Р Е Ш
Е Н И Е
№ ........
гр. Пазарджик, 28.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ
при участието на секретаря Наталия Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4485 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила и редовна искова молба, депозирана от Е.С.Н., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат К.В.Д. ***, със съдебен адрес:***, п.к. 4400. ул. „К. А. Б.“ № 5А. ет. 2. офис 3, срещу „П.-15“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „М. В.“ № 1, с която иска от съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца главница в размер на 6 000 лева, представляващи заплатено на отпаднало основание авансово плащане по развален заради неизпълнение от страна на ответника договор за изработка, ведно с обезщетение за забава върху дължимата главницата в размер на 95 лева за периода от 17.09.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба – 12.11.2019 г., както и обезщетение в размер на 2 000 лева, представляващи размера на действително претърпени вреди от неизпълнението, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до датата на окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 12.08.2019 г. ищецът в качеството му на възложител, е сключил с „П.-15“ ЕООД, ЕИК: ... в качеството му на изпълнител, договор за изпълнение на строително-ремонтни работи с предмет: ремонт на покрив на обект: къща, находяща се в с. Т., обл. Пловдив, общ. Стамболийски, ул. „*****“ № *“. Посочено е, че конкретните количества и видове работи, възложени по силата на договора, са предвидени в Количествено-стойностна сметка, представляваща Приложение № 1 към договора. Сочи се, че не е предвидена начална дата за започване на изпълнението на възложените строително-ремонтни работи, а единствено общият срок за изпълнение на същите, а именно - 14 (четиринадесет) работни дни. Относно цената е посочено, че за пълното изпълнение на договорените работи е определена в размер на 12 000 лева без вкл. ДДС, като страните са се уговорили плащането да бъде извършено в следния ред: авансово плащане в размер на 50 % /петдесет на сто/ от общата цена или това е сума в размер от 6000 лева и окончателно плащане - след приключване на всички строително-ремонтни работи и двустранното им приемане.
Твърди се, че в изпълнение на чл.2, ал.2, б. „а“ от Договора ищецът е заплатил на изпълнителя авансовото плащане в размер на 6000 лева без ДДС в деня на подписване на договора и същият ден изпълнителят е изпратил свои представители на обекта, които са донесли част от необходимите за изпълнение на работата строителни материали - дървени греди и дъски. Сочи се, че ищецът възразил относно качеството на доставените материали, че същите не са годни за влагане в ремонта, тъй като са били обгорели на места и в този смисъл - компрометирани откъм здравина. Твърди се, че впоследствие на обекта епизодично са се появявали представители на изпълнителя, които не са пристъпили към реално изпълнение на строително-ремонтни работи, а са извършили разрушаване на покривната конструкция, хаотично и в разрив със строителните норми и стандарти са излели бетон, впоследствие са започнали изграждане на некачествен и ненужен зид с компроментирани откъм качество тухли. Посочва се, че след последвало възражение от страна на ищеца представителите на изпълнителя са преустановили посещенията на обекта, респективно и работата, като това се случило една седмица след подписването на договора. Във връзка с горното се сочи, че на 09.09.2019 г. изпълнителят е поканен от ищеца да пристъпи към изпълнение на договорените строително-ремонтни работи, като на основание чл.87 ЗЗД, за да изпълни ангажиментите си по договора, му е даден подходящ срок (едноседмичен от получаване на уведомителното писмо). Твърди се, че със същото писмо ответникът е уведомен, че при неизпълнение в дадения му срок, възложителят ще развали договора, както и че при неизпълнение в указания срок, ответникът ще се счита за поканен да върне авансово заплатената по договора сума от 6 000 лева. Сочи се, че на 21.09.2019 г. ответникът е уведомен писмено от ищеца, че договорът за изпълнение на СМР от 12.8.2019 г. е развален, считано от датата на изтичане на срока по чл.87 от ЗЗД - 17.09.2019 г.. Със същото писмо, ответникът отново е поканен да върне авансово заплатената сума от 6000 лева, която не е получена и до днес. Освен това, със същото писмо ищецът е отправил и покана до ответника да си прибере обратно натрупаните в двора на къщата некачествени материали.
Излагат се твърдения, че след разваляне на договора от 12.08.2019 г., сключен с „П.-15“ ЕООД, на 30.09.2019 г. ищецът е сключил нов договор за строителство с друг изпълнител - „П-Строй“" ЕООД за изграждане на разрушения от „П.-15“ ЕООД покрив. Сочи се, че след извършване на предварителен оглед на обекта, изпълнителят „П-Строй“ ЕООД установил, че недовършените от „П.-15“ ЕООД строителни работи са изцяло ненужни и противоречащи на строителните норми и стандарти, поради което същите следвало да бъдат отстранени за сметка на ищеца. Стойността на работите по отстраняване на некачествено изпълнените и недовършени от „П.“ ЕООД частична тухлена зидария и частично изградени бетонови обратни трегери, била в размер на 2 000 лева, които се твърди, че са заплатени от ищеца на 18.10.2019 г..
Излагат се доводи относно основателността на предявената искова претенция. Твърди се, че договорът, сключен на 12.08.2019 г. с „П.-15“ ЕООД е валидно сключен договор за изработка по смисъла на чл. 258 - чл. 269 от ЗЗД, че за неуредените от договора въпроси се прилагат общите правила па ЗЗД, че ищецът е развалил договора при спазване на реда, предвиден в чл. 87 от ЗЗД.
Твърди се, че на 23.10.2019 г. ищецът е депозирал молба за обезпечение на бъдещ иск, по която е образувано гр. д. № 4221/ 2019 г. по описа на РС Пазарджик. Съдът е уважил молбата и на 04.11.2019 г. е издадена обезпечителна заповед, по която е образувано изп. дело № 1308/2019 г. на ЧСИ Д. С., peг. № 889, с район на действие - Окръжен, съд - гр. Пазарджик. Претендират се разноски.
В проведеното съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адвокат К.Д. ***, поддържа исковата молба и моли съдът да уважи предявената искова претенция, като основателна и доказана. В съдебното заседание депозира писмени бележки в подкрепа на горното.
В срока по чл.131 от ГПК, не е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на ответното дружество и не е взето становище по иска, не са ангажирани и доказателства.
В проведеното съдебно заседание управителят на ответното дружество С.С. се явява лично и с пълномощник адвокат И.Л. ***, като молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявената искова претенция като неоснователна и недоказана. Представят писмени бележки по съществото на спора. Претендират разноски.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетия по делото като писмено доказателство договор, сключен на 12.08.2019 г. между ищеца Е.С.Н. в качеството си на възложител и „Пелегтруп-15“ ЕООД, представлявано от управителя си С.С., в качеството си на изпълнител, се установява, че възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши на свой риск и възнаграждение от страна на възложителя, строително-ремонтни работи на обект: ремонт на покрив на обект: „Къща, находяща се в с. Т.. обл. Пловдив, общ. Стамболийски, ул. „*****“ № *, описани подробно в Приложение 1, неразделна част от договора. В чл.1, ал.2 от Договора е предвидено изрично, че строителните работи ще се изпълняват „със средства, материали и съответната квалифицирана работна ръка на изпълнителя“. В чл.2 от договора е посочено, че цената, която възложителят ще заплати на изпълнителя за СМР по чл.1 е 12000 лева без ДДС, съгласно уговореното в Приложение 1, като плащането ще бъде извършено, както следва: аванс в размер на 50 % или 6000 лева без ДДС, а окончателното плащане след приключване на възложените СМР и двустранното им приемане. В чл.3 от договора е посочен общият срок за изпълнение на възложените работи, а именно - 14 работни дни. Съгласно чл.5 изпълнителят се задължава да изпълни договорените СМР качествено и в договорения срок при спазване на условията на възложителя и на нормативната уредба…. В договора са уговорени и хипотезите на неговото прекратяване, приемането на работата и т.н.
От приложеното по делото Приложение № 1, се установява какви СМР следва да бъдат извършени, както и общата стойност - 12000 лева без ДДС, при приблизителна квадратура на покривната конструкция от 120 кв.м..
По делото е приложена квитанция към приходен касов ордер № 1, от която се установява, че ищецът е заплатил на дата 12.08.2019 г. на ответното дружество сумата в размер на 6000 лева – аванс съгласно Договор от 12.08.2019 г..
От приложените по делото два броя писма, изходящи от ищеца и адресирани до управителя на ответното дружество, получени на 09.09.2019 г. и 21.09.2019 г. /товарителници съответно от 05.09.2019 г. и от 20.09.2019 г./ се установява, че изпълнителят – ответната страна, е поканена от ищеца да изпълни договорените строително-ремонтни работи, като на основание чл.87 ЗЗД е определен и едноседмичен срок за това. Посочено е също, че при неизпълнение сключеният межди страните договор следва да се счита за развален поради виновно неизпълнение от страна на ответника и последният следва да върне и дадената авансова сума в размер на 6000 лева, както и че ответното дружество е уведомено от ищеца, че процесният договор е развален, считано от датата на изтичане на срока по чл.87 ЗЗД - 17.09.2019 г.. С второто писмо ответникът отново е поканен да върне авансово заплатената сума от 6000 лева, както и да си прибере обратно натрупаните в двора на къщата некачествени материали.
По делото е приложено писмо, изходящо от Рангел Кисов – управител на „П-Строй“ ЕООД, адресирано до г-жа Нанкинова, от което се установява, че след извършен оглед на 25.09.2019 г. на покрива на къщата, находяща се в с. Т., обл. Пловдив, общ. Стамболийски, ул. „*****“ № *, са констатирани и измерени следните съществуващи и недовършени строителни работи: частична тухлена зидария /ненивилирана/, извършена с единични тухли – 2,25 кв.м.; частично изградени бетонови обратни трегери за направа на цялостен покривен бетонов пояс – на две места върху краищата на плочата на къщата. Посочено е, че за качественото изпълнение на необходимите строителни дейности по направата на покрива на къщата, описаните по-горе съществуващи и недовършени строителни работи, следва да бъдат премахнати за тяхна сметка, като общата стойност ще възлиза в размер на 2000 лева.
От представения Договор за строителство от 30.09.2019 г. между „П-Строй“ ЕООД в качеството си на изпълнител и И. Г. Н. в качеството си на възложител, се установява, че се касае за ремонта на покрив в с. Т.. Неразделна част от договора е й Приложение № 1, от което се установява стойността на СМР, които следва да бъдат извършени от изпълнителя, като общата стойност е в размер на 21906,25 лева, от която разрушаване на стара и направа на тухлена зидария за надзид 250 мм. в размер на 1281,25 лева; разрушаване на стар бетон и направа на стоманобетонен пояс за надзид 250 мм. в размер на 2625 лева и доставка и монтаж на всички необходими материали за направата на покрива /без керемиди/ ведно с улуците в размер на 18000 лева.
Ищецът е представил квитанция към касов ордер № 10000328, от която се установява, че на 18.10.2019 г. Рангел Кисов е получил сумата в размер на 10000 лева за строителни дейности, организация „П – Строй“ ЕООД..
За изясняване на фактическата страна на спора по делото са разпитани в качеството на свидетели лицата – С. Е. Н. – сина на ищеца и В.Д.А. – служител в ответното дружество.
От показанията на свидетеля С.Н. се изяснява, че е запознат със сключения договор между страните по делото. Изяснява срока, в който е следвало да бъде приключен ремонтът на покрива на къщата „Трябваше да е за две седмици, със събота и неделя, без почивка.“. Споделя, че преди да започнат СМР са извършвани няколко огледа от различни бригади, като първоначално били две, които са направили само оглед без да работят. Посочва, че това било в период от „седмица и нещо“. Твърди, че било обещано от сина на управителя на ответното дружество – Тони, че покривът ще бъде ремонтиран от бригада от 8 човека, но това не се случило и фактически били трима човека, като впоследствие към тях се присъединил и четвърти, който следял работниците дали работят или не. Изяснява какви СМР са извършили работниците – „изградиха някакъв фундамент, даже не беше както трябва, а беше навътре в плочата.“; „Пояса не се случи като цяло, а само една част, която не трябваше да е там“. Споделя, че гредите, които следвало да бъдат поставени на покрива първоначално били върнати и сменени, тъй като били „черни дъски, нацепени“. Във връзка с горното споделя, че майка му е направила забележка на работниците относно некачествения материал. Посочва, че извършеният зид не бил качествен „Няколко греди отгоре се виждаха на какво ниво е покрива и тогава се замрази обекта и дойдоха сериозните проблеми.“. Изяснява, че строителите не спазили графика, в който е следвало да бъде свършена работата. Споделя, че се е случвало работниците да искат от тях материали, както и че последните му са се оплаквали, че не са получавали пари за заплати от работодателя си. Сочи, че от фирмата на ответника е извършен демонтаж на дървена покривна конструкция на къщата, като са свалени керемидите и са премахнати всички дървени елементи. Изяснява каква част от работата е извършена от ответното дружество, както и че отпадъците стоят в двора им, тъй като не е имало извозване. Изяснява, че причината за прекратяването на работата било обстоятелството, че ищецът е отказал да доплати допълнително пари. Сочи, че след това са извикали друга бригада, която да премахне извършеното от служителите на ответната страна и да завършат покрива. Заявява, че от новата фирма споделили „че начинът, по който е направено не отговаря на строителните изисквания и че това не е безопасно за живеене“. При анализа на показанията на свидетеля съдът съобрази, че е роднина по права линия на ищеца – негов син, както и разпоредбата на чл.172 ГПК. Във връзка с горното, съдът дава вяра на показанията на свидетеля, тъй като същите са логични, последователни и подкрепящи се от събраните по делото доказателства, като от ответната страна не бяха ангажирани никакви доказателства, които да доведат до противния извод.
От показанията на свидетеля В.Д.А. се изяснява, че работи като строител при ответното дружество и е работил на процесния обект като отговорник. Сочи, че знае за сключения договор между страните по делото, като периодът, през който са работили, бил около 15-17 дни. Посочва, че бригадата била от четирима човека, включително с него. Излага подробности относно периода на отделните работи, извършени на обекта – демонтиране на покривната конструкция, което отнело около една седмица; след това започнали да отливат трегери, за които се захващало дървената конструкция на покрива. Сочи, че не е имало спиране на работния процес за повече от един ден като уточнява, че може да е имало за повече от един ден през уикенда, но това било при изграждането на конструкцията, а не при демонтажа. Изяснява, че са преустановили работата на обекта, тъй като следвало да бъде платена от ищеца допълнително сумата в размер на 1000 лева за допълнителна работа – „Двата калкана, които са техни съществуващи дувари, след като ние отвързахме конструкцията, тези дувари стават лабилни и трябва да се бутнат, които въобще не са малки и са по 10 кв. м. единият. Но това нещо не е влезнало в сделката за покривната конструкция в договора.“. Свидетелят споделя, че материалите за ремонта са били закупени от неговия шеф – С.С. – управител на ответното дружество, като е имало проблеми с част от тях – „Собственичката не хареса гредите и моят шеф ги върна и й направи поръчка. Тя имаше претенции тези греди да бъдат минати на абрихт машина да бъдат гладки.“ Във връзка със спора били доставени на обекта нови греди. Споделя и за друг спор относно размерите на гредите впоследствие, но той също бил разрешен, както и относно кофражните дъски. Изяснява извършената от бригадата работа, включително разходите за пътуване, надници и вложените материали какъв паричен еквивалент имат, като сочи всеки закупен материал колко е струвал според него. Дава подробна информация касаеща размерите на извършените отделни работи по покриваната конструкция. Споделя, че след като са започнали работа собствениците на имота са искали покривът на къщата да бъде съединен с покрив на друга постройка, но това не се случило, тъй като отношенията с ответното дружество се развалили. Посочва, че според него всичко е било извършено според строителните стандарти, че не е отказван достъп до къщата, както и че всички отпадъци от старата покривна конструкция по указания на собствениците са слагани в двора им на около 7-8 м. от къщата. При анализа на показания съдът съобрази, че свидетелят към процесния период е работил за ответното дружество, както и че същият е бил отговорник на процесния обект. При съпоставката им с другите събрани доказателства съдът счита, че показанията на свидетеля следва да бъдат кредитирани частично, досежно периода, през който са извършвали СМР на обекта, както и че са демонтирали старата покривна конструкция, че са изградили трегери на обекта и че са преустановили работата си, като логични и подкрепящи се от другите събрани по делото доказателства. В останалата част не следва да бъдат кредитирани, тъй като не се подкрепят от никакви доказателства. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че самият свидетел е бил бригадир и е полагал труд, поради което не може в пълна степен да се даде вяра на заявеното от него, че всичко е било извършено според строителните стандарти. На следващо място, в частта касаеща паричния еквивалент на материалите дори и свидетелят сочи, че „мога да ви ориентирам с някакво число.“, т.е. отново нямаме категоричност относно паричния им еквивалент.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от правна страна:
Районен съд Пазарджик, XIX състав е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, във вр. с чл.262, ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.88, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В конкретния случай по делото няма спор относно факта, че между страните е имало валидно облигационно правоотношение - сключен между тях договор от 12.08.2019 г., съгласно който ищецът Е.С.Н. в качеството си на възложител е възложил на „Пелегтруп-15“ ЕООД, представлявано от управителя си С.С., в качеството си на изпълнител, да извърши срещу възнаграждение СМР подробно описани в Приложение № 1, неразделна част от договора, които СМР включват – демонтаж на керемиди, демонтаж на покривна конструкция, направа на бетонов пояс, направа на тухлен зид, монтаж на дървена конструкция, дъсчена обшивка, полагане на пародренажна /дишаща/ мембрана, направа на двойна летвена скара по покрив за керемиди, монтаж на керемиди /съществуващи. Уговореното възнаграждение за извършените СМР е 12000 лева без ДДС, от която сума възложителят авансово е платил на изпълнителя сумата в размер на 6000 лева в деня на сключването на договора – 12.08.2019 г. /квитанция от 12.08.2019 г. към приходен касов ордер № 1/. Във връзка с изложеното съдът приема, че сключеният договор между страните има характеристиките на договор за изработка, тъй като съдържа насрещни волеизявления на двете страни – възложител и изпълнител досежно предмета, цената и поети права и задължения за всяка от тях.
За да настъпят визираните в чл.88, ал.1 ЗЗД последици (обратно действие на развалянето) и за да се осъществи фактическият състав на чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД (да възникне задължението да се върне това, което е получено по силата на разваления договор - разменените престации), трябва да са установени визираните в чл.262, ал.2 от ЗЗД условия за разваляне на договора за изработка - да стане ясно, че изпълнителят не е изпълнил в срок или по уговорения начин. В конкретния случай и от анализа на събраните доказателства районният съд счита, че по делото е доказано неизпълнение от страна на дружеството-изпълнител „Пелегтруп-15“ ЕООД на възложените СМР, подробно описани в Приложение № 1, неразделна част от договора в уговорения срок. От събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита и на двамата свидетели се установи по категоричен начин, че ответното дружество не е завършило в уговорения срок – 14 работни дни, възложените му СМР. Свидетелят В.Д.А. по категоричен начин посочи, че периодът, през който са работили бил около 15-17 дни, като е останала още работа по изграждането на покривната конструкция – „да се начукат дъските и да се слагат техните керемиди, които собственикът си ги беше боядисал“, както и че след горепосочения период бригадата е напуснала обекта и повече не се е върнала. В подкрепа на горното са и показанията на свидетеля С.Н.. От показанията на последния и от представения по делото Договор за строителство от 30.09.2019 г. между „П-Строй“ ЕООД в качеството си на изпълнител и И. Г. Н. в качеството си на възложител се установява, че ремонтът на покрива към датата на сключването му, която е 49 дни след сключване на договора с ответника, все още не е бил завършен, което подкрепено и с изпратените писма от ищеца до ответника с искане да предприеме действия по изпълнение на възложените с договора СМР, водят до извода, че неизправната страна по договора е именно ответното дружество.
Предвид изложеното по-горе настоящата инстанция намира, че за ищеца е
възникнало правото по чл.262, ал.2 ЗЗД - в качеството си на възложител на
работата да получи обратно сумата, която е платил авансово по договорената, но
неизпълнена работа. Разпоредбата на чл.262, ал.2 ЗЗД предвижда, че в случай на
неточно изпълнение на възложената работа – по време, количество и качество,
изпълнителят носи отговорност спрямо възложителя. По делото се установи какво
точно е уговорено от страните, както и каква част е изпълнена и каква част е
останала неизпълнена. Не се доказа ответникът да е изпълнил задълженията си по
договора в уговорения срок, както и не се установи на изпълнителя да са
създавани пречки от възложителя, за да не изпълни поетите от него задължения.
Последното се потвърждава от показанията на свидетеля В.А. –„не е отказан
достъп до къщата“, както и че работниците не са имали конфликт с ищеца и
членовете на семейството му. Във връзка с развалянето на процесния договор,
следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл.87 ЗЗД, в която е заложен
принципът, че развалянето на договора е крайна мярка, към която се пристъпва
след като се изчерпят възможностите за неговото изпълнение. Действащата
нормативна уредба е насочена към охрана на създаденото договорно
правоотношение, което следва да бъде запазено, освен при наличието на сериозни
причини, обосноваващи развалянето на договора. По общо правилно двустранният
договор се разваля поради неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря
с едностранно изявление от кредитора. Изявлението трябва да съдържа подходящ
срок за изпълнение, независимо от това дали падежът вече е настъпил, или
настъпва по силата на изявлението. Ако посоченият срок е подходящ, ефектът на
развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането му, а ако
изявлението не съдържа срок или срокът е недостатъчен, ефектът на развалянето
настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането на обективно подходящия с
оглед на обстоятелствата срок. В настоящото производство ищецът представи
документи, обективиращи негово волеизявление за предоставяне на допълнителен
срок за изпълнение на възложените с процесния договор СМР, както и за неговото
разваляне след изтичане на допълнителния едноседмичен срок - два броя писма
изходящи от ищеца и адресирани до управителя на ответното дружество, получени
на 09.09.2019 г. и 21.09.2019 г. /товарителници съответно от 05.09.2019 г. и от
20.09.2019 г./. Горното не се и оспорва от ответното дружество. Предвид изложеното,
съдът приема, че са налице предпоставките на чл.87 ЗЗД за едностранно разваляне
на процесния договор, считано от 17.09.2019 г., доколкото се установи наличието
на виновно неизпълнение от страна на ответника, както и че страната, поискала
развалянето е изправна - безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът
е изплатил изцяло уговореното авансово плащане в претендирания размер от 6000
лева. По изложените съображения съдът намира, че за ищеца е възникнало правото
по чл.55, ал.1, предл.3, във вр. с чл.262, ал.2 ЗЗД - в качеството си на
възложител на работата да получи обратно авансовата сума, която е платена на ответната
страна на отпаднало основание /надлежно развален договор от 12.08.2019 г./, респективно предявеният иск
за сумата в размер на 6000 лева
следва да бъде уважен в цялост.
С оглед уважаването на главния иск, следва да бъде уважен и предявеният иск по чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на 95 лева за периода от 17.09.2019 г. до датата на подаване на исковата молба.
По претенцията за имуществени вреди от развалянето на договора: Съгласно чл.88, ал.1 ЗЗД неизправната страна при разваляне на договора дължи обезщетение за вредите, които е причинила. Става дума за претърпени имуществени вреди от развалянето на договора, като фактическият състав на отговорността включва развален договор, вреди и причинна връзка, а размерът на отговорността се определя в съответствие с правилото на чл.82 ЗЗД, съгласно което обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени към момента на пораждане на задължението. При недобросъвестност на длъжника той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.
В настоящия случай ищецът претендира обезщетение за вреди, изразяващи се в некачествено извършена от работниците на ответното дружество частична тухлена зидария /ненивилирана/, извършена с единични тухли – 2.25 кв.м. и частично изградени бетонови обратни трегери за направа на цялостен покривен бетонов пояс – на две места върху краищата на плочата на къщата, които са премахнати за негова сметка от „П-Строй“ ЕООД в размер на 2000 лева. За основателността и размера на претенцията от ищеца бяха ангажирани множество доказателства. От писмо, изходящо от Рангел Кисов – управител на „П-Строй“ ЕООД и адресирано до г-жа Нанкинова, става ясно, че след извършен оглед на 25.09.2019 г. на покрива на къщата, находяща се в с. Т., обл. Пловдив, общ. Стамболийски, ул. „*****“ № *, са констатирани и измерени горепосочените и съществуващи недовършени строителни работи, както и сумата, която следва да бъде заплатена за тяхното премахване – 2000 лева. В подкрепа на горното са и показанията на свидетеля Н., който заявява, че е „ангажирана друга бригада, за да развали, ако мога да кажа, строителните постижения, за да могат да започнат отначало покрива.“. Следва да бъде съобразен и Договор за строителство от 30.09.2019 г. между „П-Строй“ ЕООД в качеството си на изпълнител и И. Г. Н. в качеството си на възложител. От всички посочени по-горе доказателства съдът намира, че ищецът доказа наличие на пряка причинна връзка между неизпълнението на ответника и претърпени вреди в претендирания размер и на твърдяното основание, поради което предявеният иск следва да бъде уважен като основателен и доказан.
Относно разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в настоящото исково производство и обезпечителното производство. Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението. Следователно, разноските в обезпечителното производство по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Цитираното тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода на съдебното производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител. /В този смисъл определение № 845 от 05.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/. Разноските в обезпечителното производство, които следва да се възложат в тежест на ответника са, както следва: сумата от 40 лева – държавна такса, 5 лева държавна такса за издаване на обезпечителна заповед и сумата в размер на 500 лева адвокатски хонорар. Претендираните разноски в изпълнителното производство с оглед изложеното по-горе не следва да се присъждат в това производство.
Изходът на делото при настоящото разглеждане на спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на реализираните в хода на делото съдебно деловодни разноски до приключване на устните състезания по него, подкрепено с ангажираните за целта доказателства, обуславят основателност на искането в доказаните параметри, а именно: в общ размер от 1845 лева, от които 370 лева ДТ по настоящото производство, 930 лева адвокатски хонорар и сумите по обезпечителното производство - 40 лева – държавна такса, 5 лева държавна такса за издаване на обезпечителна заповед и сумата в размер на 500 лева адвокатски хонорар.
С оглед изхода на спора разноски в полза на ответника не се дължат.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „П.-15“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „М. В.“ № 1, представлявано от С.С. в качеството му на управител, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, във вр. с чл.262, ал.2 ЗЗД на Е.С.Н., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес:***, п.к. 4400. ул. „К. А. Б.“ № 5А. ет. 2. офис 3, сумата в размер на 6 000 лева /шест хиляди лева/, представляващи заплатено на отпаднало основание авансово плащане по развален заради неизпълнение от страна на ответника договор за изработка от 12.08.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до датата на окончателно изплащане на вземането, както и на основание чл.86 ЗЗД сумата в размер на 95 лева /деветдесет и пет лева/ обезщетение за забава върху дължимата главница за периода от 17.09.2019 г. до 12.11.2019 г..
ОСЪЖДА „П.-15“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „М. В.“ № 1, представлявано от С.С. в качеството му на управител, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.88, ал.1 ЗЗД, на Е.С.Н., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес:***, п.к. 4400. ул. „К. А. Б.“ № 5А. ет. 2. офис 3, сумата в размер на 2000 лева /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от неизпълнение на договор за изработка от 12.08.2019 г..
ОСЪЖДА „П.-15“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „М. В.“ № 1, представлявано от С.С. в качеството му на управител, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78, ал.1 ГПК на Е.С.Н., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес:***, п.к. 4400. ул. „К. А. Б.“ № 5А. ет. 2. офис 3, сумата в размер на 1845 лева /хиляда осемстотин четиридесет и пет лева/, сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: