държавна такса за исковото производство, както и. 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, В. случай на принудително събиране на сумите.
На основание чл.241 ал.1 ГПК РАЗСРОЧВА изпълнението на решението за срок от 12 месеца, считано от датата на влизането му В. сила.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана В. двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: