№ 65
гр. Варна, 18.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Александър В. Цветков
Въззивно гражданско дело № 20223100502214 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:18 часа се явиха:
Въззивникът Н. М. Д., редовно призована, не се явява, представлява се
от адв. Т. П., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна Н. К. К., редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Ф. Д., редовно упълномощена и приета от съда от
преди.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила на 12.01.2023г. молба от въззивницата
Н. М. Д., обективираща искане за отвод на член от съдебния състав по
настоящото дело – съдия Ю. Б., с аргумент, че същата е участвала при
разрешаването на предходен спор между същите страни по в.гр.д. №
504/2015г. по описа на АС – Варна. Последното е посочено като пораждащо
основателно съмнение в безпристрастието на съдебния състав, поради което е
отправено искане за отвод на съдия Б., както и за отлагане на делото за друга
дата.
АДВ. П.: Няма пречка да се даде ход на делото в този състав.
СЪДЪТ, като взе предвид, че считано от 01.01.2023г. съдия Ю. Б. е
командирована в Апелативен съд – Варна, като понастоящем съдебният
състав не включва съдия, по отношение на който се твърди наличие на
1
основание по чл. 22, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК, намира, че в настоящия му
персонален състав по отношение на състава на съда не са налице основания
по чл. 22 от ГПК. Ето защо релевираното на това основание искане следва да
се остави без уважение.
С оглед изложеното,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАБЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 22, ал. 1, т. 5 и т. 6 от
ГПК искането на Н. М. Д. за отвод на съдебния състав.
АДВ. П.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по
призоваване на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр.
чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по
хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на
жалбите и отговорите по тях:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от Н. М. Д. срещу Решение
№ 260238/20.04.2022г. по гр.д. № 5154/2018r. по описа на ВРС, поправено с
Решение № 260352/12.07.2022г. по делото в следните негови части:
1.) относно способа на извършване на делбата, като на основание чл.
353 ГПК на Н. К. К. е въззложен в дял недвижим имот, представляващ
апартамент № 2, находящ се в ***, със застроена площ от 104.50 кв.м,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР, ведно с
прилежащото му избено помещение № 8 с площ 6.14 кв.м, при пазарна
стойност на дела в размер на 193 500 лв., за който претенцията за възлагане в
2
дял на жалбоподателката е отхвърлена.
2.) с която на основание чл. 31, ал. 2 ЗС Н. М. Д. е осъдена да заплати
на Н. К. К. сумата от 33 724.24 лв., представляваща обезщетение за лишаване
от ползването на делбения апартамент № 2, находящ се в *** за периода от
14.06.2016г. до 13.06.2021г., ведно със законната лихва, считано от 14.06.2021
г. до окончателното изплащане на задължението.
3.) в частта относно разпределянето между съделителите Н. К. и Н. Д. на
движимите вещи, както следва:
Първи дял, включващ: 5 броя двукрилни гардероби от дървен материал
в тъмно кафяв цвят, лакирани, с приблизителни размери 100/160/60 см;
двукрилен гардероб с надстройка от дървен материал в кафяв цвят, матиран, с
приблизителни размери на гардероба 100/170/60 см и на надстройката -
100/65/60 см; 4 броя мокетни пътеки в бежово-кафяв цвят на зигзагообразни
ивици/фигури с приблизителни размери на три от тях - 75/360 см и на една -
89/400 см; 2 броя мокетни пътеки в бежовокафяв цвят с приблизителни
размери 75/360 см и 2 броя мокетни пътеки с в сиво-син цвят с
приблизителни размери 80/400 см и 80/360 см; 1 брой мокетна пътека в бежов
цвят с приблизителни размери 80/360 см и 1 брой мокетна пътека в зелен цвят
с приблизителни размери 80/220 см; спалня от дървен материал с резба в
кафяв цвят с приблизителни размери 90/205 см, 2 броя пружини и 2 броя
дюшеци в зелен цвят с приблизителни размери 90/200 см; трикрилен гардероб
с надстройка от дървен материал с резба в кафяв цвят с приблизителни
размери на гардероба 150/165/60 см и на надстройката - 150/75/60 см; 2 броя
нощни шкафчета от дървен материал с резба в кафяв цвят и 1 брой нощно
шкафче в тъмно кафяв цвят, лакирано, с приблизителни размери 50/32/48 см и
1 брой тоалетка от дървен материал с резба в кафяв цвят с тройно огледало и
вградени шкафове с двойни вратички и 2 чекмеджета, с размери на тоалетката
95/32/48 см и на огледалото - 120/48 см; 1 брой тоалетка в кафяв цвят,
лакирана, с вградени шкафове със стъклена витрина и огледало с размери
тоалетката 60/103/38 см, и на огледалото - 115/45 см; 1 брой стол за тоалетка с
дамаска в бежово-сив цвят (капучино), с дървени крачета и приблизителни
размери 53/68/58 см; 1 брой нощна лампа тип мелница и 1 брой нощна лампа
с метална и мраморна основа с матирано бяло стъкло; хладилник с фризер
марка Zanussi; 2 броя бойлери по 100 л и 1 брой от 80 л, марка Елпром и
Елдом; 24 броя пластмасови столове в син цвят с приблизителни размери
3
56/80/54 см; 6 броя маси с метална основа в сребърен цвят и плот от ПДЧ с
приблизителен диаметър от 1 м; 2 броя малки квадратни маси от дървен
материал в кафяв цвят дървени с приблизителни размери 60/60 см;
разтегателна маса за хранене от дървен материал в цвят кафяв с бял плот с
приблизителни размери 80/110 см; 4 броя дървени столове от дървен материал
в кафяв цвят с дамаска в цвят охра с приблизителни размери 90/50 см; малък
разтегателен диван с повдигащ механизъм с дамаска в бежово- сив цвят с
метални подлакътници; метално барбекю в сребърен цвят с долна част от
никел с приблизителни размери 100/75 см и трапецовидна горна част с кюнец;
1 брой отоплителна печка на дърва, марка "Чудо" и 1 брой - марка "Терма";
микровълнова печка марка „Веко" в бял цвят с приблизителни размери
50/27/40 см; 5 броя кухненски шкафове в бял цвят; газов котлон с газова
бутилка с производител Турция; 1 брой дървена холна маса в кафяв цвят с
квадратна форма и приблизителни размери 60/60 см; 8 броя табуретки на
крачета с бежовокафява дамаска и приблизителни размери 40/40/60 см;
разтегателно двойно легло в светъл дървесен цвят с приблизителни размери
190/90 см; мотофреза в червен цвят; бензинова резачка, марка Husqvarna;
електрическа косачка за трева с кош, марка Alko Raider; 7 броя русенски
легла с дървена табла в кафяв цвят с размери 90/200 см на всяко легло и 7
броя дюшеци с размери 85/190 см; 5 броя нощни шкафчета от дървен
материал в тъмно кафяв цвят, лакирани, с приблизителни размери 50/52/56
см; 1 брой килим в бежово-кафяв цвят с различни червени и черни фигури,
тип ромбоид, триъгълник, кръг, зигзагообразни ивици и 1 брой килим в
червен цвят с черно-бели фигури, наподобяващи снежинки, с приблизителни
размери около 200/300 см; спални комплекти в бял цвят от памук - 24 бр.
пликове с размери 200/220 см и 180/200 см, 24 бр. долни чаршафи с размери
150/200 см; 24 бр. калъфки за възглавници с размери 40/60 см и 50/70 см – в
дял на жалбоподателката – разпределен на Н. К. при обща пазарна стойност
на дела в размер на 1725 лв.
Втори дял, включващ: електрически бойлер с вместимост 100 л, марка
Елпром/Елдом; четворна секция с надстройка, ведно със стъклена витрина и
гардероб в тъмно кафяв цвят с орнаментика на всички врати на секцията и
метални кръгли дръжки с приблизителни размери 360/250/60 см; холна
гарнитура в червено-бял цвят на флорални мотиви, състояща се от триместен
разтегателен диван с размери 190/90/90 см, 2 броя фотьойли с размери
4
85/90/90 см и 2 табуретки с размери 55/55/40 см; разтегателна холна маса в
тъмно кафяв цвят с лакиран плот на две нива и размери 200/80 см; ъглов
гардероб в светъл дървесен цвят с метални дръжки и приблизителни размери
160/160/220 см; разтегателен кухненски ъгъл в жълто-кафяв цвят с размери
200/130 см; разтегателна кухненска маса в светъл дървесен цвят с размери
163/80 см; пералня, модел „Перла 05"; 2 броя табуретки в тъмнокафяв цвят с
високи дървени крака, и приблизителни размери 65/50/40 см; 3 броя
дантелени пердета с рози в бял цвят с приблизителни размери 650/300 м и
500/300 см; 2 броя плюшени завеси в цвят бордо с приблизителни размери
270/300см; ракла в светъл дървесен цвят с приблизителни размери 70/90/50
см; портманто с огледало и закачалка в светъл цвят с размери 120/60/40 см,
както и лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Пасат", с per. № *** (стар
per. № ***), рама № ***, двигател № ***, намиращ се в държане на Н. К. К.,
ЕГН **********, в с. ***, разпределен на Н. Д. при обща пазарна стойност на
дела в размер на 1671 лв.
4.) в частта, с която на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС е отхвърлена
предявената от жалбоподателката срещу Н. К. К. претенция за плащане на
обезщетение в размер на 5320 лв. за лишаване от ползването в периода от
10.04.2018г. до 13.06.2021г. на делбения апартамент № 15, находящ се в ***,
със застроена площ от 64.26 кв.м, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор *** по КККР, ведно с прилежащото му избено помещение №
15 с площ 5.44 кв.м, и припадащите се 0,4776 % идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж върху дворното място, в което е
построена тя.
5.) в частта, с която е отхвърлена претенцията на жалбоподателката
срещу Н. К. К. за горницата над присъдената сума от 1465.90 лв. до размера
от 1589.20 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на
делбения лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Пасат", с per. № ***
(стар per. № ***), рама № ***, двигател № ***, дължимо за периода от
09.07.2018г. до 13.06.2021г., ведно със законната лихва, считано от
14.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
346 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС.
6.) в частта, с която е отхвърлена претенцията Н. М. Д. срещу Н. К. К. да
заплаща разликата над присъдената сума от 41,79 лв. месечно до размерът от
151.59 лева месечно за месеци с 31 дни, представляваща обезщетение за
5
лишаване от ползването на делбения лек автомобил марка „Фолксваген",
модел „Пасат", с per. № *** (стар per. № ***), рама № ***, двигател № ***, за
периода от 14.06.2021 г. до окончателното извършване на делбата, на
основание чл. 344, ал. 2 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС.
7.) в частта, с която е отхвърлена предявената от жалбоподателката
срещу Н. К. К., претенция по чл. 344, ал. 2 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за
заплащане на обезщетение в размер на 200 лв. месечно за лишаване от
ползването на делбения апартамент № 15, находящ се в ***, със застроена
площ от 64.26 кв.м, за периода от 14.06.2021г. до окончателното извършване
на делбата.
Въззивникът излага твърдения, че в обжалваните части решението е
неправилно и необосновано. По отношение на способа за извършване на
делбата сочи, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално
нарушение като не е спазил изискванията на чл. 347 от ГПК, не е съставил
проект на разделителен протокол, въз основа на приетите заключения на
вещите лица, в нарушение на чл. 350 от ГПК не е призовал страните, за да им
го предяви и изслуша възраженията им, както и не е съставил окончателен
разделителен протокол. Неправилно съдът е приел, че не са налице
предпоставките на чл. 349, ал. 1 от ГПК за възлагане на *** в полза на Н. М..
Предвид на това, че съделителите са двама и делебните жилищни имоти са
два, съдът е следвало да уважи претенцията на съделителката Н. М. за
възлагане на Ап. 2 в неин дял, а в условие на евентуалност да състави
разделителен протокол и извърши делбата чрез жребий. Съдът погрешно е
приел, че при водената извънсъдебна кореспонденция между страните,
съделителката М. е изявила желание ап. 2 да бъде разпределен на К., но не е
преценил, че това предложение е било дадено единствено при условие, че на
нея бъде разпределен другия жилищен имот Aп.15, но без страните да си
дължат суми за уравнение на дяловете, както и да се оттеглят претенциите по
сметки. Поради изложеното претендира възлагане на делбения ***, а в дял на
съделителя Н. К. бъде предоставен *** и всички движими вещи, като бъде
определена парична равностойност за уравнение на дела. В условията на
евентуалност претендира делбата да бъде извършена чрез теглене на жребий
по реда на чл. 350 и чл. 352 от ГПК. По отношение на движимите вещи сочи,
че неправилно част от тях са поставени в неин дял като претнедира всички да
6
бъда поставени в дял на другия съделител, който да заплати сума за
уравняване на дела . Въззивникът твърди още, че неправилно и
необосновано съдът е уважил претенцията на Н. К. за обезщетение /наем/ за
ползваната от Н. М. жилищна площ от ***, като не е взел предвид, че
жилището се обитава и от дъщерята на страните К. К.а, която живее с детето
си в това жилище, със знанието и без противопоставянето на баща си.
Неправилен бил и изводът на съда, че съдът е приел, че са изпълнени
условията и за ищеца е възникнало вземането по чл. 31, ал. 2 от ЗС срещу
ответницата, без да вземе предвид, че е безспорно установено, че за
процесния период ответницата не е ползвала лично жилището, а съвместно с
дъщерята на страните, както и че не е препятствала или ограничавала правото
на ищеца да ползва според правата си в съсобствеността. Неоснователно не е
уважил възражението ни за отхвърляне на иска поради погасяването
вземането по давност. На следващо място жалбоподателката твърди, че
първоинстанционният съд неоснователно и необосновано е отхвърлил
претенцията му за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на
ап. 15, като погрешно е приел, че с ключ от жилището е разполагала и Н.М..
Този извод не се подкрепял от нито едно доказателство, съдът неоснователно
е възприел за достоверни единствено твърденията на К., че е осигурил ключ
за достъп до имота, без да вземе предвид, че при всяко посещение ищцата е
установявала, че патрона е сменен и не може да влезе в апартамента. Не било
безспорно установено, както погрешно приел съдът, че ищцата М.
разполагала с ключ и достъп до ап. 15, дори и да се ценят при условията на
чл. 172 ГПК показанията на св. К.а. Относно претенцията на Н. М. за
обезщетение за лишаване от ползването на притежаваните от нея ид.ч. от
делбения лек автомобил, счита че съдът погрешно я е отхвърлил за периода
от 10.04.2018г. до 13.06.2021г., като е счел, че е заявена едва с връчване на
исковата молба на ответника на 09.07.2018г. Съдът не отчел още факта, че
такава е заявена още с нотариална покана връчена на К. през 2016г., която е
приложена по гр.дело 3992/2018г. на ВРС, което е приобщено към
настоящото дело. По отношение на привременните мерки сочи, че съдът
неправилно е постановил заплащане на обезщетение в полза на Н.Д. в размер
на 41,79лв. месечно за лишаване от ползването на делбения лек автомобил за
периода от 14.06.2021г. до окончателното извършване на делбата, което не
отговаряло на даденото в СОЕ заключение, според която цената на ден е 9,78
7
лв. Предвид погрешното отхвърляне претенцията й за заплащане на
обезщетение за ап. 15, незаконосъобразно и необосновано не били
постановени привременни мерки в нейна полза и за периода от 14.06.2021г.
до окончателното извършване на делбата, ведно със законната лихва, каквото
претендираме, като основателно и доказано. Предвид изложеното моли за
уважаване на претенцията за заплащане обезщетение за ап. 15 за периода от
10.04.2018г. до 13.06.2021г. в определения в СОЕ размер от 135 лв. месечно,
ведно със законната лихва, да постановите привременни мерки за заплащане
на обезщетение в полза на Н.М. за периода от 14.06.2021г. до окончателното
извършване на делбата, ведно със законната лихва. В заключение, с оглед
произнасянето по претенциите претендира преизчисляване на дължимите от
нея държавни такси.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Н. К. К., чрез
процесуален представител адв. Ф. Д., с който жалбата се оспорва като
неоснователна. По отношение на претенцията за възлагане предявена от Н. М.
Д., сочи, че същата не отговаря на установените критерии в чл. 349, ал. 1 от
ГПК, чието кумулативно наличие е задължителна предпоставка за уважаване
на искането, както не отговаряла и на задължителните указания в т. 5 от
Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на ОСГК
на ВКС. От друга страна сочи, че са установени предпоставките за
разпределение на имотите по реда на чл. 353 от ГПК, а завършването на
делбата чрез теглене на жребие се явява невъзможно по критериите, посочени
в ППВС № 7/1973г., т. 5, тъй като до делба са допуснати имоти, съществено
различаващи се един от друг по площ, обем и стойност, а същевременно
частите на съделителите са различни. По отношение на оплакваният в
жалбата, касаещи извършването на делбата на движимите вещи, въззиваемият
твърди, че същите противоречат на изискването на чл. 69, ал. 2 от ЗН при
възможност всеки съделител да получи своя дял в натура, доколкото това е
възможно, като неравенството в дяловете се изравнява в пари. Оспорва като
неоснователни и възраженията срещу частта от решението, с което
въззивницата е осъдена да му заплати обезщетение за ползването на
апартамент № 2 в ***. Противопоставя се и на твърденията за неправилност
на съдебния акт в частта, с която е отхвърлена претенцията на Н. Д. срещу
него за заплащане на обезщетение в размер на 5320 лева за лишаване от
8
ползването на делбения ***, за периода от 10.04.2018г. до 13.06.2021г. В
заключение твърди, че са неоснователни доводите в жалбата за дължимо
обезщетение за ползването на допуснатия до делба лек автомобил в периода
преди връчване на поканата за заплащане на обезщетение, включена в искова
молба, връчена му на 9.07.2018г. Неоснователни били възраженията срещу
присъдения от ВРС размер на обезщетението за ползване на лекия автомобил,
който е съобразен със средния месечен пазарен наем за периода от 10.04.2018
до 13.06.2021г. в размер на 82.14 лева по т.4 от заключението на комплексната
СОЕ, представена в съда на 8.10.2021г.
Подадена е още въззивна жалба от Н. М. Д., чрез адв. Т. П. срещу
Решение № 260352/12.07.2022 г. по гр.д. №5154/2018r. по описа на ВРС, с
което е оставена без уважение молбата на жалобподателя за допускане на
поправка на очевидна фактическа грешка в частта на Решение №
260238/20.04.2022г., с която Н. К. К. е осъден да заплаща на Н. М. Д. сумата
от 41,79 лв. месечно за лишаване от ползването на делбения лек автомобил
марка „Фолксваген", модел „Пасат", с per. № *** (стар w per. № ***), рама №
***, двигател № ***, за периода от 14.06.2021 г. до окончателното
извършване на делбата, като вместо: „сумата от 41,79 лв. месечно" се чете:
„сумата от 146,70 лв. месечно за месец от 30 дни и сумата от 151,59 лв.
месечно за месец от 31 дни".
Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно,
незаконосъобразно и постановено в противоречие с приетата СОЕ, тъй като
изписаната сума в основното решение от 41.79 лева не съответства на
приетото от експерта нито за периода преди 13.06.2021 г., нито за този след
посочената датата. По изложените съображения счита, че е налице очевидна
фактическа, с оглед на което моли за отмяна на решението в посочената част
и допускане на исканата ѝ поправка.
С отговора подаден от Н. К. К., чрез адв. Т. Р. въззивната жалба се
оспорва като неоснователна, тъй като определеният от вещото лице
среднодневен пазарен наем възлизал на сумата от 2.74 лева, поради което
възприемането на сумата от 41.79 лева месечно не представлявало фактическа
грешка. По посочените доводи формулира искане за потвърждаване на
решението в обжалваната част.
9
АДВ. П.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
въззивните жалби. Оспорвам отговорите.
АДВ. Д.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам
въззивните жалби. Поддържам отговорите.
СЪДЪТ приканва страните към постигане на спогодба.
АДВ. П.: По това дело, което е поредно между страните, не е
провеждана медиация. Смятам, че има място за преговори не само по
отношение на имотите, а и за сумите за уравнение.
АДВ. Д.: Неколкократно се отлага делото, провеждана е медиация, на
която аз не съм присъствала, присъствала е адв. Р.. Категорично е
невъзможно да се постигне споразумение. Насрещната страна иска да получи
имот и движими вещи без да плаща уравнение, което не е реално с оглед
интересите на нашия доверител, моля да не давате възможност за
допълнителни преговори. Целта е да се бави делото, тя живее в имота на ***,
няма възможност да плаща присъдените суми за ползването, няма да ги плати
никога и има интерес да живее там колкото може по-дълго.
АДВ. П.: Медиация по това дело не е провеждана. Провеждана е по
повод делата относно квотите между страните, но не и по делбата.
Провеждано е дело, което беше цитирано в молбата, то стигна до Върховен
съд, приключи, за неравните квоти по отношение на апартамента на ***. Там
беше провеждана медиация, но не се получи. Коментирали сме, но има нови
обстоятелства. Дъщерята на страните има малко дете, тя живее в това
жилище, ако проведат някакъв опит за споразумение, все пак е дядо на
внучето..
АДВ. Д.: Той не поддържа никакви отношения с дъщерята, която е
крайно негативно настроена към него, нито с детето, то е вече на 2-3 години.
Аз по предходното дело не съм се явявала, явявам се по делбата и точно по
делбата беше провеждана медиация, адв. Р. може да потвърди.
АДВ. П.: Не мога да взема отношение от името на моята доверителка,
ако бъде провеждана такава, мисля, че ще е в полза на двете страни,
предоставям на съда.
АДВ. Д.: Насрещната страна не предоставя база за постигане на
споразумение, не желае да плаща уравнение. Неколкократно бяхме
10
представили и на Районния съд кореспонденцията, която сме водили,
многократно сме разменяли имейли с адв. П., искането е тя да получи
апартамента и движимите вещи без да плаща уравнение, няма как да стане.
АДВ. П.: Имаше предложение да получи апартамента във „В.“ и да се
коригира сумата по уравнението. Нямам доказателствени искания. Не
представям списък с разноски, тъй като доверителката ми е освободена от
разноски по делото. Предоставям защита по реда на чл. 38 от ЗА и моля да
бъде определено възнаграждение по този ред.
АДВ. Д.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
АДВ. П.: Правя възражение за прекомерност на претендираното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
С оглед изявленията на страните и по представените от тях списъци на
разноски и доказателства за реализирането им, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния
представител на въззиваемата страна списък на разноски, придружен с
доказателства за извършени такива.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход
на устните състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. П.: Моля да уважите въззивните жалби и отмените
първоинстанционното решение. По всяко едно от исканията подробно сме
изложили съображения във въззивната жалба и мотивите за исканията.
Въпреки че не беше даден опит за постигане на споразумение на страните,
считам, че това би било полезно с оглед на това, че имат общо дете, което
11
живее в един от имотите заедно с внучето на страните и би било полезно да се
проведе такава медиация или опит за споразумение. Независимо от това,
считам, че основанията, които сме изложили в жалбата, са достатъчно
красноречиви, че следва да се отмени решението и най-малкото да бъде
поставено в равнопоставеност да се тегли жребий, доколкото има два
жилищни имота. По отношение на сумите, които са определени, подробно
сме изложили съображения и относно привременни мерки, и като крайно
определени цени на движими вещи и на лекия автомобил, и за наемите. Моля
да вземете предвид изложеното във въззивните жалби и ги уважите така,
както са изложени претенциите. Моля да определите възнаграждение по реда
на чл. 38 от ЗА и да ни присъдите разноски в този смисъл.
АДВ. Д.: Моля да потвърдите обжалваните решения. Поддържам
изцяло доводите, които сме изложили в отговорите на двете въззивни жалби.
Претенцията за възлагане на Н. Д., която се поддържа и във въззивната
жалба, е очевидно неоснователна, тъй като не са налице всички задължителни
предпоставки по чл. 349, ал. 1 от ГПК. При развода между страните през
2013г. те не са имали ненавършили пълнолетие деца, поради което Н. Д. не е
бивша съпруга, на която е възложено упражняване на родителски права. Тя не
е от кръга на лицата, които имат право да претендират възлагане по този
текст. По отношение разпределението на недвижимите имоти считам, че
категорично се установиха предпоставките за такова разпределение,
допуснати са до делба два имота между двама съделители. Тегленето на
жребий, както иска насрещната страна, би било невъзможно по критериите,
посочени в т. 5 от Постановление № 7/1973г. на ВКС, тъй като имотите са
неравностойни по площ, местонахождение и стойност, и квотите на страните
съществено се различават. От имота на *** доверителят ми притежава 98,84
процента, другият имот е допуснат до делба при равни идеални части.
Тегленето на жребий би могло да доведе до големи усложнения при
заплащането на уравнения. Спазен е принципът всяка страна да получи
реален дял, който е максимално близък до притежаваната от нейна страна
идеална част. Претенцията всички движими вещи да се поставят в дял на
доверителя ни, а той да плати уравнение на насрещната страна противоречи
на изискването за възможност всеки съделител да получи дела си в натура, в
случая такава възможност има. Поддържам доводите в отговорите на
въззивните жалби. Неоснователни са възраженията срещу присъденото на
12
доверителя ми обезщетение за ползването на апартамента на ***. Ползването
е предоставено с бракоразводното решение, по силата на чл. 57, ал. 1 от СК
възниква наемно правоотношение и Н. Д. е длъжна да заплаща на доверителя
ни дължимия наем независимо, че е допуснала в жилището пълнолетната
дъщеря на страните. По отношение претенциите на Н. Д. за обезщетение за
ползите, от които е лишена, във връзка с апартамента във „В.“ поддържам
доводите в отговора на въззивната жалба. Доверителят ми с отговора на
исковата молба по предходно дело е поканил Д. да ползва имота във „В.“, тя
не е направила необходимото, за да ползва този имот, за да получи ключ, ако
твърди, че няма ключ от доверителя ни, или да си осигури достъп чрез
специалист. По отношение на лекия автомобил искам да отбележа, че
нотариалната покана, която се твърди, че е връчена на нашия доверител, а ние
твърдим, че не е надлежно връчена и е приложена по гр.д. № 3992/2018г., не
включва ползването на лек автомобил. Жалбата срещу решението за поправка
на очевидна фактическа грешка е неоснователна, тъй като не е налице
несъответствие между мотивите на постановеното решение и неговия
диспозитив. Варненски районен съд основателно е оставил молбата без
уважение. Моля за присъждане на разноски.
АДВ. П.: По повод ползването на жилището на *** цитираното гр.д. №
3992/2018г. и предходно дело изрично Н. К. е заявил, че няма претенции
дъщерята К. К.а да ползва това жилище и не е насочил претенцията си към
нея. Претенцията спрямо Н. М. е била съразмерно на тази част, имайки
предвид, че и дъщеря му ползва жилището, оттам нататък той нито е
предявил претенции към дъщерята, нито е заявил искане тя да напусне
жилището. За първи път в делото за делба той заявява, че не я е допуснал той,
а майка и я е допуснала, което е невярно и се съдържа в кориците на други
́
дела.
АДВ. Д.: Не е вярно, че е изразявал съгласие дъщерята да живее там,
няма такива изявления.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273
вр. чл. 149, ал. 2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и
посочва, че ще обяви решението си в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
13
10:33 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
14