№ 1921
гр. София, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20211100506679 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20081382/30.03.2021 г., постановено по гр.д. №
12882/2019 г. от Софийски районен съд, ГО, 66 състав, съдът е осъдил „Д.З.”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„******* да заплати на ЗД „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „*******, на основание чл. 213 КЗ /отм./ сумата
от 393,36 лв. - регресна претенция, представляваща изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско“ за
вреди на лек автомобил „Нисан Джук” с peг. № ******* с включени
ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва
върху претендираните суми от датата на завеждане на исковата молба -
05.03.2019 г. до пълното изплащане на сумите, и на основание чл. 86 ЗЗД
сумата 121,87 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 11.02.2016 г. до 01.03.2019 г., като е отхвърлил предявения иск с
правно основание чл. 213 КЗ /отм./ за горницата над 393,36 лв. до пълния
предявен размер от 465,70 лв., както и предявения иск с правно основание чл.
86 ЗЗД за сумата над 121,87 лв. до пълния предявен размер от 144,24 лв., като
неоснователни.
С решението „Д.З.” АД е осъдено да заплати на ЗД „Б.И.” АД, на
1
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 692,67 лева - разноски по делото, а ЗД
„Б.И.” АД е осъдено да заплати „Д.З.” АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 31,06 лв., представляваща разноски по делото.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът „Д.З.”
АД, който чрез процесуалния си представител юрк. Г.Р. в срока по чл. 259, ал.
1 от ГПК го обжалва в уважителната му част при твърдения, че решението в
уважителната му част е неправилно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон с подробно изложени съображения. По-
конкретно поддържа, че със задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите са застраховани единствено извършените
от съответното превозно средство действия във връзка с използването му като
МПС, а не и дейности, извършени от него по товаро-разтоварна дейност. С
тези и други доводи моли съда да отмени решението и да отхвърли иска
изцяло. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЗД „Б.И.“ АД оспорва жалбата и моли решението
да бъде потвърдено. Поддържа, че причинените във връзка с използването на
МПС като цяло вреди се покриват от застраховката без да се стеснява
отговорността на застрахователя и обхвата на застрахователното покритие
обхваща и причинени при ПТП, реализирано при извършване на товаро-
разтоварна дейност. Претендира разноски.
Решението в отхвърлителната част, като необжалвано от ищеца е влязло
в сила.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. №
331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; №
702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по
гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността
на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата
пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за
касиране на въззивното решение.
Предявеният пред първоинстанционният съд иск е осъдителен при
правна квалификация чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ за заплащане на сумата от
465,70 лева - регресна претенция, представляваща изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско“ за
вреди на лек автомобил „Нисан Джук” с peг. № ******* с включени
ликвидационни разноски в размер на 15 лева, както и иск с правно основание
2
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на 144,24
лева върху дължимото застрахователно обезщетение за периода от 11.02.2016
г. до 01.03.2019 г.
Като съобрази доводите изложени в жалбата Софийски градски съд
приема от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а и от представените доказателства пред
първоинстанционния съд се установява, че на 15.09.2014 г. в района на гр.
Бяла Слатина, на кръстовището на ул. „В. Левски” и ул. „Захари Стоянов”,
при извършване на товаро-разтоварна работа от багер „Хюндай” с peг. №
******* собственост на „Пътстрой инжинеринг” АД, гр. Монтана, е паднал
част от товара, вследствие което било увредено имущество на трето лице -
лек автомобил „Нисан Джук” с peг. № *******, собственост на И.Д.Д..
По делото е представено уведомление за щета на МПС до ЗД "Б.И." АД
за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени вреди на л.а.
„Нисан Джук“ с рег.№ ******* по което е образувана щета №
14993636000430/2014 г. С възлагателно писмо от 07.11.2014 г. ЗД "Б.И." АД е
възложило на Автосервиз „ТИТ“ ООД да извърши ремонтните дейности.
Стойността на ремонта е установена с фактура № ********** от 12.12.2014 г.
и възлиза на стойност 450,70 лева, която ЗД "Б.И." АД е изплатила на
автосервиза с платежно нареждане от 20.02.2015 г.
На 01.06.2015 г. ЗД "Б.И." АД е изпратило до „Д.З.“ АД регресна
претенция за сумата от 465,70 лв. от които 450,70 лв. обезщетение и 15 лв.
ликвидационни разноски. Ищецът твърди, че ответника не му е заплатил
процесната сума.
Съгласно приетата по делото авто-техническа експертиза механизмът
на настъпилото ПТП е следният - на 15.09.2014 г., около 09.30 часа, на
кръстовището между ул. „В. Левски” и ул. „Захари Стоянов” в гр. Бяла
Слатина, при извършване на товаро-разтоварна дейност от багер „Хюндай” с
peг. № ******* пада част от товара, вследствие което реализира ПТП с
преминаващия лек автомобил „Нисан Джук” с peг. № *******.
След удара настъпват следните повреди по автомобила: увреден преден
десен калник. Според вещото лице от така представения механизъм на ПТП,
сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в
Удостоверенията видими увреждания, се налага извода, че щетите по лек
автомобил „Нисан Джук”, с рег.№ ******* се намират в пряка и причинно -
следствена връзка с настъпилото на 15.09.2014 г. произшествие в гр. Бяла
Слатина.
Представена е справка за проверка за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ от Гаранционен фонд, съгласно която се
установява, че към дата 01.06.2015 г. МПС с рег.№ М 04952 има активна
застраховка „Гражданска отговорност“ сключена с ответното дружество с
полица № 08113002705689 с валидност от 00:00 часа на 21.11.2013 г. до 23:59
на 20.11.2014 г.
3
От заключението на вещото лице се установява още, че стойността на
ремонта на автомобила, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП е
450,70 лв., а по средни пазарни цени е 378,36 лева. На база експертна оценка
стойността на възстановяване на лекия автомобил според експерта е 378,36
лв. Изчислената именно по този начин стойност съдът преценява като
обективен критерий за действително причинените вреди, тъй като тя е
определена след проучване в цялост на пазара на съответните части, боя,
материали и труд, на който оперират официален сервиз за съответната марка
лек автомобил и алтернативни доставчици, респ. определянето на средните
пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически
субекти. Сумата от 15 лева, претендирана като ликвидационни разноски,
съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по
смисъла на чл. 213 КЗ /отм./, поради което същата следва да се включи в
общия размер на дължимата от ответника сума. Доколкото не е било налице
направено плащане по регресната претенция от страна на ответника до
завеждане на исковата молба, то правилно първостепенния съд е уважил иска
за сумата от 393,36 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
По иска по чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./.
Съгласно чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне, а в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" до същия размер.
Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация
са: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между
увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на
който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение, и 3) за увредения да е възникнало право на деликтно вземане
срещу причинителя на вредата, респ. договорно вземане срещу неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност".
Настоящият въззивен състав намира, че в конкретния казус са доказани
предпоставките за основателност на иска по чл. 213 от КЗ /отм./ , а именно:
наличието на валидно имуществено застраховотелно правоотношение между
застрахователя-ищец и увредения по застраховка "Каско"; наличие на
предпоставките на чл. 45 от ЗЗД – противоправно поведение на виновния
водач, вреда и причинна връзка между противоправното поведение и
претърпените от застрахования вреди (настъпването на застрахователното
събитие – увреждане на осигуреното имущество); възстановяване на вредите
4
от застрахователя.
Настоящият съдебен състав не споделя възраженията на въззиваемата
страна, че претърпените вреди не са следствие на движението на
застрахованото по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите МПС, а са настъпили при извършване на товаро-разтоварна
дейност, която не попада в обхвата на сключената застраховка.
Възражението на ответника се основава на твърдението, че доколкото в
случая е настъпил инцидент при извършване на товаро-разтоварни дейности
със застрахования при него багер, в частност че същият е бил в неподвижно
състояние и не се е използвал по основното му предназначение /като средство
за транспорт според ответника/ приложното поле на задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не намирало
приложение, респективно се твърди, че „Д.З.“ АД не носи отговорност, което
обуславяло извода за неоснователност на заявената претенция. Цитира се и
съдебна практика - Решение от 28.11.2017 г. по дело № С- 514/2016 г. на съда
на ЕС.
С първия и втория въпрос по процесното дело C‑514/16 се иска да се
установи по същество дали член 3, параграф 1 от Първа директива трябва да
се тълкува в смисъл, че съдържащото се в тази разпоредба понятие
"използване на превозни средства" обхваща случая, в който трактор, спрян на
черен път в земеделско стопанство, но с включен двигател, за да задвижва
помпата на прикрепената към него хербицидна пръскачка, е бил повлечен при
свличане на земна маса, предизвикано от няколко фактора, а именно тежестта
на този трактор, вибрирането, причинено от двигателя му и помпата, както и
силните дъждове, което е довело до смъртта на работещо в това стопанство
лице.
Чл. 3, § 1 от Директива 72/166/ЕИО гласи, че всяка държава-членка, при
съблюдаване на разпоредбите на член 4, предприема всички подходящи
мерки, с които да гарантира, че гражданската отговорност при използването
на превозни средства с обичайно местодомуване на нейна територия, има
застрахователно покритие. Степента на застрахованата отговорност и
условията на нейното покритие се определят въз основа на тези мерки.
В т. 34 от постановеното Решение по дело № С 514/2016 г. на съда на ЕС
е прието, че член 3, параграф 1 от Първа директива трябва да се тълкува в
смисъл, че съдържащото се в него понятие "използване на превозни средства"
не обхваща само хипотезите на движение по пътищата, тоест на движение по
обществената пътна мрежа, а и всяко използване на превозното средство в
съответствие с обичайната му функция.
Багерът е земекопна машина, снабдена с подвижна стрела, на края на
която е монтирана кофа.
Използва се за копане и повдигане на изкопания материал – пръст или
друго. Изложеното обуславя извода, че обичайната функция на багера е
извършването на земекопни и товаро-разтоварителни работи, които попадат в
5
обхвата на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" по смисъла
на закона, доколкото при застраховане на това МПС е съобразена основната и
специфична дейност на тази машина, а именно извършването на земекопна и
товаро-разтоварна дейност и със застраховането на багера се цели именно да
се обезпечи застрахователната отговорност за причинени имуществени и
неимуществени вреди при експлоатация.
В упражнение на правомощията си по чл. 271 ГПК въззивната
инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 200
лв. – юрк. възнаграждение.
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20081382/30.03.2021 г.,
постановено по гр.д. № 12882/2019 г. от Софийски районен съд, ГО, 66
състав, вкл. в частта за разноските.
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „*******, да заплати на ЗД „Б.И.” АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 200 лева - разноски по делото за
юрк.възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6