РЕШЕНИЕ
№ 657
гр. Бургас, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Радостина П. Иванова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско
дело № 20242100500840 по описа за 2024 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е по реда на чл.
240,ал. 1 от ГПК.
Образувано е по повод молбата от ответника „ГК КОНСУЛТ 2020“ ЕООД,ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Стефан Стамболов“ 78,
представлява от Кремена Григорова Солакова с искане за отмяна на постановеното на
основание чл. 238 и чл. 239 от ГПК неприсъствено решение № 539 от 15.03.2024г.,
постановено по гр. д. № 6103/2023 г. по описа на РС- Бургас, с което ответника „ГК
КОНСУЛТ 2020“ ЕООД е осъден на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД да заплати на
ищеца „АКВАСПОРТ“ ЕООД , ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
ж.к. „Лазур“, бл. 113, вх. „е“, партерен етаж, представлявано от Иван Христов Иванов,
сумата от 8200 лв.-главница, представляваща заплатено на отпаднало основание
възнаграждение по сключен между страните договор за счетоводни услуги от 01.10.2020 г. в
периода от м. 05.2021 г. до м. 01.2023 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска –
12.10.2023г. до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК направените по делото разноски в размер на сумата от 1378 лв.
В молбата се иска отмяна на първоинстанционното решение на основание чл. 240, ал.
1, т. 2, предл. второ от ГПК –поради невъзможност на законния представител на
1
дружеството-ответник да узнае своевременно за връчване на призовки за съдебното
заседание поради особени непредвидени обстоятелства – спешна хоспитализация на
управителя на дружеството в деня на връчване на исковата молба за отговор -за периода от
27.11.2023г. до 02.12.2023г., както и последващи такива от 08.01.2024г. до 09.01.2024г. и от
15.02.2024г. до 16.02.2024г., като същевременно се твърди, че за периода от 27.11.2023г. до
01.05.2024г. управителят е бил във временна нетрудоспособност, поради поставена диагноза
„мозъчен инфаркт“, за която са издадени описаните в молбата болнични листи. На второ
място в молбата се иска решението на БРС да бъде отменено и на основание чл. 240, ал. 1,
т. 3 от ГПК – поради невъзможност на управителя на ответника да се яви лично или чрез
представител поради особени непредвидени и непреодолими обстоятелства – твърди се
внезапно влошаване на здравословното му съС.ия, наложило спешен болничен прием и
лечение в болнично заведение с поставена диагноза „свръх остър исхемичен инсулт“, която е
несъвместима с процесуалната активност на законния представител на ответника в хода на
образуваното исково производство. По подробно изложените в молбата съображения се иска
отмяна на постановеното срещу ответника неприсъствено съдебно решение на посочените
две основания и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Към
молбата са приложени описаните в нея писмения доказателства- епикризи, болнични листи
и рентгеново изследване. В съдебно заседание молителят- ответник се представлява от
упълномощения си процесуален представител адвокат Бошнаков, като счита, че временната
нетрудоспособност на управителя на дружеството-ответник съставлява основание за отмяна
на решението на основание на чл. 240,ал. 1, т. 2 предл. второ и т. 3 от ГПК.
В предоставения едноседмичен срок, насрещната страна- ищец „АКВАСПОРТ“
ЕООД не е депозирала писмен отговор по молбата. В съдебно заседание дружеството-ищец
се представлява от упълномощения си процесуален представител- адвокат Евтимов, който
счита, че при постановяване на неприсъственото решение съдът не е допуснал каквито и да
процесуални нарушения, свързани с липсата на осигуряване на представителство на
ответното дружество-молител в процеса. Предвид това се счита, че не са налице сочените в
молбата основания за отмяна на неприсъственото решение, в т.ч. и по съображения, че се
касае за търговско дружество.
След извършена проверка, въззивният съд намира, че молбата е подадена в
едномесечния срок по чл. 240, ал. 1 от ГПК от процесуално легитимирано лице и отговаря
на изискванията на закона.
Съдът след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в
тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира
за установено следното :
По делото се установява, че първоинстанционното производство пред РС-Бургас е
образувано по искова молба, подадена от „АКВАСПОРТ“ ЕООД с искане за осъждане на
ответника „ГК КОНСУЛТ 2020“ ЕООД, представляван от управителя Кремена Солакова да
му заплати на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД сумата от 8200 лв.- главница,
представляваща възнаграждение ,платено на отпаднало основание за периода от м. май
2
2021г. до м. януари 2023г. по сключен между страните договор за счетоводни услуги от
01.10.2020г., развален поради неизпълнение на ответника, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба -12.10.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
Видно от съдържанието на разпореждането по чл. 131 от ГПК съдът изрично е указал
на ответника че, в случай,че не подаде в срока писмен отговор на исковата молба, не
представи доказателства и не се яви, респ. не изпрати свой представител в съдебно
заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Разпореждането
по чл. 131 от ГПК е редовно връчено на ответното дружество, чрез управителя му при
условията на чл. 50,ал. 3 от ГПК на 28.11.2023г., което обстоятелство не се оспорва от него.
Установява се също, че в указания едномесечен срок, изтекъл на 28.12.2023г. ответникът не
е депозирал писмен отговор.
С определение от 12.01.2024г. първоинстанционният съд е насрочил делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 20.02.2024г. от 14.45 часа и отново е указал на
ответника за възможността за постановяване на неприсъствено решение, в случай,че не е
подал в срок писмен отговор на исковата молба и не се яви, респ. не изпрати свой
представител в съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие.
Видно от разписката за изпратената до ответното дружество призовка за
насроченото на 12.01.2024г. съдебно заседание, същата е върната от връчителя с
отбелязване, че на 18.01.2024г. е установил, че на адреса има офис на фирмата, но
служителите са му съобщили,че управителят е в болнични и не знаят кога ще се върне на
работа, като не пожелали да получат съобщението. Към разписката е приложен болничен
лист на управителя Кремена Солакова за периода от 27.11.2023г. до 01.01.2024г. На същата
дата – 18.01.2024г. връчителят е залепил уведомление на офиса на ответното дружество, с
указания, че в двуседмичен срок, считано от 19.01.2024г. следва да се яви представител на
дружеството в канцеларията на съда. Указания двуседмичен срок е изтекъл на 02.02.2024г.,
като в същият представител на ответника не се е явил да получи призовката, поради което с
разпореждане от 06.02.2024г. съдът е счел дружеството –ответник за редовно призовано на
основание чл. 50,ал. 2 от ГПК.
В първото по делото съдебно заседание, провело се на 20.02.2024г. съдът е счел
ответното дружество е редовно призовано на основание чл. 50,ал. 2 от ГПК, съобразявайки,
че периодът за домашно лечение на управителя на ответника съгласно приложения към
призовката болничен лист е изтекъл към датата на заседанието и, че по делото не е
депозирана молба за отлагане на съдебното заседание,придружена от доказателства по
смисъла на чл. 18 от НМЕ, изключващо личното явяване в съда.
Делото е разгледано в едно съдебно заседание – на 20.02.2024г., в което представител
на ответното дружество не се е явил, а ищецът, чрез адвокатският си представил е направил
искане за постановяване срещу ответника на неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1 от
ГПК. Районният съд като е съобразил, че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1 от ГПК,
3
а именно, че на ищеца са указани последиците от неподаване в срока на писмен отговор и от
неявяване в съдебно заседание и като е счел, че искът вероятно е основателен, на основание
чл.238 и сл. от ГПК е приключил делото като е постановил срещу ответника неприсъствено
съдебно решение.
В молбата си за отмяна на постановеното неприсъствено решение ответникът се е
позовал на основанията, посочени в чл. 420,ал. 1, т. 2,предл. второ и т. 3 от ГПК. Съгласно
чл. 240,ал. 1, т. 2, предл. второ и т. 3 от ГПК отмяна на неприсъствено решение може да иска
страната, срещу която то е постановено, ако е била лишена от възможност да участва в
делото поради невъзможност да узнае своевременно за връчването призовките за съдебното
заседание поради особени непредвидени обстоятелства или е била налице невъзможност да
се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е
могла да преодолее.
От горното следва, че и при двете посочени от молителя основания законът
изисква наличие на „особени непредвидени обстоятелства“, които в първия случай следва да
са лишили от страната от възможност да участва в делото поради невъзможност да узнае
своевременно за връчването призовките за съдебното заседание, а във втория да са й
попречили да се яви в съдебно заседание лично или чрез повереник.
В ГПК не се съдържа легална дефиниция на понятието "особени непредвидени
обстоятелства", но съдебната практика приема, че такива са онези обстоятелства, които са
лишили страната обективно от възможността в срок да упражни свое процесуално право,
респективно да изпълни вменено й от закона процесуално задължение. Такива обстоятелства
са природни стихии, бедствия, военно положение, тежко заболяване на страната или на
нейния пълномощник по делото, включително и на членове на семейството на последните
или други подобни събития, които освен че не биха могли да се предвидят, не биха могли и
да преодолеят, независимо от волята на страната. Обстоятелствата, обуславящи
невъзможността по смисъла на чл. 240, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3 от ГПК, следва да са
съществували от връчването на призовката за съдебно заседание до датата, на която същото
е следвало да бъде проведено. Именно тези обстоятелства трябва да са причина за
лишаването на ответника от възможността за участие в производството по делото, като
трябва да са не само непредвидени, а и особени – съставляващи необичайна пречка за
страната. В случая ответното дружество не оспорва нито редовността на връчване на
разпореждането по чл. 131 от ГПК, нито възразява, че в рамките на предоставения му
едномесечен срок, изтекъл на 28.12.2023г. е било в невъзможност да подаде писмен отговор,
поради временната нетрудоспособеност на управителя му. Не се оспорва и редовността на
връчване на призовката на ответника за първото по делото заседание, чиято редовност тъй
като се касае за юридическо лице е основана на чл. 50, ал. 4 от ГПК, доколкото поради отказ
на намерените от връчителя в офиса служители да получат съобщението,е било необходимо
да се изпълни процедурата по чл. 47, ал. 1 от ГПК.
Видно от представената медицинска документация, управителят на ответното
дружество е бил хоспитализиран от 27.11.2023г. до 02.12.2023г., а впоследствие за периода от
4
08.01-09.01.2024г. и за периода от 15.02-16.02.2024г. От представените пред настоящата
инстанция болнични листи става ясно, че управителят е бил във временна
нетрудоспособност за периода от 27.11.2023г. до 01.05.2024г., като с изключение на дните на
хоспитализация, които не съвпадат нито с посещението на връчителя в офиса и залепване на
уведомлението, нито с датата на провеждане на съдебното заседание е бил предписан
домашен-амбулаторен режим на лечение.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ при
определен домашен амбулаторен или свободен режим осигуреният е длъжен, ако е
необходимо да се яви пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт през
периода на разрешения отпуск поради временна неработоспособност, освен ако представи
„Медицинско удостоверение“ по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и
министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява
явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт. Видно от
съдържанието на представените болнични листи и по специално тези, които касаят от
връчването на призовката за съдебно заседание, респ. залепването й на 18.01.2024г. до
датата, на която същото е следвало да бъде проведено – 20.02.2024г. липсва отбелязване,
респ. съдебно удостоверение, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред
съд. Ето защо следва да се приеме, че постановения режим на лечение не е от вид, който да
установява основателна причина за неявяването на управителя на ответника пред съда.
От горното се налага извода, че макар да е била налице временна
нетрудоспособност на управителя на ответното дружество за периода от връчването на
призовката за съдебно заседание, респ. залепването й на 18.01.2024г. до датата, на която
същото е следвало да бъде проведено – 20.02.2024г. , тя не представлява „особено
непредвидено обстоятелство“ по смисъла на закона, което обективно да е направило
невъзможно както узнаването от управителя на ответника за призовката за насроченото
съдебно заседание на 20.02.2024г., доколкото служители са били налице в офиса на
ответника при посещението на връчителя, така и да е възпрепятствало явяването му яви
лично, респ. възможността да ангажира свой процесуален представител по делото. Предвид
тези съображения настоящата инстанция намира, че не е налице нито една от хипотезите на
чл. 240, ал. 1, т. 2, предл. второ и т. 3 от ГПК, тъй като ангажираните по делото
доказателства не установяват наличие обективна невъзможност нито за узнаване от
управителя на ответника за връчване на призовката за съдебно заседание /още повече като се
има предвид презумпцията на чл. 50,ал. 4 вр.с ч. 47, ал. 1 от ГПК, приложима в случая/ нито
за явяване на представител в откритото съдебно заседание или за липсата на
представителство на ответника от процесуален представител в съдебното производство.
Предвид гореизложеното съдът намира за неоснователна молбата за отмяна на
постановеното от първоинстанционният съд неприсъствено решение, поради липса на
законовите предпоставки за това по смисъла на чл. 240, ал. 1, т. 2, предл. второ и т. 3 от ГПК.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд,
5
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „ГК КОНСУЛТ 2020“ ЕООД,ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Стефан Стамболов“ 78,
представляван от Кремена Григорова Солакова за отмяна на основание чл. 240, ал. 1, т. 2,
предл. второ и т. 3 от ГПК на постановеното на основание чл. 238 и чл. 239 от ГПК
неприсъствено решение № 539 от 15.03.2024г., постановено по гр. д. № 6103/2023 г. по
описа на РС- Бургас,.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6