РЕШЕНИЕ №…..
гр. Добрич, 23.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №1273 по
описа на ДРС за 2019 г., докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл.8 ал.1 от Закона за арендата в земеделието.
Образувано
е по искова молба на М.М.Д. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адвокат Д.Ж.
с адрес ***, срещу „ЕМ ЕН ДИ“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Добрич, ул.“Кирил и Методий“ №7, ет.2, ап.3, представлявано от
управителя Д.К.М., по чл.8 ал. 1 от Закона за арендата в земеделието за
осъждането на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 8420 (осем
хиляди четиристотин и двадесет) лева, представляваща неизплатено арендно
плащане за стопанската 2017/2018 г. за ползването на 105.250 декара земеделски
земи в землището на село *** в размер на по 80 лева на декар по договор за
аренда на земеделски земи от 16.02.2010 г., рег. №509 на нотариус Снежина
Желева с рег. №313 в регистъра на Нотариалната камара, вписан с акт №***. на
Службата по вписванията – Генерал Тошево, заедно със законната лихва върху нея
от датата на подаването на исковата молба (05.04.2019 г.) до окончателното
плащане, както и за направените по делото разноски. Ищцата сочи, че е
собственик на процесните ниви; на 16.02.2010 г. между нея като арендодател и ответника
- търговец от друга страна като арендатор е бил сключен процесния договор за
аренда за срок от 10 стопански години; през стопанската 2017/2018 година ответникът
е ползвал тези земи, за което съгласно чл.3 ал.1 от договора дължи възнаграждение
в размер на 35 % от паричната стойност на продукцията; според чл.3 ал.2 от
договора арендното възнаграждение се дължи най-късно до 3 месеца след
изтичането на съответната стопанска година; до датата на подаването на исковата
молба арендни плащания не са получени, въпреки отправената на 18.02.2019 г.
нотариална покана; настоява се за уважаването на предявения иск и присъждането
на сторените по делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок
ответникът е посочил, че не оспорва сключването на процесния договор за аренда
на земеделска земя, който е действал през стопанската 2017/2018 година и същата
земеделска земя е била обработвана от „ЕМ ЕН ДИ“ЕООД - гр. Добрич; оспорва
наличието на непогасено задължение към ищцата по договора, тъй като същата в
качеството си на управител и едноличен собственик на ответното дружество по
това време е договаряла сама със себе си, а към момента на приключването на
процесната стопанска година е била наясно със състоянието на дружеството и е
усвоила налични парични средства в голям размер, с което се е удовлетворила за
дължимото арендно възнаграждение; към настоящия момент „ЕМ ЕН ДИ“ЕООД - гр.
Добрич е в затруднено финансово състояние поради лошото управление на ищцата
като бивш управител; ответното дружество е придобито от настоящия едноличен
собственик и управител *** въз основа на договор за покупко – продажба на
дружествени дялове; ищцата без наличието на правно и фактическо основание е
изтеглила от банковата сметка на дружеството всички налични парични средства,
като е установена липсата на касова наличност в размер на 100000 лева; прави
възражение за прихващане на дължимата сума с установената липса от касовата
наличност през периода от 01.01.2016 г. до 05.10.2018 г. до размера на
по-малката от тези суми, като представя решение по чл.137 ал.1 т.8 от
Търговския закон на едноличния собственик на капитала за предявяването на
възражението за прихващане и за назначаването на представител; настоява за
присъждането на сторените по делото разноски.
В последното
съдебно заседание ищцата посочва, че предявеният иск е основателен до размера,
определен с приетото в последното съдебно заседание допълнително заключение на
вещото лице, т.е. за сумата от 5042.52 лева; в този смисъл е сключеният между
страните договор за аренда, като претендира законната лихва от датата на
подаването на исковата молба и сторените съдебно – деловодни разноски.
В последното съдебно заседание и писмената
си защита ответникът чрез своя процесуален представител е заявил, че исковата претенция не следва
да бъде уважавана, тъй като процесният договор за аренда се явява нищожен –
основание, което ответникът е навел с отговора на исковата молба, посочвайки,
че се противопоставя на извършените действия от страна на ищцата като управител
на ответното дружество по договаряне сама със себе си; в този случай е приложима забраната на чл. 38
ал.1 от Закона за задълженията и договорите, поради което и само на това
основание исковата претенция трябва да бъде отхвърлена; алтернативно искът не е
доказан и по размер, доколкото приетата в последното съдебно заседание
експертиза включва и цената на продаден - реализиран от ответното дружество бял
равнец, въпреки че не са събрани данни за неговата реализация; ако исковата
претенция в някакъв размер бъде приета за основателна, моли да бъде уважено възражението
за прихващане, направено от ответното дружество; представените от страна на ищцата
документи са новосъздадени и не могат да се противопоставят на ответното
дружество, тъй като не носят подпис на сегашния управител, а на трето лице; независимо
от установяването на истинността на
подписите не са събрани други доказателства, обосноваващи датата на тяхното
съставяне и възражение в този смисъл ответното дружество е направило; ищцата не
е провела доказване относно обстоятелствата за датата на подписването на
процесните документи между нея и назначения впоследствие управител на ответното
дружество - протоколи за предаване на касова наличност и
материални активи; настоява за отхвърлянето на иска и присъждането на
разноските на ответника в размер на 100 лева.
Добричкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявеният иск по чл.8 от Закона за арендата
в земеделието е процесуално допустим.
Разгледан
по същество, той е частично основателен.
От
представения от ищцата договор за аренда на земеделска земя (на лист 5 от
делото) се установява, че между нея и „ЕМ ЕН ДИ“ЕООД – гр. Добрич е бил сключен
договор за аренда на процесните 3 ниви с обща площ от 105.250 декара; договорът
е сключен за срок от 10 стопански години и с отговора на исковата молба не се спори,
че през стопанската 2017/2018 година той е регулирал отношенията между тях – „…..Не
оспорваме обстоятелството, че между страните е сключен договор за аренда на
земеделска земя, вписан с акт №*** в Службата по вписванията – Генерал Тошево.
Договорът е действал през стопанската 2017/2018 година и земеделската земя,
предмет на договора, е обработвана от „ЕМ ЕН ДИ“ЕООД – гр. Добрич…..“. Едва
след даването на ход на устните състезания другият процесуален представител на
ответника е посочил, че с отговора на исковата молба били наведени основания за
неговата нищожност, което не отговаря на действителността. С отговора на
исковата молба е оспорено наличието не на действителен договор, а на непогасено
задължение по договора. Освен това въведеното основание за нищожност след
даването на ход на устните състезания по чл.38 ал.1 от Закона за задълженията и
договорите е неоснователно – съгласно чл.301 от Търговския закон, когато едно
лице действа от името на търговец (каквото безспорно е ответното дружество) без
представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването. В настоящия случай не само не е било
налице никакво противопоставяне до изявлението на процесуалния му представител
в последното съдебно заседание, но и според приетите по делото писмени доказателства
арендният договор е бил представен пред Общинска служба „Земеделие“ – Генерал
Тошево и Областна дирекция „Земеделие“ – Добрич с цел ползването на субсидии от
Държавен фонд „Земеделие“ и европейските програми. Съгласно чл.3 ал.1 от
сключения договор за аренда арендаторът заплаща арендно възнаграждение в размер
на 35 % от паричната стойност на продукцията след приключването на стопанската
година и реализацията на продукцията, но не по-късно от три месеца след края на
стопанската година. Стопанската 2017/2018 година е приключила на 1 октомври
2018 година и задължението е следвало да бъде заплатено до 1 януари 2019
година. Относно обстоятелството, че не е заплатено, страните не спорят. При
тази договорна клауза вещото лице в допълнителното си заключение от 28.05.2020
година е посочило, че дължимото арендно плащане за процесните 105.250 декара е
било в размер на 5042.52 лева. Допълнителното заключение не е оспорено от
страните и е прието в последното съдебно заседание. Неоснователно е
възражението на ответника, че предвид липсата на реализация на маслото от бял
равнец, неговата парична равностойност не следва да се включва при
изчисляването на размера на рентата – съгласно договора при липсата на
реализация на продукцията нейната парична равностойност се изчислява, но три
месеца по-късно след приключването на стопанската година, т.е. на 01.01.2019
г., каквато е настоящата хипотеза. Неоснователно е и направеното възражение за
прихващане на дължимата сума с установената липса от касовата наличност през
периода от 01.01.2016 г. до 05.10.2018 г. до размера на по-малката от тези
суми. По делото (на лист 46 – 49) са представени писмени доказателства, от
които е видно, че твърдяната като липсваща касова наличност е предадена от М.М.Д.
на следващия управител на ответното дружество, като в заключението си от
05.11.2019 г. вещото лице по допуснатата съдебно – графическа експертиза
категорично е заявило, че подписите под тези документи действително са положени
от Н.Д.Д. като последващ управител. Освен това с определение в закритото
съдебно заседание на 25.11.2019 г. поради продължителното невнасяне на
определения депозит от ответното дружество е било отменено протоколното
определение от 05.09.2019 г., с което са допуснати задачи на вещото лице за
изчисляването на размерите на евентуалните липси. С оглед на изложеното
предявеният иск по чл.8 ал.1 от Закона за арендата в земеделието е основателен за
сумата от 5042.52 лева, като трябва да бъде отхвърлен за разликата от 5042.52
лева до първоначално предявения размер от 8420 лева.
Заради изхода от спора на ищцата трябва да
бъдат присъдени сторените по делото разноски съразмерно на уважената част от
иска, т.е. в размер на 537.67 лева (от 341.80 лева внесена държавна такса (включително
5 лева такса за банковия превод), 100 лева първоначално заплатено адвокатско
възнаграждение, 200 лева довнесено адвокатско възнаграждение (на лист 198 от
делото), 55 лева първоначално внесен депозит за първата съдебно – счетоводната
експертиза (включително 5 лева такса за банковия превод), 101 лева довнесен
депозит за първата съдебно – счетоводна експертиза (включително 5 лева такса за
банковия превод) и 100 лева внесен депозит за съдебно – графическата експертиза).
На ответното дружество следва да бъдат
присъдени сторените съдебно – деловодни разноски съразмерно на отхвърлената
част от иска, т.е. в размер на 42.52 лева (от 106 лева внесен депозит за
изготвянето на допълнителната съдебно – счетоводна експертиза (включително 6
лева такса за банковия превод).
Водим
от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕМ ЕН
ДИ“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул.“Кирил и
Методий“ №7, ет.2, ап.3, представлявано от управителя Д.К.М., да заплати на М.М.Д.
с ЕГН ********** *** следните суми: 1) 537.67 лева (петстотин тридесет и седем
лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща направени съдебно –
деловодни разноски по гр. дело №1273/2019 г. по описа на ДРС съразмерно на
уважената част от иска. 2) 5042.52 лева (пет
хиляди четиридесет и два лева и петдесет и две стотинки), представляваща
неизплатено арендно плащане за стопанската 2017/2018 г. за ползването на
105.250 декара земеделски земи в землището на село ***, общ. Генерал Тошево по
договор за аренда на земеделски земи от 16.02.2010 г., рег. №509 на нотариус
Снежина Желева с рег. №313 в регистъра на Нотариалната камара, вписан с акт №***
на Службата по вписванията – Генерал Тошево, заедно със законната лихва върху
нея от датата на подаването на исковата молба (05.04.2019 г.) до окончателното
плащане,
като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата от 5042.52
лева до първоначално предявения размер от 8420 лева.
ОСЪЖДА М.М.Д. с
ЕГН ********** *** да заплати на „ЕМ ЕН ДИ“ЕООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. Добрич, ул.“Кирил и Методий“ №7, ет.2, ап.3,
представлявано от управителя Д.К.М., сумата от 42.52
лева (четиридесет и два лева и петдесет и две стотинки), представляваща
направени съдебно – деловодни разноски по гр. дело №1273/2019 г. по описа на
ДРС съразмерно на отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: