РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и осми април две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №3755 по
описа за 2020 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.135 от
Закона за задълженията и договорите.
Образувано е по искова молба на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ
БАНК”АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Тодор
Александров“ №81-83, представлявано от главния изпълнителен директор *** и
изпълнителния директор ***, чрез процесуалния представител юрисконсулт К.В.С.,
срещу М.Н.П. с ЕГН ********** *** и И.И.П. с ЕГН ********** *** по чл.135 от
Закона за задълженията и договорите за обявяването за недействителен спрямо
ищеца на сключения между ответниците с нотариален акт №***г. на нотариус с рег.
№160 в регистъра на Нотариалната камара, вписан с вх. рег. №*** г. на Службата
по вписванията – Добрич, договор за продажба на 1/6 идеална част от апартамент
№12, намиращ се в гр. Добрич, ж.к***, състоящ се от две стаи, кухня, баня,
тоалетна, коридор и една тераса с площ от 64.45 кв.м., представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** по кадастралната карта на
град Добрич, попадащ в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор №***
по кадастралната карта на гр. Добрич, заедно с прилежащата изба №12 с площ от
5.58 кв.м., както и с припадащите се 6.5615 % идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор №*** по
кадастралната карта на гр. Добрич, а също и за заплащането на направените по
делото разноски. В исковата си молба ищцовото дружество е посочило, че първата
ответница е солидарен длъжник по договор за кредит от 22.01.2018 г., с който е
предоставена в заем сумата в размер на 15000 лева; тя не е изпълнила
задължението си за плащане на дължимите суми по договора и за вземането по реда
на чл.417 от ГПК е бил издаден изпълнителен лист на 21.02.2020 г.; по силата на
друг договор за кредит от 16.09.2016 г. М.Н.П. е солидарен длъжник на сумата от
50000 лева, като към момента на подаването на исковата молба просрочията по
кредита са продължили над 440 дни; има и
трети договор за издаване на кредитна карта от 22.01.2018 г., по който на
първата ответница е предоставена сумата от 10000 лева, която също е просрочена;
въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело, по
което няма постъпили плащания и
задълженията на първата ответница към ищцовото дружество са в общ размер
на 62371.36 лева; след възникването на изискуемостта на вземането за връщането
на посочените суми на 02.10.2019 г. М.Н.П. е продала на своята дъщеря
наследствената си 1/6 идеална част от процесния апартамент; с тази увреждаща
сделка първата ответница е намалила имуществото си и е увеличила
неплатежоспособността си, като в съответствие с чл.135 ал.2 от Закона за
задълженията и договорите знанието за увреждане се предполага с оглед на
обстоятелството, че втората ответница – купувач по сделката е дъщеря на
длъжницата; в първото съдебно заседание преди доклада по делото процесуалният
представител на ищеца е представил заверен препис от изпълнителен лист, издаден
в негова полза срещу М.Н.П. въз основа на запис на заповед, който е предявен за
плащане на 19.12.2018 г.; настоява се за уважаването на предявения иск и
присъждането на направените по делото разноски.
В
законоустановения едномесечен срок е получен отговор от М.Н.П., в който се
сочи, че предявеният иск е допустим, но неоснователен; имуществото, към което е
насочен иска, не може да послужи за удовлетворяване на вземанията на ищеца, тъй
като е единствено нейно жилище и е несеквестируемо; купувачката по процесната
сделка е дъщеря на продавачката, но това не води до автоматичното прилагане на
презумпцията по чл.135 ал.2 от Закона за задълженията и договорите, тъй като в
настоящата хипотеза е приложим чл.135 ал.3 от Закона за задълженията и
договорите; процесната сделка е сключена на 02.10.2019 г., а ищецът се
легитимира като кредитор с издаден чак на 21.02.2020 г. изпълнителен лист;
вземането е възникнало след процесната сделка и ищецът трябва да докаже, че и
двете страни са я сключили с единствената цел да го увредят; освен това И.П. не
е знаела за наличието на задължения на своята майка, като сделката е действие
на изпълнение на волята на бащата на М.П.; за да изпълнят тази воля, първата
ответница и нейните майка и сестра са прехвърлили процесния апартамент на
втората ответница; М.П. при сключването на процесната сделка е действала
добросъвестно и не е имала за цел нито да уврежда своя кредитор, нито да се
поставя в положение на неплатежоспособност, тъй като е била само един от
длъжниците по договора за кредит и то не главен длъжник; за да бъде уважена
претенция по чл.135 от Закона за задълженията и договорите, тя трябва да е
насочена към връщането на имущество на значителна стойност, а процесното е с
данъчна оценка от 3461.45 лева и продажна цена от 4000 лева; според твърдението
в исковата молба вземането на ищеца към 17.12.2020 г. е в размер на 62371.36
лева, което означава, че пазарната стойност на процесната идеална част от имота
е едва 6.4 % от размера на дълга; настоява за отхвърлянето на предявения иск и
заплащането на сторените разноски.
В законоустановения едномесечен срок е
получен отговор от И.И.П., според който до датата на сключването на процесната
сделка тя не е знаела нейната майка да има финансови задължения към когото и да
е; сделката не е имала за цел да увреди когото и да е, а тя да има собствено
жилище в град Добрич, в което да живее; по време на нейното следване в град
София през периода 2013 г. – 2018 г. се е прибирала рядко и М.П. не е споделяла
да има финансови проблеми; след 2018 г. е живяла отделно от своите родители и
също не е била информирана за финансовите им проблеми; след прибирането в гр.
Добрич не е искала да живее в апартамента на улица ***, защото е свързан с
трагичен инцидент в семейството; придобила е апартамента в ж.к.“Добротица“ с
договор за дарение от нейните баба и леля на 13.11.2019 г., както и с процесния
договор за покупко – продажба от нейната майка; М.П. се е съгласила за
сключването на договора за покупко – продажба, защото е знаела, че няма да
излезе на глава с дъщеря си, която е искала да заплати поне част от цената на
жилището; след покупката на апартамента е извършила освежителен ремонт на него
и живее там; настоява за отхвърлянето на иска и присъждането на направените
разноски.
В първото съдебно заседание и писмената си
защита ищцовото дружество чрез своя процесуален представител е посочило, че след
19.12.2018 г. първата ответница със сигурност е знаела, че банката има срещу
нея изискуеми вземания; твърденията, че процесният апартамент при уважаването
на иска би бил несеквестируем, са неоснователни, тъй като доктрината и
съдебната практика са категорични, че при разпореждане с имущество длъжникът
сам се лишава от защитата, която му дава несеквестируемостта; увреждането на
банката като елемент от фактическия състав на иска е налице, защото с
атакуваната покупко – продажба М.Н.П. е намалила имуществото си и е увеличила
неплатежоспособността си; доказан е фактът на притежаването на вземания и
моментът на тяхното възникване спрямо първата ответница, както и знанието за
увреждане, тъй като презумпцията по чл.135 ал.2 от Закона за задълженията и
договорите е приложима и не е оборена; настоява за уважаването на иска и
присъждането на сторените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В последното съдебно заседание М.Н.П. чрез своя пълномощник е
заявила, че процесната сделка не е насочена към увреждането на ищцовото
дружество; имуществото, с което тя се е разпоредила, е на нищожна стойност на
фона на задължението, което има към банката; дори да бъде върнато в нейния
патримониум, то няма да удовлетвори минимален процент от вземането на кредитора;
същото имущество е несеквестируемо, тъй като би било единствено жилище на
ответницата и то част от него, поради което за кредитора реално няма да настъпи
никаква промяна при връщането му в патримониума на М.Н.П.; от разпита на
свидетеля Ивелина Стоева се доказва по един несъмнен начин, че сделката между
ответниците М. и И. Паскалеви е реализирана, за да се изпълни волята на бащата
на М.П. – този имот да бъде прехвърлен на И.П. като негова първородна внучка;
такава е била волята на нейния баща и съответно се е стигнало до тази сделка; по-голямата
част от процесния апартамент е бил собствен именно на Ивелина Стоева и нейната
майка, която е майка и на първата ответница; те са дарили този имот на И.П.
именно защото такава е била волята на техния баща и общ наследодател; тази
сделка по никакъв начин не е намалила имуществото на М.П. и не е затруднила
удовлетворяването на кредитора; тя не го уврежда; показанията на ангажираните
от ищцовата банка свидетели са дискредитирани; няма как И.П. да е знаела за наличието на
проблеми, които към онзи момент не са съществували; в тази връзка с оглед на
изложеното и събраните доказателства по делото моли за отхвърлянето на исковата
претенция като неоснователна и недоказана.
В
последното съдебно заседание И.И.П. чрез своя пълномощник е посочила, че от
показанията на свидетелите се установява, че процесната сделка е реална; тя е
била насочена единствено и само към това И.П. да има собствено жилище, в което
тя живее и в момента, като е извършила ремонт в него; от показанията на
свидетелите става ясно, че тя не живее заедно с родителите си поне от 9 години,
а след връщането в гр. Добрич от гр. София контактите с тях нямат този
интензитет, който да предполага знания за някакви проблеми; свидетелите –
служители на ищцовото дружество - са заинтересовани изходът от процеса да бъде
в полза на техния работодател и затова техните показания не трябва да бъдат
кредитирани; настоява за отхвърлянето на исковата претенция и присъждането на сторените
по делото разноски.
Добричкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявеният иск по чл.135 от Закона за
задълженията и договорите е процесуално допустим.
Разгледан по същество, той е основателен.
Налице са
всички предпоставки за уважаването на иска по чл.135 от Закона за задълженията
и договорите. Съгласно посочената разпоредба кредиторът може да иска да бъдат
обявени за недействителни спрямо него на
действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е
знаел за увреждането; когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът
е договарял, трябва също да е знаело за увреждането; знанието се предполага до
доказването на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат
или сестра на длъжника. В постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение
№552/15.07.2010 г. по гр. дело №171/2009 г. на ІV г.о. на ВКС е прието, че
когато не са предмет на делото правоотношенията, от които произтича вземането
на кредитора по иска по чл.135 от ЗЗД, то съдът не може да преценява дали
съществува вземането, което легитимира ищеца като кредитор; с иска по чл.135 от ЗЗД не се засяга обвързващата сила на увреждащата сделка в отношенията между
страните, които са я сключили; те продължават да бъдат валидно обвързани от нея
и след уважаването на иска по чл.135 от ЗЗД увреждащата сделка се счита за
несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на
това негово качество; ако впоследствие качеството му на кредитор бъде отречено (поради
порок на сделката) или отпадне (поради плащане), непротивопоставимостта губи
смисъл; затова съдът, който е сезиран с иска по чл.135 от ЗЗД, може да вземе
предвид единствено влязло в сила решение, с което се отрича качеството на
кредитор на ищеца. В този смисъл е и Решение №122/14.03.2011 г. по гр. дело
№1028/2010 г. на ІV г.о. на ВКС. В настоящата хипотеза качеството на кредитор
на ищцовото дружество спрямо първата ответница е безспорно установено чрез
издадените изпълнителни листи по реда на чл.417 от ГПК по приложените частно
гр. дело №347/2020 г. по описа на ДРС (въз основа на извлечение от счетоводни
книги) и по частно гр. дело №348/2020 г. по описа на ДРС (въз основа на запис
на заповед). От приложеното на лист 20 от частно гр. дело №347/2020 г. по описа
на ДРС извлечение от счетоводни книги става ясно, че датата на изпадането на
длъжниците в забава е 30.09.2019 г., т.е. 2 дни преди извършването на
процесната сделка на 02.10.2019 г. От материалите по частно гр. дело №348/2020
г. по описа на ДРС е видно, че задължението по записа на заповед е предявено за
плащане на длъжниците на 19.12.2018 г., т.е. също значителен период от време
преди извършването на атакуваната покупко – продажба; по този запис на заповед
първата ответница М.Н.П. има качеството на поръчител, но в съответствие с т.1
от Тълкувателно решение №2/09.07.2019 г. по тълкувателно дело №2/2017 г. на
ОСГТК защитата на кредитора по чл.135 от ЗЗД е приложима и по отношение на
извършените от поръчителя разпоредителни действия. Втората предпоставка за
уважаването на предявения иск (извършването на последваща увреждаща сделка)
също е налице, тъй като с процесния договор за покупко – продажба от 02.10.2019
г. след настъпването на изискуемостта на посочените по-горе задължения към ищцовото
дружество първата ответница е прехвърлила на своята дъщеря придобитата по
силата на наследствено правоприемство 1/6 идеална част от процесния имот. Действително
разпореждането е извършено с възмездна сделка, но с оглед на разпоредбата на
чл.135 ал.2 от ЗЗД знанието за увреждането се предполага до доказването на противното,
ако третото лице е низходящ на длъжника. В тежест на ответниците е било да
установят липсата на знание на втората ответница за увреждащия характер на
сделката при условията на пълно обратно доказване, но те не са го направили.
Ангажираната от втората ответница свидетелка *** (нейна леля) споделя, че не
знае нейната сестра М.Н.П. да е имала или да има финансови проблеми; след като
същата не е запозната с този безспорно установен по делото факт, тя няма как да
може да даде достоверни показания дали И.И.П. знае от своята майка за тези
финансови проблеми; в подкрепа на основателността на предявения иск е и
обстоятелството, че бабата и лелята на И.И.П. са прехвърлили с договори за
дарение своите 5/6 идеални части от процесния апартамент, а най-близкият на
втората ответница човек – нейната майка М.Н.П. – е прехвърлила своята 1/6
идеална част с договор за покупко – продажба. Другият ангажиран свидетел *** също е заявил,
че не знае първата ответница да е имала или да има финансови затруднения; той
не знае дали процесният апартамент е прехвърлен с договори за дарение или с
договори за покупко – продажба. Затова ответниците не са доказали по безспорен
и категоричен начин липсата на знание за увреждащия характер на сделката, в
какъвто смисъл са и постановените по реда на чл.290 от ГПК Решение
№120/03.04.2015 г. по гр. дело №5489/2014 г. на IV г.о. на ВКС и Решение №19/14.02.2018 г. по гр. дело
№1766/2017 г. на III г.о. на ВКС. Неоснователни са
възраженията на ответниците за несеквестируемостта на процесното жилище –
когато длъжникът се разпорежда с вещ, по отношение на която законът определя,
че изпълнение не може да бъде насочено, той сам преценява тази вещ като ненужна
за оцеляването му; несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за
тяхното осребряване, а целта на иска по чл.135 от ЗЗД е да се запази
имуществото на длъжника като общо обезпечение на кредитора и то да се подготви изпълнение,
като се създава възможността за кредитора по негова преценка да насочи
изпълнението към предмета на процесната сделка, независимо че вещта е преминала
в патримониума на трето лице, което не отговаря за задълженията на
прехвърлителя – длъжник към кредитора; така значението на доброволния отказ от
несеквестируемостта няма отношение към предпоставките за основателността на
предявения иск (в този смисъл е постановеното по
реда на чл.290 от ГПК Решение №195/31.12.2020 г. по гр. дело №622/2010 г. на IV г.о. на ВКС).
Следователно предявеният иск е основателен и трябва да бъде уважен.
На ищцовото дружество с оглед на уважаването
на иска трябва да бъдат присъдени направените и поискани по делото разноски в
общ размер на 250 лева (в това число 50 лева внесена държавна такса за
образуването на делото и 200 лева юрисконсултско възнаграждение).
Водим
от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА сключения между М.Н.П. с ЕГН ********** *** като
продавач и И.И.П. с ЕГН ********** *** като купувач с нотариален акт №*** г. на
нотариус с рег. №160 в регистъра на Нотариалната камара, вписан с вх. рег. №***г.
на Службата по вписванията – Добрич, договор за продажба на 1/6 идеална част от
апартамент №12, намиращ се в гр. Добрич, ж.к***, състоящ се от две стаи, кухня,
баня, тоалетна, коридор и една тераса с площ от 64.45 кв.м., представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** по кадастралната карта на
град Добрич, попадащ в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор №***
по кадастралната карта на гр. Добрич, заедно с прилежащата изба №12 с площ от
5.58 кв.м., както и с припадащите се 6.5615 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор №*** по
кадастралната карта на гр. Добрич ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН ПО ОТНОШЕНИЕ НА „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ
АСЕТ БАНК”АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
бул.”Тодор Александров“ №81-83, представлявано от главния изпълнителен директор
*** и изпълнителния директор ***, на
основание на чл.135 от Закона за задълженията и договорите.
ОСЪЖДА М.Н.П. с ЕГН ********** *** и И.И.П. с ЕГН ********** ***
да заплатят на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК”АД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, бул.”Тодор Александров“ №81-83, представлявано от главния
изпълнителен директор *** и изпълнителния директор ***, направените разноски по
гр. дело №3755/2020 г. по описа на ДРС в размер на 250 (двеста и петдесет) лева.
УКАЗВА
на ищеца в 6-месечен срок от влизането в
сила на съдебното решение да извърши вписването му в Службата по вписванията –
гр. Добрич.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: