Р Е Ш Е Н И Е
№ 230 30.10.2019 г. гр.Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на осми
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВКА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИНА КУЗМАНОВА
ВЕСЕЛИНА СЕМКОВА
в присъствието на секретаря ЕЛЕОНОРА КРАЧОЛОВА
като разгледа докладваното от член-съдията Семкова
ВНЧХД №1718 по описа на ПдОС за 2019 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ
НПК.
С присъда №20/23.01.2019 г. по НЧХД
№4298/2017 г. по описа на Районен съд-Пловдив, ХI н.с. подс.А.Б. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.130, ал.1 НК, като на осн. чл.78А, ал.1 НК е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 1000 лева. Същият е признат за невинен относно причиняване на
частния тъжител В.К. и на: значителен
оток и кръвонасядане със сивкаво-морав цвят в областта на лявата скула;
цепковидна разкъсно-контузна рана в същата област; синкаво кръвонасядане под
раната; оточна и кръвонаседната носна пирамида по цялото си протежение и на
осн. чл.304 НПК е оправдан по
повдигнатото му в този смисъл обвинение. Осъден е да заплати на
конституирания и като граждански ищец частен тъжител сумата от 2000 лева - обезщетение
за неимуществени вреди, причинени от горното престъпно посегателство, ведно със
законната лихва, считано от датата на извършването му - 22.01.2017 г. до
окончателното й изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от
10 000 лева гражданският иск е отхвърлен като неоснователен. На
осн.чл.189, ал.3 НПК в тежест на подсъдимия са възложени сумите от: 551,21
лева, които да заплати на частния тъжител, доколкото представляват направени от
последния разноски в хода на производството, както и 301,98 лева - разноски по
делото и 80 лева – държавна такса върху уважения размер на гражданския иск,
като последните две суми следва да заплати в полза на ВСС по сметка на Районен
съд-Пловдив.
Против осъдителната част на присъдата
е депозирана въззивна жалба от защитника на подсъдимия адв.П., ведно с
допълнение, с искане за отмяната й и постановяване на нов съдебен акт, с който подс.Б.
да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.130, ал.1 НК, а гражданският иск – отхвърлен изцяло като
неоснователен. Претендират се разноски за първоинстанционно и въззивно
производство.
В
съдебно заседание частният тъжител не се явява. Повереникът му адв.Т. моли присъдата да бъде потвърдена и в полза
на тъжителя да бъдат присъдени и направените разноски пред въззивната инстанция.
Подсъдимият
изразява становище, че удари спрямо В.К. не е имало от негова страна.
Защитникът му адв.П. поддържа въззивната
жалба и допълнението й.
Пловдивският окръжен съд като въззивна
инстанция, след като се запозна със събраните по делото доказателства,
анализирайки ги поотделно и в тяхната съвкупност, както и с наведените във
въззивната жалба оплаквания, проверявайки правилността на обжалваната присъда в
пределите на чл.314 НПК, счете за установено следното:
За да постанови присъдата,
първоинстанционният съд е приел следното от фактическа страна:
Подсъдимият А. Б. е роден на *** ***, живущ ***, българин,
български гражданин, женен, с висше образование, работещ, неосъждан, ЕГН **********.
Подс. Б. и тъжителят К. ***, като
подсъдимият е служител на *****,
а тъжителят работи в ***. Двамата не се познавали лично. Тъжителят К. бил
задържан за срок от 24 часа със Заповед за държане на лице рег. № -**. на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР
по досъдебно производство вх. № **. по описа на РП *** и № ЗМ **/2015г. по описа на ***, образувано срещу лицето В.И.Г.за
престъпление по чл.234 ал.1 от НК, в извършването на процесуално-следствени
действия по което участвал и подсъдимият като служител на посоченото ****управление.
На 21.01.2017 г., денят, в който
традиционно в гр. В. се отбелязвал „Бабин ден“, в хотел „Вита“ в града, за да
отбележат празника на детето на тъжителя К., се събрали негови близки, приятели
и роднини, сред които и свидетелите И.Д., Н.Б., Б.Ш. и Г.К.. Поканена била и
свид.С.Я., но същата не отишла, а се присъединила към компанията впоследствие,
а именно след полунощ (на
дата 22.01.2017 г.), когато празненството продължило в
дискотека „В.“ в гр. В.. В последната тъжителят бил направил предварителна
резервация. Тъй като обаче отишли в дискотеката в по-късен от уговорения час,
резервацията им отпаднала, поради което и след като се оказало, че няма
свободни места другаде, се настанили като правостоящи на барплота на терасата
на втория етаж, в единия край на който се намирал подс. Б., заедно със своя
колега - свид.Б. Б. и свид. Н.К.. Същите пристигнали малко преди това в
дискотеката и заели посоченото място. В празното пространство между тях и други
посетители на заведението, се разположили свидетелите от компанията на тъжителя
К.. Зад барплота се намирали т.н. „вип“ сепарета, в единия край на едно от
които заедно с други лица седял свид. С.З.. Същият се придвижвал трудно, тъй като известно време
преди това претърпял инцидент и поради това използвал проходилка. Между
сепаретата и барплота имало тясна пътека, която служила за преминаване. Всяка
една от посочените компании употребявала алкохол, като в началото всички се
забавлявали без между тях да има каквито и да било проблеми.
Известно време след пристигането му в
дискотеката, свид.Ш. си тръгнал, но пък към компанията на тъжителя се
присъединила свид.Я.. Малко след идването й, от заведението си тръгнал и свид. Б.,
като подсъдимият останал в компанията на свид.К..
По-късно вечерта подс.Б., идвайки от
стълбите и минавайки покрай свид.Я., позната му като бивш служител на РУ на ***, я попитал защо тъжителят К. го
гледал накриво. Учудена на чутото, тя му казала, че не е така, тъй като нямало
каквато и да било причина за това. Тъжителят разбрал, че се говори за него и
след като свид.Я. му предала казаното й от подсъдимия, К. му обяснил, че няма
такова нещо. Вечерта продължила както до момента, като присъстващите се забавлявали
и танцували.
Всичко било нормално, докато в един
момент подс.Б., минавайки покрай свид.Д., сръгал последния няколко пъти с ръка
от дясната му страна, в областта на ребрата, след което продължил. За случилото
се свид.Д. споделил на тъжителя, който се намирал близо до него. К. попитал
своя приятел дали е направил нещо, с което да предизвика такава реакция, на
което свид.Д. отговорил отрицателно, тъй като познавал подсъдимия само по
физиономия. След това свидетелят слязъл до тоалетната и когато се върнал,
виждайки, че подсъдимият е на мястото си, му направил забележка. Тогава подс.Б.
започнал да обижда свид.Д., казвайки му, че е червей, както и че ще го навре в
дупката, от която бил излязъл. Тъжителят К., който преди това се намирал в
близост до свид.Я., чул казаното от подс.Б. и се приближил към него, като
двамата започнали да си говорят. Тогава свид.З., който, както беше посочено
по-горе, седял в края на сепарето, намиращо се непосредствено зад барплота, на
който били разположени компаниите на подсъдимия и на тъжителя, направил с ръка
жест към К. да се наведе към него, което той и сторил, минавайки малко
по-напред. При това положение З. се намирал от лявата страна на К., като
последният бил с лице към З. и с гръб към барплота. В този момент свид.Д. бил
вече завъртян наляво, като тъжителят К. и свид. З. се намирали вляво от него и
вдясно от подс.Б., който се намирал до свид. Д.. Свид. Д. имал видимост към тях
и към това, което се случва, тъй като бил най-близо до тъжителя. Случващото се
било възприето и от останалите лица от компанията на К., които се намирали в
непосредствена близост, а именно свидетелите К., Б. и Я.. Разбира се, видимост
към тъжителя и свид. З. имал и подс. Б., вдясно от когото, както беше посочено,
те се намирали. След като тъжителят се навел към свид. З., последният без
каквато и да било причина с дясната си ръка му ударил шамар по лявата буза.
Недоумявайки случилото се, тъжителят започнал да се изправя, като в момента, в
който се намирал почти лице в лице с подс.Б., последният го ударил в лявата
част на лицето, в областта на окото с дясна ръка, свита в юмрук. От удара
тъжителят залитнал към свид.Д., който се намирал от дясната му страна, но подс.
Б. го хванал за ръцете и ги извил зад гърба, в резултат на което К. бил обърнат
с гръб към подсъдимия и приведен напред. Свид.Д. се намесил и попитал подс.Б.
какво прави, при което последният го ударил с главата си, като ударът попаднал
в областта на носа на свидетеля, и му
казал: „Ей това правя!“ От носа на свид. Д. започнала да тече кръв и същият
решил да излезе от заведението, за да потърси помощ.
Междувременно единият от намиращите се
вътре в дискотеката охранители – А. Г. забелязал, че нещо се случва на втория
етаж, като казал за това и на своя колега – свид. А.А.. Г. тръгнал нагоре по
стълбите, последван от свид. А., като и двамата видели, че подс. Б. държи
тъжителя К.. Тъй като тъжителят правил опити да се измъкне от захвата на
подсъдимия, свид.А. помислил, че преди това същият е буйствал, поради което и
бил хванат по този начин. Това именно дало основание на свид.А. да се намеси и
да изведе К. от заведението. Заедно с него се насочили към стълбите, като
слизайки се препънали и паднали,
тъжителят - по гръб.
На втория етаж на заведението се качил
и свид. И.Г. – охранител в **,
но същата вечер негов клиент, тъй като разбрал, че нещо се случва там и след
като и служителите от охраната започнали да се качват нагоре.
Същата вечер на работа в дискотеката
като охранители били и свидетелите Е.А. и А.Д., които изпълнявали служебните си
задължения на входа, извършвайки проверка на влизащите клиенти. Двамата
разбрали, че нещо се е случило, но когато отворили вратата, за да разберат за
какво става въпрос, всичко вече било приключило. След като тъжителят бил
съпроводен до входа на заведението от свид. А., същият бил предаден на свид. А.,
който трябвало да го изведе навън. Свид. Д. също се качил на втория етаж на
дискотеката, където все още се намирал подс.Б., а така също и неговият колега А.
Г., който преди това се качил там заедно със свид. А..
Излизайки от дискотеката, тъжителят
сигнализирал за случилото се на тел.112, на който телефон се обадил и свид. Д..
В резултат на подадения сигнал, на мястото били изпратени линейка на Център за
спешна медицинска помощ гр.П. (филиал
гр.В.)
и служители на ***.
Междувременно от дискотеката излезли и
останалите лица от компанията на тъжителя и свид.Д.. Всички те видели нараняването
в областта на окото на тъжителя, което било оточно и притворено.
Във връзка с подадения сигнал, на
място били изпратени поличейските служители - свидетелите М.П. и И.П.. В изпълнение
на служебните си задължения, двамата провели разговори с някои от намиращите се
на място лица, включително и с пострадалите. Тъжителят казал, че е бит от
охраната, свид. З. и един полицай.
К. бил откаран в ЦСМП с пристигналата
на място линейка, където му била оказана спешна медицинска помощ. От своя
страна свид. Я. с автомобила си и придружена от свидетелите К. и Б., откарала в
болничното заведение свид. Д., на когото също била оказана помощ.
Полицейските служители последвали
линейката и след това изчакали пред ЦСМП, за да разберат какво е състоянието на
тъжителя и свид.Д.. Пред болничното заведение, в присъствието на полицейските
служители пострадалите казали, че са нападнати от подс.Б., за което ще си
търсят правата, както и че същият повече няма да бъде служител на полицията
заради това, че ги е нападнал. На място и двамата отказали да дават повече
обяснения по случая. Това сторили на сутринта, когато посетили полицейското
управление в гр. В..
За оказаната на тъжителя К. медицинска
помощ били издадени фиш за спешна медицинска помощ № *** от 21/22.01.2017 г. и № ***от 21/22.01.2017 г.
от д-р В.М., който бил част от екипа, изпратен на мястото на инцидента и
откарал пострадалия в центъра.
В ЦСМП тъжителят К. бил консултиран и
от лекар в хирургично отделение – свид. Ш., който назначил скенер на глава.
На следващия ден – 23.01.2017 г., на
тъжителя К. бил извършен и преглед от д-р Д. А.а - очен лекар, за което бил издаден амбулаторен лист № **/23.01.2017 г.
В същия ден е освидетелстван в кабинета по съдебна медицина от д-р Б.П. и е издадено
съдебномедицинско удостоверение №**/2017г.
Във връзка с инцидента тъжителят К.
подал жалби срещу подс. Б. ***, а така също и в Дирекция „**“ към ОДМВР- София.
Събраните материали във връзка с извършената проверка в Дирекция „**“ били
изпратени на РП - В. по компетентност, като с Постановление от 17.05.2017 г. е
отказано образуването на досъдебно производство поради това, че деянието
представлява престъпление, за което наказателното производство, на основание
чл.161 от НПК, се възбужда по тъжба на пострадалия.
Съгласно заключението на назначената съдебно-медицинската
експертиза, изготвено въз основа на материалите по делото и издадените
медицински документи, при извършения преглед на тъжителя К. са установени
следните травматични увреждания: оток и кръвонасядане със сивкаво-морав цвят по
цялото протежение на горния и долния клепач на лявото око; кръвонаседната по
цялото протежение /субконюнктивален кръвоизлив/ на склерата на лявото око;
значителен оток и кръвонасядане със сивкаво-морав цвят в областта на лявата
скула, с размери 5 х 2 см.; цепковидна разкъсно-контузна рана в същата област с
дължина 1 см.; синкаво кръвонасядане под раната с размери 2 х 2 см.; оточна и
кръвонаседната носна пирамида по цялото си протежение; кръвонасядане по гърба в
лявата му горна половина с размери 18 х 6 см. със синкаво-морав цвят, а по
периферията му със зеленикав оттенък; синкаво кръвонасядане в лявата поясна
област с размери 9 х 7 см.
Най-общият механизъм за получаване на
описаните травматични увреждания е по механизма на удар или притискане с или
върху твърд тъп предмет, като е възможно те да са получени по начина, посочен в
частната тъжба. Що се касае за давността на установените кръвонасядания,
посочено е, че повечето от тях имат синкав или сивкаво-морав цвят, което ги
определя с еднаква давност – в пределите на около две денонощия към датата на
прегледа от съдебния лекар и е напълно възможно те да са получени на 22.01.2017г.
около 02.00 часа. Единствено кръвонасядането по гърба в лявата му горна
половина се отличава по своята давност от останалите предвид неговия цвят и
оттенък по периферията, поради което в случая се касае за старо кръвонасядане,
което е получено преди датата на инцидента.
Установеното кръвонасядане в лявата
поясна област (хълбочна) област отговаря по давност на
останалите кръвонасядания и би могло да бъде получено както при извиването на
ръцете зад гърба (от
удар или по-силно притискане),
така и при удар в страничен предмет или при падане на земята по гръб и наляво.
Възможно е някои от свидетелите –
полицейските служители П. и П. да не са видели травматичните увреждания по
лицето и тялото на тъжителя К., което се обяснява с часа на инцидента, но при
прегледа в ЦСМП гр. В., непосредствено след инцидента, е поставена работна
диагноза „контузия на главата и лявото око“.
По своята съвкупност травматичните
увреждания на В.К. са му причинили разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и 129 от НК. Обичайната продължителност на възстановителния процес при
подобни увреждания е до около две седмици.
При проведения разпит вещото лице д-р Ш.
уточнява, че по-вероятно е нараняванията в областта на лицето, с оглед тежестта
на увреждането, да са причинени от удар с юмрук, а не от шамар, доколкото
шамарът причинява много по-леки травми като обикновено се получава само
зачервяване на кожата в резултат от разширените кръвоносни съдове, което
отминава за няколко часа и при преглед не се вижда. В конкретния случай
тъжителят К. е освидетелстван от д-р П. след повече от едно денонощие, поради
което и ако уврежданията бяха причинени от шамар, щяха да изчезнат дотогава.
Това според вещото лице означава, че уврежданията са сериозни, от което следва,
че същите не са причинени от шамар. В случаите, когато шамарът е много силен и
е нанесен с отворена длан, тогава може ударът да е със значителна кинетична
енергия и да причини нараняване на клепачите, ако същият е нанесен в областта
на челото. В този случай и по механизма на т.нар. мигриращи хематоми, могат да
се появят такива и около окото в резултат на стичане на кръвта. Не такъв обаче
е бил шамарът, който свид. З. е нанесъл на тъжителя, доколкото от
доказателствата по делото се установява, че същият е попаднал в областта на
лявата буза. Още повече, че в областта на лявото око на тъжителя освен
нараняване на клепачите, е причинено и увреждане вътре в окото. Наред с
горното, вещото лице уточнява, че уврежданията в областта на лицето е
по–вероятно да са получени от удар, а не при падане, защото при падане освен
кръвонасядане, ще се получи и охлузване, а в случая такова по К. не е
констатирано. Д-р Ш. посочва, че охлузването е самостоятелно травматично
увреждане, а в наличната медицинска документация такова няма описано. Що се
отнася до нараняването на окото, обикновено такова се получава от удар, а не от
падане, тъй като при падане уврежданията ще са по изпъкналите части.
Според експерта, съществуват и т.нар.
„мигриращи хематоми“, при които кръвта се стича и се отлага на други места
извън травмата, като например при нанесен удар по челото или по носа, кръвонасядането
може да се появи по клепачите на очите. Уточнява, че в случая кръвонасяданията
по клепачите не са резултат от удар в носа на пострадалия и това е това е така,
тъй като по механизма на „мигриращите хематоми“ се получават увреждания, когато
ударът е много силен и е причинена тежка травма на носа. Случаят не е такъв,
доколкото няма счупване на носни костици и хрущяли, от което следва, че
травмата е било по-лека.
Вещото лице сочи също така, че тъй
като уврежданията са в различни области на лицето на пострадалия, то същите не биха могли да бъдат причинени само
от един удар, а най-малко от два такива. Това е така, доколкото носната
пирамида е засегната цялата, поради което единият от ударите трябва да бъде
концентриран само в тази област. По-вероятно е същият да е фронтален предвид
това, че и двете страни са кръвонаседнати и оточни. Според д-р Ш. единият от
ударите трябва да е в областта на лявото око и скулата, а другият – в областта
на носа.
В допълнителния разпит експертът уточнява,
че теоретично е възможно непосредствено след причиняване на травмата в областта
на носната пирамида да няма следи – отоци и кръвонасядания. Това обаче се
отнася за по-дълбоките наранявания и в области, където има дълбока мускулна
маса, при което се разкъсват мускулните влакна в дълбочина и кръвоизливът,
който се получава, избива по-късно. В конкретния случай ударът е бил лек, който
извод се прави въз основа на това, че няма счупване на носни костици и хрущяли,
като освен това в областта на носа няма дълбоко разположени меки тъкани, а само
подкожие, поради което е по-вероятно кръвонасяданията да се получат
веднага.
Като обективно и компетентно изготвено
експертно становище следва да бъде изцяло възприето.
С Присъда №32/14.06.2018 г. по НЧХД
№1877/2017г. по описа на РС - Пазарджик, ХIV н.с., потвърдена с Решение № 163/19.12.2018 г. по ВНЧХД №
559/2018 г. по описа на ОС Пазарджик А.Б. е признат за виновен в извършено на
22.01.2017 г. на престъпление по чл.130, ал.1 НК, пострадал от което е И.Д.,
като е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, както и за
престъпление по чл.148, ал.1, т.1 НК, пострадал от което е И.Д., като е осъден
на „глоба“ в размер на 3 000 лева и „обществено порицание“, на осн. чл.23,
ал.1 НК е определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за
срок от шест месеца, към което на осн. чл.23, ал.2 и ал.3 НК са присъединени
„глоба“ в размер на 3000 лева и „обществено порицание“, а на осн. Чл.66, ал.1 НК е отложено изтърпяването на „лишаването от свобода“ за изпитателен срок от
три години. Уважени са гражданските искове за първото престъпно посегателство в
размер на 3000 лева, а за второто – размер на 500 лева. В тежест на подс.Б. са
възложени направените по делото разноски.
Гореизложената фактическа обстановка
се установява въз основа на събрания в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд доказателствен материал:
I писмени доказателства и
доказателствени средства,
прочетени и приети по реда на чл.283 НПК: молба от В.Л.К. до Директора на ОДМВР
гр. Пазарджик вх. №812102-380/27.02.2017 г., заверено копие на прокурорска
преписка №345/2017 г. по описа на РП В., писмо рег. № 367000-1814/23.02.2018г.
на ВПД Началник РУ В., писмо вх. №6772015/02.05.2018 г. на РП В., фиш за спешна
медицинска помощ № 000737 от 21/22.01.2018 г., заверено копие на фиш за спешна
медицинска помощ № 000736 от 21/22.01.2017 г., Присъда №32/14.06.2018г.,
постановена по НЧХД № 1877/2017г. по описа на РС Пазарджик, ХIV н.с. с мотиви към нея, Решение №
163/19.12.2018 г., постановено по ВНЧХД № 559/2018г. по описа на ОС Пазарджик;
II заключение по съдебно-медицинската експертиза;
III гласни доказателствени
средства - частично от обясненията на подс. Б.
и изцяло от показанията на свидетелите – И.Д. Д., Б. И. Ш., Б. Н. Б., както и
частично от показанията на свидетелите – С. И. Я., Н.И. Б., Н.И. К., С. А. З., И.Д.Г.,
Е.Е. А., А.В. А., А. Н. Д. М.И.П., И.И.П., Г.Г. К., Г.К.П., В.Х.М., Д.К. А.-Б.,
Б. Х.П..
От материалите по делото е видно, че
по делото е назначена една съдебно – медицинска експертиза. Като притежаващ
специални знания, на експерта д-р Ш. е възложено изготвяне на заключението й и
именно той е разпитан като такъв по делото. Същевременно първостепенният съд е
преценил, че за изясняване фактологията по казуса е наложителен разпит на
свидетелите В.М., Г.Ш., Д. А. и Х.П.. Съвсем правилно същият ги е допуснал до
разпит като свидетели и съответно е разпитал всеки от тях. Те обаче са единствено
и само свидетели по делото, предметният обхват на чиито показания е очертан в
нормата на чл.117 НПК – установяване на всички факти, които свидетелят е
възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина. Доколкото изброените
лица са придобили непосредствени впечатления от здравословното състояние на
тъжителя в момент, явяващ се най-близък до инкриминираното деяние, то и
разпитът им е следвало да бъде ограничен до изясняване на същото и отразяването
му в съставената от тях медицинска документация предвид констатацията, че
първият е част от екипа, изпратен на мястото на инцидента и откарал пострадалия
в центъра за спешна помощ, вторият – консултирал последният като лекар в ** *отделение,
д-р А. - очният лекар, издал амбулаторен лист №***/23.01.2017 г., а д-р П. е
освидетелствал К. в кабинета по съдебна медицина. Несъмнено и четиримата са
лекари и в този смисъл притежават специални знания в областта на медицината. С
такива действително съдът не разполага и
поради това е назначил съдебно - медицинска експертиза. Доколкото обаче не на
тях е възложено извършването на последната, то всички техни изявления, дадени в
хода на съдебното следствие пред долустепенния съд, некасаещи установено от тях
здравословно състояние на пострадалия при прегледа му и изготвените в тази
насока медицински документи, следва да бъдат изключени от доказателствената
съвкупност, тъй като се явяват негодни доказателства. Въззивната инстанция не
намира за нужно да описва същите, т.к
обемът им е такъв, че не позволява това, поради което отстраняването им от
доказателствената маса следва да бъде извършено въз основа на описания по-горе
критерий. В този смисъл напълно излишно
се явява и реализираното от първостепенния съд съпоставяне на показанията
на изброените свидетели, некасаещи гореизброените факти, както помежду им, така
и с експертното становище и заявеното от вещото лице д-р Ш. при неговите разпити,
защото това би означавало съдът да влезе в ролята на експерт в областта на
медицината и да дава оценка по въпроси, за които въобще не притежава специални
знания. В този смисъл, освен че негоден се явява указаният доказателствен
материал, то и интерпретирането му е незаконосъобразно.
След реализиран подробен и задълбочен
анализ на събраните гласни доказателствени средства, изключая горепосочените,
напълно правилно първоинстанционният съд е приел, че в ранните часове на
22.01.2017 г., на барплота, намиращ се на
втория етаж в дискотека „В.“ в
гр.В., са били разположени две компании. В единия му край тази на частния
тъжител, включваща последния и свидетелите Д., Б., К. и Я. (пристигнала след тръгването на свид.Ш.), а в другият край – подс.Б. и свид.К.,
доколкото свид.Б. е напуснал последните двама поради неразположението си. Зад
бар-плота имало вип – сепарета, в едно от което бил свид.З.. Както
придружаващите К., така и приятелят на подсъдимия – свид.К., включително и самият
подсъдим, са видели най-напред нанесения от свид.З. удар с ръка в областта на
лицето частния тъжител. К., изправяйки се и намирайки се почти лице в лице с
подс. Б., е получил в окото удар от последния. От същия тъжителят залитнал към
намиращия се от дясната му страна свид. Д., но подс. Б. го хванал за ръцете и
ги извил зад гърба, в резултат на което К. бил обърнат с гръб към подсъдимия и
приведен напред.
Спорните въпроси, обсъдени изключително
прецизно от първостепенния съд, изтъкнати и като възражения от страна на
защитата и пред настоящата инстанция, са: каква е била последователността, в
която са били подредени горепосочените лица, с какво е нанесен ударът от страна
на свид.З. спрямо тъжителя – с юмрук или с шамар и къде точно е нанесен, както
и имало ли е въобще съприкосновение след това между К. и подсъдимия и в какво
се е състояло същото.
От страна на защитата се прави детайлно
посочване как точно са се намирали един до друг изброените вече свидетели и на
тази база се изтъква, че едни са имали видимост към случващото се, а други – не
и това не било правилно установено от контролираната инстанция. Доколкото както
нанесеният удар от свид.З. на частния тъжител, така и последвалото поведение на
подсъдимия са реализирани в рамките на точно определено и незначително по
размерите си място в увеселителното заведение в гр.В. и то за изключително
кратък период от време, недостигащ като продължителност в рамките на реализирането
им да се намеси дори охраната на дискотеката, то е пределно ясно, че вниманието
на всеки от присъстващите е било насочено към случващото се, като дори и
минималното разместване на всеки от свидетелите един спрямо друг се явява
несъществено. От важно значение обаче е обстоятелството, че всички въпросни
лица са били на това място в рамките на установения периметър и са имали
възможност да наблюдават случващото се. Ето защо и неоснователно се явява
възражението на защитата, касаещо подредбата на свидетелите непосредствени
преди и към момента на инкриминираното деяние. Отделен е въпросът относно
възпроизведеното от всеки от тях в хода на разпита му.
Нанесеният от страна на свид.З. удар в лицето
на частния тъжител е чрез шамар с дясна ръка и е попаднал в лявата част от
лицето на последния. В тази насока категорични са показанията на свидетелите Д.,
Я., Б. и К.. За реализирания удар като такъв сочат и свид.К., свид.З. и самият
подсъдим. Действително първите от четиримата посочени свидетели са близки
приятели на тъжителя и това поставя под съмнение тяхната безпристрастност, но
същевременно липсват основания показанията им да не бъдат кредитирани,
доколкото са логични, последователни и хармониращи не само помежду си, но и с
останалата доказателствена съвкупност при незначителни несъответствия между
самите тях. Самите свидетели К. и З.,
както и подс.Б., сочат за удар на З. спрямо тъжителя, но докато първият не е
видял с коя ръка е нанесен ударът и дали с шамар или юмрук, то З. и Б. с
категоричност сочат, че се касае за юмручен удар и то около лявата скула и очна
орбита на тъжителя. На показанията на
първия и обясненията на втория в указаната част не следва да се дава доверие,
доколкото, макар и взаимно подкрепящи се, не само че не намират опора в останалата
доказателствена маса, но и се опровергават от указаните вече свидетелски
показания. Действително свид.З. излага неблагоприятни за себе си факти, но това
не е в никакъв случай в негов ущърб,
доколкото е изтекъл срокът за търсене на наказателна отговорност от него за
същите. Подсъдимият от своя страна има изгода от даване на обяснения,
подкрепящи показанията на свид.З., доколкото реализира правото си на защита в
образуваното спрямо него наказателно производство, последиците от които биха рефлектирали
единствено в неговата правна сфера. Ето защо несъстоятелно се явява наведеното
и в тази насока възражение от страна на защитата.
Ударен вече от свид.З. и изправяйки се, К.
получава втори удар отново в лявата част на лицето си, но този път от намиращия
се зад него подс.Б., който го удря в окото с дясната си ръка, свита в юмрук,
след което хваща и двете му ръце, извивайки ги зад гърба на тъжителя. За това
свидетелстват И.Д., С. Я., Н.Б. и Г.К.. От друга страна, и З., и К., и Б.
сочат, че последният е хванал тъжителя, но докато свид.З. удар не бил видял, свид.К. е
категоричен, че удари не е нямало, а Б.
сочи, че удар спрямо К. не е нанасял.
На показанията на свидетелите Д., Я., Б.
и К. следва да се даде вяра, защото макар и да се намират в приятелски
отношения с тъжителя, то същите са обективни, подредени и намиращи опора в
доказателствената съвкупност, както и не са налични доказателствени източници,
които да ги опровергават.
Свид.З. удар от подсъдимия спрямо
тъжителя не бил видял и в този смисъл след като няма възприятия в тази насока,
то липсват основания да не се кредитират показанията му в тази част. Не така
стоят нещата относно гореуказаната част от показанията на свид.К., с
категоричност сочещ, че удари от подсъдимия спрямо тъжителя е нямало.
Действително и обясненията на подсъдимия са в таза насока, но това не е
основание да се даде вяра и на двамата относно изясняваното обстоятелство. Свид.К.
е приятел на подсъдимия и това поставя под съмнение неговата безпристрастност, а
и доколкото в подкрепа на тези му показания са единствено и само обясненията на
подсъдимия и при неналичието на други подкрепящи ги доказателствени източници,
то показанията на свидетеля в тази им част, както и обясненията на подсъдимия в
същата не следва да бъдат кредитирани. При липса на каквото и да било укоримо
поведение от страна на тъжителя, свид.З. му нанася удар и при неотправяне въобще
на ответна реакция от К. спрямо последния, то изцяло лишени от логика са обясненията на подс.Б., че като полицейски
орган е искал да предотврати по-сериозен инцидент. Не става ясно защо той,
макар и извънработно време, решава да изпълнява служебните си ангажименти, но
не като насочи действията си спрямо причинителя на конфликта, а към жертвата от
същия. Както стана ясно, частният тъжител не е предприел каквито и да било действия по защитата си, поради което е
неоправдано и твърдението на Б. пред въззива „Да седя да гледам как бие човек,
който е в неравностойно положение, няма как да стане. Хващам го и го
неутрализирам…“.
От друга страна, възприето е като
обективно и компетентно изготвено заключението по съдебно - медицинската
експертиза, извършена по отношение на В.К.. Същото е пълно, ясно, обосновано и
съответстващо на събрания по делото доказателствен материал. Анализирано е и е
взето предвид становището на експерта д-р Ш., дадено и при проведените разпити.
Последният подробно и аргументирано е отговорил на въпросите, поставени на
експертизата, както и от страните във връзка с механизма на причиняване на
телесните увреждания на пострадалия. Констатираните по тъжителя увреждания не
могат да бъдат причинени от един удар, доколкото са в различни анатомични
области. Възможно е това да стане чрез наслагвания от няколко удара – два
удара, единият от които е в областта на лявото око, като засяга и скулата, а
вторият - в областта на носа. Трудно
могат да бъдат засегната едновременно и скулата и носът, защото носът е
засегнат целият. Ако последният бе засегнат само в лявата си част, то тогава би
могло с един удар да се получат увреждания в скулата и в носа. В случая обаче
не е така и поради това въпросните увреждания не могат да се получат от един
удар. По-вероятно е да са причинени с юмрук, а не с шамар, тъй като следите от
шамар остават няколко часа, а в случая са останали за повече от едно денонощие.
Увреждането по носната пирамида обхваща целия нос от двете страни и е
по-вероятно да е причинено от удар, т.к ако е паднал човек по лице ще има
охлузване, а тук такова няма. Има само кръвонасядане. Всъщност в голямата си
част констатираните по тъжителя наранявания са кръвонасядания. Цепковидната
разкъсно-контузна рана в областта на лявата скула може да бъде причинена и от
юмрук. Някои от нараняванията могат да се получат от падане. Кръвонасяданията
по гърба и тези в лявата поясна област по принцип е по-вероятно да са получени
при падане. Останалите е по-вероятно да са получени от удари. За всички
установени увреждания по К. важи това правило, че ако са получени при падане
върху терен, се получава освен увреждане и охлузване, а в наличната
документация липсват въобще данни за констатирани охлузвания. Ако кръвонасядането
е по-дълбоко, може да избие малко по-късно- след около 3-4 часа. В случая няма
мигриращи хематоми, при които ударът е по-високо, а кръвта се стича надолу.
Това се получава само при силни удари, а в случая става въпрос за доста по-леки
удари. Кръвонасяданията по клепачите не са причинени от удара в носа, тоест те
не са от мигриращи хематоми, защото няма счупване на носни костици и хрущяли и
в този смисъл травмата на носа е била по-лека. В случая ударът е бил лек и не
става дума за миграция. Лек е, защото
няма счупване на костни костици и хрущяли. По лицето на тъжителя липсват
охлузвания, поради което нараняванията по същото не са от падане с изключение
на последните две такива (
кръвонасядането по гърба, в лявата му горна половина, както това в ляваат поясна
област).
И при тях няма охлузване, но те са причинени през дрехите, които предпазват от охлузван.
Изложеното обосновава и несъмнен
извод, че макар и хармониращи помежду си, обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетелите З. и К. в горепосочените части относно случилото се
на инкриминираната дата и констатираните при тъжителя телесни увреждания, не
следва да бъдат ценени, след като остават изолирани от онази част от
доказателствената маса, относно която липсват опровергаващи я източници. Достигайки
до този извод след извършено задълбочено и обосновано изследване,
първоинстанционният съд съвсем правилно не е кредитирал отбелязаните гласни
доказателствени средства. Напълно се споделя и становището му, че показанията
на останалите разпитани свидетели са логични, непротиворечиви, взаимно
допълващи се и съответстващи на приложените по делото писмени доказателства,
поради което съвсем правилно са били кредитирани.
Несъстоятелна е претенцията на
защитата за неправилно дискредитиране показанията на свидетелите З., К., А., Г.,
А. и Д.. Действително на показанията на първите двама в указаните вече части
съвсем обосновано вяра не е дадена, но това е направено след прецизното и детайлното
им съпоставянето както помежду им, така
и с останалата доказателствена маса. Всъщност
изложената по делото фактология първостепенният съд е приел за установена
частично и от показанията на свидетелите
Г., А. и Д. и А., но погрешно е посочил, че на първите трима показанията изцяло
кредитира, а в последствие, при анализа на
заявеното от свидетелите П. и П., е изложил съображения за частичното им
кредитиране. Това нарушение при интерпретирането на доказателствения материал е
такова на процесуалните правила, но доколкото въззивният съд е такъв по фактите,
то същото следва да бъде отстранено от него чрез реализирания нов техен анализ.
След като тъжителят е изведен от заведението от охранителите при последното,
навън излизат и придружаващите го преди това в дискотеката лица. И свид.Я., и
свид.Б., и свид.К. заявяват, че в този
момент цялото ляво око на К. е било подуто, почти затворено и видимо отекло.
Свид.Д. не дава сведения в тази насока, което е напълно разбираемо, доколкото и
самият той се явява пострадал от поведението на подсъдимия въпросната вечер.
Всъщност и свид.Марков - част от екипа, изпратен на мястото на инцидента и
откарал пострадалия в центъра за спешна помощ, и свид.Ш. извършил преглед на
пострадалия след пристигането му в ЦСМП- П., филиал - В. при извършените
прегледи са констатирали телесни
наранявания по пострадалия и са вписали същите в изготвените фишове за спешна
медицинска помощ №** и ** от 21/22.01.2017 г. В първия, в графа „работна
диагноза“ е посочено „контузия на
главата и мозъчно сътресение“, а във втория след вече осъществения преглед в
базата „контузия на главата и контузия
на лявото око“. Ето защо несъмнено още след извеждането му от дискотеката
тъжителят е имал наранявания в лицевата си област, но явно часът на инцидента и
недостатъчното осветление пред заведението са явяват причината, поради която
нито полицейските служители П. и П., нито охранителите Г., А., Д. и А. са
видели въпросните телесни увреждания по тъжителя. При това положение правилна
се явява констатацията, че в указаната част
показанията им не следва да бъдат кредитирани.
Както бе посочено по-горе, в
изготвеното заключение вещото лице е посочело, че при извършения преглед на
тъжителя са установени редица травматични увреждания. Касетелно тези, засягащи
областта на гърба и лявата поясна област, обвинение с тъжбата не е повдигнато,
както правилно е констатирал първостепенният съд, поради което и не дължи
произнасяне относно тях. Анализирайки даденото експертно становище и заявеното
от вещото лице при разпитите му, показанията на свидетелите, които са извършили
преглед на тъжителя непосредствено след инкриминираното деяние, както и в
следващите дни, и констатациите им относно установеното, от една страна, както
и тези на свидетелите- очевидци на процесното посегателство, сочещи, че след
инцидента окото на тъжителя е било оточно и притворено и не си спомнят за други
наранявания по същия, то съвсем логично
първата инстанция е достигнала до извода, че след като нанесеният от подсъдимия
удар с юмрук е попаднал в областта на лявото око на тъжителя, то причиненото на
последния телесно увреждане, за което следва да бъде ангажирана наказателната
му отговорност, се свежда единствено и само до оток и кръвонасядане със сивкаво-морав
цвят по цялото протежение на горния и долния клепач на лявото око, а останалите
увреждания по скулата и носа, отбелязани в съдебно - медицинското удостоверение
от д-р П. не са причинени при процесното деяние. Изложените в тази насока
доводи са подробно и задълбочено аргументирани и напълно се споделят от
настоящия съд, поради което не следва да бъдат преповтаряни.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка, приета за установена след цялостен анализ на доказателствената
съвкупност, от която следва да бъдат изключени горепосочените доказателствени
източници, законосъобразен и обоснован се явява изводът на контролираната
инстанция, че осъщественото от подс.Б. деяние е съставомерно по чл.130,
ал.1 НК, тъй като по несъмнен начин се
установява, че на
22.01.2017 г. в гр.В. е причинил на В.К. разстройство
на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, изразяващо се в оток и
кръвонасядане със сивкаво-морав цвят по цялото протежение на горния и долния
клепач на лявото око.
Безспорно подсъдимият е осъществил
обективните признаци на отбелязаното престъпно посегателство, доколкото е
нанесъл един удар с юмрук в областта на лявото
око на тъжителя, в резултат на което на последния е причинено горепосоченото
телесно увреждане, представляващо разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 НК, а именно лека телесна повреда в хипотезата на чл.130, ал.1 НК. В този смисъл са анализираните вече доказателствени източници, което не
налага повторното им изброяване. С категоричност се установи, че констатираното
телесно нараняване при тъжителя не е в резултат нито на нанесения му удар с
шамар от страна на свид.З., нито при падането му при извеждането от дискотека „В.“.
В този смисъл въззивната инстанция счете за правилен извода на контролирания
съд, че именно с нанесения удар с юмрук в областта на лявото око на частния
тъжител, подсъдимият е причинил съставомерния резултат.
По отношение на настъпилия престъпен
резултат, законосъобразно
първоинстанционният съд е взел предвид най-тежкия от тях – оток и кръвонасядане със сивкаво-морав
цвят по цялото протежение на горния и долния клепач на лявото око,
довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК,
доколкото констатираната умерена конюнктивална инекция и подконюнктивален
кръвоизлив на лявото око на тъжителя е довело
до болка и страдание, тоест лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 НК.
Тоест, макар с престъпното си посегателство подсъдимият да е причинил на
пострадалия освен разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК
и горната лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и
страдание по смисъла на чл.130, ал.2 НК, то, както правилно е посочил
първостепенният съд, по-тежкият престъпен резултат поглъща по-лекия такъв. В
този смисъл законосъобразно подсъдимият е признат за виновен в това, че е
причинил на пострадалия разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК - престъпление по чл.130, ал.1 НК. Същият е виновен и за причинената по-лека
телесна повреда, но с оглед тази особеност на престъпленията против здравето от
обективна страна, инкриминираното деяние законосъобразно е квалифицирано по
по-тежкия престъпен резултат. Ето защо поради “поглъщане” на вида на телесната
повреда, нанесена на едно и също лице, според резултата, не е необходимо да
бъде постановяван оправдателен диспозитив за причинената лека телесна повреда,
изразяващи се причиняване на болка и страдание по смисъла на чл.130, ал.2 НК.
Поради това и неоснователно се явява възражението на защитата за наличието на
противоречие между присъдата и мотивите, защото оправдателен диспозитив относно
горното увреждане съдът не дължи да постанови по изложените съображения.
Доколкото обаче законосъобразно е счел, че всички останали телесни наранявания,
констатирани по тъжителя, не са причинени от подсъдимия, то напълно правилно го
е признал за невинен в това да е причинил на тъжителя К. и : значителен оток и
кръвонасядане със сивкаво-морав цвят в областта на лявата скула; цепковидна
разкъсно-контузна рана в същата област; синкаво кръвонасядане под раната;
оточна и кръвонаседната носна пирамида по цялото си протежение и на осн. чл.304 НПК го е оправдал по повдигнатото му в
този смисъл обвинение. Предявеното с тъжбата обвинение е само спрямо Б. за
причинени на тъжителя К. телесни увреждания. Ето защо констатацията относно
налични такива по тъжителя, но настъпили не в резултат на противоправното
поведение на подсъдимия, налага единствено оправдаването му относно същите, но
не задължава съда да изследва причинителя им, доколкото това не попада в
предмета на доказване, поради което и наведеното в тази насока възражение във
въззивната жалба и в съдебните прения се
явява неаргументирано.
От субективна страна деецът е извършил
престъплението умишлено под пряк умисъл като форма на вина, с
непосредствено целени и настъпили общественоопасни последици. Съзнавайки, че с
нанесения удар ще причини на тъжителя телесно нараняване, несъмнено подсъдимият
е осъзнавал противоправния характер на осъщественото деяние, като е целял и
искал настъпването на забранените му последици.
След като е признал подс.Б. за виновен
за обвинението по чл.130, ал.1 НК, първостепенният съд правилно е преценил, че
налични в конкретния случай са предпоставките за освобождаването му от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание на осн.чл.78А НК. При определяне размера на последното, коректно са ценени като смекчаващи
отговорността обстоятелства: чистото му съдебно минало (доколкото същият не е
въобще осъждан, а за прилагане на института на чл.78А НК се изисква липса на
осъждане единствено за престъпление от общ характер) и добрите му
характеристични данни предвид трудовата ангажираност и липсата на данни относно
противоправни прояви, характеризиращи го
като лице с ниска степен на обществена опасност. Макар и да не е отчел отегчаващи
такива, то следва да бъде взето предвид и причиненото и друго телесно нараняване,
което макар и да не попада в хипотезата на разстройство на здравето извън
случаите по чл.128 и чл.129 НК, то несъмнено е увредило здравето на тъжителя.
Безспорно от тази категория е и степента обществена опасност на конкретно осъщественото престъпно посегателство,
а именно средна такава, предвид повода,
времето и мястото на реализирането му. Съобразявайки се с установените
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, напълно обосновано
контролираната съдебна инстанция, след като е освободила подсъдимия от
наказателна отговорност, му е наложила административно наказание ГЛОБА в
минималния предвиден в закона такъв, а именно 1000 лева. Така определеното
административно наказание напълно съответства на степента на обществена
опасност на подсъдимия, като се явява необходимо, достатъчно и справедливо за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето и превъзпитанието
му, както и за реализиране на генералната превенция.
След като именно в следствие на
противоправното поведение на подс.Б. на гражданския ищец е причинена
горепосочената лека телесна повреда, то за същия безспорно са настъпили
увреждания от физическо естество. В този смисъл са анализираните вече
доказателствени източници. Съгласно експертното
становище, обичайната продължителност на възстановителния процес е около две
седмици. Поради това и напълно законосъобразно първоинстанционният съд е счел
приетия за съвместно разглеждане граждански иск за доказан по основание.
Отчитайки характера, степента и продължителността на търпените от пострадалия като цяло болки, страдания и
неудобства в резултат на нанесеното му телесно увреждане, обосновано е приел
първостепенният съд, че предявеният граждански иск е частично доказан по
размер. В този смисъл законосъобразно за причинените с престъплението по
чл.130, ал.1 НК неимуществени вреди на гражданския ищец е присъдено обезщетение
в размер на 2 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.01.2017
г. до окончателното й изплащане, като за разликата до 10 000 лева искът е отхвърлен като неоснователен.
След като подс.Б. е признат за
виновен, то правилно в негова тежест на осн. чл.189, ал.3 НПК са възложени
направените от частния тъжител разноски в размер на 551,21 лева, както и е
осъден да заплати в полза на ВСС по сметка на ПРС сумата от 301,98 лева – разноски
по делото и 80 лева- държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати в полза на
ВСС, по сметка на Окръжен съд-Пловдив сумата от 6 лева във връзка с образуваното въззивното производство,
тъй като към въззивната жалба не е
приложена вносна бележка за внесена държавна такса, а и първоинстанционният съд
не е дал указания за внасянето й.
Направените от частния тъжител разноски за въззивното
производство в размер на 500 лева (л.21)
също следва да бъдат
възложени в тежест на подсъдимия, като последният бъде осъден да му заплати указаната
сума.
В хода
на съдебното производство пред контролираната инстанция настоящата такава не
констатира допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила,
даващи основание за отмяна на присъдата
и връщане на делото за ново разглеждане на първостепенния съд, както и липсват
основания за отмяната или изменението й, поради същата подлежи на
потвърждаване.
Предвид изложените съображения и на
осн. чл.334, т.6 вр. чл.338 НПК Пловдивският окръжен съд:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №20/23.01.2019 г. по НЧХД №4298/2017г.
по описа на Районен съд-Пловдив, ХI н.с.
ОСЪЖДА
А.И.Б. ДА ЗАПЛАТИ в полза на ВСС, по сметка на Окръжен съд – Пловдив сумата от 6 лева във връзка с образуваното
въззивно производство.
ОСЪЖДА
А.И.Б. ДА ЗАПЛАТИ на частния тъжител В.Л.К. сумата от 500
лева, представляваща направени от последния разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: