Определение по дело №1803/2023 на Административен съд - Варна

Образувано е по частна жалба от В.Д.Т. ***, ЕГН **********, срещу Определение № 6414 от 28.05.2023 г. на ВРС по гр. д. № 2800/2023 г., с което е оставена без разглеждане жалба от 24.08.2022 г. подадена от В.Д.Т., в частта й, с която се иска да бъде прогласена нищожността на Заповед № Г-ПР-26 от 18.03.2021 г. на Кмета на район „Аспарухово“ за поземлен имот 3674 по ПНИ на местност „Зеленика“ и е прeкратено производството по делото.

Жалбоподателят поддържа, че определението на ВРС е необосновано, неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, недопустимо поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че ВРС не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, излязъл е извън своята и си е присвоил правораздавателна компетентност. Въз основа на фактически анализ жалбоподателят твърди, че в оспорената заповед е следвало да бъде посочен като собственик на 1/4 ид.ч. от вече възстановеното по силата на отмяната на конфискацията. Твърди се, че в производството пред ВРС не е осигурена достоверност и пълнота на информацията, с което е нарушен чл. 12, ал. 1 АПК и това води до незаконосъобразност на определението за прекратяване. Излага доводи, че са нарушени и разпоредбите на чл. 7, чл. 35 и чл. 36, ал. 1 АПК, защото определението не се основава на действителните факти. Частният жалбоподател твърди незаконосъобразност на обжалваното определение и поради това че първоинстанционния съд, в нарушение на чл. 235, ал. 2 АПК, не е изпълнил указанията на ВАС, произнесъл се е преждевременно и го е лишил от процесуална възможност да сочи аргументи и доказателства, като вкл. се е произнесъл преди да поиска, и да бъде внесена държавна такса. Счита и че неправилно ВРС се е позовал на Определение № 1942/2021 г. по адм. д. № 1512/2021 г. на АС - Варна, Ill-ти състав, т. к. казусът е само привидно идентичен. Иска отмяна на обжалваното определение.

Ответникът по частната жалба - Кметът на район „Аспарухово“ при Община Варна, не изразява становище по частната жалба.

Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК.

Производството пред ВРС е образувано по жалбата от В.Д.Т. срещу Заповед № Г-ПР-26/18.03.2021 г. на Кмета на район „Аспарухово“, с която на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗ и влязъл в сила ПНИ на местност „Зеленика“, землище кв. Галата, гр. Варна, е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследник на А. Н. С.: С.П. Л., върху новообразуван поземлен имот в урбанизирана територия, представляващ ПИ с ид. № 3674. В жалбата се поддържа, че оспорения акт е нищожен. Спорът относно собствеността на имота не е в компетентността на кмета на район „Аспарухово“, издадената заповед е незаконосъобразна, постановена при присвояване на правораздавателна власт. Сочи, че има право на 1/4 от всички имоти по § 4, т. к. собствеността върху земеделските земи, описани в Решение № 879/2002 г. на ПК-Варна, е възстановена още през 1994 г. с отмяната на конфискацията. Заявява, че не е наследник, а купувач на наследствени права, но според него това е достатъчно, за да се признае активната му легитимация. Сочи, че като купувач на наследство е носител на прехвърлените права, включващи и тези по чл.151 ЗИН, т. к. с Решение № 784 от 21.01.1994 г. ВС на РБ е отменил присъдата на Асен Николов от 29.04.1945 г. по НОХД № 10/1945 г. на Народния съд, с която е постановена конфискация на цялото му имущество. Позовава се на съдебните решения и актовете на областния управител, в които се посочва „за наследниците на Асен Николов“.

С Определение № 6414 от 28.05.2023 г. РС – Варна оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по гр. д. № 2807/2023 г. по съображения, че оспорващият няма правен интерес от оспорването. ВРС е приел, че нормата на чл. 10, ал.1 от ЗСПЗЗ установява лицата, които са материалноправно легитимирани в производството по възстановяване на собствеността на земеделски земи. Т. не е адресат на заповедта, последната не засяга или нарушаване негови права и законни интереси. С прехвърлянето на наследствените си права наследникът не губи качеството си на наследник и това качество не се придобива от купувача на наследството. Купувачът на наследство по договор по чл. 212 от ЗЗД не е материалнолегитимиран като правоимащо лице по смисъла на чл. 10, ал.1 от ЗСПЗЗ. ВРС е приел, че Т. има качеството на купувач на наследствени права, съгласно договор он 28.01.1994 г., като обхвата на тези права и задължения, които наследникът е имал в това качество по време на откриване на наследството. Към момента на откриване на наследството и към момента на постановяване на Решение № 784/21.01.1994г. на ВС на РБ, процесният имот не е бил в гражданския оборот, съответно правото на собственост върху него не би могло да се възстанови автоматично с отмяната на присъдата. По изложените съображения жалбата е оставена без разглеждане.

Така постановеното определение е неправилно.

ВРС е бил сезиран с жалба от В.Д.Т. срещу мълчаливия отказ на кмета на гр. Варна да се произнесе по негови молби № РД-22-9400-84 (13) и искане за отмяна на заповедите на кмета на р-н Аспарухово по § 4, ал.7 ЗСПЗЗ, за имотите на наследниците на А.Н. полза на С. Л.“.

Предметът на оспорване е изяснен с Определение № 2866/07.10.2022г. по адм.д. № 1966/2022г. на Адм.съд-Варна и Определение на ВАС № 11316/08.12.2022г. по адм.д.№ 11300/2022г. С Определение № 3590/19.12.2022г. по адм.д. № 1966/2022г. на Адм.съд-Варна, жалбата на В.Д.Т. на основание § 19 от ПЗР на ЗИД на АПК, е изпратена по подсъдност на Районен съд - Варна.

След разделяне на производството по гр. д. № 16672/2022г. и образуване на гр. д. № 2807/2023г. - с предмет жалбата на Т. на Заповед № Г-ПР-26/18.03.2021г. на кмета на Район „Аспарухово“, единственото процесуално - действие, извършено от ВРС преди да постанови процесното прекратително определение, е било да изиска преписката по обжалваната заповед, с разпореждане от 20.03.2023 г.

В жалбата на Т. са изложени пространни доводи, относими към претендираните от него материални права, но не и в контекста на оспорване именно на Заповед № Г-ПР-26/18.03.2021 г. на кмета на Район „Аспарухово“. В жалбата, в нарушение на изискванията за редовност по чл.150, ал.1, т. 5-7 АПК, не са изложени конкретни доводи в какво конкретно се състои незаконосъобразността на обжалваната заповед и какво е било конкретното искане до съда.

Видно от оспорената Заповед № Г-ПР-26 от 18.03.2021 г. на Кмета на Район „Аспарухово“ е постановена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно посочената като правно основание за издаване на оспорвания акт разпоредба, възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината, като в заповедта се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях и се прилага скица на имота.

Съгласно чл. 28, ал.4 от ППЗСПЗЗ с плана на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти се изработва в мащаба и въз основа на помощния план по ал. 1 и съдържа границите и номерата на новообразуваните имоти, сградите, съществуващите и новопроектираните улици и пътища, съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на терена. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистър на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти. Планът на новообразуваните имоти се изработва в графичен и в цифров вид.

Производството по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е последният етап от земеделската реституция, като преди това се развиват няколко други административни производства . Следва, че след като заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ се издава въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тя трябва да съответства на неговото съдържание. Предвид изложеното право да оспорят заповедта по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ имат лицата, записани като собственици на новообразуван имот в регистъра на имотите към ПНИ. Ако друго лице, различно от кръга на посечените в регистъра на имотите към ПНИ претендира, че следва да бъде записан като собственик, пред него е налице възможността да поиска изменение на ПНИ, а при спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред – §4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Към административна преписка по гр. д. № 2807/2023 г. не е изискан регистъра на новообразувания имот 3674, за да се извърши преценка за наличие на правен интерес на оспорващия.

Произнасянето на районния съд без да изясни релевантните факти за преценката на наличието или липсата на правен интерес на частния касатор да оспори Заповед № Г-ПР-26 от 18.03.2021 г. на Кмета на Район „Аспарухово“, а именно без да е установено какви са записванията в регистъра на имотите в ПНИ за новообразувания имот, визиран в заповедта, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, препятстващо проверката на съда за съответствието на определението с материалния закон.

С оглед изложеното, следва да се отмени обжалваното пред настоящата инстанция определение на ВРС и да се върне делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Районният съд следва да съобрази и че съгласно чл. 150, ал. 1, т. 6 и т. 7 АПК жалбата следва да съдържа указания в какво се състои незаконосъобразността на акта, и посочване в какво се състои искането на оспорващия. Районният съд следва да съобрази и че според чл. 150, ал. 1, т. 8 АПК жалбата следва да е подписана, а в случая жалбата е подписана само от процесуалния представител на жалбоподателя, а в същата изрично е указано, че се подава „лично и чрез пълномощника“ адв. Т..

ВРС следва да събере доказателства за записванията на имот с идентификационен № 3674, по ПНИ на местност „Зеленика“, землище на квартал „Галата“ в регистъра на имотите, който е неразделна част от одобрения от областния управител ПНИ за въпросната местност и с оглед записванията в посочения регистър да се прецени дали оспорващият е сред лицата, със записани данни за собственост на процесния новообразуван имот, респ. дали се явява лице с правен интерес от оспорването на заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

На основание чл. 222, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 236 АПК, Административен съд – Варна

ОТМЕНЯ Определение № 6414 от 28.05.2023 г. на Районен съд - Варна по гр. д. № 2807/2023 г.

ВРЪЩА делото на същия състав на Районен съд - Варна за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: