Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 116
***, 18.05.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - ***, в
открито съдебно заседание на единадесети май две хиляди и двадесета година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 136/ 2020
год.:
Производството е по реда
на чл. 268 във връзка с чл. 225, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 7 от ДОПК.
Образувано по жалба на ***АД
(в несъстоятелност), ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „25
– ти септември“ № 55, чрез синдика Д.К.С., срещу Решение № 1/ 03.01.2020 г. на
Директора на ТД на НАП – Варна, с което е потвърден отказ за отмяна на наложени
обезпечителни мерси с изх. № С190008 – 012 – 0000091/ 09.12.2019 г., издаден от
публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна, сектор „ОСПВ“
при офис ***, в частта на наложените обезпечителни мерки със запорно съобщение
№ 17-00-2754/ 19.10.2009 г.
Жалбоподателят счита, че
оспореното Решение в обжалваната част е незаконосъобразно поради противоречие с
материалния закон. Излага доводи, че основният му аргумент в жалбата до
административния орган е бил, че публичният изпълнител не се е произнесъл по
искането му за прекратяване на изпълнителното производство по ДОПК, а само е
отказал да отмени наложен запор върху банкови сметки на дружеството, открити
при *** АД. В тази връзка сочи, че с Решение № 171 от 07.12.2010 г.,
постановено по търговско дело № 141/ 2010 г. по описа на Окръжен съд – *** е
открито производство по несъстоятелност на ***" АД. Настоява, че след като
неплатежоспособността на ***" АД е обявена с решение от 07.12.2010 г., то
6 – месечният по чл. 193, ал. 4 ДОПК срок е изтекъл на 07.06.2011 г. Добавя, че
до тази дата имуществото, обект на обезпечителните мерки по ДОПК, не е било
реализирано, поради което следва да се реализира в производството по
несъстоятелност. Акцентира, че от този момент нататък, в съответствие с чл.
638, ал. 4 ТЗ, съобразявайки факта на откритото производство по
несъстоятелност, върху имуществото на длъжника не могат да бъдат налагани други
обезпечителни мерки по ДОПК. Настоява, че публичният изпълнител трябва да
прекрати с разпореждане производството по принудително изпълнение на основание
чл. 225, ал. 1, т. 7 ДОПК, като излага становище, че прекратяването на
производството по ДОПК настъпва по силата на закона и в настоящата хипотеза е
факт от 07.06.2011 г., а разпореждането на публичния изпълнител за прекратяване
би трябвало само да констатира факта на прекратяване. Обръща внимание, че публичните вземания на
НАП са били приети в производството по несъстоятелност на ***" АД като
необезпечени (няма вписан запор или възбрана по реда на Закона за особените
залози в полза на НАП) и на това основание на тях им е гарантирано изплащането
в поредността по чл. 722, т. 6 и т. 7 ТЗ.
С тези доводи синдикът
моли съдът да постанови решение по същество на спора, с което да отмени Решение
№ 1/ 03.1.2020 г. постановено от Директора на ТД на НАП – Варна, като
незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон и вместо него да постанови
акт, с който да отмени действия на старши публичен изпълнител ***при ТД на НАП
Варна, офис ***, обективирани в отказ с изх. № С190008-012-0000091/ 09.12.2019 г.
на ПИ, с който е отказано прекратяване на производството по принудително
изпълнение и не са отменени обезпечителните мерки, наложени със запорно
съобщение № 17-00-2754/19.10.2009 г.
В хода на съдебното
производство жалбоподателят поддържа жалбата по наведените в нея доводи, като в
пледоарията по същество настоява, че нито в отказа на ПИ, нито в решението на
ответника, е коментиран въпросът относно искането за прекратяване на
изпълнителното производство по ДОПК, от което, а и от петитума на жалбата, се
налага и изводът, че обжалва и мълчаливото потвърждаване на мълчаливия отказ на
ПИ да прекрати изпълнителното производство.
Ответникът по жалбата -
Директорът на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите - Варна,
чрез процесуалния си представител, оспорва подадената жалба като неоснователна.
Излага становище, че не са налице основанията на ДОПК за прекратяване на
изпълнителното производство и отмяна на обезпечителните мерки. Изтъква, че
единствената възможност на ПИ е била да освободи от изпълнение имуществото,
предмет на обезпечение по изпълнителното дело, което е сторено с Протокол от
09.12.2019 г. (л. 8)
Настоящият съдебен
състав, като взе предвид оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по
делото и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
С Постановление за
налагане на обезпечителни мерки № 26-А-2752/19.10.2009 г. (л. 41) и Запорно
съобщение № 17-00-2754/ 19.10.2009 г. (л. 43) е наложен запор на банкови сметки
на ***" АД в осем Търговски Банки, опериращи на територията на страната. С
изх.№ 263/ 09.11.2009 г. от ТБ „***" АД (л. 47) е изпратено писмо до ТД на
НАП - ГДО гр. София, в което описано, че дружеството има открити четири банкови
сметки, с налични авоари към 09.11.2009 г., както следва – 73.39 лв.; 0.01 евро;
0.01 щ.д. и 0.01 бр. лири.
Публичният изпълнител (ПИ)
не е издал разпореждане за изпълнение и обезпечението не е реализирано.
С Постановление за
налагане на обезпечителни мерки № 26-Н-2473/ 18.09.2009 г. ПИ от ТД на НАП -
ГДО гр. София е наложил възбрана на имот - сграда „Център за квалификация на
кадри" с балансова стойност в размер"на 5 990 952,25 лв., собственост
на ***" АД, придобит с Акт за частна държавна собственост № 2180/ 06.01.2019
г., находящ се в с. ***, ул. „Черно море", КИД: 39459.503.47, с площ 8960 кв.м,
ведно с построените в него сгради.(л. 128) По отношение тази обезпечителна
мярка искане в отправената до ПИ молба от 25.11.2019 г., респ. и жалба по
административен ред няма, поради което произнасянето е недопустимо, предвид, че
е посочено, че е произнасяне по молба, а не служебно. В жалбата срещу оспорения
акт не е налице обаче оспорване на това произнасяне. В този смисъл касателно това
ПНОМ съдът не е сезиран за произнасяне.
С Решение № 171/ 07.12.2010
г. по т. д. №141/ 2010 г. по описа на ДОС след налагането на обезпечителните
мерки е открито производство по несъстоятелност на ***" АД.
С Решение № 147 от
14.06.2012 г. по т. д. № 141/ 2010 г. на Окръжен съд – *** на основание чл. 710
от ТЗ дружеството е обявено в несъстоятелност.
С Определение № 444 от
31.08.2011 г. по т. д. № 141/ 2010 г. на ДОС е назначен за синдик Д.К.С.,
встъпил на 09.09. 2011 г.
Цитираните по – горе
актове на ДОС са публикувани в Търговския регистър.
С Определение № 52/ 03.02.2012
г. по реда на чл. 692 ТЗ е одобрен списъкът на приетите вземания, в това число
и тези на НАП, които са били обезпечени с цитираните постановления за налагане
на обезпечителни мерки.
Административното
производство, по повод на което са издадени оспорените актове, е започнало по молба
вх. № 21511/ 25.11.2019 г. от синдика с искане на основание чл. 193, ал. 4 от ДОПК. (л. 38 – 39) В молбата е указано кога и с какво Решение е открито
производство по несъстоятелност на дружеството. Добавено е, че със запорно
съобщение № 17-00-2754/ 19.10.2009 г. въз основа на ПНОМ № 26-А-2762/
19.10.2009 г., издадено от старши публичен изпълнител ***, е наложен
обезпечителен запор върху банковите сметки на дружеството в ТБ „***“ АД за
сумата от 1 912 537.53 лв. На следващо място е посочено, че със
запорно съобщение № 17-00-38/14.10.2010 г. въз основа на ПНОМ № 70-169-1/13.10.2010
г., издадено от публичен изпълнител ***, е наложен обезпечителен запор върху
банковите сметки на дружеството в ТБ „***“ АД за сумата от 32 152.26 лв.
Изложени са доводи за законови изисквания за вдигане на запорите и прекратяване
на изпълнителното дело, като е отразено, че от страна на публичния изпълнител
не са предприети действия за осребряване на запорираните активи. Заявено е
искане на основание чл. 225, ал. 1, т. 7 ДОПК във връзка с чл. 193, ал. 4 ДОПК
и във връзка с чл. 638, ал. 4 ТЗ да бъде прекратено на основание чл. 225, ал. 2 ДОПК изпълнителното дело и да бъдат вдигнати служебно наложените обезпечителни
мерки с ПНОМ
№ 26-А-2762/ 19.10.2009 г., издадено от старши публичен изпълнител ***и ПНОМ №
70-169-1/13.10.2010 г., издадено от публичен изпълнител *** и да бъде уведомена
служебно ТБ „***“ АД за отмяната на обезпечителните мерки спрямо банковите
сметки на дружеството.
С писмо изх. № С190018-012-0000091/
09.12.2019 г. старши публичен изпълнител ***уведомява синдика, че на основание
чл. 208, ал. 2 ДОПК отказва отмяна на обезпечителна мярка, наложена с
Постановление № 26-Н-2473/ 18.09.2009 г. на ПИ от ТД на НАП - ГДО гр. София и Постановление
за налагане на обезпечителни мерки № 26-А-2752/19.10.2009 г.; оставя без
разглеждане искането за отмяна на обезпечителната мярка по Постановление изх. №
70-169-1/ 13.10.2010 г., като неиздадено от публичен изпълнител при НАП; посочва,
че публичният изпълнител е освободил от изпълнение запорираното/ възбраненото
имущество с Протокол от 09.12.2019 г.; отразява, че приема, че шестмесечният
срок по чл. 193, ал. 4 ДОПК е изтекъл на 07.06.2011 г., както и че с изтичането
на този срок компетентен да реализира имуществото е синдикът в производството
по несъстоятелност. Същевременно е изразил своето становище, че законодателят е
уредил освобождаването от изпълнение на имуществото, но не и отмяната на
обезпечителните мерки. В резултат е приел, че няма законово основание за отмяна
на обезпечението до момента на влизане в сила на постановлението за възлагане
на съда по несъстоятелността или до представянето на договор за продажба по
реда на чл. 639б или чл. 718 от ТЗ, съответно и доказателства за извършеното
плащане на цената по договора.
Тези действия на
публичния изпълнител са съобщени на синдика на дружеството в несъстоятелност, който
ги е оспорил пред Директора на ТД на НАП Варна в срок в частта на наложените
запори върху банкови сметки.
Директорът на ТД на НАП -
Варна е разгледал подадената жалба от синдика (л. 32 – 33) и с Решение № 1/ 03.01.2020
г. я е оставил без уважение, като е потвърдил изцяло отказа за отмяна на
наложени обезпечителни мерки с изх. № С 190008-012-0000091/ 09.12.2019 г.,
издаден от старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП
Варна, сектор „ОСПВ" при офис ***, Георги Петков. В обстоятелствената част
на Решението е изложил съображения като тези на ПИ, а именно че законодателят е
уредил освобождаването от изпълнение на имуществото, но не и отмяната на
наложените обезпечителни мерки в тази хипотеза, още повече, че същите носят
привилегия на държавата при реализация на имуществото в производство по
несъстоятелност. Добавил е, че в случаите на наложен запор, вписан по реда на
Закона за особените залози, публичните вземания ще могат да се ползват с
привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Изтъкнал е, че с постъпила молба
вх. № 4021/ 22.02.2017 г. от синдика е направено предходно аналогично искане за
прекратяване на изпълнителното дело и отмяна на наложените ОМ, като от ПИ е
издаден отказ с изх. № С170008-012-0000014/ 28.02.2017 г., който е потвърден с
Решение от директора на ТД на НАП Варна № 83/ 24.03.2017 г. След съдебно
обжалване пред Административен съд - Варна е образувано адм. дело № 1279/ 2017 г.,
по което има издадено Решение №1135/ 26.06.2017 г., с което съдът отхвърля
жалбата на синдика и потвърждава Решение № 83/ 24.03.2017г., с което се
потвърждава отказ с изх. № С170008-012-0000014/ 28.02.2017 г. на публичния
изпълнител за отмяна на процесиите обезпечителни мерки и прекратяване на ИД
№**********/2014 г. В резултат е приел, че с оглед приложените по преписката
доказателства, публичният изпълнител (ПИ) няма законово основание за
прекратяване на производството по ИД № **********/2014 по реда на чл. 225, ал.
1, т. 7 от ДОПК и отмяна на обезпечителните мерки на основание чл. 225, ал. 2
от ДОПК, наложени с процесните Постановления върху имущество на длъжника, до
момента на влизане в сила на постановлението за възлагане на съда по несъстоятелността
или до представяне на договор за продажба по реда на чл. 6396 или чл. 718 от ТЗ
и доказателства за извършеното плащане на цената по договора. В диспозитива на
Решението е записал, че потвърждава отказа за отмяна на обезпечителните мерки,
като макар, че го е обсъдил, не е записал изрично, че потвърждава отказа и за
прекратяване на изпълнителното дело. Срещу така постановеното потвърдително Решение
синдикът на дружеството е подал в посочената вече част жалба, въз основа на
която е образувано настоящото дело.
При извършената проверка
за редовност и допустимост на жалбата, настоящият съдебен състав намира, че
жалбата е редовна и допустима, като подадена от лице, което може да
представлява обявеното в несъстоятелност дружество, в законоустановения срок, до
компетентния съд, при спазване на принципа за задължително оспорване на
действията на публичния изпълнител по административен ред, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е частично основателна:
Процесното решение е
издадено от компетентен орган - териториален директор на ТД на НАП - Варна,
съгласно чл. 266, ал. 1 от ДОПК. Решението е издадено в писмена форма, като в
него са изложени съображения, основани на приетите за установени факти,
мотивирали административния орган да потвърди обжалвания пред него акт. Самият
отказ за отмяна/прекратяване на изпълнителното дело също е издаден от
оправомощен за това орган, на основание чл. 226, ал. 1 от ДОПК и в рамките на
неговата компетентност.
При извършената проверка
съдът установи, че като цяло започването, провеждането и приключването на
процедурата по издаването на оспорения акт са извършени в съответствие с
приложимите в случая разпоредби на ДОПК.
В хода на процедурата не
са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила:
В Решението са изложени
мотиви, в това число, както по отношение на искането за прекратяване на изпълнителното
дело, така и по отношение на отмяната на обезпечителните мерки. Съобразно
изложените от административния орган мотиви, настоящият състав приема, че
Решението съдържа имплицитно и потвърждаване на мълчалив отказ за прекратяване
на изпълнителното дело.
Няма спор между страните
относно наложения запор върху банкови сметки.
Няма
спор, че налагането на обезпечителните мерки е преди обвяването на
неплатежоспособността на дружеството, съответно обявяването му в
несъстоятелност.
Макар
и административният орган да е изтъкнал като мотив за своето Решение, че в
случаите на наложен запор, вписан по реда на Закона за особените залози, публичните
вземания ще могат да се ползват с привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ,
то от събраните по делото доказателства, неоспорени от ответника, се
установява, че в случая запор или възбрана по реда на Закона за особените
залози няма, поради което този мотив е ирелевантен за спора.(л. 10 – 13)
Административният орган,
като мотив за отхвърляне на жалбата, се е позовал на влязлото в сила Решение на
Административен съд – Варна. Решение № 1135/ 26.062017 г. по адм. дело № 1279/
2017 г. не е пречка за ново искане, респективно ново произнасяне на
административния орган. Това е така, защото в това Решение съдът е обсъждал от
една страна единствено и само условията, предпоставките на чл. 197 АПК и дали
съдът има право да отмени наложените обезпечителни мерки. От друга страна, от
произнасянето до подаването на новата молба е изминал период, през който е
продължило бездействието на ПИ, поради което няма пречка да бъде подадена нова
молба. В този смисъл този довод на ответника е неоснователен.
Решението на
административния орган е издадено на основание чл. 197 ДОПК (доколкото отказът
е постановен на основание чл. 208 ДОПК, а там редът на обжалване е този на чл.
197 ДОПК), но в случая молбата е в хипотезата на чл. 225, ал. 2 във връзка с
чл. 225, ал. 1, т. 7 ДОПК във връзка с чл. 638 ТЗ, т.е. обжалването е по реда
на чл. 266 и сл. от ДОПК (така или иначе и в двата случая обжалването обхваща
първоначално жалба по административен ред и едва тогава жалба до съда).
Административният орган
е обсъдил относимата норма на чл. 225, ал. 1, т. 7 ДОПК и чл. 193, ал. 4 ДОПК,
но ги е приложил неправилно.
Няма спор по делото, че публичният
изпълнител не е реализирал имуществото по чл. 193, ал. 1 ДОПК до изтичане на
шестмесечния срок по чл. 193, ал. 4 ДОПК. Признание, че срокът по чл. 193, ал. 4 ДОПК е изтекъл и е
освободено от изпълнение имуществото, обезпечено със съответните постановления,
се съдържа в Протокол с изх. № С190008-026-0043918/ 09.12.2019 г. на старши публичен
изпълнител ***(л. 34)
Според
завереното копие от изпълнителното дело, първият документ, съдържащ се в него,
удостоверява действия по присъединяване на Районен съд – *** като публичен
взискател, обезпечен кредитор, за вземанията му по изброени изпълнителни листи.
(л. 100) Изпълнителното дело, по което е отправена Молбата, е под №
**********/2014 на старши публичен изпълнител Георги Стойчев. Очевидно е
започнало под № 405/ 2010 г. по описа на Териториална дирекция – ГДО при старши
публичен изпълнител ***, но не е налице документ, от който да се установи кога
и как е образувано, съответно как и кога е преминало в нов номер и при друг
публичен изпълнител.
От приложения по делото
Протокол от 09.12.2019 г. е налице признание, че 9 години, след като е
образувано изпълнителното дело и 10 години, след като са наложени
обезпечителните мерки от страна на публичния изпълнител, не са предприети,
каквито и да било действия за събиране на тези публични вземания, както и че
такива не са предприети в срока по чл. 193, ал. 4 ДОПК.
Видно от приложените по
делото доказателства и публикувания в ТР одобрен списък на приетите от синдика
вземания на кредиторите на дружеството в несъстоятелност, в който на основание
чл. 693 ТЗ са включени и процесните публични вземания, обезпечени с цитираните
в отказа и Решението ПНОМ, вземанията, върху които са наложени обезпечителни
мерки, са включени в масата на несъстоятелността.
Съгласно разпоредбата на
чл. 638, ал. 4 от ТЗ, приложима при открито производство по несъстоятелност,
наложените в изпълнително производство по индивидуално принудително изпълнение
запори и възбрани, са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността.
Доводите на
жалбоподателя, изведени от разпоредбата на чл. 638, ал. 1 от ТЗ, са
основателни. Според тази разпоредба, с откриване на производството по
несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото,
включено в масата на несъстоятелността, с изключение на имуществата по чл. 193
от ДОПК.
С разпоредбите на чл.
193, ал. 1 и ал. 4 от ДОПК е уредено едно изключение от разпоредбите на ТЗ
относно универсалното принудително изпълнение при несъстоятелност, като на
публичния изпълнител е предоставена възможност да предприеме действия по реда
на специалния закон по отношение на имуществото на длъжника, върху което са
наложени обезпечителни мерки преди откриване на производството по
несъстоятелност. Тази възможност за провеждане на индивидуално изпълнително
производство е ограничена обаче с изричен срок от 6 месеца, считано от
откриване на производството по несъстоятелност, в който срок следва да се
реализира имуществото, върху което са наложени обезпечения. В случай, че това
не бъде извършено, съгласно чл. 193, ал. 4 от ДОПК, публичният изпълнител
следва да предаде служещото за обезпечение имущество на синдика за реализирането
му в производството по несъстоятелност. В случая с Решение № 171/ 07.12.2010
г. по т. д. №141/2010 г. по описа на ДОС е открито производство по
несъстоятелност на ***" АД. Обезпечителните мерки, във връзка с които има
отправено искане по молбата, са наложени на 19.10.2009 г. от ПИ от ТД на НАП -
ГДО гр. София, т.е. моментът на налагане
на обезпечителните мерки предшества откриването на производството по
несъстоятелност на жалбоподателя. Безспорно е, че публичният изпълнител не е
успял да реализира въпросното имущество в определения от закона срок, поради
което едва 8 години след изтичане на този срок, с нарочен Протокол, го е предал
на синдика за реализиране в производството по несъстоятелност.
Нормата на чл. 638 ТЗ разписва
общото правило по аргумент от чл. 222, ал. 1, т. 4 ДОПК. Анализът на текста на
чл. 638, ал. 1 от ТЗ води до извода, че по принцип в момента, в който се открие
производството по несъстоятелност, всички изпълнителни производства, учредени и
по ГПК, и по ДОПК, се спират, ако са насочени срещу имущество, което е включено
в масата на несъстоятелността. Последното следва и с оглед характера на
производството по несъстоятелност, което е универсално. Тази норма съдържа обаче
едно изключение. Принудителното производство, образувано от публичния
изпълнител по реда на ДОПК, не се спира. В този смисъл е допустимо да се
приложи институтът на присъединяване на публични взискатели по чл. 217 от ДОПК,
ако е насочено срещу имущество на длъжника, върху което преди откриването на
производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на
публични вземания, алтернативно, срещу което са предприети от публичния
изпълнител конкретни изпълнителни действия за събиране на установено публично
вземане. Целта на разпоредбата е да се даде предимство на изпълнителното
производство по ДОПК, но само при наличие на вече наложени обезпечителни мерки
или при вече предприети действия по принудително изпълнение върху конкретни
имуществени права на длъжника, като в единия случай обезпечителното
производство е висящо към момента на решението за обявяване в несъстоятелност,
а в другия случай изпълнителното производство, образувано от публичния
изпълнител, е висящо към момента на решението на съда за обявяването на
несъстоятелността.
Имуществените права на
длъжника, които са обезпечени преди откриване на производството по
несъстоятелност, първоначално са изключени от масата на несъстоятелността, като
едва при сбъдването на условието по чл. 193, ал. 4 от ДОПК, те попълват тази
маса, предават се на синдика и реализацията им не може да стане в
индивидуалното производството по ДОПК, а само в универсалното производство по
несъстоятелност по ТЗ от синдика.
Касае се за особен вид
производство, при което на публичния изпълнител е даден един кратък срок, според
настоящия състав, дисциплиниращ срок, доколкото се касае за публични вземания, в
който той следва да предприеме действия по събиране на публичните вземания или
с нарочен акт да предаде имуществото, по отношение на което са наложени
обезпечителни мерки, за да бъде включено същото в масата на несъстоятелността,
като при изтичане на този срок законодателят е разписал промяна в статута,
начина на събиране на тези публични вземания. С разпоредбата на чл. 193, ал. 1
от ДОПК изрично е предвидено, че "имущество, върху което преди откриването
на производство по несъстоятелност, вече са наложени мерки за обезпечаване на
публични вземания или срещу което е започнало принудително изпълнение за
събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията
и по реда на този кодекс" С текста обаче на чл. 193, ал. 4 от ДОПК е
разписано, че срокът, в който следва да бъдат извършени действията по събиране
на публичното вземане, за което са наложени обезпечителни мерки, е шестмесечен
срок от откриване на производството по несъстоятелността. В случая с Протокол
от 09.12.2019 г., т.е. след подаване на молбата, по която е процесното
произнасяне, е освободено от изпълнение имуществото, предмет на обезпечителните
мерки. Това обаче не е достатъчно. С изтичане на срока по чл. 193, ал. 4 ДОПК
своеобразната преференция на публичния изпълнител по отношение на имуществото,
предмет на обезпечение за събиране на публично вземане, отпада и имуществото на
длъжника, което до този момент е представлявало обезпечение на постановеното и
изискуемо публично вземане, става част от масата на несъстоятелността, като се
предприемат действия от синдика вече по неговото осребряване. В този смисъл,
след изтичане на срока по чл. 193, ал. 4 ДОПК, публичният изпълнител следва да
предприеме действия по спиране на образуваното изпълнително дело или съобразно
чл. 638, ал. 4 от ТЗ да прекрати спряното изпълнително производство, ако е
изпълнено условието установеното публично вземане, произтичащо в конкретния
случай от задължения за просрочени задължения за ДДС и по осигурителни фондове
ДОО, ЗО, УПФ и ФГВРС (л. 105), да е предявено и прието при условията на чл. 693
от ТЗ. От доказателствата по делото и от Търговския регистър е видно, че
въпросните публични вземания са приети по реда на чл. 693 от ТЗ, поради което
публичният изпълнител е следвало да прекрати образуваното изпълнително
производство на основание чл. 225, ал. 1, т. 7 от ДОПК във връзка с чл. 638,
ал. 4 от Търговския закон. Това именно е хипотезата на “в други случаи,
предвидени в закон“ за прекратяване на образуваното изпълнително дело и като е
достигнал до различни изводи, касателно висящността на изпълнителното дело
относно имуществото, предмет на обезпечителните мерки, наложени от публичен
изпълнител на НАП, ответникът е постановил незаконосъобразно решение,
постановено в нарушение на материалния закон, което подлежи на отмяна. Доколкото
обаче пред съда предмет на обжалване е отказът да се прекрати/ съответно да се
вдигнат единствено запорите върху банковите сметки (запорно съобщение № 17-00-2754/19.10.2009
г.), то следва да бъде отменено Решението само в тази част с указание за
връщане на преписката.
По отношение изводите на
ПИ, съответно на административния орган, че не може да се произнесе по
отношение прекратяване на изпълнителното дело и отмяна на обезпечителните
мерки, наложени с Постановление изх. № 70-169-1/ 13.10.2020 г., издадено от
публичен изпълнител ***, „МДТ“ при Община град ***, тъй като не е ПИ към НАП,
настоящият състав приема, че правилно е оставено без разглеждане искането. По
изпълнителното дело липсва такова Постановление, като липсват доказателства за
присъединяване на Община град *** в конкретното производство по събиране на
публични вземания.
По изложените
съображения, съдът счита, че Решение № 1/ 03.01.2020 г. на Директора на ТД на
НАП – Варна, както и потвърденият с него отказ за отмяна на наложени
обезпечителни мерси с изх. № С190008 – 012 – 0000091/ 09.12.2019 г., издаден от
публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна, сектор „ОСПВ“
при офис ***, следва да бъдат отменени като незаконосъобразни относно
наложените обезпечителни мерки върху банкови сметки на дружеството и преписката
да бъде върната на публичния изпълнител за постановяване на законосъобразен
акт, съобразен с дадените по - горе указания по тълкуването и прилагането на
закона, относно искането на жалбоподателя публичният изпълнител да се произнесе
със съответен акт за прекратяване производството по изпълнителното дело и за
отмяна на наложените обезпечителни мерки, в частта на отправеното искане да
бъде прекратено на основание чл. 225, ал. 2 ДОПК изпълнителното дело и да бъдат
вдигнати служебно наложените обезпечителни мерки, но само по отношение на ПНОМ
№ 26-А-2762/ 19.10.2009 г., издадено от старши публичен изпълнител ***, като
бъде уведомена служебно ТБ „***“ АД за отмяната на обезпечителните мерки спрямо
банковите сметки на дружеството. С оглед на това, доколкото няма регламентирано
правно основание за прекратяване на изпълнителното производство от съда,
преписката следва да се върне на публичния изпълнител, който разполага с
правомощията по чл. 225 от ДОПК.
В частта на
произнасянето, свързано с наложените обезпечителни мерки по ПНОМ №
70-169-1/13.10.2010 г., издадено от публичен изпълнител ***, „МДТ“ при Община
град ***, с което е наложен обезпечителен запор върху банковите сметки на
дружеството в ТБ „***“ АД за сумата от 32 152.26 лв., жалбата е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, Административен
съд – ***, І състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на ***АД
(в несъстоятелност), ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „25
– ти септември“ № 55, чрез синдика Д.К.С., Решение № 1/ 03.01.2020 г. на
Директора на ТД на НАП – Варна, както и потвърдения с него отказ за отмяна на
наложени обезпечителни мерси с изх. № С190008 – 012 – 0000091/ 09.12.2019 г.,
издаден от старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП
Варна, сектор „ОСПВ“, офис ***, в частта на наложените с Постановление за
налагане на обезпечителни мерки № 26-А-2762/ 19.10.2009 г., издадено от старши
публичен изпълнител ***.
ВРЪЩА преписката на старши
публичен изпълнител ***при ТД на НАП Варна, офис ***, за ново произнасяне в
частта на отправеното по молба вх. № 21511/ 25.11.2019 г. от синдика на ***АД
(в несъстоятелност), ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „25
– ти септември“ № 55, Д.К.С., искане на основание чл. 193, ал. 4 от ДОПК да
бъде прекратено на основание чл. 225, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 7 ДОПК
изпълнителното дело и да бъдат вдигнати служебно наложените с ПНОМ №
26-А-2762/ 19.10.2009 г., издадено от старши публичен изпълнител ***, обезпечителни
мерки, съобразно дадените с настоящото съдебно решение задължителни указания по
приложението на закона.
ОТХВЪРЛЯ оспорването в
останалата му част относно произнасянето, свързано с наложените обезпечителни
мерки по ПНОМ № 70-169-1/13.10.2010 г., издадено от публичен изпълнител ***,
„МДТ“ при Община град ***.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: