Решение по дело №2829/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс / Обн. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г./

Образувано е по жалба на П.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №210/2023г. на командир на отделение при 05 РУ на ОДМВР-Пловдив Г.Г., с която на основание чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят, чрез процесуалният си представител, намира оспорения акт за неправилен и незаконосъобразен. Изразява подробни съображения. Претендира отмяната на оспорената заповед и разноските по делото.

Ответникът по жалбата намира същата за неоснователна. Не изтъква съображения.

Пловдивският административен съд, в настоящия състав, намира, че жалбата е подадена в срок и е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, ето защо е допустима.

Разгледана по същество, е основателна поради следните съображения:

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Заповедта е издадена от материално и териториално компетентен орган, съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на МВР и Заповед № 317з-3162 от 15.04.2022г. на Директора на ОДМВР-Пловдив /приети по делото/.

Установи се, че процесната заповед не отговаря на всички изисквания на чл. 59, ал. 2 от АПК . В случая е посочено наименование на органа, който я е издал, наименование на акта, адресат на акта, но фактическите основания не отговарят на данните по преписката, приета по делото.

В обстоятелствената част на заповедта е описано, че на 25.10.23г., около 19:30 часа, в с. Крумово, ул.“Кригер“, П.Г., управляващ лек автомобил Опел Зафира с рег. № ***, негова лична собственост, отказва да му бъде извършена проверка с Дрегер алкотест за установяване употребата на алкохол.

Изрично в мотивите на оспорения акт е посочено, че са налице предпоставките за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, който управлява МПС и откаже да бъде проверен за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Цитиран е АУАН серия GA № 1095802, но установената фактическа обстановка в АУАН се разминава напълно с тази отразена в ЗПАМ. В АУАН е установено, че П.Г. управлява лек автомобил Опела Зафира с рег. № ***като водач управлява с концентрация на алкохол в кръвта. Изпробван с техническо средство Дрегер алкотест 7510 с фабричен номер АRDМ -0248, който отчита положителен резултат 1,74 на хиляда в издишания въздух. Пробата е показана на водача. Издаден е талон за медицинско изследване.

Съдът установи, че Талон за изследване с № 0182683 е подписан от П.Г. на 25.10.2023г.

В случая изложените мотиви в заповедта са в пълно противоречие на установените факти с АУАН и с приложените по делото документи, което съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146 т.3 от АПК и е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед.

Жалбата е основателна и с оглед своевременно предявените искания за разноски по делото от страна на процесуалния представител на жалбоподателя , такива се дължат от ответника.

Съдът установи, че дължимите разноски са в размер на 1010 лв. /хиляда и десет лева/, от които 10 лв., внесена ДТ и 1000 лв. /хиляда лева/- изплатено адвокатско възнаграждение, което се установи от Договор за правна защита и съдействие /л.56 по делото/.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ХV състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №210/2023г. на командир на отделение при 05 РУ на ОДМВР-Пловдив Г.Г..

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Пловдив да заплати в полза на П.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес: *** размер от 1010 лв. /хиляда и десет лева/.

Решението е окончателно.

Съдия: