Р Е
Ш Е Н
И Е
№822
гр.Русе, 17.05.2019
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Х-ти граждански състав
в публично заседание
15-ти май през две хиляди и деветнадесета
година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН ЙОРДАНОВ
при секретаря
Ширин Сефер,
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 7865
по описа за 2018 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Претенцията на ищеца се основава на твърдения,
че с ответника са сключили договор за предоставяне но
мобилни услуги и закупуване на устройство тип таблет при задължение за
заплащане на лизингови вноски. Ответникът имал неизплатени задължения по
договора. По реда на заповедното производство по приложеното ч.гр.дело №5631/18
г. на РРС претендирали същите в размер на 218,28 лв., от които 78,48 лв.- за
неплатени далекосъобщителни услуги и чл.139,80 лв. – за лизингови вноски. По
заповедното производство била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника, но същата му била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което по настоящото производство се претендира за установяване на
задълженията му по исков ред.
Съдът квалифицира правно предявения
установителен иск по чл.422 във вр. чл.415 от ГПК.
Особеният представител на ответницата е подал
отговор, с който оспорва исковете. Счита, че договорът не е подписан от
ответника и от представител на ищеца и не е налице такъв. На ответника не били
предоставени и общи условия на ищеца. В погасителния план не били посочени
падежи на лизинговите вноски. Счита, че сумите не са изчислени точно и е налице
макар и минимално разминаване с посочените от ищеца размери поради това, че
общата цена за закупеното мобилно устройство била 160,77 лв., а по фактурите за предоставени
далекосъобщителни услуги били включени и лизингови вноски в размер на 6,99 лв.
по всяка месечна фактура. От друга страна по крайна фактура се претендирали 20
лизингови вноски по 6,99 лв. или общо 139,80 лв. поради това общо дължимата
сума за далекосъобщителни услуги следвало да бъде 49,32 лв., а не 78,48 лв.
За да се
произнесе съдът съобрази следното:
По делото е представени преписи от сключени
на 29.05.2016 г. между ответника и ищеца договор за мобилни услуги и договор за
лизинг на мобилно устройство тип таблет. От същите е видно, че ответникът се е
задължил да заплаща за предоставени му от ищеца мобилни услуги както и
лизингови вноски за закупено устройство
тип таблет на стойност 190,97 лв. с ДДС при частично предплащане и остатък в
общ размер от 139,80 без ДДС. Представен е и препис от декларация за получаване
от ответника на препис от общите условия на ищеца. Представени са преписи от
издадени от ищеца фактури за задължения на ответника по двата договор, от които
е видно, че към 15.10.2016 г. на ответника са фактурирани задължения по
договорите, както следва – 78,48 лв. – задължения от предходен период и 139,80
лв. – лизингови вноски. По делото не са представени доказателства за заплащане
на дължими суми от ответника в качеството му на клиент на ищеца. От
представените доказателства е видно, че между страните е налице договорна
връзка по договор за предоставяне на мобилни услуги – интернет пакет, като на
ищеца е предоставено на лизинг и мобилно устройство за ползване на същите. Възражението на особеният представител на
ответника за липса на договорна връзка се опровергава от представените по
делото писмени доказателства. От същите е видно, че задълженията на ответника
за заплащане на лизингови вноски са дори в по-висок размер от претендирания.
Неточното посочване на съотношението между двете пера на вземането на ищеца –
за мобилни услуги и лизингови вноски, не е основание за отхвърляне на иска,
т.к. е видно, че общият размер на задължението 218,28 лв. съответства на
претенцията на ищеца.Искът е доказан по основание и размер и следва да се уважи
изцяло.
По изложените съображения СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД-София, ЕИК *********
задължението на А.Ф.А. ***, ЕГН:********** в общ размер на сумата от 218,28 лв.,
представляваща дължими месечни вноски по договори за мобилни услуги и договор
за лизинг по фактура от 15.10.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата
от 09.08.2018 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА А.Ф.А.
***, ЕГН:********** да плати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД-София, ЕИК ********* сумата в размер на 710
лв.
– разноски по делото, в т. ч. и направените по заповедното производство по
ч.гр.д. №5631/18 г. на РРС.
Решението
подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните.
Районен
съдия: