№ 3615
гр. София, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Чернева Въззивно гражданско
дело № 20211100510987 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по въззивна жалба, вх. № 25118852/15.07.2021 г. /подадена
на 05.07.2021 г./, от „И. 2000“ ЕООД, чрез адв. В., срещу решение №
20134792/08.06.2021 г. по гр. д. № 3440/2020 г. по описа на СРС, 164 състав, с
което е уважен предявеният от ищеца ЕТ „Т.К.-А.К.“ иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3
ЗЗД за сумата от 13 788,60 лв. - представляваща авансово плащане на 50 % от
договорното възнаграждение по договор от 28.03.2019 г. за проектиране,
производство, доставка и инсталиране на 1 брой асансьорна уредба, дължимо
на отпаднало основание, поради разваляне на договора от страна на
възложителя поради неизпълнение на задълженията по него от страна на
изпълнителя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.01.2020 г. до окончателното изплащане.
С въззивната жалба решението на първоинстанционния съд се оспорва с
доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Въззивникът-
ответник посочва, че въззиваемият-ищец не е провел успешно пълно и главно
доказване на надлежно упражнено право на разваляне на договора от
28.03.2019 г. Твърди, че веднага след узнаването, ответникът още с отговора
на исковата молба оспорва изявлението за прекратяване, сочейки, че
известието за доставяне на твърдяното за изпратено преди това изявление за
1
прекратяване на договора не е подписано от представляващия „И. 2000“
ЕООД управител Я.И.З. или от негов пълномощник. Навежда, че макар
развилото се производство по реда на чл. 193 ГПК да предполагало доказване
от страна на ищеца истинността на представената от последния обратна
разписка, същият не ангажирал никакви доказателства в тази насока. На
следващо място сочи, че решението на СРС е порочно, доколкото в него е
останало некоментирано наведеното възражение от ответната страна, че
ищецът не е изпълнил задълженията си по т. 2.4 и т. 2.5 от договора, както и е
забавил изпълнението на задълженията по т. 1.5, т. 2.8 и т. 4.2 от договора,
т.е. е неизправна страна. Навежда, че необсъдени останали и възраженията
относно невъзможността да се направи категоричен извод за съдържимото в
писмото само от факта на получаване на обратната разписка, придружавала
последното, както и възражението, че в представената от ищеца покана от
16.12.2019 г. не се извежда категорична воля за прекратяване на договора.
Заявява искане обжалваното решение да бъде отменено, исковете -
отхвърлени, като се претендират разноски за две съдебни инстанции.
Подаден е отговор на въззивната жалба от въззиваемия-ищец ЕТ „Т. K-
А.К.“, с който жалбата се оспорва. Пояснява, че в хода на производството
въззивникът-ответник не е успял да докаже, че е проектирал, изработил и
доставил в готовност за инсталиране поръчаната от ЕТ „Т.К.-А.К.“
асансьорна уредба в 8-седмичния срок след авансовото плащане (03.06.2019
г.). Сочи, че въззивникът не само не е престарал дължимото по договора, но и
не е възстановил авансовото плащане. Искането е за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендират се разноски.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка
за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както приема в
своята константна практика Върховният касационен съд, въззивният съд се
произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на
правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното
решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав
на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка
на постановеното решение, съдът счита, че не се установяват нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване
правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е
2
допустимо.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
От представените по делото писмени доказателства, се установява, че
на 28.03.2019 г. страните са сключили договор за проектиране, производство,
доставка и инсталиране на 1 брой асансьорна уредба, описана в
Спецификация, неразделна част от договора с уговорено възнаграждение от
14 150 евро без ДДС, платими от ищеца-възложител на ответника-изпълнител
както следва: 50 % от стойността за производството на асансьора, която
възлиза на 11 750 евро, или сумата от 13 788,60 лв. с вкл. ДДС, е платения
аванс по договора от 08.04.2019 г.; остатъкът от 50 % от стойността за
производството на асансьора, както и 50 % от стойността на монтажа – след
издаване на проформа фактура за второ плащане при произведен асансьор, но
преди неговата доставка на обекта; остатъкът от 50 % от стойността на
монтажа – след издаване на Декларация за съответствие, но преди нейното
предаване на възложителя.
Авансът е платен от ищеца на 08.04.2019 г., т.е. в предвидения в т. 2.12
от договора едномесечен срок от сключване на договора от 28.03.2019 г.,
видно от представеното платежно нареждане от същата дата.
На 16.12.2019 г. до ответника е изпратено писмо от ищеца, съдържащо
изявление за прекратяване на договора, заради неизпълнение на задълженията
на изпълнителя по него и искане за връщане на платения аванс по същия, без
да е даден подходящ срок за изпълнение на задълженията на изпълнителя по
договора. Макар представеното с исковата молба известие за доставяне да е
оспорено от ответника, доставянето на пощенската пратка на адреса на
ответника се установява от представеното от ищеца и неоспорено от
ответника удостоверение Изх. № 948/16.10.2020 г., издадено от пощенска
станция гр. Пловдив, п.к. 4002, което с оглед удостовереното в нея
представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1
от ГПК. Не се твърди от ответника да е получавал и други пратки от
ответника, поради което настоящият въззивен състав приема, че пощенската
пратка е съдържала именно коментираното писмо, като подателят й не е бил
длъжен да оповестява съдържанието на пратката в известието за доставяне
или по друг начин, с оглед тайната на кореспонденцията.
От Договор за поръчка № 19 300 от 17.12.2019 г. се установява, че
между ищеца и трето за делото лице – „Л.“ АД е сключен друг договор, в
чийто предмет се включва проектиране, производство, доставка и монтаж на
асансьорна уредба.
Съобразно обхвата на проверката на чл.269, ал.1 ГПК обжалваното
решение е правилно, а въззивната жалба – неоснователна, по следните
съображения
При така изложената фактическа обстановка, настоящият въззивен
3
състав приема, че е сезиран с иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр.
трето ЗЗД.
Изложените в исковата молба факти дават основание да се направи
изводът, че ищецът претендира да е реализирал правото си по чл. 87, ал. 2
ЗЗД да развали сключения между него и ответника договор за изработка, без
да даде подходящ срок за изпълнение, доколкото се позовава на това, че
поради забава на длъжника то е станало безполезно за ищеца.
Според трайната практика на ВКС, обективирана в решение №
138/07.10.2009 г. по т.д. № 375/2009 г. на II ТО на ВКС, решение №
556/13.07.2010 г. по гр.д. № 46/2009 на IV ГО на ВКС и решение № 211 от
26.11.2013 г. по т.д. № 1082/2012 г. на II ТО на ВКС, по чл. 154, ал. 1 ГПК и в
трите хипотези на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД – начална
липса на основание, неосъществено или отпаднало основание, общият
правопораждащ положителния факт е фактът на плащане на сумата, чието
връщане се претендира (в тази насока е и ППВС 1/79 - т. 1). Следователно, в
доказателствена тежест на ищеца по иск на някое от трите правни основания
е да установи настъпването на факта на плащане, а в доказателствена тежест
на ответника – доказване на съществуването на основание да го получи,
съответно да задържи извършеното плащане.
Изложеното предполага, че основателността на иска се обуславя от
доказване на първо място на извършена от ищеца в полза на ответника
престация на парична сума, получена от ответната страна на отпаднало
основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Ответникът от своя страна следва да установи,
че е налице основание за получаване (респективно – задържане) на
престацията.
Видно от обсъдените пред първата инстанция доказателства, както и
според твърденията на двете страни, между тях е сключен договор от
28.03.2019 г. за проектиране, производство, доставка и инсталиране на 1 брой
асансьорна уредба, като по същия е платен авансът от ищеца в размер на
13 788,60 лв. с вкл. ДДС, на 08.04.2019 г., т.е. в предвидения в т. 2.12 от
договора едномесечен срок от сключване на договора от 28.03.2019 г., като
това се установява и от писмените доказателства по делото.
Спорно е било обстоятелството дали са били налице основания за
разваляна на договорното правоотношение поради неизпълнение
задълженията на ответника и за връщане на платената от ищеца сума по него,
както и дали е била налице забава на кредитора – възложителя по договора.
От страна на въззивника-ответник не са представени доказателства, че е
проектирал, изработил, доставил и инсталирал асансьорната уредба в 8-
седмичния срок след датата на авансовото плащане (08.04.2019 г.) по т. 1.3 от
договора, изтекъл на 03.06.2019 г. Липсват и доказателства, че асансьорната
уредба е била налична и в готовност за инсталиране в този срок или дори по-
късно. Липсват и доказателства по делото от въззивника-ответник да е
издадена проформа фактура за второто плащане по договора, чието издаване,
4
наред с произведен асаньор са предпоставки за възникване на задължението
на ищеца за извършване на това второ плащане по договора. Следователно не
е налице забава на ищеца за извършването на това плащане и съответно
липсва основание за продължаване срока за изпълнение на задълженията на
изпълнителя, на основание т. 1.4 и т. 2.2 от договора. Твърдението на
ответника, че е забавено от възложителя подаването на пълните технически
параметри, избор на интериор и индикация на договореното изделие също е
недоказано, доколкото за изпълнението на тези задължения на възложителя
не е предвиден срок и следователно е налице необходимост от покана от
изпълнителя до възложителя, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, за каквато
доказателства по делото липсват и следователно не е налице основание за
продължаване срока за изпълнение на задълженията на изпълнителя, на
основание т. 1.5 от договора. Освен това, параметрите на асансьорната уредба
са уточнени детайлно в Приложение № 1 и Спецификация № 1 към договора.
За изпълнение на задължението по т. 2.5 от договора за подсигуряване от
възложителя на трифазно ел. захранване с трифазна петпроводна линия (с
отделна защита и работни нула и маса) в определено от двете страни място с
прекъсвач и предпазители също не е предвиден срок в договора и е
необходима покана от изпълнителя до възложителя, съгласно чл. 84, ал. 2
ЗЗД, за да бъде поставен последният в забава. Недоказано е и твърдението, че
срокът за изпълнение на договора е продължен и все още не е изтекъл, на
основание т. 2.2 от договора, тъй като възложителят не е изпълнил
задължението си по т. 2.4 от договора – да предаде строителната площадка в
готовност за инсталиране до 40 дни преди крайния срок за извършване на
инсталирането на аснасьора. Освен това, както вече се посочи, по делото не са
ангажирани доказателства от страна на ответника, че е проектирал, изработил
и доставил в готовност за инсталиране поръчаната асансьорна уредба, за да
може подобно твърдение да го ползва, дори да беше установено.
Ето защо, настоящият въззивен състав приема, че 8-седмичния срок
след датата на авансовото плащане (08.04.2019 г.) по т. 1.3 от договора за
проектиране, производство, доставка и инсталиране на асансьорната уредба е
изтекъл на 03.06.2019 г., от която дата ответникът е в забава за изпълнение на
задълженията си по процесния договор. При нарочното оспорване от ищеца и
доказателствена тежест за ответника по делото не са събрани никакви
доказателства за изпълнение на договора от страната на ответното дружество,
както в договорно определения срок, така и в по-късен момент.
В чл. 87 ЗЗД са уредени общите правила за разваляне на двустранните
договори. Тези правила са приложими, когато в особената част на ЗЗД, или в
специални закони, не са уредени особени правила за различните договори и
когато страните не са уговорили друг начин за развалянето. Според
последователната практика на ВКС и съдилищата, правото да се развали един
двустранен договор е потестативно и възниква при неизпълнение по причина,
за която длъжникът отговаря (Решение № 175 от 31.01.2019 г. по гр.д. №
3115/2017 г. на IV ГО на ВКС). Развалянето може да се упражни само от
5
изправна страна, когато е налице виновно неизпълнение на задължението на
неизправната страна по него. Следователно, за да упражни това право,
кредиторът (ищецът) следва да е изправна страна по договора, а длъжникът
следва да не е изпълнил, да е изпълнил лошо, неточно и некачествено или да
няма готовност да изпълни задълженията си. Както вече се посочи,
длъжникът в срок е изпълнил задължението за плащане на авансовата вноска
по договора, а втората е платима при произведен асансьор и издадена
проформа фактура за тази вноска, за което доказателства по делото няма. Не е
налице забава на кредитора, както вече беше подробно аргументирано.
Същевременно по делото липсват доказателства за готовност на длъжника
(ответника) да изпълни задължението си към датата на получаването на
изявлението за разваляне на договора.
При безусловно разваляне на договора (без даване на срок за
изпълнение), което е приложимо при настъпила невъзможност за изпълнение,
за която длъжникът носи отговорност, или при безполезност на
изпълнението, в резултат на забава на длъжника, или когато е уговорено, че
задължението следва да се изпълни в точно определено време (фикс сделки),
в тежест на кредитора е да установи по безспорен начин отпадането на
интереса от изпълнението, настъпило именно в резултат на забавата на
длъжника. В този смисъл е Решение № 1792 от 6.10.1961 г. по гр.д. № 6771/61
г. на I ГО на ВС, както и по-съвременната практика на Върховната съдебна
инстанция, обективирана в Решение № 218 от 29.11.2016 г. по гр.д. №
1306/2016 г. на IV ГО на ВКС, в цитираното вече Решение № 175 от
31.01.2019 г. по гр.д. № 3115/2017 г. на IV ГО на ВКС и др. По настоящото
дело е установено от ищеца, че поради забава на ответника изпълнението е
станало безполезно, доколкото след датата, на която е изтекъл срокът за
изпълнение на задълженията от страна на ответника на задълженията му по
процесния договор (03.06.2019 г.) ищецът, на 17.12.2019 г., е сключил с трето
лице – „Л.“ АД, Договор за проектиране, производство, доставка и монтаж на
асансьорна уредба.
С изпратеното на 16.12.2019 г. до ответника писмо от ищеца,
съдържащо изявление за прекратяване на договора, заради неизпълнение на
задълженията на изпълнителя по него и искане за връщане на платения аванс
по същия, без да е даден подходящ срок за изпълнение на задълженията на
изпълнителя по договора, получено на 03.01.2020 г. на адреса на управление
на ответното дружество, предвид изтеклия период на забавата - повече от
шест месеца след уговорения срок за изпълнение, и целта на договора - за
проектиране, производство, доставка и монтаж на асансьорната уредба, съдът
намира с горното изявление ищецът надлежно да е упражнил правото си по
чл. 87, ал. 2 ЗЗД и считано от датата на получаване на съобщението –
03.01.2020 г. договорът между страните
е развален, като развалянето има обратно действие, съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД.
Със същото писмо съдът намира ищецът като възложител по договора за
изработка ясно да е заявил, че предвид забавата на ответника за него вече
6
липсва интерес и не желае договорът да бъде изпълняван, и в този смисъл,
макар и документът да не съдържа изрично думите „развалям договора“,
същият материализира достатъчно ясно изявление от страната в последния
смисъл. Счита се, че изявление за разваляне е направено, когато кредиторът
заяви претенция за последиците от развалянето – връщане на даденото и/или
обезщетение за вредите от неизпълнението, както изрично е прието в
цитираното вече Решение № 175 от 31.01.2019 г. по гр.д. № 3115/2017 г. на IV
ГО на ВКС, като в приетото по делото писмо е заявено ясно искане за
връщане на платения аванс. Неоснователни са възраженията на ответника, че
не е установено по делото упражняването на потестативното право за
разваляне на договора, с оглед оспорването от страна на ответника на
известието за доставяне и непровеждане на доказване неговата истинност от
ищеца. Такова доказване е проведено, като по делото е представено от ищеца
и неоспорено от ответника удостоверение Изх. № 948/16.10.2020 г., издадено
от пощенска станция гр. Пловдив, п.к. 4002. Наред с това, дори при липсата
на коментираното писмо и известие за доставяне, това не би довело до
различни изводи, доколкото съгласно трайната съдебна практика на ВКС
(напр. Решение № 218 от 29.11.2016 г. по гр.д. № 1306/2016 г. на IV ГО на
ВКС), договорът може да бъде развален и с искова молба, в който случай
правото на извънсъдебно едностранно разваляне на договора се осъществява с
исковата молба с петитума, на която се претендират последиците от
развалянето, какъвто е и настоящия случай – връщане на даденото по
разваления договор. Ето защо, както и с оглед обстоятелството, че
развалянето има обратно действие, съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД, е ирелевантна
за изхода на делото точната дата, на която договорът между страните е
развален.
Следва да се посочи, че е неоснователно възражението на ответника за
липсата на отправено седемдневно писмено предизвестие за разваляне на
договора от 28.03.2019 г. от страна на ищеца, съгласно уговореното в т. 5.3 от
процесния договор. С последната уговорка е определена продължителността
на подходящия срок за изпълнение по чл. 87, ал. 1 ЗЗД, но тя не дерогира
приложението на ал. 2 на чл. 87 ЗЗД, като приложението на чл. 87-88 ЗЗД
изрично е уговорено в т. 5.2 от договора.
С оглед изложеното, настоящият въззивен състав приема, че е
отпаднало основанието ответникът да държи платената по разваления
договор сума и на основание чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД последният дължи
връщането й на ищеца. По горните мотиви на съда по делото се установява
ищецът да е заплатил по процесния договор като авансово плащане на
уговореното възнаграждение сумата 13 788,60 лв., за която следва изцяло да
бъде уважен предявеният от ищеца иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Следователно първоинстанционното решение е правилно и като такова следва
да бъде потвърдено, а подадената въззивна жалба оставена без уважение.
При този изход на спора пред въззивната инстанция, и на основание
чл.78, ал.1 ГПК, право на разноски има въззиваемия, но същият не представя
7
доказателства за направата на разноски – липсват както доказателства за
уговорено възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция в посочения в списъка по чл. 80 ГПК размер от 2 000 лв., така и за
заплащането му, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20134792/08.06.2021 г. по гр.д. №
3440/2020 г. по описа на СРС, 164-ти състав, включително и за разноските в
първоинстанционното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8